Възникване на българския

национален въпрос
1. От Санстефанския мираж към Берлинската реалност.
а/ Санстефанският договор - 19 февруари/3 март 1878 г. – подписаният в Истанбулското
предградие Сан Стефано предварителен мирен договор между Русия и Османската империя
предвижда създаването на Княжество България в трите български области – Мизия, Тракия и
Македония.
- според Сан Стефано Сърбия получава Нишката област, а Румъния – Северна Добруджа.
Кои два документа, официално обявени през Възраждането, демонстрират признаването на
тези граници на българската нация от Високата порта и Великите сили?
- националното единство на тези
територии е признато още с фермана
за Екзархията (1870) и с решенията на
Цариградската мирна конференция
(1876 г. – двата български вилаета
обхващат същите територии).
- договорът обаче е нарушение на
руските договорки с Австро-Унгария
и не взема предвид мнението на т.нар.
Европейски концерт (Великите сили).
б/ Берлинският договор - 1 юни – 1 юли 1878 г. – в германската столица Берлин тече конгрес на
Великите сили, които ревизират Санстефанския мирен договор и начертават новите балкански
граници.
- целта на западните Велики сили с изготвянето на Берлинския договор е да се запази по
възможост целостта на Турция като преграда към руското влияние в посока Проливите и
Средиземно море и да се запази европейското развновесие, като не се създава голяма и
влиятелна балканска държава.
- Санстефанска България ги плаши с потенциала на значителната територия и население и
възможността да се превъре в преден пост на руската политика на Балканите.

„Господа, събрали сме се тук да

осигурим европейския мир, а не
щастието на българите.“
- председателят на конгреса –
канцлерът Ото фон Бисмарк
- договорът не търси справедливи решения, а
залага на Балканите тежки проблеми.
- в европейския печат и историография той е
наричан „подигравка с етнографията“ и
„паметник на егоизма, дело на взаимна
завист и лични сметки, дело безнравствено и
жалко“.
- американският историк М. Тейлър упреква
дипломатите от Берлин в „невежество по
делата в Близкия Изток и липса на сериозни
познания върху картата на този район, а
още по-малко – на народностните и
икономически особености.“
 в/ Княжество България обхваща само земите на север от Стара планина и Софийския санджак; то
е под васална зависимост от турския султан и трябва да му плаща ежегоден данък.
- в Тракия е обособена областта Източна Румелия, която остава част от Османската империя, но
разполага с вътрешно самоуправление.
г/ Българския национален въпрос - разделяйки българската етническа територия на три части,
Берлинският договор създава българския национален въпрос – стремежът към обединение на
всички български земи, който оттук нататък ще бъде основна цел на българската външна политика.

