Трети март

от Пламен Станоев

"Ако преди освобождението се явеше някои да доказва с каквито и да било

средства , че приготовляваната от Русия воина с Турция за нашето
освобождение е воина , не за освобождението на "беднйх славян", а за
разширението на руската Империя и за завладяването на България и
Балканите от Русия, - нямаше да се намери нито един българин , които да
го повярва и когото да не наречаха враг на славянството , враг на
българския народ, на неговото освобождение...." - - така започва
предговора на "Окупационен фонд за създаване на Пуско-Дунавска област"
(издадена Софиа 1892, Русе 1993 г.) , написан от Д. Петков. Книга ,
съдържаща колкото и интересни , толкова и невероятни (според
досегашните ни представи) и дори потресаващи факти за ролята на
"освободителката" Русия при изграждането на новата българска държава.

Но нека първо се върнем малко по-назад в историята , в края на XВИИ ,

началото на XИX бек. Или дори още по-назад - в XВИ в. Българската
държава още не съществува. Цар Иван Грозни за пръв път огласява
"освободителната мисия" на Русия , като заявява недвусмислено , че целта
му е да завладее Цариград.Същата насоченост на руската политика
поддържат и Петър-И и Екатерина Велика. В 1880 година тя дори обявява
т.нар. "Гръцки проект", които цели изгонването на турците от Европа и
образуване на единна гръцка империя, начело с внука на императрицата -
Константин. От този период е интересна Руско-Турксата воина, коъто
завуршва с подписването на договора в Кючук-Каинарджа, според които
Русиъ става попечител на православието в Османската Империъ. Според
тоигавашните геополитически шващания пътят за въжода на Империята
като велика сила неизбежно минава през Босфора и Дарданелите (т.н.
"Протоци")- ижодните врати към световните простори. А знаем , че по това
време морския транспотр е бил доминиращ. Оттук произтича следователно
системната агресивна ориентация на Русия спрямо черноморските протоци
и плацдарма за тях - Балканския полуостров. Напористата руска експанзия
спещу Османската империя неминуемо поражда силно противодеиствие от
страна на Беликобритания , Франция и Австрия (по-късно Австро-Унгариа)
, макар само Австрия да има непосредствен и активен интерес към
Балканите. Но руската политика застрашава баланса на Великите сили,
поради което те остро се противопоставят на руското проникване в този
регион. Между Русия и западните държави се очертава едно непрестанно
съперничество по този въпрос, известен под името Източен въпрос. Тези
противоречия директно рефлектират върху балканските освободителни
движения. От това кои политически фактори и тенденции доминират в
Източния въпрос , зависи фактически дали революцията на Балканите ще е
в подем или застои. През първата половина на XИX в. , след разгрома на
Наполеонова Франция Русия доминира в Източния въпрос. Тогава , по
заръка на царя Азиацкия департамент при руското външно министерство в
Петербург изработва цялостна стратегия за руската политика на Балканите ,
като се определят неините основни приоритети и акценти. За нас е
любопитна градацията на приоритетите:

1.) Сърбия и Цхерна гора , 2.) Гърция и 3.) Българиа.

Главните руски съперници са ангажирани с техни си вътрешни проблеми и

нямат възможност да и' се противопоставят. Това развързва ръцете на
руския цар , които само чака удобен повод за удар срещу Турция. Такъв
одходяш повод се оказва гръцкото въстание през 1821 г. Русия веднага
застава на страна на Гърците и така се стига до руско-турска воина от 1828-
1829 г. , завършила с успех за Русия. Съгласно Одринския мирен договор
от 1829 г. Гърция и Сърбия получават статут на автономни княжества. За
нас обаче е по-интересна часта от договора , отнасяща се до българските
територии. За тях се споменава в Цхлен 2:

".... Н.И.Величество тоже повръща ...., Българиа и областта Добруджа от

Дунава до морето със Силистра , Хърсово , Мачин , Исакча , Тулча ,
Бабадаг , Базарджик , Варна , Провадиа и всички други градове , паланки и
села , които тя включва; цялото протежение на Балкана от Емине-Бурун до
Котел и цялата област от Балкана до морето със Сливен , Йамбол , Аитос ,
Карнобат , Месемвриа , Ахело , Бургас , Созопол , Кърк-Клисе , Одрин ,
Люле Бургас , наи-после всички градове , паланки и села и изобщо всички
места , които руските воиски са окупирали в Румелия."

И така , Русия връща на Турция българските земи , _окупирани_ вече от

руски воиски. Това едва ли се връзва с обявената от Русия освободителна
мисия , но още веднъж доказва истинските причини за агресивноста на
Русия на балканския полуостров. И между тези причини не фигурира
освобождението ва България като основополагаща цел. Интересите на
руския император са единствено към проливите и един ппрочит на другите
членове на договора показва , че русия постига целите си - неините кораби
могат свободно да преминават през Цариградския канал и Дарданелските
теснини. След края на тази воина, около 100 000 булгари емигрират, в
следствие на което, източно-булгарските земи се обезбулгаряват !!!

