Table of Contents

1. Най-яркият пример за фалшиви новини

2. В джунглата на понятията
3. „Свети мъже”
4. Жени грешници, или гонението на вещици
5. Кризата на основателите и фалшивите новини
6. Световната икономическа криза от 1929 г.
7. Новините на нацистите
8. Случаят Бърни Корнфелд
9. Фалшиви новини в секторана здравеопазването
10. Случаят Доналд Тръмп
11. Медии и фалшиви новини
12. Строго секретно! Методи на черната пропаганда
13. Ваксина срещу фалшиви новини
За автора
 Χа. А. Мелер
Фалшиви новини
 Всеки Божи ден ни водят за носа. Избори се манипулират, цените на акциите изкуствено се раздуват, медиите ни
захранват само с подбрана информация. Доналд Тръмп навсякъде вижда фалшиви новини.
Тези „fake news”, kakmo сме свикнали да ги наричаме, се срещат в почти всички сфери на нашия живот, но нао-
често в три области: религия, политика и икономика.
В книгата на Ха. А. Мелер ще намерите безброй примери, описващи как се създават и как действат фалшивите
новини. Ще разберете кой ги пуска в обращение, как са формулирани, до какви резултати водят и какво можем да
научим от тях, така че в бъдеще по-лесно да разпознаваме лъжите и измамите.
• Как точно тайните служби манипулират медиите?
• Каква роля играят КГБ и наследилите го организации и до днес в т.нар. „антифашистки“ демонстрации?
• Кой стои зад антисемитските надписи, разпространени в Западна Германия в края на 50-те години на XX век?
• С какви лъжи се води „войната за електричеството“ между Едисон и Тесла?
• Какво общо имат фалшивите новини с лова на вещици в Европа?
• Какво довежда до големия борсов крах в САЩ през 1929 г.?
• Кой владее медийния пазар в Германия, САЩ и в останалия свят?
Отговорите на тези и други въпроси ще намерите на страниците на тази книга.

От същия автор
Най-големите лъжи в историята
Най-големите лъжи в историята II
Най-големите лъжи в историята III
Фалшивият фараон
Топ шпиони
 1. Най-яркият пример за фалшиви новини
Представете си само какво се случва в Германия през 1958, 1959 и 1960 г. Само няколко години преди това с гръм
и трясък е загубена Втората световна война. Хитлер и долният му министър на пропагандата Гьобелс са избягали от
отговорност чрез самоубийство. Федерална република Германия (ФРГ) току-що с мъка се е изправила на крака
благодарение на неимоверните усилия на първия федерален канцлер Конрад Аденауер. Той постепенно успява да
разсее все още ширещите се съмнения на французи, англичани и американци, а целият свят се чуди, гледайки как
икономическите показатели на Федералната република вървят стръмно нагоре. Бавно и предпазливо хората отново
започват да имат доверие в германците, ако и да са били нацисти. И тогава се случва следното:
През 1958 г. немски гимназиален учител прави безвкусни и антиеврейски забележки, които няма нужда да
повтаряме и тук. Млади хулигани оскверняват гробове на еврейски гробища, драскат пречупени кръстове по сгради.
Еврейски семейства получават заплашителни писма, по стените на синагоги и други сгради, собственост на евреи,
се появяват изпълнени с омраза надписи. И всичко това в Лондон, Париж, Виена, Копенхаген, Стокхолм, Ню Йорк и
редица германски градове. Дори в Австралия има прояви на антисемитизъм. Сякаш е избухнала епидемия.
Най-страшните изстъпления срещу евреи са във Федерална република Германия. През 1959 г. неонацисти
оскверняват в центъра на Кьолн една синагога, като рисуват пречупени кръстове по стените.
За бога! Тъкмо в момент, когато ФРГ е на път с големи мъки отново да се нареди в кръга на свободолюбивите,
демократични и почтени държави, шепа неонацисти излагат страната пред света!
Освен това е зацапан и паметник на жертвите на нацисткия режим. Поставеният върху него надпис гласи:
Тук почиват жертвите на Гестапо. Този паметник напомня за най-срамния период в историята на Германия
(1933-1945 г.)
Тези думи са замазани с черна боя. Канцлерът Аденауер, редица министри и половината политическа каста са
съкрушени.
Световната преса съобщава за случилото се, заклеймявайки всичко „германско”, въпреки че и в чужбина е имало
антисемитски изстъпления. На прицел е обаче единствено Федералната република.
Политиците веднага предприемат опит да ограничат щетите. В новинарското предаване на обществената
телевизия те поднасят официални извинения, репортажи пускат „Frankfurter Allgemeine Zeitung” и списание „Der
Spiegel”, което застава начело в борбата срещу новите нацисти.
Половината световна преса е с главата надолу. Ще има ли възраждане на нацизма в Германия? Западногермански
дипломати са принудени да се извиняват пред обществото, английски търговци преразглеждат сделки, части от
западногерманския бизнес страдат заради тези „новини”. В Англия се появяват съмнения дали на германците
изобщо ще може да се има доверие. Събуждат се спомените от Втората световна война.
В същото време Източният блок ликува. Пресата там заклеймява фашистите във Федералната република, най-
вече в Чехословакия и Полша, които нанасят най-злостните удари срещу Западна Германия.
В Долната камара на британския парламент се чуват оплаквания, че федералните германци били „все същите
арогантни типове, мислещи се за господари”, непроменени от времето на нацизма. Английски студенти излизат на
барикадите, двайсет хиляди демонстранти организират мълчалив марш, който минава покрай германското
посолство в Лондон.
В Ню Йорк протестът е пред немското консулство. В Израел вълните на възмущението също са високи. Не е ли
достатъчно, че германците са избили шест милиона евреи в концлагерите? А сега и това!
По цял свят медиите разкъсват ФРГ. Пишат за слабостите на образователната система и в правосъдието.
Настояват за по-добро преподаване в училищата, учителите да разясняват на децата какво се е случило по времето
на Хитлер. Учениците да получават по-добро образование за най-новата история, за да не затъне страната отново в
националсоциализъм. Федералният канцлер, министър-председателите на провинциите, министрите на
образованието, учителите и политици от всички партии са потресени. Как е могло да се стигне дотук?
На този етап никой не подозира, че всички са се хванали на една фалшива новина.
Във Федералната република набързо се учредяват нови професури, например за политически науки. Периодът
между 1933 и 1945 г. отива на първо място в програмата за часовете по история. Аденауер лично поднася извинения
на Държавата Израел.
Въпреки това в Англия журналист от вестник „Daily Express” продължава да плюе срещу Западна Германия:
„Вече няма смисъл да се прави разлика между германци и нацисти”.
Синдикатите във ФРГ събират дарения за Израел. Вестник „Süddeutsche Zeitung” дава израз на възмущението си,
подобни статии излизат във FAZ, a „Spiegel” излиза с острия призив за незабавното „изгонване на нацистите от
правителството”.
Ударите срещу Федералната република се сипят от всички страни, а нейните политици се надпреварват да
признават вина. Думи като „колективен срам” стават модерни, посочва се необходимостта от „осъзнаване и
преработване на миналото”. Западногермански депутати открито се срамуват, когато приемат чуждестранни гости.
Но въпреки това кампанията родължава. И всичкото това, колкото и невероятно да звучи, заради една фалшива
новина.
Какво се е случило в действителност? Кой се крие зад нацистките драсканици?

От първа необходимост: познания по история

Ще разберем тези събития само ако се потопим по-дълбоко в историята. Ето малко хронология: След края на
Втората Световна война Германия е разделена на четири окупационни зони. На северозапад командват британците,
на изток — руснаците, в югоизточната част са французите, а на юг се разпореждат американците.
По-късно трите западни зони (на британците, французите и американците) се обединяват и образуват Федерална
република Германия. Съветската окупационна зона се превръща в Германската демократична република (ГДР).
Докато през войната много държави се бият с нацистка Германия, превърнала се във враг номер едно, през
периода между 1946 и 1950 г. настъпва изненадващ обрат. Изведнъж не германците са най-страшните противници, а
руснаците, по-точно Съветският съюз, управляван от Сталин. Сега той трябва да бъде победен, гласи веруюто на
САЩ и на Запада, прозрели, че Сталин е най-малко същият разбойник като Хитлер.
Германия попада във водовъртежа на тази световна политика. На немска територия се водят задкулисните битки
между американци и руснаци. Тук се срещат и две политически системи. В Съветския съюз смятат комунизма с
неговата ръководена от държавата икономика за по-умния мироглед, или за по-добрата политическа философия. В
Съединените щати вярват, че е по-добре думата свобода да се пише с главна буква, че икономиката е способна да се
регулира сама и че всеки може сам да кове щастието си.
Така през 1949 г. е основана Федерална република Германия, където навлиза демокрацията. Малко по-късно през
същата година, като реакция на основаването на ФРГ, на бял свят се появява Германската демократична република.
С това окончателно се циментира разделението на Германия. ГДР обаче не е нито демократична, нито република,
нищо че името й предполага нещо друго. Изборите там не са нито свободни, нито тайни, макар че гръмогласно ги
прокламират като такива.
Зад кулисите бушува ожесточена война. Двете световни сили се бият на живот и смърт, също като техните
заместници — ФРГ и ГДР.
Да повторим: Започва съревнование между две съвсем различни и противоречащи си политически системи. От
едната страна е демокрацията по примера на Франция, Англия и САЩ, а от другата стои диктатура по тертип на
Съветския съюз. Въпросът е: Кой ще спечели надбягването?
Можете ли вече да отгатнете това какво общо има с фалшивите новини? Предугаждате ли кой се крие зад това?
Тогава сте част от горните 10 процента от най-горните 2 процента на политическата интелигенция.

Същинската роля на тайните служби

Освен от добри познания по история се нуждаем и от задълбочени познания за ролята на тайните служби, когато
става дума за фалшиви новини.
От началото на XX век тайните служби по цял свят определят до голяма степен политиката. Някъде през 20-те
години на миналия век започва нова ера в дейността на шпионските организации, получили несъразмерно много
власт и влияние.
Неинформираният съвременник обаче дори не забелязва, че е манипулиран. При това официалните новини
често са излияния на секретните служби, пуснати целенасочено от тях.
В рамките на шпионските централи, особено в съветската разузнавателна служба КГБ, съществува специален
отдел за информация и дезинформация. Задача на неговите служители е да лъжат систематично, създавайки едно
ново „изкуство”, което бихме могли да наречем „висше учение за лъжата”. То се състои в това да знаеш как по най-
интелигентен начин да мамиш един цял народ. Затова и в КГБ заблудата и измамата са част от ежедневието.
Комунистите, т.е. Съветският съюз и ГДР, разполагат с най-кадърните шпиони, докато ЦРУ от периода 1945–1950 г.
е все още в ембрионален стадий. Агенцията е съвсем млада, а британците с тяхното външно разузнаване МИ 6 се
изтеглят от много държави. За разлика от тях комунистическите тайни служби напредват по цял свят. В началото те
са значително по-добри от западните си конкуренти.
Започва ли да прониква светлина в мрака относно нацистките драсканици?
Факти, факти, факти

Става ясно, че всички са се подвели по една фалшива новина. Неонацистката вълна е чиста инсценировка,
изиграна като театрално представление. Зад нея няма нищо друго освен желанието Западна Германия да бъде
дискредитирана. Цялата дандания относно антиеврейските изказвания е целенасочена кампания, за която отговарят
КГБ и Щази.
При състезанието за по-добрата политическа философия, или за по-сполучливия политически мироглед
руснаците смятат, че е позволено да създаваш хаос в лагера на противника. В КГБ обмислят къде е Ахилесовата
пета, най-слабата точка във ФРГ, преминала на страната на най-огявления враг — САЩ. Разбира се, това е
нацисткото минало. С него можеш да разбуниш целия свят. С него можеш да вгорчиш истински живота на
западногерманците и да им създадеш угризения на съвестта.
Така че се случва следното: Понеже руснаците хич не харесват бързия възход на Федералната република, най-
вероятно самият шеф на СССР, Хрушчов, дава благословията си ФРГ да получи звучен шамар. Тоест вълната от
ангисемитски драсканици е управлявана от Москва. ГДР и по-специално Щази се присламчват към акцията — все
пак зависят изцяло от КГБ.
В един момент на бял свят излезе доклад за тайно съвещание на ръководството на ГДР, от който всичко става
ясно. Оскверняването на еврейските паметници е планирано до най-малките детайли от комунистите. С други
думи: Руснаците, заедно с източногерманците, или СССР и ГДР, са се опитали да унищожат репутацията на
Федералната република и да я очернят пред света. Зад всичко това се крият съветски кукловоди. По-късните
разследвания доказват без съмнение, че голям брой от драскачите, рисували пречупени кръстове, дори принадлежат
към комунистически организации, т.е. деянията не са извършени от неонацисти. Съветите поставят пиесата, а
немски комунистически къртици влизат в ролята на „нацистите”.
И всички медии, дори някои от световните, се хващат на тези фалшиви новини. Впоследствие ие бива да ни
учудва, че Чехословакия и Полша, управлявани по онова време от комунисти, особено ожесточено критикуват
„проклетите германци нацисти”. Та нали са част от съветската империя и са длъжни да козируват. Макар че
британците, американците и израелците също се поддават на измамата, при тях няма подобни антигермански
кампании, както в Източния блок.
Така отведнъж разбираме как се пускат фалшиви новини, или поне знаем как изглежда един вариант.

Цялата истина

Естествено, нацисткото минало на Германия тогава все още не е осмислено докрай. Стари нацисти са се
наместили в различни институции — във Федералната криминална служба, във Федералното разузнаване, в
съдилищата и дори в полицията. Психиатри, служили на нацистите и оцапали ръцете си с кръв, все още не са се
освободили от фашистките идеи, както и някои от офицерите в новосъздадения Бундесвер. Това е цялата истина.
Така че за постановката се изважда част от тази истина, надува се като балон и се използва без капка скрупули.
На руснаците и на източногерманците им е ясно, че нищо не може да всее по-голям хаос и повече объркване във
вражеския лагер, колкото упрекът, че нацистите все още имат някакво влияние. Затова те се хващат за този факт,
наполовина или на една четвърт истина, умело го раздухват, заповядват на комунистическите другари да драскат
нацистки надписи и да дискриминират евреите по всякакъв начин. Знаят, че това ще доведе до възмутени изблици
по цял свят. Така ще нанесат голяма щета на ФРГ.
Това ни показва колко умело лъжат разузнавателните служби. Изваждат капка истина, правят от мухата слон,
разпространяват я и посочват някого другиго за автор. След това насочват прожекторите към този „враг”.
А не е ли странно, че новините за нацистките надписи и демонстрации се появяват като от нищото по едно и
също време в различни страни? Значи става дума за централизирано управлявана международна акция. В началото
обаче никой не подозира, че зад нея стоят Съветският съюз и ГДР.
Да повторим; Антисемитски мотиви има само зад една трета от проявите. Две трети са просто изфабрикувани,
измислени и пуснати от комунистите.
По този начин можеш да водиш света за носа.

Първа имунизация срещу фалшиви новини

Запознахме се все пак с някои от важните техники за производството на фалшиви новини. „Формулата” се
състои от следните пет стъпки:
1. Едно от условията е между две държави да цари непримирима вражда. И днес светът е разделен на Изток и
Запад, Студената война продължава да бушува. Русия, но и други комунистически страни (Китай, Северна Корея,
Куба) искат да докажат колко прогнил, ужасен, достоен за презрение и разрушен е Западът.
2. С това условие наум тайните служби започват усилено да търсят подходяща тема. Идеални са теми с голям
потенциал да разбунят духовете и да доведат до голямо възмущение. Темата трябва да се подбере внимателно и да
съдържа поне частица истина, за да може бъдещата фалшива новина изобщо да бъде преглътната.
3. На следващия етап тази частица истина се надува до немайкъде. Изпращат се собствени хора, които да
подклаждат огъня.
4. След това е важно да се възмутиш и да предизвикаш голямо вълнение в медиите.
5. Тъй като в пресата винаги се преписва и тя винаги реагира като ужилена на определени теми, скандалът е
готов. Така систематично се създава напрежение, в нашия случай сред западните, демократични държави. Още
веднъж, за да стане ясно: Един огромен отдел в КГБ или в наследилите го организации с буквално хиляди
служители се занимава единствено и само с подобен род дезинформация. Тя се пуска без почивка и целта й е да
разпространява лъжи, да следва изброените по-горе стъпки и да ги превърне в реалност. По този начин се създават
куп фалшиви новини.
„Формулата” се ползва и до днес, играта продължава. Единствено ако знаем за какво става дума, можем да си
изградим поне някакъв имунитет.
Така че, ако в бъдеще отново чуем ужасни новини за западните демокрации, трябва веднага да застанем нащрек.
Няма да сгрешим, ако предположим, че голяма част от тези небивалици е измислена в комунистически (или
вражески) държави.
По този начин само от един-единствен пример можем да добием представа за това как действат отделите за
дезинформация на КГБ и други тайни служби.
Петте посочени стъпки са мощно оръжие в ръцете на разузнавачите, което обикновено остава в сянка. А би
трябвало да се преподава в училище, или поне във всеки университет. В противен случай е трудно да разберем
днешния свят.
След като вече сме станали подозрителни, можем да се захванем с темата по-систематично. Отсега обещаваме,
че ще бъде вълнуващо! От следващите страници всеки читател ще разбере още по-добре как се създават фалшиви
новини и кой се крие зад тях. Ще научи обаче как да ги разобличава.
 2. В джунглата на понятията
Тръмп! Тръмп! Тръмп!
Няма друго име, което в наши дни да се среща по-често в медиите. Трябва да признаем на Доналд Тръмп, че е
човекът, направил понятието „фалшиви новини” популярно и присъстващо в общественото съзнание.
В момента в Съединените щати не минава и ден, в който телевизиите да не споменават многократно фалшивите
новини. Междувременно изразът се използва и от двете страни — както от десните, така и от левите. Навсякъде
понятието предизвиква фурор.
В края на тази глава ще представим съвсем различен от обичайния анализ на феномена „дясно срещу ляво”. Най-
напред обаче, щем не щем, трябва да свалим шапка на Тръмп, който, макар че не е измислил израза, го направи
„вкусен” за публиката, и то по цял свят.
„Фалшиви новини” има още през XIX век и тогава под това понятие се разбира „целенасочено фалшиво
съобщение”. През XX век понякога така се обозначават сатирично преувеличени, изкривени или измислени новини,
нещо като шега или вестникарска измислица. Ако си искал да поднесеш някого с чувство за хумор, да си направиш
майтап с него, си използвал израза „фалшива новина”. Днес такива са съобщенията и „новините” на 1 април
например.Но едва през XXI век, откакто Тръмп се кандидатира за поста на президент на САЩ, изразът стана
толкова популярен, че се използва наляво и надясно. По принцип това е добре, тъй като много хора отведнъж
осъзнаха, че непрекъснато са били манипулирани — от радиото и телевизията, от вестниците и списанията, през
интернет и от всякакви социални медии като Фейсбук и Туитър.
Тръмп разпространи понятието „фалшиви новини” из цял свят, най-вече чрез Туитър и определени телевизионни
канали. Когато смята, че някое съобщение е погрешно, измислено или фалшиво, той хвърля израза като копие,
насочено към зрителите, слушателите и читателите.
Така изразът заживява собствен живот. Присвояват си го най-вече политиците, леви и десни, и всеки се
възмущава. Всеки твърди, че „другата страна” лъже, та се къса. При това феноменът на целенасочената лъжа не е
нещо ново в общественото пространство.
Близо до „фалшиви новини” са и много други изрази. Запознахме се вече с термина „дезинформация”, който ни
показва, че тайните служби систематично и целенасочено пускат в обращение фалшиви сведения. Между другото,
правят го всички разузнавателни агенции по света. Освен това сме чували и изрази като манипулация, медийна
манипулация, масова манипулация, пропаганда, пъблик рилейшън, лъжлива преса и медийни партизани.
При всички тези понятия на преден план стои намерението да бъдем измамени и да ни пълнят главите с големи
дози лъжи.

Първоначална ориентация
За да внесем малко светлина в този гъсталак от дефиниции, можем да отличим следните разлики. Съществуват:
• Фалшиви новини в политическото пространство
• Фалшиви новини за икономиката и финансовия сектор
• Фалшиви новини в сектора на религиите.

Всеки път става дума за целенасочено използване на неистини.

Повечето фалшиви новини преследват политически цели. Често си проличава и намерението с помощта на
лъжливо съобщение да се придобие икономическа изгода.
Част от феномена „фалшиви новини” са и фалшивите имейл адреси, интернет страниците, чиито същински
собственици остават на тъмно и претендират, че страниците принадлежат другиму, форуми, в които се пускат уж
„обективни” коментари, докато всъщност всичко сочи в една определена посока, и още други подобни. Плава се под
чужд флаг, а читателят е подвеждан не само чрез някаква измислена новина, но се лъже и относно нейния автор.
Днес вече е възможно чрез целенасочена кампания с фалшиви новини да се съсипят цели институции или да се
срине репутацията на дадена личност или компания. В такива случаи говорим за черна пропаганда. Дори избори се
манипулират чрез фалшиви новини. Съществуват даже фирми, предлагащи съответната услуга.
Според офертите на различни „доставчици на услугата” от Китай, Русия и англоговорящи страни повлияването
на избори може да струва до 400 000 долара. Провокация към протести върви по 200 000, а за очерняне на
журналисти се плащат 50 000.
За разпространението на фалшиви новини вече се ползват и хитри компютърни програми, както и смартфони и
таблети. Играе се на всички платформи. С помощта на фалшивите новини цената на акциите може да скочи до
небесата — или да се срине. А запознати с материята са наясно, че и в двата случая можеш да натрупаш солидна
пачка.
За борбата е фалшивите новини се предприемат редица мерки. Европейският съюз има законови инициативи,
както и политици от Чехия, Франция, Германия, Съединените щати и Полша. Телевизионните станции, списанията
и интернет порталите проверяват фактите, за да изведат истината на преден план. Фейсбук и Гугьл полагат големи
усилия и т.н…В действителност всички тези политически напъни са ръководени от „леви” и „десни”, което
означава, че всеки, застанал зад тях, е натоварен с предразсъдъци. А повечето частни компании всъщност гонят
една-единствена цел — да трупат пари и още пари. Подобна позиция рядко служи за намирането на истината.
Така че на всеки от нас не му остава нищо друго, освен да осъзнае, че не живеем в информационно общество, а в
дезинформационно такова. Та дори количеството информация и данни, което ежедневно ни затрупва, е необозримо.
Затова се налага да се самоимунизираме срещу фалшивите новини. Трябва да се съпротивляваме срещу опитите да
бъдем манипулирани, а първата необходима за това стъпка е да извлечем поуките от историята. Тя има
предимството, че ни дава възможност за πο-неутрална и по-обективна оценка, тъй като дистанцията във времето ни
позволява да загладим вълните на емоциите, разбушували се преди столетия.
В този смисъл нека разгледаме (по-ранния) вариант на понятието пропаганда, който макар и да не е идентичен с
фалшивите новини, все пак е в опасна близост, тъй като съдържа в себе си факта, че не винаги казва истината.

Пропагандата — първообразът на фалшивите новини

В интерес на истината изразът „пропаганда” идва от областна на религията, преди да бъде окупиран от
политиката. Латинската дума propagare означава „разпространявам”, в случая разпространяването на правата вяра.
Нека накратко да си припомним някои факти. Навремето Мартин Лутер (1483–1546) сипе огън и жупел по адрес
на папата и висшия клир, като не се свени да използва фалшиви новини и ругатни, наричайки Светия отец „изчадие
на Сатаната”, „наместник на дявола” и „антихрист”. Според Лутер епископите са „безбожни лицемери”, а монасите
— „бълхи, убийци и палачи”. Ето и един дословен цитат: „По-добре би било всички епископи да бъдат убити и
всички манастири да бъдат изкоренени”. В резултат малко по-късно много селяни действително окачват редица
свещеници, абати и епископи на въжето. Според простия народ тези преувеличения са чиста монета. Лутер нарича
папата също така „содомит”, „лудо и диво магаре”, което заслужава да бъде ударено от гръм и мълния.
Содомит е човек, който се съешава с животни, което във връзка с папите просто не отговаря на истината. (В
случая авторът греши, тъй като по времето на Мартин Лутер под „содомия се разбират всякакви сексуални
практики, които не служат за възпроизвеждането на рода”, като най-често се има предвид хомосексуалността.
Едва на много по-късен етап содомията се приравнява със зоофилията.)
В същото време Лутер сатанизира и евреите, и то с език, който и до днес кара кръвта във вените ни да замръзне:
„Вярно е, те (евреите) са отровни, горчиви и отмъстителни… змии, убийци и чада на дявола, които те пронизват
тайно и нанасят щети…” Това също са чистокръвни фалшиви новини, тъй като по онова време евреите са били
щастливи, ако ги оставиш на мира. И в никакъв случай не са били подли убийци. Но Лутер продължава: „За един
християнин, освен дявола, няма друг по-отровен и по-злъчен враг от евреина. Той не престава да богохулства
срещу нашия Спасител Христос, нарича Дева Мария проститутка, а Исус — кучи син”. Това, разбира се, също не
отговаря на истината. Евреите не са имали смелостта да говорят по този начин.
Единственият шанс за оцеляване на папската институция и на католицизма е в провеждането на
контрареформация и вътрешно прочистване на Църквата, за да могат, с методите на пропагандата, отново да
наложат правата вяра. Случва се точно това.
На върха на копието на контрареформацията застават йезуитите (Обществото на Исус, или Йезуитският орден,
е основано на 15 август 1534 г. в Париж от Игнаций Лойола, а през 1540 г. е утвърдено от папа Павел III), които
успяват да отблъснат „протестантското нашествие и да върнат големи части от Германия, Бохемия, Унгария и Полша
в лоното на „пресветата църква”. Първо основават в застрашените земи свои клонове, а там, където това не е
възможно (като в Ирландия, Англия и част от германските територии), съответният клон е основан в Рим, откъдето
членовете на ордена нелегално навлизат в дадената страна.
От своите разклонения йезуитите проповядват, грижат се за душите на вярващите, предлагат образование и
съблюдават изкуплението на греховете. Смята се за вярно, че са затваряли по едно око, когато грешникът е бил
някой високопоставен аристократ. При всички случаи политическото им влияние нараства неимоверно.
Най-големият им успех се състои в това, че връщат цяла Полша към католицизма, след като половината страна
вече е преминала в ръцете на протестантите. Йезуитите първо се справят с аристокрацията, след това и с простия
народ. В резултат на емоционалните им проповеди в цяла Полша пламват протестантски храмове, а строежът на
нови е забранен. Йезуитите дори успяват да прокарат закон, който наказва със смърт всеки отрекъл се от
католическата вяра.
За да придадат сила на своята пропаганда, те използват и фалшиви новини, т.е. дори методите на йезуитите не са
чисти от морална гледна точка. Така например те обвиняват своите врагове, че са обсебени от нечестивия, което е
фалшива новина. Провеждат зрелищни сеанси на екзорсизъм и основават йезуитски театри, в които разпространяват
всякакви фалшиви новини.
Спорът между католици и протестанти ескалира през Трийсетгодишната война (1618–1648), когато
теологическият бяс се разпространява с огромна скорост. Самата война е предшествана от невъобразима битка с
мастило. Няма неизползвана обида или мръсна дума, с която противникът да не е злепоставян. Двата лагера се
окачествяват взаимно като свиня, шопар, убиец, а жените поначало са наричани курви. Обменят се най-нецензурни
епитети, измислят се най-невероятни лъжи, които да очернят врага. Изфабрикувана е историята за папеса Йоана,
една проститутка, изкачила се до престола на Свети Петър.
Фалшива новина.
Папите танцували голи около кръста.
Фалшива новина.
Йезуитите са обвинени в хомосексуализъм и други порочни практики.
Фалшива новина.
Католиците отвръщат на удара със същите оръжия. Само през 1618 г. излизат 1800 публикации, съдържащи
ругатни по адрес на протестантите.
Отново виждаме, че когато два враждуващи лагера воюват до кръв, изпълнени с омраза и гняв, винаги се
създават фалшиви новини.
Във връзка с религиите ще се спрем и на още няколко фрапантни случая на фалшиви новини.

И отново за пропагандата
През XVIII век едно френско тайно общество си присвоява израза „пропаганда” , за да разпространява
революционните си идеи. През XIX и XX век мрачни личности като Ленин, Сталин или Хитлер използват техники
на пропагандата, за да манипулират цели народи.
Военна пропаганда се практикува през Първата и Втората световна война, и то от всички воюващи страни.
Пламенната реч, стотици риторични похвати и обвиняващи или емоционални плакати също са оръжия в арсенала на
пропагандата. Дори изкуствата се използват с пропагандни цели.
След 1945 г. в Съветския съюз и в Германската демократична република пропагандата е също толкова на мода,
колкото и в САЩ и Федерална република Германия. Демокрацията като форма на управление не предпазва от
лъжата. В тоталитарните държави обаче агитацията/пропагандата винаги е по-мащабна и по-лъжлива, докато в
демократичните страни все пак се допускат и критични гласове.
Вярно е и следното: Бившият министър на отбраната Франц Йозеф Щраус през 1958 г. основава отдел за
„психологическа война”, който се занимава с целенасочени фалшиви новини, изстрелвани като куршуми по посока
на „врага”, т.е. комунистите.
Пропаганда е и изкуството да печелиш територии с помощта на привидни аргументи, трикове за отклоняване на
вниманието, премълчаване, обобщаване, извъртане и изкривяване. Създадена е цяла „наука” как най-добре да
лъжеш, да променяш фактите и да заливаш света с фалшиви новини.
Новата „наука” върви ръка за ръка с развитието на една дисциплина, наричана умалително „връзки с
обществеността”, или накратко ПИАР.

Тайните на пиара
Да се върнем една крачка назад във времето, за да погледнем началото на този систематичен бизнес с лъжите.
Нека първо си зададем следния въпрос: Какво точно представляват връзките с обществеността?
Ако вземем двайсет или трийсет произволни книги на тема ПР, ще се сблъскаме е един феномен. Почти всички
автори се мъчат да дадат дефиниция и дават наполовина правилни, сложни, опростени или недостъпни определения
на понятието. За читателя остава само едно бойно поле от мнения. В най-добрия случай той получава някаква бегла
представа за същността на пиара.
Тази същност и до днес не е кодифицирана, въпреки че с помощта на нейните методи можеш да упражниш
огромно влияние и въпреки че очевидно се използва всеки ден, и въпреки че е пиар вероятно би могъл да завладееш
света. „Сигурно не съществува друго понятие в модерния език, което да е толкова оспорвано като тези връзки с
обществеността”, се вайка ПР-гуруто Алберт Йокъл в своя наръчник. Чрез анкети в Съединените щати са
установили, че за термина „връзки с обществеността” съществуват повече от две хиляди (!) определения. В своя
стремеж да дефинира понятието възможно най-точно и от актуална гледна точка Йокъл е достатъчно любезен и се
опира „само” на десетина дефиниции, при които читателят, стигне ли до края, вече е забравил началото. В опит да
помогнем, ще цитираме тук само едно от тези безкрайни определения, веруюто на International Public Relations
Association: „Връзките c обществеността… (се опитват)… да спечелят и да запазят доверието, симпатията и
подкрепата на тези, с които работят сега или в бъдеще. За тази цел организацията или институцията трябва да
проучи общественото мнение, създадено за нея, и да адаптира, доколкото това е възможно, своята политика и
своите действия, за да постигне след това, чрез систематични и широко разпространявани информации, едно по-
продуктивно сътрудничество и едно по-голямо удовлетворение на общите интереси”. (Първата концепция за
създаване на такава международна организация е от 1949 г., когато в Лондон се срещат двама холандски и
четирима британски ПР-експерти. Година по-късно в Нидерландия се провежда нова среща, на която е решено да
се учреди временен комитет, който да поощри международния обмен на опит и практики. „Международната
асоциация за връзки с обществеността” е основана на 1 май 1955 г. в Лондон с участието на специалисти от
Великобритания, Франция, Нидерландия, Норвегия и САЩ)
Ще ни е по-лесно, ако погледнем (немските) значения на понятието Public Relations. Най-често под това се
разбира:
• връзки с обществеността
• обществени връзки
• поддържане на доверието на обществеността.
Според Карл Хундхаузен (1893–1977), един от най-изявените германски експерти в областта, погерманчването
на понятието, въведено през 1951 г. като „стремеж за обществено доверие”, е недостатъчно точно. Затова през 1957
г. той се връща към английския оригинал. Все пак се налага да го цитираме тук, понеже е първият германски учен,
въвел през 1937 г. понятието в литературата: „Откакто тогава… за пръв път използвах термина „Public Relations”…
не можем да се отървем от него. Вперили сме поглед в едно понятие, което, само за себе си, не дава никакво
решение и което, в повечето дискусии, е просто една празна обвивка”.
Друга автори също опитват късмета си. Георг-Фолкмар Граф Цедвиц-Арним се двоуми между (Германски
журналист (1925–1993), автор на един от основополагащите трудове за ПР в немскоезичната литература —
„Прави добро и говори за него“ (1961 г.) Като експерт по връзките с обществеността работи за компании като
KLM, Air France, AEG и Krupp, преди да премине от страната на работодателите на страната на синдикатите):
• търсене на доверие и
• работа за обществеността.
„Всяка дефиниция, взета поотделно, е само донякъде вярна”. В края на краищата той стига до опростеното
американско тълкуване: „Public Relations означава да правиш добро и да говориш за него”.
За Херберт Грос понятието означава „грижа за общественото мнение”, а Йокъл в края на краищата стига до
заключението, че „работа за обществеността е най-подходящият превод на термина Public Relations”. Според него
тази работа се изразява така:
• работа с обществеността
• работа за обществеността
• работа под погледа на обществеността.
Освен тези дефиниции, дадени все пак от изявени специалисти по специалността, съществуват и други, доста
закачливи определения. Така например Public Relations се описват като „да направим така, че в касата ни да влизат
пари”, като „аристократичен израз за работа с медиите”, или като „черното изкуство да убедиш хората да мислят
положително за една организация, независимо дали това мнение е оправдано, или не”. Един американски издател
на списание се изказва пренебрежително: „Ако търсите правдоподобна премяна за нередни действия, си наемете
експерт по Public Relations”.
Постепенно се доближаваме до истината. Дефинициите стават все по-откровени. Отново надушихме следата на
фалшивите новини.
Доста е издайническо, когато ПР се приравнява с „ръководене на човешкия фактор” или се определя като
„целенасочено усилие да мотивираш хората или да им влияеш така, че да мислят положително за дадена
организация, да изпитват респект, да я подкрепят и да стоят зад нея, независимо какво се случва”.
Отново една крачка в посока на истината. Констатацията, че „ПР представлява усилието да влияеш върху
общественото мнение чрез приемливи техники” е изстрел право в целта, защото не се казва нищо по въпроса дали
при това усилие истината е изкривена, или не.
Като оставим настрана методите на ПР, които понякога са със съмнително качество, можем да разграничим
Public Relations според целите, които преследва, и според намеренията, стоящи зад една ПР-кампания. Целите
могат да са деструктивни (например да се подкопае репутацията на един почтен човек), или конструктивни (когато
става дума за екологичен продукт, който трябва да бъде рекламиран пред обществеността). Една цел може да се
състои в това да промениш общественото мнение, друга — да го неутрализираш, а трета — да го запазиш. Така че
има най-различни цели.
Така че трябва да отличаваме според:
1. поръчителя
2. методите
3. целите и
4. целевите групи.

Издайнически поглед към историята

Началото на Public Relations е в Съединените щати. Нека припомним, че до средата на XIX век младата държава
в Америка почти няма необходимост да прилага ПР в големи мащаби. Масови средства за информация съществуват
най-много като наченки. Скоро след това започва обаче масова индустриализация. Железопътната мрежа се
разширява до брега на Тихия океан, нови икономически отрасли никнат като гъби. Америка приема всеки
европейски емигрант с отворени обятия, населението се стича към градовете, машините тръгват на победния си
поход, налага се масовото производство. Железопътните трасета прекосяват огромната страна надлъж и нашир,
следват ги жиците на телеграфа, а вестниците и списанията се превръщат в масмедии. Започва господството на
пресата.
Това развитие поощрява еволюцията на Public Relations във вида, който познаваме днес. Един човек изпъква
особено — Джордж Уестингхаус (Американски откривател, инженер и индустриалец (1846–1914). Уестингхаус
купува редица патенти на други откриватели, сред които и този на Тесла. До края на живота си построява 60
фабрики, в които работят над 50 хиляди души и е един от най-големите американски работодатели за периода.).
През 1889 г. той разкрива първия отдел за връзки с обществеността за току-що създадената си електрическа
компания, с цел реклама на революционната за времето си система за променлив ток. Нека разгледаме тази
компания малко по-подробно, защото тя отново ще ни отведе по следите на фалшивите новини.

