Развитие на Балканския конституционализъм

Обичайно Великите сили трансплантират конституционни модели и ги правят на експортни пакети.

Има визия за определен регион и той бива пакетиран в определени нормативни идеологии, в
определени конституционни модели и се пробва дали работи. Такъв експорт имаме не само по
отношение на периферни европейски юрисдикции (България, Латинска Америка, Скандинавските
страни и т.н.), но и по отношение на Германия. Така че можем да кажем, че подобен тип
трансплантации важи и по отношение на най-развитите държави.
В един момент се взима едно геополитическо решение, че Османската империя не е лошо да бъде
Европа, особено европейската ѝ част, и в частност е добре християнските народи на Балканите да
бъдат Европа. Вследствие на това Великите сили налагат европеизация на региона. Най-голям
интерес от този процес имат двете Велики сили, които считат този регион за своя естествена зона на
империята си – Русия и Австро-Унгария, но също така Великобритания, Франция, на по-късен етап
Германия, а на много по-късен – Италия. В контекста на този пренос на европейска цивилизация
Европа се сеща, че това също е било Европа, особено централната ѝ част.
ГЪРЦИЯ. Определени части от гръцкото наследство, особено атинската демокрация и тези
нормативни идеологии около нея, се превръщат в много важни източници на нормативни идеологии
и идеи. Гърция е важна за самата Европа, защото тя започва да служи като източник на легитимност.
Чисто политически е изборът Атина да бъде столицата ѝ. Гърция е много подходяща за начало,
защото в нея има много съхранени политически структури, макар че имаме различни Гърции
(Византийска, модерна и т.н.). Доминиращата Гърция – конституционалистическата, се изгражда
около водещи семейства/ фамилии/ кланови структури в Пелопонес. Те твърдят, че имат своя
произход от спартанските родове. Основната причина е, че тези родове, когато Гърция (Пелопонес)
се освобождава от османска власт, НЕ желае: 1. Османска власт; 2. Монарх (епицентър на власт).
Това е голямо препятствие пред установяването на някаква ефективна, силна власт и в рамките на
няколко години Гърция стартира с 3 републикански конституции (1821г., 1822г., 1827г.). През 1827г.
е изпратен руснакът Каподистрияс в Гърция, за да въведе ред и да установи легитимно насилие. В
началото успява да въведе ред, но той бива арестуван от мафиотски лидери, като му е направен
атентат. Вследствие на това Великите сили се взимат още повече в ръце, тъй като нещата излизат
извън контрол, и изпращат втория син на баварския крал (Ото I фон Вителсбах) с мисията да стане
крал на Гърция. Установява временно неабсолютизъм. От една страна стабилизира системата,
въвежда ред, което довежда до икономическо успокояване, създава условията за армия, но от др.
страна в момента, в който нещата се стабилизират, хората стават недоволни  от една страна имат
доволство от реда, от др. страна имат недоволство от това, че имат диктатор. Когато се появява по-
сериозна буржоазия, започва да им се харесва това от крал Ото. Това, че крал Ото като първа стъпка
отива при папата, за да му целуне ръка, шокира гърците, които са радикално парадоксални по това
време. Това дестабилизира положението на Ото от самото начало и поради това той бива принуден
да има революция. След като кралят е изгонен, идва династията Олденбург, която е датска. Тогава се
установява траен период на политическа умереност. По това време се приема една конституция,
която е от фундаментално значение за нас – Гръцката конституция от 1864г. Тя е важна за нас,
защото това е десетилетие преди нашата първата конституция (служи за пример). Това е моментът на
трансфер на конституционна монархия към Балканите, което е най-успешният и най-стабилният
модел на умерена конституционна монархия с елементи на парламентаризъм, като той
хронологически бива трансплантиран първо в Гърция (1864г.)  Румъния (1866г.)  Сърбия
(1869г.)  България (1879г.). От този период нататък (60-те г. на XIXв.) има все по-синхронизирани
вълни на трансфер, като те са първата вълна на видима координация на експорт на конституционна
цивилизация към Балканите.
 /В България до Освобождението сме роби. Внезапно една година по-късно създаваме най-
демократичната конституция за времето си, което е реципирана дори от Франция./
РУМЪНИЯ. Единственото откровено йерархично общество на Балканите е румънското, защото в
Румъния имаме две неща, които ги няма в останалите три държави – аристокрация и роби. В
Румъния има две конституции през този период – първата е от 1866г. и втората е от 1923г. Втората
обаче е леко пресилено да се каже, че е нова, тъй като реално тя е на 85% старата. Приемат такава
конституция по две причини: 1. Румъния печели ПСВ, като по това време императорът обещава на
румънските селяни, че ако участват активно във войната, ще им даде нови права; 2. Желанието тази
конституция да бъде символ на ново начало (след ПСВ към Румъния се присъединява и
Трансилвания). В този смисъл Румъния затова има дълготрайни конституции.