През 1853 г. царското правителство предприема поредната военна

кампания против Турция. Русия предварително се е опитала се подготви
Великите сили за евентуално разделяне на Турция. Йавно заблудена в
успеха на тези свои предварителни деиствия тя решава, че Великите сили
няма да и' попречат на един поход кум Цариград. Против Русия се обявяват
Франция , Великобритания и Австрия. За Франция и Англия воината от
1853 е повече за престиж, отколкото за запазване на Турция. Британският
външен министур е загрижен наи-вече за това Англия да изглежда силна в
този момент, а не да помага на Турция или да запазва целостта и'. Така
запопчва и три години продължава една от наи-ожесточените воини във
връзка с Източния въпрос , известна под името Кримска воина и завършила
с поражение на Русия. На последвалата Парижка мирна конфренция през
1856 г. на Русия са наложени тежки условия , между които забрана
едностранно да покровителствува балканските страни и да се меси в
техните вътрешни работи без общото съгласие на силите-гаранти ; да
оцтъпи Бесарабиа на Молдовското княжество ; забранява на руски военни
кораби да преминават през проливите и др. По късно пак ще се върнем на
въпроса свързан с Бесарабия за да видим една арогантна сделка за сметка
на България при подписването на Сан Стефанския договор.

За сега , обаче , руската агресивна политика е обективно благоприятен

външнополитически фактор за балканските освободителни движения. Вече
споменахме за освобождението на Гърция и Сърбия. Техния опит , както и
многоброините други по-големи или по-малки въстания доказват , че
решаваща роля за постигане на успех има външната подкрепа. Нека
споменем като доказателство Първото сръбско въстание , започнало през
1804 год. с руска благословия и обещания за подкрепа. Подкрепата се
оказва със започване на нова воина срещу Турция през 1806 година.
Благодарение на него сръбското въстание , начело с Кара Георги постига
успех , които се оказва временен. Нашествието на Наполеон през 1812 год.
позволява на султана да смаже местното движение. Успех то постига след
победата на Наполеон , отново с активната помощ на Русия. Почти по
аналогичен начин извоюват своята независимост и Влашко и Молдова.
Може би бихме имали основания да очакваме , че по подобен сценарии :
въстание -> руска помощ -> независимост , би се развило и българското
национално - освободително движение ако не бе поражението на Русия в
Кримската воина и произтичащите от това последици за неината външна
политика.

И така , през 1876 год. с надежда за външна помощ и без особени изгледи
за успех в България избухва Априлското въстание. Самото въстание не
добива размерите , очаквани от неговите организатори и бива бързо и
безмилостно смазано от турсците. Проявената от тях обаче особена
жестокост при потушаването , описана в статиите на Макгахан , както и
проявени подобни зверства при потушаване на въстанието в Босна-
Херцеговина през 1875 г. намират маждународен отзвук. За защита на
поробените народи се обявяват известни интелектуалци , като Йуго ,
Гладстон и др.

Така през декември на 1876 год. се свиква международна конференция в

Цариград. На нея участвуват пълномощници на Русия , Англия , Франция ,
Австро-Унгариа , Германия и Италия. Турски представители няма.

Англия не се съгласява с направеното от Русия предложение за една голяма

автономна област. За нея е ясно , че след активната роля на Русия в
национално-освободителните борби на Балканския полуостров , тя е
способствувала в голяма степен за оформянето за българския национален
дух и това , прибавено към факта , че тя предлага такава България
неминуемо ще засили благодарността на българите и руското влияние в
този район. В резултат на направени оцтъпки и компромиси,обаче, маркиз
Р.Солзбъри и граф Н.Игнатиев стигат до съгласие по всички основни
принципни въпроси още на предварителните преговори. Към тях се
присъединяват и останалите учасници в конференцията. Според
изработения проект за реформи в европеиска Турция , Българиа получава
административна автономия в граници , обхващащи областите Мизия ,
Тракия , Македония и Добруджа. Тези граници съвпадат в общи линии с
териториалния обхват на Българската екзархия съгласно султанския
ферман от 1870 г и са _по-големи_ от определените след това в Сан
Стефанския договор!!! По настояване на англииския и австро-унгарския
представител обаче българската автономна област е разделена на 2 части -
Източна с център Търново и Западна с център Софиа. Интересно за нас е да
се отбележи , че не само в Англииското , но и в Руското предложение не се
споменава за "свобода" , "независимост" на Българската държава.

