38 Пътят към голямата война

1. Новият баланс на силите

След поражението на Франция през 1870-1871 г. европейския баланс на силите е
променен. Германия става велика сила, Франция минава на втори план, Великобритания
е в края на своята „блестяща изолация“, Руската и Австро-Унгарската империя са заети
от вътрешни проблеми. Настъпва т. нар „Бисмарков мир“, който продължава до 1914 г.
Източници на противоречие са съперничеството между Германия и Франция,
наследството на Османската империя на Балканите и амбициите на новите национални
държави. Около 1900 г. империализмът и индустриализацията коренно променят
баланса на силите в света. Това води до възход на САЩ и Япония.
2. Надпреварата и военните блокове
Несигурността се подхранва от огромните военни разходи. В началото на 20 век
бюджета за отбрана на Германия се утроява, а тези на Германия и Великобритания се
удвояват. Русия и Япония си оспорват колониалното влияние над Китай и Корея.
Победата на Япония в Руско-Японската война (1904 - 1905) я превръща в силен играч на
азиатския континент. В Европа са подписани „Сърдечното съглашение“ между Франция
и Великобритания (1904) и договор между Великобритания и Русия (1907). Това води
до оформянето на два военни блока: Съглашението (Великобритания, Франция и Русия)
и Тройния съюз (Германия, Австро-Унгария). Взаимната враждебност се засилва и от
конкуренцията между Германия и Великобритания в търговията, индустрията и
корабоплаването. Германия се съсредоточава върху изграждането на сухопътна армия
без конкуренция в Европа.
3. Босненската криза
През 1908 г. се разразява Босненската криза, свързана и изтичането на 30-годишен
срок, през който съгласно Берлинския договор Австро – Унгария трябва да управлява
Босна и Херцеговина. Австро – Унгария се стреми да ги анексира и окуражава България
да обяви независимост от султана. На 22 септември 1908 г. княз Фердинанд I
провъзгласява независимостта на българите. Ден по късно император Франц Йозеф
обявява анексирането на Босна и Херцеговина. Кризата разрушава баланса на
Балканите. Русия окончателно се обвързва с Великобритания и Франция, а Германия е с
Австро – Унгария.
4. Репетицията
През 1911 г. Италия обявява война на Османската империя, без да прикрива целта
си, а именно земите на днешна Либия. На 9 октомври 1912 г. проехтява първия изстрел
на Балканската война. Срещу Османската империя се изправят България, Сърбия и
Черна гора. Османската империя е разгромена, а българските войски наближават
Истанбул. Според Лондонския договор от 17 май 1913 г. Османската империя отстъпва
на съюзниците цялата си европейска територия западно от линията Мидия – Енос.
България е недоволна от несправедливото решение на въпроса с Македония и от
териториалните апетити на Сърбия и Гърция. За това България се изправя срещу
досегашните си съюзници. На 16 юни 1913 г. цап Фердинанд дава заповед за
настъпление срещу сръбските и гръцките войски в „безспорната зона“ в Македония,
определена за България. Започва Междусъюзническата война. Изправена срещу всички,
България е победена. Според Букурещкия мирен договор от 28 юни 1913 г. Румъния
получава Южна Добруджа, Османската империя си връща Одринска Тракия, Сърбия
взема Вардарска Македония, а Гърция – Егейска Македония. За България войната се
оценява като национална катастрофа. Войните от 1912 – 1913 г. водят до отслабване
на Османската империя и тя престава да бъде европейска сила. България се обвързва с
Тройния съюз.