 Временно руско управление (ВРУ)

 Учредителното събрание и възгледите за основния

закон на Княжество България

 Търновската конституция

 Изборът на български княз

 Руското военно и административно присъствие по
българските земи от юни 1877 г. до юни 1879 г.
 Разпростира се в окупираните от руските войски
територии в хода на Руско-турската война (1877 –
1878).
 Целта е да се изгради основата на българската
държавно-правна организация.
 Според Санстефанския договор ВРУ трябва да
продължи 2 години, но Берлинският намаля
продължителността му на 9 месеца.
 ВРУ протича в 4 етапа:
 Подготвителен - от октомври 1876 г. до военните
действия през юли 1877 г.
 Военновременен - от края на юли 1877 г. до 3 март
1878 г.
 Мирновременен – от 3 март 1878 до подписването
на Берлинския договор
 Заключителен – от 1 юли 1878г. до юни 1879г.
 ВРУ подготвя българите за самостоятелно държавно
съществуване.
 „Канцеларията за гражданско
управление на освободените
зад Дунава земи“, начело с
руския императорски комисар
Владимир Черкаски

 Събират се разностранни
сведения за миналото и
настоящето на българския народ

 Издирват се българи, пoлyчили

висше образование в Русия с цел
тяхното привличане в бъдещата
българска администрация
Владимир Черкаски
 Въвежда се гражданско управление.
 Полагат се основите на полицейските,
административните, финансовите,
съдебните и други органи
 Създадени са 8 губернии (области) с
управители руски губернатори и
български вицегубернатори.
 Найден Геров-единственият българин
заел губернаторски пост в Свищовска
област, а вицегубернатор – Марко
Найден Геров
Балабанов
 Княз Черкаски умира в деня на
подписването на Санстефанския
мирен договор.
 На 8 май 1878 година, княз
Александър Дондуков-Корсаков е
назначен за руски императорски
комисар.
 Основна задача-подготовката на
местни кадри, които да поемат
управлението.
 Съвет на императорския комисар със 7
отдела.
 Седалището се мести от Търново в
Пловдив
 Земска войска – 31 май 1878г.
 Военно училище – 8 юли 1878
Княз Ал. Дондуков-Корсаков
Сградата на Временното руско управление в Пловдив
Съветът на руския императорски комисар
 Берлинският договор съкращава времетраенето на ВРУ на 9 месеца
 Седалището на ВРУ се мести от Пловдив в София.
 Отделят се средства за възстановяване на българските църкви.
 Създава се Отдел за просвещението и духовните дела, начело с
проф.Марин Дринов – устройва образователното дело
 На 7 януари 1879г. тържествено е открита Първа мъжка гимназия в
София.
 Народна(публична) библиотека - 15 януари 1879г.
 Българска народна банка – 25 януари 1879г.
 Развитие на медицината, откриват се болници и аптеки
 Временни съдебни правила.
Временни правила по Материалите, събрани от княз
пощенската част Черкаски за българит
 а) Свиква се на 10 февруари 1879 г. в Търново

„Народното българско събрание в Търново е събрание учредително,

свикано по разпореждание на императорския руски комисар да
разгледа свободно Органическия устав и да утвърди държавното
устройство на Българското княжество… 2. Събранието, ако и да се
състои от членове по звание, по назначение и по избор от народа,
съставлява обаче едно цяло, без никаква разлика и тези членове,
всички народни депутати представляват не именно мястото, от
което е изпратен, но всичкото народонаселение, живущо в пределите
на Българското княжество…“
Из Правилника за вътрешния порядък на Учредителното събрание, февруари 1879г.
? По чия заповед се свиква Учредителното събрание?
? Каква е неговата цел?
? Как е формиран съставът на Учредителното събрание?
? Кого представляват депутатите?
Бившият турски конак в Търново, където заседава
Учредителното събрание
Гравюра на откриването на Учредителното събрание в
Търново
 Открито е с реч на княз Дондуков-Корсаков
„С пълна свобода и независимост на отделните мнения и
общи прения да се изкаже всеки от Вас съвестно и с
убеждение като имате на ум, че във Вашите ръце е
щастието, благоденствието и бъдещата съдба на
отечеството, което е извикано към нов политически
живот…»
Из речта на княз Дондуков-Корсаков
 Участници – 229 народни представители –част от
българският управленски и интелектуален елит
 Начин на избор – по избор от народа(88), по назначение от
руския императорски комисар (24) и по право (117)
 Основна задача – приемането на основния закон на
Княжество Българи.
 Председател на Учредителното събрание е Антим I
Видински
 Общонародният въпрос, спира временно работата на
събранието. Тя е подновена в средата на март 1879г.
 Проект за Органически устав е
разработен от Сергей Лукиянов
– ръководител на съдебния
отдел на Руския императорски
комисар