„Съединена България“
Н. Павлович
- Вардарска и Беломорска Македония и Одринска Тракия остават в същото положение отпреди
Руско-турската война, като разчитат единствено на предвидените в чл. 23 и чл. 62 реформи,
които Османската империя трябва да осъществи.
- Сърбия получава още Пирот и Враня с техните околности.
- Австро-Унгария получава правото да управлява Босна и Херцеговина за 30 години.
- в този смисъл именно двете многонационални империи – Австро-Унгария и Османската
империя, заплитат сложния възел на балканския национален въпрос.
Разгледайте внимателно гравюрата
на Николай Павлович „България,
разделена от Берлинския договор.“
1. Кое в позициите на фигурите
насочва към тяхното разделяне?
2. Какво е значението на флаговете,
изобразени на различни места в
картината?
3. Кой български символ и по какъв
начин присъства на
изображението?
4. Обяснете значението на позите
на трите жени, символизиращи
трите български области.
5. Какви инсигнии присъстват на
изображението?
6. Какви други символи можете да
откриете и разтълкувате?
2. Начало на съпротивата срещу
Берлинския договор.
а/ Петиционната кампания -
още от пролетта и през цялото
лято на 1878 г. от всички краища
на българските земи се изпращат
множество изложения, петиции,
подписки и молби на населението,
което призовава Великите сили да
не разделят българската нация.
- такива молби изпраща
населението от Лозенград
(Одринска Тракия),
Смолянско, Пиянечко
(Югозападна България), Пирот
(даден на Сърбия) и
множество селища в
Македония.
“Ваше Високопревъзходителсво!
Всичкий български народ ся зарадва, като виде, че желанията му ся
изпълниха и нуждите му ся удовлетвориха, и ний всите българи в
Македония със силата на Св. Стефанский договор, чекахме с големо
нетърпение освобождението си от беснующето още над нас турско
варварство. Но наместо това, за голема жал виждаме, че местните
власти, от една страна, и гръцкото духовенство, от друга, с различни
средства изнудиха от някои наши невинни братя подписи, за да ги
злоупотребят, като уверят Великите поръчителни сили, че уж ни сме
биле гърци и сме желаели само улучшено (подобрено) statusquo, а не
присоединението си към Българското княжество. Умоляваме Ваше
Високопревъзходителство в името на правдата и човеколюбието да
благоволите да подействувате (...) да се определи една комисия, която
ще може най-здраво (...) да се увери на местото, че нашите желания и
нужди са неразлучни с тия на нашите братя българе, които населяват
Мизия и Тракия...
Македонски българи, представители от разни общини в Македония“
1. За каква манипулация на мненията по отношение на
народностния състав на Македония става въпрос в документа?
2. Какво турци и гърци твърдят, че иска местното население, и
какво желае то в действителност?
3. Какво предложение дават авторите на молбата и защо?
б/ Комитетите „Единство“ - 29 август 1878 г. – във Велико Търново с участието на Любен Каравелов,
Стефан Стамболов, Марин Дринов е създаден първият комитет „Единство“, чиято цел е „със всички от
нас зависещи средства“ да се подпомогнат сънародниците извън Княжеството с цел подобряване на
тяхното положение и „братска помощ“.
- особено активни са комитетите в Шумен, Плевен, Кюстендил.
- подобни комитети възникват и в Източна Румелия – Пловдив, Сливен, Стара Загора.
- пловдивският комитет „Единство“ изрично предупреждава Високата порта, че българите няма да
позволят установяване на турски войски в Източна Румелия и „ще отговорят на насилието с насилие.“
- подкрепят го присъстващите в областта руски офицери, които обучават източнорумелийската милиция.
„Собрахме се с цел да поразмислиме как можеме да помагаме
на нашите братя в Тракия и Македония, които занапред се
отделят от Придунавска Българиячрез решението на
Берлинския конгрес. Като се взе предвид нещастното
положение на нашия народ и особено на нашите братя,
оставени под турско владичество, ние решихме, че е наша
свята длъжност като българи и деца на едно и също
отечество да употребиме всичките от нас зависящи
средства за подобрението на това положение, като
спомагаме на сънародниците си, които би се нуждаяли от
нашата братска помощ.“
Из Учредителния протокол на комитет „Единство“, Търново,
28 август 1879 г.

1. Каква е целта на търновския комитет „Единство“?

2. С какви средства ще се извърши тя? Открийте и обяснете
цитата от текста.
в/ Гимнастико-стрелковите дружества - в Източна Румелия възникват гимнастико-стрелковите
дружества, които под предлог физически упражнения за младежи и девойки всъщност ги обучават
на основна военна подготовка.
г/ Протестът в Учредителното събрание - при откриването на Учредителното събрание в
старата столица Велико Търново на 10 февруари 1879 г. дори се обсъжда да не се започва работа в
знак на протест срещу разделението.
3. Кресненско-Разложкото въстание.
а/ Причина - недоволството срещу Берлинския договор е особено силно в Македония, която остава под пряка
турска власт.
- османската власт закрива български училища и църкви и ограничава местното самоуправление.
- населението става обект на всевъзможни издевателства, данъчни злоупотреби и грабежи.
- това става причина както за бежанска вълна към свободното Отечество, така и за активизиране на
четническото движение в Македония и Пириския край с цел защита и отмъщение.
- чети на Ильо Марков и Димитър Попгеоргиев.
 Митрополит Натанаил Охридски
б/ Подготовка - през есента на 1878 г. започва
подготовка за въстание, ръководена от
охридския митрополит Натанаил Охридски,
Димитър Попгеоргиев, Стоян войвода, Ильо
Марков.
- създадени са и четнически отряди и местно
опълчение, а българските комитети
„Единство“ също са известени и подпомагат
въстанието организационно и финансово.
- въстанието е неофициално подкрепено и от
временните руски власти.
- не е създаден обаче единен ръководен
център с ясна стратегия и тактика и се
разчита предимно на четнически действия.
- Османската империя разбира за
подготовката на въстанието и съсредоточава
войски около Кресна.
в/ Избухване и ход - 5 октомври
1878г. – въстанието избухва в
Кресненско-Разложкия регион и
успява да освободи няколко селища по
поречието на р. Струма в Петричко,
Мелнишко, Гоцеделчевско, Сярско.
- през ноември са освободени
сравнително големите градове
Банско и Разлог.
- до Великите сили е изпратено
обширно изложение от името на
„Привременно българско
управление“ на Македония.
г/ Причини за неуспеха - новосъздаденото българско Княжество обаче не е в състояние да подпомогне
официално въстаниците, а военната мощ на Османската империя е твърде значителна.
- Великите сили не са склонни да подкрепят морално и политически въстаналите региони и негодуват
против евентуална промяна на създадения ред.
- комитетите „Единство“ нямат възможност да изпращат необходимото количество оръжия и финансови
средства.
- през пролетта на 1879 г. съпротивата във въстаналите райони затихва, а четите се изтеглят на българска
територия.
• д/ Значение на въстанието - въпреки неуспеха си въстанието демонстрира готовността на
българите да се съпротивляват срещу несправедливите решения на Берлинския конгрес.
- впечатлени от силното национално движение и решимостта на българите да се борят за
обединението си, през 1881г. Австро-Унгария, Русия и Германия се договарят формално да не
пречат на едно бъдещо обединение между Източна Румелия и Княжество България.