СЪРБИЯ. Тук има единствено местни династии, като те са две на търговци на свине, между които
има битки. Едната е свързана с Русия, а другата – с Австро-Унгария. Тук се срещат конституционни
проклятия. В Сърбия също така често се сменят конституциите => конституционна нестабилност.
Сръбското общество прилича много на българското по едно нещо – егалитарно, аграрно общество,
което е обективна пречка пред развитието на парламентарна демокрация, защото за да имаме такова
развитие не се нуждаем от йерархично и селско общество, а активна горна средна класа, политически
еманципирана със собствен произход на капитала и парите, и широка средна класа, която да
поддържа обществото – те липсват в Сърбия и България. /Така е долу-горе и положението в Гърция./
В Сърбия се редуват разнообразни форми, някои от тях са с еднокамарен парламент, други с
двукамарен. Повечето от тях са силно консервативни, промонархически и т.н. най-либералният
период от развитието на Сърбия е при управлението на един крал, който ние не го харесваме много –
Петър I Джорджевич.
БЪЛГАРИЯ. Търновската конституция е най-дълготрайната (съществува в продължение на над 70г.
 1879-1947г.), макар че е нарушавана доста пъти.
 Обобщение на 60-те: През 60-те г. на XIXв. в региона се установява един франчайз на
конституционната монархия, който в действителност е най-либерален в България и най-
консервативен в Сърбия. В Сърбия монархът получава правото за дискреционно разпускане
на парламента, има консервативна структура на втората избирателна камара, има цензово
избирателно право. В България има две по-важни промени в конституционния дизайн – 1.
Премахването на цензовете; 2. Премахването на втората камара (изключително демократично)
 Причини: 1) всички сме равни и благородни; 2) идеята да се смени елита.
Има три големи могъщи империи на границите на конституционната цивилизация в Европа, които
много късно се конституционализират формално, а някои от тях дори не го правят. Тези три мега
блока са Руската империя, Османската империя и Австро-Унгария. Последната първа се вписва в
ситуацията, защото нейните елити в средно ранна фаза осъзнават голямото значение на влизането в
конституционната модерност и на модернизирането на системата и индустриализиране.
/Има голяма прилика между три процеса, които се развиват в западащи империи, подложени на
мощен натиск от големия Запад. Тези три големи фази, които си приличат са: епохата Мейджи в
Япония; танзимата в Османската империя и перестройката в Съветския съюз. Става въпрос за натиск
отвън, който поставя системата под голямо напрежение, принуждава местните елити да се
реформират и не малка част от тези елити осъзнават, че това не е само наложително военно и
политически, а може би е и полезно за самите тях./
Танзимата е периодът от 1832г. нататък, в който се приемат известните Хатишериф и Хатихумаюн,
които от своя страна са copy-paste на Декларацията на човека и гражданина и др. френски актове.
Франция е много мощен източник на идеи за Ориента и в частност за Османската империя.
Политически активната групировка зад тези реформи ние познаваме като Национално-либерали
(радикални рационалисти), начело с Митхат паша.
Австро-Унгария въпреки че въвежда една конституция, която се прилага 1867г., в крайна сметка
стига до провал поради това, че тези две империи са обречени заради раста на национализма. Те са
империи, базирани на мултикултурализъм, който е обречен по това време, тъй като това е епохата на
национализма.
Руската империя е най-зле в това отношение, тъй като единственият опит в това отношение е на
император Александър II да създаде два органични закона, с които да конституционализира
империята, но тогава имаме атентат срещу него и една мощна епоха на реставрация, а след това едно
много слабо управление на Николай II, който прави всичко възможно, за да се случи случващото.
Първите реални и вложени конституции на тези системи са Конституцията на Съветския съюз, която
не е реално приложена, защото тя предвижда диктатура на пролетариата, а става въпрос за едноличен
тоталитарен режим на Сталин, който в някакъв смисъл е противоконституционен в някакъв смисъл, а
в другия случай имаме първата турска конституция на Ататюрк.
От 60-те г. на XIXв. до междувоенния период (ПСВ) на Балканите действа един масово
разпространен в Европа конституционен модел на конституционната монархия с елементи на
парламентаризъм, който се оказва изключително успешен и ефективен поради следните причини: 1.
