Мустафа Кемал Ататюрк

19 май 1881 г.-10 ноември 1938 г.

Христина Терзиева XI„г“

 Биография
Мустафа Кемал е роден в Солун през 1881 година в турскоезично семейство. Тъй като по това време
в Османската империя няма практика да се регистрират ражданията, не е известна точната му дата
на раждане. Майка му си спомня, че е роден в един пролетен ден, а по-късно той сам решава да
приеме за свой рожден ден 19 май. Баща му е по произход от западномакедонското турско село
Коджаджик,но много автори го определят като албанец. Съществува хипотеза, според която майка
му произхожда от торбешко семейство от Голо Бърдо. Според друга тя произлиза от турско
земеделско семейство от Лъгадина, в близост до Солун. Родителите му се женят през 1871 година.
Мустафа и по-малката му сестра Макбюле са единствените деца в семейството, достигнали зряла
възраст.Родителите му искат той да получи търговско образование, но, без да ги пита, през 1893
година Мустафа се явява на приемните изпити за основното военно училище в Солун, а през 1896
година постъпва в средното военно училище в Битоля. На 14 март 1899 година Мустафа Кемал
постъпва във висшето военно училище в Цариград, което завършва през 1902 година. На 11 януари
1905 година завършва и курс в генералщабна академия.
 Първа световна война (1914 – 1918)
На 18 март 1915 г. англо-френска ескадра се опитва да премине през пролива Дарданели, но
понася тежки загуби. Затова командването на Антантата решава да извърши десант на
полуостров Галиполи. На 25 април 1915 г. англо-френските войски стъпват на нос Арибурну,
където са спрени от 19-та дивизия под ръководството на Мустафа Кемал. По време на
десанта на войските на австралийския и новозеландския корпуси и други британски части
на Галиполския полуостров в хода на Дарданелската операция, в най-отчаяния момент на
сраженията, в утрото на 25 април 1915 г. в заповедта за деня към 57-ми полк Кемал пише:
„Аз не ви заповядвам да атакувате, аз ви заповядвам да умрете. Докато ние умираме, други
войници и командири ще могат да дойдат и да застанат на нашите места.“ Целият личен
състав на 57-ми полк загива в хода на сражението. След този успех той е произведен в чин
полковник. На 6 – 7 август 1915 г. английските войски отново извършват десант в залива
Сувла и отново са отблъснати. По-късно последват победи при Киречтепе (17 август) и при
Анафарталар (21 август). След битката за Дарданелите Мустафа Кемал командва войските в
Одрин и Диарбекир.
На 1 април 1916 г. е произведен в дивизионен генерал и
назначен за командващ на 2-ра армия. Под неговото
командване, в началото на август 1916 г. армията успява
за кратко да заеме Муш и Битлис, но скоро е отблъсната
от руските сили. След краткосрочна служба в Дамаск и
Халеб Мустафа Кемал се завръща в Истанбул. Оттам
заедно с наследника, принц Вахидетин ефенди, се
отправя в Германия за провеждане на инспекция на
фронтовата линия. При връщането си от обиколката
Кемал заболява сериозно и е изпратен на лечение във
Виена и Баден-Баден. На 15 август 1918 г. се връща в
Халеб на длъжността командир на 7-ма армия. Под
неговото командване армията успешно отблъсква от
атаките на английските войски. След подписването на
Мудроското примирие той е назначен на поста
командващ на групата войски за бързо реагиране. След
разпускането на тази армия, на 13 ноември 1918 г. се
завръща в Истанбул, където започва работа в
Министерството на отбраната.
 Анкарско правителство (1919 – 1920)
На 22 юни 1919 г. в Амасия Кемал Ататюрк публикува писмо, което гласи, че
независимостта на Османската империя се намира под заплаха, и също така обявява
свикване на депутатите на конгрес в Сивас. Организира съпротивата срещу следвоенното
разкъсване на Турция и особено срещу опитите на Гърция да завземе Смирна и нейните
околности. На 8 юли 1919 г. Кемал се уволнява от османската армия, правителството на
султана издава заповед за ареста му. Впоследствие е осъден задочно на смърт. След
окупацията на Истанбул от съюзническите войски и разпускането на османския парламент
(16 март 1920 г.) Кемал свиква в Ангора собствен парламент – Велико национално събрание
на Турция, чието първо заседание е открито на 23 април 1920 г. Самият Кемал е избран за
председател на парламента и глава на правителството на Великото национално събрание,
което не е признато от нито една друга държава. Главната непосредствена задача на
