Българската криза 1886/1887г.

Изборът на Фердинанд I
1. Началото на кризата
• Политическият живот през първата половина на 80-те години на XIX
век е свързан изцяло с т.нар. конституционен въпрос.
• Като следствие от политическите борби по прилагане на Търновската
конституция, падането на режима на пълномощията на княза и
затрудненията по Съединението се задълбочава конфликтът между
княз Александър I и Русия.
• Страната е обхваната от остра политическа криза, чиито граници са от
преврата срещу княз Александър I (9 август 1886г.) до избора на
Фердинанд за български княз (25 юни 1887г.).
1.Причини за криза в България от 1886-1887г.

а/ отношения с Русия
- след Съединението се засилват
противоречията /лични и
политически/ между княз
Александър I и руския
император Александър III;
• Още по времето на режима на пълномощията княз
Батенберг влиза в конфликт и с Русия, преди всичко
заради стремежа й да контролира вътрешните дела на
България.
• Отношенията се обтягат допълнително след
Съединението, което се случва без съгласието на Русия.
• Съществува конфликт и на лична основа между княз
Батенберг и император Александър III
б/ българското общество е разделено на русофили и
русофоби;
* Русофил - Привърженик и поклонник на всичко руско;
* Русофоб - Противник на всичко руско;

РУСОФИЛИ
Искат траен съюз с Русия и
разчитат на нейната
подкрепа за решаване на
националния въпрос.
РУСОФОБИ
Възразяват срещу
намесата на Русия във
вътрешната и външната
политика на България.
Виждат в Русия пречка за
националното обединение.
• Либералите на Драган Цанков от
Княжеството, Народната партия в
Източна Румелия и много офи-
цери, свързани с Русия.
• Те обвиняват княза за влошените
отношения с Русия
• Те предпочитат временна
вътрешна дестабилизация,
издигайки лозунга "България без
Русия не може".
РУСОФИЛИТЕ
• Активните дейци на
Съединението: хората около
3ахари Стоянов и Димитър Петков,
много офицери.
• За тях князът е символ не само на
възстановената българска
държава, но и на нейната
самостоятелност.
• Лозунгът им е "Няма Батенберг,
няма България„
РУСОФОБИТЕ
 Димитър Ризов

Димитър Петков Васил Радославов

• По същото време се формира и умерено течение от бившата
Либерална партия, начело с Петко Каравелов.
• Привържениците му са за вътрешна стабилност и подобряване
отношенията с Русия, против отстраняването на княз Александър I от
българския престол.
• Принципът им е "С Батенберг и с Русия".
• В Княжеството няма привърженици на формулата "Без Батенберг и
без Русия", но тъкмо тя се реализира. Нито една политическа сила не
е против монархията, за установяване на република.
2. Превратът от 9 август 1886г. и контрапревратът

- Има силно политизиране на офицерството в българската армия поради

две причина:
- извънредната популярност и престиж на армията след
Сръбско-българската война;
- високото самочувствие на офицерите и желанието им за важна
роля в политическия живот на Княжеството;
- Силната подкрепа, която русофилите имат от руските дипломати в
България.
- През нощта на 8 срещу 9 август 1886 г. юнкерите от Военното
училище и Струмския полк извършват държавен преврат.
- Те завземат София. Дворецът е обкръжен, а князът е арестуван и
детрониран.
* Детронация - сваляне на владетел от трон, лишаване от царска власт.

Дворецът на княз Александър I Батенберг, където е

арестуван (гравюра от неизвестен автор)
• Извършителите на преврата са:
– Кап. Анастас Бендерев – зам.министър на войната
– Майор Петър Груев -началник на военното училище.
– Полк. Петко Стоянов - командир на Струмски пехотен полк
– Кап. Радко Димитриев и др.
– В заговора участва и руският военен аташе в България полковник
Сахаров.
 Майор Петър Груев

Кап. Радко Димитриев Кап. Анастас Бендерев

Князът е принуден да подпише прокламация към
българския народ, с която се отказва от
престола.
*Прокламацията - вид официална декларация, с
което се обявява важно събитие.
Александър Батенберг е изпратен под конвой до гр.
Оряхово на р. Дунав, по-късно отпътува за
своето имение Дармщад в Германия.

