Търновска конституция

(Примерна разработка)
В началото, преди създаването на Търновската конституция, са
вметнати две основни идеи: 1. България да стане конституционна
монархия и 2. Управляващият да бъде княз. Задачата за
създаване на проект за конституцията е възложена на Сергей
Лукиянов. След създаването на проекта, той е изпратен за
одобрение на руския император Александър II. Вследствие
идеята за конституция не е приета , защото Русия има желанието
за контрол над проливите Босфора и Дарданели, но няма пряк
достъп. Затова контролира хората до тях. На 10.02.1879г. се
свиква учредително събрание в Търново, в което присъстващите
за разделени на групи. По време на събранието, започва да се
говори относно националния въпрос на България – връщането на
българи в отечеството. Формират се три предложения: 1.
Създаване на конституция и изпращане на протестно писмо; 2.
Да не бъде започнато събранието, докато не се реши
националният въпрос; 3. Да се откажем от свободата, да станем
отново част от Османската империя. За компромис се взима
напредвид 1-вото предложение . Представителите на дребната,
средната и едрата буржоазия са разделени на две групи: 1.
Русофили - формират либералната партия, представители –
Драган Цанков, Петко Каравелов, Петко Славейков и Стефан
Стамболов, печатен орган: в. „Целокупна България“ ; 2. Русофоби
– сформират консервативната партия с представители –
Константин Стоилов, Григор Начивич, Димитър Греков и Марко
Балабанов, печатни органи: в. „Витоша“ и в. „Български глас“. В
комисията водещ е Константин Стоилов заедно с останалите
членове на консервативната партия. Създава се български проект
с три основни идеи – силна княжеска власт, двукамарен
парламент и имуществен и образователен ценз. Проектът е
отхвърлен.
Търновска конституция:
 - Разделяне на властта на три отделни сектора –
изпълнителна, законодателна и съдебна.
- Изпълнителната власт е в ръцете на българския княз; той
избира Мнистерски съвет, чрез когото се провеждат избори
(21 годишна възраст – всеобщо избирателно право).
- Князът създава Министерски съвет от най-голямата група.
- Законодателната власт е в ръцете на Народното събрание,
което бива два вида: Обикновено народно събрание –
създават закони и се следи бюджета; Велико народно
събрание – свиква се при 3 ситуации: 1. Промяна на
конституцията 2. Избор на княз и 3. При обявяване на
война.
- Съдебната власт се усвоява от Върховния съд; влизат
пожизнено събрани съдии.
Права на княза – лицето на княза е свещено и неприкосновено,
има право да назначава и уволнява министри, всички закони
влизат в сила след одобрение на княза, има право да свиква и
разпуска Народното събрание, има право на вето, всички присъди
се издават на името на княза и е главнокомандващ на
въоръжените сили.
Граждански свободи включват: равенство пред закона, всеобщо
избирателно право, неприкосновеност на частната собственост,
свобода на словото и печата, право на адвокат, свобода на
вероизповеданията, безплатно образование.
На 16.04.1879г. се свиква учредително образование, чрез което се
гласува Търновската конституция. На 17.04.1879г. се провежда
Първото велико народно събрание, в което Александър Йозеф
фон Батенберг е предложен за бъдещият княз на България. На
26.06.1879г. Батенберг да своята клетва като се обявява за княз
Александър I Български. Първият министър-председател – Тодор
Бурмов е избран на 05.07.1879г. Провеждат се избори, партия
която печели е либералната. Създава се консервативно
правителство, нов министър председател – митрополит Климент,
който провежда избори. Януари 1880г.либералите печелят
повторно. Създава се първото либерално правителство с Драган
Цанков, заменен с Петко Каравелов.
Три причини за лошите взаимоотношения между княза и
либералите – 1. Закон за управление на въоръжените сили->
налага се вето; 2.Железопътен въпрос; 3. Дунавски въпрос
Търновската конституция, въпреки че е разделила политиците на
групи впоследствие в политически партии, е дала началото на
модерното развитие на България като държава с демократични
възгледи и закони. Чрез нея се възстановява пътната мрежа и се
създава закон за безмитен транспорт от Източна Румелия и
Македония още преди съединението.