-- Тулча
| о \
| \
\ _)
\ |
/ |
/ /
/о~ ~ |
/~~~~\ _ --- Силистра |
| о Видин /о |
\ \_____ __/Русе |
|оКула ---------~~~~~~~ |
\ о Оряхово --
/ : Варна/
/~~~~~ о Враца : Търново о|
( о Ниш : о |
\ : |
\ Софиа : Сливен /
/ о : о |
/ о Враня : ~\
/ : Пловдив |
/о Тетово : о \
| о Скопие : Хасково \
| : о Свиленград Лозенград /
| : /~~~~~~~~~~ \ о о /
\ о Струмица / \__/--\_____/
| о Битоля /~~~~~\____/
\о Охрид |
/ /
| о Костур
(_______/

*** Граници на Българиа според решенията на ***

 *** Цариградската конференция 1876/1877 ***

Историческото значение на това споразумение е във факта , че за пръв път

подобен авторитетен международен форум официално признава
българския народ като отделна и самостоятелна етническа общност с ясно
очертани трериториални граници.

След постигнатото единодушие по основните въпроси на 25 декември

същата година официално се открива Цариградската конференция , която
трябва да обсъди и реши всички неща , свързани с учередяването на двете
български автономни области.

Цхрез своя втори делегат на конференцията обаче , посланника в Цариград

Х. Елиат , англииската дипломация дезавуира собствения си официален
представител и постигнатите от него предварителни споразумения.
Основната причина за провала на тази конференция, както и за свикването
на Берлинския конгрес по-късно е , че Англиъ и Австриъ искат да
предотвратят разширяването на Руските империалистически интереси на
Балканите. От документите след 1878 г. става ясно, че Русия се е опитала
безкомпромисно да ни превърне в губерния, както Финландия. В случая
имперските амбиции на Русия, поне в териториално отношение съвпадат с
националните интереси на българския народ и затова идва спекулацията,че
Австрия и Англия са анти-български, а Русия - про-българска - несто,което
няма нисто обсто с истината (нека тук отбележим отново , че Англия и
Австро-Унгария са съгласни с етническите граници на България , стига те
да са утвърдени от всички Велики сили , а не са продукт само на Русия). В
този аспект, Англия (а и другите Велики сили) вижда запазването на
териториалната цялост на Отоманската Империя като единственото
възможно за това време практическо решение сресту руските амбиции.
Заедно с това, Англия не е вярвала, че Русия ще обяви воина на Турция, и
така сте се запази статуквото.

Друга причина за прекъсване на конференцията е обявената от турското

правителство "конституция" , която осигурявала "правата на всички
народности и религии в страната". Естествено - само на думи , а и скоро
след приключване на конференцията тя , заедно със създателите и е
елиминирана от политическия живот на страната.

При така създалата се обстановка Русия определено почва подготовка за

воина с Турция. Всъщност дипломатическата подготовка започва още през
лятото на 1876 година на т.н. Раихщадска среща между руския император
Александър-ИИ и австроунгарския император Франц Йосиф. Ставало дума
при разпределение на Османската империя да _не се допуска създаване на
голяма славянска държава_ , а да се образуват две самостоятелни
княжества (или две автономни области) северно и южно от Балкана.
Преговорите мажду австрииското и руското правителства продължават
таино и през ноември същата година като Русия се стреми да парира
евентуалното непосредствено вмешателство на Австро-Унгариа на
Балканите.

На 15.И.1877 год. в Будапест е подписана т.н. "Таина конвенция" ,

гарантираща неутралитета на Австро-Унгария в предстоящата Руско-
Турска воина. На 18.ИИИ. конвенцията била допълнена с текстове , които
имат важно значение за бъдещето на България. Австро-Унгария
осигурявала за себе си Босна и Херцеговина , а Русия - Бесарабия.
Потвърдено било взаимното съгласие на Балканите да не се допусне
създаването на голяма славянска държава , а да се създадат автономни
области. Тази клауза , задоволяваща взаимните интереси на Австро-
Унгариа и Русия ще играе основна роля след края на воината и ще наложи
свикването на съдбоносния за бъдещето на България и Балканите
Берлински конгрес. Така с таините подписи на двете правителства
шансовете на бъдещето на една България в неината етническа цялост били
сведени до минимум още преди започването на военните деиствия.

В края на март 1877 г. с един протокол , подписан в Лондон , участниците в

Цариградската конференция предлагат отново Турция да се съгласи с
предложенията им. цариград отхвърля и този път протокола. Това вече е
повод за Русия. Всички приготовления за една военна операция са почти
приключили. В Кишинев е сформирана и няколкохилядна (в разгънат строи
- 12000 души) доброволческа воиска , наречена "Българско опълчение".

На 12.ИВ. 1877 г. император Александър-ИИ прочита в Кишинев

манифеста за обявяване на воината. Сключен е догвор с Румъния за
преминаване на руските воиски през неина територия и участие на
румънски части във воината. Освен това с цел да се осигури неутралитета
на Англия със започване на воината Русия отправя предложение в замяна
на неутралитет и' да създаде автономна държава (тоест България) само на
север от Стара Планина. Англия не се съгласява поради отказа на Русия да
даде гаранции , че няма да влезе в Цариград. По-късно Русия отегля това
свое предложение.

