Втората световна война е световен военен конфликт, който протича през средата на ХХ

век (от 1 септември 1939 до 8-9 септември 1945 г.). Наречена е така, защото бойни
действия се водят на три от седемте континента и в три от океаните (Атлантическия,
Тихия и Северния ледовит), и в тях участват всички развити страни в света по това
време.През 1938 г. след остра политическа криза Австрия се присъединява към
Германия (аншлус). Провежда се Мюнхенската конференция, която завършва с
подписването на Мюнхенското споразумение. То води до германската анексия на
Судетите, а по-късно (15 март 1939 г.) и до окупация на останалата част от Чехия и
създаването на независима държава Словакия. След провала на Мюнхенското
споразумение Полша и Франция подписват съюзническо споразумение.На 23 август
1939 г. се сключва Договорът Молотов - Рибентроп, който довежда до подялбата на
Полша, окупацията на Литва, Латвия и Естония от СССР и до откъсването на територии
от Румъния (сегашна Молдова и Северна Буковина) и присъединяването им към СССР.
Два дни по-късно този договор е последван от съюзнически договор между Полша и
Великобритания.На 1 септември 1939 г. първо Германия, а на 17 септември и СССР
нахлуват в Полша. Това води до обявяването на война на Германия от страна на
Великобритания и Франция. След капитулацията на Полша в средата на месеца,
войната навлиза в период на сравнително ниска активност, известен като Странната
война. На 18 септември 1939 г. Германия и СССР излизат със съвместна декларация,
подписана от фон Рибентроп, Сталин и Молотов.На 9 април 1940 г. Германия напада
Дания и Норвегия, един ден, след като английското правителство обявява, че
норвежките териториални води са минирани, за да попречат на преминаването на
немски кораби. До края на месеца, съпротивата на норвежците е сломена.

Падането на Франция

На 9 май 1940 г. германските войски нападат Холандия, Белгия и Люксембург.

Френското и английското правителство изпращат подкрепления на белгийците. На 13
май Ротердам се предава, а на 14 май холандската армия капитулира. На 17 май
немски танкови дивизии навлизат дълбоко в Северна Франция, придвижвайки се по
долината на река Сома към Ламанша. Английските и белгийски армии във Фландрия се
оказват отрязани от главните френски армии. След падането на Брюксел и Намюр,
английските и белгийски армии се оттеглят към Остенде и Дюнкерк. След
капитулацията на Белгия, англичаните са обградени при Дюнкерк. Там те са оставени
от немското командване да се изтеглят на спокойствие, с надеждата това да улесни
евентуалното подписване на мирно споразумение с Англия. Немските войски
предприемат решително настъпление срещу главните френски сили. На 10 юни Италия
обявява война на Франция и Англия и италианската армия нахлува в Южна Франция. На
13 юни Париж бива изоставен без бой на настъпващата немска армия, а на 17 юни
френският маршал Анри-Филип Петен моли Германия за примирие. На 22 юни е
подписано Компиенското примирие, с което Франция се задължава да демобилизира
армията си и да остави по-голямата част от териториите си под немска окупация. В
неокупираните части на страната се установява режимът на маршал Петен със столица
Виши. На 24 юни е подписано примирие с Италия. На 3 юли англичаните опитват да
принудят френските бойни кораби да се присъединят към тях. След като получават
отказ британците откриват огън, унищожавайки четири кораба, а петият успява да
избяга в южното пристанище Тулон. На 4 юли всички френски кораби, намиращи се в
британски пристанища, биват конфискувани. На 5 юли френското правителство във
Виши прекъсва дипломатическите си отношения с Англия.

Битката за Британия

След като става ясно, че английското правителство няма желание за примирие с

Германия, на 8 август Луфтвафе започва въздушна офанзива срещу летищата и
промишлеността на Англия. Англичаните отвръщат с нощни бомбардировки на Берлин,
Дюселдорф, Есен и други големи немски градове. Германия обявява тотална морска
блокада на Англия. Англичаните бомбардират пристанищата на континента,
включително Антверпен, Остенде, Кале, Дюнкерк. В крайна сметка Луфтвафе не успява
да установи въздушно превъзходство и нахлуването в Англия се отлага за неопределен
срок.На 27 септември в Берлин е подписан Тристранният пакт между Германия, Япония
и Италия.

Югоизточна Европа

На 7 септември 1940 г. се сключва Крайовската спогодба между България и Румъния.

