Учредитeлното събрание в Търново – 1879 г.

Учредителното събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) е

първото Народно събрание след Освобождението на страната от османско робство през 1878
година, вследствие на Руско-турската война от 1877 – 1878 година. Като приема своя
Конституция и дава началото на парламентарния живот в страната, България заявява на
света, че вече е самостоятелна и независима и от този момент нататък сама ще чертае
съдбините си. 

Първите заседания на народните представители са неофициални и се провеждат в църквата

„Св. Никола“ в Търново преди самото откриване на Учредителното събрание. На тях
присъстват и дошлите 45 народни избраници от Македония, Източна Румелия и Одринско.
Основната и единствена точка, по която са разгорещените дебати, е „общонародният
въпрос“, т.е., разделянето на земите, населени с българи, от Великите сили и
организирането на действен протест срещу тази неправда. Внушителна група от участниците
е на мнение, че Учредителното събрание не трябва да се открива, защото така българите
официално ще признаят несправедливите клаузи на Берлинския договор. Неофициално тази
позиция се поддържа и от някои кръгове във Временното руско управление, включително
от неговия ръководител руския императорски комисар княз Дондуков, който се надява чрез
разпускане на събранието да удължи руската окупация след определения от Берлинския
договор срок, но тези намерения са осуетени от твърдата позиция на руското правителство и
от съпротивата на много от по-умерените народни представители.

Много малко са сведенията как точно са се провели изборите за Учредителното събрание.

Приблизително на 10 000 души население се излъчва един депутат. Бюлетините са били бели
листи и избирателят сам пише предпочетеното име. Не се знае дали е имало повече от един
кандидат, а също и как са били поставяни кандидатурите.

В Учредителното събрание – дали по избор или според длъжността, влиза елитът на

тогавашната българска нация. Според някои изследователи във Велико Търново се събират
231 народни представители, според други – 229, трети ги изброяват до 234. Сред депутатите
преобладават представителите на интелигенцията – учители, лекари, адвокати, публицисти.
Две трети знаят френски език, а половината владеят и други езици.  63-ма от делегатите са
взели участие в различни форми на революционните борби (революционни комитети,
въоръжени чети и др.), а също и в Руско-турската война (1877 – 1878 г.) Повече от
половината от народните представители към момента на учредяването на събранието заемат
постове в администрацията на Временното руско управление(юни 1877 – юни 1879). .
Събранието е открито в сградата на бившия турски конак в Търново с реч от княз
Александър Дондуков-Корсаков, който е назначен на тази длъжност, за да оглави
Временното руско управление след смъртта на княз Черкаски. Негови са и думите: „С пълна
свобода и независимост на отделните мнения и общи прения да се изкаже всеки от Вас
съвестно и с убеждение като имате на ум, че във Вашите ръце е щастието, благоденствието и
бъдещата съдба на отечеството, което е извикано към нов политически живот.“  След речта
си, той напуска Търново, за да избегне обвиненията на западните държави и Турция, че
упражнява натиск върху работата на събранието.

Работата на Учредителното събрание не започва гладко. Много от народните представители

се притесняват, че ако приемат Конституция на Княжеството, това ще означава, че се
отказват от идеята за обединение на всички българи в една обща държава.  Но в самото
начало дебатите по изработване на т.нар. Органически устав на Княжеството отстъпват пред
националния въпрос. Идеята е да се създаде: "… автономно, трибутарно княжество с народно
християнско правителство и със земска войска …"; " … Едно събрание на старейшините
/нотабилите/ български/ .. /преди избирането на Княза ще разработи устава за бъдещото
управление/…/, която е вплетена в Сан-Стефанския мирен договор.
Изпълняват се няколко етапа:

1. Назначава се специална комисия от княз Дондуков за свикването на това

"Събрание от първенци". Тази комисия се заема със създаването на проекта.
Според проекта:
Той предоставя широки правомощия на княза, народното събрание е с ограничени
функции, съставът на ВНС включва представите ли на висшата администрация,
съда, духовеноството и депутати, избрани от населението, определя виспите ограни
на съдебната власт, утрвъждава Държавен съвет, Министерски съвет, определя
техните функции. Уставът дава свобода на гражданите, равенство. При
изработването на Устава княз Дондуков се обръща с официални писма с 16 въпроса
до видни българи. Целта му е да изучи тяхното мнение относно съдържанието на
Устава. (Марин Дринов, Тодор Икономов, Тодор Бурмов, Марко Балабанов и други.).
Техните отговори и предложения имат по-консервативен характер, отколкото
постановките, които се съдържат в самият проект за устав.
2. Обсъждането на проекта в Москва и Петербург. По разпореждане на Александър
II, проектът е обсъден от специална комисия, която прави редица промени в по-
демократичен и либерален дух.
Промените са:
1. Разширяване на правата на Народното събрание като то получава правото на
законодателна инициатива.
2. Да се определят точно правомощията на княза.
3. Разширяват се гражданските права като премахва ограниченията спрямо печата.
4. Дава право на свобода на сдруженията и събранията.
5. Формулира отговорността на министрите пред княза и пред Народното събрание
като "отговорност съвкупна и лична".

