Първите години на княжеството (1879-1885)

1. Трудното начало
a) фактори -Князът и двете политически партии- Консервативна и
Либерална, както и Русия във формата на освободителка и върховен
съветник.

Със пристигането си, Княз Александър |, има за цел да изгради

модерна и просперираща държава. Такова е и желанието на
партиите но имат различни възгледи. Консерваторите залагат на
княжеската власт, докато либералите смятат за наложително
ограничаването ѝ.
всички са недоволни от Търновската конституция и искат
изменението ѝ. -направен е опит за съвместно властване под
съветите на Русия, но тя ту залага на консерваторското мислене, ту на
либералното.
5 юли 1879г.- назначено е правителство начело с консерватора Тодор
Бурмов. Либералите обвиняват консерваторите в нарушение, на
конституцията и спъване напредъка на княжеството.
сепрември 1879г. са проведени първите парламентарни избори,
спечелени от либералите.
разпуснато е народното събрание и е назначено правителство,
начело с митрополит Климент(Васил Друмев).
в народното събрание са гласувани десетки закони, трасирали пътя
на административното, стопанското и политическото развитие на
страната през следващите десетилетия.
2. Опит за промяна-“режимът на пълномощията”
27 април 1881г. князът уволнява правителството на П. Каравелов и
проверява управлението на ген.
юли 1881г. в Свищов е свикано Второто Велико народно събрание,
което одобрява исканите от княза пълномощия за управление в
продължение на 7 години.
създадено е министерство на земеделието и е приет Закон за
развитието на народната промишленост. -управлението на страната е
поверено в ръцете на руските генерали Леонид Соболев и
Александър Каулбарс. 3.Връщане към конституционното управление.
септември 1883г. князът назначава правителство от умерени
либерали и консерватори, начело с Др. Цанков.
 либералите биват разделени на две отделни политически партии-
цанковисти и каравелисти. Отношенията с Русия се изострят. Тя се
обявява за изгонването на княз Александър | от България.

Допълнителна информация:

В резултат на Руско-турската война от 1877 1878 година на Балканите се появява нова,

макар и зависима от Османската империя държава Княжество България. Тя обхваща
само част от българската етническа територия. Нейната площ е 64 хиляди квадратни
километра с население 2 мил. души. Извън пределите на Княжеството остават 2,5
милиона българи. Това определя основната задача пред цялото българско общество:
завършване на националното освобождение и обединение. С помощта на руските
власти в Княжество България са изградени основните институции на държавната власт.
Неговото устройство е фиксирано в приетата на 16 април 1879 година Търновска
конституция. На 17 април първото ВНС избира за княз немския принц Александър
Батенберг. Руско-турската война довежда до сериозни стопански, социални и
политически промени. В земите на Княжество България едрата турска поземлена
собственост е унищожена и земята преминава в ръцете на дребните и средни селски
стопани. Стопанството си остава примитивно и слабопроизводително. Българското
занаятчийство изпада в сериозна криза. Слабо развити са търговията, банковата и
кредитната система Следосвобожденското развитие е изследвано от: Стайко Трифонов,
Милчо Лалков, Елена Стателова, Илчо Димитров, Андрей Пантев, Иван Илчев. След
като е избран от българските народни представители, княз Александър прави обиколка
из европейските дворове. Още при първите си срещи опипва почвата за промяна на
Търновската конституция, но никой в Европа не го поощрява. Мнението на княза за
основния закон на България е лошо. Той мисли, че конституцията е
полурепубликанска. Възрожденските политически течения на младите и старите,
сблъскали се непримиримо в Учредителното събрание като либерали и консерватори,
дават живот на първите български партии. Както в останалите Балкански страни, те
първоначално нямат облика на идейно избистрени и ясно оформени организационни
структури. Непосредствено след Освобождението в България се оформя двупартийна
система. През месеците на Учредителното събрание ( 10 февруари -16 април 1879 г.)
двете политически течения раждат Либералната и Консервативната партия. Такива са
основните политически партии в Европа, и на Балканите. Двете български партийни
структури изработват постепенно свои идейни програми и устави. Изграждат се
централни ръководства и местни организации. Печатни органи започват да
пропагандират партийните идеи и принципи. Сърцето на политическия живот става
предложената от професор Марин Дринов столица София, обявена на 3 април 1879
година. И двете партии възприемат общи идеи: народен суверенитет, конституционно
управление, отговорно пред парламентарна правителство, граждански права и свободи,
всеобщо образование и др. Организационното развитие на Либералната партия обаче
откроява в себе си три течения. Будни мьже на нацията като П. Р. Славейков и П.
Каравелов застават начело на най- масовото течение. Наследници на възрожденската
либерална буржоазия.