На България се връща територията на Южна Добруджа, загубена след Първата
световна война. Извършва се и размяна на население. Румъния освен това връща
северна Трансилвания на Унгария, загубена пак през Първата световна война, и
Молдова на СССР. На 8 октомври същата година немските войски влизат в Румъния. На
20 ноември Унгария се присъединява към Тристранния пакт, последвана от Румъния на
23 ноември и Словакия на 24 ноември.Италианското нахлуване в Гърция през ноември
1940 г. се превръща в катастрофа, след като италианските войски са изтласкани в
Албания, окупирана от Италия още от 1939 г. На 3 декември, гръцките войски нахлуват
в Албания, завземайки Саранда, Гирокастра, и около 1/4 от албанската територия. На 1
март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт, и немски войски влизат в
София. На 25 март Югославия се присъединява към същия пакт, но два дни по-късно
югославското правителство е свалено от власт, чрез военен преврат. В резултат на това,
в началото на април немските войски нападат през българска, румънска и унгарска
територия Югославия, а през българска територия и Гърция. Целта на това германско
нашествие е да помогне на съюзниците си и да изгони британските войски от Гърция,
предотвратявайки по този начин евентуална заплаха за находищата на нефт в Румъния
от страна на вражеските войски. Вермахтът успява да наложи властта на Германия над
Балканите. На 20 май немски парашутисти завземат остров Крит, а остатъците от
разбитата английска армия се оттеглят към Кипър и Египет. България получава
населените предимно с етнически българи Западни покрайнини, Вардарска Македония
и Беломорска Тракия, както и други територии от Гърция и Югославия. Създава се
Независима хърватска държава, която включва и Босна.

СССР

Съветският съюз напада в Полша на 17 септември 1939 г. съгласно споразумение с

Германия от 23 август същата година (вижте Пактът Рибентроп-Молотов) и окупира
източната част от страната (днес част от териториите на Украйна, Беларус и
Литва).Немските военни операции в Гърция и Северна Африка отлагат с няколко
седмици заплануваното германско нападение, започнато на 22 юни 1941 г. Прахосана е
голяма част от хубавото лятно време (за подробности относно военните операции
вижте Операция Барбароса). Три дни по-късно, на 25 юни 1941 г., СССР е нападнат и от
Финландия.Широко е разпространено мнението, че до момента на немското
нападение съветското командване не приема никакви сериозни отбранителни
контрамерки. Година по-рано Червената армия с големи трудности надделява над
малочислените войски на финландците, а и не разполага с квалифициран команден
състав, голямата част от който е била избита в чистката, в която биват убити маршали,
армейски генерали и други висши офицери от различните видове войски. В началото
Вермахтът бързо и успешно се справя със съветската съпротива.След германското
нападение Съветският съюз е на прага на военно-политическа катастрофа. Нацистка
Германия успява да концентрира около 70 % от въоръжените си сили, подсилени със
съюзнически сили, срещу СССР. Съветските войски не са подготвени да окажат
сериозна съпротива и биват почти напълно разгромени. Едва 24 часа след нападението
германските ВВС успяват да унищожат 1200 съветски самолета. През есента на 1941 г.
Москва е обхваната от паника, а правителството и чуждестранните дипломатически
мисии са евакуирани в град Куйбишев (Самара).

Първи значителни поражения на Германия

Първото значително поражение на Германия е по време на контранастъплението на

СССР под Москва през зимата на 1941 - 1942 г. Германия обявява война на САЩ
веднага след атаката на Япония срещу американската военноморска база в Пърл
Харбър през декември 1941 г. От началото на войната САЩ снабдяват и предлагат все
повече помощ на Великобритания, но от този момент цялата боеспособност на
американската войска и огромният военно-промишлен потенциал на Съединените
щати се насочват срещу Германия. Първото значително поражение на германците в
Северна Африка е във втората битка при Ел Аламейн през 1942 г. Приблизително по
това време се влошава ситуацията за немците на Източния фронт. През пролетта и
лятото на 1942 г. Вермахтът постига големи успехи срещу Червената армия (например в
битката при Керч и при обсадата на Севастопол), но в битката при Сталинград (юли
1942 - февруари 1943 г.) търпи тежко поражение.

Войната в Италия
Немското и италианско поражение край Сталинград и в Северна Африка позволява на
съюзниците да разработят планове за откриването на нов театър на бойни действия на
юг. Провежда се десант в Сицилия през юли 1943 г., след който повечето от
съратниците на Бенито Мусолини се обръщат против него. Маршал Пиетро Бадолио е
обявен за министър-председател на 25 юли 1943 г. Той започва мирни преговори с
англо-американците. На 3 септември съюзниците преминават от Сицилия към
вътрешността на страната. Същия ден се подписва примирие и много от италианските
войници са взети в плен от немците, които превземат много от големите градове,
включително Рим. Мусолини (намиращ се в затвора) е освободен от германски
въздушен десант под командването на Ото Скорцени на 15 септември. Той обявява
капитулацията на 8 септември, подписана от режима на Бадолио, за
противоконституционна, а държавния преврат, извършен от него — за неуспешен.
Бадолио бяга на юг, заедно с кралското семейство, а Вермахтът поема командването,
след като италианската армия е изоставена от главнокомандващите си. На 1 октомври
американците превземат Неапол, но не успяват да се придвижат на север при зимни
условия. Чак на 15 март 1944 г. те атакуват защитната линия при Монте Касино, която
пада на 18 май. На 4 юни Рим е превзет от тях. На 12 август след сериозна съпротива
пада Флоренция, но американците не успяват да се придвижат по-нататък. Те
контролират страната на юг от линията Ливорно-Анкона. Мусолини създава т.нар.
Република Сало в Северна Италия. Докато той се занимава с преследване на
политическите си противници, реалната власт в републиката принадлежи на немското
военно командване. Тази държава просъществува до края на войната, когато немските
дивизии са принудени да се предадат, а Мусолини е разстрелян заедно с любовницата
си Кларета Петачи и телата им са обесени с главата надолу в Милано.

