Professional Documents
Culture Documents
Karposhovo Vustanie
Karposhovo Vustanie
Заключителни думи
Приложения
[Next]
[Back to Index]
На 8 юли 1683 г. великият везир Кара Мустафа от Осиек потегля за Виена с около 300
000 бойци и много оръдия, а на 14 юли вече е под стените на града и го обсажда. Цели
54 дни трае обсадата. В турски ръце попада голяма част от града. На турците се удава
дори да подкопаят и да хвърлят във въздуха част от крепостната стена. Въпреки това
защитниците на града храбро се бранят, което довежда до първите смущения сред
турските войски и особено сред еничарите.
Войната на австрийците против Турция продължава през 1684 г., но особено големи
успехи са постигнати през 1685 г., когато е освободена почти цяла Северна Унгария.
През следващите две години съюзниците постигат още по-големи успехи. През 1686 г.
Венеция успява да овладее повечето крепости, намиращи се по Далматинското
крайбрежие и в Пелопонес. Австрийците пък обсаждат крепостта Буда и след
тримесечна обсада я превземат с пристъп (2 септември 1686 г.). Това събитие също така
направило силно впечатление на балканските книжовници, които не пропускат да го
отбележат в своите летописни бележки.
През 1868, 1687 и първата половина на 1688 г., когато австрийците все още не са
стъпили на Балканския полуостров, надеждите за помощ на тукашните християни са
свързани предимно с Русия. През септември 1687 г. скопският митрополит Евтимий
пристига в Москва, за да търси помощ за балканските християни. През пролетта на
1688 г. в Москва пристига архимандрит Исай, игумен на светогорския манастир „Св.
Павел", който също носи искане за помощ до московските царе Иван и Петър. Между
другото той донесъл и писмо от влашкия княз Шербан Кантакузин, с което последният
уверява руския цар, че "българи, сърби и молдавци около 300 000 души" ще въстанат и
ако руската войска дойде до устията на Дунава, те ще се притекат на помощ и лесно ще
стигнат до Цариград.
През лятото на 1688 г., когато военните действия на австрийците са вече пренесени в
сръбските територии, много сърби се включват като доброволци в австрийската армия,
образуват отделни формирования (полкове) и вземат активно участие в сраженията при
Ниш и Косово. Локални бунтове избухват и сред католиците в Северна Албания.
1.
Подготовката на турската войска започва на З март 1689 г., когато в Одрин пред
двореца е изнесено султанското знаме. Мобилизацията на мюсюлмани продължава
цели три месеца и обхваща Албания, Румелия и Анадола. На помощ са повикани
унгарският им васал Емерих Тьокьоли и кримският татарски хан Селим Гирай.
Мобилизирана е цялата дунавска флота, а част от средиземноморската флота е
съсредоточена в Солунския залив. Взети са сериозни мерки против дезертьорите и дори
срещу онези, които се бавят пътувайки към местоназначението си.
Самият Пиколомини с основната част от войската си тръгва през Косово, овладява без
особени трудности Прокупле, Подуево, Прищина, Ново бърдо, а на 22 октомври - и
Качаник. На 25 октомври австрийците влизат в изоставеното Скопие, в което по това
време върлува чума, запалили го, след което се оттеглят да презимуват в Качаник.
През пролетта на 1689 г., преди още австрийците да започнат своето настъпление,
хайдутите активизират своите действия. Особено големи размери взема хайдушкото
движение в Кюстендилския санджак. Показателни са в това отношение четири
султански заповеди, издадени в края на април 1689 г.
Не ми било потера
от седемдесет читаци
със седем сини байраци,
най ми е било потера
колко на небе звездите,
колко на трева листето,
колко на поле тревите.
В духа на народните песни е описано и сражението на Страхил войвода с потерите:
Страхил на крака подскочи,
извади сабя френгия,
че са на ляво завъртя,
дур се надясно обърна -
сам си войвода останал.
В песен от Карловско пък се разказва:
Прочул се Страхил войвода
по тая Стара планина,
че ми е страшен хайдутин
и сиромашки закрилник.
Никой не може го хвана,
го хвана да го издаде,
на турци да го предаде...
Един е Страхил войвода,
него не могат излъга,
него го куршум не хваща.
Този именно кален в битки и обвеян със слава български хайдутин се присъединява с
многобройната си дружина към австрийците в Ниш. При това Силяхдар отново
подчертава, че това той прави след като е нанесъл големи щети на мохамеданското
население и си спечелил лоша слава пред османската власт. Всичко то ва, обаче, му е
спечелило голям авторитет пред австрийските власти, поради което те не само го
приемат и поставят под свое командуване, но гледат на него кат на най-личния
представител на бунтуващите се българи
[Previous] [Next]
[Back to Index]
2.