Прокламацията
• След отстраняването на княз Александър I
Стефан Стамболов, който е председател на
Народното събрание, става законен
държавен глава според Търновската
конституция.
• На 10 август е организиран контрапреврат,
подкрепен от верните на княза политици и
висши офицери.
• Начело застават Стефан Стамболов с
подкрепа от подполковник Сава Муткуров и
Пловдивския гарнизон.
• Започват действия за връщането на княза;
• Образувано е Наместничество в състав: Ст. Стамболов, П.Р. Славейков,
Георги Странски.
• На 11 август Стамболов излиза с обръщение към народа, в което
призовава на борба срещу самозваните управници.

Стефан Стамболов Д-р Георги Странски Петко Славейков

• Част от организаторите на преврата
бягат в чужбина – в Русия, а някои са
заловени.
• Военните части, взели участие в
преврата, са разформировани:
закрито е Военното училище и са
разпуснати 1-ви артилерийски и 2-ри
пеши Струмски полк, а знамената им
се изгарят.
• Ст. Стамболов изпраща телеграма до
Връщането на Батенберг на
княз Александър I с молба да се русенското пристанище
завърне на престола.
 - Княз Александър се завръща, но
руският император не одобрява
оставането му на българския престол;
- на 26 август 1886г. в София княз
Александър I повторно абдикира. Този
път доброволно.
*Абдикация - акт на доброволен
отказ от заеман официален пост.

Руският император Александър III

- Батенберг издава Манифест към българския
народ, в който обяснява причините за
абдикацията си.
- Заминава окончателно за Виена.
- Умира на 23 октомври 1893г. в Грац.
- По негово лично желание след смъртта му е
погребан в България.
- Тленните му останки са положени в църквата
„Свети Георги“ в София,където остават до
преместването им в построения за него мавзолей
през 1898 година.
Пренасяне мощите на княз Александър в Мавзолеят на княз Александър в София
София
„След като се убедихме в печалната истина, че нашето излизание из България ще
улесни възстановлението на добри отношения между България и нейната
освободителка Русия, и като получихме уверение от правителството на н. и.
величество руския цар, че независимостта, свободата и правата на държавата ни
ще останат непокътнати и че никой няма да се бърка във вътрешните й работи,
обявяваме на нашия любезен народ, че се отказваме от българския престол, като
желаеме да покажеме пред всички доколко са нам скъпи и мили интересите на
нашето отечество и как за неговото благо и независимост ний сме готови да
жертвуваме всичко, даже и това, което е нам по-скъпо от живота ни.
Ний излизаме из границите на княжеството, като възнасяме и ще възнасяме до края
на дните си топли молитви към всемогущаго бога, за да закриля, пази и помага на
България да стане тя велика, силна, щастлива, целокупна и независима…»
Из Манифест за абдикацията на княз Батенберг, 26.08.1886г.
? Как княз Александър Батенберг аргументира абдикацията си?
! Открийте в текста ключовите думи, показващи отношението му към България и
бъдещото й развитие!
3. Регентството
- Съгласно Търновската конституция до
избора на нов княз страната се управлява
от регентство.
- То е назначено от княза преди повторната
му абдикация
Регенти са:
- Стефан Стамболов
- Сава Муткуров
- Петко Каравелов
- * Регент – човек, изпълняващ временно
задълженията на монарх.
Регентството
- Основната задача е стабилизация на страната и избор на княз;
- Създадената в България обстановка активизира намесата на Русия в
нейния политически живот.
- Русия се стреми да насочи българското политическо развитие в
посока, която ще отговаря изцяло на руските интереси в региона.
- За да бъде преодоляна кризата Регентството организира избори за
Велико народно събрание.
- Русия решава да се намеси и за да осъществи контрол в България,
изпраща дипломатически представител – ген. Каулбарс.
 4. Кризата в руско-българските отношения
- През септември в София пристига ген.
Николай Каулбарс със задачата да накара
регентите и правителството да следват
руските внушения.
- Той поставя пред регентите три условия:
- отлагане на изборите за ВНС,
- освобождаване на детронаторите от
затвора
- вдигане на военното положение.
- Правителството приема последните две
условия, но отказва да отложи изборите.
- На 28 септември 1886г. Регентството организира избори за Велико
народно събрание.
- Изборите са придружени с много насилие.
- Ген. Каулбарс оспорва законността на изборите, защото се провеждат в
условие на насилие и натиск върху русофилите.
- Той демонстративно напуска страната и обявява прекъсване на
дипломатическите отношения на 6 ноември 1886г.
- Обществото е силно разединено.
- През февруари 1887г. избухват русофилски бунтове в Силистра и Русе.
- Те са потушени, а ръководителите им са осъдени на смърт и разстреляни.
 - Независимо от мнението на Каулбарс, на 15 октомври 1886. Третото
ВНС е свикано в Търново.