На 21 март 1879 г., на 12-ото заседание на събранието, комисията представя своя доклад,

изработен в съответствие на декларацията на човешките права, прогласена от Френската
революция. В него се подчертава: „Най-главното начало на една Конституция е началото на
свободата. Свобода на действувание, говорение и мисление са начала, които като вродени
человеку, трябва да се почитат от всяка Конституция“. Други важни принципи, подчертани в
рапорта, са: принципът на равенството пред закона, принципът на самоопределението, който
намира приложението си в участието на народа в законодателната власт, и принципът на
сигурността на човека, т.е неприкосновеност на
личността, жилището, собствеността и кореспонденцията. Учредителното събрание не
приема доклада на комисията, но формулираните идеи в него оказват силно влияние в по-
нататъшната му работа.

Повече от двадесет дни депутатите обсъждат бъдещата конституция подробно, член по член.
Те единодушно решават да отстранят от руския проект постановки, които напомнят
юридическата зависимост на Княжеството, или да се изменят в духа на българската
национална независимост. Съгласие се постига по още много въпроси: названието на
основния български закон да бъде „конституция“, както е при свободните народи, а не
„органически устав“; задължително и безплатно начално образование на българите;
неразделяне на обществото на съсловия; забрана на мъченията; свобода на печата;
размер на цивилната листа на бъдещия княз и пр. По редица други въпроси обаче споровете
са продължителни и яростни. В хода на дебатите по отношение на това еднокамарен или
двукамарен да бъде българският парламент, окончателно се оформят двете фракции в
Учредителното събрание – либерали и консерватори, които впоследствие прерастват в
съответните политически партии. Като водачи на либералите изпъкват Петко
Каравелов, Петко Славейков, Драган Цанков и др. Лидери на консерваторите в събранието
стават д-р Константин Стоилов, Григор Начович, Тодор Икономов, Марко Балабанов и др. 

Консерваторите са хора с висока култура и солидно образование, получено в европейските

университети. Те изразяват интересите на заможните кръгове в българското общество
(някогашните чорбаджии, едри търговци и земевладелци, лихвари, висши духовници и др.).
Консерваторите се опасяват, че след петвековно османско владичество българинът е
политически незрял и управленски неопитен. Либералите се обявяват против всякакъв ценз
и за широки пълномощия на народното представителство. Те отхвърлят решително идеята за
двукамерен парламент. Тяхната позиция се диктува както от социалната им принадлежност
(те произхождат главно от дребните и средните слоеве на тогавашното българско общество),
така и от влиянието, което упражняват върху съзнанието им републикански, социални и дори
крайно революционни идеи. Част от либералите са активни участници в национално-
революционното движение. С конституционните си идеи, те обяснимо застъпват интересите
на селяните и градските дребни стокопроизводители, които излъчват мнозинството на
народните представители в Учредителното събрание. 

Тодор Икономов дава блестящ пример за толерантност; като вносител на предложението за

въвеждане на сенат, той пише аргументирана реч, която сам предлага на опонента си от
страна на либералите Петко Славейков, за да се запознае с нея преди обсъждането. То
протича толкова бурно, че накрая избухва скандал и консерваторите напускат заседанието.
Либералите се налагат не само по въпроса да отпадне сенатът, но и по други важни
проблеми и така внасят мощна либерална струя в българската конституция. Не по-малко
влияние оказват изказванията на консерваторите Константин Стоилов, Марко Балабанов и
Димитър Греков за нуждата от самоуправление на общините и децентрализация на
управлението, за обявяване на българската земя за свободна от робство територия, за
премахване на текста за васалното отношение на Княжеството към Високата порта и
много други.
Голям и важен е дебатът, който се разгаря по „църковния въпрос“, защото след
разпокъсването на Отечеството той е пряко свързан с „националния въпрос“. С цел
запазване духовното единство на българския народ в лицето
на Екзархията, депутатите гласуват чл. 39 на Конституцията, според който българската
църква не се обособява в рамките на Княжеството, а остава част от българската църковна
област, която фактически обхваща териториите на Мизия, Тракия и Македония.
Неудобството от административна гледна точка за църковните дейци от факта, че
местопребиваването на Екзарха остава в Цариград, е прието като необходима жертва.
Реалната работа по изработването на конституция започва едва през март. Но вълненията
така и не стихват. Стига се до там, че определени депутати в знак на протест се прибират по
родните си места и отказват да вземат участие в работата на Събранието. Но окончателните
поправки в текста на Конституцията се обсъждат на 14 април 1879 г., на 26-ото
предпоследно заседание. След приключването председателят на Учредителното народно
събрание митрополит Антим Видински, първият български екзарх, се обръща към
депутатите със следните думи: „Слава Богу! Свършихме делото, за което бяхме повикани.
Станаха някои неспоразумения, но то се разумява от само себе си. Нашето събрание беше
като кораб, изложен на бури: слава Богу, този кораб достигна пристанището. Можем да
кажем, че направихме закони от Народа за Народа ].“ Численото превъзходство на
либералите, а и политическите им качества, им позволяват да наложат своите идеи при
одобряването на Търновската конституция, която е приета на 16 април 1897 г. Според
основния закон, българската държава се оформя като парламентарна монархия с
умеренолиберално устройство. Основният законодателен орган на държавата е Народното
събрание, а държавният глава носи титлата “княз”.