По-определени сведения дава Силяхдар. Според него още преди падането на Ниш, т.е.
преди 24 септември 1689 г. българското население се отзовава на призивите за
непокорство спрямо турската власт и вдига бунт в районите на София и Пловдив. След
това мнозина от тези българи се присъединяват към австрийците в Ниш, вливат се в
техните батальони и заедно с тях нападат мохамеданските градове, оплячкосват ги и ги
опожаряват, като причиняват големи щети на мохамеданското население. "Между тези
най-изтъкнати злосторници се намираше проклетият неверник, наречен Карпош",
продължава Силяхдар. С други думи, съвременникът на събитията Силяхдар изрично
сочи Карпош като един от онези българи, които дошли при австрийците от района на
Тракия. А това вече е несъмнено доказателство за неговия български произход.
През август и началото на септември 1689 г. Карпош вече е на път за Ниш и се намира в
района на Знеполе. За това говори една султанска заповед, издадена между 6 и 15
септември, адресирана до кадиите на Брезник, Пирот, Враня, Ниш, Лесковац и до
мартолосбашиите и представителите на вилаетските аяни на споменатите кази. В тази
заповед се казва, че в тези кази действуват хайдути и че е било заповядано на Мехмед,
мартолосбашия на Знеполе, с всички налични сили и с мартолосбашиите да тръгне
против "появилия се хайдутин на име Карпош и Да уреди по всякакъв начин да се
залови и да се накаже". Издаването на тази заповед до кадиите на петте кази показва, че
действията на хайдутите и по-специално на Карпош, действия засегнали обширния
район от София до Пирот и Ниш, сериозно са застрашили турския тил преди
решителната битка за Ниш. Мартолосбашията Мехмед не успява да се справи с
поставената му задача и след 20 дни е издадена нова султанска заповед, с която на
негово място като мартолосбашия и координатор на действията против хайдутите е
назначен сарачът Али - последният наскоро преди това е приел исляма. Али успява да
влезе в сражение с дружината на Карпош, унищожава една част от хайдутите, залавя
десетина души и ги довежда в София, но не успява да постигне главната цел - да залови
и ликвидира самия Карпош.
Не е известно дали Карпош приема това назначение, но почти веднага след това
последвала нова султанска заповед. В нея се казва, че назначаването на Карпош за
мартолосбашия на Кюстендил, Сирищник и Радомир е станало по препоръка на
Махмуд ага, началник на еничарите; че Карпош е силен, храбър и способен да се
справи с хайдутите. И за да бъде спечелен за османската власт, е назначен на още по-
висока длъжност - за мартолосбашия на още 10 кази - Щип, Радовиш, Велес, Дойран,
Серес, Аврет Хисар, Неврокоп, Разлог, Петрич и Мелник. Султанската заповед
изисквала от властите на споменатите 13 кази никой да не се меси в действията на
Карпош, докато той честно изпълнява задълженията си.
По същото време, когато властите правят опити да привлекат на своя страна Карпош, са
предприети сериозни мерки за преграждане на всички проходи, които водят от Ниш
към вътрешността на страната. Султанска заповед, издадена между 26 септември и 5
октомври 1689 г., изисквала да се наемат и изпратят допълнително въоръжени стрелци
за защита на Драгоманския проход: от Пловдив - 200 души, от Пазарджик, Кюстендил и
София - по 100, и от Самоков и Дупница - по 80.
Посочените султански заповеди се оказват твърде закъснели, тъй като австрийците вече
са предприели своето настъпление на север и на юг от Ниш. И докато австрийската
войска не среща особена съпротива по посока на Косово и Видин, в направлението
Лесковац -Браня - Крива Паланка тя се изправя срещу значителни турски сили.
Както вече бе посочено, след поражението на турците при Ниш, основните сили от
разгромената им войска се оттеглят в посока на Драгоман, за да защитят прохода и да
спрат настъплението на австрийците към София, а така също и в района на Браня и
Крива Паланка - да преградят пътя към Кюстендил и Щип. От своя страна и генерал
Пиколомини, преди да предприеме големия си поход през Косово до Скопие, изпраща
една част от войските си, за да се защити откъм Драгоманския проход и да преследва
турците по посока на Враня и Крива Паланка.