Франц Йосиф II, Александър II, Вилхелм I – Съюзът на тримата императори

4. Екзархията и националният въпрос.
а/ още от самото си създаване Екзархията има не
само религиозна, но и политическа роля в смисъл на
признаване на обхвата на българската нация.
б/ след Берлинския конгрес Екзархията остава в
седалището си в Цариград („Свети Стефан“) и
продължава да играе ролята на обединителна
църковна институция за целия български народ.

Църквата „Свети Стефан“ и обхватът на

Екзархията 1870 – 1912 г.
в/ Екзархията ръководи образователното дело в
Македония и Одринско, подпомага финансово
църкви, болници и учители и представлява
собствената държава пред българите извън нея.

г/ голяма е борбата за берати* (документи за

назначение на митрополит в определена област),
която Екзархията води, за да запази на най-високо
ниво влиянието на българското духовенство.

д/ от 1877 до 1913г. български екзарх е

дотогавашният ловешки митрополит Йосиф 1.
- светското му име е Лазар Йовчев, роден в
Калофер през 1840 г.
- отличен организатор, блестящ дипломат и
пламенен патриот, той има огромни заслуги за
съхраняването на българщината в Македония и
Одринско до края на Втората балканска война,
когато е принуден да напусне турската столица.
 Солунската мъжка гимназия

4. Формиране на революционни организации.

а/ 6 септември 1885 г. – Княжество България и Източна Румелия обявяват съединението си.
- след неговото окончателно признание в първостепенна задача се превръща присъединяването на
Македония и Одринска Тракия.
б/ възприета е тактиката на революционните действия.
- 1893 г. – в Солун Дамян Груев и Христо Татарчев създават Вътрешната македоно-одринска
революционна организация ВМОРО.
- в програмните документи на организацията се изтъква, че тя ще се бори по революционен път за
осъществяване на член 23-ти от Берлинския договор, за предоставяне на политическа автономия на
Македония и Одринско.
- 1895 г. – в София просветният и обществен деец Трайко
Китанчев създава Върховния македоно-одрински
комитет ВМОК.
- през лятото на същата година организацията
осъществява първите си четнически действия в
Македония – изпратени са около 800 души,
разпределени в 8 чети.
„Берлинският трактат разделя България на три части с три разни правления и по
този начин разпокъсването на Отечеството ни става факт. Българете, които
през дългите векове на робуванньето си са имали поне утешението да бъдат
съединени, не могат да гледат като едно подобряване на състоянието си даването
на некаква си свобода в замена на единството им...
Както са страдали заедно, българете искат и заедно да бъдат свободни. Техното
стремление за единство не може да се задуши от никои пречки и препятствията,
които Конгресът полага за единството им, ще бъдат причини за постоянни
смущения, които не ще утихнат, доде не се осъществят тези членове на
Санстефанския трактат, които осъществяваха заветните желания на
българския народ.“
Мемоар до Великите сили, Пловдив, 1878 г.
1. Кое събитие и защо създава българския национален въпрос?
2. Защо свободата не може да замени единството? Кое понятие обединява
Мизия,Тракия и Македония?
3. Защо според текста Берлинският договор няма да донесе мир на Балканите?
 Речник
• *прелиминарен - предварителен, неокончателен.
• *статукво - настоящето, съществуващо състояние на международните
взаимоотношения. „Запазване на статуквото“ означава оставяне на
нещата така, както са.
• *трибутарен - който плаща данък.
• *Европейски концерт - още Конгресна система; практиката в
международните отношения, установена с Виенския конгрес от 1815 г., да
не се вземат решения без съгласието и одобрението на Великите сили, и да
се спазва т.нар. „европейско равновесие“, или „баланс на силите.“