Войната на гигантите: Тесла срещу Едисон

През онези години се разразява невиждана дотогава ПР- война, при която един срещу друг се изправят двама
непримирими противници.
От едната страна е Edison General Electric Company c нейната система за прав ток, основана от създателя на
електрическата крушка Томас Алва Едисон. Неговата система за осветление е изградена така, че използва
електричеството, протичащо в една посока — от генератора към потребителя. Разпределеният по този начин ток е
ограничен до около 250 волта, най-високото напрежение, смятано за безопасно при снабдяването на домакинствата.
От другата страна стои откривателят Никола Тесла, подкрепян от Уестингхаус. Тесла разработва система с
променлив ток и прави електромотори, които са с по-опростена конструкция и с по-широко приложение от тези на
Едисон, които работят с прав ток. Неговите трансформатори решават проблемите, възникващи при преноса на
електричество на дълги разстояния, като произведеният ток се трансформира на високо напрежение, преди да
поеме по далекопроводите, а след това напрежението се намалява, за да стигне до къщите и фабриките.
Битката е за електричеството. Едисон вижда икономическите предимства на променливия ток и признава
гениалността на Тесла, но тук става дума за пазар на стойност милиарди долари. Затова Едисон хладнокръвно
залага на емоциите, изпитвани от обществото в края на XIX век спрямо електричеството. През онези години
американското население се отнася към тока, както в момента германците към атомната енергия — смятат го за
полезен, но и убийствено опасен. Така че Едисон се застъпва за „обществената сигурност”, която според него е
застрашена от променливия ток. Лансира цинична рекламна кампания за електрическия стол като метод за
изпълнение на смъртни присъди, като показва уред, работещ с висок волтаж и променлив ток. Подкрепа му оказват
ПР-съветникът Самюъл Инсъл и бившият му лаборант Харолд П. Браун. Последният през 1889 г. по мистериозен
начин е купил три електромотора на променлив ток от Уестингхаус, за да ги препродаде на управата на затворите.
Една година по-късно с променлив ток в щатския затвор Обърн е екзекутиран убиецът Уилям Кемлър (Уилям
Кемлър е първият човек, чиято смъртна присъда е изпълнена е електричество, тъй като методът е смятан за по-
малко жесток в сравнение е дотогава практикуваното обесване. Екзекуцията се състои в ранните часове на 6 август
1890 г. и продължава близо две минути. При първия опит за 17 секунди пускат електричество с напрежение от 1000
волта, но осъденият е все още жив, макар и с тежки изгаряния. След кратка почивка напрежението е увеличено на
2000 волта и екзекуцията продължава 70 секунди).
Виждаме как Едисон използва „черна” пропаганда, за да дискредитира своя конкурент. Навсякъде всява страх и
говори срещу променливия ток. Посланието гласи: „Променливият ток е опасен за живота, правият ток е по-добър”.
Фалшиви новини.
След тази кампания за голяма част от американците променливият ток се превръща в символ на смъртта. Едисон
сякаш е победил.
Нещата обаче се обръщат срещу него, когато Тесла и Уестингхаус отвръщат на удара. Индустриалецът назначава
журналиста Е. X. Хайнрихс за свой ПР-съветник, който да разкаже на обществеността истинската история. Така
икономическата война, която можем да окачествим и като първата ПР-битка в бизнеса, набира нова сила.
През 1903 г. Едисон се жалва, че целият свят бил луднал по променливия ток. Още преди това неговите
компании, чието ръководство му се е изплъзнало, са преминали към производството и разпространението на
променлив ток за големите мрежи. Правият ток остава на съвсем малко места.
Оказва се, че при своята недостойна битка за спечелване на общественото доверие Едисон е заложил на грешния
кон и е разпространявал фалшиви новини. В края на краищата печелят Уестингхаус и Тесла, докато черната
пропаганда има само краткотраен ефект.
Каква е поуката? Има начини да се справиш с фалшивите новини.

Public Relations от край до край

Друг крайъгълен камък за развитието на пиара е свързан с 1900 година. От тази дата връзките с обществеността
започват да придобиват все по-голяма популярност. За една от първите компании, приложила изпипана ПР-
програма, се смята American Telephone&Telegraph Company (AT&T), която още през 1890 г. учредява в клона си в
Бостън пресслужба, замаскирана като отдел за писма. След дълги години липса на такт и безскрупулни машинации
компанията започва да води по-позитивна бизнесполитика и решава да отговори на критиките в обществото е
честни и ефективни ПР-мерки. Казано на обикновен език, това означава да се взимат предвид нуждите и желанията
на телефонните абонати и да се отговаря на всяко едно оплакване.
В началото на XX век, отново в Бостън, е основана вероятно и първата фирма, предлагаща ПР-услуги — The
Publicity Bureau. За нея се разчува през 1906 г., когато тя полага големи усилия за отмяна на закони, неблагоприятни
за железопътните компании. Фирмата изпраща информации до медиите и основава клонове в цялата страна.
Впоследствие все повече сектори на индустрията и обществения живот следват този пример. През 1905 г.
Християнското дружество на младите мъже (YMCA) стартира блицкампания за набиране на 350 000 долара, е които
да построи нова централа. Нает е специалист по връзките е обществеността и това е първият пример за подобно
действие е цел набиране на капитал.
По-късно и други църкви и организации с общественополезно предназначение ползват тази успешна тактика.
През 1907 г. военноморските сили на САЩ отварят ПР-офис в Чикаго и поставят началото на мащабните
програми за връзки е обществеността, провеждани и до днес от американските военни. Малко по-късно
Американският червен кръст назначава първия си ПР-експерт, скоро подобен отдел е създаден и от Националната
асоциация за борба с туберкулозата.
В началото ПР-кампаииите са предназначени за единични проекти, представяни от малко на брой фирми.
Знанията и уменията все още са непълни, но по-късно се развива цяла наука. С течение на времето всяка компания
се чувства длъжна да поддържа собствен отдел или да наема ПР-фирма.
От Съединените щати модата на Public Relations достига до Европа и други континенти. Образуват се сдружения,
правят се първи опити за кодифициране на методите, с които да се предотвратят черната пропаганда и
съмнителните технологии. Въпреки това фалшивите новини от самото начало са част от Public Relations, макар и да
се влагат всякакви усилия това да не си личи.
Удивително е, че тенденцията за злоупотреба с техниките на ПР става явна още съвсем рано. Никъде другаде
черната пропаганда не е издигната до такова диаболистично съвършенство, както при комунистите и
националсоциалистите.
А как стоят нещата днес?
Нека още веднъж повторим, че фанатизираното противопоставяне, украсено с емоции като гняв, омраза и страх,
просто отваря вратите за фалшиви новини. Особено в политическото пространство те са често срещано явление.
„Ляво срещу дясно” — това е правилото, което определя нашата демокрация.
Затова нека задълбаем още малко в тази тема.

В навечерието на Френската революция

Идеята, че „десните” непрекъснато трябва да водят война с „левите”, води своето начало от времето на
Френската революция (1789–1799 г.). Впоследствие тя се разпространява във всички демокрации на този свят,
срещаме я в САЩ, Великобритания, Германия, Италия и т.н.
С „дясно” и „ляво” първоначално (от 1789 г. нататък) се обозначава подредбата на френските депутати,
погледната от стола на председателя, в зависимост от това дали седят вдясно или вляво от центъра. По онова време
„левите” във Франция се смятат за представители на народа. Има умерени и радикални „леви”. В средата седят
„независимите”, а „десните” са привърженици на аристокрацията и монархията, както и на богатата буржоазия и
предприемачеството.
Тъй като по време на Френската революция „левицата” никога не постига съгласие с „десницата” и в нито един
момент не се стреми да намери начин как хем обикновеният човек да живее сносно, хем по-богатите и търговците
да са доволни, и понеже така и не се стига до равновесие между тези два полюса, а вместо това те предпочитат
взаимно да си прерязват гърлата, а не да седнат на масата в търсене на истинско решение, революцията търпи
провал при най-важната си цел — да даде на хората повече справедливост. Непрекъснато някой се чувства
застрашен — или простият работник, или богаташът. Затова тази нова държава, новата Франция, така и не намира
покой. Ту „десните”, ту „левите” се страхуват за живота си, а „златната среда” така и не е открита. И понеже двете
групировки продължават да си гледат само собствената паничка, и двете рухват.
Недостигът на продукти, високите цени, инфлацията, гладът и войните са вечните придружители на Френската
революция. На върха на държавата радикалните „леви” непрекъснато се сменят с консервативните „десни”. Това
продължава през целия период на революцията. Всеки път, когато махалото отива прекалено на „дясно” или на
„ляво”, скоро след това движението автоматично тръгва в обратната посока. Благодарение на тези неразбории
Наполеон се добира до престола, един тиранин, потънал до коленете в кръвта на цяла Европа.

Интелекуалният капан
Погледнато на дневна светлина, двуполюсното мислене („ляво срещу дясно”) е много примитивно. То не
позволява никакви нюанси, а задължително води до противопоставяне. Това мислене е отживелица и не създава
решения, а само проблеми.
Щом някой от ГСДП (Германска социалдемократическа партия) предложи блестящо решение за някой проблем,
от ХДС (Христяндемократически съюз) веднага го посичат, защото идеята идва от закоравял „левичар”. Същото е и
в обратния случай.
Правилното, интелигентното мислене дава възможност за различни степени, светлосенки и всевъзможни мнения
и решения. Тук не се стига автоматично до война. Тук се гледа благото на групата или на цялата държава, а не на
собствената ти персона или на партията. Освен това правилното, интелигентното мислене позволява да се движиш
изцяло извън предварително зададени матрици. Намираш се извън „дясното” или „лявото” чекмедже и внезапно
откриваш хиляди други посоки, досущ като източник на светлина, който осветява в три измерения.
Всеки, който в политическото пространство попадне в този капан на „дясно срещу ляво”, лесно се поддава на
изкушението да произвежда фалшиви новини или да им вярва. В днешно време сме свидетели на тонове фалшиви
новини, създадени предимно от фанатизирани „леви” и „десни”.

Фалшиви новини за фалшивите новини

В тази връзка няма никакъв смисъл да се четат политически списания или да се слушат и гледат телевизионни и
радиожурналисти, застанали в поза „мирно” в „лявото” или „дясното”. И двете страни продават фалшиви новини.
Ето един пример. В САЩ „левите” се представляват от Демократическата партия, за „десните” отговарят
републиканците. И двете партии непрекъснато се оплакват от фалшиви новини, пуснати от противника.
Така че в един момент американската телевизия Си Ен Ен учредява специална секция, която редовно информира
за фалшивите новини на Доналд Тръмп, който е републиканец, т.с. представител на „десницата”. Си Ен Ен създава
сериозни проблеми за Тръмп, като разобличава редица такива фалшиви новини. Работата е там, че самата телевизия
е крайно „лява” и никога не съобщава за фалшиви новини на демократите, т.е. „левицата”.
Противниковата страна не чака. Няколко силно „десни” журналисти от телевизия Fox се специализират в
разкриването на фалшивите новини, пускани от „левите”, без да обръщат внимание на републиканците. И двете
страни не пипат своите, а само другите.
Вече сме сигурни, че почитаемият читател е в състояние веднага да пренесе тази матрица върху ситуацията в
Германия. И ето как тази глава ни води до няколко ценни заключения.
Да повторим:
Когато две враждуващи партии си разменят удари, изпълнени с ярост и омраза, винаги се стига до
фалшиви новини.
В днешните демокрации веруюто в политическото пространство гласи „дясно срещу ляво”. Дори това
само е достатъчно, за да произведе фалшиви новини.
Затова е добре човек да се съмнява във всички новини по телевизиите и радиата. Самите предавания в
повечето случаи са или леви, или десни. Затова гледат само през очилата на собствените си предразсъдъци и
разобличават фалшивите новини на противниковата страна, които потвърждават собствения им
политически мироглед.
Освен това в почти всички телевизионни канали „новините” се проверяват дали не могат да бъдат
използвани за благото на собствената партия. Манипулират се. По този начин журналистите подпомагат
собствената си политическа кариера.
Изправени сме срещу сериозна новинарска война, при която и двете страни използват фалшиви новини.
Бая голяма плячка! Пробихме си път през гъсталака на основните дефиниции на понятието. Сега е добре още
веднъж да погледнем историята, тъй като тя съдържа някои изненади, а е тях и пикантни заключения.
 3. „Свети мъже”
Преровим ли систематично историята за фалшиви новини, ще ни направи впечатление, че религиите са имали
сериозен принос за разпространяването на измислени или лъжливи съобщения.
Ама чакайте! Това твърдение би трябвало веднага да се коригира. По принцип приносът на религиите се състои
в това да подобрят морала и етиката и да попречат на вярващите да извършват „грехове”. В „крайните” зони на всяка
религия има обаче фанатици, чиято грижа винаги е била да проклинат другите, конкурентните вярвания.
Какво научаваме от това? Още малко търпение, моля. Преди това да изясним фактите.

Гонения срещу евреи

Да погледнем най-напред лъжите, разпространявани за евреите, за които споменахме вече в предишната глава.
Фалшиви новини за евреите е имало още по времето на Лутер, но тази констатация далеч не обхваща всичко.
Още Свети Павел гневно ругае евреите, които според него не преминават достатъчно бързо към християнството,
а някои изобщо не го приемат. Езикът на Павел е народняшки. Обвинява евреите за смъртта на Христос и с това
проправя пътя за гоненията, продължили повече от 2000 години. Като цяло апостолът упреква юдеите, че
„прелюбодействат, крадат и ограбват храма”. За него духовните и материалните ценности на евреите са „боклук”,
хули ги с най-гневни думи. „Вашата кръв да се излее над главите ви”, казва той. И допълва: „На повечето от тях
(евреите) Господ не се радваше, защото бяха посечени в пустинята”.
В „Деяния на Светите апостоли” юдеите са дамгосани като „предатели” и „убийци”, а в своето евангелие Йоан
ги показва като „инкарнация на злото”. Описва ги като „изчадия на дявола” и „синове на сатаната”.
Редица по-късни църковни деятели следват този пример. „Техните (на евреите) водачи са престъпници, съдиите
им са мошеници… те са 99 пъти по-лоши от неевреите”, отсъжда учителят Ефрем (Ефрем Сирин, известен и като
Ефрем Сириец (ок. 306–373), родом от Сирия, е един от ранните учители на християнството. Пише коментари
върху Библията и химни, защитаващи Никейското богословие). А Атанасий Велики ги нарича „по-страшни от
дявола” (Свети Атанасий Велики (295–373), роден в Александрия, е един от най- видните богослови и радетели за
чистотата на вярата и се приема за първия разпространител в Европа на възникналото в Египет монашество).
Дори един от най-големите църковни учени, свети Августин, смята юдеите за „убийци” и „боклук”.
Причините за всички тези упреци са ясни. Евреите се съмняват, че Исус Христос е дългоочакваният месия. Не
признават християнството. За тях Исус нито е Господ, нито Божи син. Затова над главите им се струпват ужасни
буреносни облаци.
Към това се прибавят още поводи за омраза. На юдеите е разрешено да упражняват само шепа професии,
например да дават заеми. И тъй като в тази си функция те прибират тлъсти лихви от християните, си навличат още
повече гневни реакции.
По адрес на евреите се разпространяват безброй слухове, обвинения и лъжесвидетелства, а скоро след това и
фалшиви новини.

Оскверняването на хостията
Днес не можем с абсолютна сигурност да установим кога точно се появява приказката за оскверняването на
хляба за причастие, но със сигурност се разпространява още през XIII век. Една от най-ранните истории, която
откриваме в хроника от 1298 г., разказва следното:
Парижки евреин купил от християнско слугинче осветена хостия, за което платил със сребро. Много сребро.
Бързо занесъл хостията в своята общност, където членовете й започнали да забиват в нея ножове и пирони, но,
странно как, не могли да я увредят. Накрая все пак успели да я разрежат на три части, при което от нея потекла
кръв. Те бързо хвърлили трите парчета във вряща вода, където осветеният хляб се превърнал в плът и кръв…
Тук, естествено, става дума за фалшива новина.
Историята обаче продължава да се разказва, понякога в леко променен вариант, но винаги се твърди, че евреи с
лоши намерения си присвояват осветена хостия. Винаги я приковават за стената или я малтретират по някакъв друг
начин. И винаги тече кръв.
Между XIII и XVI век лъжата се повтаря стотици и хиляди пъти и всеки път включва кражба или купуване на
хостия. Ту е взета от църква, друг път е купена от жена християнка. Важното е, че осветеният хляб винаги е
подложен на изтезания, които символично да удължат мъките Христови или да ги осмеят. Към края около историята
се появяват и разкази за чудеса, т.е. фалшивите новини се качват на ново ниво. Раздуват се и приказките за
зверствата, но структурата на разказа остава една и съща. Кражба или придобиване на хостията чрез покупка —
измъчване на хостията — кръвотечение.
С тази история фанатизираните християни искат да докажат, че евреите продължават да мразят религията им и
все още са готови да убият Исус. Използваните пирони напомнят за разпъването на кръст, а разрязването на
хостията на три трябва да символизира Светата Троица. Преобръщането в кръв и плът пък се отнася за Тайната
вечеря.
Става дума за фалшиви новини, които са целенасочено изфабрикувани така, че да засегнат християнската
доктрина. Потичащата накрая кръв трябва да докаже, че християнството е правилната религия.
Тази измислица служи като претекст за убиването на евреи, на всевъзможни места и в различни епохи.
Гоненията се провеждат с невиждана жестокост. Тълпи християни — рицари, селяни, крадци, разбойници и убийци
— си отмъщават за предполагаемото оскверняване на хостията. Понякога унищожават цели еврейски селища или
общности.
В определени случаи към фалшивата новина се добавят нови елементи, например кървяща хостия, показвана
като доказателство за оскверняването. Разбира се, става дума за предварително подготвен трик, при който парчето
хляб е напоено с нещо червено.
Според редица историци тази пропаганда е взела живота на няколко милиона евреи.
Лъжците и фалшификаторите имат обаче и други скрити оръжия.

Ритуални убийства
Според едно друго обвинение юдеите извършвали ритуални убийства. Християните твърдят, че евреите отвличат
или купуват християнски дечица, за да ги принесат в жертва на техния бог Яхве и да източат кръвта им. Тази кръв се
ползвала след това като лек или за замесване на безквасен хляб. Тези фалшиви новини също са били повод за
линчуване на невинни евреи и за нагласени процеси със смъртни присъди.
Първият такъв случай е от 1144 година, когато в Англия християни отправят обвинението, че евреи са отвлекли
или купили дете и после са го изтезавали. Всеки път след това, когато изчезвало християнско дете, подозренията
веднага се насочвали към еврейската общност. Ето как описвали подобни случаи:
„В онези години евреите около Великден купували малко християнче и му причинявали всички мъчения,
изтърпени от нашия Господ, а на Разпети петък го разпъвали на кръст заради нашия Бог, а след това го
погребвали. Мислели, че няма да ги разкрият, но нашият Господ ни показа, че момчето е светец мъченик, затова
монасите го взеха и го погребаха със свещена церемония в манастира. С Божията помощ той сега прави чудеса и
се нарича свети Уилям”.
Много практично, че се случвали и чудеса, което привличало още повече вярващи.
Скоро се появяват и други, богато украсени версии, които служах за оправдание на погроми. Заличени са цели
еврейски общности. Според лъжите такива ритуални убийства имало в Германия, Англия, Франция, Испания,
Италия, Унгария и Полша. Голям брой евреи увисват на бесилото, други биват изтезавани, изнудват ги за пари,
прогонват ги или просто ги пребиват на улицата. Много често тези измислици водят направо до масови убийства.
Чуват се все пак и разумни гласове. През 1244 г. германският император Фридрих II (Фридрих II Хохенхцауфен
(1194–1250) е крал на Германия и Сицилия, а от 1220 г. и император на Свещената Римска империя) нарежда на
редица теолози да разследват случай на ритуално убийство, състояло се в град Фулда. Теолозите стигат до следния
резултат:
„Нито в Стария, нито в Новия завет се казва, че евреите жадуват за човешка кръв. Напротив, те се пазят да
не се опетнят с кръв. Това произтича от законите на Мойсей, наричани на иврит Тора и Талмуд. Има и голяма
вероятност дори тези, на които е забранен досегът с кръвта от разрешени животни, да не изпитват желание за
човешка кръв. Срещу обвиненията са и следните аргументи: 1) това е ужасно; 2) природата го забранява, 3)
човешката връзка, която евреите изпитват и спрямо християните; 4) юдеите не биха застрашили нарочно своите
живот и притежания. По тези причини ние решихме, в единомислие с управляващите князе, да оневиним евреите в
Империята по обвиненията в тежки престъпления, а за всички останали евреи постановяваме, че сваляме всички
подозрения от тях”.
Независимо от това суеверията продължават да се ширят, а гласът на разума заглъхва. От амвона свещеници все
така проповядват омраза. При всяко изчезнало християнско дете обвиненията падат върху евреите, сочени винаги за
изкупителна жертва. Понякога изтръгват признанията им с помощта на изтезания.
Много често подобни истории са придружавани от едно (финансово изгодно) преклонение пред мними светии.
Проповедници и свещеници изравят костите на случаен труп, станал уж жертва на ритуално убийство, извършено от
евреи, и ги обявяват за реликви на мъченик. А мъчениците, дори и след смъртта си, вършат чудеса и лекуват хората
от всевъзможни болести. По този начин се появяват нови места за поклонничество, с костите на мнимия светец
като център за преклонение. Освен това няколко евреи отиват под ножа, а парите и другата им собственост биват
конфискувани.
Виждаме, че убийството на евреи е разкривало понякога допълнителни източници на приходи, припечелвани
след това от вярващите (християни). Броят на убитите по подобни обвинения евреи и до днес не е известен.

Отровители на кладенци
Трети и много популярен вариант за преследването на евреите е обвинението, че са отровили кладенците.
Особено по време на чумата, върлувала в половин Европа през годините между 1346 и 1353, хората търсят
причината за тази ужасна епидемия. Стигат до евреите. С мълниеносна скорост се разпространява мълвата, че
чумата взима толкова много жертви, защото юдеите били отровили питейната вода. Обвиняват чадата на Авраам в
коварство и в черна магия. Следват погроми, при които живота си губят стотици хиляди евреи.
Макар че евреите са били обвинявани и за други болести и пандемии, чумата винаги е била парадният пример за
тяхната злоба. Държат ги отговорни за Черната смърт в Германия, Австрия, Франция, Италия, Испания и
Швейцария.
Както и при другите злини, приписвани иа евреите, и за чумата се измислят легенди и заговори, уж ръководени
от последователите на Яхве и насочени срещу цялата християнска общност. Твърди се, че юдеите подкупват с големи
суми злато и сребро болни от чума, за да разнасят по тъмна доба отровни прахчета, които да пускат в кладенци,
извори и водни хранилища. Историите се разкрасяват и се разпространяват, а впоследствие хиляди евреи са
арестувани, изтезавани, изгорени на кладата и разчекнати на колелото за мъчения.
Тази жестокост християните оправдават с това, че евреите били убили Христос. Освен това били отвратителни
лихвари, така че от тях можело да се очаква двойно по-голямо зло.
Християните претърсват домовете на евреите, за да намерят веществата, с които те отравяли кладенците. С
помощта на най-варварски изтезания са изтръгнати фалшиви признания, истерията става все по-голяма,
подхранвана и от страха от чумата, Черната смърт.
И в тези случаи обвинителите конфискуват парите и имуществото на юдеите, а цели техни общности биват
изличени от лицето на земята. В Германия такива погроми има в Ерфурт, Франкфурт, Майнц, Кобленц и Кьолн.
Понякога изгарят евреите заедно с техните къщи, вместо да се правят специални клади.
Учудващо, но факт. Дори през XIX век в Бавария се появяват слухове, че евреите са отровили хмела в бирата или
пък сладкишите в пекарните, за да убият християнските деца.

Кръстоносните походи
Хиляди юдеи са убити в Европа и по време на кръстоносните походи. Под „кръстоносен поход” попадат не само
„свещените войни” за освобождаването на Йерусалим, но и всякакви други кланета, например сред славяни
езичници, монголци или пък православни руснаци. На особено внимание се радват сектите като катарите,
богомилите или пък ху ситите.
Катарите („чистите”), най-известната секта на Средновековието, тръгват от Балканския полуостров и през
първата половина на XII век се разпространяват из Централна, Западна и Източна Европа, като най-голямо влияние
добиват в Испания, Италия и Франция. Те издигат бедността и аскетичния начин на живот в свой идеал и се
отказват от консумацията на месо, не признават и брака. Необходими са няколко кръстоносни похода, за да бъдат
напълно унищожени, а „святи” мъже призовават от амвона за тяхното изтребление — папи, проповедници и
свещеници.
Хуситите са привърженици на Ян Хус, църковен реформатор от Бохемия, живял между 1371 и 1415 г. Отива в
Рим, за да защити пред курията своите възгледи, и въпреки че папата му гарантира свободно придвижване, той е
арестуван, изправен на съд и изгорен като еретик. Впоследствие хуситите навсякъде са подложени на гонения.
Богомилите (от славянски „приятелите на Бога”) също живеят съвсем скромно и се изказват срещу лукса и
блясъка на църквата. Те не признават Светото кръщение и другите тайнства, нито пък преклонението пред иконите.
Между X и XV век се разпространяват предимно в България и други страни на Балканите, както и в Русия. Срещу
тях също се водят кръстоносни походи.
По времето на всички тези походи в Европа цари невероятна религиозна истерия. От всички страни се чуват
крясъци като „Deus vult!”, „Deus le volt!”, или „Бог го иска!”. Тези възгласи буквално хипнотизират обикновените
християни и ги превръщат в убийци. Основният виновник е папа Урбан II, управлявал църквата между 1088 и 1099 г.
Със своите проповеди той омайва християните и разпалва страстите, за да ги накара да убиват всичко, изпречило се
пред очите им. Неговият кървав пример е последван и от други папи и духовници.
Истерията но време на кръстоносните походи достига невиждани размери. Към тях се присъединяват не само
благородници, но и най-обикновени хора. Мъже от Германия, Фландрия, Франция и Дотарингия изоставят жените и
децата си, за да прегърнат кръста. Има дори селски и детски кръстоносни походи, включват се даже и жени. Цели
семейства пришиват кръста на раменете, гърдите и гърбовете си и потеглят с волски каруци, дървени мечове и
сърпове, натоварили всичко, което притежават, за да прогонят „неверниците” от Светите земи.
Убийствата започват още по пътя към Йерусалим. Сред наи-популярните жертви са евреите. Във Франция,
Германия, Сърбия, Унгария и Гърция земята се пропива с кръв, навсякъде има убити, заклани и обесени, деца и
възрастни. Истерията се поддържа от фанатизирани проповедници, като сред най-известните са Бернар от Клерво
(Френски църковен деец, мислител и мистик (1091–1153), една от основните фигури при изграждането на
Цистерцианския монашески орден. Бернар е страстен борец срещу ересите в Църквата, както и главен
организатор на Втория кръстоносен поход. Канонизиран е през 1174 г. от папа Александър III, а през 1830 г. е
провъзгласен от папа Пий VIII за „учител на църквата”) и Петър Амиенски (Петър Пустинник) (Френски духовник
от Амиен (1050–1115), един от инициаторите и ръководителите на Първия кръстоносен поход. Организира т.нар.
Поход на бедняците, под чиито знамена събира армия от неопитни и зле въоръжени селяни от Франция и Германия.
Тя стига до Мала Азия, където на 21 октомври 1096 г. е разбита от селджуките близо до Никея).
Интересното е, че за всеки кръстоносен поход за кукловод може да се посочи една определена личност. Това са
папи като Урбан II, Евгений III (Римски папа (1145–1153 ), ученик на Бернар от Клерво. Рождената му дата не е
известна) или пък Инокентий III, както и ясно разпознаваеми проповедници, разбунили духовете на миряните
дотолкова, че кръвта им кипва и те тръгват да колят и бесят.
През този период са измислени всякакви фалшиви новини, например че християните в Светите земи са
подложени на гонения или че мохамеданите оскверняват светите за християните места. Проповедниците
оприличават мюсюлманите с „псета, нахлули в нашето светилище” (Урбан II), джамиите им са наричани „къщи на
дявола”, където мюсюлманите извършват какви ли не светотатства. Важното е да се поддържа огънят на омразата, а
това става само с помощта на фалшиви новини, с все нови измислени истории за ужаси, които не почиват на
никакви факти. В края на краищата няма значение кой гушва букета — евреи, мохамедани или сектанти. Избива се
всичко, изпречило се на пътя на фанатизираните християни.
Когато стигат до Йерусалим, тълпите не спират с изстъпленията си, особено при Първия кръстоносен поход.
„Понеже отбраната на Йерусалим се състоеше само от хиляда души, се стигна до неизбежното — най-свещеният
град падна под оглушителните и възторжени викове на кръстоносците. Те нахлуха като варвари, измъчваха хора,
обезглавяваха ги, хвърляха ги от кулите, изгаряха ги живи. Жените биваха пробождани, кърмачетата ги откъсваха от
майчината гръд и ги хвърляха от градската стена, или разбиваха главите им в забити в земята колове”, пише един
хронист. След всичко това кръстоносците се прегръщат, ронят сълзи от радост и тичат към църквата над Гроба
Господен, където казват, че изложили тялото на Христос след смъртта му.

Други религии
Който сега си мисли, че целта на горните редове е да се очерни християнството, дълбоко се лъже.
Привържениците на Корана също не се покриват със слава. Още Мохамед провъзгласява лозунга: „В сянката на
сабята се крие раят”. И двете страни колят и бесят с такава наслада, че и днес ни побиват тръпки.
Така че бихме могли надълго и нашироко да изброим всички войни, водени от мюсюлманите, или пък
многобройните конфликти на територията на Индия, където хиндуисти и мохамедани се избиват и през XX век. А в
Близкия изток и през XXI век шиити и сунити, двете най-големи течения на исляма, продължават да воюват едни
срещу други.
В интерес на историческата истина би трябвало да посочим всички войни, водени заради религиозни
убеждения, предразсъдъци или фалшиви новини. Бихме могли, на базата на многобройните случаи, да проучим как
и кога се пускат лъжите, с които една религия бива насъсквана срещу друга.
В днешно време теологическият бяс сякаш е отслабнал, поне в някои държави. Но не бива да правим грешката да
вярваме, че той вече не съществува. Затова и сега е важно да запомним някои съществени заключения.

Ценни заключения
В цялата история на религиите непрестанно срещаме единични личности, които подклаждат огъня на
омразата и събуждат желанието за убийства и погроми. По този начин те насъскват малки или по-големи
общности, както и огромни маси хора.
Това е едно от удивителните заключения на науката история.
 Анонимната маса никога, или много рядко, действа самостоятелно. При всички подобни случаи има
водачи, кукловоди и сиви кардинали. Потопим ли се дълбоко в миналото, за да го изследваме, ще можем
почти винаги съвсем точно да посочим тези подстрекатели.
Всеки път тези подстрекатели използват фалшиви новини, за да покажат разрушителните сили като
„логични” последствия. Ако вече има дискриминиращи разкази, те се подхващат и раздухват, измислят се и
нови.
Към това можем да добавим най-долнопробни риторични трикове, например показването на нещо изцяло в
черно-бели краски.
Напълно погрешно е да се обвинява самата религия, независимо дали това е християнството, юдаизмът
или ислямът, дори ако това вероизповедание се е натоварило с голяма вина.
Вгледаме ли се по-внимателно, ще осъзнаем, че дори и най-миролюбивата религия е способна да призове
към омраза, война и преследвания, стига на върха й да застане деструктивна личност.
В общи линии религиите на първо място проповядват мир. Достатъчно е обаче да се появи един папа в случая с
християнството, или няколко фанатизирани проповедници, за да се вкара религията в извращения.
Бихме допуснали голяма грешка, ако гледаме само назад, когато става дума за нетолерантност. Даже и в
някои уж цивилизовани държави днес се предприемат действия срещу определени религии или секти. Те
биват дискриминирани и избутани в ъгъла с помощта на фалшиви новини.
Такива примери има понастоящем в Германия, където т.нар. „антисектантски” пастори имат единствената задача
да проповядват против други религиозни общности, защото ги възприемат като конкуренция. Затова
безпрепятствено разпространяват фалшиви новини и предупреждават обществото. На прицел са например
мормоните, Свидетелите на Йехова, трансцендентални групи за медитация, сциентологията (Сциентологията е
система от религиозни идеи и философия, основана през 1952 г. в САЩ от писателя Лафайет Роналд Хабард (1911–
1986). Сред най- известните й последователи са Том Круз, Джон Траволта и Присила Пресли. От сектата са се
отрекли Патрик Суейзи, Оливър Стоун, Шарън Стоун, Ленард Коен и др. През 1991 г. е направен безуспешен опит
за регистрация в България като вероизповедание или като сдружение) и т.н.
Тези пастори се самоопределят като последователи на ловците на еретици от Средновековието. В определени
случаи се радват дори на държавна подкрепа. Има обаче редица съдебни решения, според които пасторите често
ползват фалшиви новини, които не издържат проверката на правосъдието и не бива да се разпространяват.
Лесно е да се признаят грешките от миналото, но да разпознаеш грешките от настоящето е изключително
трудно.
Решаващото е коя религия е в малцинство в съответната държава. В Египет и други страни, където
господстващото вероизповедание е ислямът, на прицел на дискриминацията и днес са християни и евреи.
И докато в Германия в днешно време е лесно да си „добър християнин”, то в някои арабски държави да бъдеш
последовател на Христос е опасно за живота.
Най-благородните мъже в историята, например Волтер, Ганди или Ашока, прочутият индийски цар, винаги са
призовавали към търпимост.
Само абсолютната толерантност спрямо всички секти, религиозни течения и вероизповедания е в
състояние да запази вътрешния мир в една страна и да предотврати оклеветяване или кланета.
Длъжни сме да позволим всекиму да бъде блажен по свое усмотрение. (На 22 юни 1740 г. кралят на
протестантска Прусия Фридрих II (1712-1786) отхвърля петиция за затваряне на католическите училища, като
написва отстрани станалата прочута фраза: „Всички религии трябва да се толерират. Властите трябва само да
следят никоя да не вреди на другите, защото всеки трябва да може да бъде блажен по свое усмотрение”. Фридрих
II Велики е описван като „просветен деспот” и провежда редица социални реформи. Толерантен по религиозните
въпроси, той се обгражда с образовани личности, сред които Волтер, Гьоте и Лесинг)
Това е поуката от историята, която трябва да изковем в главите си.
А сега нека потърсим други важни прозрения относно фалшивите новини, като за целта разгледаме една тема,
която и днес ни кара да се чудим и маем.
 4. Жени грешници, или гонението на вещици
Не бихме могли да разгледаме темата „фалшиви новини” под лупа, без да обърнем специално внимание на
вярванията в съществуването на вещици. Няма почти нито един друг въпрос, за който съществуват толкова много
легенди и суеверия.
В миналото наистина са смятали, че стари сбръчкани бабички, вещи в билките, или млади и красиви жени яздят
метли, омагьосват хора и добитък и са в състояние да предизвикат болести. Предполагало се, че са в съюз с дявола,
на който понякога се отдавали в диви оргии.
За фантазията е нямало граници. Летящи демони и всякакви страшилища също са сочени за ездитни животни на
вещиците, твърдят слуховете. С тяхна помощ и след като се намажели със специален мехлем за летене, те се
издигали във въздуха. Според най-известния преследвач на вещици Хайнрих Крамер този мехлем се правел от
изпражненията на малки деца. (Германски монах (1430–1505), член на ордена на доминиканците. През 1486 г.
издава книгата „Malleus Maleficarum“ или „Чукът на вещиците“, която дава инструкции как да се разпознават
вещиците и как да им се противодейства. Книгата достига невиждания за онази епоха тираж от 30 000
екземпляра. Крамер е известен и като инквизитор, осъдил, по собствените му думи, над 200 жени на смърт чрез
изгаряне на клада) Така вещиците можели да отидат на т.нар. вещерски шабат, редовната им среща, провеждана на
тайно място, където по тъмни доби изпълняват диви и разпуснати танци със сатаната.
Твърди се, че при тези танци вещиците се сношавали с нечестивия и сключвали таен договор, при който
продавали душата си, а в замяна получавали богатства, власт и магически сили.
Тези истории се разпространяват и разкрасяват до безкрай.
Разказва се например, че през нощта някой инкуб обладава жените. Това е мъжки демон или зъл дух, наместник
на сатаната, или самият дявол. Той се сношава със своята жертва, без тя да усети нещо. И именно затова жената се
превръща в спътница на дявола, или вещица.
Противоположното на инкуба е женският демон сукуб. Този дявол с формата на жена незабелязано отнема
семето на спящия мъж, а после се превръща в инкуб, за да оплоди с това семе някоя жена. Измислят се какви ли не
непристойни и перверзни сексуални изстъпления, които да опишат в най-малки подробности тези сатанински
практики.
Крайният резултат е все един и същ. След такова сношение вещицата е в състояние да прилага своите вредни
умения или черната си магия. Така тя може, с помощта на билки, заклинания, проклятия, просто с едно докосване
или с лош поглед да урочаса хора и животни и да ги разболее.
Простият народ вярвал на всички подобни истории. Фалшивите новини се разпространявали с мълниеносна
скорост, прескачали границите и се разказвали от държава в държава.
По-късно тези приказки се доукрасяват, с темата се занимават поети и писатели, теолози и астролози,
изследователи на фолклора и трубадури. Голяма част от населението вярва безпрекословно в съществуването на
вещиците, така че не отнема много време, преди преследвачи на вещици и набожни люде да се заемат с
измислянето на методи, които без съмнение да докажат дали дадена жена е вещица, или не.
На преследване са подложени десетки хиляди жени, тикат ги в затворите, изтезават ги и ги изгарят на клада. За
вещиците се съставят все нови и нови фалшиви новини, една от друга по-грозни, по-отвратителни и по-отблъскващи
— например, че по време на мъченията жената кълняла и бълвала заклинания, а от устата й излязло дяволче. Днес
оставаме безмълвни на фона на подобни истории и не искаме да повярваме, че всички тези приказки са били
приемани за чиста монета.
Затова най-важният въпрос гласи: Как е било възможно тези фалшиви новини, лишени от всякакъв здрав разум,
да се появят на бял свят?
Има три отговора на този въпрос.