Описание на тази битка оставя Джевдет паша. Според него австрийците и техните
съюзници дошли близо до Крива Паланка с такива огромни сили, че полята и
равнините не могли да ги поберат. Вестта за тяхното пристигане е предизвикала ужас и
страх сред султанската войска. На проведеното в турския лагер съвещание едни
предлагали да не се воюва, а други -войската да тръгне начело с главнокомандуващия,
като султанът и свитата му остават в тила. Решаващо за започване на битката се оказва
мнението на ходжата на падишаха. Продължителната и кървава битка завършва с успех
за австрийците, а турската войска се разбягва. Тогава голяма част от австрийските
войници се отдават на грабеж, като някои дори достигат до шатрата на султана.
Ходжата обаче насърчава прислугата, готвачите и пазачите и те, хвърляйки се в боя,
успяват да изтикат нападателите от султанския лагер. Това дава кураж на разбитата
султанска армия, тя се съвзема, предприема контранастъпление и успява да победи
австрийците.
Много неща в това описание са неверни. Нито основните австрийски сили, нито
султанът с армията си се намирали при Крива Паланка. Преувеличена е ролята на
ходжата в тази битка. Неточно е предаден и крайният изход от това сражение. Такава
битка обаче наистина е станала при Крива Паланка и в нея турската войска е разбита,
което дава възможност на австрийците не само да превземат тамошната крепост, но и
да продължат настъплението си към Куманово.
Според Рашид, Карпош овладял Крива Паланка начело на отряд от „няколко хиляди
невернишки неприятели", т.е. под негово командуване се намирали австрийци, унгарци
и хайдути. Силяхдар също така разказа че Карпош бил "главатар на дружина, която
броеше повече от 3 000 немюсюлмански разбойници от редовете на бунтовната рая и от
външния неприятел", и че при разгрома на въстанието в Крива Паланка имало
"германски, унгарски и хайдутски разбойници". Когато пък говорят за разгрома на
Карпош при Куманово, хронистите споменават далеч по-малко бойци: според Силяьдар
дружината на Карпош се състояла от 200 души "злобни неверници", а според Рашид -
от "многобройни неверници".
Анализът на тези данни показва няколко безспорни неща. Първо, подобно на Страхил
войвода, и Карпош се присъединява с хайдушката си дружина към австрийците и се
поставя под тяхно командуване. Второ, и той като Страхил войвода взема участие в
източното крило от армията на Пиколомини в направлението Лесковац - Враня - Крива
Паланка. Трето, и той като Страхил войвода командува сборен отряд от австрийци,
унгарци и българи хайдути: Страхил войвода ръководи превземането на Кюстендил, а
Карпош - на Крива Паланка. Четвърто, и двата отряда наброяват по няколко хиляди
души: за отряда на Страхил се сочи числото 4 000 души, а за Карпош - 3 000. Пето, след
оттеглянето на австрийците за презимуване, те оставят определено количество войска,
съставена от техни бойци и от хайдути и въстаници, както в Качанишката клисура, така
и в Крива Паланка. Шесто, докато Страхил войвода се оттегля заедно с основните
австрийски сили към Ниш, Карпош е оставен за управител на района Крива Паланка -
Куманово. Седмо, по време на залавянето на Карпош дружината му наброява около 200
души: несъмнено това са били хайдути от първоначалния състав на дружината му и
присъединили се по-късно въстаници от местното население в посочения район, т.е.
броят на българите християни в отряда на Карпош е поне няколко пъти по-голям (имат
се предвид дадените жертви, пленените и разпръснали се бойци).
Що се отнася до взаимоотношенията на Карпош с австрийското командуване, тук
нещата са съвършено ясни. Преди всичко австрийците изисквали от всички хайдушки
главатари и християнски първенци да положат клетва за вярност към императора и да
се подчиняват на заповедите на техните военачалници. Фактът, че Карпош и Страхил
войвода командували сборни отряди от австрийци, унгарци и хайдути показва, че през
цялото време те действуват като съставна част от австрийската войска. За Карпош по-
специално се сочи, че с такъв сборен отряд е превзел Крива Паланка и че отбранявал
крепостта не само със собствени бойци, но и с австрийци и унгарци. С други думи, до
самия си разгром Карпош съгласува действията си с австрийците и се ръководи от
техните военни планове.
Даването на този калпак несъмнено има голямо символично значение: от една страна
Карпош влиза във васални отношения към австрийския император; от друга страна
получава власт от същия този император. За връзките на Карпош с австрийците най-
сетне може да се съди и от факта, че при залавянето му от татарите у него са намерени
документи, издадени от виенския двор. Те са преведени от немски на турски.
Присъстващият Хаджи Омер ага, капукехая на великия везир Мустафа паша Кюпрюлю,
съобщава, че според тези документи Австрия предоставя на Карпош управлението
върху територията на Крива Паланка и Куманово и че тези документи силно го
компрометирали. За всичко това разказва хронистът Ускудар и твърди, че е чул този
разказ от приятеля си Омер ага. Впрочем и други турски хронисти разказват, че
Карпош е получил титлата си "кумановски крал" от австрийския император по свое
искане.
