Последици от априлското въстание

Източната криза

Великите сили се чувстват финансово ощетени от османската империя

Въстанието в България и особено кървавото му потушаване – протестни митинги и гневни статии в

печата, но моралната подкрепя не променя съдбата на Балканите

Великите сили използват това кръвопускане към османската империя

Поредния сръбско османски военен конфликт 1886г. – точно година след априлското въстание

По повод войната на сърбите, от Румъния тръгва към Белград един внушителен отряд от млади
българи водени от Филип Тотю и Панайот хитов – от 2500 до 3014 души; използва се от Русия като
допълнителен аргумент да започне много интензивна игра към Великите сили

Б) дипломатическа подготовка – есента на 1886г. руския император заявява че е готов да обяви

война на османската империя; накрая става дума и за българите; русия преговаря първо с австро –
унгария, защото граничи с балканския полуостров и после с Англия преди да обяви войната; русия
обещава на австро унгария: ако е успешна войната, няма да създаде нова бълг. Държава която
няма да е по – голяма от сръбската (която е една четвърт от бълг. територия) и второто изискване
е че при един руски успех русия ще се съгласи австро-унгария да анексира Босна и Херцеговина

- по късно започват преговорите с английското правителство; английското правителство също

поставя условия, изпраща официални ноти до руския император – предупреждава го, че Англия
ще бъде неутрална в тази евентуална война ако русия участва за преговори за мирни реформи,
ако обаче откаже и тръгне да воюва трябва да гарантира създаването на малка българска държава
и в никакъв случай руски войски да стигат до Галиполския пролом и Босфора – там англичани ще
ги срещнат и ще бъдат в защита на Османската империя

Завършва с цариградската конференция – 1876 – 1877г. поставя се като ултиматум осмн. Империя
да въведе нови реформи които да гарантират спокойствие на българите