Първата световна война заварваБългария в нелека вътрешнополитическа

ситуация. В хода на Междусъюзническата война на власт идва коалиционното

либерално правителство, съставено от членове на Либералната, Народнолибералната
и Младолибералната партия. Този избор е израз на западащото русофилство в страна
вследствие на руската позиция по отношение на Балканските воини. За министър
председател е избран Васил Радославов, който е известен със своите симпатии към
Германия.
Държавата е в процес на въстановяване от скорошните воини. Откъснати са
ценни територии, които са жизнено важни за страната. Такава е Южна Добруджа,
известна като „житницата на България“. Освен загубата на земеделски фонд и
вътрешни пазари, тази териториална корекция на на българските граници води и до
неизбежни промени във външната търговия на страната, тъй като досега челни места
там са заемали зърнени култури, произвеждани главно в Южна Добруджа. Друг много
сериозен проблем за държавата се появява в лицето на хилядите български бежанци,
идващи от земи, останали под чужда власт. Те разчитат изцяло на българската държава
за своето прехранване и оземляване. Настанявани са предимно в новите земи (части от
Западна Тракия). Наред с всичко това са нужни и огромни средства за покриване на
бюджетните дефицити, причинени от войната, и за интеграцията на новите територии
към държавата, за което трябва там да се построят пътища и жп линии. За всичко това
България не разполага с достатъчно средства, което я принуждава да търси външна
финансова помощ. Правителството се опитва да сключи заем с френски банки, но под
руски натиск му е отказан такъв, като по този начин се цели смяна на правителството с
някое по-удобно за Антантата (Великобритания, Франция, Русия, Сърбия) . Тогава
започват преговори с немски банки и на 12 юли 1914 година, след дълги преговори,
България получава външен заем.
Едва няколко дни след избухването на Първата световна война правителството
на Радославов декларира, че ще се придържа към политика на неутралитет, защото все
още държавата не се е въстановила от предишните войни. За разлика от
управляващите, българското общество е готово отново да отиде на бойните полета и
да поправи несправедливите решения на Букурещкия мирен договор от 1913 година.
С напредването на войната става ясно, че Великите сили искат да привлекат в
своите лагери колкото се може повече съюзници. През ноември 1914 година на
страната на Централните сили ( Германия и Австро-Унгария) се присъединява и
Османската империя. Това събитие качва изключително много цената на България като
съйзник, защото през нашата страна може да се осъществи или да се прекъсне оста на
Централните сили (Германия, Австро-Унгария и Османската империя), които през 1914-
1915 година имат надмощие над Антантата и това се знае добре от българското
общество и правителство, което осъзнава, че България няма да може да продължи с
политиката си на неутралитет. Управляващите решават, че който от двата лагера успее
да даде по-добро предложение за съюз, което да съдържа максимално
удовлетворяване на българските претенции в цяла Македония, Тракия и Южна
Добруджа, страната ще се присъедини към него.
 В началото на 1915 година британският министър на военния флот Уинстън
Чърчил планира военноморска операция в Проливите. Тя влиза в ход, но британско-
френският флот търпи поражения. Решава се, че България трябва незабавно да бъде
привлечена от Антантата и да нападне Османската империя, като по този начин да
помогне на флота. През месец май в София пристигат делегации на Великите сили от
Антантата, сред които вече е и Италия. Те предлагат съюз на Радославов, като ни
обещават, че при победа ще получим всички турски територии до линията Мидия-Енос,
ще получим безспорната зона по договора от 1912 година в Македония, върху Гърция
ще бъде оказан натиск да предаде град Кавала и околността, както и че ще се окаже
съдействие при преговори с Румъния за връщането на Южна Добруджа. Съглашенците
обещават нещо, което едва ли ще успеят да изпълнят – те обещават да вземат
територии от своя съюзник Сърбия и да ги предадат на България. Това е вероятен блъф,
тъй като Русия едва ли би се съгласила това решение да се осъществи. Сръбското
правителство в лицето на Никола Пашич е силно против това предложение – той
отказва да се съгласи на това посегателство върху неговата територия, като по този
начин подрива авторитета на своите съюзници пред България.
Германското предложение за съюз не закъснява. Немците могат да си позволят
да играят с най- добрия коз при преговорите с България – Македония, тъй като Сърбия
е техен противник. Те обещават на Радославов, че България ще получи цяла
Македония, както и промени на българо-турската граница. През това време немските
воиски настъпват много силно по Източния фронт, като това е за сметка на Руия, което
вдъхва усещането, че Германия ще е победител. През юли започват преговори в
Цариград за влизането на България в Централните сили, като се уточняват корекциите
по българо-турската граница – България ще получи 2000 кв. км. по долината на р.
Марица.
Не всички в Царството са съгласни с прогерманската ориентация на страната.
Русофилските партии, които са в опозиция, са за скъсване с Германия и съюз с Русия,
защото само с нейна помощ ще се осъществи националния идеал на страната. Има и
привърженици на неутралитета – това са левите БЗНС и широките социалисти. Дпуги
привърженици на прогерманската линия са македонските емигранти и ВМОРО, които
знаят, че при евентуално включване в Антантата, Македония няма да бъде освободена
и тяхната изконна цел да няма да се осъществи. В тази ситуация единствено съюзът с
Германия се възприема от тях като приемлив ход на действие.
След преговори със страните от Централните сили, в София на 24 август (6
септември) е подписан договорът, с който България влиза в коалицията. В договора се
предвижда кои територии ще бъдат предоставиени на българската дължава при
победа над Антантата – цялата част от Македония, която е под сръбска власт, заедно с
Поморавието. При евентуално влизане във войната на Сърбия и Гърция на
противниковата страна се предвижда България да получи гръцката част от Македония
и Южна Добруджа.
През 1915 година България разбира, че обстоятелствата не ѝ позволяват да
продължи политиката си на неутралитет. Антантата и Централните сили знаят цената ѝ
– Македония, Одринска Тракия и Южна Добруджа, като Македония е поставена на
първо място. Антантата не може да покрие тези изисквания, тъй като Сърбия е тяхна
съюзничка, а и Белград и Атина отказват да се съгласят с условията на България.
Германия от своя страна се възползва от набиращото сила в страната германско лоби и
прогерманско правителство и лесно може да обещае да изпълни исканията на
Царството. Това определя и избора на България през късното лято на 1915 година.