Народен съд

Народен съд
• Народният съд е извънреден съд, действал в Царство България в периода от декември 1944 до април 1945 година като
фактически орган на левия революционен терор. Създаден е с наредба-закон от 30 септември на правителството на Кимон
Георгиев – това става в противоречие с Търновската конституция, която кабинетът претендира, че ще възстанови, и легализира
започналото с Деветосептемврийския преврат масово политическо насилие в страната. Официално така нареченият Народен
съд е създаден за съдене на управлявалите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944, довели страната до участието ѝ във
Втората световна война. Заедно с тази цел се преследва узаконяването на извършените вече убийства след окупацията от
страна на Червената армия, както и неутрализирането на политическия и интелектуален елит на България и ликвидирането на
неблагонадеждни евентуални политически противници за режима, установен след окупацията и преврата. От 20 декември
1944 до 2 април 1945 година са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 11 122
души са повдигнати обвинения, съдбата на много от другите арестувани е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския
университет, в Съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9155 присъди, с които са осъдени на смърт
2730 души, 1 305 души получават доживотен затвор, а останалите – затвор от 1 до 20 години. Така един от хората с най-голям
принос за спасяването на българските евреи Димитър Пешев е осъден от Народния съд на 15 години затвор „за фашистка
дейност и антисемитизъм“, а Константин Муравиев е единственият оцелял министър-председател на България отпреди 9
септември 1944 г. За сравнение на Нюрнбергския процес са осъдени 19 души, от които на смърт 12. Действащата в България
Търновска конституция не позволява извънредни съдилища, каквото е така нареченият Народен съд.
 Предистория
• Трети състав на държавния съд функционира от 12 януари 1920 г. до
Деветоюнския преврат на основата на Закона за наказване на виновниците за
националната катастрофа, приет от правителството на Българския земеделски
народен съюз. Основна цел на този закон е наказване на виновните за
участието и поражението на Царство България в Първата световна война, а
водещ мотив при приемането му е разправа с политическите противници,
което прави Третия държавен съд предвестник в много отношения на
Народния съд.След завземането на властта от доминирания от комунистите
Отечествен фронт (ОФ) на 9 септември 1944 г. започва кампания за наказване
на виновниците за подпалването на Втората световна война.

Константин Муравиев, министър-председател на

последното българско правителство преди преврата от 1944
г., е сред малкото оцелели висши политици
 Учредяване и състави
• На 30 септември 1944 г. Министерският съвет приема единодушно законопроекта на Наредба-закон
за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените
народи и за злодеянията, свързани с нея, изготвен от Министерството на правосъдието с министър
Минчо Нейчев (комунист), включително и от некомунисти, съюзници на БРП (к) – земеделци на
Никола Петков и социалдемократи, участващи в Отечествения фронт. С указ № 22 на регентите на
България, е одобрено 6-о Постановление на Министерски съвет, „.... взето на заседанието му от 30
септември 1944 г.“ , с което е приета Наредбата-закон. Наредбата влиза в сила от деня на
обнародването си в „Държавен вестник“ – 6 октомври 1944 г., бр. 219, и е изменяна двукратно с
укази от 4.11.1944 г. и 4.01.1945 г. Приемането на Наредбата трябвало да сложи край на своеволията,
убийствата и терора из страната на взелите властта след 9 септември 1944 г. комунисти и земеделци.
В този смисъл на 5 октомври 1944 г. министър-председателят Кимон Георгиев апелира да се сложи
край на произволите и злоупотребите с властта.Георги Димитров, в качеството си на ръководител на
Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), разпорежда
(относно подсъдимите на бъдещите Народни съдилища) на ЦК на БРП на 21 декември 1944 г.: „Никой
не трябва да бъде оправдан“ и през януари 1945 „И никакви съображения за хуманност и
милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля“. По-голямата част от съдиите се избират от
Отечествения фронт „от най-добрите граждани“, а останалите (включително председателите на
съставите) – от министъра на правосъдието Минчо Нейчев, т.е. от политически орган/изпълнителната Георги Димитров:
власт. Обвинителите и главният обвинител са назначени от Министерския съвет. Изискване за „Никой не трябва
образователен ценз, включително и юридически, няма. За лично укривателство на търсени от да бъде оправдан“
Народния съд Наредбата-закон предвиждала наказание от редовните съдилища в размер от пет до
петнадесет години, като под ударите на тази разпоредба не попадат членовете на семейството.
 Учредяване и състави
• първи – за съдене на бившите министри, регенти и царски съветници; втори – за съдене на депутатите от
XXV Обикновено народно събрание; трети – за съдене на обявените за „провинени“ български експерти по
установяването на извършеното от СССР Катинско клане и по трагедията във Виница; четвърти – за съдене
на „военните престъпници“; пети – за съдене на служители в Дирекцията на полицията, Щаба на
жандармерията, разузнавателно отделение на Министерството на войната и техните помагачи; шести – за
съдене на журналисти и пропагандатори на фашистка идеология; седми – за съдене на участниците в
депортирането на евреите от Беломорието и Вардарска Македония; осми – за съдене на фашистките агенти
от Софийска област; девети – за съдене на прокурори и съдии при военнополевите и областни съдилища;
десети – за съдене на служителите на БНБ и други банки, както и стопански дейци; единадесети – няма
данни; дванадесети – за съдене на членовете на организациите „Бранник“, „Български национални
легиони“, на профсъюзите, симпатизиращи на Нацистка Германия и Фашистка Италия, и др.; тринадесети –
за съдене на жандармеристите за преследването и разстрелите на партизани. От областните състави на
този съд 9 са в София. Шестият разглежда дела срещу „профашистки“ журналисти, писатели и
общественици, деветият – срещу „фашистките“ съдии и прокурори, други са срещу преследвачите на
партизаните, срещу началници на Дирекцията на полицията, Държавна сигурност, гонителите на евреите,
жандармерията, Разузнавателното отделение на Министерството на войната и т.н. Върховните състави са
13-членни, а областните се състоят от 5 члена. Общият брой на областните състави е 68.
Обвинения и наказания