Жени с магически способности

Интересното е, че всички тези ужасяващи истории почиват всъщност върху добри новини. В различни култури и
по различни времена се е вярвало в съществуването на жени с магически дарби. Първоначално това са способности
от „бялата магия”. Такива жени помагат на хората и са в състояние да излекуват дори най-тежките болести. Често
тези опитни билкарки са имали удивителни медицински познания и са можели да върнат болния като с магическа
пръчица към нов живот. Разполагали са с редица „бели” умения, за да предпазят от „черна магия” или други злини.
Били са магьосници, действащи с най-добри намерения, и във връзка със сили, недостъпни за простосмъртните.
Можели да отбиват проклятия, контактували с добри духове и познавали отлично природата.
Разликата между „черната” и „бялата” магия е очертана много рано. Изразът „вещица” се отнася все по-често, но
не винаги, за „черната” магия, докато благородните жени получават прозвища като феи или други подобни
наименования.
Вярванията в добри и зли вещици или магьосници са разпространени в най-различни култури. Познати са в
славянската и руската митология, където съществува например Баба Яга, вещица с не само отрицателни черти. Тя е
позната в Чехия, Полша, Словакия, Сърбия, Русия, Украйна, България и Гърция. В много славянски езици думата
„баба” означава „възрастна жена” или просто баба, а „Яга” е съкратеното полско женско име Ядвига.
Баба Яга също преминава през различни етапи на развитие. Първоначално е била богинята, отговаряща за
реинкарнацията, която помага на човека след неговата смърт да премине в ново тяло, да се прероди. Има легенда,
според която Баба Яга съществува като триединство между девица, майка и стара жена. Друг ранен вариант на Баоа
Яга поръсва хората с лечебна вода и лекува техните рани. Вероятно първообразът на тази фигура е билкарка или
лечителка. Тя е добра, помага на хората и от време на време раздава щедри подаръци.
По-късно Баба Яга се превръща в зла старица, обитаваща горите, която е много бърза и сръчна, придружавана е
от черна котка и е в съюз с дявола. Така една могъща, умна и конструктивна фигура мутира в някаква злобна,
деструктивна и страховита жена. В някои разкази има железни зъби, яде хора и украсява градинската си ограда с
черепите на своите жертви, набучвайки ги на коловете. В други легенди тя е способна да променя външността си и
да помага на дявола да лови души — един по-късен християнски вариант на първоначалната версия.
Нека се огледаме още малко.
В Литва и Латвия много известна е вещицата Рагана. В началото и тя е описвана с предимно положителни черти
— красива и надарена със свръхчовешки възможности. На литовски език думата regeti означава „виждам”,
„възприемам”, откъдето идва и името Рагана. Така че тя първоначално е смятана за гадателка или пророчица. По-
късно се превръща в похитителка на деца и става „зла вещица”, използваща черна магия. И тук виждаме
трансформация от добро към зло.
Да поровим още малко.
Японците също си имат вещица, която живее в планината исе казва Ямауба. В най-ранните описания тя е любяща
майка, помагаща на сираци, понякога дори символизира самата любов във всичките й форми. Тя е в пълна хармония
с природата и познава силите на билките. В по-късни времена в различните предания мутира към грозна старица,
вечно несресана и облечена в парцаливи дрехи. В отделни случаи е изобразена с две усти, а косите й могат да се
превърнат в змии. Умее да се превъплъщава в най-различни форми, причаква пътешественици, загубили се в гората,
и ги изяжда, след като ги е угоила до пръсване. Японската Ямауба умее да приготвя магически отвари и е опитна в
забъркването на отрови. (В Япония легендата за Ямауба е все още жива. В края на 90-те години на ХХ век млади
японки започват да избелват косите си, да се излагат на силно слънце, за да почернеят, или потъмняват кожата
си с препарати за изкуствен тен, след което нанасят бял грим но лицата си. Заради приликите със старите
изображения на вещицата тази мода се нарича „ямамба”.)
Друга фигура от японската митология е Юки Она, бялата снежна жена, или Снежната вещица. Тя е с бяла коса и
носи бяло кимоно, кожата й е почти прозрачна. Първоначално предупреждава хората за наближаващи снежни
виелици, но на по-късен етап започва да примамва минаващите през планините в снежните бури, където ги лъхва с
ледения си дъх, така че те замръзват на място.
Виждаме, че в миналото са съществували „бели” вещици с добри намерения, както и такива, които прилагат
„черна магия”. Не са малко случаите, когато в митовете на различни народи добрата фея се превръща в лоша
вещица.
След казаното дотук можем да проумеем по-добре поне един аспект от вярванията във вещици. В началото това
са били жени със свръхестествени способности, като повечето от тях са конструктивни. Така че разгадахме първата
третина, първата тайна около вещиците. Да повторим, че с това понятие са се обозначавали жени с особени
магически дарби.
Но как се стига дотам, че повечето вещици стават отговорни за болести и редица други негативни явления?

Средновековните суеверия
За да отговорим на горния въпрос, трябва да се върнем в Средновековието и годините след това, т.е. в епохата на
най- яростните гонения на вещици.
Днес често се забравя колко суеверни са били хората едно време. Почти всички, дори и най-просветените умове,
са вярвали в знаци, предзнаменования, чудеса, магия, магьосници и астролози (които в онези години все още не се
разграничавали от астрономите), както и в демони и духове. За средновековния човек троловете, елфите, коболдите,
гномите, джуджетата, драконите и вампирите са съвсем реални. Хората най-сериозно са убедени, че съществуват
върколаци, т.е. хора, които могат временно да се превърнат във вълци. Всеобщото мнение е, че душите на дечица,
починали преди да бъдат кръстени, се носят във въздуха, лутайки се над блата и мочурища. Да кихнеш в неподходящ
момент се е смятало за лош знак, който е желателно веднага да отблъснеш, произнасяйки „Бог да те благослови”,
или „За здраве!”. За да накараш някого да се влюби в теб, трябва да изпиеш определена тинктура, а бременност се
предотвратява, като плюеш три пъти в устата на жаба или ако по време на половия акт държиш яспис.
За предпазване от черна магия и нещастие се носят всевъзможни амулети, скъпоценни и полускъпоценни
камъни и пръстени. Подковата носи късмет, защото е във формата на лунния сърп. Луната е древно божество, така
че средновековните хора се уповавали на помощта на предишните богове.
В онази епоха се е вярвало без капка съмнение в силата на проклятието, в черната и бялата магия, в демони,
които можеш да подчиниш, както и във всякакви заклинания. С правилните формулировки си в състояние, така поне
са смятали нашите предци, да избегнеш помятане на плода и да изцериш болния. Дори християнският кръст и
прекръстването са имали магическата сила да отблъскват лошия късмет. На всеки ъгъл се предлагат и се купуват в
огромни количества отвари, които предизвикват у жените и мъжете любов, всички са убедени, че демоните и
вещиците са отговорни за бури и болести. Срещу болежките помагат молитви, против епидемии се провеждат
процесии или се дава обещанието за издигане на църква или параклис. Жестът за християнската благословия
всъщност представлява бяла магия.
Шарлатани, твърдящи, че могат да предсказват бъдещето, се срещат под път и над път. Някои гадатели казват, че
узнават какво ще се случи по полета на птиците, досущ както едно време в Древен Рим. На почит са хиромантията,
т.е. гледането на ръка, аеромантията (определянето на бъдещето според посоката на вятъра), както и изкуството да
правиш предсказания, гледайки как тече реката (хидромантия). От дима, издигащ се над огън, също е можело да
узнаеш съдбата си (пиромантия). А при некромантията се правят опити за викане на мъртвите, които да дадат
сведения за предстоящи събития, както и да те посъветват как да постъпиш в дадена ситуация. За подобни трикове е
ползвана дори и Библията. Разтваряш я на случайна страница, поставяш си пръста някъде на нея и четеш съответния
стих. След това опитваш да тълкуваш текста така, че да получиш ценна насока за проблема, който те мъчи в
момента. На особена популярност се радва астрологията. Всеки блаородник или владетел си има собствен дворцов
астролог. Казано накратко, суеверието е неотменна част от Средновековието и продължава и през следващата епоха.
Така че не бива да ни учудва, че съществуването на вещици се приема безропотно, особено като се има предвид, че
за тях се говори и в много по-ранни култури.
За вещиците се използват най-различни изрази като „демон в женски образ”, „крадла на мляко”, „жена, която
язди козел”, „гадателка „отровителка” или „магьосница”. Латинското malefica е за вещица, която причинява зло, a
fascinatrix те урочасва с поглед, докато herbaria познава билките. В онези години латинският език все още се
използва, особено сред образованите кръгове на обществото. В английския съществува wizard, магьосникът, а
вещицата е witch. В немския език думата Нехе (вещица) се появява през 1402 г.
Това е втората причина защо толкова дълго време никой не поставя под въпрос съществуването на вещици.
Времената са били такива, хората са били суеверни, защото не са имали обяснение за определени явления. Защо
един се разболява, а друг остава здрав? Откъде идва бурята, която унищожава реколтата? Какво причинява смъртта
на твоята крава, но не и на тази на съседа? Отчаяно се търсят обяснения за подобни неразбираеми случки. И от това
отчаяние се ражда убеждението, че за всичко са виновни вещиците. Изведнъж се откриват причините, довели до
дадено събитие, виновникът е установен. И понеже цялата епоха е в плен на суеверията, съществуването на
магьосници и вещици помага за по-лесното разбиране на живота и света. Дори това разбиране да е погрешно, че
даже и абсурдно, то дава на човешкия разум опорната точка, за която да се хване. Модел за обяснение на
необяснимото.
Съществува и трета причина за вярването във вещици.

Християнство и вещерство
Християнството заменя старите богове и ги прогонва от небесните селения. В същото време то донася и нов вид
суеверие, възприето с готовност от простия народ. Разликата между добро и зло е още по-строго очертана, между
рай и ад, между ангели и дяволи. Примери за всичко това има и в по-ранните култури.
През XII век един монах описва ада като място, „в чийто център дяволът е вързан с нажежени вериги за скара,
под която гори огън. Измъчените му крясъци нямат край. Със свободните си ръце той грабва осъдените души, а
зъбите му ги сдъвкват като гроздови зрънца. Горещият му дъх ги засмуква в огнената му паст. Други дяволи му
помагат и хвърлят телата на обречените ту в огъня, ту в леденостудена вода, или ги обесват за езика, след което
ги разрязват на две, или ги сплескват с чукове върху нажежена наковалня. В пламъците хвърлят сяра, за да може
отвратителната й миризма да причинява допълнителни мъки на изтерзаните”.
В своята прочута „Божествена комедия” италианският поет Данте допълва още неапетитни детайли към
описанието на ада.
Според народните вярвания дяволът не е измислица, а действително съществува, от плът и кръв. Описват го с
всевъзможни епитети, съществува цяло царство, населено от дяволи и демони, реещи се из въздуха, които изкушават
хората да извършват грехове. Има главни дяволи и дяволи подизпълнители, създадена е цяла йерархия в царството на
злото. За своите цели дяволът с особено удоволствие използва прелестите на жените, които да омайват мъжете с
красотата си, със съблазнителното си облекло, със сладкия си аромат, с червените си устни и с привидно невинното
спускане на клепачите. Та нали жените са наследнички на Ева, подала на Адам ябълката на греха. Човечеството
дължи своя упадък именно на една жена. Жените са символ на секса, т.е. представляват капан, заложен от
нечестивия. Достатъчни са една проста усмивка, един жест, един поглед, за да се замъгли умът на мъжа. Жените са
виновни за грехопадението, тъй като много лесно се поддават на дяволските хитрини, те по природа са слаби, поне
така проповядва църквата.
Заради всичко това е съвсем разбираемо как се стига дотам жените да бъдат сатанизирани толкова лесно.
Стъпката от жена до магьосница и до вещица е съвсем малка, тъй като жената е същество, изложено на голям риск,
когато става дума за дявола.
Как тогава да се изправим срещу тези предизвикателства? Слава богу, съвети за това има още в Стария завет. Там
се казва, че жени, занимаващи се с магия, се осъждат на смърт. „Врачка да се не оставя жива”, настоява Мойсей
(Изход, 22:18).
Лутер също вярва в съществуването на вещици и вълшебнички. В една от проповедите си казва: „Законът, който
повелява вещиците да бъдат убивани, е много справедлив, понеже те причиняват големи злини, за които често не
подозираме. Те могат да откраднат млякото и маслото от една къща, както и всичко останало… Могат да
омагьосат децата, могат да предизвикат непознати болести в човешкото коляно, които да разядат цялото тяло…
Причиняват вреди не само на тялото, но и на душата, предписват отвари, правят заклинания, за да предизвикат
омраза, любов, буря, опустошение на дома, на нивата. Правят го от разстояние цяла миля, че и повече, а с
вълшебните си стрели предизвикват болести, които никой не може да изцери… Тези магьосници трябва да бъдат
убивани, защото са крадли, прелюбодейки, разбойнички и убийци… Злините им са разнообразни, защото общуват
със сатаната”.
Виждаме, че и в църквата на протестантите съществува ясно изразеното желание вещиците да бъдат премахнати.
Католиците, разбира се, не се различават от протестантите, дори са по-лоши. При тях има специалисти по
въпроса с вещиците, това са свещеници, обучени да ги разпознават и гонят. Най-известният сред тях е цитираният
по-горе Хайнрих Крамер, авторът на книгата „Чукът на вещиците“. Той е член на ордена на доминиканците, който в
повечето случаи отговаря за инквизицията.
Под негово влияние през 1484 г. папа Инокентий VIII издава дори специална була, посветена на вещиците.
(Роденият като Джовани Батиста Чибо (1432–1492) Инокентий VIII управлява католическата църква от 1484 г.
до смъртта си. Описват го като слаб папа, лишен от собствена воля и амбиции. Понтификатьт му остава в
историята най-вече с преследването на вещици и с подкрепата за инквизицията) Впоследствие свещеници и
проповедници започват да издирват магьосниците и да ги хулят при всяка удобна възможност.
Отново сме свидетели как отделни личности са виновни за масова истерия. Няма нито един случай, при който
целият народ да подклажда тази лудост, правят го винаги конкретни хора.
Сред основните виновници са папа Инокентий VIII и Мартин Лутер. Двамата водачи на християнството водят
битката срещу вещерството, а към тях се присъединяват редица проповедници и монаси, най-вече от ордена на
доминиканците.
Така разкрихме третата причина за феномена „преследване на вещици”. Нека обобщим:
1. Още в по-ранните култури съществуват черна и бяла магия.
2. Ширещите се през Средновековието суеверия.
3. Християнството осъжда жените като носителки на греха, един папа издава була, а Лутер проповядва срещу
вещиците. Всичко това води до фалшиви новини.

Последствията
Изреждането на всички фалшиви новини, разпространявани по адрес на отделни вещици, би изпълнило няколко
тома. Затова ще се ограничим до констатацията, че в резултат на тези лъжи вещици се преследват в Германия,
Австрия, Италия, Англия, Швейцария, Нидерландия, че дори и в Шотландия и Полша.
Образът на вещицата е очертан окончателно в края на XIV и през XV век ловът вече може да започне. Гоненията
достигат своя пик в периода между 1450 и 1750 г. Броят на процесите срещу вещици нараства особено по време на
Трийсетгодишната война. А през XVIII век даже в университетите се водят дискусии как най-ефикасно да се
откриват и преследват вещиците.
 Делата се водят по определен план:
Най-напред се появява слух, т.е. фалшива новина. Има доноси, на места се разразява същинска треска.
На следващия етап вещицата е арестувана и хвърлена в затвора — някое подземие или кула. Събличат я гола,
бръснат й главата, след което претърсват цялото й тяло за следи от покварата. За закива са смятани например бенки
или други пигментни петна по кожата, оставени от дявола след сношението му с жената, подобно на печат или
дамга. Между другото, почти всеки човек има подобни петна по кожата. След това инквизиторът пробожда бенката с
игла, тъй като вярва, че от това място не тече кръв и вещицата не изпитва болка, тъй като дяволът се е погрижил.
Премълчава се обаче фактът, че някои от инструментите, с които се боде, са манипулирани така, че иглата да се
прибира в дръжката, когато допре до твърда повърхност. Така няма нито кръв, нито болка.
Щом вещицата вече е разобличена по този начин, започва разпитът, най-напред „с добро”. Тъй като тя,
естествено, няма какво да признава, следва по-обстойният разпит с помощта на различни инструменти за
изтезания. Болките са толкова ужасни, че накрая всяка жена признава, че е била в съюз със сатаната.
В резултат на това признание предполагаемата вещица бива осъдена на смърт чрез изгаряне. „Разобличената”
жена се връзва на кол, около който се натрупват съчки и дърва. Те се подпалват и вещицата изгаря.
Няма точни цифри за убитите по този начин жени. Според някои експерти в Европа са проведени около три
милиона процеса. Жертвите са минимум шейсет хиляди, но други изчисления сочат много по-голям брой. Според
тях само в Германия са изгорени 40 000 вещици.
Последната вещица в Централна Европа е екзекутирана през 1793 г. в Южна Прусия. Обезпокояващо е, че и до
днес има хора, които вярват в съществуването на вещици. Гонения на вещици обаче има и в наши дни в Африка,
Югоизточна Азия и Латинска Америка.

Равносметка
Описаното по-горе отново ни показва до какви последствия могат да доведат фалшивите новини. И за пореден
път виждаме, че подобни „новини” в повечето случаи са предизвикани от отделни, точно определени личности.
Процесите срещу вещици рязко намаляват, когато все повече клирици, философи, мислители и лекари се
изправят срещу варварското изгаряне на хора. След като и последната вещица е изгорена, става ясно, че напредъкът
е възможен.
Има не само хора, които активно пускат и разпространяват фалшиви новини, но и съвременници, които се борят
срещу тях. Това винаги са смели личности, заставащи с името си зад своите действия.
Кои са хората, застъпвали се за вещиците? Кои са истинските герои в този долнопробен театър?
В случая с процесите срещу вещиците се натъкваме на учени от университета в Тюбинген, които се изправят
срещу изгарянето на клада. През 1563 г. лекарят Йохан Вайер написва труд със заглавието „За лъжливия свят на
демоните”, в който се изказва срещу суеверията. (Холандско-германски лекар (1516–1588). Според него т.нар.
вещици са поведени от дявола по грешен път жени, душевноболни или слабоумни, изпаднали в меланхолия. Те се
нуждаят от медицинско лечение, а не от наказание) В резултат много владетели издават забрани за изтезания и
смъртни присъди за обвинените във вещерство. Трябва да споменем лекаря Йоханес Евих (Германски реформатор и
лекар (1525–1588), станал известен със своите изследвания на социалните последствия от чумата, както и с
изказванията си срещу гоненията на вещици), Херман Вилкен (Германски писател, хуманист и математик (1522-
1603). През 1585 г. издава книга със заглавието „Християнски колебания относно магьосничеството”), както и
Корнелиус Лос (Холандски католически теолог (1546–1595), един от иай-ревностните противници на
Реформацията. След 1585 г. живее и преподава в Трир, където става свидетел на редица процеси срещу вещици.
През 1592 г. написва трактат, насочен против тогавашния епископ на града и срещу всеобщите мнения за магии и
вълшебства. Според Лос вярването във вещици е инструмент па злото. В своите текстове той се изказва срещу
изтезанията и изтръгнатите с тяхна помощ самопризнания. Заради тази си дейност е арестуван и изправен пред
съд, но умира преди да бъде изгорен на кладата.). Срещу варварските действия се изказват и английският лекар
Реджиналд Скот (Английски лекар и писател (1538–1599), силно скептично настроен към вещерството и
магьосничеството. В своя най-известен труд „Разкриването на магьосничеството” (1584) той подробно описва
триковете на предполагаемите магьосници. За него обвиненията във вещерство противоречат на християнската
вяра, а уличените в престъплението жени за него са болни, страдащи от меланхолия, които си въобразяват разни
неща. През 1603 г. всички налични екземпляри на книгата му са конфискувани и изгорени по нареждане на току-що
коронясания Джеймс I, който няколко години преди това написва труд за демоните.) и протестантският пастор
Антон Преториус (германски теолог, протестант, последовател на Жан Калвин (1560–1613), борец против
процесите срещу вещици. През 1598 г. той публикува книгата си „Доклад за магьосничество и магьосници”, в
която изразява своя протест срещу вещоманията и мъчението.). През 1631 г. свещеникът Фридрих Шпее
(германски монах, член на йезуитския орден (1591–1635)) издава своята книга „Правни аргументи против делата
срещу вещици”, която дава началото на процес на преосмисляне в редиците на католическата църква. Много крале
и князе, малки и големи аристократи, както и кметове, повлияни от тези трудове, най-после слагат край на кладите
и процесите.
Трябва отново дебело да подчертаем, защото е изключително важно: Винаги са единични личности, които
издигат гласа си срещу фалшивите новини.
Така че всеки от нас трябва да реши дали да бъде сред онези, които разпространяват фалшивите новини, или да е
част от тези, които ги унищожават. Всеки от нас има глас, който трябва да издигне.
 5. Кризата на основателите и фалшивите новини
Да оставим сега кладите и негодниците, както и разбойниците и героите, и да обърнем внимание на една съвсем
различна тема — фалшивите новини от света на финансите.
За целта сменяме мястото и времето и се пренасяме по- близо до настоящето, за да разгледаме друг вид
подправени новини, изсипали се над човечеството особено обилно в началото на новото време, когато вестниците
започват да никнат като гъби.
Следващият пример показва как банкери мамят хората до такава степен с фалшиви новини, че човек може само
да клати глава в недоумение. Случаят е исторически доказан и ще ни даде възможност да разберем по какъв начин
хората са били подведени и кои признаци със сигурност подсказват, че има нещо гнило.
Да, обещанието не е малко! Но да започваме!

Кризата на основателите
Днес вече почти никой не помни т.нар. криза на основателите, едно явление, което през 1873 г. засяга Германия,
Австрия, САЩ и някои други държави. В наши дни рядко се говори за тази криза.Началото й е в Германия. Затова
най-напред трябва да погледнем назад и да си дадем сметка в каква ситуация е била страната в онзи период.
Малко преди кризата Бисмарк обединява Германската империя в едно цяло. Преди това на територията на
страната съществуват много малки държавици. През 1864 Прусия, със своя „железен канцлер” начело, първо
поглъща Шлезвиг, а след това и Холщайн. Следват победи над войските на Бавария, Вюртемберг и Баден, а през
1866 Австрия е надвита в битката при Храдец Кралове. В резултат Прусия анексира кралство Хановер, Франкфурт
на Майн и части от Хесен. Скоро след това Бисмарк основава Северногерманския съюз, а южногерманските
държави са привлечени към митнически съюз, т.е. с икономически облаги. И когато през 1871 Прусия побеждава и
Франция и придобива Елзас-Лотарингия, вълните на националното единение достигат своя връх.
Последствията са значителни. Идва ред на основаването на Германската империя, създадена малко след войната
с Франция.
Настроението в империята е великолепно. Най-напред обаче се налагат преговори. Бисмарк бързо се споразумява
с Баден и Хесен, малко по-трудно е с Бавария и Вюртемберг. В края на краищата тези две държави получават
специални права във военно, данъчно, транспортно и далекосъобщително отношение. Дебелоглавите баварци дори
тайно получават допълнителни отстъпки, станали обществено достояние едва през 1917 г. При всички бъдещи
преговори за мир трябва да присъства баварски представител. В резултат на всички тези промени дотогавашният
крал на Прусия е провъзгласен за император на новата Германска империя. Прокламацията се състои на 18 януари
1871 г. във Версай. Всички се прехласват по факта, че най-после е създадена „Германия”. Успех докъдето ти стигат
очите.
Може да се каже, че тази нова Германия е създадена благодарение на военната машина на Прусия, както и от
безскрупулния Бисмарк. И макар че по-късно е възхваляван до небесата, канцлерът всъщност с една долнопробна
личност, това не бива да се забравя. По пътя си той неведнъж нарушава правните норми. Нека погледнем някои от
неговите злодеяния:
На претенциите на Дания, която също иска да придобие Шлезвиг-Холщайн, Бисмарк не обръща никакво
внимание, вместо това решава спора с военно насилие.
Преди войната срещу Шлезвиг и Холщайн Австрия бива омаяна по всички правила. След това канцлерът се
отмята от съюза и изпраща войниците си срещу австрийците. Тайно си сътрудничи с унгарски революционери, с
които императорът във Виена има сериозни проблеми, и им изпраща пари, за да въстанат срещу австро-унгарската
корона, така че той по-лесно да победи бившия си съюзник. Извършва предателство, без да му мигне окото.
С помощта на интриги, военни намеси и хитрини Бисмарк изтрива от лицето на земята редица германски
княжества.
На Франция също погажда гаден номер, предизвиквайки войната от 1870/71 г. След това Франция и новата
Германия са обвързани за вечни времена в неподправена омраза. Не бихме сгрешили, ако направим заключението,
че може би и Първата световна война нямаше да се състои, ако не беше този интригант на поста канцлер на Прусия,
който непрекъснато мами своите съюзници, който сключва договори и тайни съглашения с цяла Европа и кара
всички да очакват какво ли не, и който, не на последно място, потиска всички свободи в новата Германия. Бисмарк
се бори срещу социалистите, срещу свещениците, срещу религията, срещу монасите, срещу либералите, срещу
предшествениците на Християндемократичния съюз, срещу парламента, срещу пресата и срещу историците.
 Според нас и до днес много учени в областта на историята имат съвсем грешна оценка за този Бисмарк.
Въпреки всичко току-що създадената Германия ликува. Хората излизат по улиците, пеят и танцуват. Седмици
наред се наливат с бира. „Вечният” враг Франция най-сетне е поставен на мястото му. На възгорделите се и фукливи
австрийци е показано къде зимуват раците и кой командва парада. Малките княжества са заличени от картата и
най-после са подчинени на по-голямата цел, наричаща се Германия. Страната е в опиянение от победата, всичко
изглежда възможно.
Необходимо е да знаем за тези настроения, когато се вгледаме малко по-внимателно в най-голямата финансова
криза до този момент.

Възходът
През 1870 и 1871 г., когато Бисмарк побеждава французите и създава новата Германия, страната преживява
невиждана дотогава вълна на нови начинания. Основават се фирми и предприятия, никнещи като гъби след дъжд.
Създава се железопътна мрежа, пресичаща цяла Германия надлъж и нашир и даваща тласък на икономиката. Сега
вече е възможно стоките да се придвижват без досадните митнически бариери и без сложното прехвърляне от едно
транспортно средство на друго. Страната цъфти, създават се редица акционерни дружества, необходими за
финансирането на новите предприятия. Никога дотогава настроението не е било толкова добро. На всичкото отгоре
„проклетата” Франция е принудена да плаща сериозни репарации на Германия — повече от пет милиарда франка,
които в днешни пари се равняват на около 2,5 милиарда евро. Между 2,5 и 3 милиарда франка се вливат направо в
германския капиталов пазар, което допълнително подпомага икономиката, издигнала се до безпрецедентни висини.
Индустрията, съсредоточена дотогава в производството на военни продукти, сега се фокусира върху мира. Има
много за наваксване, необходими са стоки за бита. И тъй като новата Германия представлява много по-голяма
икономическа зона, пазарите за тези стоки са огромни. Само в Прусия в периода между 1871 и 1873 г. на бял свят се
появяват 500 нови акционерни дружества. На капиталовия пазар се появяват и частни пари, и тъй като настроението
е добро, даже превъзходно, цените на акциите скачат до небесата. В резултат всс повече инвеститори започват да се
интересуват от ценните книжа. Та нали няма нищо по-примамливо от бързо спечелените пари. Това от своя страна
подклажда огъня на спекулативните сделки, от които акциите поскъпват още повече. Много хора взимат кредити от
своите банки, за да се включат в борсовата търговия. И банките участват в тази игра, въпреки че би трябвало да
знаят какво ще последва.
И тогава на небосклона на пазарите се появява облак.

Сривът
Облакът е над Австрия и в началото никой не му обръща внимание, тъй като навсякъде настроението е повече от
слънчево. Самият император допринася за това. Световното изложение, насрочено да започне във Виена на 1 май
1873 година, е планирано до най-малката подробност. По волята на императора то трябва да покаже нагледно
напредъка на Австрия. Затова австрийският владетел предварително е забранил да се публикуват лоши новини.
Пресата е вързана на каишка, а на журналистите е вменено да пускат само положителни материали. Резултатът от
този наложен оптимизъм? Заради доброто настроение няколко месеца преди световното изложение акциите
достигат астрономически цени. Експлодират дори цените на недвижимите имоти, и то не само във Виена. Парите
са лесно достъпни, спекулантите действат със замах. До борсата в австрийската столица достига и германски
капитал, тъй като икономиката в империята на Бисмарк е във възход и парите трябва да бъдат вложени някъде.
На 5 май 1873 г. се стига до първите по-сериозни загуби. Хората наострят уши. Някои спекуланти забелязват, че
само седмица след откриването на световното изложение за един ден са обявени 120 фирмени фалита. Затова
цените иа някои акции падат драстично, а полицията затваря борсата. И до днес за тази дата се говори като за
„черния петък“ иа виенската борса. Банките стават по-предпазливи и стискат парите си, вместо да ги раздават така
лесно, както преди. Ето защо вложителите изпадат в неплатежоспособност, в резултат на което други инвеститори
започват да изпитват съмнения и се стремят да се отърват възможно най-бързо от книжата си. Парите изтичат като
река от пазара, верижната реакция е в ход. Накрая тя става толкова драматична, че повлича със себе си и други
европейски, че даже и американски борси.
В САЩ фалира банката „Jay Cooke & Company”, инвестирала средствата си предимно в имоти и железници.
Затворена е и нюйоркската борса.
По същото време Франция изплаща и последния франк от репарациите, така че и този източник на средства за
Германия пресъхва. В Берлин се стига до затваряне на една банка, която повлича няколко акционерни дружества със
себе си.
В края на краищата повечето австрийски банки престават да съществуват, както и половината от току-що
основаните акционерни дружества.
Край на партито.

Резултатът
Ето накратко и последиците: Лихвите по кредитите се покачват. Железопътните компании изпадат в
затруднения. Производството намалява, следват уволнения и съкращаване на заплатите. Потреблението пада.
Цените на германските акции се сгромолясват. Фалити, самоубийства и трагедии водят до песимизъм. Голяма част
от населението обеднява, като това състояние ще продължи повече от 20 години. Безработицата расте ли расте.
Фалират общо 61 банки, но нито една от големите, 116 индустриални предприятия и 4 железопътни компании.
Цените на недвижимите имоти падат, икономиката е в застой.
Бисмарк въвежда защитни мита за вносните стоки, други държави също предприемат протекционистки мерки.
Всичко това води до спад на световната икономика. Повяват се конспиративни теории, изведнъж хората започват да
правят разлика между добрите, земни и честни германски фабриканти и алчните и кръвопиещи еврейски
капиталови акули. Светът има нужда от своите изкупителни жертви.
Но какви са истинските причини за кризата на основателите?
Ето, сега става наистина интересно.

Анализът
Днес историци от най-различен произход са единодушни, че военната политика на Бисмарк играе
опустошителна роля. В началото всичко изглежда наред, но едва огромният приток на пари от Франция подклажда
същинския огън на спекулациите. Виждаме, че дори една победа може да има негативни последствия.
Между другото самият Бисмарк печели голямо състояние на борсата. Личният му банкер, някой си
Блайхенрьодер, купува тайно от негово име голям брой акции. (Гершон фон Блайхенрьодер (1822-1893) е един от
най-влиятелните частни банкери в Берлин по времето на Бисмарк. Банката му е водеща при финансирането на
железниците и индустрията в Прусия, а по-късно и в цялата Империя. Поддържа гесни контакти със семейство
Ротшилд и става техен представител в Берлин. Смятан е за един от най-богатите хора в света по това време,
състоянието му се изчислява на 100 милиона златни марки. Като близък приятел на канцлера, Блайхенрьодер
изпълнява и тайни дипломатически мисии от името на правителството. Участва и във финансирането на
железницата на барон Хирш в България.) И тъй като е наясно с политиката, която ръководи, Бисмарк знае и на кой
кон да заложи. Не му стига да бъде обсипан от императора с пари и титли, иска да натрупа и лично състояние, без
това да стане обществено достояние, така че всичко се случва зад гърба на народа. В днешно време всеки политик
би се препънал при подобно поведение, биха го обвинили в злоупотреба с поверителна информация и би изгнил в
затвора.
Един от виновниците за кризата несъмнено е съмнителният господин Бисмарк.
Друго нещо, на което историците обръщат внимание, е свръхпроизводството в Германия по това време. Повечето
предприятия са затънали в дългове до гуша и тъй като нямат пари, бързо се превръщат в акционерни дружества,
много от които са силно надценени и емитират акции, надвишаващи в пъти реалната им стойност.
Особено долнопробна роля играе пресата. Вестниците непрекъснато пускат добри новини и статии как да
забогатееш лесно и бързо, търгувайки с акции.
Фалшиви новини, накъдето и да погледнеш.
Медиите призовават хората да инвестират в ценни книжа и самите те забогатяват неимоверно благодарение на
все по- мащабните рекламни кампании, публикувани на страниците им. Всеки, дръзнал да посочи истината или да
говори за проблеми, бива разкъсван на момента. Вестниците стават съучастници и в нагла измама. Всеки път, когато
някоя компания пусне нови акции, те пишат, че това е особено изгодна сделка. Самите компании, емитирали
книжата, от своя страна, наемат хора, които да симулират наплив пред банковите гишета, където се продават
акциите им. По този начин на новите евентуални инвеститори се втълпява, че новите акции са силно търсени. След
това вестниците съобщават за това масово търсене. Така пресата, банките и съмнителни фирми работят ръка за ръка
с единствената цел да натрупат бърза печалба и да измъкнат парите от вложителите.
През най-горещите дни на 1871/72 г. почти всеки ден на борсата се листва нова компания. Измамени са най-вече
обикновените хора, които не разбират каква игра се играе в момента.
Така че, ако обобщим резултатите в търсене на виновниците, на първо място трябва да посочим Ото фон
Бисмарк. Подозрителна е и ролята на владетеля на Австро-унгарската империя.
На второ място трябва да споменем малките и по-големите банкери, както и измамниците от средите на
предприемачите. На трето място е пресата.
 В интерес на истината банкерите не носят вина за целия период, тъй като действат на фона на политическите
събития. Но те са достатъчно хитри и безскрупулни, за да използват без никакви притеснения тези политически
събития за своя полза. Просто плячката е прекалено тлъста. Банките се опитват да тълкуват политиката, да
предвидят развитието и да го превърнат в звонк. Затова зад кулисите систематично подклаждат борсовата истерия и
дотолкова заразяват другите със своята алчност, че те вече не мислят рационално.
В своя безмерен ламтеж за печалба много банкери (предимно по-малките) забравят да се оттеглят навреме от
презрелия пазар и фалират. Самите те стават жертва на развитие, за което са допринесли.
Понякога историята е ужасяващо справедлива.

Поуките
Прекалено очевидно е какво можем да научим от този пример:
Не се доверявайте на прекалено добрите новини, когато става дума за акции и борса.
Разбира се, и тогава журналистите са били подведени и подкупени. Ако погледнем около 50 финансови кризи,
последвали борсов възход, всеки път ще установим, че всяко такова поскъпване на акциите е предизвикано
изкуствено. Такова поскъпване, придружено от същинска еуфория, винаги е манипулирано, инсценирано от
хладнокръвни кукловоди. Зад подобни явления на практика винаги стои гнусен алианс от:
1. политици на високи постове,
2. големи банкери (понякога и компании),
3. журналисти и
4. учени.
Тази игра се играе и днес. (Финансови) журналисти и икономисти биват подкупвани, за да разпространяват
еуфория и добри новини. Обикновено цената им е ниска, ако и без това не са на заплата при някоя финансова акула
и не пишат каквото им наредят отгоре.
Фалшивите новини във финансовия сектор се създават както едно време.
Същинските злодеи не са обаче тези драскачи, а политиците, съюзили се с големите банкери, действащи
незабелязано от всички зад кулисите. Журналистите и учените са просто част от персонала на големите финансови
акули. Всъщност те са напълно незначителни и задачата им е да хвърлят прах в очите на инвеститорите. В тази игра
те са на най-долното стъпало, изпълнители на заповеди, колкото и да се дуят като „експерти“.
Така че когато пресата, заедно с няколко купени учени, започва да обещава на народа рая на земята,
професионалният капиталовложител бяга надалеч и казва сбогом на борсата. Глупавият и непросветен инвеститор
обаче позволява да го водят за носа.
Топекспертите, например Сюзън Ливърман, която е номер едно сред специалистите по инвестиционни фондове,
смятат, че добри новини, пуснати от „експерти” и „борсови анализатори”, са най-ясният сигнал, че има нещо гнило
и че в тези книжа не бива да се инвестира! Срещнете ли значи такива хвалебствени новини в пресата, подкрепени
от „експерти”, бягайте от споменатите акции, или направо от борсата.
Същинските кукловоди винаги са политиците и банкерите, като много често политиците са на заплата при
банкерите. Започва с това, че цената на акцията бива изкуствено надута, най-вече чрез добри новини,
разпространени от купени медии и шепа „учени” и „експерти”. А след това цената на книжата пада главоломно.
Големите банкери и истински запознатите знаят, разбира се, как протича тази игра. Когато акцията все още е
евтина, те се включват, а когато е достигната точката на кипене, предизвикана от самите тях, напускат терена.
Разноските за подкупите, платени на журналисти и учени, изобщо не влизат в сметките. Банкерите и големите
финансови акули плащат тези разходи от сметката за пощенски разходи.

