Professional Documents
Culture Documents
Stambolov 2
Stambolov 2
На първо място - защото срещу него е д-р Никола Генадиев, все още партиен лидер,
виновник за разцепването на НЛП, противник на Гудев от 1907 г. и ламтящ за власт и
добре платени /вкл. предателски/ акции, за които през октомври 1916 г. ще попадне в
Софийския затвор.
В края на живота си Гудев се насочва към просветителска мисия, с която много малко
от съвременниците му се нагърбват - със средствата на физиолого-психологическото
изследване да помогне на отечеството си.
Претекстът за оставката /на 8 март 1911 г./ е открит бързо - на частно заседание
парламентарното мнозинство отхвърля предложенията на министър-председателя за
разделяне от премиера на портфейлите между членовете на кабинета с оглед
ефикасното ръководене на общата политика на правителството и за назначаване на
помощни министри от компетентните депутати /това е скрита форма на Сенат, за
каквато ратува и д-р Гудев/, които да заместват министрите в парламента и да
защитават внесените от тях законопроекти пред депутатите.
Малинов решава да отстъпи, “защото не бих бил обществено оправдан, ако бих се
формализирал и правейки въпрос от неприемането им /на предположенията - б. м./
сложих оставката на кабинета”9.
Това е брилянтен ход на опитния и обигран политик. Той си е свършил работата и дава
път на народняците и прогресивните либерали /от 16 март 1911 г./ да вкарат държавата
ни в безумния Балкански съюз /с договорите от 29 февруари и 16 май 1912 г./, да
доведат страната до национална катастрофа и до унизителния Букурещки мир от 28
юли 1913 г., с който се погребват идеалите ни за национално обединение. А когато
/след 4 юли 1913 г./ правителството на Радославов прави още един обединителен
опит /чрез влизането на България в Първата световна война на страната на Централните
сили на 1 октомври 1915 г./ със силата на българското оръжие и задържа ситуацията до
21 юни 1918 г., именно наследилият го кабинет на Малинов-Костурков допуска
пробива при Добро поле на 15 септември, смятайки /министър-председателят/, че
извършва блестящ тактически маньовър: “Аз исках да си послужа с разслабването на
фронта, за да имам оправдание пред съюзниците за влизането ми в преговори с
противника за сключване на примирие и мир”10, на “сепаративен мир на всяка цена”11,
както допълва Петър Пешев, което означава включително и царска абдикация на 3
октомври 1918 година.
1. Константин Терзиев, “Стефан Стамболов”, С., 1993, с. 330; “Стефан Стамболов и делото на
стамболовизма”, 1895-1925, Плевен, 1925, с. 29-30. [обратно]
6. Така пише Малинов на стари години, прикривайки важни факти от началото на 1910 г. Истината е, че
между 10 и 19 февруари с. г. са проведени 10 заседания за сключване на политическа и военна
конвенции.
Малинов държи на посоченото териториално разширение при разпадането на Турската империя, докато
“Руският проект за военна конвенция задължава България при всеки въоръжен конфликт на Русия с
Австро-Унгария, Румъния и Турция да започне също военни действия, докато Русия поема ангажимент
да подпомогне България само при война, предизвикана от нея”. Виж по въпроса “История на българската
дипломация 1879-1913”, с. 411. [обратно]