Възникване на българския национален

въпрос
1. Раждане на българския национален въпрос:
o Българите, живеещи в Османската империя, имат единно
народностно самосъзнание.
o През Възраждането се ражда идеята за освобождение на
всички територии, населени с българи.
o Санстефанският договор е подписан между Русия и Османската
империя, но се ревизира заради запазване на равновесието на
силите в Европа.
o Берлинският договор разделя българите и поражда българския
национален въпрос.
2. Борба за единство на българите:
o Българите продължават националноосвободителната борба
след Освобождението.
o Възникват комитетите "Единство" с цел обединение на всички
българи.
o Водачите на тези учреждения са Любен Каравелов, Стефан
Стамболов, Екзарх Йосиф.
3. Кресненско-Разложко въстание от 1878 г.:
o Българите в Македония са най-активни в съпротивата.
o Въстанието започва на 5 октомври 1878 г., но постепенно
изчерпва своите сили и на 25 май 1879 г. обявява края си.
4. Ролята на Българската екзархия и учебното дело в Македония и
Тракия:
o Екзарх Йосиф решава да остане в Цариград, за да представлява
българите, останали под властта на султана.
o Екзархията успява да запази националното съзнание на
българите в Турция.
o Екзарх Йосиф подпомага българското учебно дело в Македония
и Тракия.
5. Възможности за решаване на националния въпрос:
o Идеалът за обединение на българите в една държава
продължава да съществува, но не е лесно постижим.
o Въстания и войни са водени за осъществяване на този идеал,
което коства живота на стотици хиляди българи
Изграждане на Княжество България
1. Изграждане на новата българска държавност:
o Установено е Временно руско управление за период от девет
месеца според Берлинския договор.
o Въведена е военна служба за 30 000 млади българи. Открито е
военно училище в София.
o Българската войска получава оръжие от руската армия.
o Откриване на Народната библиотека и създаване на
Българската народна банка.
o Княжеството остава във васални отношения към Османската
империя, но тази зависимост е формална.
2. Учредителното събрание в Търново:
o Изработването на конституцията е въпрос от критична
важност.
o Българите се опасяват, че Русия ще предложи проект за
конституция със силна монархическа власт и с ограничени
граждански права.
o Учредителното събрание е свикано на 10 февруари 1879 г. в
Търново.
o Оформят се първите български политически партии –
консерватори и либерали.
3. Приемане на Търновската конституция и избора на княз:
o Търновската конституция е приета на 16 април 1879 г. и
обявява българската държава за конституционна монархия с
умерено либерално управление.
o Князът и парламентът (Народно събрание) си разпределят
властта.
o София е определена за столица.
o На 17 април 1879 г., Първото Велико народно събрание избира
за български княз Александър I Батенберг.
4. Политическият живот на Княжеството до 1885 г.:
o Либералната партия има надмощие, но не е единна.
o Консерваторите съставят първите български правителства.
o Изборните победи на либералите принуждават княза да
предостави на Др. Цанков и П. Каравелов съставянето на
правителство.
o Княз Александър I отменя Търновската конституция през 1881
г. и въведе централизирано княжеско управление за 7 години,
наречено „режим на пълномощията”.
 o Търновската конституция е възстановена през 1883 – 1884 г., в
резултат от което Консервативната партия се разпада, а
Либералната се разцепва на две.
5. Обобщение:
o Българската държава е наследствена конституционна
монархия по европейски модел.
o Първите български партии следват европейските идеи, като се
разделят на либерали и консерватори.