Истинските последствия
Бихме могли да махнем пренебрежително с ръка и да посочим с присмех глупостта на малкия неопитен
инвеститор. Бихме могли, изпълнени с цинизъм, да кажем, че обикновеният човек винаги остава измамен, когато
влиза в басейн, пълен с големи акули. Но това би било твърде късогледо.
Никога не оива да забравяме, че икономическите кризи са в състояние да завлекат всяка държава в бездната.
Една инсценирана от безотговорни банкери световна криза може да доведе целия свят до ръба на икономическата
катастрофа, а в екстремен случай може да предизвика световна война.
Затова нека в тази светлина разгледаме ролята на големите банкери по време на световната икономическа криза
от 1929 г., без предразсъдъци, без милост и по начин, какъвто историците днес рядко, или почти никога не
използват.
 6. Световната икономическа криза от 1929 г.
Ако я четем правилно и, най-вече, ако извличаме правилните заключения от събитията, случили се в миналото,
историята може да е интересна и напрегната като добро криминале.
Затова нека разгледаме по-подробно може би най-голямата и най-важна криза за всички времена. За целта трябва
да прескочим Океана и да погледнем какво са правели кукловодите, предизвикали световната икономическа криза
от 1929 г. в Съединените щати.

Оргия от борсови спекулации

След Първата световна война САЩ направо се пръскат от самочувствие. Все пак са спечелили Голямата война.
Издигнали са се до световна сила номер едно. Без САЩ Великобритания и Франция са били загубени. Освен това
американците разполагат с може би най-доброто политическо верую в света: Там парите не са зло, те са част от
добрия тон, който повелява да печелиш колкото се може повече. Думите „капитализъм” и „капитал” имат
положителен оттенък. Икономиката върви на пълни обороти. Времената са розови, навсякъде изникват нови
производствени мощности, работа има почти за всички. Особено силен възход преживява автомобилната индустрия,
през 1927 г. от конвейерите слизат повече от четири милиона превозни средства. Борсата също се развива добре,
след 1924 г. курсовете на акциите се покачват повече или по-малко постоянно. Печалбите са внушителни. Не е
нужно да си особено интелигентен, за да натрупаш състояние от борсата. Цените се покачват месец за месец.
Вярно, непрекъснато има и леки сривове, например през 1926 г., но борсата в Ню Йорк всеки път се възстановява
много бързо. Оптимистите са прави, песимистите не са. През 1927 цените започват да се покачват все по-бързо.
Хората най-напред наблюдават този феномен с недоверие, а след това с нарастващ интерес и виждат, че е
сравнително лесно да печелиш на борсата, стига да заложиш на правилния кон. Не са малко борсовите агенти,
предприемачите и хората със свободни пари, които трупат истински състояния само с няколко най-прости сделки.
Интересно, нали?
Дори т.нар. обикновен американец наостря уши. Нуждаеш се само от малко пари в брой и вече си част от играта,
в състояние си да гребеш от същия извор на пари, от който взимат и богаташите. Можеш съвсем спокойно да стоиш
и да гледаш как курсовете се покачват и покачват, и в същото време да си лежиш на кушетката и да си пушиш пурата.
От възможността да забогатееш по този начин започват да се игпересуват не само професионалните спекуланти,
но и хора, които дотогава гледат на борсовите сделки с подозрение. Пари в брой се намират лесно, те са обикновена
стока, която можеш да си купиш от банката. Е, налага се да платиш солена лихва, но по принцип всеки може да се
включи в тази пленителна игра, развиваща се на борсовия терен.
И така след 1927 г. все повече хора се качват на борда, дори такива, които хал хабер си нямат от акции. През 1928
г. вече стотици хиляди американци са във водовъртежа на спекулациите, без преди това да са имали представа за
какво става дума. Започва фазата на раздуването на балона. Дори най-обикновени хора бягат от (суровата) реалност
на пазара към (мечтания) идеал на борсата.
В играта се включват банките, вестниците и списанията. И тъй като на пазара се изливат нови и нови пари,
цените на акциите продължават да растат. Вестниците с големи букви редовно съобщават за гигантски печалби,
вследствие на което все повече хора проявяват желание да участват, а вече активните играчи взимат все по-големи
кредити, за да могат да надцакват новаците. В един момент курсовете растат ежедневно.
Естествено, големите в бранша също участват. По-късно се чуват предположения, че е имало задкулисни
договорки с цел изкуствено завишаване на цените, но за това ще стане дума малко по-нататък. Както и да е,
борсовата треска обхваща цялата страна.
Не всички са щастливи от това развитие. Черногледите обаче, които предсказват скорошен крах, са заглушени и
направени за посмешище. Стават дори обект на открити заплахи.
Хърбърт Хувър, избран през есента на 1928 за президент на САЩ, също има своите съмнения, но не ги споделя
публично. Федералният резерв (Централната банка на САЩ, ФЕД) също мълчи, макар че някои господа там със
сигурност са наясно, че тази игра не може да продължава вечно.
С отворени очи спят и журналистите, специализирани в икономическите въпроси. Те пропускат да предупредят
за надвисналите над борсата опасности. Обикновено пресата мисли и действа в кратки периоди, а тлъстите
заглавия, които съобщават за нови и нови печалби, се продават по-добре от лошите новини, които никой не иска да
чуе. Единственото изключение е вестник „Ню Йорк Таймс”. Но и там редица журналисти са купени от определени
финансови магнати, за да хвалят до небето някои книжа — вече показахме как се играе тази игра. Като цяло пресата
се проваля с гръм и трясък, колкото и да си въобразява, че дава гласност на критичното мислене.
Казано накратко — инвеститорите стават жертва на фалшиви новини.
Икономистите също не се окичват с особена слава. За тяхната същност също говорихме вече.
На пазара се емитират все нови и нови акции, създават се някои от най-големите инвестиционни фондове, които
нерядко държат стотици, ако не и хиляди различни акции в портфейлите си и чиято привидна цел е да множат
„умело” и „с вещина” парите на вложителите, както твърдят рекламните им послания. Тези фондове зависят от това
обикновените хорица да им доверяват спестяванията си, затова те ползват всички прийоми на пъблик рилейшънс.
Наемат например за членове на управителните си съвети големите имена в икономическите науки, за да спечелят
доверието на инвеститорите. Все пак професорската титла има някаква стойност в обществото, особено ако зад нея
стои някой престижен университет. Докторска титла също не е зле, а известно име от средите на големите пари има
голяма притегателна сила. Използват се и други известни личности и имена от аристокрацията, за да придадат
блясък на инвестиционните фондове. На практика всеки икономически корифей е купен от някоя голяма акула.
Така че гласовете от тази страна на барикадата са изцяло положителни.
Или, казано с други думи, икономистите се провалят тотално. Но тъй като самите те пълнят джобовете си, нямат
никакъв интерес да отблъснат своите работодатели, плащащи им щедрите заплати. Някои от т.нар. експерти също
спекулират на борсата. А кой спекулант би започнал да пише срещу собствените си интереси?
Така започва най-дивата оргия на спекулативните сделки, която светът някога е виждал. Пари лесно се взимат
назаем, дори ако трябва да плащаш 8, 10 или 12 процента лихва. На кого му пука, ако за един-единствен ден можеш
да удвоиш залога си или за месец да прибереш десет пъти повече? Затова към Ню Йорк потичат огромни суми.
Който притежава суха пара, започва да дава кредити на спекулантите срещу все по-високи лихви, или пък сам
тръгва да играе на борсата. Заемите стават все по-големи, хората буквално се бият за новите акции, щом те излязат
на пазара.
Заради неимоверното търсене шепа финансови жонгльори, надушили златна възможност, започват да емитират
нови и нови акции. Дори няма значение дали тези книжа имат някакво покритие, важното е, че има достатъчно
купувачи.
Участващите в играта банки също имат повод да ликуват. Те с готовност предоставят парите, за да могат хората
да купуват акции на кредит. От Федералния резерв банките получават средствата срещу пет процента, след което ги
раздават срещу дванайсет на сто. Взетите от националната банка заеми достигат астрономически размери, а
банките само ги местят от ляво на дясно и те, като по чудо, вече са се умножили. Никога преди това времената за
банкерите не са били толкова благоприятни. Предприемачите също печелят, а трябва и да влагат някъде
спечеленото. Така парите на много компании се стичат към Уолстрийт, където е центърът на събитията, където
инвестираш парите си срещу добра лихва или играеш на борсата.
Стига се дотам някои компании да прекратят производството си. Та нали с акции се печели повече и по-бързо, от
колкото чрез тежък труд. Все повече фирми дават заеми на Уолстрийт.
В играта се включват и най-големите концерни и предприятия. Семейство Рокфелер, притежаващо нефтени
компании, редовно прехвърля милиони долари към Уолстрийт. Участват и големите електрически компании, както
и стотици други фирми. След известно време Федералният резерв губи всякакъв контрол над паричните потоци,
отправени към Уолстрийт, тъй като парите са навсякъде и са лесно достъпни. Големите компании дори задминават
националната банка.
Въпреки всичко Федералният резерв е обзет от угризения на съвестта. Някои членове на ръководството са
наясно, че тази оргия не може да продължава вечно. Чуват се и критични гласове, но те бързо са заглушени. Ако
ФЕД спре да предоставя кредити на спекулантите, те ще се обърнат към богатите компании. Има и посредници,
които набавят веднага необходимите суми, макар че техните лихви стават все по-високи. И тъй като партито
продължава, никой не поглежда процентите. Дали са 12 или 20 няма никакво значение.
Все пак напрежението осезаемо нараства. Шефовете на Федералния резерв се срещат при закрити врата. Някои
играчи вече са неспокойни. Но понеже ФЕД не излиза с официални съобщения, никой не обръща внимание на
странното поведение на върховните пазители на финансите.
Мълчание запазва и президентът на САЩ.
Появяват се първите обезпокоителни сигнали. Шепа влиятелни участници на борсата започват постепенно да
продават книжа. Няколко банки затягат условията по кредитите. Освен това цените на акциите тръгват постепенно
надолу. Страхът плъзва по коридорите на Уолстрийт.
Преди обаче паниката да обхване всички, на хоризонта се появява спасителят. Чарлз Е. Мичъл, шефът на една от
най- големите американски банки, който е директор на Федералния резерв в Ню Йорк. Мичъл е символ, рицарят на
бял кон, появил се от нищото, за да се бори срещу черните и зли демони на борсата, като започва да налива пари. Не,
партито все още не е приключило. Спекуланти, играли с високи залози, падат на колене и благодарят на Господ.
Пред пресата Мичъл заявява на висок глас, че ще предотврати недостига на пари, предизвикан от „лошия” ФЕД. В
резултат варварските лихви, достигнали двайсет процента, падат. Мичъл помпа пари към пазара срещу само 16 на
сто, което все още си е солено, но все пак сигнализира на играчите, че непосредствената опасност е преминала.
Купонът може да продължи, а Мичъл е новият герой.
Хората изобщо не обръщат внимание на опасността от срив. Предпочитаме да вярваме в това, което искаме, а не
в това, което е налице.
Въодушевлението достига нови висини. Започва последната фаза на оргията. И тъй като и правителството не се
намесва на пазара, посоката е само една — нагоре. Бумът достига връхната си точка. Никога преди и никога след
това толкова много хора не са забогатявали така лесно, както през този период. Жените на спекулантите носят най-
скъпи кожени палта и най-фрапантни бижута, всеки се перчи със своите луксозни придобивки. Шофьори в ливреи и
с огромни лимузини возят големите играчи напред-назад из Ню Йорк. Самите шофьори също играят на борсата и
непрекъснато се опитват да получат някой ценен съвет, докато возят богатите си господари. Наострят уши при всяка
дума, изречена на по-висок глас на задната седалка.
Книжа за продан има достатъчно. Дружествата отдавна са се изхитрили да пускат все нови и нови акции.
Електричеството, газът и водоснабдяването, както и други услуги, са „централизирани”. Много от малките локални
фирми са обединени в концерни, позволяващи емитирането на акции. Производители на храни, универсални
магазини, кина — всичко се превръща в акционерни дружества. Някои инвестиционни фондове работят с книжата
на хиляда компании. Инвестиционният посредник „Голдман и Сакс”, станал печално известен по време на
финансовата криза през 2008 г., набързо основава дъщерната „Голдман-Сакс Трейдинг Корпорейшън” и така, съвсем
от нищото, пуска акции за десет милиона долара.
Борсовите брокери трупат големи състояния, както и т.нар. „брокери от канавките”, които продават по-
съмнителните акции на други пазари като Бостън, Сан Франциско или Синсинати. Основната сцена обаче остава
Ню Йорк. Играта се върти с все по-бясна скорост, спекулациите процъфтяват с невиждана бързина. През 1929 г. само
за месец са отпуснати кредити за 400 милиона долара, позволяващи участие в този танц. Хората грабят парите
буквално от ръцете на лихварите с надеждата да ги умножат без никакви проблеми.
Всички странични наблюдатели ръкопляскат, в това число икономистите и журналистите. Аплодират и
банкерите, смятани от хората за гаранти на това икономическо чудо. Та кой друг е по-наясно с финансовите
въпроси?
Най-големите банки също спекулират с всички сили. Доказано е, че техните директори пълнят и собствените си
джобове. На ринга се качват дори жени, които дотогава не са стъпвали на борсата. Така лихварите откриват нова и
много доходна целева група. Парите си залагат както медицинската сестра, така и манекенката, домакинята и
секретарката. Като цяло на 29-те американски борси играят близо милион и половина граждани на Съединените
щати. Спекулата се превръща във всепризната игра за обществото. Дори да прекосяващ океана на борда на голям
лайнер, имаш гаранцията, че там има помещение, в което се продават и купуват акции.
Първите слаби сигнали за срив се появяват чак през септември. Никой не им обръща внимание. Пропадат
акциите на редица добри компании. Някои надушват опасността и се опитват да се отърват от книжата. Авгурите
обаче всячески се опитват да успокоят публиката: става дума за временно явление, лек удар, малка корекция на
борсата, която скоро отново ще тръгне стремглаво нагоре. Хората остават спокойни, но курсовете продължават да се
колебаят.
Та нали легендарният Мичъл вече веднъж така геройски спаси кораба, когато имаше опасност да се блъсне в
подводна скала? Та нали банкерите имат най-голям интерес играта да продължи? Та нали приказката е далеч ио-
радостна от реалността?

Върховният крах
Борсата е игра на настроения, емоции, психология и масова психология, както казва великият познавач Андре
Костолани (Унгарско-американски борсов и финансов експерт (1906–1999), работил като журналист, писател и
борсов посредник. Автор на 13 книги за финансовия свят, преведени на осем езика и издадени в милионен тираж,
както и на стотици статии в специализираната преса. Един от най-острите критици на хедж фондовете и
търговията с фючърси на стоковите борси, горещ привърженик на тезата, че инвестираните в злато средства са
„мъртъв” капитал, загубен за реалната икономика). Масите никога не реагират рационално. Стане ли въпрос за
акции и цени, разумът отива на заден план. Всеки, който поне донякъде е с всичкия си, е наясно, че играта няма как
да продължи до безкрай.
Въпреки това всички предупреждения остават нечути, подобно на пророчествата на Касандра. (В
древногръцката митология Касандра е дъщеря на Приам и Хекуба, владетелите на Троя. Първоначално уважавана
пророчица, тя напразно предупреждава троянците да не приемат подаръка на гьрците, Троянския кон. След
превземането на града е пленена и става робиня на Агамемнон, царя на Микена.) Създадено е царство, изградено от
блянове и желания, което скоро става по-истинско от реалността. Мечтата за бързо забогатяване е завладяла милион
и половина американци. Сякаш е открит философският камък.
Първата горчива хапка е сервирана, когато икономиката бавно тръгва надолу. В много сектори на индустрията
производството намалява. Още преди това жилищното строителство замира. И въпреки това редица експерти правят
последни отчаяни опити да запазят статуквото, буквално прекланяйки се пред силата на борсата. Независимо от
това сигналите стават все по-ясни. Не можем да установим една-единствена стряскаща новина, довела до краха,
никой не пуква балона с карфица. По-скоро, в резултат на зачестилите негативни новини, настроението се променя.
Когато става ясно, че цените вече не се покачват, все повече играчи започват да продават, което има заразно
въздействие. Няколко компании фалират, а някой си Кларънс Хатри е уличен във фалшифициране на акции.
Изведнъж хората стават подозрителни, а и вестниците не публикуват вече положителни съобщения. И макар че на
борсата има и добри дни, тенденцията несъмнено сочи надолу. Освен това парите вече не текат така щедро както
преди. Някои от най-добрите акции претърпяват сериозни загуби, което е още един ясен сигнал. Доскорошни
любими компании на масовия вложител изведнъж получават лоши оценки. Забелязват се все повече посърнали
физиономии.
Страхът обзема все по-голям брой борсови играчи. Страхът обаче притежава едно фатално свойство — заразен е.
Разпространява се като вирус. Изведнъж всички искат да продават. Водовъртежът се завърта и повлича и останалите
със себе си.
Все още има проблясъци, позволяващи на сърцата да ускорят своя ход за ден-два или само за броени часове. Но
вече всички са наясно, че играта върви към своя край. Всяка продажба всява смут, разчува се за първите големи
фалити. Все повече акции сменят притежателите си, всеки иска да се отърве от книжата. С един удар са унищожени
огромни състояния. Хора, смятащи се днес за богати, на другия ден са на просешка тояга.
А когато паниката се разраства, вече няма спасение.
На 24 октомври 1929, влязъл в историята на САЩ като „черния четвъртък”, царят само безмерен страх и
объркване. Всеки продава, всеки иска да избяга колкото се може по-скоро от борсата. За много от акциите обаче не
се намират купувачи, парите вече са кът. Това води до допълнително падане на цените.
Накрая настава истински бой кой пръв ще продаде книжата си. Разпространяват се все нови и нови зловещи
новини, някои от които верни, други не. При всички случаи е вярно, че някои спекуланти посягат на живота си. По-
късни проучвания, направени от съвестни историци, показват, че броят на самоубийствата тогава е съвсем малко по-
голям от обикновеното, но не това е важното. Същественото е, че хората надават ухо за тези слухове.
Фалшивите новини действат и в обратната посока. Някои играчи явно са толкова отчаяни, че посягат към
последната останала им възможност. От това моралът и настроенията падат още повече.
Хора, довчера возили се в луксозни лимузини и облечени в скъпи дрехи, днес ходят в дрипи.
Навсякъде се свикват спешни заседания. И когато хората научават, че големите банкери са се събрали на
съвещание, припламва последна искрица надежда. За един кратък момент курсовете не се променят. Дали пък
господарите на парите няма да решат отново да подкрепят борсата? Дали пък няма да налеят нови свежи пари на
пазара, за да сложат край на този ужас?
Изтерзаните борсови играчи си поемат дъх, когато курсовете за кратко се покачват, макар и с малко. Но борсата
отдавна живее собствен живот. Съвсем скоро след това цените се сриват тотално, нищо не може да ги спре. Мъже се
прощават с луксозните си автомобили, жени продават златните си бижута. В пресата е пълно само със зловещи
новини.
И въпреки всичко шепа важни клечки продължават с опитите си да успокоят народа. Сега обаче никой не им
вярва. Единици са тези, които смятат, че дъното е достигнато. Те купуват, уповавайки се на надеждата, че пазарът ще
се консолидира, макар и на ниско ниво. Но и те остават разочаровани.
Дори и най-хитрите спекуланти, имали се за по-умни от простия човек, предал се рано-рано, са застигнати от
събитията. Няма светлина в тунела дори когато поевтиняването спира за кратко, тъй като веднага след това
продължава с пълна сила.
Банкерите провеждат среща след среща, без никакъв успех. Отдавна вече не ги сочат за пример, никой не смята,
че са в състояние да стабилизират нещата. Политиците безпомощно гледат как борсата унищожава милиарди и
запокитва хората в нещастие и безработица. В последния момент милиони акции сменят собствениците си на
нищожна цена. Пазарът се движи със собствената динамика на цунами, никой не е в състояние да го възпре. Някои
от едрите капиталисти продават целите си портфейли на никаква цена, докато сълзите се стичат по лицата им.
Хаосът на борсата в Ню Йорк продължава и след „черния четвъртък”, паниката обхваща цялата страна.
Затъват не само лемингите, които тичат сляпо след всеки тренд, но и много от изобретателните търговци и
банкери. Засегнати са и т.нар. представители на финансовата интелигенция, за неприкрита радост на
простолюдието. Чутовни загуби претърпяват и едни от най-големите банкери, смятани дотогава за стожерите на
системата, измислена от самите тях.
 Борсата изяжда всичко изпречило се на пътя й. Банкерите, милионерите и милиардерите изтеглят парите си, а
това води до още по-голям спад на цените. Свикват се една след друга безсмислени пресконференции, но вече
никой не слуша какво говорят политиците или банкерите. Обмисля се затварянето на борсата, но до това така и не
се стига. Навсякъде в страната компании прекратяват дейността си. Прекалено много от тях не са си направили
сметката, шефовете са предпочитали да играят на борсата, вместо да инвестират в предприятията. Безброй слухове
обикалят страната, поставяйки банкерите във все по-лоша светлина. Като спукан балон се спихват дори пребогатите
инвестиционни фондове, след като и техните книжа поемат надолу в главозамайваща спирала.
Когато хората разбират, че дори и най-печените професионалисти са се провалили, ги обзема най-напред страх,
но след това гняв и радост заради чуждия неуспех. Та нали онези са ги примамили да играят на борсата, докато
загубят дом и препитание? Не са ли банкерите онези, които със своите широки усмивки са ги измамили и водили за
носовете? Може би те са в основата на цялото това зло. Големите инвестиционни фондове падат един след друг под
ударите на съдбата. Дори най-добрите акции се продават за жълти стотинки.
Новините са все така песимистични, страната затъва в песимизъм.
Една седмица след „черния четвъртък” първите спекуланти скачат през прозореца. Пресата се нахвърля на тези
сензационни събития и ги разчепква докрай. Изведнъж по тротоарите се откриват трупове, трупове на уважавани
финансисти. Много хора изпадат в шок. Един самоубиец скача в някаква река, но малко преди да потъне, променя
решението си. Закрещява за помощ и го спасяват. Може пък да не си струва да умреш заради някакви си пари.
Насред целия този ужас се надига и вълната на гнева. Хората търсят виновниците, търсят жертвения агнец.
Някой трябва да го отнесе. Настроението е като в древността, когато боговете е можело да бъдат умилостивени само
с човешка жертва.
Става ясно, че много хора са задигнали пари, за да играят на борсата. По фирмите тръгват одитори, за да хванат
малките и по-големите крадци. Оказва се, че не само великите банкери и финансисти са боравели съвсем
безгрижно с парите, но и разни дребни служители. Борсовата треска е заразила дори консервативни и уважавани
личности. Всички те сега са на прицел, докато президентът гледа безпомощно случващото се.
С няколко окуражаващи думи, каквито се очакват от политик, Хувър се опитва да успокои сънародниците си, но
въпреки патоса не казва нищо съществено. Политиците също провеждат среща след среща, но от тези съвещания
също не излиза нищо.
При това страната е в пламъци. Производството на стомана и въглища замира, автомобилната индустрия е в
застой. На хоризонта се очертават първите предвестници на икономическата катастрофа. Хората стискат всеки цент.
Правителството набързо намалява данъците, но това се оказва капка в океана.
В Белия дом влизат и излизат губернатори и предприемачи, банкери и икономисти, но освен големи приказки,
представени по възможно най-смилаем за публиката начин, нищо не се случва.

На пангара
Хората продължават да търсят виновниците. Спомнят си за провала на икономическите експерти. Някои от тях
се скриват в миша дупка и не си показват носовете, други опитват да се оправдават и да обясняват защо са сгрешили
с преценката си. Разкъсват ги на момента. Между 1930 и 1934 г. уважавани и недосегаеми доскоро специалисти са
стъпкани толкова бързо в калта, че нямат време дъх да си поемат.
На компаниите също не се гледа с добро око, тъй като те също носят вина за борсовата треска. Недокоснати
остават единствено професионалните клюкари, журналистите.
Всеки ден на прицел са обаче банкерите. Те са виновни за цялата каша! Защо не са подкрепили борсата? Защо са
допуснали цялата тази лудост? Под обстрел са най-вече големите банки. Под ударите на критиката попада и Мичъл,
предишният символ на благосъстоянието, погрижил се играта да продължи още малко. А когато се разбира, че е
манипулирал акциите на собствената си банка, за да натрупа лично богатство, народният гняв за известно време се
насочва срещу него. През 1933 г, със значително закъснение, той е изправен пред съда в Ню Йорк.
Мичъл съвсем скоро е забравен, защото на преден план излиза новият президент Франклин Д. Рузвелт. Казано с
две думи — за фиаското на Уолстрийт са обвинени републиканците („десните”), докато демократите („левите”) в
общи линии минават метър, понеже привидно се грижат за благото на обикновения гражданин. Целият гняв се
излива върху борсата и банкерите, те са изчадия адови.
„Злодеите най-сетне получават призовки да се явят пред сенатска комисия. Фердинанд Пекора (Американски
юрист, съдия към Върховния съд на щата Ню Йорк (1882–1971), през януари 1933 г. е назначен за главен съветник
към Сенатската комисия отговаряща за банките и валутата. Ръководи изслушванията за събитията около
„Черния четвъртък” и разкрива голяма част от незаконните практики, с които богаташите се облагодетелстват
за сметка на дребните вложители), бичът на всички банкери, е известен със своите безжалостни разследвания
дори когато става дума за финансовите богове. По-нататък ще стане дума за неговите разкрития. Засега само това:
става ясно, че в играта на борсата са участвали посредници и спекуланти, банкери и предприемачи. Рокфелер е също
толкова замесен, колкото и обикновените граждани. Въпреки това търсенето на виновниците продължава.
Та така, кой в действителност е отговорен за целия този хаос?
Нека отложим още малко отговора на този въпрос, защото преди това трябва да видим какво се случва в
Германия в резултат на кризата в САЩ.

Кризата в Германия
Борсовият крах в Съединените щати се разраства до криза, обхванала почти целия глобус. Лошите новини се
разпространяват като вълни, причинени от хвърлено във водата камъче. Малко са държавите, останали незасегнати,
например Съветският съюз. В останалата част от Европа случилото се в Ню Йорк води също до сериозна криза. В
Германия тя има особено опустошителен характер, тъй като икономиката все още не се е съвзела изцяло след
Първата световна война и голямата инфлация от 1923 г. Затова, без да губим време, нека разгледаме какво се случва
в Германия и Австрия.
В икономически план Ваймарската република все още е много крехка, всеки и най-слаб повей е в състояние да я
отнесе. Когато кризата от 1929 г. преминава от САЩ към Германия, там започва верижна реакция. Изведнъж става
ясно, че на практика всички държави по света са икономически свързани. Вече няма как да пожелаеш къщата на
съседа ти да изгори, защото огънят, макар и с малко закъснение, ще подпали и твоя покрив.
И докато в САЩ говорят за „черния четвъртък”, в Германия денят е петък, „черният петък”. Какво точно се
случва?
Когато на 11 май 1931 г. най-голямата австрийска банка е принудена да признае, че заради бизнесконтактите си с
Америка също е претърпяла огромни загуби, това разтърсва цялата страна. Във водовъртежа са повлечени и други
банки в Австрия и Германия, които пускат подобни съобщения. Следва щурм на вложителите, които искат да
изтеглят парите си. На опашката се нареждат и чуждестранни кредитори, които започват да изтеглят парите си от
двете страни. Стига се до недостиг на ликвидност, особено при големите банки. Две големи берлински банки, както
и Дрезденер Банк, са на ръба на фалита. Други две изпадат в неплатежоспособност. Лошите новини се
разпространяват мълниеносно и навсякъде причиняват проблеми. В края на краищата през май 1931 г. Австрийската
кредитна банка колабира и, подобно на плочки от домино, поваля след себе си други институции. През септември
същата година е ред на Bank of England, където по-голяма катастрофа е предотвратена само защото английската лира
е отделена от златното си покритие. В същото време в Германия и Австрия банките фалират една след друга,
трудности изпитват и други европейски държави. За да спасят каквото е останало, те се откъсват от разтърсения
световен пазар и се затварят в собствените си черупки. От тази изолация страда износът, което води до сериозен
спад в производството.
„Успокоителни” гласове се чуват, подобно на Щатите, и в Австрия и Германия. Банките отчаяно се опитват да
убедят вложителите, че държат ситуацията под контрол, но без успех. Хората все още помнят много ясно
хиперинфлацията от 1923 г. Обзет от паника, всеки си иска парите.
Тъй като банките живеят най-вече от раздаването на кредити, сега те не са в състояние да дават заеми на
бизнеса. В касите просто няма пари. Така че все повече фирми изпадат в затруднения.
Веригата универсални магазини „Карщат” фалира, както и застрахователната компания „Нордщерн”. Следват и
други и предизвикват верижна реакция, тъй като много фирми зависят една от друга.
В този момент Дойче Райхсбанк вдига лихвения процент, което води до внезапно поскъпване на кредитите в
Германия. Капиталът става още по-скъп. Първоначално по-високите лихви стимулират чуждестранните
инвеститори да влагат парите си в Германия, тъй като ги чакат тлъсти печалби. Но когато виждат, че въпреки всичко
страната не тръгва нагоре, вложителите скоро изтеглят авоарите си. Недостигът на средства става все по-остър.
Това тласва германската икономика в още по-дълбока криза, буквално повлечена като от водовъртеж. Казано с
две думи, случва се следното: задлъжнялостта на фирмите расте. Все повече от тях принудително са разпродадени
на търг. Селското стопанство е в застой, банките отчуждават земеделски площи. През 1930 г. са продадени 130
хиляди хектара, през 1931 г. собствеността си сменят 178 хиляди хектара, а година по-късно още 154 хиляди. В
същото време реалните доходи падат, защото фирмите намаляват заплатите и надниците. Много хора работят със
съкратено работно време, почти навсякъде пролетариатът гладува. На много места единствената храна се състои от
хляб и картофи, а продукти като маргарин или кафе от леблебия се превръщат в недостижим лукс. Хората пестят и
от облекло. Най-страшна е масовата безработица. В края на юли 1932 г. официалният й брой достига 1,8 милиона,
но това е само една трета от действителния брой. Това означава, че около 5,4 милиона души са без препитание. Ако
добавим и членовете на семействата им, излиза че през есента на 1932 г. една трета от населението на Германия,
близо 23,3 милиона, живеят единствено от социални помощи.
Разбира се, властите се опитват да помогнат. Създават се кухни за бедните, помещения, където да се стоплят,
доплащания към наемите, социални плащания. Но и това не помага, даже напротив. Чрез масивната подкрепа за
безработните държавата затъва в още по-големи дългове. Социалните разходи на Райха, провинциите и общините
достигат главозамайващите 4 милиарда и 751 милиона марки, над 13 пъти повече, отколкото преди кризата.
С други думи — държавата се олюлява като тежко ударен боксьор.
Правителството на Райха, ръководено от нещастния канцлер Брюнинг (Хайнрих Брюнинг (1885–1970) е
германски политик по време на Ваймарската република. Заема поста канцлер между 30 март 1930 и 30 май 1932 г.
Той е последният канцлер, управлявал според конституцията, а след идването на власт на Хитлер през 1933 г.
напуска Германия и емигрира в САЩ, където преподава в различни университети), сдобил се с прякора „канцлерът
на глада”, тръгва по пътя на радикалните икономии, без да се съобразява със състоянието на страната, с
безработните и с нажежената ситуация. Съкращават се дори заплатите на държавните чиновници, както и
социалните помощи и пенсиите за ветераните от войната. За сметка на това Брюнинг вдига някои данъци, цените на
хранителните продукти и вносните мита. С какъв резултат? Тъй като вносът на зърно и фуражи изведнъж е утежнен
с големи мита, в магазините няма нищо за ядене.
Парите са кът, стоките също. Вложителите за пореден път щурмуват банките, за да изтеглят и последните си
грошове. Но за какво са им парите, щом няма какво да се купи с тях? Ощетени са селяните, работниците,
служителите и чиновниците, на практика целият германски народ. Няма прослойка, която да остане незасегната.
Това прави възхода на нацистите по-лесно разбираем.
Хитлер и неговата банда нацисти веднага посочват „международната еврейска империя на финансите” като
отговорна за мизерията. „Фюрерът” освен това твърди, че целият политически елит на Германия е „поеврейчен”.
Жертвеният агнец е открит. Според Хитлер Версайският договор е „дело на евреите”. Колкото по-големи стават
проблемите, толкова повече привърженици печелят нацистките престъпници. Те насъскват народа както никога
досега. Щурмоваците и есесовците, все банда убийци, маршируват с тежките си ботуши по улиците и подклаждат
народната омраза. Сплашват противниците си и водят улични боеве с комунистите, настоявайки за нова политика.
В същото време демократичните партии играят едно мизерно представление. Вместо да се съюзят, както би
трябвало да направят в дадената ситуация, те се впускат във взаимни обвинения и интриги.
На изборите през юли 1932 г. НСДАП, която се представя като спасител на нацията, печели 37,3 процента от
гласовете и става най-голямата сила в Райхстага. Комунистите събират 14,2 на сто, така че изведнъж радикалните
партии са в мнозинство. През януари 1933 г. бойните отряди на Хитлер владеят улиците. Политическите
противници биват бити, много от 1ях се прощават с живота си. Нарочно предизвиканият хаос е пълен.
Хитлер, най-деструктивната личност в историята, е наясно, че може да превземе държавата.
На финала Хитлер умело омайва президента Хинденбург и отстранява последния канцлер (Шлайхер) от пътя си.
На 30 януари 1933 г. Хинденбург назначава Хитлер за канцлер на Райха. Най-лютата битка, водена някога за
свободата на Германия, е загубена. Най-черната душа, достигнала някога до властта в страната, е спечелила
победата.

Виновниците за световната икономическа криза от 1929 г.

Нека сега се върнем назад и погледнем как изобщо се стига до тази катастрофа. Наистина, няма по-важен и по-
интересен въпрос. За целта ще се върнем отново в Съединените щати, където е началото на кризата. Кои са
виновниците, кои са личностите зад кулисите?
Естествено, много умни и не толкова умни глави са опитвали да стигнат до дъното, за да намерят причините за
кризата. Различни учени стигат до съвсем различни заключения — в зависимост от политическите си пристрастия.
Ние обаче вече сме наясно, че би трябвало да изпитваме поне малки подозрения, когато чуем често използваната
дума „наука”. Все пак тези експерти намират някои общи черти:
Изглежда, че си имаме работа с постоянната величина да се стига до алчност и паника, когато цените на борсите
скачат стремглаво нагоре или се сриват, т.е. когато с един удар можеш да спечелиш или да загубиш много пари. Това
важи поне за една част от човечеството. Както вече казахме, в последната фаза иа борсата играят близо милион и
половина американци, които залагат, все едно са в казино. Налице е масова психоза, която от своя страна води до
верижна реакция — веднъж, когато всеки бърза да вложи парите си в акции, и втори път, когато всеки гледа колкото
се може по-скоро да изтегли авоарите си. Никой не е в състояние да се противопостави на тази психоза, нито
президентът на САЩ Хърбърт Хувър, нито най-големите банкери и предприемачи. Човечеството е влюбено в
хазарта. Мисълта, че можеш да забогатееш бързо и без да работиш, е прекалено примамлива. Срещаме този феномен
на най-различни места и в различни епохи.
Така че всеки, който е взимал пари назаем и се е поддал на общата истерия, носи своята част от отговорността.
Въпреки това трябва да се огледаме и за конкретните виновници. Ако се разровим по-надълбоко, не бива да
обявяваме банкерите, посредниците, финансистите и спекулантите за невинни. Когато цените се покачват, именно
този тип хора предоставя все повече пари. От играта не се отказват нито най-важните банкери, нито пък най-
дребните финансисти, освен това приканват и други да се включат. В тези кръгове алчността е особено
разпространена.
Разбира се, и тук трябва да разграничаваме. Финансовият гигант Чарлз Мичъл, който с парите си поддържа
купона, носи повече отговорност, отколкото някой дребен посредник. Основателите на гигантските инвестиционни
фондове са по-важни, отколкото шепа несретници. Големите международни банкери са по-виновни, отколкото е
малкият частник с малката си банка.
Нека се вгледаме в детайлите, защото няма по-експлозивна тема. Припомняме, че в САЩ е създадена даже
специална комисия, която да търси виновниците, начело с Фердинанд Пекора. Този юрист се превръща в легенда и
понеже има задачата да разкрие КОЙ е отговорен за борсовия крах, призовава дори боговете на финансовия свят да
се явят пред неговата комисия.
Пред него се изправят Ричард Уитни, президентът па нюйоркската фондова борса, както и Джордж Уитни,
партньор на влиятелния банкер Дж. П. Морган. Пекора разпитва и инвестиционния банкер Томас У. Ламот, както и
хора като Ото Кан, Албърт Уигин и Чарлз Мичъл.
До какви резултати стига?
Например дотам, че уважаваният висш банкер Дж. П. Морган индиректно е подкупвал влиятелни личности,
продавайки им акции на силно занижени цени. Сред тези личности са един бивш американски президент, Калвин
Кулидж, както и Оуен Робъртс, съдия във Върховния съд на САЩ. Това означава, че Морган въвлича в своята игра на
рулетка най-висшите представители на политическата и правната сцена. Естествено, тези мъже не проявяват
никакъв интерес лудостта с борсовите спекулации да приключи рано-рано.
Освен това е разкрито, че на финала някои от топбанкерите залагат именно на крах на борсата и отново
прибират огромни печалби. Един от тях е Албърт Уигин. Чарлз Мичъл пък използва собствената си банка, за да
получи големи безлихвени заеми, с които играе на борсата и пълни джобовете си.
След края на разследването Фердинанд Пекора пише книга със заглавие „Уолстрийт под клетва. Историята на
нашите съвременни сарафи“ (Wall Street Under Oath: The Story of Our Modern Money Changers. Книгата e
публикувана през 1939 г. в Ню Йорк от издателството Simon and Schuster и е преиздавана два пъти, през 1968 и
през 1973 г.), превърнала се междувременно в култ, тъй като дава уникален поглед зад кулисите.
В своя труд Пекора без заобикалки пояснява, че големите банкери носят поне част от вината и спокойно могат да
бъдат определени като едни от кукловодите.

