Втора световна война[редактиране 

| редактиране на кода]

 Основна статия:  България по време на Втората световна война

След началото на Втората световна война Борис III насочва България към неутралитет. С
помощта на Берлин и Москва, София успява да си върне от Букурещ Южна
Добруджа чрез Крайовската спогодба от 1940 г.

През 1940 царят подписва Закона за защита на нацията, който лишава евреите от повечето
граждански права и по същество представлява копие на Нюрнбергски закони на Германия.

През 1940 г. Борис III отклонява съветските предложения за сключване на договор за мир и

дружба, в които е включена и възможност за бъдещо съвместно присъединяване към Оста
Рим-Берлин-Токио. През януари 1941 г. обаче той и правителството на проф. Богдан Филов се
съгласяват България да се присъедини към Тристранния Пакт.

През март – април 1941 г. германските войски атакуват Югославия и Гърция от българска

територия, с което де факто и България става съвоюваща страна. След края на бойните
действия България получава възможността да администрира до края на войната земите,
известни от историята като Поморавие, Вардарска Македония и Беломорие. Във връзка с това
цар Борис III е наречен Цар Обединител.[7]

След избухването на войната със СССР, макар и съюзник на Германия, България продължава да

поддържа дипломатически отношения със СССР и не изпраща редовни войски на Източния
фронт. Царят не позволява на фронта да замине дори и легион от доброволци (подобно на
испанската Синя дивизия), въпреки че в Германската легация в София били постъпили 1500
молби на български младежи – ратници и легионери, които искат да се бият
срещу болшевизма.[8]. На 13 декември 1941 г. България обявява война на Великобритания и
САЩ, с което на практика се позиционира окончателно в лагера на нацистките съюзници.

През 1943 г. като част от т.нар. окончателно решение на еврейския въпрос българските власти

започват депортацията на евреите от „новите земи“, както и част от евреите от старите
територии на страната. Първата част от плана за депортация на 20 000 евреи е осъществена със
съдействието на държавната администрация на прогерманското правителство на Богдан
Филов, по време на която в Треблинка са изпратени 11 343 евреи от новоприсъединените
области, а тези от Стара България са спасени след активната намеса основно от страна на
Светия синод на Българската православна църква, както и след писмо на под-председателя на
Народното събрание Димитър Пешев и намесата на видни интелектуалци, опозиционери и др.