35 Държави и общество (1870 - 1914)

1. Великите сили на границата между два века

Великобритания изживява просперитет, наречен Викторианска епоха на името на кралица
Виктория. Водещи политически фигури са председателя на либералната партия Уйлям Гладстон и
консерватора Бенджамин Дизраели. Двете партии провеждат конституционни и социални
реформи.
През 1906 г. властта се поема от Лейбъристката партия Те започват политика в интерес на
обикновените хора. Мерките са насочени срещу поземлената аристокрация и „старите богатства“.
Те слагат край на дългото надмощие на аристокрацията в стопанския и обществения живот.
Приходите, които получава държавата, отиват за социални нужди. Това е същината на
„социалната“ държава – преразпределение на доходите и грижа за бедните.
Франция трябва да реши сериозни обществени проблеми. Политическият живот е крайно
нестабилен – от 1871 до 1914 на власт се изреждат 47 правителства. В края на 19 век страната е
разтърсена от аферата „Драйфус“ (Обвиняем в процеса е Алфред Драйфус, единственият офицер
от еврейски произход на служба в Генералния щаб на Френската армия, срещу когото в хода на
процеса е издадена тежка присъда (доживотна каторга) за шпионаж в полза на Германската
империя. Впоследствие става ясно, че истинският виновник в делото е Фердинанд Естерхази).
Плановете за данъчна реформа пропадат, но разходите за въоръжение се увеличават. В края на 19 и
началото на 20 век икономиката е засегната от работническа стачка. Средната класа се радва на
възход и просперитет.
Втора германска империя, организирана на федерален принцип, с доминираща Прусия.
Властта се управлява от пруския крал, с помощта на юнкерите милитаристи и имперската
бюрокрация. Правителството контролира полицията, армията, администрацията, образованието,
периодичния печат. Бисмарк е имперски канцлер до 1890 г. докато разногласията с новия
император Вилхелм II го принуждава да подаде оставка.
Русия все повече изостава от Запада. Това ясно проличава след Кримската война.
Александър II започва реформи. През 1861 г. той премахва крепостничеството. Селяните
получават около две трети от земите на аристокрацията. Съдебните и административните реформи
целят да се спре корупцията. След убийството на Александър II, император Александър III налага
строг полицейски режим и репресии срещу интелигенцията, която иска конституция и либерални
реформи.
2. Парламентаризъм, избирателно право и социални реформи
Социалните промени водят и до промяна и на политическата система. В края на 19 век в
повечето европейски държави се налага парламентаризъм и се води борба за разширяване на
избирателното право към работниците и селяните. Целта е да се постигне всеобщо избирателно
право за всички пълнолетни мъже, като се използва задължителната военна служба като разменна
монета. Във Великобритания се разгаря и движение за избирателно право и на жените. До 1914
всеобщото избирателно право е въведено в редица държави. Парламентарната демокрация доказва,
че е най-доброто средство за прокарване на реформи в обществото. В Русия и Османската
империя, където парламентарната демокрация не е приета, обществата са в криза и в очакване на
разрушителни революции. През 1905 в Русия избухва революция и император Николай II e
принуден да обнародва конституция.
В края на 19 век в Европа започва и въвеждането на социалното осигуряване, трудово
законодателство и здравеопазване. Към 1900 г. във всички държави, освен Русия, действат закони
за ограничаване на женския и детския труд и за продължителността на работния ден.
Великобритания първа въвежда закони за изплащане на пенсии.
3. Социалдемокрацията и анархизмът
Наред с консерватизма и либерализма през този период се налага и организираният
социализъм. В края на 19 век в Европа и Америка са подложени на терор от страна на
международния анархизъм.