Хората зад кулисите

Да разгледаме сега малко по-подробно хората зад кулисите.
Кой е Чарлз Едуин Мичъл (1877–1955), чийто прякор е Слънчевия Чарли? Слънчевия Чарли произхожда от
добро семейство, баща му е бил кмет. Чарли бързо прави кариера, още през 1911 г. има собствен инвестиционен
бизнес, преди да стане вицепрезидент, а през 1921 г. и президент на тогавашната Нешънъл Сити Банк (днес
Ситибанк). Под негово ръководство банката разширява бизнеса си и се превръща в най- големия застраховател в
света. През 1930 г. има 100 клона в двайсет и три държави. Неутралният Пекора безпристрастно разкрива, че Мичъл
е главният виновник за кризата, тъй като през 1929 г. продължава да подклажда спекулациите, въпреки че бурята
вече е на хоризонта. През 1933 г. Мичъл е арестуван и обвинен и в укриване на данъци. Властите ме успяват да
докажат други престъпни деяния, но по време на сенатското разследване сенаторът Картър Глас казва за него:
„Мичъл е отговорен за краха на борсата повече от всеки друг!”.
Ричард Уитни (1888–1974) още през 1912 г. е член на борсата в Ню Йорк, след това е избран в управителния
съвет, а накрая се издига до неин вицепрезидент. Той също в един момент прави опит да спре срива на акциите, като
лично купува книжа за двайсет милиона долара, плащайки по-висока от пазарната цена. За известно време го
възхваляват като герой, също като Мичъл. През 1930 г., след краха, Уитни е избран за президент на борсата и
продължава да спекулира, въпреки световната икономическа криза. Помагат му връзките с Дж. П• Морган. Забърква
се в редица нелегални машинации, излезли през 1938 г. на бял свят. Накрая е принуден да обяви фалит и оставя
дългове в размер на 6,5 милиона долара. Тъй като е злоупотребил с чужди пари, е осъден на пет до десет години
затвор. Прекарва три години и четири месеца зад решетките на прочутия затвор Синг Синг (Затворът с максимална
степен на сигурност се намира в градчето Осининг, на около 50 км северозападно от Ню Йорк Сити, на брега на
река Хъдсъп. Построен е в периода 1826-1828 г. от затворници, а името му идва от индианския израз Sint Sinks,
който означава „камък върху камък“. Между 1891 и 1963 г. тук на електрическия стол са екзекутирани 641 души,
сред които и през 1899 г. първата жена, Марта Плейс. Затворът е тематизиран в редица филми сред които
„Гражданинът Кейн“ на Орсън Уелс от 1941 г. Едни от най-известните затворници са съпрузите Етьл и Джулиъс
Розенберг, осъдени за шпионаж в полза на СССР и екзекутирани през 1953 г.).
 Джон Пиърпойнт Морган-младши (1867–1943) с прякор Джак, е син на банковия магнат със същото име. След
смъртта на бащата през 1913 г. Джак поема ръководството на банката. По време на Първата световна война Морган е
един от най-важните банкери, финансирали французите и руснаците, както и Великобритания. Зад кулисите прави
всичко възможно, за да убеди САЩ да се включат във войната. Необходими са големи усилия, тъй като широки
кръгове в Съединените щати се отвращават от военни действия. Морган е сред най- облагодетелствалите се от
войната. Купува и продава памук, стомана, химически продукти и храни за британското правителство. Организира
синдикат от 2200 банки, които дават на съюзниците от Първата световна война заеми в общ размер на петстотин
милиона долара.
През 1915 г. атентатор стреля два пъти по Морган в знак на протест срещу милиардите долари, които банкерът е
спечелил от войната. Той обаче оцелява и след войната дава огромни кредити както на Германия, така и на Италия,
ръководена тогава от Мусолини.
Дж. П. Морган-младши е уличен в даване на подкуп на високопоставени личности и в укриване на данъци.
Томас Уилям Ламонт (1870–1948) също е голям банкер, партньор на Морган. Участва в политическите
преговори след Първата световна война, предприема полуофициални пътувания до Япония и Китай, за да защити
американски финансови интереси. Подкрепя фашиста Мусолини, а по време на световната икономическа криза от
1929 г. прави краткотраен опит да възстанови пазара, купувайки големи количества т.нар. „сини акции”, т.е. книжа
на уважавани компании, за да подкрепи цените. Ламонт е един от онези, опитали се през 1929 г. да успокоят
масите, с което допринася играта ва банк да продължи. Освен това е член на влиятелния Съвет за
външнополитически отношения, в който се взимат важни решения и по други въпроси, както по-късно твърди
писателят Гари Алън (Американски писател (1936–1986) със силно консервативни убеждения, автор на редица
книги и статии, посветени на конспиративни теории. Според Алън международният финансов и политически елит
контролира всички решения на местните политици, обезличавайки демократично избраните органи. Членува в
дяснорадикалното Общество Джон Бърч, което се бори срещу комунистическите стремежи за превземане на
САЩ отвътре. Алън смята, че Съветът за външнополитически отношения е основан с целта да въведе „нов
световен ред”, който да разруши националния суверенитет на всички държави и да ги постави под контрола на
шепа банкери и политици) в своите книги. Ламонт е и сред неофициалните съветници на президентите Хувър и
Уилсън.
Поведението му по време на кризата е спорно, ясно е единствено, че няма никакви морални задръжки.
Албърт Хенри Уигин (1868–1951) се издига рано-рано до поста вицепрезидент на Нешънъл Парк Банк в Ню
Йорк, а през 1904 г. става вицепрезидент на престижната Чейз Нешънъл Банк, по-късно става неин президент. Под
неговото ръководство банката експандира и става втората най-голяма в Съединените щати. Уигин членува в
управителните съвети на петдесет американски компании, става съдружник и с клана Рокфелер, като това е само
една от най-влиятелните фамилии в САЩ. С пълно право може да се каже, че Уигин работи със замах, тъй като
разкрива клонове на банката в Лондон и започва да дава кредити на редица европейски правителства. С това печели
значително политическо влияние. В „черния четвъртък” 1929 г. заедно с други високопоставени банкери от
Уолстрийт прави опит да закрепи сриващия се пазар, купувайки с голям медиен шум акции на солидни фирми над
номиналната им цена, като по този начин за един ден задържа положението, преди цените отново да полетят
надолу. За кратко се превръща в герой, но пред комисията на Пекора става ясно, че е спекулирал със срива на
книжата на собствената си банка, докато в същото време тръби на всеослушание, че налива пари, за да спаси
борсата. Що за мизерник! Прибира четири милиона долара, необлагаеми, тъй като купува акциите тайно, ползвайки
посредничеството на канадска фирма.
Инвестиционният банкер Ото Херман Кан (1867–1934) работи за Дойче Банк, преди да се свърже с най-
могъщия американски банков конгломерат, познат под името Кун, Льоб & сие — Абрахам Кун, Соломон Льоб, Яков
Шиф и Феликс Варбург. Кун печели огромни суми, финансирайки железниците. Призован пред комисията Пекора,
той умело защитава ролята на банкера, а сенаторите не са в състояние да го уличат в престъпни деяния.

Оценката
Става ясно, че банкерите, по-точно международно действащите банкери, носят голяма доза отговорност за краха
през 1929 г. Всяка друга оценка не би отговаряла на истината.
Заедно с международните банкери трябва да споменем и Федералния резерв. В редиците на ФЕД, тази силно
оспорвана смесица от големи банки и политически фигури, много добре знаят каква игра се играе и въпреки това
не предприемат нищо. И понеже в началото Федералният резерв намалява лихвения процент, това още повече
подклажда борсовата истерия. Много от изказванията на директорите са направо безотговорни.
Когато ФЕД най-после прекратява дългосрочните кредитни линии, един от собствените му членове, Мичъл, се
откъсва и опорочава идеята. Така накрая лихвите скачат до 20 процента.
Още разбойници

Отговорност за краха носят и редица предприемачи, които, както видяхме, също наливат големи суми на пазара,
за да може играта да продължи дори тогава, когато банкерите започват да предупреждават. Разбира се, не става дума
за всички бизнесмени, а само за една малка част. Повечето продължават да работят, да дават хляб на своите
служители и да крепят икономиката. Няма нищо по-важно за едно национално стопанство от съвестните
предприемачи, но едни пет процента от тях се провалят през 1929 г.
Политиците също играят отвратителна роля. Президентът Хърбърт Хувър се държи настрана, макар и много
добре да знае, че тази лудост може да завърши единствено с тотална катастрофа. Но той не иска да си развали
отношенията с могъщите финансови магнати, нито пък с избирателите и общественото мнение. От друга страна,
един президент, който вижда, че страната му е заплашена, без да предприеме мерки, нарушава своята клетва.
Президентът мълчи и заради собствени облаги.По-късните му плачевни опити да създаде впечатлението за някаква
активност, свиквайки редица срещи, са само шоу и не дават резултат. Белята вече е сторена. Президент, който
наистина иска да предпази народа си от опасност, щеше на бърза ръка да затвори борсата, да хване водещите
личности за ревера и да им наложи съвсем нови правила. Щеше непрекъснато да предупреждава, по радиото и в
пресата, за измамната и опасна игра, която се води в момента, дори това да му коства работното място. Нямаше да
гледа безучастно как най-напред САЩ, а след това и половината свят изпадат в криза, която с малко забавяне води
до Втората световна война. Да не предприемеш нещо понякога е по-страшно от това да извършиш престъпление.
Ще оставим настрана всички онези журналисти и учени, които се превръщат в слугинаж. Прекалено много от
тях са купени и не смеят да отворят уста, за да кажат истината. Те просто препредават фалшивите новини, което,
разбира се, не ги оневинява.

Икономическата среда
В обобщение можем да кажем, че големите банкери и финансови акули са основните виновници. Имената Дж. П.
Морган, Мичъл, Ото Херман Кан, Албърт X. Уигин, Томас Ламонт и Ридчард Уитни са посочени само като пример,
има, разбира се, и други.
За да бъдем справедливи, трябва да споменем и някои обективни причини.
Засегнати от краха са предимно богаташите. Когато отпадат като работодатели, те повличат много хора със себе
си в бездната. Ако тогава бе имало голяма средна класа, както е днес в Германия например, падането нямаше да е
толкова отвисоко. Но когато предприемачите и техните компании обявяват фалит, това удря и по малкия човечец от
улицата. Много фирми просто изчезват от пазара.
Освен това в онзи период външнотърговският баланс и икономиката на САЩ по принцип не са в цветущо
състояние.По цял свят цените на суровините падат, селското стопанство върви зле. Фермерите не обработват
значителна част от площите си, а продължителна суша превръща големи територии от Северна Америка в пустиня.
Така едното води до другото. Преди това автомобилите, хладилниците, фотоапаратите и т.н. движат икономиката и
водят до възход. Но изведнъж пазарът се насища, новите индустрии вече не печелят колкото преди това. През 1929 г.
в САЩ започва спад на индустриалното производство и на продажбите. Печалбите се свиват и заради строгата
митническа политика в други страни, въвели защитни мита. С други думи, икономиката е болнава. Цените на
недвижимите имоти се сриват, на места къщите губят 90 процента от стойността си.
Последвалата депресия трае близо десет години. Брутният вътрешен продукт на Съединените щати пада
драстично, около 13 милиона души остават без работа, почти всеки четвърти американец! Доходите се стопяват,
страхът се настанява в душите. През 1931 и 1932 г. населението гладува, мнозина се опасяват от социална
деградация, навсякъде цари безпомощност.
В същото време престъпността расте. Обират се банки, пресата съобщава за нови и нови разбойници, обирджии
и други бандити. Населението отчасти приветства гангстерите, защото те се осмеляват, с револвер в ръка, да
отнемат печалбите от банките. ФБР преследва престъпниците, понякога години наред, преди да ги залови.
Банковите обирджии се превръщат в герои, някои от тях и до днес са смятани за такива.
САЩ са на дъното. Икономиката е в застой, а това е най- голямата сила на Америка. Една здрава икономика
сигурно по-лесно би се справила с краха на Уолстрийт.
Според някои автори неразумното обвързване на долара със златния стандарт също носи вина за фиаското.
Но стига толкова приказки. Въпреки всички тези факти днес знаем, че основната роля за финансовата криза
през 1929 г. изиграва алчността на големите банкери, или че поне голяма част от главните виновници са сред
международните финансови магнати. По тази точка историците са единодушни. Освен това се провалят и
американските политици, начело с Хърбърт Хувър.
И какъв е резултатът?
Предприети мерки

След обстоен анализ на случилото се в САЩ се предприемат мерки, които да не позволят подобна ситуация да се
повтори.
Най-напред е основана Комисията по ценните книжа и борсите (КЦКБ), контролен орган, който в бъдеще да
предотврати такива извращения. Идеята за основаването на комисията е да направи пазара на акциите по-
прозрачен, а джобовете на банкерите да станат стъклени. Задачите на КЦКБ са да не позволява мними борсови
сделки, непозволено ползване на вътрешна информация, умело пускани фалшиви новини и други подобни
практики. През следващите години комисията действително постига редица успехи, разкрива многобройни
престъпници и вкарва някои от тях дори зад решетките. По време на кризата през 2008 г. тя обаче претърпява пълен
провал.
Освен това ФЕД получава повече правомощия, нещо, на което може да се погледне със смесени чувства. Та нали
именно членове на ръководството на Федералния резерв участват активно в цялата истерия. Според
недоброжелателите ФЕД и сега е нещо като частна институция, получила разрешението да печата пари, като
демократичният контрол е сравнително слаб. Основният аргумент при основаването на ФЕД е да не допуска
подобни ексцеси, и въпреки това той допринася активно за най-голямата световна финансова криза. Трудно е да
разберем защо след това получава повече правомощия. Да не би в случая вълкът да е назначен да съди вълците?
Скоро след това вниманието на американците се пренасочва към нещо друго. В Германия Адолф Хитлер става
все по- известен.
Каква е причината?

Кризата в Германия в периода 1929- 1933 г.

Както знаем, нацистите взимат властта в Германия. Буквално хиляди историци от цял свят по-късно се опитват
да разберат как така Хитлер успява толкова лесно да помете демокрацията. Една от основните причини е именно
световната икономическа криза и нейните катастрофални последствия.
В Германия брутният вътрешен продукт също пада непрекъснато, все повече предприятия обявяват фалит. Накрая
държавата се превръща в огромно благотворително дружество с близо пет милиона безработни. Всички те получават
социални помощи, които някой трябва да плаща. Към това се прибавят и разноските по репарациите, както и за
ветераните от войната.
Обикновените граждани систематично губят състоянието си, само шепа предприемачи печелят от кризата, с
което си навличат масова омраза. Като цяло икономиката е низ от несполуки.
В политиката расте влиянието на крайнодесните партии. Социалдемократите и центристите, предшествениците
на днешния Християндемократически съюз, почти никога не са на едно мнение и играят мизерни роли.
Към това се добавят и кризите в мирогледа. Фашизмът и комунизмът проповядват нови политически религии. В
Германия никой не е учил демокрация, за разлика от Франция, Англия, Швейцария или САЩ. По улиците цари
объркване и несигурност.
Желанието да се сложи край на хаоса е повсеместно. И точно тогава този прословут Адолф Хитлер всеки ден
обещава най-после да разчисти и да внесе ред.
Главните отговорни лица за идването на власт на националсоциалистите без съмнение са самите крайнодесни
креслъовци — Хитлер, Гьобелс, Гьоринг, Хес, Рьом, Химлер и т.н. — водещата клика на наци-престъпниците.
Пълен провал са и действията на райхспрезидента Паул фон Хинденбург, уж последния бастион на
демокрацията. Хинденбург е милитарист, който съвсем хладнокръвно отстранява Брюнинг, последния читав
канцлер, който може и да взима грешни решения, но поне не е углавен престъпник като Хитлер. Освен това след
идването на власт на националсоциалистите президентът получава от Хитлер и Гьоринг земи, освободени от
данъци. Всички негови имоти по-късно са реставрирани и разширени на разноски на нацистите. Хинденбург е
корумпиран военен, продал Германия за няколко мижави ниви.
По това време има и няколко собственици на вестници, големи индустриалци и финансови магнати с
националистически уклони, които подкрепят Хитлер.
Своята роля изиграва и омразата на французите, проличала си най-вече по времето на министър-президентите
Жорж Клемансо (Френски политик и журналист (1841–1929). На два пъти заема поста министър-председател - от
1906 до 1909 и от 1917 до 1920 г. По време на Парижката мирна конференция след Първата световна война
Клемансо настоява Германия да бъде наказана и да изплати огромни репарации на Франция) и Реймон Поанкаре
(Френски политик (1860–1934). Четири пъти е министър-председател, а от 1913 до 1920 г. е президент на
републиката. След това ръководи съюзническата комисия за репарациите и прокарва френско-белгийската
окупация на областта Рур в Германия), които искат да изкормят Германия подобно на коледна пуйка. Техните
действия допринасят за това страната да изпадне в катастрофална ситуация, от която сякаш няма измъкване.
Но нека не се разпростираме прекалено много по въпроса за отговорността. При опита да сведем различните
причини за идването на власт на Хитлер до няколко прости и общи знаменатели трябва да посочим и следното:
Световната икономическа криза, тръгнала през 1929 г. от САЩ, има своя голям принос за издигането на нацистите
в Германия. Точно тази криза е капката, която прелива чашата, тя сякаш доказва правотата на Хитлер. Така че
спокойно можем да твърдим, че и безскрупулните банкери в Америка имат вина за възкачването на Хитлер и за
последвалия най-голям пожар в историята на човечеството. Разбира се, не бива да сочим само банкерите и
финансовите магнати, това би било погрешно. Не бива обаче и да ги оневиняваме, тъй като международно
действащият банкер носи част от вината за световната икономическа криза, за невижданата мизерия, в която
изпадат Съединените щати, за финансовия хаос, застигнал след това и Германия, и за издигането на Хитлер, дошъл
на власт именно заради този хаос.
Това означава, че големите банкери са донякъде виновни и за Втората световна война, взела живота на 60
милиона души.
Всяка друга оценка е неразумна и не отговаря на историческите факти.
Не бива да подценяваме и ролята на специалистите по фалшиви новини.
Всички замесени разпространяват фалшиви и заблуждаващи новини. Банкери и финансови акули купуват
журналисти и икономически експерти. И двете групи позволяват да бъдат използвани като рупори от големите пари,
също като по време на кризата на основателите.
В края на краищата това ни води до следното заключение:
Не може да се има прекалено голямо доверие на журналистите и авторитетите в икономическите науки.
Затова в бъдеще трябва да гледаме с много повече недоверие на медиите, както и на корифеите от финансовите и
икономическите среди.
Констатацията, че повечето медии се намират в тъжна зависимост от определени финансови кръгове и че много
техни представители са корумпирани, със сигурност не е преувеличена. Същото важи за т.нар. експерти от
икономическите и финансови среди. Няма как да го кажем по-елегантно.
 7. Новините на нацистите
А сега да се върнем на политическата сцена, но да останем в Германия, на чиято територия стъпихме още в
предишната глава.
През периода между 1933 и 1945 г. фалшиви новини дал Господ.
Създаден е изцяло нов (нацистки) език, с чиято помощ се разпространяват фалшивите новини. Представяте ли
си? Нацистките престъпници омайват хората със съвсем нови понятия, пробутват им стари думи с нови значения.
Ето един малък списък, включващ и някои изрази и девизи на нацистите:
• Предци; академичен пролетариат, работнически фронт, подбор, изтребление, недостоен за живот;
• Скромност: „Като последен фактор, в цялата си скромност, трябва да посоча собствената си персона, тя е
незаменима. Нито една военна или цивилна личност не би могла да заеме моето място… Убеден съм в силата на
моя мозък и в моята решимост“ (Адолф Хитлер в своята реч на 23 ноември 1939 г. пред 200 генерали и висши
офицери на Вермахта, няколко дни след неуспешния бомбен атентат срещу него в мюнхенска бирария, извършен на
8 ноември от Георг Елзер);
• светкавична победа; кръв и земя; Съюз на германските момичета;
• Германия, Германия над всичко, над всичко в света; германска същност; Трети райх;
• Благородно животно; свещен брак; крайно решение; крайна победа; изравняване със земята;
• Високо вдигнат флаг, стегнати редици; знамена; крепостта Европа; вдигнете пламъка; управление на
свободното време (измислено тогава!); фюрер;
• Послушание; последователи; вяра и красота; Велика Германия;
• Хайл Хитлер!; обратно в Райха; господарска аристокрация; господстваща раса; хитлерюгенд;
• Еврейски въпрос; млади момичета; школи за юнкери;
• Сила чрез радост; сила чрез величие;
• Лебенсборн (Държавна германска организация под ръководството на СС, съществувала между 1935 и 1945 г.
с целта да увеличи раждаемостта в страната при стриктно спазване на правилата за расова хигиена. Основната
задача на организацията е да предотвратява нелегални аборти при неомъжени жени, предлагайки анонимно
раждане и поемане на грижите за детето, което по-късно се дава за осиновяване на семейства на членове на
СС.); пространство за живот; Лайбщандарт (СС) (Личната гвардия на Хитлер, основана през 1933 г.); песенно
богатство;
• Завземане на властта; моми;
• Расов срам; райхсаутобан (пътища на фюрера); Кристална нощ; славна страница от нашата история;
• Красотата на труда; селекция; специална акция; извънредно съобщение (започващо с „Прелюдии“ па Франц
Лист);
• Тотална война; вярност;
• Не-германски писатели / хора на изкуството; унтерменш (подчовек); недостоен живот;
• Фатерланд; народ без земя; германци по народност; провидение; здравомислещо народно мнение;
• Германска Коледа; „Ще продължим да маршируваме, дори и всичко да се разпада на парчета, тъй като днес ни
принадлежи Германия, а утре — целия свят“ (Рефрен на песента „Треперят старите кокали“, написана от поета
Ханс Бауман (1914-1988). През 193 5 г. песента е обявена за химн на Германския работнически фронт, а след края
на Втората световна война е забранена както в бившата ФРГ, така и в бившата ГДР заради пропагандния си
характер); световни отровители; благодарение на германската същност целият свят ще оздравее (преиначено от
стихотворение на германския поет Емануел Гайбел, 1815-1884); съпротива.
Така че можем да твърдим, че фалшиви новини се създават и с помощта на специално създаден език,
повтаряйки непрекъснато определени изрази и девизи.
Чрез това повтаряне думите и фразите се загнездват в съзнанието и създават нова, несъществуваща преди
това реалност.
Думите се издигат над разума, тяхното използване се превръща в дефиниция на новото.
Комунизмът също разполага с подобен речников запас и собствен език. Ето няколко примера в немския:
• Работник, работническа класа, работническа държава
• Експлоататор, експлоататорство
• Държава на селяните и работниците, буржоазия
• Фашизъм, фашисти, феодализъм
 • Другар, кооперация, общество
• Исторически материализъм
• Идеология
• Империализъм
• Капитал, капитализъм, класа, класова идеология, класова борба, дребен буржоа, дребна буржоазия, колективна
собственост, колониализъм, контрареволюция
• Материализъм
• Производствени средства, пролетариат
• Реакционер, ревизионизъм, революция
• Победа на партията, социален фашизъм, социализъм.
Тези думи и изрази също създават нова, самостоятелна реалност. Набиват се в главите на хората чрез
непрестанно повтаряне и така създават фалшиви новини, тъй като вече всички мислят по този начин. Целият свят и
световните събития се пречупват през тези думи.
Но да останем още малко при нацистите.

Завземането на властта
Най-напред трябва да се върнем към периода преди Хитлер да стане канцлер, който е изключително интересен.
Историците и до днес си задават въпроса защо през 1933 г. човек като Адолф Хитлер успява да завземе властта.
Междувременно е постигнато единодушие за някои от причините, например световната икономическа криза,
проблема с безработицата, съсипания имидж на монархията, загубата на старите ценности и т.н. Посочва се и
Версайският мирен договор, безмилостното „поробване” от страна на Антантата след загубената Първа световна
война.
Всъщност в съзнанието на голяма част от населението договорът от Версай не е приеман като „поробване”. Едва
Адолф Хитлер и неговите помощници допринасят за промяна на настроението и на общественото мнение по
отношение на мирния договор. Дотогава германският народ, разбира се, не е доволен от ситуацията след войната,
но чувството за несправедливост се заражда чак след използването на пропагандните методи на нацистите. В
своята книга „Моята борба” Хитлер ядосано обяснява, че първоначално никой не е протестирал срещу договора. Ето
какво казва: „Изхождайки от въпроса за „вината за войната“”, на който тогава никой не обръщаше внимание, бе
засегнато всичко, което изглеждаше подходящо за целите на агитацията…” Да повторим: Народът не проявява
никакъв интерес относно това кой е виновен за войната.
След това започват фалшивите новини. Хитлер и неговите другари втълпяват на германския народ, че Първата
световна война не е загубена заради неспособността на армията, а защото Родината е „прободена в гръб”.
Така се заражда легендата за предателството отвътре, наречена „удар с нож в гърба”. Фалшива новина, откъдето
и да го погледнеш. С нея Хитлер насочва вниманието към вероломните демократи, отслабили според него
Германския райх, разпалвайки интриги срещу войниците и кайзера. Не войниците са загубили войната, виновни са
демократите у дома. Те нападнали в гръб германския канцлер и германските войници.
Историята също може да бъде наводнена е фалшиви новини, да подлежи на ново тълкуване и на произволно
събиране на факти.
Издигането на Хитлер до властта е възможно заради само едно-единствено обстоятелство. Не му помагат
„обективните” катастрофални факти, а „субективните”, които той намества по свое усмотрение. Той успява да
заграби властта само е помощта на фалшиви новини. С оценката си, че „времето е узряло” за това развитие,
историците стъпват на много тънък лед, посочвайки, че всичко неминуемо води право към една определена
личност. Всъщност тази оценка подлежи на особено силна критика, тъй като именно конкретни личности,
изтълкували ситуацията и цялата история в своя полза, използват момента, за да завземат властта.
Най-важната причина за успеха на Хитлер без съмнение е неговата невероятна способност да използва
пропагандата и фалшивите новини. При това периодът преди 1933 г. е дори по-показателен, отколкото годините
след това, по простата причина, че след като става канцлер, той има възможност да диктува пропагандата, докато
преди това се налага да прибягва до несравнимо по-изтънчени методи. Без уменията в техниката на черната
пропаганда феноменът Хитлер би бил немислим. Преди него властта на медиите е в други ръце. Преди 1933 г.
Хитлер е малък, незначителен фактор, на който почти никой не обръща внимание. Първоначално няма нито
финансово, нито икономическо, нито политическо влияние и остава незабелязан от широката общественост. Тя по-
скоро му се подиграва, отколкото да го взима на сериозно. Парите, пресата и политиката се прекланят пред съвсем
други сили.
Така че си задаваме въпроса как този мъж успява да спечели властта? Отговорът е един: Заради своята дяволска
способност за черна пропаганда и заради безсрамното използване на фалшиви новини, пускани според ситуацията.
 Да си припомним: През 1919 Хитлер се присъединява към Германската работническа партия, четвърт година по-
късно се издига до ръководител на пропагандата. Само през 1920 г. говори на 46 масови събрания, като
усъвършенства ораторския си талант с речи в бирхалета. А по-късно, по време на гигантските митинги, довежда
стотици хиляди до екстаз, докато милиони изтръпват пред радиоапаратите, слушайки гласа на всемогъщия фюрер.
Всичко това можем да прочетем в книгите, описващи историята на този период. Там обаче много рядко се задава
въпросът за техниките, използвани от Хитлер. За да разкрием отговора на този въпрос не бива да се консултираме с
вторичните, а с първичните източници. Самият Хитлер дава отговор в своята книга „Моята борба”. В нея той
показва как се печелят масите. По-късно доказва, че методите му действително действат. За фюрера риториката има
огромно значение и той съставя каталог с искания, изграден върху пет принципа. Затова нека погледнем в тази най-
черна душа за всички времена. Това се налага, ако наистина искаме да разберем феномена на нацистите и на
фалшивите новини. Ето какво иска Хитлер:
Пропагандата „винаги трябва да е насочена по-скоро към чувствата и в много редки случаи към така наречения
разум”. Колкото повече внимание се отделя на емоционалната страна, толкова по-ефективна ще бъде речта.
„Всяка пропаганда трябва де е издържана на народен език и да е съобразена с умственото ниво и
възприемчивостта на най-ограничените сред тези, към които е насочена. Това означава, че духовната висота на
пропагандата ще трябва да е толкова по-ниска, колкото по-голяма е групата хора, която трябва да бъде обхваната”.
Пропагандата трябва да е формулирана в еднакъв стил и да дава констатации, а не предположения. Изразите
трябва да са радикални, не бива да се посочват различията, нито пък сивите зони и окраски. Хитлер казва:
„Необходимо е да има само добро и зло, любов и омраза, правда и неправда, истина и лъжа”. По-нататък препоръчва
да не се набляга на каквото и да било внимателно обмисляне.
Хилядократното повтаряне на най-простите изрази води дотам те да бъдат запомнени от масите.
„Разнообразието никога не бива да променя съдържанието на пропагандата. Накрая резултатът винаги трябва да
бъде един и същ. Така водещото понятие може да се разглежда от различни страни, но на края на всяко разглеждане
винаги трябва да се връщаме към същото водещо понятие”. Или с други думи — постоянството, изразено чрез вечно
повтаряни понятия, които се набиват в главите на хората, води до целта.
При всяка реч е много важно предварително да обезсилиш противниковите аргументи. Затова Хитлер призовава:
„Още в собствената си реч е наложително да разпердушиниш всички възможни въпроси, които биха били против
теб, да ги изредиш един по един и да докажеш колко са безпредметни”.
Тук естествено става дума за абсолютно потиснически прийоми, за черни техники. Но само ако ги познаваме,
можем да ги идентифицираме и да ги преборим.
При всички случаи успяхме да хвърлим един удивителен поглед на риторичните похвати, с които си служи
Адолф Хитлер. За него те стоят по-високо от всички други техники на пропагандата. Освен това сега разполагаме с
формула как точно се произвеждат фалшиви новини.
Представете си само! Единствено с помощта на тези методи Хитлер успява да изгради боеспособна трупа и да
вдъхне живот на своето движение. От днешна гледна точка вероятно бихме могли да допълним някои анализи. Така
например историкът Голо Ман (Германски историк, публицист и писател (1909-1994), син на писателя Томас Ман)
посочва, че настроението в препълнените зали е било изостряно посредством упоителна маршова музика. Важна
роля играят знамената и плакатите, а крясъците на въодушевление и омраза създават усещане за единство. Лесно е
да видим пред вътрешното си око как в тези препълнени бирарии превъзбудени хора биват въодушевявани да дадат
израз на чувствата си. Музиката и символиката влизат в служба на пропагандата. Хитлер умее да докосне най-
низките инстинкти като омраза, злоба и завист. Мизерията, в която живеят германците, намира своя отдушник в
неговия мироглед, сведен — по собствените му думи — до най-малкия общ знаменател.
Освен това Хитлер играе различни роли. Понякога е бъдещият завоевател, друг път е умерен и здравомислсщ
човек. В зависимост от своята публика той сменя лицата си подобно на хамелеон, той е перфектният актьор.
Същото можем да кажем и за останалите говорители в редиците на националсоциалистите. За тях Голо Ман
коментира: „Те имаха достатъчно разлики. Единият се правеше на предимно консервативен, закичен е ордени
офицер, дебел псевдоаристократ. Друг играеше ролята на здравия бачкатор, на измамения германски работник.
Трети пък бе специалист по разпалването на прастария, битуващ във всички европейски народи грозен инстинкт да
мразиш евреите. Четвърти показваше вулгарната и злобна, високата, свободна и нахална интелигентност на
партията”.
Това означава, че всеки път обликът на националсоциалистите и техният изказ се сменят в зависимост от таргет
групата, както е модерно да се казва днес. Не само Хитлер използва този метод, но и неговите пропагандисти.
Съществуват и други техники. От конкурентите в лицето на социалистите и комунистите Хитлер заема червения
партиен цвят (за своите листовки, знамена, ленти за ръкавите и отличителните знаци). Неуспелият художник лично
измисля партийната емблема — на червен фон бял кръг с черен пречупен кръст. Той умело комбинира червеното на
работническото движение със старите багри на Бисмарковия Райх. А името на партията сякаш изгражда мост
между несъвместимостта на национално движение с пролетариат, обединявайки ги в понятието
„националсоциализъм”. Всичко това е идеален пример за пиар в комбинация с фалшиви новини. В онези времена
думите „социализъм” и „национализъм” са на мода, а Хитлер ги събира и печели последователи.
Освен това „фюрерът” използва слабостта на германците към униформите. Отсечената крачка, с която неговите
хора маршируват под звуците на маршови песни, има голям шоу- ефект. Хитлер винаги се цели в емоциите на хората,
карайки ги да изключат мисленето. А всеки, който въпреки това се замисля, започва да изпитва страх. Чувство,
което Хитлер целенасочено подклажда: „Щом не искаш да си мой брат, ще бъде счупен твоят врат!“ (Цитатът не е
на Хитлер, както иска да внуши авторът, а на германския политик Бернхард фон Бюлов (1849–1929). В своя реч
пред Райхстага на 10.12.1903 г., когато е канцлер на Райха, той казва: „Свободата, която вие имате предвид, за
вас е произвол, а за другите означава тероризъм. Щом не искаш да си мой брат, ще бъде счупен твоят врат!”. В
случая самият Фон Бюлов цитира подигравателно стихче, използвано често по време на размириците през
революционната 1848 г. Стихчето следва примера на френския революционен девиз, приписван на якобинците „La
fraternite ou la mort!”, г.е. „Братство или смърт!”)
Членовете на своя щурмови отряд Хитлер набира от хилядите безработни ветерани от войната и ги превръща в
банда улични побойници, които разлепват плакати и драскат лозунги по стените. След всяка критика, публикувана в
пресата, той доволно потрива ръце — всичко е реклама за него и неговите момчета за уличен терор.
Макар че в началото е почти неизвестен извън Бавария, Хитлер още на 9 ноември 1923 г. посяга към властта, при
марша към Залата на военачалниците в Мюнхен (Лоджия в стил класицизъм в центъра на Мюнхен. Завършена с
през 1844 г. и е посветена на паметта на загиналите войници от баварската армия. По време на т.нар. Бирен пуч
на 8 и 9 ноември 1923 г. последователите на Хитлер се отправят към мястото, където са спрени от полицията и
военни части. При престрелката загиват четирима полицаи и тринайсет метежници. Пучът е потушен, а Хитлер
е осъден на пет години затвор за държавна измяна, но излежава само осем месеца). Напразно. Чак след нова
систематична агитация почвата е готова. Целта е постигната през 1930 година. На фона на 3,5 милиона безработни,
една тема, безсъвестно употребена като пропаганда, партията на Хитлер се превръща в масово движение. Той
обещава, че за всички „работници на челото и юмрука” ще има „свобода и хляб”.
През 1930 г. Хитлер назначава д-р Йозеф Паул Гьобелс за шеф на своята пропаганда. Разработват се нови техники
на агитация, маршовете и демонстрациите се превръщат в професионално иисценирани постановки, служещи за
набиране на последователи. Превръзката за ръката, партийната емблема и дори жестът за хайл Хитлер са части от
тази пиар машина. Представете си само — един човек е толкова нахален, че налага собственото си име като поздрав
за всеки. Що за егоцентризъм! И колкото и да не ви се вярва, има успех. Този детайл е сред техниките за
изграждането на култ към личността, има го при почти всички диктатори. Обожествяването на една личност,
прилагано от Хитлер до припадък, си е чист ниар, отдавна познат трик. Издигаш някого дотам, че го смятат за
безгрешен, така че този човек да внушава безграничен респект.
Това са си фалшиви новини в най-чиста форма. Та има ли човек, който да е съвършен?
Друг метод, използван от нацистите, е пропагандата по радиото. И при нея те прилагат всички познати техники
на риториката, използват съществуващи предразсъдъци (омраза към евреите) и латентни настроения, за да
подклаждат емоциите. Нацистите притежават сигурен инстинкт за непопулярни теми, както и способността да се
подмазват на избирателите. Тази пропагандна машина те поддържат с помощта на листовки, вестници и брошури,
но най-вече с огромни масови прояви. Важна роля играе и съответното място. Самият Хитлер лично обръща
внимание на „изкуствено приглушената тайнствена светлина в католическите църкви, където се използват свещи и
тамян“, и много държи на изпълнени с настроение подходящи пространства, както и на точния момент за своите
речи. Според личния му опит едно такова обръщение към събралото се множество има най-голям ефект, ако се
направи във вечерните часове.
Винаги е от съществено значение да се зачекнат чувствата на слушателите. Фюрерът строго съблюдава правилото
думите му да са лесно разбираеми, дори примитивни, за да могат възможно най-много хора да реагират на тях. При
всички тези начинания до него стои Йозеф Гьобелс, дяволът, предрешен в човешки дрехи.