Както вече бе посочено, султан Селим Гирай пристигнал с 30-хилядна татарска войска
на 14 ноември 1689 г. във военния лагер край София. На другия ден, 15 ноември, е
проведен специален военен съвет, който набелязва обширен план за военни и
политически действия. Според този план Селим Гирай трябвало да тръгне за
Кюстендил и при Скопие да се срещне с Халил паша от Пелопонес. На този съвет е
решено да бъдат убити повечето от виновниците за военната катастрофа, а
имуществата им да се конфискуват. Бил реорганизиран еничарският корпус и са
мобилизирани всички възможни сили. Великият везир Бекри Мустафа паша е сменен и
на негово място е поставен Фадли Мехмед Челеби. За главнокомандуващ (сераскер) на
унгарския фронт е назначен еничарският ага Коджа Махмуд паша. Още на 15 ноември
1689 г. до кадиите на Скопие, Тетово, Кичево, Мариово, Вълчитрън, Дукагин, Призрен
и други са изпратени фермани за смекчаване на режима към християните, за отмяна на
редица данъци и т.н. - всичко това с цел да се спечели християнското население.
След това турско-татарската войска се насочва към Крива Паланка, която е главен
укрепен пункт на Карпош. Гарнизонът на крепостта, състоящ се от австрийци, унгарци
и българи хайдути, е унищожен, а градът - запален. Самият Карпош, пред
невъзможността да се сражава с такава превъзхождаща го по численост войска, се
оттеглил в Куманово. Тук, пред крепостта, става голямо сражение, в което Карпош и
голяма част от бойците му са пленени. След това турско-татарската войска превзема
града и продължава пътя си за Скопие, където пристига в края на ноември 1689 г.
Градът е изоставен от защитниците му и се предава без бой. С това е сложен край на
съпротивата в района, в който се развива въстанието начело с Карпош.
Военните действия между австрийците и турци продължават през цялата 1690 г. Във
връзка с повторното превземане на Ниш на 8 октомври 1690 г. е последното сведение,
което Силяхдар дава за Страхил войвода. Според него Страхил се изплашил от обрата
на бойните действия и започнал да разсъждава г следния начин: "Ако турците
превземат Ниш. [австрийците] ще ме предадат и [турците] ще ме убият." Затова той
предложил на генерал Ветерани: "Турската войска е малко и щом пристигне да обсади
крепостта, аз ще намирам отвън и като събера хайдутите, да се нахвърля върху тях и да
извърша нощно нападение. Ти пък като излезеш отвътре, ще сечеш турците и ще ги
унищожиш в гръб, да се уговорим." Тези думи разкриват високото обществено
положение, което Страхил войвода заема в австрийската войска, доверието с което се е
ползвал пред генерал Ветерани, способността му да съчетава пробиването на обсада на
крепост с удари отвътре и нападения в тила на обсадителите, всепризнатия му
авторитет като безспорен хайдушки ръководител, голямата численост на участвувалите
в Австро-Турската война българи, на които можело да се разчита като на сериозна сила
в хода на военните действия.
[Previous] [Next]
[Back to Index]
Балчо войвода.
През лятото на 1689 г., когато австрийците се намират пред Ниш и отправят призиви
към християнското население в Софийско и Пловдивско да се вдигне на борба против
османската власт, Тракия активизира дейността си още един хайдушки главатар -
Балчо. Той е секбанбашия, т.е. началник на отряд сеймени, които са набирани от
местното население и на които е възложено да осигуряват спокойствието в особено
размирни райони и да преследват хайдутите. Но както на много места постъпват
дервенджиите, мартолосите и войнуците, в тия размирни години и сеймените се
надигат против османската власт.
Името Балчо и то като на хайдушки главатар не се среща другаде, поради което твърде
голяма е вероятността да става дума за едно и също лице. А ако това е така, то и Балчо,
подобно на Страхил и Карпош, ще да е пренесъл бунтовническата си дейност към
западните български краища. - Кюстендил, Щип и Белог'радчик.
Мариовският бунт.
Според османотурски документ от 1687 г. по-голямата част от християнското
население на нахията Мариово са хайдути и харамии. През ноември 1688 г. пък един от
местните първенци в Мариово се оплаква, че цялата рая се бунтува, че голяма част от
населението станали хайдути и нападали мохамеданските поселища. Със случая се
занимало самото султанско правителство и наредило на кадията на Прилеп
бунтовниците да бъдат заловени и наказани.
Иво Щипянец.
