Общо право[редактиране 

| редактиране на кода]
 Основна статия: Общо право

Крал Джон подписва Магна Харта

Общото право е правна система, в която решенията на съдилищата са изрично признати за законни източници.
„Доктрината на прецедента“ или stare decisis (латинската дума за „да застанеш зад решението си“) означава, че
решенията на висшите съдилища задължават по-долните съдилища. Системите на общото право също разчитат на
правилниците, приети от законодателната власт. Общото право произхожда от Англия и е въведено в почти всяка страна,
обвързана с Британската империя (с изключение на Малта, Шотландия, американския щат Луизиана и канадската
провинция Квебек).

Религиозно-традиционно право[редактиране | редактиране на
кода]
 Основна статия: Религиозно-традиционна правна система
Религиозното право изрично се основава на религиозни принципи. Примерите включват еврейската халаха и
ислямския шариат (шериат) – като и двете се превеждат като „път за следване“, а християнското каноническо
право все още е запазено в някои църковни общности. Често влиянието на религията върху правото е непроменимо,
тъй като Божието слово не може да бъде променяно или регламентирано от съдии или правителства. Все пак обаче,
задълбочената и подробна правна система обикновено изисква уточняване от хората. Например, Коранът има
закони, който действат като източник на други закони чрез интерпретация[10] – Кияс (съображения по
аналогия), Иджма (консенсус) и прецедент. Друг пример е Тората или Стария Завет в Петокнижието или петте книги
на Мойсей. То съдържа основните правила на еврейското право, които някои израелски общности решават да
използват. Халаха е правило на еврейския закон, което обобщава някои интерпретации на Талмуда. Въпреки това,
израелското законодателство позволява тъжителя да използва религиозни закони, само ако иска. Каноническото
право се употребява само от членовете на католическата църква, източноправославната църква и англиканската
църква.