Черните умения на д-р Йозеф Гьобелс

Заедно с Хитлер майсторът на пропагандата Йозеф Гьобелс е най-важният човек в ръководството на нацистите,
като той и фюрерът носят главната отговорност за успеха на движението. Със своята пропаганда Гьобелс води
половината германски народ за носа, а масовите му прояви са с толкова прецизна хореография, все едно са танцови
спектакли от световна класа, поставени в Болшой театър. Той наводнява страната със своите статии и
радиопредавания, които пуска непрекъснато, без почивка. Той е майсторът на майсторите на черната пропаганда,
един Мефистофел, един дяволски мозък, един сатанински гений.
Гьобелс подчинява всичко на целта да се появи по вестникарските страници — масови събирания, плакати,
безредици, нецензурни ругатни и тормоз над евреите, които с най-голямо удоволствие нарежда да бъдат бити на
обществени места. Използва терора на улицата, също като Ленин, за да подкопае устоите на държавата. Така че
можем спокойно да го наречем агент-провокатор. Своите врагове той оприличава на „вресливи подскачащи под-
човеци” или на „плюещи отрова животни”. По негово нареждане СА буйства по площадите, където редовно
предизвиква сбивания или протести.
Освен това Гьобелс разполага с перо, с което пръска отрова, подобно на пепелянка. Пише лъжливи и
подвеждащи статии, които публикува в своя седмичник, и работи с карикатуристи, които умело превръщат ругатните
му в рисунки. Редовно някой го съди за обида, но Гьобелс използва и това за своята пропаганда. Така печели на два
фронта. Заедно с Хитлер той е най-големият драскач на лъжи в познатата ни история. Речниковият му запас е
злобен и обиден, но винаги прост и лесно разбираем. Слуша какво говорят хората и следва техния пример, също
като Лутер преди него.
Гьобелс организира предизборни кампании и големи мероприятия с ефективност, която никой друг не е
достигал. Убедителните изборни победи на нацистите са изцяло негово дело. От една страна, той обижда и ругае, а
от друга, гради и доизкусурява мита за Хитлер. Нарежда на своите хора да разлепят милиони плакати, използва
грамофонните плочи и филмите, за да набива в главите на гражданите своите девизи. Вестникът му е с тираж от
800 хиляди броя и той се превръща в майстора на голямото шоу. Така с помощта на неговата непрекъсната
пропагандна канонада през 1933 г. НСДАП става най-силната партия в Германия.
За Гьобелс това отваря един свят със съвсем нови възможности. Нисичкият човечец със затруднено ходене се
превръща в гигантска сатанинска призрачна птица, разперила черните си криле над цялата страна.

Манипулиране на масите
През 1933 г. нацистите слагат цялата държава в джоба си. Пропагандната канонада се засилва още повече. Сега
Гьобелс вече може да ползва държавното радио, спектакълът, се разгаря. Той дава нова дефиниция на пропагандата,
превръща я едва ли не в изкуство. Пропагандаторът е същински майстор на народната психология, основната му
задача се състои в това ежедневно и ежечасно да се вслушва в пулса на хората и да напасва своите действия към
неговите удари.
Речите му стават все по-грандомански. Понякога са изпълнени с хаплив хумор, но винаги са поднесени с голяма
страст, с която излива огромни количества от своята пропаганда върху главите на народа. Умее да се преструва на
тъжен, да се подмазва, да говори с горчивина, да хапе, да е саркастичен, да мърмори и да поднася смрадливите си
излияния с омраза и гняв — според ситуацията. Подобно на Хитлер репетира всеки жест, става перфектният актьор.
Може да си придаде вид на логично мислещ човек, да поднася аргументи в своя полза, да подкокоросва и да
грабва слушателите, да вдига температурата на емоциите до точката на кипене. Демагог до мозъка на костите.
С помощта на най-различни печатни медии и на радиото, по-късно и посредством филмите и телевизията, той
вкарва цяла Германия в състояние на транс, в опиянение. Хората харесват пропагандните му масови прояви и
факелните шествия, скандиранията и маршовата музика. Гьобелс е навсякъде, във всички предприятия и държавни
учреждения. Страната е залята с вестникарски кампании. Непрекъснато се организират маршове, народът е като
хипнотизиран. Всичко, което е важно в ежедневната политика, всичко, което Хитлер задава като задачи, се
превръща в пропаганда. Тя прониква във всяка клетка, във всеки нерв, манипулира подсъзнанието на германците в
невиждана дотогава степен. В служба на националсоциалистите са впрегнати изкуството, културата и
комуникациите, в това число театърът и киното. Радиото продължава да играе специална роля. Нацистите правят
радиоприемниците евтини, за да могат повече хора да ги слушат и да се хващат на лъжите им. Вестниците са отнети
от старите собственици и са поставени под контрола на Гьобелс. На евреите и всички останали, които не се
включват във възхвалите на фюрера, се забранява да упражняват професиите си, натъпкват ги в калта. Новият
медиен велик могол се казва Йозеф Гьобелс.

Втората световна война

Въодушевлението за войната, обхванало Германия, заслужава отделна глава. Втората световна война се води с
много повече пропаганда, отколкото Първата. Специална роля се пада на радиото, телевизията и киното. (Първото
телевизионно предаване в Германия е излъчено на 22 март 1935 г., но масовото разпространение започва едва след
Втората световна война. По време на войната развитието на телевизионните технологии е подчинено изцяло на
военните нужди, а предаванията са насочени предимно към войниците иа фронта и в лазаретите. През зимата на
1944 г. телевизията спира и с възобновена чак през 1952 г.)
Първоначално войната е като разходка в парка за Хитлер и неговите армии. Връща Австрия „обратно в Райха”,
заграбва части от Чехословакия и напада Полша. Хитлер побеждава Дания, Норвегия, Белгия, Нидерландия,
Люксембург и превзема в хода на своя „блицкриг” дори големи части от Франция. Югославия и Гърция също се
предават пред германците.
Медиите в Германия тръбят с пълна сила за победите. Фюрерът е издигнат на още по-висок пиедестал. Явно е
най-великият военачалник на всички времена.
Гьобелс, Хитлеровият министър на пропагандата, показва усмихнати войници, награждавани и обсипвани с
почести. Киното е употребено най-безсрамно, за да разкраси военните действия. „Дяволски момчета” получават
медали, повишения и обожанието на момичетата.
Фалшиви новини докъдето поглед стига. В действителност войната е варварска, мръсна и грозна.
Накрая палачинката се обръща. След успешната инвазия във Франция Хитлер прави опит да се споразумее с
английския министър-председател Уинстън Чърчил. Предлага мир, но Чърчил невъзмутимо премества дебелата си
пура от единия ъгъл на устата в другия и казва: „Не!”.
Опиянен от своите победи, Хитлер нарежда нападение над Англия. Най-напред германското Луфтвафе
(военновъздушните сили) трябва да разруши летища, самолетни фабрики, пристанища и важни пътни възли във
Великобритания. За целта преди това трябва да се унищожат английските ВВС. Започва ожесточена борба в небето
на Острова, при която английските самолети се оказват по-добри от германските. Планираната атака се проваля.
Хитлер получава пристъп на бяс. За първи път някоя нация действително му се озъбва. Надценявайки се до
небесата, той решава да нападне Съветския съюз. Кръщава нападението „План Барбароса”, въпреки че Германия
има със Сталин подписан пакт за ненападение.
Гьобелс вече е готов и пренася своята пропаганда дори във вражеските земи, където използва „тайни
радиопредаватели” и листовки. Министърът е наясно, че врагът трябва да бъде победен не само на бойното поле, но
и да бъде превзет неговият разум. Точно там е най-голямото му умение.
Когато фюрерът се прицелва в Съветския съюз, Гьобелс залива германския народ с кофи противоречиви новини,
за да заблуди и обърка Сталин и неговите шпиони.
Отново си имаме работа с фалшиви новини в най-чистия им вид, и то под ръководството на държавата.
Целта е да бъдат объркани съветските разузнавачи. Гьобелс постига успех, тъй като съветският диктатор е
напълно изненадан, когато германските войски нахлуват на неговата територия. Германците, от своя страна, са
излъгани от Гьобелс, когато той се опитва да им втълпи, че става дума само за „превантивен удар” срещу Сталин.
През следващите месеци населението ежедневно е изложено на най-безсрамни лъжи. Непрекъснато се
публикуват съобщения от фронта, комюникета за пресата, филмови репортажи и седмични филмови прегледи. За
Гьобелс работят големи пропагандни отряди, понякога по 15 хиляди души за една-единствена акция.
Министърът знае, че войната най-напред се печели в главите на хората и чак след това на бойното поле. Затова
забранява слушането на вражески радиостанции, а нарушителите ги грози смъртна присъда.
През 1941 г. повече от три милиона германски войници прекрачват границата с Русия. По всичко личи, че отново
предстои изненадващо бърза победа. Киев е превзет, а Ленинград е обсаден. Скоро след това германците са пред
портите на Москва. Сталин обаче се взима в ръце и мобилизира всички сили. Сякаш от нищото вади нови и нови
армии, а на помощ му идва и ужасната руска зима. Затова германската атака започва да буксува.
Сега Хитлер залага всичко на една карта. През лятото на 1942 г. заповядва да се завземе Сталинград, който
заради името си притежава особена символика. Фюрерът иска да уцели Сталин лично в сърцето, след като градът
носи името на руския диктатор. Една германска армия наистина успява да се задържи в ожесточено отбранявания
град. В края на октомври две трети от него са в ръцете на вермахта. Но тогава отново настъпва руската зима. И пак
всичко виси на косъм.
Скоро идва и обратът. През 1942 г. германската армия капитулира пред съветското надмощие.
За пръв път Хитлер започва да се съмнява в себе си и все по-често вика личния си лекар. Напудрената му
самоувереност се рони все повече, а лошите новини се сипят над главата му като бомби.
Японците, най-верните му съюзници, търпят тежки поражения в Далечния изток. В Африка англичаните под
командването на генерал Монтгомъри успяват да принудят германците и италианците да се оттеглят.
В Германия градовете са цел на английски бомбардировки — войната е донесена в родината, което всява страх и
ужас у населението.
Американците напредват по всички фронтове и се опитват да стъпят на европейския континент.
Негативен за Германия обрат се задава и при войната във въздуха, както и в битките с подводници.
Хитлер реагира като душевноболен. На бърза ръка уволнява няколко пълководци, а за себе си претендира, че е
най-интелигентният и непобедим военачалник. Само един луд обаче може да води война с целия свят. Както може
да се очаква, лошите новини не закъсняват.
През 1943 г. вече и американците бомбардират германските градове. Британци и американци дебаркират на
остров Сицилия и напредват по суша в посока Германия. Италия, доскоро съюзник на Германия, преминава на
страната на „врага”, фашисткият режим на Мусолини се сгромолясва.
 Скоро след това британците и американците стъпват на френска земя, откъдето тръгват срещу Третия райх.
Руснаците нападат Финландия.
Примката около Германия се затяга.

Победни новини
И как реагират нацистите в този момент? Какво правят Гьобелс и Хитлер?
Започват масово да пускат фалшиви новини. В своето отчаяние те се опитват да убедят германците, че
националсоциализмът продължава да печели победа след победа.
Премълчават факти и предизвикват фалшиви очаквания. Публикуват фалшиви новини от край до край.
Дори когато все повече битки са с неблагоприятен за него край, Хитлер набива на своите сънародници девиза за
съпротивата срещу врага. От населението изисква още по-големи усилия, настоява хората да се лишават от всичко.
Освен това се обръща към най-съкровените страхове на германците. Ако загубят войната, техните семейства ще
бъдат отведени в плен, където ще водят робски начин на живот. Отново лъже, а с него и Гьобелс.
Между юли и октомври 1944 г. по заповед на Гьобелс в армията постъпват близо седемстотин хиляди
донаборници. Военната индустрия работи на пълни обороти.
Даже когато световната война наближава своя край и вече не може да се отрече, че Германия ще я загуби с гръм и
трясък, Гьобелс в последните часове на Третия райх изпраща хиляди на фронта. Говори за „готовност за
саможертва” и за „тайни оръжия”. Освен това си измисля новина за някакво неразбирателство в редиците на
Съюзниците. Министърът просто не може да спре да лъже. В последните дни набира т.нар. „народен щурм”,
съставен отчасти от младежи и деца, и го праща на бойните линии.
Никога преди това германският народ не е бил лъган толкова много, никога не е бил излаган на повече фалшиви
новини.
Хитлер и Гьобелс продължават да бълват своите лозунги по микрофоните. 16-годишни отиват на фронта,
мобилизирани са момчетата от Хитлерюгенд (Младежката организация на Националсоциалистическата германска
работническа партия. Създадена е през 1922 г. и до 1932 г. е под командването на СА. От 1933 до 1945 г. е
единствената легална младежка организация в Германия. След края на Втората световна война е обявена за
незаконна), за да защитават „родината”, докато в същото време от запад настъпват англичани, французи и
американци, а от изток идват руснаците.

Краят
Германците започват да взривяват мостовете в Германия, за да спрат настъплението на вражеските армии.
Навсякъде противникът трябва да стъпва на „изгорена земя”. Въпреки това врагът напредва неудържимо към
сърцето на страната. По всички фронтове бившите съюзници на Райха се отмятат и застават на другата страна.
Хитлер предприема последна офанзива, за да спре врага както на запад, така и на изток. Но броят на
нападателите е просто прекалено голям. Дрезден и други градове се превръщат в морета от пламъци. Виена и
южногерманските провинции са превзети от вражеските сили. Руснаците стягат тесен обръч около Берлин, къдсто
се крие фюрерът. Въпреки всичко Хитлер, вече изпаднал в лудост, заповядва боевете да продължат.
В столицата започва битка за всяка улица, за всяка къща. Самият Хитлер се вкопава дълбоко в своя бункер и най-
сетне, в последния момент, признава пред себе си, че войната вече не може да бъде спечелена. Обърканият фюрер,
най-великият военачалник на всички времена, се чуди какви са причините за поражението. Накрая открива една:
виновен е германският народ, който е недостатъчно добър в расово отношение и е заслужил тази загуба.
Докато в Берлин около бункера на Хитлер падат бомби и стрелят картечници, той минава под венчило. След това
назначава гросадмирал Дьониц за свой наследник като президент на Райха. (Карл Дьониц (1891–1980) е германски
военноморски офицер, участвал в двете световни войни. След самоубийството па Хитлер управлява Германия
като президент в продължение на 23 дни (1–23 май 1945 г.). След капитулацията на 8 май той, останалите висши
офицери от върховното командване на вермахта и членовете на назначеното от него временно правителство са
арестувани от Съюзниците и изправени пред Международния военен трибунал в Нюрнберг. Дьониц е обвинен като
един от главните военни престъпници. Съдът решава, че е отговорен за изграждането на германската флотилия
от подводници, но че не е знаел за подготовката за война. Обявен е за виновен за престъпления срещу мира и за
военни престъпления и е осъден на десет години затвор. След излежаването на присъдата правителството на
ФРГ му отпуска адмиралска пенсия. След затвора написва две автобиографични книги.) Министърът на
пропагандата Йозеф Гьобелс е издигнат на поста райхсканцлер. Малко по-късно Хитлер убива съпругата си и слага
край и на своя живот. Гьобелс също се измъква от ситуацията и се самоубива.
„Третият райх” престава да съществува, подобно на кошмарен сън. Дьониц опитва да назначи временно
правителство, но то веднага е свалено. Съюзниците постигат пълна военна победа над Германия и налагат
безусловна капитулация. САЩ, Русия, Англия и Франция си поделят правителствените функции в Германия.

Малка равносметка
Виждаме следното: без фалшиви новини целият този нацистки кошмар щеше да е напълно немислим.
Диктатурите живеят изцяло от фалшиви новини.
От самото си начало нацисткият режим се крепи на фалшифицирани новини, без които нямаше да
съществува. Няма друг период в историята, който да ни покаже по-добре същността на фалшивите новини.
Особено ценно е, че сега знаем как точно се генерират фалшивите новини. Затова ще повторим за пореден път:
Фалшивите новини се целят в емоциите.
Фалшивите новини са на много ниско интелектуално ниво, за да могат да обхванат колкото се може повече хора.
Фалшивите новини се състоят от радикални формулировки. При тях понятието „може би” не съществува.
Нарочно не се представя и другата страна. Има само добро или зло, любов или омраза, право или неправда, истина
или лъжа.
При фалшивите новини се използват иай-прости термини, които се повтарят непрестанно. В главите на хората се
набиват празнословни лозунги.
Всякакви аргументи срещу фалшивите новини се разпердушинват предварително.
Това е „формулата” на Адолф Хитлер.
Срещнем ли тази формула или части от нея, трябва веднага да застанем нащрек.
Познаваме ли тази формула, тя незабавно губи част от своята мощ.
 8. Случаят Бърни Корнфелд
Досега разглеждахме само фалшиви новини, предизвикани или пуснати от големите играчи. В ежедневния ни
живот обаче също има фалшиви новини, които ни заливат от сутрин до вечер.
Целият икономически и финансов сектор страда до голяма степен от съмнителни личности, които ползват
фалшиви новини, за да забогатеят.
В тази глава се прицелваме в инвестиционните консултанти, като за пример ще ни послужи един удивителен
случай. Ако наистина разберем как на днешния инвестиционен пазар се работи с фалшиви новини, наградата може
да е голяма. Може би тези знания в бъдеще ще ни помогнат да спестим стотици хиляди евро или долари. За целта
обаче трябва да добием истинска представа за този най-вероятно най-горещ пазар.
Затова сега се насочваме към частния, а ие управлявания от държавата финансов сектор, за да разгледаме как и
до днес (!) вложители, инвеститори, спестовници и собственици на къщи попадат в клопките на измамниците. Не
са само големите финансови акули и международните банкери, които произвеждат фалшиви новини.
Ето и малко конкретика.

Удивителният възход на Бърни

Един от най-невероятните случаи в джунглата на професионалните инвестиции е от не чак толкова отдавна.
Става дума за Бърнард (Бърни) Корнфелд, който през 70-те години на миналия век измамва предимно германски
вложители за няколко милиарда марки.
Коя е тази шарена птица, напълнила най-вече собствените си джобове, и каква поука можем да си извлечем от
тогавашните събития?
Най-напред чистите факти. Бащата на Корнфелд е румънец, майката е от Русия. Първоначално семейството
живее в Истанбул, където бащата се подвизава като актьор. През 1931 г. Корнфелдови емигрират в Съединените
щати и когато след две години бащата умира, Бърни изведнъж е изправен пред задачата да печели пари. Занимава се
с различни дейности, сред които и да продава плодове и зеленчуци.
Накрая, заедно със свой съученик, отиват в увеселителен парк, където поставят будка, в която предлагат на
разхождащите се граждани да познаят възрастта и теглото им. Макар че Бърни заеква, тази нестандартна идея му
носи първите „истински“ пари. Има дарбата на продавач и е открил своето призвание.
Втората световна война прекъсва високопарните му амбиции. Той служи във военноморските сили на САЩ, а
след това учи в колеж — психология и социология. След завършването си става социален работник, но скоро след
това открива радостите на инвестиционния бизнес. Сменя работното място и започва да продава дялове от
инвестиционни фондове, докато не се усеща, че може да печели много повече, ако основе собствени фондове.
Речено, сторено. От самото начало Бърни дефинира съвсем точно своята таргет група. Продава дялове само на
граждани на САЩ и на американски войници, разположени в Европа. Съветва ги как да заобикалят данъчните
закони в Америка и ги подмамва с данъчни бонуси. Броят на клиентите му расте. Скоро след това Корнфелд
основава своята компания IOS, Investors Overseas Services, със седалище в Панама, Централна Америка. Там
финансовите трансакции не се следят толкова строго.
С това е положен основният камък за феноменалното му издигане. Бърни продължава да се оглежда и открива
неземни възможности за печалби.
Централата на дейността на IOS е в Женева, тъй като според Бърни Швейцария е най-добрият пример за
сериозност и стабилност, когато става дума за пари. Самите ценни книжа обаче са депонирани в Англия, докато
фондът е изграден по люксембургските закони — още един разумен ход. Така Бърни е в състояние да измами всяка
държавна администрация. Различните политически и правни разпоредби в отделните страни му позволяват да
изиграва картите си според ситуацията.
Бърни доволно потърква ръце и се захваща за работа.
Разбира, че са му необходими само правилните и примамливи аргументи, за да се добере до спестяванията на
хората. Затова в своите кампании винаги подклажда страха от инфлацията. Цели се и в завистта спрямо богатите и
измисля лозунга: „Богатство за всеки”. Естествено, всичко това са фалшиви новини. За него не богатството за всеки
е важно, а неговото собствено. Но лозунгът звучи много добре.
Бърни се представя като защитник, даже поборник за капитализма, който според него трябва да е много по-
справедлив. Дори обикновеният човек има право да получи своя дял от процъфтяващата икономика. Капитализмът
трябва да получи смисъл, проповядва той.
 За примамка му служат обещанията за големи печалби. Неговите фондове давали далеч по-големи проценти,
отколкото да вложиш парите си в някаква неатрактивна застраховка живот.
Бърни освен това вижда колко е доходоносно да работи с цяла армия от продавачи, чрез чиято йерархична
структура този на върха трупа най-големите пари. Затова вербува голям брой продавачи, най-вече от Германия, и ги
пуска сред хората.
IOS набира всякакви хора — домакини и лекари, невзрачни държавни служители и уважавани адвокати,
гладуващи художници и горди офицери, неизвестни актьори и прочути спортисти. Всеки, просто всеки, може да се
включи и да генерира големи печалби.
Съвсем скоро фирмата разполага с повече от 15 хиляди служители. Перфектно измислена система от награди и
други мотивации помага на дистрибуторите да постигат все по-добри резултати. Който не е в състояние да продава,
изхвърча на мига от този ексклузивен клуб. За продавачите има специален кодекс, който тясно ги обвързва с IOS. С
последната от десетте заповеди на този кодекс служителят полага следната клетва: „Ще се застъпвам за основната
цел с такова убеждение, че ползите от модерната индустриална икономика да достигнат до възможно повече хора, за
да може свободното общество да сс развие до пълен разцвет”.
Основна цел? Всички да получат дял от благата на капитализма.
Какво виждаме? Фалшивите новини са облечени в етична дрешка, показваща ги в най-лицеприятна светлина.
Всеки служител на IOS твърдо вярва, че служи на една добра кауза, всеки гордо носи знамето на компанията.
В най-тесния кръг на ръководството Бърни обаче съвсем тайно коментира: „Една от важните съставки на успеха
е да имаш хора, които са убедени, че вършат нещо добро, нещо правилно и почтено. Те трябва да вярват, че нашата
цел е благородна”.
С това Корнфелд директно се изправя срещу банките, които по негово мнение са най-обикновени разбойници и
само вредят на обикновения гражданин. От самия Бърни човекът от улицата обаче трябвало да очаква само добро.
Докато в банките с вирнати носове чакат клиенти, хората на IOS действат много но-агресивно. Те ходят от врата на
врата и на висок глас разказват за „благородните” си намерения.
До 1967 г. Бърни е натрупал състояние от 10 милиона долара, но когато започва да емитира акции от своята
компания, бизнесът тръгва с пълна сила. На пазара излизат милион и половина акции, от които Корнфелд запазва за
себе си 17 процента. Това го прави невъзможно богат.
Сега вече може да си позволи всякакви екстри, купува си няколко скъпи къщи, кара огромни коли и прелъстява
красиви жени. Това също е част от неговите методи, тъй като поощрява служителите му да си изтъркват подметките
от тичане, за да се доберат до същия луксозен живот. Казано накратко — лъскавият блясък си има опашка.
Идва обаче денят, когато търговските му представители срещат сериозен отпор. Във Федерална република
Германия и в Швейцария се оказват в конфликт със закона. Конкуренцията не спи и наблюдава действията на IOS
със зорко око. И задава въпроса: Позволено ли е да нападаш ей така хората в домовете им?
Компанията е принудена да измисли нещо. Започва да прилага нов метод — продажби по телефона, с помощта
на най-изтънчени разговори. По време на тези разговори потенциалните клиенти биват подмамвани да поканят
представител на фирмата да ги посети у дома. За целта е изфабрикувана и нова професия, наричаща се съвсем
благородно „инвестиционен консултант”. Скоро след това самопровъзгласилите се „консултанти” се пръсват като
скакалци, за да се насочат към човечеството.
Има обаче и насрещен вятър. Тъй като централата на дистрибуторската фирма все още се намира в Женева,
Бърни продължава да печели симпатии чрез „швейцарския бонус”, обещаващ солидност. В Панама няма никакви
проблеми, там няма специални закони за инвестициите. Достатъчно е да регистрираш фирма тип „пощенска
кутия”. Швейцария обаче има да губи добрата си репутация, затова могъщите тамошни банки започват борба с IOS и
в края на краищата налагат забрана на компанията да използва търговски представители на територията на
страната.
В Съединените щати също наострят уши. Комисията по ценните книжа и борсите след известно обсъждане
решава, че Бърни няма право да продава фондовете си нито на американска територия, нито на граждани на САЩ,
които се намират в Европа или други страни.
Още преди това Франция е затворила портите си за финансовите продукти на IOS.
Затова в главната квартира на компанията започват да светят червените лампи. Бърни вече е убеден, че отново
трябва да промени методите си. Накрая остава само бизнесът в Германия, но пък носи тлъсти печалби. Но и във
Федералната република не всичко върви по мед и масло.
Ето защо се създава най-големият пиар цирк, който консервативна Германия е виждала. Казано с две думи —
Бърни купува всеки, който е известен и има някакво влияние. Това е най-големият му удар. На 15 септември 1967 г.
във вестник „Die Zeit” се появява съобщение, че Бърни Корнфелд е успял да спечели на своя страна д-р Ерих Менде
от Свободните демократи. Менде не е кой да е, а бивш вицеканцлер на Федералната република. Има ли накъде по-
високо да се изкачиш ? Менде поема поста на председател на Управителния съвет на IOS Deutschland GmbH,
немския клон на компанията, а годишната му заплата е шестцифрена. Част от германската преса надига вой,
разбира се. Как така един бивш вицеканцлер се отдава на изкушението на парите? Всичко това обаче не смущава
„красивия Ерих”-, защото и той е заразен от треската да печели нари.
Когато вижда колко е лесно да се сдобиеш с добра репутация, Корнфелд прави следващия си удар. Още преди
това е привлякъл сина на бившия американски президент Франклин Д. Рузвелт, Джеймс Рузвелт, в редиците си.
Това означава, че Бърни се е издигнал и до най-висшите кръгове в Съединените щати, смятат в Германия.
Бърни е подушил кръв, видял е, че ползвайки известни имена, може да измами целия свят. Бизнесът отново
процъфтява, по-добре от всякога.
Той продължава да работи по собствения си имидж. Гологлавият мъж, висок само метър и шейсет и пет, винаги
се облича прекалено официално. В повечето случаи носи костюми на Ги Ларош. Купува си два замъка, няколко
луксозни лимузини и оцелот, просто защото е нещо екзотично.
На всичкото отгоре се сприятелява с Хю Хефнър, основателя и собственик на списание „Плейбой”. Редовно лети
през почивните дни до Акапулко, където се забавлява с Хю и неговите „зайчета”.
Влага и голяма доза амбиция да се снима на фона на своите притежания. Удивеният читател на клюкарските
газети вижда скъпите антики в неговите къщи, картини на стари майстори и красиви градини. Бърни държи и
няколко расови състезателни коня, дори тоалетната му привлича погледа, оформена като тронна зала.
Все пак Корнфелд продължава да се занимава и с бизнес. Германия явно е плодородна почва за неговите семена,
така че той основава фонд според германските закони.
На 21 септември 1967 г. „лицето на компанията” Ерих Менде обявява във Висбаден създаването на нова дъщерна
фирма. Тя носи хубавото име „Altersinvest”, съкратено от „Altersinvest-Beratungsgesellschaft fur Anlageplanung und
Altersversorgung GmbH”, а уставният капитал е сто хиляди марки.
Предстои и основаването на собствена банка, чиято централа да бъде в Мюнхен. Така на бял свят се появява
банката „Орбис”, чието съществуване е одобрено от Федералната надзорна служба за финансови услуги. За да
намери подходящия партньор, Бърни отново използва трика с връзките с обществеността. За директор е назначен
бившият федерален министър на жилищното строителство д-р Виктор-Емануел Пройскер. Защо да се занимаваш с
дребни риби, когато можеш да привлечеш акула?
Безсрамният пиар обаче носи дивиденти. Така в средата на 1969 г. хората прочитат във вестниците, че за
сътрудничество е спечелена дори банката на Ротшилд в Париж. Семейство Ротшилд е легендарно, действа с
международен замах и съветва правителства и милиардери. Така че кой би се осмелил да каже сега нещо против
.Бърни?
Привлечена е още една звезда — прочутият американски астронавт Уолтьр Шира (Американски пилот и
астронавт (1923–2007). Той е единственият американски астронавт, летял в космоса по трите програми
Мъркюри, Джемини и Аполо. През 1945 г. е част от екипажа на боен кораб, с който участва във втората световна
война на Тихоокеанския фронт. В Корейската война извършва 90 бойни полета, а през 1959 г. става член на
първата група астронавти, избрани от НАСА). Корнфелд му дава директорско кресло в IOS. Около Бърни сякаш се
събира всеки, който е богат и известен. Самият той не се спира. През 1969 г. обявява, че смята да изгради жилищен
комплекс в Хамбург, обхващащ 600 апартамента и редица общи помещения.
Създава и специален фонд, наречен „Фонд на растежа”, за който започва агресивна кампания за дистрибуция.
Целевата група са клиенти, готови да поемат риск, привлечени от големите дивиденти, обещавани от IOS.
Компанията разполага в Германия с голяма мрежа от представители, което помага за нов ръст на оборотите.
През 1968 г. печалбата е в размер на повече от четири милиарда марки. С цялото си въодушевление Ерих Менде
споделя, че ще удвои броя на представителствата. За дъщерните фирми вече работят четири хиляди души, от които
3500 на пълен работен ден. Те се грижат за 125 хиляди клиенти, от които систематично получават пари.
С цел успокоение на завистниците през 1969 г. е основана фондация IOS, в чийто статут е записано, че пет
процента от печалбата на концерна ще отиват за благотворителни мероприятия.
IOS е на върха на народната любов.
В края на същата година пресата съобщава, че акциите на IOS вече са листвани на Франкфуртската борса. В
статиите пише, че компанията има намерение да изгради международна верига от хотели, като началото ще положи
луксозен хотел с 400 стаи на остров Ямайка.
Що се отнася до личното му състояние, Бърни продължава да го увеличава и да трупа имоти. Междувременно
притежава замък от ХII век в Бургундия, къщи в Лондон и Холивуд, както и цяла ескадрила от частни самолети.
Плейбоят избира най-красивите жени от висшето общество и поддържа няколко зрелищни любовни афери,
разпространявани с удоволствие от булевардннте вестници. В Бевърли Хилс (Калифорния), където живеят много
знаменитости, Корнфелд купува господарско имение, в което приема прочути актьори, аристократични дами и
красиви манекенки.
Падението

Падението идва бавно и незабелязано. През 1970 г. банка Орбис продава на борсата във Франкфурт голям пакет
акции, например от Фолксваген, VEBA, AEG, Hoechst и Linde. Явно компанията се нуждае от свежи пари, търси се
ликвидност. Накрая Орбис залива борсата с тези книжа.
Освен това се носи слухът, че Бърни иска да се раздели със своята империя. Тя междувременно се състои от
неразплитаема мрежа от фирми в редица държави, крепящи се върху четири стълба — дистрибуция, управление на
фондове, застраховки и финансови/банкови услуги. Дъщерните фирми са пръснати из цял свят — Германия,
Испания, Италия, Англия, Нидерландия, Антилските острови, Канада, Австралия, Австрия, Хонконг, Ливан,
Люксембург, Панама, Швейцария, Бахамските острови, Малта, Франция и къде ли не още. Кой би могъл да има
поглед над всичките тези клонове и разклонения? Освен държави, наричани „данъчен рай”, тук са изброени и
съвсем сериозни страни.
Въпреки това се твърди, че Корнфелд смята да се оттегли от тази империя. Основателят, свръхбащата, върховното
божество пуска своя космос на разпродажба.
Разказва се, макар и само като слух, чс много от представителите, т.е. дистрибуторите, избягали презглава,
отчасти приети с отворени обятия от конкуренцията. А има и голям брой вложители, които с нежелание изпълняват
задълженията си — или изобщо не ги спазват. В резултат акциите на IOS драстично се обезценяват.
Пройскер, шефът на банка Орбис, се опитва да укроти топката, представяйки продажбите на акции като
„преструктуриране”. В същото време Едуард Коует, президентът на IOS в Женева, отхвърля всички слухове, че
компанията изпитва затруднения е ликвидността.
Сега обаче камъните започват да падат.
Уволняват се служители от администрацията, в Германия това са осем процента от общо 800 души. Закриват се
представителства, дистрибутори остават на улицата, защото не носят достатъчно оборот. Същата участ сполетява
работещите в административните отдели в Швейцария и Англия.
В същото време се потвърждава и слухът, че самото върховно божество, Бърни Корнфелд, смята да се оттегли,
заедно с Едуард Коует. И двамата подават оставка от постовете си, на техните места са назначени сър Ерик Уиндъм
Уайт и Ричард Хамерман.
И тогава, съвсем ненадейно, се появява ангел спасител. Джон Макандиш Кинг, американски петролен и
финансов магнат, решава да даде едно рамо на IOS. В замяна поисква от Бърни преференциални акции на цена от
четири долара едната. Въпреки това падението на империята е необратимо. Няколко дни по-късно Кинг оттегля
офертата си, след като няколко банки са го посъветвали да внимава.
Идва ред на Ерих Менде, бившия вицеканцлер на Германия, да се отправи за Каноса (Замък в Северна Италия,
намиращ се между Болоня и Парма, построен през втората половина на X век. Става прочут с това, че през
януари 1077 г. германският император Хайнрих IV, отлъчен преди това от църквата, отива пеша дотам, за да
измоли прошка от папа Григорий VII. Според летописците императорът чакал три дни пред портата на замъка,
коленичил и облечен в най-проста дреха от зебло. Папата го приема, но не го опрощава. В днешно време изразът
„да тръгнеш за Каноса” означава да се унижиш и да молиш за услуга или за прошка.). В предаване по телевизията
признава за няколко грешки, направени от IOS — неправилна оценка на борсовото развитие и прекалено големи
разходи за дистрибуторската мрежа. Обещанията за печалби също били прекалено оптимистични.
Дошъл е денят за скромност.
Само след няколко седмици Менде е уволнен, а дистрибуторската организация на IOS преминава на подчинение
на банка Орбис. Отговорните лица там са Ерик Уиндъм Уайт, бившият инспектор на Бундесвера Йозеф Мол,
адвокатът Манфред Болинг и един от директорите на IOS, Джеймс Рузвелт. Все известни имена.
Корнфелд също взима думата и се опитва да си върне поста на шеф на IOS. Бърни, естествено, е осенен от нови
високопарни идеи — да построи новаторски филмови и телевизионни студиа близо до Лос Анджелис.
Това са чиста проба фалшиви новини.
Бърни вече няма никакъв шанс. Вместо него е назначен Робърт Слейтър, който заменя Уиндъм Уайт. Въпреки
всичко за първото полугодие на 1970 г. IOS отчита загуби от 95 милиона долара.
Скоро след това империята се сгромолясва с гръм и трясък.
През декември 1970 г. в Женева са арестувани мениджърите Робърт Веско И МИЛТЪН Майснер по обвинение за
нарушения по служба. Освен това бивши служители на IOS подават жалби срещу Бърни Корнфелд и сър Ерик
Уиндъм Уайт, като ги обвиняват в измама. Повечето от тях настояват за обезщетения.
Акциите на компанията, стрували в един момент 132 марки, се сриват главоломно. В средата на 1972 г. цената
им е едва 69 пфенига. Близо до Париж е арестуван и един от управителите, Бърнард Райърс. Обвинението срещу
него гласи — измамил е работници И пенсионери за общо четвърт милион марки. През есента на 1976 г. Джон Кинг
е осъден на една година затвор.
 С други думи — ловът на ръководните глави на IOS е в разгара си. Бърни също попада на прицела на
разследващите. Арестуван е в Женева още през 1973 г., но след близо година го пускат на свобода срещу гаранция от
пет милиона швейцарски франка.
Ще съкратим историята, за да кажем само, че IOS се срутва като къщичка от карти. Плъховете напускат
потъващия кораб, за да не потънат с него.
В края на краищата се оказва, че вложителите са измамени с близо два милиарда марки. 300 хиляди клиенти на
компанията, инвестирали спестяванията си във фондове с добре звучащи имена, остават с пръст в устата. Въпреки
безброй съдебни дела те не получават нито пфениг.
Още през 1969 г. триста служители в Швейцария подават жалба, защото ръководството на компанията ги
подтикнало да купуват акции на IOS, което те направили с пари, взети назаем.
Корнфелд прави грешката пак да отиде в Женева, където е една от централите на неговата империя. Отново го
арестуват, като този път остава единайсет месеца в следствения арест, преди да го пуснат срещу гаранция от 600
хиляди долара. Финансовият жонгльор непрекъснато твърди, че е невинен, и обвинява своите мениджъри в
иекадърност. През 1979 г. е процесът срещу него, продължил три седмици. Накрая съдът решава, че Бърни е
невинен.
Хората, вложили пари в неговата компания, се чудят в кой свят живеят.
Корнфелд веднага заминава за щата Аризона в САЩ, където основава фирма за недвижими имоти.
Райската птица, авантюристът и измамникът Бърни Корнфелд умира през 1995 г. Дори най-изобретателните
финансови мошеници не са безсмъртни.
Системата му обаче оцелява. През следващите десетилетия професията на инвестиционния консултант
преживява истински разцвет, особено в Германия, но и в други страни. Методите на Бърни и до днес се ползват от
дистрибуторски компании, действащи на територията на Федералната република. Много от успешните фирми за
продажба на финансови услуги, които работят привидно независимо от банки и застрахователни компании, са
почерпили опит от Бърни Корнфелд, без обаче да споменават името му. Прийомите на Бърни са направили безброй
консултанти във финансовия сектор неземно богати. „Татко” Корнфелд може и да не е оставил нито цент на своите
ученолюбиви синове, но пък им е показал кое как се прави.