кемалистите е борбата с арменците на североизток и с гърците на запад, както и срещу
окупацията на турски земи от войските на Антантата, запазваща режим на капитулация.
 Турско-арменска война (1920)
Решаващо значение за военните успехи на кемалистите против арменците, а впоследствие и против
гърците, има значителната финансова и военна помощ, оказана от болшевишкото правителство на
РСФСР, започнала от есента на 1920 г. и продължила до 1922 г. Още през 1920 г., в отговор на
писмо на Кемал до Ленин от 26 април с молба за помощ, правителството на РСФСР изпраща на
кемалистите 6 хиляди винтовки, над 5 млн. патрона, 17 600 снаряда и 200 кг златни слитъци. При
сключването на Договора за дружба и братство на 16 март 1921 г. в Москва между двете страни
също така е постигнато съгласие за оказването на анкарското правителство на безвъзмездна
финансова помощ, както и помощ под формата на оръжие, в съответствие на което руското
правителство изпраща на кемалистите в течение на 1921 г. 10 млн златни рубли, над 33 хил.
винтовки, около 58 млн. патрона, 327 картечници, 54 артилерийски оръдия, над 129 хил. снаряда,
саби, противогази и голямо количество друго военно снаряжение. През 1922 г. руското болшевишко
правителство прави предложение за изпращане на представители на правителството на Кемал на
Генуезката конференция, което означава фактическо международно признание. Писмото на Кемал
до Ленин от 26 април 1920 г. гласи: „Първо. Ние приемаме задължението да обединим цялата наша
работа и всички наши военни операции с руските болшевики, имащи за цел борба с
империалистическите правителства и освобождението на всички угнетени под тяхната власт...“
През втората половина на 1920 г. Кемал планира създаването на контролирана от него турска
комунистическа партия – за получаването на финансиране от Коминтерна, но на 28 януари 1921 г.
цялото ръководство на турските комунисти е ликвидирано по негова заповед.
 Гръцко-турска война (1919 – 1922)
Съгласно турската традиция се счита, че „Национално-
освободителната война на турския народ“ започва на 15 май
1919 г. с първите изстрели, дадени в Измир по навлизащите в
града гърци. Окупацията на Измир от войските на Гърция е
осъществена в съответствие с член 7 на Мудроското примирие.
След победата при Сакария Великото национално събрание на
Турция дава на Мустафа Кемал титлата „гази“ и званието
маршал. На 18 август 1922 г. Кемал започва решаващо
настъпление, на 26 август позициите на гърците са пробити и
гръцката армия фактически губи боеспособността си. На 30
август е превзет Афионкарахисар, на 5 септември – Бурса.
Остатъците от гръцката армия се оттеглят в Измир, но не
достигат кораби за евакуация. На 9 септември начело на
турската армия влиза в Измир; гръцките и арменските части на
града са напълно унищожени от пожари. Турците пленяват 40
хиляди души, 284 оръдия, 2 хил. картечници и 15 самолета. В
хода на гръцкото отстъпление и двете страни извършват
жестокости. Около 1 милион души остават без дом.
Смирненският митрополит Хризост също загива по улиците на
града.
На 17 септември 1922 г. изпраща телеграма до министъра на външните работи, която предлага
следната версия: градът е подпален от гърците и арменците, които са подбудени от
митрополит Хризост, който твърди, че изпепеляването на града е религиозен дълг на
християните; турците са направили всичко възможно за спасяването му. Под натиска на
британски и френски представители, Кемал в крайна сметка позволява евакуацията на
християните, но не и на мъжете от 15 до 50-годишна възраст: те са депортирани във
вътрешността на страната за принудителен труд, където измира по-голямата част от тях. На 11
октомври 1922 г., държавите от Антантата подписват с кемалисткото правителство
Муданийското примирие, към което 3 дни по-късно се присъединява Гърция. Последната е
принудена да предаде Източна Тракия, като евакуира православното (гръцко) население. На
24 юли 1923 г. в Лозана е подписан договор, който слага край на войната и определя
границите на съвременна Турция на запад. Лозанският мирен договор, наред с други неща,
урежда и размяната на население между Турция и Гърция, което означава край на вековната
история на гърците в Мала Азия. На 6 октомври същата година кемалистите навлизат в
евакуирания от Антантата Истанбул.
Благодаря за
вниманието!