Османският хронист Ускуд съобщава, че някой си Иво от Щип израснал под
покровителството на местния аянин Мустафа ага, роднина на везира Ходжа Махмуд
паша. Благодарение на това той бил назначен за мартолосбашия на 50-60 души
мартолоси, които имали за задача да пазят проходите в Щипската каза. Иво обаче се
сдружил с хайдутите и заедно започнали да нападат не само пътищата, но и органите на
турската власт. Когато разбрал, че е разкрит, със съгласието на хайдутите Иво
привидно се разкайва пред властите и дори изявил желание да приеме исляма.
Изпратен в София, той е помохамеданчен и обрязан, зачисляват го в състава на
турската войска и го пращат обратно в Щип с поръка да събере 1000 души доброволци.
Когато Иво успява да събере доброволците 10 байрака по 100 души всеки един,
пристига вестта, че австрийците са превзели Ниш (24 септември 1689 г.). Иво се
отказва от исляма, отказва се и от принадлежността си към еничарския корпус и отново
вдига знамето на бунта. Всичко това е съобщено в Одрин в деня, в който става известна
и гибелта на Карпош.
[Previous] [Next]
[Back to Index]
[Previous] [Next]
[Back]
2
Нарежда се на мартолосбашията Мехмед от Знеполе да залови или ликвидира Карпош
Между 6 и 75 септември 1689 г.
Поради това издавам заповед всеки от вас, които сте поменати, когато пристигне моята
честита заповед, да положите усилия и както Али намери за удобно и разумно да
ликвидирате поменатите разбойници.
[Previous] [Next]
[Back]
[Previous] [Next]
[Back]
Оплакал се още, че войската станала непослушна, поради което била и сразена. Той
даде предложение разпръснатите бойци от армията, които в момента се намирали около
Яник, да бъдат събрани до Димитровден и да бъдат настанени в Буда, за да се защити
този граничен предел; всички ислямски сили да заминат за Белград; в началото на
пролетта да се подготвят големи победоносни военни сили, целта на които би била
само отмъщение; със същите да се замине против неприятеля и като място за зимуване
на царската свита да бъде определено Скопие, Пловдив или Одрин. Във връзка с това
предложение бе проведено съвещание. Смятайки, че Скопие е малко място и че
презимуването в този град би представлявало голяма неправда спрямо раята, бе решено
зимният лагер да бъде в Пловдив. Бяха ангажирани конници и бяха изпратени хора за
събиране на жито и други продукти...
След поражението на неговите сили Реджеб паша дойде в мензила на Алексинац. С цел
да проведе съвещание, пашата остана в мензила два дни. Немюсюлманските сили
надвиха мюсюлманската армия, плениха всички оръдия, всички необходими неща и
всичките муниции. Неприятелят беше слаб, но тъй като успя да плени толкова голяма
плячка, стана мощен. След пристигането на помощ на синовете на Зрински неприятелят
стана много надменен. Като раздели своите елитни сили, той премина на другата страна
на река Морава. Тогава пристигнаха онези от караулите и съобщиха, че неприятелските
сили са влезли в мензила на Паракин и че са имали намерение да тръгнат за Ниш.
Тогава всички везири, мирмирани, военачалници, оджакски аги и опитните лица от
граничните предели проведоха спешно съвещание. В продължителните дискусии беше
решено: "Не разполагаме с по-раншния брой бойци. Пехотата е разпръсната. И
бойците, и конете са изморени. Недостигът на храна и денонощните дъждове
предизвикаха нашето прекомерно отслабване. Отправянето срещу мощния неприятел с
такива изморени и отслабени сили представлява голяма грешка и голяма опасност. Тъй
като повечето наши борци са деморализирани от досегашните битки, по-важно е да се
подготвим за отбраната на Ниш."
Според съгласието на участниците на това съвещание, се отпътува и се пристигна в
Ниш. Сераскерът Реджеб паша "Арапина" беше глупав. Той не беше способен да вземе
предпазни мерки. Не знаеше нито за начина, нито за потребностите на борбата и боя.
Сераскерът нямаше никакъв опит. Силеше се. но освен лаенето и лошите изрази, не
знаеше друга реч. Нарежданията му не се зачитаха. Не се постъпваше според неговите
буюрултии. Никой не знаеше необходимостта от изпълнението на неговите
нареждания. Сердарът дърпаше на една страна, кетхудата на садразама Мехмед - на
друга, а кулкетхудата - на трета. Повечето от военните сили се разпръснаха. Други
военни части бяха обезхрабрени и следваха вървежа на събитията. Неприятелят се
доближи и се настани край нас.