Настъплението на Червената армия в Източна Европа

След битката при Сталинград пораженията на немците се превръщат в провал.

Червената армия завзема Великие Луки, Моздок, и освобождава Ленинград от 879
дневната блокада. С второто зимно настъпление руснаците превземат Курск, Белгород,
Ростов, Харков, Ржев и Вязма. Повече от 500 000 немци и техни съюзници са убити или
пленени. На 15 март 1943 година немците предприемат контранастъпление и успяват
да си върнат Харков и Белгород. Тогава фронтът временно се стабилизира, двете
страни се подготвят за нови битки. През юли немците настъпват в сектора Белгород-
Орел, но са спрени след една седмица. През август руснаците превземат Харков,
Таганрог, а през септември - Брянск и Смоленск. През октомври достигат Днепър,
превземайки Киев на 6 ноември. През декември пада Житомир, през януари -
Новгород. През февруари 1944 г. влизат в Естония и Червената армия се оказва на
довоенната полска граница. През март руснаците вече са на румънската граница. Одеса
пада на 10 април. До 9 май немците са изхвърлени от Крим, както и от цяла Украйна.
През юни се извърша офанзива срещу Финландия, след което Виборг се оказва в
ръцете на руснаците. На юг падат Витебск и Минск. Отвореният втори фронт в
Нормандия не позволява на германските сили да изпратят подкрепления на Източния
Фронт. Талин пада на 22 септември 1944 г., а Рига – на 13 октомври.В края на август
Червената армия е на границите на Източна Прусия и навлиза в Полша и Румъния. На
24 август румънското правителство капитулира, след като съветските войски достигат
делтата на Дунав и превземат Кишинев и Яш. На 5 септември СССР обявява война на
България. Три дни по-късно българското правителство иска примирие, но е свалено от
власт с военен преврат, България е окупирана, а на 16 септември съветските войски
влизат в София. Немските войски в Югославия не успяват да спрат съветското
настъпление, подпомогнато от партизаните на Тито, както и от румънската и
българската армия, и на 20 октомври руснаците влизат в Белград. Две седмици по-
късно те са пред вратите на Будапеща. Унгарската столица, в която са разположени
части на Вермахта, се съпротивлява ожесточено и не може да бъде превзета чак до 18
февруари 1945 г.

Битката за Германия

На 12 януари 1945 г. Червената Армия навлиза дълбоко в Полша, превземайки Варшава

на 17 януари, и Тарнов, Краков и Лудж два дни по-късно, принуждавайки немците да
изоставят линията на река Висла. Англо-американските сили усилват бомбардировките
върху Източна Германия. На 13 февруари те бомбардират Прага и Дрезден. В резултат
на тази бомбардировка в Дрезден загиват повече от 140000 цивилни, много от които са
бежанци от източните немски провинции, междувременно окупирани от СССР. На 20
февруари съветските танкови дивизии достигат до 50 км от Берлин. От 4 до 12
февруари се провежда Ялтенската Конференция, където Сталин, Чърчил и Рузвелт се
споразумяват за окупацията на Германия и бъдещото преразпределение на света.
Американците влизат в Трир на 2 март и в Кьолн на 5 март. На 7 март те прекосяват
река Рейн при Ремаген, сломявайки немската защитна линия на източния бряг. На 11
април те достигат река Елба, а на 20 април руснаците навлизат в околностите на
Берлин. На 25 април американската и Червената армия се срещат при Елба. На 28
април немската съпротива в Северна Италия е сломена. На 1 май съветските войски
навлизат в Берлин, а немското радио обявява, че Хитлер е мъртъв. Райхсканцлер става
адмирал Карл Дьониц. Германската армия в Италия се предава на 29 април. Пълната и
безусловна капитулация на Германия е подписана от представители на Главното
командване на Вермахта на 7 май в Реймс, в присъствието на представители на
Съюзническото командване(ген.л-т Смит), Съветското командване (ген.м-р Суслопаров)
и в качеството на свидетел - ген. Севез от Франция. На 8 май Уинстън Чърчил и Хари
Труман обявяват края на войната в Европа. Късно вечерта на 8 май (ранните часове на
9 май по московско време) Германия подписва още един път капитулацията, отново в
присъствието на всички съюзнически сили и СССР. Краят на Втората световна война
обаче настъпва едва с подписването на капитулацията на Япония, което се случва на 2
септември 1945 г.