Малък анализ
Въпреки че съдът оневинява Корнфелд, общественото мнение е убедено, че той е измамник. Полезно е да
анализираме неговите методи и да си извадим важните поуки.
1. Бърни Корнфелд е гений в областта на пиара. Води всички от близкото си обкръжение за носа и ги кара да му
се възхищават.
Никой друг не е толкова нахален и самонадеян, че да привлече в редиците си бивш вицеканцлер на една от най-
важните държави на света — Ерих Менде, когото примамва с пари. Друг успешен улов е Рузвелт. Купува почти
всеки, който е известен и податлив на финансови изкушения.
Големите имена привличат вниманието на медиите и създават доверие. Тази „технология” е специален вариант
на фалшивите новини. Самата „новина” може и да не е фалшива, за разлика от неизказаното обещание, което се
крие зад нея.
Затова в бъдеще трябва да сме по-подозрителни, когато се ползват известни имена, особено когато става
дума за нашите пари.
2. Част от пиара на Бърни е да излага на показ собственото си богатство. Заобикаля се с луксозни автомобили и
аристократични вили, колекционира красавици, както други хора събират пощенски марки.
Собствената му дъщеря го нарича плейбой, „който никога не може да се насити на любовниците си”. Така той
представя на своите служители идеалния свят на красивите и богатите, част от който са и екзотични пътешествия.
Никога не бива да се впечатляваме особено от богатството на другите. Мошеници и мафиоти много
обичат да се хвалят по този начин.
И тъй като състоянието на Бърни е плод на измама, то в известен смисъл също попада в графата „фалшиви
новини”.
3. Разпалваната от Бърни омраза срещу обикновените банки е друга част от неговия пиар, както и мотото му
„Богатство за всички”. Няма какво да кажеш срещу него, нали? Освен това финансовият жонгльор е достатъчно
хитър, за да издигне ценности като етика и морал на висок пиедестал, ценности обаче, към които той изобщо не се
придържа.
Фалшиви новини, фалшиви новини, фалшиви новини!
Хора, които открито и за публиката си присвояват неща като етика, са много подозрителни. Истински
моралните личности рядко или никога не излизат под светлините на прожекторите.
 Бърни най-безсрамно използва човешката необходимост от повече морал и честност, за да постигне своите
користни цели. Високите идеали служат на ловеца на глупци за трупане на повече богатства.
4. За доброто обществено мнение помагат и фирмените централи из цял свят. Като изключим юридическите
предимства, една финансова империя, представена в най-различни държави, прави особено впечатление. Тук явно
става дума за голяма компания, пред която трябва да се преклониш.
Това, че тези клонове са финансирани с (откраднатите от вложителите) пари, издига тази технология отново до
нивото на фалшивите новини.
5. Истинското умение на Бърни Корнфелд е всъщност, че е блестящ продавач и още по-добър в привличането на
хора. Набира служители, както умел рибар вади риби от водата. Самият той е минал през най-трудната школа на
продажбите, така че не се притеснява да заговаря хора и да ги примамва с хитро измислена стръв. Това го прави
същински прототип на жонгльор с фалшиви новини. Представя на хората свят, пълен с пари и свободен от грижи,
един свят, олицетворяван от самия него, изпълнен с лукс и секс. Черните му техники за мотивация са част от
неговия арсенал.
По този начин предизвиква въодушевление и амбиция сред своите хора.
Тъй като парите са водещият мотив за неговите служители, той се заобикаля с банда от сътрудници, за които на
първо място стои желанието да напълнят собствените си джобове. Успява да събере стотици дистрибутори, а
системата му се разраства като снежна топка, търкулнала се по склона и превърнала се в лавина. Всеки нов продавач
веднага търси да наеме нови продавачи, от които да печели. Малките риби на долното ниво на йерархията работят
като луди, а господата на високите етажи прибират парите. В тази система, разбира се, не съществува никаква
лоялност, има само шоу и безмерна алчност, каквато срещаме и днес в подобни компании за дистрибуция. И там
печелят само високопоставените. Логиката подсказва, че един ден тази система е трябвало да се срине.
6. Погледнато от финансова гледна точка, системата на IOS е осъдена на провал. Вестник „Франкфуртер
Алгемайне Цайтунг” още тогава пише, че е грешка да се прави бизнес, като се заобикалят данъците, че да купуваш
акции от собствената си фирма може да се окаже фатално и че системата на снежната топка почти винаги води в
пропастта. Освен това шефовете на IOS не оценяват правилно развитието на борсата и не слагат пари настрани за
черни дни, както го правят сериозните компании. И в този аспект Бърни има големи пропуски.

Предварително заключение
И днес съществуват хора като Бърни Корнфелд, обикновено лесно можем да ги познаем. Отличават се с надутото
си поведение, хвалят се наляво и надясно, обичат да са център на вниманието и винаги са в някакво голямо шоу.
Думи като скромност са им чужди, те искат да впечатляват с пари, лукс и жени.
Бърни Корнфелд е просто един измамник, който е прозрял финансовата система толкова добре, че може да си
играе с нея и да води хората за носа. Той е хитрец, за чието шоу публиката плаща общо два милиарда марки само и
само за да присъства поне веднъж на негово представление и да гледа как той седи на своя „трон“.

Окончателно заключение
Особената стойност на биографията на Бърни се крие в поуката, която можем да си извлечем от нея. Господин
Корнфелд ползва един и днес разпространен трик: Най-напред несериозните финансови консултанти се опитват да
създадат впечатление. Представят самите себе си като невероятно успешни и богати. За целта показват всякакви
притежания — греховно скъп костюм, часовник „Ролекс”, лъскава кола и други такива.
Фалшиви новини.
След това се опитват да убедят своите жертви, че притежават огромни познания в областта на инвестиционните
стратегии.
Фалшиви новини.
Обикновено са запознати единствено с продажбите. Този тип продавачи или консултанти и днес се обучават и
тренират на скъпи и прескъпи семинари. Те познават всеки трик и знаят как да омотаят своята жертва около малкия
си пръст.
Всякакви вложения, обещаващи дивиденти от десет процента, са силно подозрителни. Повечето високолихвени
инвестиции са несериозни, а консултантите се надяват на алчността на клиентите.
Разбира се, че има и добри инвестиции, например в недвижими имоти или акции, но при положение, че човек
сам се е информирал и е развил собствена преценка. Нищо не може да замени собственото мислене.
Според нас не е възможно да предадеш другиму правилната, интелигентната инвестиция. Всички консултанти,
даже и онези, които работят за банки, строително-спестовни каси и застрахователни компании, се опитват винаги
да продадат техните си финансови продукти. Те гледат само себе си и собственото си портмоне, а не успеха на
вложителя. Подозрителен е не само „сивият капиталов пазар”, към който се числят компании като тази на Бърни
Корнфелд. От името на сериозна банки също са унищожавани милиони, да не говорим за сектора на недвижими
имоти, при който се продават силно надценени къщи и апартаменти. Такива примери срещаме и днес.
Ако човек иска разумно да вложи парите си, е длъжен сам да се задълбочи в темата и да научи основните неща.
Не съществува магистрала, нито пък пряк път, който да води до бързото забогатяване. Парите се трупат само от хора,
които са отлично запознати по отношение на имотите, акциите или някакъв друг бизнес.
Затова в бъдеще трябва да сме много внимателни, когато слушаме фалшивите новини на инвестиционните
консултанти, независимо откъде идват те. Длъжни сме да сс присмиваме на метода, с който консултантът цитира
известни имена, без значение дали става дума за някоя банка с безупречно реноме, някоя ВИП персона от
шоубизнеса или някоя друга известна личност.
Не бива да се поддаваме на самохвалството, което само за себе си вече е фалшива новина, целяща да ни хване в
мрежата си. Голяма част от всичко това е театър. Личните самолети, собствените яхти и големите бляскави имена
имат само едно предназначение — да ни заслепят.
С други думи — фалшивите новини не винаги са еднопластови и примитивни лъжи. Често са опаковани в
гирлянди и лъскава хартия, които ни пречат да виждаме.
Ако запаметим всичко това, значи сме научили много от Бърни Корнфелд.
 9. Фалшиви новини в секторана здравеопазването
Теоретично бихме могли да разгледаме всеки сектор на икономиката, за да проверим дали има фалшиви новини,
или не. В днешно време на мода е да се лъже в областта на здравето.
Достатъчно е да потърсиш в интернет нещо за някоя болежка и веднага хиляди страници ти обещават как най-
лесно да се справиш с нея. Трябва просто да купиш продукт хикс или продукт игрек… При това информациите по
тези сайтове са толкова противоречиви, че човек може само да се удря по челото.
Макар че е значителен напредък, че и лаиците имат достъп до информация, не може да не ни направи
впечатление как различните школи и гурута разказват съвсем различни неща. По принцип от едната страна на
барикадата са лекарите, а от другата — лечителите. В интернет лечителите предпочитат директните продажби,
използвайки редица трикове от фалшивите новини, които човек трябва да познава, ако иска да оцелее в джунглата
от информации и да излезе що-годе здрав от нея.
Фалшивите новини в алтернативната медицина
• Лечителят или „алтернативният медик” често твърди, че е изигран от фармацевтичната индустрия или пък от
държавата и правораздаването. Обича да разказва най- невероятни приключенски истории, как например е бил
принуден да напусне страната, или как е попаднал в затвора, при това само опитвал да помогне на хората. Все
емоционални приказки, в чийто център стои благородна личност, която трябва да се бори с крещяща
несправедливост. И всичкото това умело се комбинира с някакво лечебно средство. В резултат всички падат в
краката на дистрибутора на този лек.
• Друг популярен наратив е как бащата (или съпругата, или любимото дете) е паднал жертва на ужасяващо
заболяване, така че изобретателят или разпространителят се видял принуден да вземе нещата в свои ръце. Читателят
се просълзява и, разбира се, купува илача. Номерът със състраданието много лесно отваря портмонетата.
• Трета техника се състои в това да представиш несъществуващи последователи. В интернет даден продукт
получава например много харесвания. Към това се добавят и множество разкази за успех. Лечебното средство бива
хвалено до небесата, но много често тези разкази са манипулирани. И с малко мозък в главата човек лесно може да
разпознае, че всичко е измислено или купено. Междувременно има цели фирми, специализирали се в областта да
набират харесвания или добри отзиви за даден продукт. Запознати твърдят, че около 30 процента от всички лайкове
са фалшиви. Затова сериозни компании като Амазон вече се опитват веднага да премахват подобни несъществуващи
положителни отзиви. Води се ожесточена война за всеки потребител или клиент, която далеч не е приключила.
• Друг трик е да се цитират лекари или други хора с авторитет, които хвалят колко фантастичен е определен
продукт. Бялата престилка и няколко специфични израза трябва да подскажат, че лекарят е експерт, на
когото можеш безрезервно да се довериш. В действителност някои лекари са толкова подкупни, че срещу
определена сума се изказват в поисканата от тях посока. А титлата професор получава по-голям хонорар, отколкото
един прост доктор.
• Съществува и методът, при който се цитират най-новите научни изследвания или постижения. В такъв
случай се употребяват изрази като „нанотехнологии”, които карат читателя веднага да застине в знак на
страхопочитание. „Доказателството” за прекрасния продукт често е гарнирано с актуални словесни заигравки —
ДНК или клетъчно ядро. Клиентът е зашеметен и купува.
• Видеоматериалите, графиките и всякакви други методи за илюстрация, които подкрепят твърденията, също са
част от репертоара на специалистите по фалшиви новини. Разбира се, не бива автоматично да се смята, че всички
тези рекламни трикове се отнасят за фейк продукт. Засмените лица на уж излекувани пациенти са още един способ,
който да убеди потенциалния клиент в необходимостта възможно най-скоро да направи покупката.
Казано с други думи — фалшивите новини се представят в такава положителна светлина, че потребителят си
мисли: „Какво, по дяволите, мога да загубя, заслужава си да опитам“. Така че си купува всевъзможни лекове, но
накрая само установява, че за пореден път е бил изпързалян.
В интерес на истината сме длъжни да добавим, че има изключения и действително добри препарати.
Да повторим. При фейк продуктите се прилага цялата усъвършенствана технология на рекламата — кадър с
красива продавачка, приповдигнато настроение, топъл и секси глас на телефона, когато човек поръчва
дистанционно — всичкото това е част от играта. Важното е номерът на кредитната карта да е верен и парите да
преминат от едната сметка в другата.
Така че днес сме заобиколени от невероятен брой фалшиви новини и фалшиви продукти. И понеже не мислим
особено рационално, когато става дума за болежки, тъй като болката замъглява мозъка, посягаме към всяка сламка
и по този начин потопяваме милиарди долари или евро в пазара на здравните услуги.

Фалшивите новини на утвърдената медицина

В никакъв случай не искаме да изправим една срещу друга природната и университетската медицина.
Последната също има своите кривици, като нейните „грехове” са може би дори по-тежки.
Заливащият ни порой от печатни и телевизионни реклами все повече ни кара да вярваме, че с правилното хапче
всичко се оправя. И въпреки че фармацевтичните компании междувременно са длъжни да посочват страничните
действия, медицината продължава да твърди, че има решение за всеки проблем.
В действителност шефовете на тези компании търсят определени целеви групи. Анализират техните проблеми и
след това предлагат точно напаснати медикаменти, често без никакво действие, за странични ефекти да не говорим.
Междувременно производителите имат специални хапчета за деца, възрастни, спортисти, животни, за всякакви
болести и болежки, като например главобол, сърдечни проблеми и т.н. Според критици фарма-гигантите измислят
все нови и нови болести и проблеми само за да пуснат след това точния медикамент за тази „болест”.
Маркетинговите специалисти на големите фирми обичат да предупреждават и за разни рискови фактори, срещу
които помагат тези или онези лекарства.
Ето един пример. Хората са дебели? Прекрасно! Това си е нов източник на приходи, тъй като затлъстелите хора
са изложени на по-висок риск от сърдечни заболявания. Така че фармацевтичната индустрия разработва
съответното хапче и чрез своите представители информира лекарите за него. На лекарите, естествено, се дават
специални подаръци, ако предписват новия медикамент. Впоследствие лекарят не препоръчва диета е по-малко
захар или е повече спорт, а пише рецепта за новото хапче, помагащо срещу рисковия фактор. Дали то помага знаят
само боговете. Важното е новият медикамент да бъде продаван възможно най-агресивно.
При лова на пари и печалби се пускат различни фалшиви новини, твърдят критиците. Междувременно на пазара
излязоха редица „черни книги” за фарма-компаниите и университетската медицина, а ние предсказваме, че това
далеч не е краят.
В кръга на недействащите лекарства редовно се натъкваме на фалшиви новини. Защо обаче истината тук не е на
мода? Причината, разбира се, са големите маржове.
Това са в момента десетте най-големи фармацевтични компании в света:
1. Johnson & Johnson
2. Pfizer
3. GlaxoSmithKline
4. Novartis
5. Sanofi-Aventis
6. Hoffmann-La Roche
7. AstraZeneca
8. Merck & Co.
9. Abbott Laboratories
10.Wyeth.
Пет от тях са в Съединените щати (Pfizer, Merck, Johnson & Johnson, Abbott Laboratories и Wyeth), две са c
централа в Англия (GlaxoSmithKline и AstraZeneca), една във Франция (Sanofi) и две в Швейцария (Novartis и
Hoffmann-La Roche).
• Няма друг сектор в икономиката, който към днешна дата да дава по-голяма печалба от фармацевтичния. Какво
значи се случва зад кулисите?
• Докато разноските по производството на едно лекарство са изключително ниски, то продажната цена е
неприлично висока. За да направи едно хапче от (оспорваното) лекарство прозак, компанията харчи 0,11 цента.
Цената за крайния клиент обаче надхвърля всички представи. С прозак се печелят 224,973 процента в сравнение с
производствените разходи. Приходите са астрономически, така че една „малка лъжа” тук-там се приема на драго
сърце.
• Ако оставим настрана огромните печалби, трябва да отбележим и много притеснителния факт, че лекарствата
могат да доведат до зависимост. Има и ужасяващи странични ефекти. Затова и в Съединените щати се водят дела,
при които става дума за милиарди долари.
Ето някои от страничните ефекти на лекарството прозак, за да останем с горния пример:
• Кошмари, нарушен мисловен процес, объркване, безпокойство, усещане за слабост, прекомерно потене.
• Промени на вкусовите възприятия,
• Сърцебиене, болки в гърдите, подутини,
• Горещи вълни, болки в крайниците,
 • Смущения на стомашно-чревния тракт като липса на апетит, разстройство, повръщане, гадене, запек, сухота в
устата,
• Проблеми при преглъщане,
• Болки в корема,
• Размито зрение, сърбежи,
• Нарушени сексуални функции, например отслабено либидо,
• Главобол, безсъние, нервност, умора, страхове, тремор, замаяност, световъртеж.
С право можем да се запитаме дали подобни медикаменти наистина служат на здравето, или пък става дума за
точно обратното. Тогава си имаме работа с фалшиви новини.
Ясно е, че фармацевтичната индустрия прави всичко възможно, за да омаловажи страничните ефекти. Почти
пословично е предупреждението да се чете и ситният шрифт. А в телевизионните реклами страничните ефекти се
изброяват с толкова бясна скорост, че съвсем потъват и никой ие може да ги осмисли, така че остават наистина
странични.
Затова при подобни случаи критиците също говорят за фалшиви новини, понеже важните факти са представени
като маловажни.
Фалшиви новини се създават и тогава, когато важното изглежда маловажно, а маловажното става важно.
Потребителят е манипулиран.
Макар че буквата на закона е изпълнена, смисълът му не е.
Потребителска организация в САЩ е установила, че 29 лекарства, предписвани често иа възрастни хора, водят
до паркинсон, мозъчно заболяване, водещо до тремор и втвърдяване на мускулите.
Други медикаменти със същата целева група предизвикват депресия, халюцинации, запек, нарушения на съня и
още по- страшни неща. Трети пък след прием водят до костни фрактури или автомобилни катастрофи.
Подобряване на здравето? Фалшиви новини!
Такива фалшиви новини се появяват и когато не се публикуват факти или пък те се изкривяват. Някои критици
твърдят, че в днешно време вече няма почти никакви независими учени, които обективно и неутрално да оценят нов
медикамент. „Близо 98 процента от „учените”, които тестват нов медикамент по поръчка на фармацевтичните
компании, дават положителна оценка. Ако случайно сред тестващите се окаже някой неутрален учен, тогава само 79
на сто от оценките са положителни”, смята Рон Гилбърт (Американски адвокат от Орландо, Флорида,
специализирал се в дела за лекарски грешки).
Който плаща, поръчва музиката.
Отново фалшиви новини.
Казано на прост език, това означава, че фармацевтичните компании купуват не само политици и лобисти, които
да представляват техните интереси в демократичния свят, но и учени. А критиците смятат, че фирмите са се
внедрили и в комисиите, създадени да ги контролират.
При всички случаи е факт, че лекарствените гиганти в САЩ подкрепят както „десни”, така и „леви” политици с
огромни предизборни дарения. Няма значение как ще приключат изборите, фармацевтичната индустрия винаги е на
страната на победителя.
Дори медиите са в известна зависимост, тъй като компаниите плащат огромни суми за печатна реклама или за
клипове по телевизиите. Ако големите фирми оттеглят подкрепата си, т.е. спрат да пускат реклами, съответните
телевизионни станции и издателства ще претърпят огромни загуби.
Така че не е нужно да се впускаме в детайли, за да разберем, че по този начин непрекъснато се създават фалшиви
новини, с мълчаливото съгласие на медийните босове.
Би отнело прекалено много място, ако искаме да изброим всички проблеми, отнасящи се до учебникарската
медицина и фармацевтичната индустрия.
Достатъчно е да отбележим следното: Дори и в областта на традиционната медицина се натъкваме на море от
фалшиви новини, което почти не е изследвано. Обикновеният гражданин едва ли знае за тях, по-скоро се прекланя
пред авторитета на лекарското съсловие.
Може би трябва да се създаде хапче, което да имунизира срещу фалшиви новини, или пък средство, което кара
носовете на лъжците да пораснат като на Пинокио? Сигурни сме, че много от лекарите, а заедно с тях и
мениджърите на фармацевтичните компании, биха се разхождали с огромни носове.

Други икономически сектори и науката

Бихме могли да разгледаме един след друг много сектори в икономиката, както и различните науки. С голямо
учудване ще установим, че и там има много фантасмагории.
Съществуват браншове, където се лъже по-малко, както и такива, на които трябва да гледаме от известна
дистанция.
Особено критично сме настроени в днешно време например срещу психологията и психиатрията, където често се
разказват какви ли не приказки, които скоро след това се оказват остарели или неверни. Свеждането на всичко до
секса — както се практикуваше известно време в психологията — произведе огромен брой фалшиви новини.
Много от предполагаемите учени изобщо не заслужават това име.
От другата страна стоят редица уважавани научни области и браншове, които редовно показват превъзходни
резултати.
Но нека се върнем отново към изходната точка и да погледнем пак бранша, за който е измислено понятието
„фалшива новина” и където тя е издигната в култ — политиката.
Когато става дума за подправени новини, политиците са далеч пред всички предприемачи и учени. За да се
навреди на врага, сиреч на противниковата партия, в политиката се лъже, мами и измисля, фактите се изкривяват и
обръщат наопаки, разкрасяват се или се преувеличават дотам, че да ти е кеф да гледаш. В политиката истината
редовно остава на заден план. Дори барон Мюнхаузен би се предал пред тази конкуренция. Стига да помага на
собствената им кауза, политиците проливат крокодилски сълзи дори пред камерите.
Затова да се върнем към началото, към Доналд Тръмп, който пръв спомага за популярността на понятието във
вестниците и списанията, в радиата и телевизионните редакции отсам и оттатък Океана. Със своите новини той
занимава целия свят. Казано с ирония — в сравнение с него професионалните артисти не предлагат никакво
забавление. Нека видим фактите и да чакаме изненадите.
 10. Случаят Доналд Тръмп
Едва ли има друга предизборна борба, водена толкова ожесточено и непримиримо, като тази между Хилари
Клинтън и Доналд Тръмп.
И рядко или никога не е имало личност, която да е била представяна в медиите толкова противоречиво, като „The
Donald”.
За „десните” в Щатите, т.е. за републиканците, които до известна степен са сравними с християндемократите в
Германия, Доналд Тръмп е светла личност. Милиардер, спечелил сам състоянието си, разбиращ от политика и
икономика, лидер, излъчващ харизма и смелост, човек, който е способен да повлече народа към възторжени
възгласи. За тях „The Donald” е капацитет в икономиката, невероятно кълбо от енергия, сравним най-много с
популярния Роналд Рейгън.
За „левите” американци, за демократите значи, както се нарича голямата народна партия вляво от центъра и
която донякъде прилича на германските социалдемократи, Тръмп е въздух под налягане. Той само буни хората, води
ги за носа и е мошеник и измамник. Достоен за отвращение женкар, който ненавижда жените, афроамериканците и
мексиканците. В същото време го смятат за плейбой, който само благодарение на татковите милиони се е изкачил
толкова високо, измамник, който само блъфира, опасност за демокрацията, демагог като по учебник, сравним само
с Адолф Хитлер.
Така че Доналд Тръмп е прекрасен обект за разглеждане, когато става дума за фалшиви новини, още повече че
непрекъснато използва този термин и непрестанно роптае срещу „фейк-нюз-медиите”, както нарича тези, които го
критикуват.
Кое в случая е „истина” и кое не е?
Не е възможно и двете страни да са прави. Има обаче ясен отговор на въпроса и той ще ни покаже повече за
фалшивите новини, отколкото всеки друг пример.

Биографични бележки
Нека най-напред да съберем някои факти от неговата биография.
Доналд Тръмп е родей през 1946 г. Баща му е успешен бизнесмен в областта на недвижимите имоти, от него „The
Donald” научава всеки детайл. С изграждането на жилищни сгради в (по-малко привилегированите) нюйоркски
квартали Бруклин и Куинс, както и в щата Вирджиния, бащата става мултимилионер и предава на сина си знанията
как да забогатее от апартаменти. Тръмп-младши следва освен това икономика, с основна насоченост имоти,
разбира се. Интелектуално влияние той черпи от Норман Винсънт Пийл (Американски пастор, писател и масон
(1898–1993). Автор на редица книги за личностно и духовно усъвършенстване. Най-известният му труд „Силата
на положителното мислене” е издаден и на български в превод на Мария Петрова (Кибеа, 2010)), известен гуру на
позитивното мислене.
Противопоставяйки се на бащиния съвет, Доналд започва да действа и в Манхатън, най-луксозната част от Ню
Йорк, културния, финансовия и медийния център на САЩ, където земята пари под краката и е греховно скъпа.
Младият Тръмп иска да се издигне нависоко, по-високо от баща си, затова инвестира в по-добрите жилищни
райони, именно в Манхатън. Минава успешно през няколко имотни приключения и се превръща във феномен. Скоро
получава достъп до най-висшите кръгове, там, където са големите пари. Започва да обмисля как да се изстреля на
върха на успеха. Така създава проекта „Тръмп Тауър”.
В този небостъргач с 58 етажа има елегантни жилища и офис помещения. Кулата е част от „Организацията
Тръмп”, която по-късно се превръща в концерн, който притежава имоти в цял свят, сред които Тръмп-хотели и
Тръмп-голф игрища. Под крилото на организацията са и компанията Trump Entertainment, както и редица други
фирми. Днес Доналд Тръмп и синовете му са собственици на повече от двайсет голф игрища в САЩ, Ирландия,
Шотландия и Обединените арабски емирства, както и на луксозни имоти в различни страни. Сгради, наречени
„Тръмп Тауър”, вече има и в Чикаго, Лас Вегас и Ванкувър.
Да се върнем обаче крачка назад.
След първите си успехи „The Donald” се надценява. През 1990 г. за малко не банкрутира, когато цените на
имотите се сриват и когато прави някои погрешни инвестиции. Оцелява благодарение на уменията си да преговаря с
големите банкери, които решават все пак да му отпуснат още един заем и да му дадат втори шанс, с който да
преодолее кризата. От един все така деен Доналд Тръмп те очакват по-големи печалби, отколкото биха получили,
ако в този момент го оставят да фалира.
 Така Тръмп отново се издига и преминава през кризата дори по-силен и натрупал ценен опит.
Рано-рано оценява силата на връзките с обществеността. Затова и още от самото начало сред познатите му се
срещат и прочути имена. Негови клиенти са Майкъл Джаксън и Стивън Спилбърг, закупили за много милиони
апартаменти в нюйоркския „Тръмп Тауър”. Доналд продължава да се изкачва по социалната стълбица и да гребе
пари с пълни шепи. Този път обаче е по-предпазлив. Систематично се грижи за имиджа си на суперуспешен
бизнесмен, макар и все така най-безсрамно да играе с най-висок риск. Сега вече знае как. Гешефтите вървят с
неимоверни обеми. Естествено, това означава и някои драскотини по хората, с които има допир. 3500 съдебни дела
доказват, че е по-добре да не се изправяш срещу Тръмп, той не се плаши от конфронтация.
Само той знае, че същинската тайна на успеха му се крие в това, че винаги гледа единствено и само към върха.
Разтваря нова глава в биографията си, когато получава изключително доходен договор за телевизионното
риалити-шоу The Apprentice. („Стажантът“ е американско кастинг шоу, излъчвано между 2004 и 2017 г. по
телевизия Ен Би Си. Водещ до 2015 г. е Доналд Тръмп, а през последните две години Арнолд Шварценегер.
Кандидатите изпълняват определени задачи, а победителят получава едногодишен договор и заплата от 250
хиляди долара в една от компаниите на Тръмп. През 2015 г. договорът с Тръмп е прекратен, след като в началото
на президентската си кампания той прави няколко обидни изказвания срещу мексиканците.) Благодарение на
неимоверната си способност да се самоизтъква Тръмп се превръща в звезда, а телевизионните му изяви му носят
трицифрена милионна сума на година.
С невероятните си умения той издига името „Тръмп” до уважавана запазена марка, асоциирана с пари, успех и
богатство. На различни производители и предприятия Доналд продава правата над името си — от мъжки костюми
до слипове, от стекове до парфюми, от минерална вода до строителни проекти — навсякъде се среща името
„Тръмп”. Печалбите са гигантски. Уравненията гласят: Тръмп = лукс, Тръмп = успех, Тръмп = върхът на сладоледа.
Милионите долари потичат като река. Марката „Тръмп” се набива в главите на хората. Той дори основава
Университет „Тръмп”, в който уж се преподават най-успешните методи в областта на недвижимите имоти, както и
трикове за бързо забогатяване. По късно този проект се разпада, но бизнесът с лицензите расте и процъфтява, както
и търговията с имоти. Тръмп строи голф игрища и луксозни хотели в цял свят, тъй като това е част от имиджа на
марката „Тръмп”.
Създава се империя на парите. Тръмп е гений в областта на самоизтъкването, майстор на собствения маркетинг.
Пресата го обича, всички медии го възхваляват, тъй като около него винаги има някаква интересна история и на
обществени места се показва само с най-красивите жени. Освен това поддържа контакти с най-видните политици,
както от „дясно”, така и от „ляво”. Щедро дарява милиони на представители и на двете партии, работи и е
демократи, и с републиканци.
Запознати е финансовото му състояние изчисляват, че той притежава между два и десет милиарда долара. В
медиите се споменават най-различни суми.
Съвсем последователно Тръмп се цели още по-високо, решава да седне на стола на президента на Съединените
щати, пост, който би го направил най-могъщия мъж на света.
Изобщо не предполага с какво се захваща.
„The Donald” се впуска в политиката и получава номинацията за кандидат на републиканците. Най-после стъпва
на световната сцена.

Кандидатът
Тръмп се изправя срещу най-опасната формация на републиканците, съществувала някога, срещу всички в
„дясно”, които са известни, богати и с голямо влияние. Най-напред трябва да се пребори със съпартийците си,
които също са хвърлили око на Белия дом.
Само един може да спечели. За целта трябва да се докаже в безброй телевизионни дискусии и интервюта. Тръмп
притежава една особена дарба — умее да характеризира някого с един-единствен израз, който после остава залепен
за човека вее едно е дъвка под ученически чин. Достатъчно е Тръмп да го повтаря непрекъснато и да го набива в
главите на зрителите.
Доналд Тръмп се оглежда и вижда, че противниците са много, но това означава и много чест. Там е умелият
оратор Крис Кристи, наричан заради пълното си телосложение Тлъстия дебелак. Губернаторът на щата Ню Джърси
има остър език, с който би могъл да пробие дупки в дебела дъска, както твърдят враговете му. Не бива да се
подценява и Марко Рубио, интелигентният сенатор от Флорида. В средите на републиканците го смятат за бъдещ
лидер. Карли Фиорина, бизнесдама, ръководеща концерн за милиарди, също трябва да се държи под око. Много
опасен е и Тед Круз, сенатор от Тексас, който по принцип печели всеки словесен дуел. Тайният фаворит обаче сякаш
е Джеб Буш, бившият губернатор на Флорида, издънка на прочутия род, чийто брат и баща вече са били президенти.
Семейство Буш е богато и разполага с отлични връзки с петролната индустрия.
 Тръмп се захваща за работа. Инстинктивно се прицелва в Джеб Буш и започва да го кълве като граблива птица.
Обвинява го, че не е достатъчно активен и затова е неподходящ за най-високия пост в държавата — и всичко това по
време на телевизионно предаване, следено с голямо внимание от милиони американци. В него участват всички
кандидати на републиканците. Буш вие като бито куче, а упрекът, че няма достатъчно енергия, му остава завинаги.
Опитва се да отвърне на удара, но без успех. В резултат губи все повече гласове при предварителните избори, при
които републиканците в петдесетте щата определят кандидата. С последни сили залага всичко на една карта. Баща
му, брат му и дори старата му майка говорят на предизборните митинги и го хвалят до небесата. Напразно. Доналд
Тръмп наблюдава с удоволствие как задминава Джеб Буш, който губи всеки следващ предварителен вот.
Тръмп доволно потрива ръце и се оглежда за следващата си жертва. Прави тук-таме някоя грешка при
телевизионните си участия, но хората му прощават. Все пак той не е типичният политик, тръби Тръмп, а
подвеждащите въпроси на журналистите имали за цел да го хванат натясно. Обществеността ръкопляска и е
доволна.
Следващият, който пада, е Крис Кристи, губернаторът на Ню Джърси с острия език. Макар че на теория би могъл
да спечели всеки телевизионен дебат, Кристи скоро се оттегля, дори преминава на страната на Тръмп, тъй като
усеща, че няма шанс, и вижда, че противникът му е бъдещият победител. Големите пари застават зад Тръмп, докато
Кристи никога не е бил богат. Освен това в Ню Джърси назрява скандал. (В американските медии скандалът е
познат като „Бриджгейт”. През септември 2013 г. щабът на тогавашния губернатор нарежда затварянето на
няколко платна на моста „Джордж Вашингтон”, който свързва Ню Джърси с Манхатън и по който ежедневно
преминават 300 000 автомобила. В резултат се стига до огромни задръствания. През януари 2014 г. става ясно, че
Кристи предварително е знаел какво ще се случи, макар губернаторът да твърди, че е научил за транспортния
хаос от медиите. Въпреки това съдът в окръг Бъргън, Ню Джърси, който е най-засегнат от задръстванията,
започва разследване срещу него по подозрения за престъпление по служба. Макар че до дело не се стига, този
скандал драстично намалява популярността на Кристи.) Така Тръмп изведнъж се сдобива с могъщ съюзник,
понеже губернаторът на Ню Джърси познава задкулисните игрички.
В същото време под светлините на прожекторите излиза Марко Рубио, популярният сенатор от Флорида. По
време на разгорещен телевизионен дебат всички кандидати отново си разменят остри реплики. Високият Тръмп
вади словесния си меч и нарича Рубио Малкия Марко. Този прякор също остава завинаги. Жълтата преса ликува,
отново има перфектен скандал.
А когато Тръмп казва повече или по-малко открито, че Карли Фиорина, която е все пак изпълнителен директор
на компютърния гигант Hewlett-Packard, е грозна, нейната звезда също залязва.
Най-опасният противник в края на краищата се оказва Тед Круз, сенаторът от Тексас, който също не е особено
придирчив, когато става дума за словесни изстъпления.
В сравнение с него другите двама претенденти за номинацията — лекарят Бен Кареън и бившият губернатор на
Тексас Рик Пери — са категория перо. Тръмп на бърза ръка ги привлича на своя страна.
Докато Тед Круз е от съвсем друг калибър. Той залага всичко на една карта и двамата с Тръмп започват да
разменят удари все едно са на боксовия ринг. В някои от щатите, където се провеждат предварителни избори, се
стига буквално до словесно клане. Круз разполага с отличен екип, планирал е всяка своя стъпка наи-внимателно.
Той е последният противник на Тръмп в редиците на републиканците. Цяла Америка тръпне от напрежение, когато
двамата се сблъскват. Борбата между тях отговаря изцяло на американския вкус, който иска да се лее кръв. В Щатите
никога не отстъпваш пред една хубава битка. И двете страни вадят най-тежките си оръжия, към които спадат и
фалшиви новини. Разменят се какви ли не аргументи.
Точно тогава Тръмп нанася ужасяващ удар. Нарича Круз Лъжливия Тед. Този епитет също остава като залепен за
опонента, макар той всячески да се опитва да го отърси от себе си. Без успех. Дори хората на улицата започват да го
замерят с този израз, все едно хвърлят кал по него. Круз, по образование юрист и с голям опит в риториката, сега на
собствен гръб научава, че способността на Тръмп да омаскари своя противник с един-единствен израз далеч
надвишава собствените му възможности.
В един последен опит да спрат Тръмп опонентите му, които той досега е изтласкал от състезанието, се съюзяват.
Целта им е да не позволят Тръмп да бъде номиниран. Опитът обаче се проваля, Тръмп ги разбива на пух и прах.
И когато Доналд обвинява Круз, че всъщност е роден в Канада (фалшива новина) и съответно не е „истински”
американец, това е почти смъртоносен удар. След това Тръмп замахва още по-силно. Пуска слуха, че бащата на Круз
е имал контакт с предполагаемия убиец на Джон Ф. Кенеди Лий Харви Осуалд (фалшива новина). Тед Круз се
опитва да отвърне на удара, по не успява. Прякорът Лъжливия Тед остава за вечни времена.
В действителност и двамата лъжат, та пушек се вдига.
Накрая обективните цифри показват, че Круз вече няма шанс да спечели предварителните избори.
Доналд Тръмп печели всички битки и излиза от клането като блестящия победител. Още не предполага, че най-
страшната битка тепърва предстои.
Президентът

В редиците на демократите вече всичко е готово. Там надпреварата е спечелена от Хилари Клинтън, успяла също
да
отстрани няколко други претенденти. Така тя се изправя срещу „The Donald”.
Противникът й обмисля как най-добре да рани плячката си. Тъй като Хилари умее да събира дарения за своята
фондация и понеже при тези дарения, поне така твърдят някои журналисти, не всичко е било изрядно, тя е получила
прякора Хилари Измамничката. През следващите месеци Тръмп не пропуска възможност да напомня за този епитет.
В лагера на демократите също не спят. Обръщат всеки камък и вадят всяка грешна стъпка на Тръмп като имотен
магнат на бял свят. А такива има доста. Освен това хората на Хилари с настървение определят действията и
изказванията му като сексистки, той бил женомразец и ненавиждал черните. С това се цели привличането на
женските гласове, както и тези на афроамериканците. Раздуват се някои полуистини, други неща се измислят и се
пускат като фалшиви новини.
Цялата „лява мафия” се прицелва в Тръмп. И тъй като 70–80 процента от американските медии са в „левия”
спектър, т.е. на страната на демократите, обвиненията срещу „The Donald” потичат като пълноводна река.
В този момент разследващи журналисти разкриват, че Хилари е била доста непредпазлива при работата си с
компютъра, който е ползвала като държавен секретар. Вероятно е нарушила някои правила за сигурност, което води
до тежки наказания.
Медиите се спускат като лешояди върху тази история.
На бял свят излизат и няколко (частни и секретни) имейли, изпращани от водещи демократи. Публикувани са от
Джулиан Асанж, австралийски политически активист, бивш хакер и програмист, както и лице на платформата за
разкрития Уикилийкс. Щетата е огромна.
Още по-тежки поражения нанасят секретните имейли, които Хилари не е съхранила правилно. Могъщата
машина на американските тайни служби е с главата надолу. ФБР започва разследване.
През последните дни преди изборите и двете страни се опитват да инсценират най-чудовищни скандали. Тръмп
непрекъснато е сочен като расист и враг на жените. Изваждат на бял свят някои от похожденията му, част от които
са фалшиви новини, други обаче са истина.
Тръмп, от своя страна, напомня за прегрешенията на Бил Клинтън, който също не е пример за подражание по
женските дела. Хората на Тръмп отново изравят историята на фондация „Клинтън”, която приемала пари и от
държави, в които и до днес жената е третирана като човек второ качество, например в някои арабски страни. За
Тръмп семейство Клинтън са двуличници.
Навсякъде се размятат мръсни ризи.
При телевизионните дебати между Тръмп и Клинтън пред телевизорите седят 80 милиона американци. Вълните
на емоциите са високи до небесата.
Страстите се разпалват и от новината, че Бил Клинтън за една-единствена лекция в Русия е получил между 500 и
750 хиляди долара. Като минус се смята и фактът, че по времето на Обама Хилари Клинтън изпълнява както ролята
на държавен секретар, така и на управител на своята фондация, за която продължава да събира дарения.
В нейния лагер пада и още една бомба. Наяве излиза, че Антъни Винър, съпругът на Хюма Абедънс, която е
близка сътрудничка на Хилари и се ползва с пълното й доверие, е замесен в сексскандал с малолетни. Освен това
Хюма е предавала на мъжа си от компютъра на Хилари имейли, определени като секретни. Всичко това се
оповестява в последния момент.
Събитията галопират едно след друго.
Единайсет дни преди изборите през 2016 г. Джеймс Коми, директорът на ФБР, съобщава, че възобновява
разследването срещу Хилари. Медиите са възбудени до краен предел, атмосферата е като преди избухването на
вулкан.
Тръмп, от своя страна, току-що донякъде е изгладил скандал, който го поставя в неблагоприятна светлина.
Появява се видео, което доказва, че в миналото е правил неприлични и неуважителни изказвания по адрес на жени
и се е хвалил колко лесно е да вкараш жена в леглото си, стига да си известен и богат.
Последните упреци, отправени от двата лагера, не са фалшиви новини, но се раздухват до размерите на огромни
балони, повтарят се непрекъснато в ефир, разискват се от „експерти” и се разглеждат от всички възможни
юридически и морални ъгли. Дискусиите се поддържат изкуствено, така че в известен смисъл упреците се
превръщат във фалшиви новини, тъй като вече не са никакви новини. Повтарят се безконечно, което доказва, че
борбата е ожесточена. Става дума за най-влиятелния пост в света все пак.
Идва и часът на истината, американците се впускат към урните. Резултатът е известен: Хилари губи
президентските избори. Демократите не могат да проумеят какво се е случило, та нали всички сондажи са сочели
победа на бившата първа дама. Доналд Тръмп става 45-ият президент на Съединените щати.
 Все още не знае, че същинската война започва тепърва.