След падането на Ниш в ръцете на неприятеля той изгради една голяма землена
твърдина и я укрепи с дълбок и широк ров и многобройни насипи. В тази твърдина
неприятелят остави деветдесет оръдия, донесени от Белград или отнети от
мюсюлманските сили, и беше осигурено достатъчно количество муниции и храна.
Германският генерал Ветерани дойде начело на десет хиляди германски и унгарски
воини, а покрай тях имаше мобилизирана рая, която живееше в граничните предели на
царството, и като имаха намерение да окупират цялата румелийска територия,
установиха връзки с кнезовете, свещениците и първенците на почти всички села и
градове. Тъй като бяха в такава заблуда, те започнаха да изпращат писма до всички
техни приятели по цялата Румелийска провинция чак до Цариград, в които пишеха:
"Измина епохата на мюсюлманите. Дойде краят на османското време. От този ден
настъпва нашата епоха."
Един ден преди тръгването на Карпош за Скопие жителите на този град се обърнали
към Мехмед паша и го замолили да им позволи да евакуират къщите си, за да спасят
жените и децата. Тъй като пашата не позволил, мнозина от тях се обърнаха към някои
аяни, подкупиха ги и по този начин получиха разрешение. Онези, които разполагаха с
материални възможности за евакуиране на своите семейства, събраха покъщнината си,
натовариха я на коли и решиха да отпътуват. Тогава споменатият неверник раздели
своите привърженици и като формира два самостоятелни отряда, упъти един към града,
а другия към колите на бегълците. Всички тези, а особено жените, се отказаха от своето
имане и покъщнина. Тръгнаха пеша или се качваха на коне и коли и без нищо
побягнаха в най-близките планини. По-голямото множество от тях бяха заробени.
Мнозина от старците, мъжете и жените убиха своите деца. Безотговорният паша и
неговите привърженици заедно гражданите, които бяха способни за борба и бой,
побягнаха към Сер и София. По същия начин и други жители на град Скопие заедно с
жените и децата бяха заробени или ликвидирани. Тези оплячкосаха и колите, и града, и
запалиха чаршията и няколко махали. Тогава един невернически отряд се нахвърли и
върху града Щип, където унищожи мюсюлманските жители и плячкоса техните имоти
и покъщнина. Тъкмо през тези дни от Черна гора пристигнаха три хиляди албанци,
които се нахвърлиха и завзеха града Ипек. Една част от жителите ча този град беше
спасена, една част - заробена, а една част - ликвидирана. Тъй като теренът беше празен
и нямаше кой да им се противопостави, проклетниците шетаха на групи като се почне
от Белград до Румелия, където оплячкосаха и запалиха множество твърдини и паланки.
Между завладените и оплячкосани градове се намират: Ипек, Призрен, Калканделен
(Тетово), Щип, Прищина, Вълчитрън, Косово, Нови Пазар, Митровица, Скопие,
Лесковац, Чачак, Валево, Догдже (?), Ужице, Пожега, Ягодина, Плевле, Нова Варош,
Ургуб (?), Куманово, Рожай, Лебане, Шехиркьой (Пирот), Аладжа Хисар (Крушевац),
крепостта Смедерево, крепостта Видин, паланката Хисарджик (Гроцка), паланката
Кобилич, паланката Грешница (?), Крива Паланка и паланката Мусапаша (Бела
Паланка). Неприятелите усвоиха тези мюсюлмански провинции и райони, където от
прогоненото и разредено население остана само една третина. Известен брой от
останалите две третини от населението замина за Цариград, а повечето - във
вътрешността на Анадола. Поради снега и зимата бяха измръзнали и ръцете, и краката
на хората, които се отчаяха. При славния и честит санджакбей в царската армия
останаха само колагите, три хиляди еничари, две хиляди спахии, гедуклу-
мютефериците и чаушите. Другите войници се разпръснаха. При везирите,
мирмираните и военачалниците останаха само ичогланите и караколукчиите. Сред
населението се появи голямо безпокойство и безредие. От създаването на високото
царство мохамеданите никога не претърпяха такава черна напаст и беда.
По-рано, на осми шевал 1101 (26.VII.1689) година, Селим Гирай хан заедно със
синовете си Садет Гирай, Гази Гирай и Тухтмуш Гирай застана начело на тридесет
хиляди татарски бойци от Крим и след единадесет дневен престой във втория мензил,
където се разболял, пристигна в Буджак. Когато узнал за това, по-раншният садразам
Мустафа пеша му изпратил писмо, в което от завист му написал: "Не може да се
извършат два похода в една година. Ханът нека не се мъчи. Искането на падишаха е
изпълнено. Поради това върнете се в Крим."
Ханът не постъпи според писмото, но бързо пристигна в граничния предел на Влашко.
