36.

България в модерна Европа

1. Началото
Берлинският договор определя държавното устройство на България като конституционна
монархия с наследствена княжеска власт. Временното руско управление трябва да подготви
Учредително събрание, което да изработи и приеме основния закон. С Търновската
конституция от 16 април 1879 г. Княжество България влиза в семейството на европейските
държави. За княз е избран Александър Батенберг. Третата българска държава е конституционна
монархия, с еднокамерен парламент. Народното събрание заедно с княза получава
законодателната власт. Князът има широки права и при осъществяване на изпълнителната
власт. Министрите са отговорни пред него, той е върховен главнокомандващ и има решаваща
власт във външната политика.
Първите 7 години са изпълнени на младата държава са изпълнени с политически борби.
Първото преброяване от 1881 г. показва 3,3% грамотно население. Всеобщото избирателно
право се оказва опасно средство, което може да доведе до некомпетентност и корумпирани
политици.
Първите правителства пристъпват към ускорено изграждане на модерна европейска
държава: армия, инфраструктура, регулиране на търговията и приходи от данъци и мита. През
1880-1881 г. когато на власт са либералните правителства на Драган Цанков и Петко Каравелов,
са приети важни закони. Особено внимание се обръща на армията, която трябва да завърши
националното обединение. В началото на 20 бек българската армия е най-модерна на Балканите.
През 1881г. князът напуска Народното събрание, отменя действието на Конституцията и
установява управление с извънредни пълномощия.
2. В голямата игра на европейската политика
Първата самостоятелна външнополитическа акция на новата българска държава е
насочена към обединение с останалите области в Източна Румелия.
На 06.09.1885 г. в Пловдив е обявено Съединението. Съседите се опасяват, че това е
началото на бъдещото българско обединение с Македония. За Русия това би означавало голяма
България извън нейния контрол и изтегля офицерите си от българската армия.
На 02.11. 1885 г. България е нападната от княжество Сърбия. В боевете при Сливница 5-7
ноември се решава изхода на Сръбско-българската война. Сръбската армия е победена и е
сключено примирие. На 24 март 1886 г. в Цариград е подписан Топханенския акт, с който
Османската империя признава Съединението. Скъсването с Русия се оказва пагубна за княза. На
09.11.1886 г. княз Александър Батенберг е свален от власт, с преврат. Стефан Стамболов и Сава
Муравиев организират контрапреврат, но княза абдикира.
3. България в края на 19 век – началото на 20 век
През 1887 г. Великото народно събрание избира нов български княз Фердинанд Сакс –
Кобург – Готски. Стабилността на държавата е гарантирана от взаимодействието между монарха
и министър – председателя Стефан Стамболов. Но силната фигура на Стефан Стамболов стават
неудобни за княза и той постепенно изгражда свой собствен режим.
Основна задача на всички български правителства е нерешения национален въпрос.
Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Върховния македонски комитет в
София си поставят за цел постигане на автономия на Македония, с оглед бъдещото ù
присъединяване към Княжеството. През 1903 г. избухва Илинденско – Преображенското
въстание, което е жестоко потушено от османската власт.
Благодарение на държавния протекционизъм (държавна политика на покровителстване
на домашното производство, като го защитава от чуждестранната конкуренция) и свободното
предприемачество в началото на 20 век е златно време за българската икономика. Градовете
постепенно се благоустрояват и модернизацията следва европейските примери.