Поради сложността на отношенията, които регулира, правото се подразделя на:
публично и частно право – разграничение с оглед характера на целите и интересите,
които регулира – дали те имат публичен или частен характер;
материално и процесуално право – най-общо материалното право определя вида,
характера и значимостта на благата, които регулира, а процесуалното право е способът, начинът и редът на реализацията му в съдебното правораздаване; (неекзактно)
вътрешно и международно право – вътрешното право е системата от правила
и норми за поведение, приети от една страна, разпростираща се със суверенитета на държавната ѝ власт, а международното се отнася до международната общност като такава, включваща съгласуваната правна воля на държавите;
субективно и обективно право – обективно е правото като съвкупност от правни норми,
правният ред и т.н.; субективното право е гарантираната и позволена от обективното право възможност на правния субект за действия или бездействия, посредством собствения си правен интерес;
правото като правната наука изучаваща правните норми и принципи;