Тогава научи за поражението на османските сили при Баточина. Акогато той пристигна
в Никопол, научи и за поражението при Ниш, при което заплака, огорчи се и се натъжи.
Той забърза още повече и на втори сафер 11011 (15.XI.1689) година пристигна в София
и се присъедини към султанската армия. Ханът беше причакан от военните
ръководители и с големи церемонии беше доведен в шатрата на сераскера Махмуд
паша, а се радваха и борците на османската армия. След четиридневен престой и след
нужните съвещания, на седми сафер 1101 (20.ХI.1689) година сераскерът, везирът
Махмуд паша, придружен от негова светлост татарския хан, застана начело на
мюсюлманските сили. И придружен от татарските борци той тръгна на път. С цел да
възвърне мюсюлманските провинции и райони, отпътува за Скопие. В някоя си
планина около Кюстендил се сблъска с една хайдушка дружина, която наброяваше
около сто души. Дружината беше ликвидирана. Когато той тръгна от Кюстендилския
район, пристигна вест, че известен брой хора от германските сили са се укрепили в
Крива Паланка. Бяха изпратени татарски борци, които ги победиха. След това
пристигна в Егридере (Крива Паланка) и всички укрепили се германски, унгарски и
хайдутски разбойници в този град бяха ликвидирани. Когато пристигна в Скопие, узна
мястото на разбойника на име Карпош. Срещу него бяха изпратени доста татарски
бойци. Цялата негова дружина, която броеше около двеста злобни неверници, беше
ликвидирана, при което падна и огромна плячка. Тогава беше заловен и злогласният
Карпош, който във вериги беше доведен при хана. Като не му бе оказана милост,
Карпош веднага беше поставен на кол. Освен това беше заловен и известният свещеник
от град Манастир, който се представяше за крал. И този веднага беше обесен...
Секретарят на Батир ага, който беше везир на кримския хан, разказа следното:
„Комендантът на немюсюлманите беше заробен и се намираше в наши ръце.
Приближих се и се усмихнах, при което той ме попита защо се смея. Казах му: "Ти си
фантазьор, луд или глупав, не знаеш какво е воюваме и по какъв начин се воюва. Нима
не знаеш, че пред тебе се намираха големи османлийски сили, хиляди татари начело с
кримския хан."
Той ми отговори: "Всеки войник беше прочут германски или унгарски борец и всеки
беше избран между четиридесет до петдесет воини. Където и да съм се борил през
последните седем години, навсякъде съм извоювал победа. Неприятелят никога не е
забелязал никакъв наш недостатък. Стъпих в борба мислейки, че и тези турски сили ще
ги победя."
След охкането той не искаше да влезе в подготвената груба кола, но след нанесения
удар с камшик от някой си татарин почина.
[Страхил войвода]
Злогласният разбойник на име Страхил беше рая от Пазарджик, а след това стана и
хайдутбашия. По-рано той заедно със своето семейство избяга и се настани в Ниш.
Преди бягството няколко пъти нанесе щети на мюсюлманското население и уби някои
хора. След дохождането в Ниш много се страхуваше и сам си казваше: "Ако турците
успеят да завземат града Ниш, германците ще ме предадат на турците, които веднага
биха ме ликвидирали". Като се изплаши, той се обърна към генерал Ветерани, на когото
каза: "Турската войска е малобройна. Ако дойдат и обкръжат твърдината, необходимо е
да бъда вън от нея, за да събера хайдути и да нападна. Ти би могъл да излезеш от
крепостта и да извършиш нападение, и така да извоюваме победа над турските сили."
Този по такъв начин измами генерала и успя да излезе от крепостта и да избяга. Майка
му и жена му заедно с една негова новородена щерка останаха в крепостта, а когато
турците я завладяха, бяха заробени и подарени на някой си бюлюкбашия, един от
храбрите албански борци.
Членовете на някои военни отряди и на татарите заробвали жени и деца на раята, които
според тях уж се бунтували. След това ги продавали като пленници и казвали, че ги
взели и заробили в неприятелска земя. Раята - жители на кадилъците Скопие, София и
Пловдив масово се упътили за Цариград и по пътя намирали своите жени и деца,
съпровождали ги, обръщали се до дивана на великия везир и в присъствието на
поробителите се оплаквали, искали помощ и казвали: "Ние сме от раята на падишаха и
плащаме джизие. Позволено ли е от бог плячкосването на нашите имоти. Позволява ли
Господ нашите семейства да бъдат заробени?"
Тогава се поиска фетва, на която беше отговорено, че това не е допустимо. Поради това
беше наредено всички такива заробеници, освен ония които са прегърнали ислямската
вяра, да бъдат върнати в техните домове. Беше обявено и това, че цялата заробена
селска рая, която се намира в ръцете на техните собственици, трябва да бъде
освободена, а ония които и по-нататък ще се опитат да задържат такива роби, да бъдат
обесени и наказани със смърт.
