Освобождението на

България
Изготвила: Мария Костурска от 11ж
 Кога честваме Освобождението?

Освобождението на България от
турско робство на 3 март 1878 г.
е в резултат на дългогодишната
борба на българския народ за
възстановяване на
държавността.

На този ден с подписването на

Санстефанския мирен договор
се слага край на войната на
Русия с Турция и де факто се
създава Третата българска
държава.
 Причините за войната
Лятото на 1875 г. поставя началото на поредното изостряне на Източния
въпрос. В Босна и Херцеговина започва антиосманско въстание, предизвикано
от общата криза на финансово съсипаната Османска империя. Въпреки натиска
на османската армия, въстанието продължава и след края на годината. През
1876 г. се води Сръбско-турска война, а на 20 април започва Априлското
въстание в България.
На 26 юни/8 юли 1876 г. се подписва тайното Райхщадско
споразумение, в което Австро-Унгария и Русия се съгласяват
какви територии да бъдат разпределени на кои страни, след
края на войната. Съгласно това споразумение, страните се
съгласяват, че на Балканите няма да се създаде голяма
славянска държава. През април Русия постига споразумение с
Румъния за пропускане на руските войски през нейна
територия. В него се включва и присъединяване към Русия на
Южна Бесарабия в замяна на обещание за присъединяване на
Северна Добруджа към Румъния след войната. Райхщадското
споразумение е разширено с Будапещенската тайна конвенция
между Австро-Унгария и Русия, както и споразумението между
Русия и Великобритания от 30 май 1878 г.
 Едновременно с това, Русия подготвя
стратегически план за война с Турция.
Негов автор е генерал-лейтенант
Николай Обручев. Бруталното
потушаване на Априлското въстание
предизвиква широк отзвук в цяла
Европа в подкрепа на българската
национална кауза. През август 1876 г.
османската армия нанася поражение на
сръбските сили. Рязко намаляват
възможностите за мирно решаване на
кризата.

През декември 1876 г. е свикана Цариградската конференция. Великите сили

обсъждат границите на една или повече автономни български провинции в рамките
на Османската империя. Изготвят проект за автономия на Босна и България.
Османският външен министър уведомява делегатите, че в Османската империя е
приета нова конституция, гарантираща права и свободи на всички етнически
малцинства и българите ще се ползват със същите права, като всички други
народности. Великите сили обявяват, че конституцията е само частично и
незадоволително решение.
 Край на войната
На 19 февруари/3 март Русия и
Османската империя подписват
предварителния Санстефански
договор. Според него Румъния,
Сърбия и Черна гора получават
пълна независимост. България се
създава като автономно трибутарно
княжество. Територии на Османската
империя се поделят между Великите
сили.
Съгласно предварителните договорености между Русия и
Австро-Унгария, както и между Русия и Великобритания, няколко
месеца по-късно Великите сили се събират, за да оформят
окончателния договор по време на Берлинския конгрес.
Берлинският договор от 1/13 юли 1878 между Великите сили и
Османската империя ревизира Санстефанския и в началото на
1879 е потвърден с Цариградския договор между Русия и
Османската империя.
 Жертвите, които войната ни взе
Фактите са, че в Руско-турската война (1877-1878 г.) са
дадени жертви от различни държави и народности.
жертви
– жертвите в руската армия: 15 567 убити българи
14%
– румънски: 7 618 убити, ранени, починали и изчезнали;
сърби румънци
– сръбски: 718 убити, 1 534 починали от рани и болести, 2 7% сърби
999 ранени; българи
румънци
– български: 1 347 души от Българското опълчение, 79%
значителни загуби сред цивилното население.

Важно е да се отбележи, че големият брой хора, починали

от болести, се дължи на факта, че руските войски не са
изграждали военно-полеви болници, в които разболелите
се войници да бъдат лекувани. На територията на България
не е имало нито една болница; имало е такава в Румъния.
Всеки може да прецени дали руският цар и генералите му
са се интересували особено и дали са били кой знае колко
загрижени за живота на своите войници. Впрочем, табела с
подобно число – 200 хиляди, дълги години имаше на входа
на храм-паметника “Св. Александър Невски”. Тя беше
премахната без много шум през 2007 г.
 Априлското въстание

Априлското въстание от 1876 година е въоръжено

въстание на българите в Османската империя.
Избухва преждевременно на 20 април в
Копривщица и е организирано от Гюргевския
революционен комитет. Въпреки че е неуспешно, то
представлява своеобразен връх на българското
националноосвободително движение. Днешните
оценки са, че въстанието, макар и незавършило с
военен успех, постига друга своя основна цел –
политическата, тъй като народният бунт за
независимост намира силен отзвук в Западна
Европа и особено в Русия
 9 интересни факта за Освобождението
на България

1. Празникът се чества за първи път във Велико Търново на 19

февруари (3 март н.с.) 1879г.

2. След 9 септември 1944 г. празникът спира да се

отбелязва като официален и е обявен за
шовинистичен. Той започва отново да се отбелязва
всяка година, с решение на Политбюро на ЦК на
БКП от 1978 г., по повод на годишнината на
събитието, на 3 март в чест на подписването на
Санстефанския мирен договор на тази дата.

3. Санстефанският договор всъщност е

подписан на 19 февруари. Преговорите
по сключването на договора започват на
13 февруари в главната квартира на
руската армия в Одрин.
● 4. Подписването на Санстефанския
договор през 1878 г. е осъществено
като своеобразен подарък от страна на
руската дипломация към император
Александър II. през 1861 г. император
Александър II подписва декрета за
отмяна на крепостното право. Това е и
причината той да бъде наричан Цар
Освободител.
● 5. Високият 1326 м. връх е носел
името Свети Никола до 1951 г.,
когато е преименуван на Столетов.
Руският генерал Николай Столетов
води Шипченския отряд. През 1977
г. връх Столетов е преименуван на
Шипка. Такъв връх обаче вече
съществува и за да се избегне
повторение в имената, на стария
връх Шипка също се дава ново име
– Малка Шипка.
6.На върха на пресечената пирамида, която
представлява паметникът е поставен
огромен бронзов лъв, който гледа на изток,
от където са дошли руските войски,
освободили България.

7.Добре известно е, че Самарското знаме

(превърнало се в един от символите на българското
опълчение и на българската бойна слава) е
изработено по инициатива на жителите на гр. Самара
като израз на тяхната морална подкрепа за
справедливата борба на българите. То е трицветно
(червено, бяло и синьо), като червената и синята
ивица са широки по 40 см, а бялата (средната) – 60
см. И от двете страни в средата са вшити златни
кръстове.
 8.Георги Бенковски, чието истинско име е Гаврил
Хлътев. Един от най-енергичните дейци на
националноосвободителното движение. След
получаването на кървавото писмо на Каблешков от
въстанала Копривщица, той веднага обявява
избухването на въстанието и в Панагюрище. Сформира
прочутата Хвърковата чета, с която обикаля близките
села, за да ги вдигне на оръжие.

9.След Освобождението през 1878 година,

населението на София е било едва около 20 000
жители – колкото останалите регионални центрове на
България. След обявяването на града за столица
населението й рязко нараства, като най-големият бум
е през 50-60те години на миналия век.
 Благодаря
Ви за
вниманието!

Благодаря Ви за вниманието!