Съединението на Източна Румелия с

Княжество България и неговата защита
1. Подготовка и осъществяване на Съединението (1885 г.):
o Македонските комитети и българските политици се стремят
към идеята за Сан-стефанска България.
o Захари Стоянов създава Български таен централен
революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885
г., с цел освобождение на македонските земи и обединение на
Източна Румелия с Княжество България.
o Съединението на Източна Румелия с Княжество България е
обявено на 6 септември 1885 г. в Пловдив, а княз Александър I
го признава на 8 септември.
2. Отношения на великите сили и балканските държави към акта на
Съединението:
o Великите сили се обявяват против него, включително и Русия.
o Великобритания първоначално е против, но след руската
реакция подкрепя Съединението.
o Най-остро против него реагират Гърция и Сърбия, които искат
или отхвърлянето му, или териториални компенсации.
3. Сръбско-българска война (ноември 1885 г.):
o Сръбският крал Милан Обренович обявява война на България
на 2 ноември 1885 г.
o Решителното сражение е при Сливница, където сръбските
войски са разбити.
o Чрез извоюваната победа, на 19 февруари 1886 г. България
подписва в Букурещ мирен договор, който възстановява
положението отпреди войната, така Сърбия приема новите
граници на България.
4. Окончателно утвърждаване на Съединението:
 o Международното признаване на Съединението става с
подписването на Топханенския акт от великите сили на 24 март
1886 г.
o На княз Александър I Батенберг е разрешено да поеме
управлението на Източна Румелия, но като компенсация
България отстъпва на Османската империя Кърджалийска
околия и селата по долината на р. Въча.
5. Заключение:
o Съединението от 1885 г. показва силната воля на българския
народ да живее в единна и целокупна държава.
o То е общо национално дело, което превръща Княжество
България в най-голямата балканска християнска държава.

България в края на XIX век

1. Българската криза 1886 – 1887 г.:
o Усилията за изграждането на модерната българска държава
предизвиква сътресения и натиск от Русия и западните ѝ
противници.
o В септември 1885 г., Русия изразява намерение да отстрани
княз Александър I от българския престол.
o Обществото се разделя на защитници и противници на княза,
известни като русофоби и русофили.
2. Държавен преврат, 8-9 август 1886 г.:
o Офицери-русофили извършват държавен преврат и
принуждават княз Александър I да абдикира и да напусне
страната.
o Привържениците на княза съставят Наместничество и
неутрализират превратаджиите. Князът отказва да се върне
без съгласието на руския император. Това предизвиква
назначаването на Регентство.
3. Управление на Регентството, септември 1886 г.:
o Русия се опитва да наложи свой кандидат за българския
престол, но се сблъсква със съпротивата на Регентството.
o На 6 ноември 1886 г. Руската империя скъсва
дипломатическите си отношения с България.
o Фердинанд Сакскобургготски е избран за нов княз на 2 август
1887 г.
4. Управление на Стефан Стамболов (1887 - 1894 г.):
 o Стамболов въвежда силова власт - води борба с противниците
си и провежда политика на протекционизъм.
o Във външната политика, Стамболов се противопоставя на
Русия и се сближава с Турция.
o През 1892 г., е организирано първото земеделско-промишлено
изложение в Пловдив.
o Стамболов е отстранен от властта през 1894 г., след като княз
Фердинанд отдръпва подкрета си.
5. Развитие на политическия живот:
o Появяват се нови партии като: Народната, Демократическата,
Прогресивнолибералната, Либералната и
Народнолибералната.
o През 1891 г. е учредена Българска работническа
социалдемократическа партия, а по-късно - Български
земеделски народен съюз.
o Признаването на княз Фердинанд от Русия става след
кръщението на престолонаследника Борис по православен
обред през 1896 г.
6. Обобщение:
o Съединението на България е смайващ процес, подложен на
динамични външни влияния.
o Стефан Стамболов е ключова фигура в историята на България,
съдържаща успешни управленски реформи, но и непоклатима
силова политика.
Признаване на Независимостта на България
1. България в началото на ХХ в.:
o Финансовите затруднения в края на ХIХ в. пораждат
политическа нестабилност в България.
o Общественото недоволство расте, правителствата често се
сменят и има селски бунтове, които са потушени със сила.
o Княз Фердинанд налага своя едноличен режим и през 1904 г.
ограничава свободата на словото.
o Свободолюбивата част от българското общество открито се
противопоставя срещу този акт, включително студенти и
преподаватели.
2. Подготовка за обявяване на Независимостта:
o През първите три десетилетия от развитието на Княжество
България българските управляващи се съобразяват с
Берлинския договор.
o Княз Фердинанд и правителството на Александър Малинов
започват подготовка за обявяване на Независимостта на
България.
o През лятото на 1908 г. управлението използва Младотурската
революция в Османската империя за да постигнат
споразумение с Австро-Унгария за обявяване на независимост.
3. Обявяване на Независимостта:
o На 15 септември 1908 г. е отзован българският дипломат в
Цариград.
o На 19 септември Българската държава се намесва за да спре
стачка, която затруднява движението на влакове по
„Хиршовата” железопътна линия.
o На 22 септември 1908 г. княз Фердинанд прочита манифест, с
който провъзгласява Независимостта. Княжеството е обявено
за независимо царство, а Фердинанд – за „цар на България”.
4. Признаване на Независимостта:
o Османската империя и повечето велики сили отказват да
признаят българската независимост.
o След преговори и съдействие от Русия, през април 1909 г.
българската независимост е призната от Османската империя,
Русия и останалите велики сили.
o България се задължава да изплати на Русия дълг от 82 млн.
лева в продължение 75 години.
5. Резултати:
o Обявяването на независимостта на Княжество България
премахва ограниченията на Берлинския договор.
 o България се утвърждава в международните отношения като
самостоятелна държава, което ѝ позволява да води
самостоятелна политика на Балканите и в Европа.