Освен изработването на Конституцията Учредителното събрание избира и столица на

възобновената държава. По предложение на проф. Марин Дринов е избран град София,
който освен, че вече се е утвърдил като важно духовно средище през Възраждането, се
намира в центъра на българското етническо землище – областите Поморавие, Мизия, Тракия
и Македония. Именно като всеобщо средище на българската народност и в близост до
угнетените и поробени българи, новата столица и бъдещите дейци на страната ще могат да
научават своевременно за положението на македонските, одринските и пиротските българи и
да се застъпват за подобряване на положението им тогава, когато е необходимо. София е
провъзгласена за столица на Княжество България на 3 април 1879 г. и много бързо се
утвърждава като ядро на политическия живот.
След избора на столица и приемането на Конституцията в окончателния й вид,
Учредителното събрание е закрито и на следващия ден (17 април 1879 г.) е свикано Първото
велико народно събрание, за да избере княз на България. Според Берлинския договор князът
не може да принадлежи към никоя от властващите династии на Великите сили, за да не се
превърне в проводник на чуждо влияние. Кандидатурите са много – една от тях е на самия
Дондуков-Корсаков, обсъждана е и тази на Валдемар Датски. Руският император и неговото
правителство се спират на младия германски принц Александър Батенберг – участник в
Руско-турската война, племенник на руската императрица, обвързан с няколко управляващи
династии. Тази компромисна кандидатура е одобрена от Великото народно събрание. След
като прави посещение на руския император и се представя на своя “сюзерен” султана,
Батенберг пристига в България и на 26 юни 1879 г. полага клетва като български княз.

Интересни факти:
На откриването на Учредителното събрание като специални гости са поканени първия
български драматург, духовник и политик, Васил Друмев и великия архитект Колю Фичето.

Звънецът, който първият председател на български парламент Екзарх Антим I използва по

време на заседания, за да въдворява ред, е скъпоценна антика от XV век, изработена в
Персия. Той е от медна сплав и се отличава с филигранна изработка.

В основата на дръжката му е гравиран следният стих: "Някой ден, когато съдбата ме покоси
и  превърне мене нещастния от земен в раб Божий, милостиви Господи, дай му сили, здраве
на този, който чете тези мои редове и се моли за мене." Светинята се съхранява в
Регионалния исторически музей във Велико Търново.

Няма по-достоверен източник за случилото се през 1879 г. в залата на първия български

парламент в Търново от ръкописните дневници. Днес те се съхраняват в Националната
библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” в София. Обхващат 267 листа ръкописен текст и
съдържат протоколни записки, списък на присъстващите депутати, оригиналните подписи на
упълномощения руски комисар С. И. Лукиянов, на председателите и секретарите. 

В Учредителното събрание няма стенограф. Протоколите са писани на ръка – на кирилица, с

поправки и зачертавания. Воденето на протоколите се извършва от секретари, избрани
между депутатите. Въпреки тяхното старание, записът на ръка не може да се сравнява със
стенографското писмо. Някои реплики, обиди и думи се съкращават, обобщават, дори
редактират и преразказват. Интересно е, че се гласува и решение, според което неуместно
изказани думи и обиди могат да се оттеглят по молба на депутата.

По време на Учредителното събрание се провежда и първото модно ревю в България. То е

организирано от русенката Евдокия Антонова, която изкупила сценичните костюми на
букурещкия театър „Виктория“, за да ги представи пред търновското общество.

Истина е, че по това време никой не си е и помислял да допусне жените да гласуват, но

първият политически салон в България е организиран именно от жена – г-жа Венетия
Сарафиди, във Велико Търново. В къщата й, украсена с полилеи от венециански кристал и
картини на художници от Флоренция, са нощували и княз Дондуков, и новоизбраният княз
Александър Батенберг.