Предвижда силна ефективна централна власт (поставя монарха като център на изпълнителната
власт); 2. Този хибриден модел създава потенциал за парламентаризиране (прим. елементи:
монархът е абсолютен монополист на законодателната инициатива – вето, да разпуска
парламента, да подрежда и да внася законопроекти и т.н.) и демократизиране не системите.
Опорните сили на монарха на Балканите са военните. Монарсите на Балканите и в частност в
България си изграждат широко военно съсловие. Българската армия е огромна на фона на
населението и чрез това те получават и доминация в политическия процес (прим. е личният режим
на Фердинанд). Тази система на патронаж и непотизъм, съчетана с корупция и тежка
бюрократична военна машина, води до утвърждаване на монарха като епицентър на политическия
живот.
Нещата, които биха могли да парламентаризират системата са: 1. Рядко срещаният егалитаризъм в
политически план (широк каталог от политически права, с малко ограничения, особено видими при
липсата на избирателни цензове); 2. Въвеждане на индивидуална и колективна политическа
отговорност; 3. Липса на втора камара (заради целенасочена селекция на нови политически елити
+ геополитически фактор) и т.н.
Периодът преди Балканската война е период на подем, на либерализация, на иновации и напредък.
Има две важни характеристики. Тези страни по това време са били скачени с Европа и това, което
става с нея, става и на Балканите с леко закъснение по един по-провинциален и по-груб начин.
Другата закономерност е, че независимо от възходите и паденията, тенденциите са сходни – случва
се същото, което се случва навсякъде в тези държави до ВСВ. Тази война поставя ясна граница на
две големи блока и от там вече се разделят от една страна Румъния и България, от друга страна
Югославия и от трета страна – Гърция и Турция.
Междувоенният период е период на възход на тоталитаризма във всичките му форми.
Демокрацията е едно екзотично изключение. В този период държавите, които попадат в
демокрацията, са Скандинавските страни с изключения, Великобритания и Франция. В Южна
Европа има всевъзможни крайно десни военни диктатури. На Балканите всички са с тоталитарни
режими. Има и монархически авторитаризъм. Различните български монарси по различен начин
възстановяват своите авторитарни режими, а Батенберг е най-нескопосаният сред тях, макар и да е
един от най-положителните актьори. При Батенберг има директно суспендиране на Търновската
конституция, което е и конституционен преврат. Борис III използва един модел, който заема три
групи нарушения на конституцията: 1. Суспендирането на парламента за 4г.; 2. Забраната за
партиите; 3. Различни форми на нарушения на политическите права и в частност цензурата.
Фердинанд парадоксално е може би доста добър политик, макар че накрая се проваля с две
национални катастрофи. Той лично отговорен за тях, защото е бил лидер на външната политика на
страната. Използва система от правно позволени средства, с едно изключение
(противоконституционно за постигане на лични цели) – за постигане на личен режим.
Прототип на Народната република от съветски тип е напр. Якобинската конституция на Франция,
като тя е най-масово практикуваният и масово приложеният утопичен вариант за масово общество,
при което имаме диктатура на всички над всички. Имаме съвет, който упражнява една демократична
диктатура над всички останали. Имаме принципи като демократически централизъм, доминация на
колективните органи над едноличните, няма разделение на властите и правова държава, съдиите
трябва да бъдат изборни и отговорни пред народа или пред неговите избраници. Този модел е
абстрактният общ модел. Той се прилага в различни и социални форми. Има много различни
проявления в различните части, в които се прилага.
След това имаме падането на Берлинската стена, а след това имаме поне три много важни
политически процеса. Единият е свързан с транзитологията/ прехода към либерална демокрация.
Този преход има няколко специфики – финалът вече е преместен; рязкото разоряване на държавите
вследствие разпадането на Югославия; конституционният избор на Балканските страни. От тук
нататък би могъл да се реципира готов модел, а тогава готовите модели са основно четири, ако
говорим за републики: 1. Президентска република (НЕ е възприет никъде); 2. Чиста парламентарна
република (в 1 Балканска страна е възприета – Словения); 3. Полупрезидентска република (Румъния
и Хърватска в някакви части); 4. Парламентарна република от хибриден тип (масово – България е
тук). При този модел има заемки от Гръцката конституция – служебно правителство (при Гръцката,
Българската и Хърватската конституции) + процедурата за образуване на правителство.
Това, с което се характеризира настоящата Българска конституция, е че тя е първата Българска
конституция, която не е copy-paste от някъде, а е опит за креативно смесване на модели; тя прави
опит за креативно преосмисляне на поуки от собствената ни история.