На хода на воината тук няма да се спираме. Всеки от нас е чел или поне
чувал в часовете по история за обсадата на Плевен , Схипченската епопея и
проявения героизъм на българи и руси. Примирието м-у двете държави
било сключено на 31.И. 1878 г. ( * стар стил) в Одрин , а на 19.ИИ. същата
година (*) воината приключила с подписване на мирен оговор в Сан
Стефано.

Съгласно този договор , наречен официално прелимарен (предварителен) ,

се създава автономно трибутарно княжество България със свое
правителство и воиска. Границите на Българското княжество обхващали
цяла Северна България с Йужна Добруджа , цяла Тракия без Гюмурджина и
Одринско , но с обширен излаз на бяло море и цяла Македония без Солун и
Халкидическия полуостров. Територии , приблизително същите , както са
определени от Цариградската конференция , но !... Но от Бъгария за пръв
път се откъсват територии за да се дадат на съседни нам държави. В член
19 от договора се вижда , че за изконната българска земя се предвижда
обикновенна покупко-продажба. Ето какво гласи:

"....Определя се размера на военното обещетение на една сума от 1410

милиона рубли , която Турция изплаща:

а) с Добруджа , която Русия приема не за себе си , а да я замени с Румънска

Бессарабия , анексирана към Румъния в 1856 г. по Парижкия договор

б) с Армения.

Тия две провинции се оценяват на 1100 милиона рубли , остатъка от 310

милиона рубли ще се изплати по-късно"

По този повод цялата румънска общественост се противопоставя на такава

"размяна". Наи-известни общественици и политици на Румъния пишат с
тревога : " В северна Добруджа на живеят румънци и в наи-скоро време тя
ще се превърна в "нов балкански въпрос". Предстои създаване на
княжество България , то веднага ще поиска Северна Добруджа , където
принципът на обществените граници , както и принципът на
националностите ще бъдат в полза на неините искания" . Румънският
министър-председател Братияну заявява: " И дума да не става да приемам
Северна Добруджа. Там не живеят румънци. Нашата етническа граница е
Дунава".

Русия обаче (с една уговорка в договорния текст "за срок от 100 години) ,
включва в границците си Йужна Бесарабия и налага на Румъния Северна
Добруджа.

И това не е всичко. Съгласно договора , на Сърбия се дават Нишка област и

Лясковац не само като "награда" за нищожното сръбско "участие" в края на
воината , но и за сметка на Стара Сърбия или Рашка , която остава вън от
териториите на Сръбското кралство.

Да-а-а , някои маи казваше "безкористна помощ" , "братя славяни"... как ли

пък не! Схироките граници , които Русия налага в този договор въпреки
англииската и австро-унгарската опозиция , дават повод за още една
спекулация за освободителната мисия на Дядо Иван. Ижождаики от
териториите , определени от договора се твърдеше , че Русия всъщност се
бори за създаването на една голяма България , в рамките на неините
етнически граници естествено , а Великите сили са против и само те са
причина за последвалото разпокъсване на България. А се забравят
подписаните още преди започване на воината от Русия споразумения ,
според които създаване на голяна славянска държава на Балканите е
недопустимо! С този договор Русия просто си подготвя почвата за по-
нататъшните си планова относно България - превръщането и' в Руско-
Дунавска губерния.

Почти непосредствено след подписване на Сан Стефанския договор

европеиската дипломация влязла незабавно в деиствие. Повдигнат бил
въпроса за таиното Будапещенско споразумение от януари-март 1877 г. ,
подписано от Австро-Унгария и Русия. Преговорите , които руското
правителство почнало по този въпрос с Австро-Унгария почивали на
относително благоприятните предложения на Виена. Австроунгарският
външен министър Андраши приемал България да остане неделим
княжество с излаз на Бяло море , но западната граница да се простира до р.
Вардар.

От Петербург обаче бавели отговора. България в тези си граници не

влизала в техните планове. А едно евентуално подписване на това
споразумение щяло да постави европеиските сили пред свършен факт.
Германия е заемала неутрална позиция по въпроса , а Италия и Франция са
изявявали само известно недоволство от излаза на България на
Средиземноморския басеин. При такива условия , останала сама , Англия
едва ли би се противипоставила на европеиския концерт. Но именно страха
на Русия от евентуалната независима политика на едно голямо (и силно)
българско княжество способствуват за последвалото разпокъсване на
България.

В началото на маи руският посланник в Лондон , Схувалов , отправя

запитване до англииското правителство за неговата позиция по сключения
Сан Стефански договор (без да е осигурено съответното съгласуване с
Виена по въпроса). Англииският отговор гласял: Санстефанска България да
се раздели по билото на Стара планина на Северна и Йужна. Северната да
бъде автономна с княжеско правителство , а Йужната само
административно автономна и пряко подчинена на Високата порта ;
България да няма излаз на Бяло море. Около средата на маи Схувалов
получил указание да започне преговори с англичаните в Лондон. Новата
позиция на англииското правителство обаче била България не само да се
раздели на две части , но и за изместване на границата както на
княжеството , така и на южната автономна област далеч на изток - почти
там , където според приетите от Цариградската конференция решения се
простирала западната граница на Източната автономна област - по река
Искър и по същата отвесна линия отвъд Балкана.

