Търновска

конституция
 Търновска
конституция, е
първата
Бившият турски конак в Търново,
конституция на в който заседава Учредителното
България. Приета е събрание
на 16 април 1879 г.
от Учредителното
Народно събрание
в Търново.
 Учредителното
събрание в Търново е
първото Народно
събрание на България
след Освобождението.
То се провежда
между 10 февруари и
16 април 1879 г.
 Според чл. 4 от
Берлинския договор
между Великите сили
и Османската империя,
Учредително събрание
във Велико Търново
трябва да създаде
конституция на
Княжество България.
 Състои се от 229 български народни
представители: хора с висше образование-
учители, прависти, публицисти, издатели,
лекари, представители на няколко
обществени организации – Рилския
манастир, Одеското българско
настоятелство, Българското книжовно
дружество и др.
Табло с портретите на депутатите
в Учредителното събрание.
Заседание на Народното събрание в
Търново, гравюра, 1879 г.
 Първите заседания на
народните представители са
неофициални и се
провеждат в църквата „Св.
Никола“ в Търново преди
самото откриване на
Учредителното събрание.
На тях присъстват и
дошлите 45 народни
избраници от Македония,
Източна Румелия и Делегати от Македония и Тракия.

Одринско.
 Същинските заседания са открити
тържествено на 10 февруари 1879 г. от
руския императорски комисар княз
Александър Дондуков -Корсаков в
сградата на бившия турски конак в
Търново.
На заседанията присъстват
представители на всички държави,
подписали Берлинския договор и
много гости. Важното в речта на
Дондуков е свободата на действие,
която се предоставя на българските
депутати в тяхната работа.
 Повече от двадесет дни
депутатите обсъждат
бъдещата конституция
подробно, член по член.
Те единодушно решават
да отстранят от руския
проект постановки, които
напомнят юридическата
зависимост на
Княжеството, или да се
изменят в духа на
българската национална
независимост.
 Съгласие се постига по още много
въпроси:
• названието на основния български
закон да бъде „Конституция“,
както е при свободните народи, а
не „Органически устав“;
• задължително и безплатно
начално образование на
българите;
• неразделяне на обществото на
съсловия;
• забрана на мъченията;
• свобода на печата;
• размер на цивилната листа на
бъдещия княз и пр.
 По редица други въпроси обаче споровете
са продължителни и яростни. В хода на
дебатите по отношение на това
еднокамарен или двукамарен да бъде
българският парламент, окончателно се
оформят двете фракции в Учредителното
събрание – либерали и консерватори, които
впоследствие прерастват в съответните
политически партии.
 Съгласно член 4:
 Българското царство
е монархия
наследствена и
конституционна, с
народно
представителство;
 Конституцията
определя
функциите и
компетентността на
централните органи
на държавна власт.
 Търновската конституция
цели да закрепи юридически
социално-икономическите и
политическите изменения в
българското общество след
Освобождението през 1878 г.
Предоставят се широки
пълномощия на монарха във
вътрешния и международния
живот на страната.
С нея се прокламира
министерска отговорност,
депутатска неприкосновеност
и общинско самоуправление.
Сградата на заседанията на Учредителното събрание по-късно се
използва от общинската администрация в Търново. В момента в
нея се помещава музей на Възраждането и Учредителното
събрание.