 Проектът е в либерален дух

 Предоставен е за обсъждани и
промени на българските
депутати

 Оформят се две течения по Сергей Иванович

отношение на характера на Лукиянов - руски юрист
Конституцията
 Консервативно - Либерално –
,,старите“ ,,младите“
• силна монархическа власт • ограничени княжески
• конституция със здрави права
олигархични принципи • народно самоуправление
•ограничаване на изборните • широки демократични
права чрез имуществен и граждански свободи
образователен ценз • всеобщо избирателно
• искане за Държавен съвет право
и Сенат- втора камара
• ,,Младите“ не се съмняват
• ,,Старите“ смятат,че в политическите качества
народът е политически на българите.Те залагат на
незрял и управленски способностите на нацията
неопитен самостоятелно да изгражда
държавата.
 ,,Старите“ и ,,младите“ модернизират названията
си като консерватори и либерали.
 Конституционният проект на Сергей Лукиянов е
подложен на обстойно обсъждане.
 Окончателният текст представлява редакцията,
наложена от либералите.
 Учредителното събрание поставя основите на
българската конституционна система.
 На 3 април по предложение на проф. Марин Дринов,
Учредителното събрание избира за столица на
Княжеството да бъде определена София.

София, 1879г.
 Приета е на 16 април 1879 г. от
Учредителното събрание в Търново.

 Търновската конституция съдържа 22

глави и 169 члена.

 Тя действа от 16. 4 .1879г. до 4. 12.

1947г.

 Чл. 4 на основния закон проглася

българската държава за
наследствена и конституционна
монархия с народно
представителство
(парламентарна форма на
управление)
 Тържествуват възгледите на
либералите.
 Налага се еднокамарен парламент
 Налага се всеобщо и неограничено
избирателно право (мъже над 21
години)
 Осигурява се разделение на
властите
 Законодателната – на парламента и
княза
 Изпълнителната - на
правителството и княза
 Съдебната – на съда и княза

Първата страница от
Конституцията
 Обикновено народно Велико народно
събрание събрание
 да обсъжда и приема  за изменение на
законопроектите; Конституцията;
 да разглежда и да  за избор на нов монарх;
гласува държавния  За избор на регентство;
бюджет;  за решаване на
 да гласува предло- евентуални
жението за държавни териториални промени
заеми, данъци и др. на българската
държава.
Законодателна Изпълнителна Съдебна
власт власт власт
 Законопроектите  Назначава и уволнява ● Дава амнистия
министрите; (заедно с
се внасят в
 Върховен началник Народното
Народното на всички военни
събрание от сили в Княжеството събрание)
министрите по  Раздава военните ● Освобождава се
княжеска заповед; чинове от наказателна и
 От негово име се гражданска
 Приетите закони
подписват отговорност, както
подлежат на международните по време на
утвърждаване от договори.
неговото царуване,
княза (т.е. той има  Представя България така и в случай на
право на вето). в международните
отношения абдикация.
„ 57. Всичките Български подданници съ равни предъ закона.
Разделение на съсловия въ България не се допуща.
67. Правата на собственността съ неприкосновенни.
78. Първоначалното учение е безплатно и задължително за
всите подданници на Българското Княжество.
79. Печатътъ е свободенъ. Никаква цензура не се допуща…
82. Жительете на Българското Княжество иматъ право да се
събиратъ мирно и безъ оръжие, за да обсъждатъ всекакви
въпроси, безъ да искатъ по-напредъ за това дозволение.
83. Българските граждане иматъ право да съставляватъ
дружества безъ всекакво предварително разрешение, стига
само цельта и средствата на тия дружества да не принасятъ
вреда на държавний и общественъ поредъкъ, на религията и
добрите нрави…»
Из Търновската конституция, 1879г.
? Какви са правата и свободите на българските граждани?
? Какъв е характерът на Търновската конституция? Аргументирайте се!
 Защита на личността и собствеността.
 Широки граждански права и свободи.
 Регламентирано е демократично местно самоуправление.
 Предвижда се забрана на разделението на съсловия, забрана
на непредвидени в закона наказания, както и мъчения и
конфискуването на имот, забрана на всякакви отличия освен
военните и пр.
 Постановява се първоначалното образование да бъде
задължително и безплатно, гарантиране пълна свобода на
печата, като се забранява цензурата.
 Дават се и значителни права на монарха, тъй като той поделя
и трите власти с народното представителство.

Търновската конституция е новаторска и прогресивна за

времето си и с либерален характер,
 Трансформирането на
Учредителното събрание
в Първо велико народно
събрание.
 Основната му цел – избор
на български княз.
 На 17 април 1879г. за пръв
български княз е избран
княз Александър I
Батенберг – германски
принц на австро-унгарска
служба.
 Изгответе подробна визитна картичка за княз
Александър Батенберг (снимка и текст до 70 думи )
 При изготвянето й може да използвате учебника
или интернет ресурси

 https://www.youtube.com/watch?v=_IN7u_Xst90
 Филм за Търновската конституция

 https://www.youtube.com/watch?v=jMaa4JZZIAw
 Клипче за българския княз