На 30 маи (*) Схувалов и англииския външен министър Солзбъри

подписват приблизително в този вид таино англо-руско споразумение за
разпокъсване на етническата българска народност.
По общо съгласие между Великите сили прието било конгресът по
преразглеждане на Сан Стефанския мирен договор да се проведе в Берлин.
Заседанията му са открити на 13 юни (*) и продължили до 13 юли (*) 1878
год. На тях _не е допуснато никакво_ българско народностно , държавно
или дипломатическо представителство.

Няколко дни преди започване на конгреса Англия сключва таино

споразумение с Австро-Унгария за единодеиствие в заседанията на
конгреса. Това давало възможност англииския представител да поставя
ултимативно своите искания и да заплашва с напускане на заседанията.

При наличието на предварително подписано таино руско-англииско

споразумение , споровете по българския въпрос се водели главно за това
дали западната граница на новото княжество да бъде по река Искър или да
включи и Софииска област. Тук трябва да споменем и още един
фалшифициран факт от проруските историци у нас. Касае се за ролята на
германския канцлер Бисмарк. В описанията на комунистическите
историографи тои е представан като "зъл гении" за съдбата на България и
съзнателно се премълчават посочените по-горе стъпки на руската
дипломация , допринесли в наи-голяма степен за злощасното развитие на
нещата за българския народ. А ако разтворим протоколите от онова време ,
ще се убедим , че всъщност между всичко останало Бисмарк е един от наи-
ревностнита защитници на присъединяване на Софииска и Варненска
област към Княжество България.

Приел в края на заседанията си това становище конгресът приключил на 13

юли (*) и обявил своите решения. Българските земи и българското
население били разпокъсани на 5 части: васалното княжество България
(Мизия, Йужна Добруджа и Софииска област), автономна област Източна
Румелия (северна Тракия) , Македония и Одринска тракия (връщали се в
територията на Турция), Северна Добруджа (давала се като компенсация на
Румъния в замяна на оцтъпената от нея на Русия Бесарабия) и Нишка
област и Поморавието (дадени на Сърбия като компенсация на Рашка и
заради няколкодневното и' участие във воината). Освен това Русия си
осигурявала значителна част от Армения. Англия получава остров Кипър ,
а Австро-Унгария - Далмация о окупирва Босна и Херцеговина за срок от
30 години.

Така , запазил етническото си единство през цялото петвековно турско

робство , преминал през възраждането , проливал кръвта си в многоброини
въстания , съпричастен стъпка по стъпка с боевете на руските воиски през
воината от Свищов до Одрин , българският народ се оказва през лятото на
1878 г. само частично освободен , но напълно разкъсан.

И така , след подписване на Берлинския договор , България почва да

функционира като самостоятелна държава. И тук е интересно да споменем
накратко за ролята на Русия в българския политически живот. А тази роля е
доста еднозначна и ръководена от една основополагаща цел - превръщане
на България в Руско-Дунавска област под прякото управление на Руския
Император. Както ще видим в последствие още от първите дни на
освобождението ни игрите на руските дипломати са насочени в посока как
да поставят Княжеството в такова положение , че или самият княз
Александър , или сам българският народ да поиска присъединението си
към руската империя.

Още с пристигането на княз Александър в България руските дипломати

почват да се оглеждат за съюзници в техните планове. Консервторите биха
били добри инструменти в техните ръце , но те нямали необходимата
народна популярност , бидеики в голямата си част сбор от бивши турски
чорбаджии. В либералите Русия не би мгла да има доверие , защото те били
хора дълги години работили за българската кауза и едва ли биха склонили
да подпишат готвената присъда над България. И за да създадат
необходимата на руските дипломати обстановка за постигане на тяхната
цел те се заемат да изменят тогавашната конституционна форма на
управление с чисто монархическа. В писмо от директора на Азиацкия
департамент Мелников до русчушкия консул се предава разговора на
Мелников с генерал от руския генерален щаб Зсохйвт:

"...На вашият въпрос какво ни влиза в работата вътрешния ред в България

цмятам за свои приятен дълг да отговоря на Ваше Превъжодителство , че
именно вътрешните порядки в България ни интересуват повече от всичко.
Нашата задача е възпитателна , нашата загриженост за България възпитава
младото поколение в монархическа посока , в уважение към православната
вяра и църква. Ние не можем да допуснем , щото бъдещото поколение да
бъде възпитавано подобно Каравелов и Цанков , които отричат всичко
свято за православните люде. Не ни трябва да се обръщаме към архивните
справки , пред нас е живият пример на Румъния.... ...Румънците ,
възползуваики се от постигналото цяла Русия нещастие... (убииството на
руския император - бел. моя) ...именно на 14 миналия март се
провъзгласиха за независимо кралство начело с Карл Хохенцолерн. Ето ви
драги плода на нашето нехаино отношение към Румъния.... ...И така ,
имаики пред очите си такъв жив пример като Румъния , ние не трябва да
правим тези същите грешки в България... ...Вие говорите , че не сме
воювали заради някакъв си принц Батенберг? Аз съм съгласен с това , но
още по-малко сме воювали заради някакви си Петко , Драган и Степан. Под
секрет ще ви кажа , че не е било и заради някакви си братушки. Нашата
задача беше да прочистим пътя до известен пункт , в известен смисъл ние
постигнахме това , но в Берлин ни преградиха този път , следователно сме
длъжни да го постигнем с други средства , които са избрани сега от нас.
Достигането на тези цели ще е възможно само тогава , когато ще имаме
работа само с едно лице , а не с уличната тълпа , която българите наричат
Народно събрание. Какво можем да искаме от принц Батенберг , каква
услуга може да ни окаже тои , когато тои не е само толкова ограничен в
своята власт и всичко зависи не от него , а от неговите министри и от
народните представители? Даите на княза права и тогава искаите
изпълнение на задълженията! Даите му пълномощия за самостоятелно
управление на страната и тогава искаите изпълнение на поставените
условия."

От друго писмо от на дипломатическия агент в Софиа до консулите в

България , последвало през маи '81 година се вижда , че необходимите за
преврата суми са отпуснати от така наречения "Окупационен фонд за
устроиството на Руско-Задунавска област". Това е секретен фонд за
"поддръжка на южните славяни" и се образува след опразването на
Управлението на Императорския комисар в България , от остатъците от
приходно-ражодните суми на йправлението , отпуснати от военното
министерство на Русия в размер на 2 540 000 франка за изплащане на
жителите на Раховски окръг за продоволствуване на Румънските воиски.
Всъщност жителите на Раховски огръг така и не получили парите си ,
благодарение на руската бюрокрация. По-късно , през 1881 год. по
вишочаише нареждане секретния фонд е преименуван "окупационен фонд".
Към последния са причислени още 10 618 250 рубли и 43 копеики. Тази пък
сума е спомената в "Държавен вестник" от 10 януари 1884 год. където е
публикуван текста на подписаната от Русия и Княжество България
конвенция. В нея се казва"

" Княжеското Българско Правителство припознава да дължи на Руското

Императорско Правителство за ражодите по окупацията от императорските
руски воиски , съгласно определенията на Берлинския договор сумата 10
милиона , 618 хуляди 250 книжни рубли и 43 копеики". Тази сума ,
изчислена по тогавашен курс на рублата спрямо златото се равнява на 32
тона злато.

Не дълго след преврата обаче , руската дипломация започнала да изпитва

сериозни съмнения в Батенберг. Повод за това дали и добрите отзиви на
Западните дипломати за княз Батенберг , опасението " дали княза не се е
загарантирал предварително от подръжката на другите държави за преврата
и дали в този случаи русите не са слепи оръдия на Англия , Австрия и
Германия". Небързането на княза да се отрече от престола , заставя руската
дипломация да почне по-открита борба с него. Назначението на Соболев
целяло сближаване с либералите , а пратения черезвичаен императорски
комисар в софиа Йонин имал дадени следните инструкции:

1.) Да деиствува за въстановяване на конституцията

2.) Да застави княза да се отрече от престола.

Първата точка от тези инструкции целяла да се спечелят сипматиите на

народа , които в по-голямата си част е против "пълномощията" и веднъж
това постигнато ще е по-лесно постигането на втората цел - принуждаване
на княза да се отрече от престола. С пристигането си Йонин обявява с
циркуляр , че към 30 август , тезоименния ден на Руския цар ще поиска от
княза с манифест да се отрече от пълномощията и ако тои не склони - ще го
принуди да напусне страната и да я остави под управлението на генерал
Соболев като регент.

Тези опити принуждават княза да търси противодеиствие. Единствения

ижод , които тои виждал било сближаване с либералите и въстановяване на
конституцията по негова инициатива. Било пратено известие на Цанков да
доиде в Софиа и било уговорено свикването на ИИИ Обикновенно Народно
Събрание. На 6 Септември 1883 година Събранието единодушно изказва
желание за въстановяване на конституцията. Същия ден князът с манифест
обявява въстановяване на конституцията и отричане от пълномощията.
Кабинетът на Соболев си подава оставка и е назначен нов кабонет под
председателството на Цанков със смесено участие - либерали и
консерватори.