• Според този извънреден наказателен нормативен акт, в редица случаи и с обратна сила,
са обявени за престъпни: сключването на договори с воюващи държави, обявяване на
война, нарушаване неутралитета на България спрямо СССР, непредпазване народа от
увреждане чрез войната, изпращането на български войски в Югославия и Гърция, „за да
преследват народоосвободителните войски на тези страни“.противозаконно
облагодетелстване чрез властта; извършването на тежки престъпления на политическа
основа. „служба на Германия или на съюзниците ѝ“. поставянето в опасност на български
войски от техните ръководители. предаване на „полицията, жандармерията и войската
такива сведения, които са се отнасяли до безопасността или важни интереси на
партизаните или другите борци за народните свободи“; „явно пристрастие и грубо
престараване“ от страна на магистрати. изразяването на подкрепа чрез „действия,
писания, слово или по друг начин“ за горните деяния или за гоненията на
евреите.Посочени са като наказания: смърт, временен (без посочен конкретен срок) или
доживотен строг тъмничен затвор. допълнително глоба до пет милиона лева, лишаване
от права, конфискация на имущество.
 Дейност
• По „Дело № 1“ от 1 февруари 1945 г. са подсъдими бившите регенти, дворцови
съветници, министри и народни представители от 25 ОНС. Тринадесет-членният Първи
състав осъжда на смърт принц Кирил Преславски, Богдан Филов (бивш министър-
председател), Никола Михов – тримата регенти на България преди идването на ОФ на
власт, както и 17 бивши министри. Мотивите са: Излагане на сигурността на държавата и
поставяне на народните интереси в опасност; Заповядали са действия, нарушаващи
обявения неутралитет към СССР, отежнявайки с това международното положение на
България; Не са изпълнили служебното си положение във връзка с обявената и водена
война с Англия и САЩ, като не са взели съответните мерки своевременно за предпазване
на народа и държавата от материално и морално увреждане; Изпращане на наши войски
в Югославия и Гърция за да преследват народоосвободителните войски на тези страни и
бездействали, с което са станали причина да се поставят в опасност нашите войски;
Заповядали и поощрявали убийства, тежки телесни повреди, палежи, изтезания във
връзка с водената след 1 януари 1941 година от правителството вътрешна и външна
политика; Заповядали гоненето срещу евреите.
Памет и почит за жертвите на комунистическия режим

• Датата 1 февруари за първи път официално се отбелязва в

България като Ден на почит към жертвите на комунистическия
режим през 2011 г. Решението за това е взето от правителството
на 19 януари същата година, по предложение на двама бивши
президенти – Желю Желев (1990 – 1997) и Петър Стоянов (1997 –
2002).
Благодаря за вниманието