Българите извън пределите на свободната

държава
1. Българите в Сърбия:
o До Освобождението Нишко, Пиротско, Лесковацко и Вранско са
под духовната власт на Екзархията.
o След присъединяването на тези области към Сърбия,
сръбската църква превзема изцяло духовната власт.
o Сръбските власти гонят българските учители и свещеници и
закриват българските училища.
2. Българите в Северна Добруджа:
o След войната, Северна Добруджа е присъединена към
Румъния, където живеят около 50 хиляди българи.
o Румънските власти полагат усилия да променят народностния
облик на областта, като поощряват заселването на румънци и
прогонват българите от техните имоти.
3. Българите в Македония и Тракия:
o Българите, останали под османска власт, продължават да се
борят за запазване на националното си самосъзнание.
o Българските гимназии и педагогически училища в Битоля,
Скопие, Сяр, Одрин играят важна роля в тази борба.
4. Създаване на Вътрешна македоно-одринска революционна
организация (ВМОРО) през 1893 г.
o ВМОРО пренасят оръжие, обучават местното население да си
служи с него, подготвят го за общо въстание.
o Водачите на ВМОРО, Дамян Груев и Гоце Делчев, имат огромно
влияние и авторитет сред българското население.
5. Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.
o Въстанието е резултат от дългогодишната подготовка на
българите от Македония и Одринско.
o Въпреки надеждите си, въстанието е жестоко потушено от
османската власт без помощ от България, което води до
изселването на 30 хиляди бежанци от Македония и Одринско в
Княжество България.
6. Общо заключение:
 o Най-важните национални институции за българите извън
Княжество България са Екзархията и българските училища.
o Неуспехът на Илинденско-Преображенското въстание показва,
че без намесата на българската държава и армия борбата е
обречена.

Войни за национално обединение (1912 - 1918

г.)
1. Създаване на Балканския съюз (1912 г.):
o Балканските държави създават Балканския съюз с цел
обединение със своите сънародници в Османската империя.
o На 29 февруари 1912 г. е подписан съюзен българо-сръбски
договор, а на 16 май 1912 г. и българо-гръцки.
o Черна гора е привлечена към съюза.
o Четирите държави се договарят как да воюват и да разпределят
спечелените територии.
2. Балканските войни (1912 – 1913 г.):
o Първата Балканска война започва на 5 октомври 1912 г.
o България воюва с основните османски сили в Източна Тракия.
o Подписано е примирие и започват преговори за мир.
o На 17 май 1913 г. в Лондон е подписан мирен договор.
o Втората Балканска война започва, след като в нея се включват
Румъния и Османската империя.
o България е принудена да иска мир, подписан в Букурещ на 28
юли 1913 г.
3. България в Първата световна война (1915 – 1918 г.):
o На 1 август 1914 г. избухва Първата световна война.
o На 6 септември 1915 г. България подписва съюзен договор с
Централните сили.
o България успешно воюва срещу Сърбия и Румъния.
o През септември 1918 г. войските на Съглашението пробиват
фронта при Добро поле.
o На 29 септември 1918 г. България е принудена да сключи
примирие.
4. Последици от войните:
o Цар Фердинанд абдикира, за да запази трона за сина си Борис.
o България е окупирана от френски, английски и италиански
войски.
 o На 27 ноември 1919 г. министър-председателят Александър
Стамболийски подписва Ньойският мирен договор.
o България губи излаз на Егейско море и трябва да плати на
победителите 2,25 млрд. златни франка.
o Към България прииждат над 250 хил. бежанци от Македония,
Тракия, Добруджа и Западните покрайнини.
o Изборът, който правят цар Фердинанд и управляващите
довежда страната до две национални катастрофи.\

