Възстановяване на българската държава(46):

След март 1878 г. – изграждане на временното руско управление, според

Берлинския договор – 1 юли 1878 г. - продължава 9 месеца
8 май 1878 г. – Дондуков е назначен за императорски комисар
Целта на временното руско управление – да изгради бъдещи български
институции и да подготви народа за самостоятелен политически и
икономически живот
В Княжеството е създаден Съвет на руския императорски комисар,
изпълнява ролята на временно правителство, създадени са местни
административни органи. Формирани са данъчната и съдебната система.
Създадено е военно училище. Живите бивши опълченци оформят
бъдещата полиция.
25 януяри 1879 г. – Българска народна банка
10 февруари 1879 г. – открито Учредителното събрание, в него –
представители на българския елит, задача – да се приеме основния закон
на страната. Представен е руски конституционен проект, който е в
либерален дух, обвързан с европейски тенденции в политиката.
Разглеждане на предложението – чак към средата на март.
120 народни представители подписват мемоар, свързан с единството на
България, и го изпращат до представителите на Великите сили.
Оформят се две течения – либерално и консервативно. Консерваторите са
за втора камара в парламента – сенат. Консерваторите първи изготвят
проект на конституция в консервативен дух. Но окончателният текст на
конституцията е редакция на либералите. Учредителното събрание
определя за столица София.
16 април 1879 г. – приета Конституцията. България е конституционна
монархия с народно представителство и еднокамерен парламент.
Законодателна – от парламента – занимава се с бюджет, данъци, закони,
изпълнителна – в ръцете на княза – може да разпуска или свиква
народното събрание и да утвърждава правителството, и съдебна власт.
Два вида народно събрание – обикновено и Велико – занимава се с
изменения в конституцията.
17 април 1879 г. – първият български княз – Батенберг

Княз Александър I, конституционния въпрос(47):

Александър 1 – изпитва недоверие към либералите, неговата дясна ръка е
консерваторът Константин Стоилов. При първото обикновено събрание
печелят либералите, но това не се харесва на Батенберг и той разпуска
парламента и назначава само консерватори. Страхува се, че либералите
ще ограничат неговата свобода. Но следващите парламентарни избори
отново са спечелени от либералите. Между князът и либералите има
напрежение – либералите са се носичили към руснаците, а князът и
консерваторите – към Централна Европа. Първоначално идеите на княза
не са подкрепени от Великите сили, но след убийството на руския
император Александър Втори, в България е извършен преврат.
27 април 1881 г. – правителството на либералите е свалено
Нов министър-председател – руският генерал Ернрот.
Май 1881 г. – князът иска за период от 7 години да управлява с укази и да
създава държавни органи. Преди да изтекат 7-те години – да бъде свикано
Велико Народно Събрание, което да одобри промени в конституцията.
Започна режим на пълномощията.
1 юли – 23 юни 1882 г. – назначено правителство без министър-
председател
Септ 1881 г. – Държавен съвет – стои между княза и парламента – приема
законите и указите, контролира спазването на конституцията
Либералите защитават правата и свободите на гражданите. Формират се
либерални групи около Др. Цанков, Петко Славейков, Стамболов, Васил
Радославов. За пръв път се отправят критики към Русия, която подкрепя
режима на пълномощията.
Единството между княза, консерваторите и руските представители се
нарушава. Консерватори – ориентирани твърде към Запада – за строежа на
жел. линии, се застъпват за френска компания, противопоставят се на
руския конкурент. Русите се застъпват за либералите, и ограничават
подкрепата си за политиката на княза.
23 юни 1882 г. – Леонид Соболев става министър-председател, а
Александър Каулбарс – министър на войната. Изготвен е нов избирателен
закон – въвежда се двустепенна система на гласоподаване. Князът
получава правото да назначава председателя и подпредседателя на НС.
Краят на режима на пълномощията – умерените либерали на Др. Цанков –
съюз с консерватори за възстановяване на конституцията – 6 септ 83
Пол. Устройство на Източна Румелия(48):
Съгласно член 13 от Берлинския договор – автономна област (Изт. Рум.),
под пряката власт на султана. Вътрешно устройство е поверено на
международна комисия, която се състои от представители на Осм. Имп.
14 април 1879 г. – утвърден е Органически (конституцията) устав
Според него – провинцията се управлява от генерал-губернатор, който е
християнин, избиран за срок от 5 години. Управлява чрез Директорат
(съвет) – функции на правителството, състои се от 6 членове. Те са
директори на дирекциите на правосъдието, вътрешните дела, финансите,
земеделието, търговията, общите сгради. Един от директорите – главен
секретар на Съвета и заместник-губернатор.
Законодателна власт – областно събрание. Състои се от три вида депутати
– избрани от населението, назначени от главния управител или по право.
Областта е разделена на 6 окръга (департамента) и 28 околии (кантона).
Начело на окръзите са назначени префекти.
Съдебна власт – изпълнявана от съдии. 6 административни съдилища.
Висша съдебна институция – Върховното съдилище.
Три официални езика – български, турски и гръцки.
Провинцията внася год. данък в Осм. Хазна.
13 март 1879 е назначен от султана Първи генерал-губернатор – Алеко
Богориди
15 май 1879 г. – пристига в Пловдив.
По-късно – свикано Първото областно събрание, приема първите 12
закона.
Богориди намира баланс между интересите на османците и настроенията
в областта. Бълг. език се налага като основен за държавните органи и
Областното събрание. Богориди спазва стриктно Органическия устав.
В началото на 80-те години в Румелия: две партии – народна и либерална.
След преврата на княз Александър – в провинцията пристигат либералите
Петко Каравелов, Петко Славейков, Захари Стоянов.
1882 г. – на власт идват либералите
Пролетта на 1884 г. – изтича мандатът. Русия гледа с недоверие на
Богориди, защото не изпълнява руските претенции.
Април 1884 г. – секретарят на Директорията Гаврил Кръстевич стана новия
генерал-губернатор. Той е за сближение с Княжеството.
Септ. 1884 г. – извънредни избори, на власт идва Народната партия
Създадена е Областната банка, приети са икономически закони.
Кръстевич ангажира Областното събрание при избор на директорите. Цел
– ограничаване на контрола, който оказват османците.
30 септ. 1884 г. – митническа спогодба с Княжеството, гарантира безмитен
внос на някои стоки.
Кръстевич допуска в провинцията да се провежда пропаганда в полза на
българите от Одринско. Грижи се за румелийското военно оборудване.