Сградата на Третото Велико народно събрание Стефан Стамболов чете послание от регентите.
5. Дипломатически усилия за
избор на нов княз

- В избраното Велико народно

събрани русофобите печелят
повече депутатски места;
- Събранието избира за
български княз датския принц
Валдемар Датски, брат на
руската императрица, но по
внушение на Русия той отказва.
Принц Валдемар Датски
 • Русия предлага кандидатурата на
принц Мингрели от Грузия, която е
неприемлива за българите – не е
християнин. Отхвърлена е.
• Без държавен глава и в конфликт с
Русия Княжество България изпада
в политическа криза;

Принц Николай Мингрели

• В края на ноември 1886г. тричленна българска делегация в
състав: Константин Стоилов, Константин Хаджикалчев и
Димитър Греков заминава за Западна Европа, за да проучи
становището на Великите сили и да избере български княз.
• Мисията показва разногласията между Великите сили и
нежеланието на нито една от тях да се ангажира пряко с
българския въпрос и да се противопостави на Русия.
 Делегацията за избор на български княз

Константин Стоилов
Константин Хаджикалчев Димитър Греков
- След редица неуспехи в търсенето на княз се преминава
към едно решително действие – да се покани княз,
независимо от неодобрението на Великите сили и Русия.
- Изборът на българите се спира на принц Фердинанд
Сакс-Кобур-Готски – германски принц, офицер на австро-
унгарски служба.
6. Изборът на княз Фердинанд
• През лятото на 1887 г. българската
делегация най-сетне убеждава Фердинанд
Сакс-Кобург-Готски да приеме короната.
• На 25 юни (7 юли) 1887 г. Третото ВНС го
избира за княз на България под името
Фердинанд I .
• Слага се край на безкняжието.
* Безкняжие – Времето от абдикацията на
Батенберг до избора на Фердинанд, когато
България се управлява от Регентство.
• Три дни по-късно в София е
съставено правителството на
К. Стоилов, който трябва да
организира посрещането на
новия княз.
• На 30 юли новият владетел на
държавата стъпва на
българска земя във Видин, а
на 2 август полага клетва пред
ВНС във Велико Търново и Посрещането на Фердинанд на българска
земя във Видин, 30 юли 1887 г.
встъпва на престола.
• Регентството и ВНС са разпуснати, с което приключва и
един важен етап от политическата криза от 1886-1887г.
• На 20 август князът назначава дотогавашния регент Стефан
Стамболов за министър-председател.
• Русия претърпява ново поражение в България и отказва да
признае законността на избора на Фердинанд, с което
политическата криза навлиза в нов етап.
• Кризата на монархическата институция продължава във
външнополитически аспект и се изразява в стремежите на
новоизбрания княз да бъде признат от Великите сили.