5. Развитие на българското стопанство след

Освобождението
6. Икономическо развитие в периода 1878 – 1918 г.:
o След Освобождението индустрията е във възход, но селското
стопанство изпада в трудности.
o След Руско-турската война селяните заселват изоставената
земя от бившите турски господари.
o Селското стопанство се модернизира. Включително се откриват
земеделски училища (Русе, Пловдив, Плевен) и се повишава
вноса на земеделска техника.
o Индустриалното производство се развива с помощта на закони
приети през 1894, 1905 и 1909 г.
o Изграждане на железопътни линии и пътища. Развитие на
банковото дело, сключват се търговски договори.
o В началото на ХХ в. се създават държавни банки, които
подпомагат стопанския напредък.
o България е най-динамично развиващата се страна на
Балканите. Стопанските ѝ успехи са наречени „българското
чудо”.
7. Следвоенната криза и преодоляването ѝ:
o Участието на България в трите войни предизвиква криза в
стопанството, заради:
1. загуба на Южна Добруджа (като "житница") и излаз към
Егейско море (по-удобен транспорт).
2. голям поток от бежанци, чиято издръжка струва скъпо.
3. изплащане на обезщетения към страните-победителки.
4. разхода на храна и ресурси, осигурили войните.
o От 1924 г. икономиката се подобрява, подпомогната от
отпуснатите от Западна Европа заеми в 1926 и 1928 г.
 o Ръст в употребата на земеделската техника; напредък в
хранително-вкусовата, тютюневата и текстилната индустрия.
o Възходът е кратък - след 1929 г. страната е засегната от
световната икономическа криза.
8. Стопанството в навечерието на Втората световна война:
o През 1934 г. е преодоляна икономическата криза. Това съвпада
с преврата от 19 май 1934 г.
o Държавата увеличава своята собственост в индустрията и
инвестира в развитието на транспортната мрежа.
o Създават се държавни монополи над солта, тютюна, петрола,
спирта.
o Продукцията от селското стопанство нараства. Започва
производство на селскостопански машини.
o Активизира се външната търговия с Германия.
9. Обобщение:
o В първите десетилетия след Освобождението България постига
високи темпове в индустрията, но остава изостанала аграрна
(селскостопанска) държава.
o Страната ни следва общите за европейските държави процеси
и принципи на възстановяване след световната икономическа
криза.
o Възходящото развитие е прекъснато от Втората световна
война.