Съединението(49):
1884 г. – идеите за Съединението са обхванали различни слоеве на
населението.
10 февр 1885 г – основан е Български таен централен революционен
комитет БТЦРК. Организира масово движение за Освобождението на
останалите територии, населени с българи.
Май 1885 г. – вече има реални планове за действие. Създават се местни
комитети в редица села и градове в Румелия. Начело на комитета – Захари
Стоянов, започва да издава в. „Борба“, които набират сила в цялата област.
В Румелия – събрания и митинги.
Юли 1885 г. – княз Александър прави сондажи в Австро-Унгария и
Великобритания, не подкрепят действията на българите.
25 юли 1885 г. – БТЦРК променя целите си – Съединението. Подготвят се
въстанически чети. Успех в Пазарджик, Панагюрище, Чирпан. Начело на
румейската милиция – Данаил Николаев.
23 август 1885 г. – приет план за действие, предвижда се завземане на
властта, за акцията е уведомен княза.
2 септ 1885 г. – в Панагюрище е извършена масова демонстрация с
исканията за обединение.
6 септ 1885 г. – войскови части и въстанически чети действат
едновременно, Кръстевич е заловен, правителството е свалено. Обявено е
Съединението. Създадено временно правителство, а БТЦРК се
саморазтуря.
8 септ 1885 г. – князът издава манифест, след два дни пристига в Пловдив
Актът от 6 септ. – нарушение на Берлинския договор. Руската дипломация
изразява огромно недоволство. Интересите на Осм. Империя са
накърнени. В Гърция и Сърбия – недоволство, заради разширяването на
България. Единствено Англия подкрепя Б-я, цел – да ограничи руските
амбиции в областта на Проливите и Средиземно море.
Окт 1885 г. – в Цариград, конференция на Великите сили по въпроса за
Съединението.
Сръбско-българска война – сърбите, начело с крал Милан, под предтекст,
че съотношението на силите на Балканите е нарушено от българите,
създават антибългарска коалиция.
5 – 7 ноември 1885 г. – при Сливница – тежки боеве.
Превзет е гр. Пирот. След намеса на ВС бойните действия са прекратени на
16 ноември 1885 г.
3 март 1886 г. – сръбско-български мирен договор. България не получава
компенсация.
24 март 1886 г. – Топхагенски акт между Б-я и Осм. Имп., признава се
съединението.