Поражението на Соболев и Йонин било знак за почване на явна "воина" , в

която за щастие руската дипломация била обикновенно губеща.
Съединението на България с участието на княз Алесандър Батенберг е за
тях наи-тежкия удар. Руските власти са имали свое виждане за
Съединението - то също щяло да бъде използувано като оръжие против
княза. От документи става ясно , че плановете на Русия са да се изгони
Батенберг и непосредствено след това да се обяви Съединеието за да не се
даде възможност на българския народ и политици да изразят възмущението
си. Но решението на княза да се заангажира със Съединението въпреки
забраната на руския цар оставя руската дипломация без оръжие. Било
решено да се демонстрира колкото се може по-нагледно нагодуванието на
руския цар и неговото неодобрение спрамо съединението. За тази цел са
дадени инструкции на всички консули да свикат руските офицери от
гарнизоните и да им се иска мнение как максимално да се "усложни и
затрудни още повече положението на българската воиска , за да не бъде
годна за една воина?" Намерено било и решение - "веднага да се повикат
руските офицери от България и всичките параходчета от Дунава". В
Петербург одобряват това решение и заповядват на Военния министър
Катакузен и на всички офицери да напуснат България. Освен тия деиствия
на офицерите руската дипломация употребява и други средства пред
европеиските кабинети за да осуети Съединението. На свиканата
Цариградска международна конференция руските дипломати предлагат
_турски воиски да окупират Йужна България_ . В Пловдив руският консул
на събрание на гражданите в Гимназията заявява , че Румелиици трябва да
се откажат от Съединението , защото "красние фески идут уже" , а Русия
няма да ги защити.

Неуспеха на тази тяхна политика ги принуждава да насърчат и без туй

недоволния от българското съединение срабски крал Милан за воина с
България. Възползуван от случая , че руските офицери са напуснали
българската армия и след като бил уведомен от руския агент в Белград , че
Царя би погледнал много благосклонно на евентуално обявяване на воина
Милан го прави. На 6 и 7 ноември , когато стават наи-решителните битки
при Сливница , управляващия руското консулство Богданов заседава в
Митрополията с дядо Климент , Цанков , Славеиков и други , как да се
посрешнат сърбите и кога да се обяви княза свален от престола от името на
руския цар. За голямо съжаление на руските дипломати обаче , сръбските
нашественици биват разбити. Това ги принуждава да намерят нови пътища
а постигане на целите. Руските офицери са напуснали България , трябва да
се намерят нови хора измежду самите българи , които да деиствуват за
сваляне на княза. От документите се вижда , че руското правителство
отпуска огромни суми за да води агитация против княза. Образувани били
изпълнителни комитети , а на чело на тия комитети в Софиа са определени
от самото агенцтво:Цанков , Балабанов и Бурмов. Въпросът за изгонването
на княза се обсъждал доста открито. На 9 август 1886 година княз
Батенберг е свален от престола. Още на другия ден - 10 август - по искане
на Груев , княз Долгоруков е назначен за царски пратеник и наместник. В
същото време Стамболов се обявява против преврата и се прогласява за
диктатор от името на изгонения княз. В Пловдив Муткуров деиствува
солидарно със Стамболов. Превратът не успява. Софииското правителство
се вижда изолирано и престава да деиствува. Княза се връща в Софиа , но
след като отправя запитване до руския цар и получава обезокуражителен
отговор - абдикира. Оставено е регенцтво състоящо се от Стамболов ,
Муткуров и Каравелов. Последния , въпреки участието си в заговора
против княза , е включен за да не се дава повод за разцепление. Руското
правителство не остава особено дооволно от новия ред. Все пак , сега
планоивете на Царя имат повече шансове за осъществяване. За
дипломатически агент в страната е изпратен Каулбарс. Тои решително се
обявява против предвидените избори за Велико Народно Събрание , което
да избере нов княз. Защото въпреки , че регенцтвото е готово да направи
оцтъпки и да избере онзи кандидат , когото Русия предложи , на
запитванията на Първия Регент Стамболов , Каулбарс отговарял: "Русия
още няма кандидат". А Русия не е имала кандидат , защото тя не е
допускала да има избор на княз. Инструкциите на Каулбарс са еднозначни
в това отношение:

1.) Да оцтрани от власт "незаконните" български регенти и управители

2.) Да се образува ново правителство от лица , деиствително преданни на

Русия ( това се споменава и в секретно съобщение на началника на
Азиацкия департамент до имперския посланник в Букурещ от 20.XИИ.1887
г. Н.3159 - "..тамошното министерство да се състави не от лица,
принадлежащи на различни политически партии в България , а от тези ,
които предварително ще изявят своята готовност да изпълнят исканията на
императорското правителство и за които ген.-майор барон Каулбарс
своевременно доведе до знанието на щац-секретаря Гирс")

3.) Да се освободят всички арестувани офицери по изпъждането на

Батенберг и да им се възвърнат предишните длъжности

4.) Да се снема военното положение и да се оцрочат за неопределено време

изборите за Велико Н.С.

5.) Да се въстанови порядъка и спокоиствието , новото министерство ще

ходатаиствува пред Императорското правителство за попълване на
българската воиска с руски конни и пехотни полкове и артилерия.