Модернизация на българското общество (1878

- 1944 г.)
1. Населението на България – численост и общности:
o След Освобождението българското население нараства бързо,
от 3 млн. души след Съединението до над 6 млн. души в края на
1934 г.
o В началото на ХХ в. в България раждаемостта е една от най-
високите в Европа, със средно 6 деца на семейство.
o В България прииждат бягащи от Османската империя арменци
и бежанци от Тракия и Македония, докато много турци и гърци
се изселват.
o Българите емигрират в САЩ, Латинска Америка и Австралия в
търсене на по-добър живот.
 o В първите десетилетия след Освобождението над 80% от
населението живеят в села, но през 20-те г. на ХХ век известна
част от тях се премества в градовете.
2. Обликът на градовете и селата:
o След Освобождението европейското влияние се долавя в
градовете.
o В големите градове до 1934 - 1935 г. населението наброява:
София (290 хил.), Пловдив (100 хил.), Варна (70 хил.).
o В градовете се изграждат широки улици, градини и обществени
сгради, издигат се паметници.
o Заможните частни домове са обзаведени по европейска мода.
o 57 града имат изградени водопровод и канализация. 300 села
са с електричество.
o Навлизат телефона, а от 1930 г. редовното радиопредаване.
o Транспортът се модернизира - от 1901 г. в София тръгват
трамваи. Автомобилите постепенно заменят каруците и
файтоните.
o Увеличава се броят на лекарите и аптекарите, изграждат се
здравни домове. Въвежда се здравното осигуряване.
Туберколозата застрашава основно живота на българите.
3. Делници и празници:
o Ежедневието в селата протича в традиционния цикъл –
раждания, кръщенета, сватби, погребения.
o В градовете обичайните забавления са обеди, банкети, игри на
карти, организиране на балове с европейски танци.
o Радиото и киното впечатляват българина. Спортове като тенис,
футбол, ски, туризъм, колоездене също привличат интерес.
o Появяват се нови празници – рождени и имени дни, Бъдни
вечер, официални държавни чествания: на Освобождението,
Българската армия, Храбростта, Просветата.
4. Заключение:
o Българското общество постепенно утвърждава своя
европейски облик. Модернизацията е видима най-вече в
големите градове. Селата трудно се разделят с традициите.

Българската култура след Освобождението

1. Първите стъпки:
o След Освобождението националната култура е базирана на
възрожденската епоха и стремежа към европейските ценности.
 o Откриват се читалища, библиотеки и музеи за съхранение на
националната памет.
o Създадени са народните библиотеки в София и Пловдив, както
и Археологическият и Етнографският музей.
o През 1890 г. е приет закон за събиране на исторически
предмети и документи, който насърчава ѝ книгоиздаването.
2. Образование и наука:
o През 1885 г., началното образование става задължително и
безплатно, а през 1920-те и прогимназиалното.
o Откриват се гимназии и професионални училища.
o Софийският университет се основава през 1888 г. Той
допринася съществено за подготовката на българската
интелигенция.
o Отпускат се стипендии за обучение в чужбина.
o През 1911 г., Българското книжовно дружество се преобразува
в Българска академия на науките (БАН).
o Откриват се висши училища в София, Варна, Свищов.
3. Литература:
o Българските писатели и поети се вдъхновяват от националната
история и съвременността:
 Иван Вазов припомня възрожденските идеали в "Под
игото" и "Епопея на забравените".
 Алеко Константинов показва с "Бай Ганьо"
трагикомичния сблъсък с европейските нрави.
 Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов
впечатляват с поетичния си гений.
 Йордан Йовков, Елин Пелин разкриват мъдрите истини
на българското село.
o Присъствието на жените:
 Елисавета Багряна и Дора Габе издават свои
стихотворения и превеждат чужди.
 Фани Попова-Мутафова пише въздействащи исторически
романи.
o През 1923 г. възниква септемврийската поезия, отразяваща
политическите сътресения, с представители - Христо
Смирненски, Гео Милев, Никола Вапцаров.
4. Театър и кино:
o Първата професионална театрална трупа се създава през 1883
г. в Пловдив.
o През 1892 г. е открита трупа в София под името "Сълза и смях".
През 1904 г., тя става „Български народен театър”.
 o От 1908 г., в София се прожектират документални и игрални
филми.
o През 1915 г. е заснет първият български игрален филм
„Българан е галант”.
5. Изобразително, музикално изкуство и архитектура:
o Българското изобразително изкуство съчетава народната
традиция с европейското изкуство. Разделя се на две
направления:
 "Родно изкуство" и Дружество на новите художници.
o От 1894 г. започват първите общи изложби на художниците от
страната.
o През 1896 г. е създадено Държавното рисувално училище.
o През 1910 г. е открита първата художествена галерия от цар
Фердинанд.
o Българската музикална култура подготвя първите свои
композитори - Емануил Манолов, Добри Христов.
o През 1905 г. в София е създадено Музикалното училище. През
1921 г. то образува Държавната музикална академия.
o През 1908-1909 г. е създадена Българската оперна дружба.
o Българската архитектура успешно съчетава националното и
европейското. Принос имат Йордан Миланов, Петко Момчилов.