ВЛАСТТА ПРЕЗ АНТИЧНОСТТА И СРЕДНОВЕКОВИЕТО.

РОЛЯТА НА
ОБОЖЕСТВЯВАНЕТО

Властта започва да съществува като концепция, когато започват да се оформят и

първите човешки общностти- в началото те са на родов принцип, но в последствие
родовете започват да се обединяват с цел по-голям шанс за оцеляване. В додържавните
обществени формации властта се е държала от старейшина на племето. Преди
окончателното консолидиране на религиозната концепция за света, хората си
обяснявали всичко със силата на магията, така че вече за старейшин бил избиран човек
с магически способностти- маг. В следващия етап, когато вече има развито религиозно
мислене, функциите на мага се поемат от жреца- той става застъпник на хората пред
боговете. По този начин си осигурява както цялата духовна, така и цялата светска власт
(тоест вече е цар жрец). Именно по тази причина в този период се създава и идеята за
божествеността на властта- боговете царуват над хората и стихиите, както владетелят
над поверените му хора1.

С хода на времето и развитието на религията, тя започва да има все по-голямо значение

за хората. Някои монарси намират в това възможност за укрепване на властта си, а
именно като се обявяват за богове. Този владетелски приом е най-силно застъпен в
държавната политика на Египет. Там фараонът е представен не само като държавен
глава и първожрец, но и като „син на Ра“ и въплъщение на бога Хор, което е и част от
неговата титулатура . В страната е нужна такава здрава и неограничена власт, поради
това, че е държава, която се е наложила по един деспотичен начин над различни
територии с разнородно население (номи2). С други думи обожествяването на владетеля
е един много добър начин за централизирането на една империя около личността на
нейния монарх с цел запазването на реда и целостта на държавното формирование.
Това ще се види и при останалите империи през Античността ( с изключение на
Персия).

В Месопотамия, преди Саргоновото царство, тази практика не се възприема толкова

силно, защото тукашните държави не се нуждаят от толкова силно изразена
централизирана власт, поради факта, че тук държавите се съставят предимно на местен
принцип. Въпреки това царете, в качеството си на върховни жреци, са обект на

1
Бакалов, Георги, „Византия. Лекционен курс“,С.,2006, стр.249
2
Териториална единица в Египет
религиозно поклонение и също така биват изобразявани редом с боговете и с
божествени атрибути, което е в контраст с тяхната титла “lugal”3.

При идването на власт на Саргоновата деспотична държава се налага засилване

влиянието на владетелската институция с цел централизация на развиващата се вече
империя и логично първите ѝ управници ще се насочат към египетския пример на
обожествяване на владетеля. Предпоставка за това, освен нужната аргументация за
неограничена влас, е и избиването на шумерската аристокрация,което Саргоново
действие трябва да бъде оправдано и освободено от моралната си тежест. По този
начин монархът има всички нужни средства да доведе своята власт до нивото на пълна
неограниченост,поради изключителните си военни сили, липса на силна опозиция и
първенство в духовната сфера.Последното е получено официално при управлението на
цар Нарамсин4 чрез множество отстъпки. Той веднага започва да бива изобразяван като
бог, сам започва да прибавя божествени имена към своята титулатура и дори е обявен
за бог Акад. Въпреки огромните възможностти, които носи това положение, малко са
владетелите, които постъпват като него.

Както бе споменато, ситуацията в Персия е малко по-различна. Там монархът се

възприема като представител на боговете и не се обожествява. Това си личи и по
неговата титулатура- „цар на царете“, но и „ първи човек“.Въпреки това, подобно на
останалите империи, тук също се наблюдава връзка с божественото. Тя се изразява в
следното- когато Ахеменидите установяват религия с върховен бог Ахура-Мазда, който
е съхранител на държавната власт, това неминуемо води до сакрализация на самата
царска власт, също така и до това, че личността на владетеля става свещена ( но той
самият не е бог, а просто човек).

В Елада(от Класическата епоха5) и в Римската република различните аспекти на властта

са разпределяни между различни хора за определен период от време с цел
предотвратяване връщането към монархическия принцип на управление. Тук не се
наблюдава обожествяване на управляващите.

В Елинистичните монархии и в Римската империя императорите имат неограничена

власт и са обожествявани, някои от тях дори приживе. Това отново се дължи на тяхната

3
„велик човек“
4
2236-220 пр. Хр.
5
Времето от отхвърлянето на персийската опастност, до попадането под македонска зависимост (479-
338 пр. Хр.)
мултикултурна същност. Именно затова теократичната монархия е решението за
обединението на всички тези племена и народи под скиптъра на светската и духовната
влас, обединени и представяни чрез фигурата на императора бог.

Когато говорим за властта в Средновековието, трябва да вземем предвит най-

съществената характеристика на това време-християнството.Поради своята същност, то
изключва идеята за обожествяване на владетеля, понеже Бог е само един, макар и с три
ипостаса. В този период разглеждаме две направления в развитието на властта в
Европа- Византия ( Източна Европа) и Западна Европа.

Във Византия доктрината на властта е такава, че държавата се самоопределя като

проекция на Небесното царство, като богоизбрана страна.Така, както Бог царува на
небето, така и василевсът царува на земята, следователно властта му е дадена от Бог и
тя е божествена, а не нейният носител. Тук вече имаме и разделение на светската и
духовната власт- на политическия престол стои владетелят, а на духовния такъв е
патриархът. Патриарх Фотий казва, че тези две институции трябва да работят в
συμφωνία6, за да се получи божествената хармония и диархия. На запад имаме примат
на духовната над светската власт в лицето на папата, който се явява пръв Божий
наместник.Духовният глава е върховен сюзерен на всички западноевропейски
владетели, които, заради обществения строй, по-късно наречен „папоцезаризъм“, няма
как да притежават неограничена абсолютна власт.Статуквото се запазва такова до
идването на Реформацията.

Изготвил: Димитър Каранешев 12г

6
„съзвучие“