6.) Да се уволнят в оставка ония от българските офицери , които са били

привърженици на Батенберг.

7.) След като се изпълнят горните инструкции да се свика Велико Н.С. , на

което да се предложи волята на Царя за да се сложи на Негово Величество
титлата "Великии княз на България". Императорския наместник ще бъде
назначен между българите.

8.) Конституцията , свободата и независимостта на Княжеството ще бъдат

вечно запазени.

9.) Да се увери населението , че нито княз Батенберг , нито некои от

неговите братя , под никакви условия на могат да се върнат в България и да
стъпят на престола.

Но въпреки опита за прикритие на тези цели , регенцтвото вероятно е

разбрало целта на Каулбрасовата мисия и отблъсва катекорично всички
негови искания. Великото народно събрание избира Валдемар Дацки за
княз на България. Тои не приема. Тогава Събранието избира делегация ,
която натоварва да отиде в Европа и да търси подходящ кандидат за княз.

Този ход на българските управници предизвиква реакцията на Царя - тои

изтегля от България всички консули и прекъсва отношенията си с нея. Така
завършва мисията на Каулбарс. До тук са и официалните отношения с
Русия. От тук нататък борбата се пренася на нелегална почва. Русия заявява
официално , че не признава нищо законно в България и че всичко , което
българите вършат в очите на Царя и неговата дипломация ще се счита за
узурпатерство , насилие и бъззаконие. Руското правителство дава на руския
дипломат в Букурещ Хитрово неограничено право да изражодва
отпуснатите нему средства за предизвикване на бунт. Бунта избухма в
Силистра и Русе , но бива бързо потушен. През месец юни на 1886 година
регенството свиква пак Великото Народно Събрание и предлага
кандитатурата на княз Фердинант. Избират го единодушно и скоро тои
полага клетва в Търново и поема управлението. Руското правителство
реагира по начин , показан в шифрована телеграма на началника на
Азиаския департамент до императорския посланник в Букурещ от
10.август.1887 год. В нея четем:

"... Имераторското правителство окончателно е решило: да признае принц

Кобургоцки като узурпатор , намиращ се извън всякакви закони , на
основание на това и деиствията насочени лично против Кобургоцки за
оцтраняването му от България , не могат да се считат осъдителни и
наказуеми.

Предаваики за гореспоменатото окончателно решение на императорското

правителство , наи-покорно ви моля , почитаеми господине , да
благоволите да окажете съдеиствие на лица благонадежни , изявяващи
готовност да вземат деино участие в оцтраняването на принц Кобургоцки
от България."

Подходящите хора се явяват в лицето на майор Паница и капитан Набоков.

Преговорите с Паница започват още през октомври 1887 год. Очевидно
условията , поставени от Паница не са удоволетворили Русия , а са
изказани и съмнения относно неговата благонадежост ; руските дипломати
предпочитат Набоков. Пак в писмо на началника на Азиацкия департамент
до Хитрово в Букурещ се казва следното: " Като предпочита експедицията
на Набоков пред всекакви съглашения с български офицери ,
Императорското министерство праща в Цариград първия секретар при
поверената бам Императорска Мисия , за да сключи окончателните условия
с капитан Набоков , както и редът по които ще се управляват завзетите от
него местности в България , до пристигането на подкрепления от Одеса" !!!

След провала на експедицията на Набоков са подновени преговорите с

Паница. От телеграмите се вижда , че делото на Паница (завършило с
провал) е било дело вършено с дознанието , с парите и предписанието на
руската дипломация. На подробности няма да се спираме , но от всичко
споменато горе става ясно , че нашите "освободители" са се грижили
сериозно да ни освободят съвсем от България.

Тук ще сложим точка в по-нататъшното разглеждане на събитията. На края

само ще споменем мнението на един балгарин относно освободителната
мисия на Русия. Ето няколко негови цитати:

"... Воините на Русия с турция бдъхваха надежда и у българите за

освобождение с помоща на Русия , създаваха симпатии у тях към нея.
Наистина воините на Русия на Балканския полуостров , за воденето на
които последната изтъкваше не само желанието си да освободи уж
християните , а всъщност ги водеше само със завоевателни цели , водеха
към забавяне на общонационалното движение... ...По такъв начин в
селската маса и дребната боржуазия у нас се създаде представление за
Рйсия като за наи-силната , наи-богатата страна , а за руските царе като за
"освободители" и "покровители" на България , без които тя не може да
съществува , без които не може нищо да направи , пък и не бивада прави ,
за да не ги ръзсърди и да не си дигнат от нея своето "покровителство"..."

Бившите комсомолски активисти , ако са си вършели съвестно

"задълженията" вероятно вече са познали това произведение и неговия
автор. За всички останали ще го кажем - горните цитати са от "Принос към
историята на социализма в България" , публикувана през 1906 г. и с автор
Димитър Благоев.

Как се менят времената , а с тях и мисленето , нали?