[Previous] [Next]
[Back]
Негова светлост високопочитаният хан на Крим Селим Гирай хан, сераскерът Махмуд
паша, а така също везирите и аяните, които се намираха в царската армия, проведоха
консултативно съвещание и с единодушие, което е необходимо при това положение,
решиха че е необходимо да отидат и да се нахвърлят върху неверниците, които са
окупирали Скопие и околните места, и с божията помощ да се положат усилия за
отстраняване на нападенията и терористичните действия на неприятеля от тези
провинции. След това решение гореспоменатият сераскер и всички мюсюлмански
борци на сутринта тръгнаха от Софийското поле и, покорявайки се на всевишния,
заминаха към споменатото място. Когато дойдоха в паланката Егридере (Крива
Паланка), т.е. до мястото наречено Каменица Аваси, проклетникът на име Карпош,
който беше прочут като крал на Куманово и като башбуг на невернишките хайдутски
злосторници и който получи калпак от австрийския цар, заедно с няколко хиляди
невернишки неприятели овладя паланката Егридере и като мислеше, че си е осигурил
убежище, изградил от всички страни широк и дълбок ров.
[Previous] [Next]
[Back]
[Previous] [Next]
[Back]
От бойните полета пристигат много лоши съобщения. Тъй като Унгария се измъкна от
нашите ръце, австрийците се спуснаха към Румелия, съединиха се с албанците и се
настаниха в Скопие, Прищина, Призрен, както и в други места на тази провинция. Като
издействува някаква заповед от императора (на Австрия), сръбският войвода на име
Карпош, в качеството си на крал на Куманово установи власт над Куманово и Качаник.
Окупирането на Балона от страна на венецианците и падането на твърдината Видин и
то само един ден преди горепосочената дата, показва, че през този ден Румелия се
намира в опасна ситуация. Поради това и съобразно със заповедта на падишаха беше
проведено съвещание, на което се реши, че не съществува друг изход освен начело на
държавата да бъде поставен Фазил Мустафа паша. Този път промяната на
садразамството стана поради така взетото решение. Садарзамството на Бекри Мустафа
паша започнало в неделята на 1 реджеб 1099 (2.V.1688) година и очевидно е, че
неговото садразамство траело една година, 5 месеца и 24 дни. Като се вземе предвид, че
Фазил Мустафа паша, който се смята като един от най-изтъкнатите везири на
Османската империя, е роден в 1047 (1638/1639) година, може да се твърди че при
назначаването за садразам той е имал 51-52 години. Говори се, че Фазил Мустафа паша
имал много висока култура. По-рано бил мухафъз на (остров) Сакъз. Когато дошъл от
този остров и почнал да работи, Фазил Мустафа паша посветил внимание на армията и
за подобряване на малието. Провеждайки предвидената реформа, той отменил някои
извънредни данъци, с които неговите предходници угнетявали населението. След това
той взе сребърните прибори и сервизи от двора и, като ги предаде на монетарницата,
подобри (сребърната) монета; премахна нормираните цени, обяви система на свободна
търговия и отне имотите на висшите държавни функционери. които придобиха
богатства по нечестен път, и така държавната хазна забогатя твърде много. Освен това
пашата демобилизира войниците, които бяха мобилизирани според общата
мобилизация и които не знаеха ред и дисциплина. След реформирането на армията той
се подготви да води политика на повторно освобождение на окупираните места (от
австрийците).
[Previous] [Next]
[Back]
8. Хронологически бележки
[Previous] [Next]
[Back to Index]
Аянин - почетна титла, давана на влиятелни градски първенци, които били излъчвани
от местните аристократи и богаташи и били утвърждавани от властите, за да следят за
правилното изпълнение на нарежданията на властта, за правилното разпределение и
събиране на данъците, и пр. Букв. значение - велможа, нотабил, аристократ.
Беглербей - букв. "бей на боевете". Титла на управителите на най-големите
административни единици в Османската държава - еялетите, в които влизали по
няколко санджака.
Велик везир - наричан още "садразам". Първият везир в Османската държава, който
ръководел целия административен живот, председателствувал заседанията на съвета на
везирите, бил и главнокомандуващ армията. Считал се за абсолютен помощник на
султана.
Капухалки - лична гвардия в султанския двор или при везирите и пашите, обикновено
съставена от еничари.
Мензил - хан или конак, където отсядали и нощували войски и кервани, сменяли се
пощенските коне и т.н.
Топчии - артилеристи.