Битките с фалшиви новини

Който е смятал, че със спечелените избори нещата са приключили, се лъже. Отсега нататък демократите не
пропускат възможност да стъжнят живота на „The Donald”, докато той се заема да изпълнява обещанията, дадени на
избирателите.
„Левите” телевизии Ей Би Си, Ен Би Си, Си Ен Ен и Ем Ес Ен Би Си обаче не спят, нито пък вестници като „Ню
Йорк Таймс” и „Уошингтън Поуст” или други, които са на страната на демократите. FOX е единствената
американска телевизия, представляваща позицията на Тръмп, поне донякъде. Като цяло обаче медиите в САЩ са
против президента, така че противниците му започват редовно да пускат фалшиви новини.
Тръмп е като подгонено животно. Обвиняват го, че си е сътрудничил с руснаците, за да надмогне пропагандата
на Хилари. Назначена е анкетна комисия, която му създава сериозни проблеми. Най-близките му сътрудници
попадат на прицела на ФБР и са подложени на безмилостни разследвания. Някои са принудени да напуснат Белия
дом, уличени в различни прегрешения. Други преминават на страната на „врага”, след като са били подмамени или
заплашени от анкетната комисия. Няма нищо необичайно в това някой да се измъкне е по-малко наказание, ако
сътрудничи на ФБР. Целта, разбира се, е да се навреди на Тръмп, като показанията на сътрудниците му евентуално
да докажат някакви нарушения. В действителност демократите искат да го свалят от трона на президентския пост.
Доналд Тръмп се отбранява с всички сили. При всяка възможност хвърля в лицата на журналистите израза
„фалшиви новини”, за да се предпази от властта на медиите. За него те са двулични, лъжливи и корумпирани.
Напада лично всеки репортер или редактор, който го критикува или осмива. Създава си много лични врагове.
Близо 80 процента от медиите публикуват само отрицателни материали.
Някои лица от обкръжението му наистина отиват в затвора, но не защото е доказано, че Тръмп се е възползвал от
помощта на „врага” Русия, а защото разследването е извадило съвсем други техни прегрешения и грехове.
Така адвокатът Майкъл Коен, приятел на Тръмп, отива зад решетките заради данъчни машинации, извършени в
собствена полза. Майкъл Флин, който е съветник по националната сигурност, също е принуден да сдаде поста. В
затвора попада и шефът на предизборния щаб Пол Манафорт, след като е доказано, че е нарушил финансовите
закони.
Не минава и ден без Тръмп да е в ролята на роб, подгонен от зли кучета. Двайсет и четири часа на ден големите
новинарски телевизии в САЩ пускат всякакви предположения и конспиративни теории в ефира. Си Ен Ен, Ем Си
Ем Би Си, Си Би Ес и Ен Би Си. Същото правят и вестниците „Ню Йорк Таймс” и „Уошинггьн Поуст”. Всички
непрекъснато публикуват нещо срещу Тръмп, страната направо е бомбардирана от новини, понякога ежеминутно.
По телевизиите се показват могъщите шефове на американското разузнаване, сенатори и адвокати, които умеят да
боравят с думите като с картечници. 80 на сто от медиите в САЩ са единодушни: Тръмп е играл с Русия,
заговорничил е с Путин, за да спечели изборите.
След две години Робърт Мълър приключва изключително подробно и внимателно воденото разследване. Не е
открил никакви доказателства за сътрудничество между Доналд Тръмп и руснаците.
Демократите са като ударени с мокър парцал, а заедно с тях и повечето медии, седели в същата лодка. Опитвали
са се с всички сили да набият в главите на хората своята изфабрикувана медийна реалност, а сега това!
Правосъдният министър обявява пред камерите само, че екипът на Мълър не е успял да намери доказателства.
Стотици американски журналисти и политици отдавна са осъдили Тръмп, но сега с ужас разбират, че са се
хванали на някаква налудничава идея. Разпространявали са фалшиви новини, а пресата в Европа прилежно е
преписвала.
Демократите вият като сритани псета. Похарчени са минимум 25 милиона долара, а адвокатът на Тръмп Руди
Джулиани говори за 40 милиона. Това според него е сумата, погълната от разследването на Мълър.
Медиите, пуснали тези фалшиви новини, естествено никога не пускат опровержение. Напротив, продължават да
тръбят атака и сега обвиняват Тръмп, че се е опитвал да попречи на разследването. Към момента на отпечатването
на тази книга (2019 г.) битката в САЩ продължава с нестихваща сила.
За нашите цели обаче е важно отново да подчертаем, че в този случай са публикувани милиони фалшиви новини.
Дотук с достоверността на медиите!

Обратната страна на медала

Самият Тръмп също е виновен за фалшиви новини. Едно от предишните му твърдения, че Обама не е истински
американец и че е роден в Африка, се оказва лъжа.
Ползвайки Туитър, Тръмп удря по всеки, който е против него. Президентът също лъже и преувеличава. Твърди
например, че в някои щати е имало изборни манипулации. Фалшиви новини.
Отрича, че в миналото е имал връзка с бившата порно актриса Сторми Даниълс, докато всички улики сочат
натам. Сторми Даниълс и нейният адвокат с удоволствие се нахвърлят върху президента, гостуват в почти всички
телевизии. Заради растящата си популярност тя получава съблазнителни предложения за частни стриптийз
представления, като хонорарите достигат 80 хиляди долара на вечер.
„Левицата” непрекъснато мобилизира своите привърженици и призовава към демонстрации. Някои от най-
усърдните противници на Тръмп настояват срещу президента да се извърши атентат. ФБР веднага се намесва и
разследва призивите за убийство на държавния глава, които са наказуеми.
Тръмп отвръща на удара. В Туитър той се отбранява с типичните си кратки, язвителни и унищожителни изрази, с
прости и емоционални изречения. В рамките на само две години обижда над триста души, населени места и
институции.
Медиите му се отплащат със същата монета. Двете страни отново се състезават коя ще пусне повече лъжи и ще
изкриви истината по-силно.
В интернет като гъби след дъжд се появяват сайтове, „доказващи”, че Тръмп непрекъснато извърта фактите.
Разбира се, те са спонсорирани от демократите и не са неутрални. „Ню Йорк Таймс” и „Уошингтън Поуст” застават
на върха на анти-Тръмп движението, заедно с телевизия CNN, наричана от републиканците Clinton News Network,
макар и съкращението да означава чисто и просто Cable News Network. Най-опасните репортери на Си Ен Ен
непрекъснато удрят по президента — Улф Близър, Джейк Тапър или Крис Куомо например. Тъй като не спазва
никаква обективност, въпросната телевизия изпада на второ място сред новинарските канали, предоставяйки
лидерската позиция на FOX News Channel. Тук хвалят Тръмп.
Журналисти като Шон Ханити, Джеси Уотърс или Лора Инграм, които са на страната на президента, обвиняват
противниците му в пускане на фалшиви новини. Онези правят същото.
Всички се обиждат, всички са обидени. Кое е истина, кое не е?
Социоложката Бела ДеПоло смята, че „Тръмп не само лъже по-често в сравнение с всеки друг, но и
съотношението на изречените от него лъжи, за да се представи по-добре в очите на публиката, не е както
обикновено 2:1, а 6:1. Освен това делът на неговите лъжи, които нараняват някого, е 50 процента, т.е. много висок.
Обикновено този дял е 1 до 2 на сто”.
По-късно става ясно, че ДеПоло е сътрудничела на вестник „Уошингтън Поуст”, един от най-отявлените
противници на Тръмп.
„Десните” експерти веднага пускат опровержение и посочват ударите от страна на „левите” медии, които са 80
процента на страната на демократите. Съотношението между истина и лъжа при другите било 1:4 в ущърб на
президента.
Пресконференциите в Белия дом се превръщат във фарс. По-голямата част от журналистите искат да закопаят
Тръмп и задават хитри и понякога обидни подвеждащи въпроси, които се превръщат в капани за говорителя на
държавния глава. Чак сега Тръмп получава наказанието си задето е спечелил изборите, но войната далеч не е
приключена…
Бихме могли още много да се ровим из джунглата на взаимните обвинения и да се забавляваме или ядосваме, в
зависимост от настроението, в което се намираме. По-разумно е обаче да се съсредоточим върху някои поуки.

Поуки
Със сигурност знаем, че фалшиви новини има и при двете страни, при демократите в „лявото” и при
републиканците в „дясното”.
Те са в относително равновесие.
Забележителен е фактът, че голяма част от тези фалшиви новини се разпространяват от шепа фанатизирани
журналисти.
Истина ви казвам:
Всеки път, когато две партии се борят за властта и се сблъскват с голяма сила, това ражда фалшиви
новини. Колкото по-ожесточена е битката, толкова по-многобройни и по-големи са лъжите.
В днешно време това се отнася особено за политическото пространство.
Това означава:
Не можем да имаме доверие на новинарските емисии, поне не докрай, тъй като те почти винаги взимат
страна, или на „левите”, или на „десните”, и служат на някоя от големите партии. Поначало те не са
неутрални.
Запознатите са наясно, че на висшите журналистически постове във важните медии се назначават хора по
решение на „десни” или „леви” политици. Те са определящите. Политиците, разбира се, дават предимство на онези,
които са на тяхна страна. Впоследствие както „левите”, така и „десните” топжурналисти и главни редактори
защитават не истината, а служат на партията, на която дължат издигането си.
По отношение на новините трябва да обобщим:
Самият подбор на новините вече представлява вид манипулация. Обикновено се предпочитат лошите
новини.
Не е разбираемо защо една влакова катастрофа в далечна Япония трябва да е по-важна (например) от някое
изобретение в Германия, което улеснява живота на хората. Не напразно медиите са изправени пред обвинението, че
са „индустрия на катастрофите”, както твърди уважаваният проф. Хайнц Хабер.
Добрите новини се съобщават много по-рядко и само мимоходом.
Прекалено много медии и журналисти живеят благодарение на хаоса, локвите кръв, сексскандалите и други
такива. С какво оправдание?
Редица новини са така поднесени, че щат не щат предизвикват полемика. Този начин на отразяване на събитията
изобщо не е обективен.
Липсват конструктивни новини, добри новини, които са поднесени ясно и разбираемо, без да водят автоматично
до разногласия.
Голяма част от медиите се занимава е мръсотия и по този начин подклажда войната и омразата между две
страни. А това означава, че днес живеем в общество, което мисли и действа само двуполюсно. Това се отнася
особено до политиката. Двата полюса се описват, макар и не достатъчно точно, с изразите „ляво” и „дясно”.
Да се мисли в подобна ляво-дясна схема е не само налудничаво, но и остаряло. Тази схема предполага, че
съществуват само два полюса, докато в действителност има стотици различни виждания.
Възпитават ни да допускаме единствено плюс и минус. Лишаваме се от нюансите и забравяме да мислим извън
клишетата. Преглъщаме предъвкани мнения, които са или „леви”, или „десни”. Отказваме да ползваме собствения
си разум. На всичкото отгоре непрекъснато тичаме подир лошите новини, все едно няма далеч по-интересни теми.

Заключение
Когато в бъдеще гледаме новинарски емисии или четем политически списания, не бива автоматично да
заставаме на „дясната” или на „лявата” страна, защото този мироглед само поляризира.
Би трябвало да осъзнаем, че „медийната реалност” с нейните лоши новини изобщо не отразява действителната
реалност. „Медийната реалност” е изкуствено надута, фалшива реалност, която в повечето случаи няма нищо общо е
истината.
Затова е препоръчително да гледаме на всички медии с доза вътрешни съмнения и да се лишаваме
колкото се може по-често от консумацията на тамошните новини.
Да повторим: Още чрез своята форма отразяването в медиите е манипулативно (задължително
противопоставяне), както и чрез напълно субективния подбор на темите и чрез негативните си тенденции. Три
метода за манипулация!
Да спрем дотук с нашите скромни разсъждения и да погледнем още веднъж медийния свят, който ни залива с
огромни количества фалшиви новини.
 11. Медии и фалшиви новини
Към темата „фалшиви новини“” спада, разбира се, и въпросът кой контролира медиите. Кой влияе на
общественото мнение така, че да ни се предоставят само онези отговори, които са предварително зададени?
Следва кратко и непълно резюме по този наболял въпрос, за който биха могли да се напишат няколко
дисертации.

Новини в тоталитарните държави

В тоталитарните държави новините се диктуват изцяло от правителствените служби. В Иран, Куба, Северна
Корея, Сирия и Китай например липсват критични гласове относно тамошния режим. Всичко е подложено на
стопроцентов контрол, в това число и интернет, както и имейлите, ако изобщо са разрешени.
Освен това в тези страни систематично се изгражда образът на врага, като в повечето случаи това са западните
демокрации и „злите Съединените щати”.
Русия също няма свободна преса, след като през последните години Путин успя да поеме контрола над всички
медии. Най-важни му бяха телевизиите. Президентът води пресата на къса каишка с помощта на ФСС,
наследничката на КГБ. Има доказателства, че е наредил премахването на журналисти, изказвали се против него.
Положителните новини за Путин, които четем и слушаме в Германия например, се дължат на това, че от много
отдавна тайните служби и пропагандаторите на Путин разполагат с добри връзки в медиите. Руското разузнаване се
е насочило и срещу други свободни и демократични държави и заедно с техните медии разработва собствени канали
за оказване на влияние, най-често чрез интернет.
За „кръвното братство” между един бивш германски канцлер и руския държавен глава няма какво да си говорим.
(Става дума за Герхард Шрьодер (род. 1944), който е канцлер на Федералната република от 1998 до 2005 г. След
края на политическата си кариера Шрьодер става консултант на различни частни компании, сред които и руския
енергиен гигант Газпром. През декември 2005 г. по лична молба на Владимир Путин застава начело на компанията
„Северен поток“, която 51 % принадлежи на Газпром и е натоварена да изгради нов газопровод между Русия и
Западна Европа.) Част от стандартния сценарий за измами, ползван от руските служби, са и блогове с благосклонно
към Путин съдържание, пускани, разбира се, под немски имена, т.е. под чужд флаг.
Путин е гений що се отнася до технологиите на дезинформацията. В това влиза и умението му да манипулира
общественото мнение в чужди страни в своя полза.
Казано накратко: Днес има две държави, които разпространяват в голям мащаб дезинформации, лъжи и
фалшиви новини — Русия и Китай.
Отделите за дезинформация в двете държави са част от агентурните организации. Ако си наясно с това, си в
състояние на секундата да разпознаеш голяма част от фалшивите новини.
Така че когато прочетем някъде особено хвалебствени слова за Русия и Китай, за Путин и Си Дзинпин,
генералния секретар на Китайската комунистическа партия, който в същото време е и председател на Централната
военна комисия и отскоро доживотен президент на страната, можем със затворени очи да кажем, че това са
фалшиви новини, дело на тайните служби, или по-точно на техните отдели за пропаганда.
Вярно е също така, че когато отявлени противници на Путин или Си Дзинпин разпространяват открито истини
за Русия или Китай и когато тези мнения биват разпердушинени в пресата, можем да предположим, че и това е дело
на агентите, занимаващи се с дезинформация.
На пръв поглед не е лесно да разбереш къде се крие истината. Погледнем ли обаче по-отблизо, ще видим, че
следните факти няма как да бъдат заличени чрез каквито и да било „информации”.
Доказано е, че Путин е убил редица свои противници в Русия, започнал е войни или се е намесил в такива (в
Украйна, в Чечня и в Сирия), оказва военна подкрепа на масовия убиец Асад, отговорен за половин милион жертви в
страната си и за милиони бежанци.
Владимир Путин е масов убиец и потисник.
В същото време Путин умее като никой друг да хвърля прах в очите на хората, в това число и в Германия.
Фактите обаче, които са непоклатими, говорят на собствен език.
Китайският президент Си Дзинпин, от своя страна, защитава повечето външнополитически позиции на Путин и
бе награден за това с руски орден.
В Народната република продължават да са в сила следните неща: Комунистическата партия ръководи с твърда
ръка политиката, военните, полицията, правосъдието и икономиката. Това си е чиста диктатура. Партията е начело
даже и в най-големите предприятия. Пекин редовно провежда масови кампании, с които индоктринира народа и се
противопоставя на нелицеприятни мнения. Всеки ден над китайците се излива масова пропаганда, а на бял свят
излизат единствено „информации“, селектирани от партията. Тя контролира всички медии в страната.
Така че и там не можем да очакваме да намерим истината. Когато в медиите се говори за необикновения
икономически успех на Китай, винаги се премълчава кой има най-голямата полза от него — малка клика печени
комунисти.
Ако търсим разликите между тоталитарни държави и демократични форми на управление, на бърза ръка
попадаме на следите на фалшивите новини.
Към (полу)тоталитарните форми на управление спада и Путиновата клептокрация, т.е. „управлението на
крадците”, наречено така, защото в родината си Путин краде като невидял и е натрупал огромно богатство.
В такива държави истината винаги остава на заден план.
Там не само местното население е подложено на фалшиви новини, но и тайните служби непрекъснато изнасят
фалшиви новини към западните страни.

Фалшивите новини на разузнавателните служби

Наясно сме вече, че тайните служби играят основна роля в сферата на новините и информацията.
В цял свят седемнайсетте американски агенции, в сътрудничество с приятелски служби от Великобритания,
Франция, Германия, Израел и т.н., водят война с разузнавачите на противниковата страна, най-вече с тези на Русия и
Китай, но и с тези на Куба и Северна Корея. Както на военно, така и на информационно ниво се води невиждана
битка за надмощие. Можем да кажем, че имаме два блока.
И двете страни ежедневно произвеждат фалшиви новини. Дори в свободния свят, т.е. в САЩ, Европа и
Австралия, които ние лично подкрепяме, информациите се „нагласяват”. Свободният свят все пак допуска и други
мнения, докато това не е така в Русия, Китай и другите диктатури.
Факт е обаче, че тайните служби непрекъснато захранват пространството с фалшиви новини.
Борбата обикновено се води нод похлупак. Но когато знаем поне донякъде за начина на работа и за
съществуването на могъщите разузнавателни централи, много лесно можем да надушим фалшивите новини.

Разпределение на силите
Обществеността много рядко научава как са разпределени силите в медиите. Голяма част от детайлите остава
скрита. Голям шум се вдигна на международния медиен пазар след действията на гигантите Робърт Максуел
(Великобритания), Рупърт Мърдок (Австралия) и Силвио Берлускони (Италия). Максуел притежава печатници в
САЩ и Великобритания, както и редица други вестникарски и книжни издателства. Един от влиятелните му
вестници в Англия е „Дейли Мирър”.
Мърдок е собственик на лондонския „Таймс”, на „Ню Йорк Поуст” и на много други вестници, както и на
телевизии и радиостанции в Съединените щати, Великобритания, Австралия и Далечния изток.
Най-големият медиен концерн в света е Bertelsmann AG със седалище в германския град Гютерсло. В него под
един покрив са събрани издателства за книги и списания, както и печатници. Bertelsmann присъства в почти всички
медийни области.
Въпреки че тази концентрация на власт е всичко друго, но не и желателна или демократична, тя поне ни показва
два полюса — „десен” и „ляв”. По-горе вече разисквахме този въпрос.
Медийни империи има както в „ляво”, така и в „дясно”.
Съществуват обаче две различни сили, които правят всичко възможно властта да не попадне в един-единствен
юмрук.

Ситуацията в Германия
Длъжни сме да се съмняваме и в нашите уж обективни медии. На обществената арена властта е ясна и е почти
невъзможно да промениш в ио-голям мащаб мненията, изразени от установените канали за информация. Пресата
защитава или само „леви“, или „десни“ позиции, изключенията са рядкост. Затова е изключително трудно човек да
си състави неутрална картина за случващото се в света или в Германия, ако ползва само утвърдените медии. В
повечето случаи те ни поднасят информации, уж съвсем безобидно, които са незначителни или имат за цел да
отвлекат вниманието ни. Не напразно населението не изпитва особено голям респект пред голяма част от медиите
и журналистите.
 Нека разгледаме медийната ситуация в Германия малко по-подробно. Как изглежда тукашният пазар на
информации?
Трябва да правим разлика между пазара на вестниците и списанията, от една страна, и радио- и телевизионните
станции, от друга, макар че има много случаи на припокриване. При печатните медии има например четири
концерна, които си поделят близо половината пазар.
1. Империята „Бауер” със седалище в Хамбург. Към нея спадат редица модни, младежки и женски списания,
както и такива за програмите на телевизиите („Auf einen Blick”, „Fernsehwoche”, „Bravo”, „Alles fur die Frau”, „Auto-
Zeitung”, „Cosmopolitan” и ,,TV-Horen und Sehen”).
Бауер притежава списания в Нова Зеландия („Metro и „Woman’s Day” например) и присъства на пазара във
Великобритания, САЩ, Източна Европа и Австралия. По собствени данни концернът издава общо 600 списания в 16
страни и притежава дялове от 24 радиостанции.
2. Някои от списанията под шапката на издателство „Бурда” са „Freizeit-Revue”, „Bunte”, „Burda-Mode”, „Super-
Illu” и „Focus”. Освен това „Бурда” притежава дъщерни компании в чужбина, както и телевизии, радиа и интернет
сайтове и услуги (например Xing). В концерна влизат 262 дъщерни фирми.
Комисията за проверка на концентрацията в медиите е установила, че само в Германия „Бурда” има
мажоритарен или миноритарен дял в повече от 200 компании. Във Федералната република съществуват над 600
медийни продукта.
3. Империята „Шпрингер” се състои най-вече от вестниците и списанията „Bild” „Die Welt”, „Bild am Sonntag”,
„Welt am Sonntag”, „Bild der Frau”, „Auto-Bild”, „Sport-Bild”, „Hamburger Abendblatt”, Β.Ζ.-Berlin, „Berliner
Morgenpost” и „Tennismagazin”. През 2013 г. „Шпрингер” продава „Hamburger Abendblatt” и „Berliner Morgenpost” на
медийната група „Функе”.
Към всичко това трябва да добавим дъщерните фирми и дяловото участие в Испания, Франция, Швейцария,
Полша, Чехия, Унгария и Русия, както и 70 интернет страници.
4. Групата „Бертелсман” упражнява своето влияние чрез редица списания, сред които са „Stem”, „Brigitte”, „Frau
im Spiegel”, „Eltern”, „Capital” и „Geo”. Компанията участва и в сектора на услугите, както и в образованието и
търговията с книги, в телевизията, радиото и музиката. „Бертелсман” притежава групата RTL, издателствата Penguin
Random House, Gruner + Jahr и Arvato, както и печатниците, обединени в Bertelsmann Printing Group. В определени
периоди „Бертелсман“ бе най-големият медиен концерн в света.
Компанията е представена в САЩ, в Централна и Източна Европа, в други европейски страни, в Китай, Индия и
Бразилия — на общо 350 локации, и в интернет. Само в Penguin Random House фигурират около 250 издателства на
пет континента, a Gruner + Jahr е един от лидерите при списанията.
Близо половината от германския медиен пазар е „завзета” от тези четири концерна.
При вестниците начело е „Шпрингер” („Welt”, „Bild” и т.н.), следва групата „Функе”, която издава „Westdeutsche
Allgemeine Zeitung”, „WestfalischeRundschau”, „Westfalenpost”, и др.
„Функе” има дялово участие във вестници, рекламни издания и списания в девет европейски държави и издава
общо 500 заглавия. Освен това групата е стъпила на радиопазара и в интернет и притежава печатници в Унгария,
България, Хърватия, Румъния, Сърбия, Черна гора, Македония, Австрия и Русия.

Водещи медии
За водещи при вестниците и списанията се смятат „Der Spiegel”, „Frankfurter Allgemeine Zeitung”, „Die Zeit”,
„Suddeutsche Zeitung” и „Bild”, като класацията се сменя всяка година.
Всички тези водещи медии притежават огромна власт. В национален мащаб вестник „Bild” държи монопола за
булевардност, а в някои от по-големите градове като Мюнхен, Кьолн, Хамбург или Берлин съществуват местни
булевардни вестници, които с голяма доза доброжелателност бихме могли да определим като конкуренция на „Bild”.
В Кьолн това е „Express”, в Хамбург излиза „Morgenpost”, а берлинчани си имат „Berliner Kurier”, всички те
издавани от медийната група „DuPont”.

Телевизията
Първоначално в Германия съществуваха частните издателства, публикуващи ежедневниците, седмичните
вестници и списанията, както и обществените телевизии. От много години на пазара има и частни телевизии, някои
от които са Bloomberg Deutschland, CNN, Comedy Central, Das Vierte, Disney Channel, Eurosport, Fashion TV, MTV, N-
TV, Pro Sieben, Sat.1, RTL c няколко подразделения, VOX и т.н.
Към обществените телевизии спадат всички станции на ARD (Съкращение за Arbeitsgemeinschaft der offentlich-
rechtlichen Rundfunkanstalten der Bundesrepublik Deutschland (Работно обединение на обществено-правните радио-
и телевизионни станции на Федерална република Германия), основано през 1950 г. В ARD влизат девет регионални
станции, които излъчват общо 11 телевизионни и 55 радиопрограми.), както и ZDF (Съкращение за Zweites
Deutsches Femsehen (Втора германска телевизия), основана през 1963 г. За разлика от ARD, тя с централизирана,
централата й е в Майнц. Една от най-големите телевизии в Европа). ARD и ZDF се финансират от реклами и от
таксите за радио и телевизия, определяни от провинциалните парламенти, които редовно ги вдигат. Казано в прав
текст: тези телевизии не са изложени на никаква конкуренция. Единственият мащаб, по който от време на време се
мерят, е т.нар. рейтинг, който отразява гледаемостта на дадени предавания.
Обществените телевизии в Германия са до голяма степен под контрола на политиците. Начело на ZDF например
обикновено застават консервативни мениджъри, докато на второто ниво повечето редактори са социални или леви
либерали. И тъй като ръководните органи не могат сами да съставят програмата, голяма част от телевизионните
журналисти са с „лява” политическа ориентация. Запознати твърдят, че съотношението между „леви” и „десни”
служители във всички германски телевизии е 70:30 в полза на „левите”.

Още веднъж: медийната концентрация

От тези съвсем кратки бележки виждаме, че в Германия съществува медийна концентрация, както при
издателите, така и при журналистите.
Ръка за ръка с това вървят и рекламните монополи в някои региони, както посочват критиците.
На регионалния вестникарски пазар открай време съществуват местни монополи. В повече от 60 процента от
германските окръзи и градове излиза само един регионален вестник. На места няколко регионални издания са под
една шапка, което си е прикрит монопол. Така например в Бремен („Weser-Kurier”/ „Bremer Nachrichten”), Щутгарт
(„Stuttgarter Zeitung”/ „Stuttgarter Nachrichten”) или пък в Рурската област (групата „Функе”).
Истинска конкуренция между различни издателства има само в по-големите градове, като например в Берлин,
Мюнхен и Франкфурт, или в някои части на Южна Германия.
Допреди няколко години комуникационните експерти таяха надежда, че интернет най-после ще донесе така
дълго очакваното медийно разнообразие. Изследване, направено през 2018 г. от институт в Дортмунд, показва обаче
нова вълна на концентрация в германските печатни медии.

Ситуацията в други страни — Италия

Ако се вгледаме в някои други държави, ще видим подобни сценарии. Направо пословичен е станал „случаят
Берлускони”, който систематично купува една след друга италиански телевизии, което в края на краищата му дава
поста министър- председател, при това повече от един път.
Силвио Берлускони обединява бизнеса си в холдинг, наречен Fininvest SpA. Централите са в Милано и Рим.
Fininvest притежава значителни дялове от водещите медийни компании в Италия, сред които и частни
телевизионни станции.
Самият Берлускони все още държи мажоритарните дялове в две от най-влиятелните издателски къщи в страната
— „Mondadori” и „Einaudi”, както и в някои сравнително малки издателства като „Sperling & Kupfer”, „Edizioni
Frassinelli”, „Electa Napoli”, „Riccardo Ricciardieditore” и „Editrice Poseidona”. Веригата кина „Medusa Cinema” е
също под негов контрол.

САЩ
Медийният пейзаж в Съединените щати също дава повод за размишления.
В областта на телевизиите трите отдавнашни гиганта Ей Би Си, Ен Би Си и Си Би Ес предлагат развлечение на
80 процента от зрителите. Освен това съществуват 50-60 кабелни оператори с различен дял от публиката.
Си Ен Ен и Ем Си Ен Би Си, телевизионни гиганти с ясна „лява” ориентация, излъчват по 24 часа на ден новини
и играят може би най-важната роля за определянето на общественото политическо мнение. Междувременно към тях
се присъедини и „Фокс”, която открито застава на страната на „десните”.
Трябва да се прави ясна разлика между националните телевизионни мрежи и многобройните локални
телевизионни станции, които може и да са свързани с национални те гиганти, но си имат собствени местни звезди.
Общо взето те нямат голямо влияние.
В САЩ има буквално стотици радиостанции. Само някои от тях присъстват във всички щати, повечето са малки
регионални радиа.
На вестникарския пазар с голямо влияние разполагат „Ню Йорк Таймс”, „Уолстрийт Джърнъл”, „Ю Ес Ей
Тудей” и „Крисчън Сайънс Монитор”. Картината се допълва от безброй малки и миниатюрни вестници.
 Медийната столица на Съединените щати несъмнено е Ню Йорк. Като цяло страната е разделена на 225 медийни
пазара. Но и там има концентрация. Най-известни са групата Hearst, която издава голям брой вестници, както и
кланът „Ню Йорк Таймс”, под чиято шапка също са обединени безброй печатни издания.
Брус Уайзмън, един от най-известните медийни анализатори, е установил, че в днешно време по-голямата част
от американските медии — списания, вестници, телевизии и радиа — така манипулират новините, че
разпространяват единствено гледните точки на двете големи партии (републиканци и демократи).

Източна Европа
В много източноевропейски държави германците се възползват от разпадането на Съветския съюз и купуват де
що могат от местните медии. Така медийната власт, есетрата близначка на политическата власт, получава изцяло
нова дефиниция.

Ирак
Веднага след Войната в Залива Съединените щати основават собствена телевизия в Ирак. Това също е ясен знак,
че „победителят” винаги определя общественото мнение.
В днешно време иракски журналисти работят предимно за арабскоезични вестници, списания, радиа и
телевизии, а за европейски медии само по изключение. И до днес в Ирак не съществува наистина свободна преса,
тъй като повечето вестници са в ръцете на политически партии. „Критиците на министри или губернатори често
попадат в затвора”, както установява Хауке Фридрихе, редакторка в германския седмичник „Die Zeit”.

Глобални тенденции
През последните няколко години наблюдаваме съвсем нови тенденции. Богати компании инвестират в медийния
сектор, а компютърни концерни се впускат в авантюристични бизнесотношения с телевизионни гиганти. Големи
пакети акции преминават от едни ръце в други, фирми се закриват, продават се на безценица или се
преструктурират.
Интернет дефинира изцяло нови насоки, както и мобилните телефони. Свидетели сме на медийна революция,
но старите връзки и старите собственици остават същите.
Почти нищо не се е променило при факта, че властта остава в ръцете на малцина кукловоди. В международен
план с най-голяма медийна власт продължават да са Съединените щати.
Както казахме и по-рано, зад кулисите много често действат тайните служби, които определят медийното
съдържание. Лично ние смятаме, че ЦРУ и организацията, наследила КГБ, са лидерите, що се отнася до влиянието
върху общественото мнение.
Медийната власт е зациментирана, общественото мнение е програмирано. Зад кулисите конците се
дърпат от тайните служби, заедно с „големите пари”.
Доказателство за твърдението, че финансовите великани продължават да играят важна роля, дава например най-
богатият в момента човек в света, Джеф Безос, шеф на компанията „Амазон”, който просто купи реномирания
вестник „Уошингтън Поуст” (Сделката е сключена през 2013 г. и е на стойност 250 милиона долара. В писмо до
журналистите, изпратено в деня на покупката, Безос пише: „Ценностите на Поуст” не се нуждаят от промяна.
Вестникът ще продължи да работи в интерес на своите читатели, а не за частните интереси на своите
собственици. Аз няма да се намесвам в ежедневната ви работа”.) и го преобрази според собствените си виждания.
Демократът Безос е смятан за отявлен противник на републиканеца Доналд Тръмп.
Когато става дума за „свободата” на журналистите, тя обикновено е мизерна. Най-голямото постижение за един
журналист е да получи интервю от някой водещ политик. Но тъй като именно политиците решават кой и къде ще
получи високопоставено назначение в медиите, журналистите се намират винаги откъм губещата страна.
Дотук с тази тема.
Нека сега разгледаме малко по-подробно едно списание и един вестник в Германия, за да можем да направим
още по-добре разликата между фалшиви новини и истинските и честно поднесени факти.

Der Spiegel отблизо

Ако човек иска да следи и разбере политическите процеси в Германия, няма как да подмине списание
„Шпигел”, дори и то понякога да взима страна и да дава остри оценки. Голяма част от статиите за и от чужбина,
както и повечето материали от областите наука и техника, са обаче с много високо качество.
 Когато става дума най-безцеремонно да се следи какво вършат дори най-високопоетавените личности,
списанието е винаги на първа линия, редакторите му не са нито подлизурковци, нито страхливци.
Похвала заслужават материали, които разобличават греховете на фармацевтичната индустрия или безскрупулните
машинации на финансови магнати.
В своите собствени очи редакторите са еманацията на т.нар. разследваща журналистика. В положителния смисъл
този термин означава добре и внимателно направени проучвания, а в отрицателен смисъл понякога имаме
използване на шпионски техники и други непочтени методи, с чиято помощ на бял свят се вадят кирливите ризи на
някоя известна личност. Когато разследващият журналист разобличава факти, застрашаващи демокрацията или
човешките права, той заслужава награда, но когато дегенерира дотам, че само гони скандалите на прочутите хора,
тогава става дума за една достойна за отвращение форма на журналистиката.

Недостатъците на Der Spiegel

Най-големият недостатък на списанието се състои в това, че понякога съсипва репутацията на дадена личност.
Има случаи на разрушени животи на хора или групи, които не се вписват в мирогледа на „Шпигел”, въпреки че
всъщност имат положителен принос за обществото.
Такъв е примерът с Франц Йозеф Щраус, който по онова време несправедливо вкарва основателя и главен
редактор на списанието в затвора. (Така наречената „Шпигел-афера“ е първият голям медиен скандал в следвоенна
Германия. На 10.10.1962 г. списанието публикува материал за резултатите от учение на НАТО, в който
германските въоръжени сили са описани като неподготвени за евентуален военен конфликт. Според авторите на
статията вината за това състояние на армията е у тогавашния министър на отбраната Франц Йозеф Щраус.
Няколко дни след това властите повдигат обвинение за държавна измама срещу списанието, претърсват
редакционните помещения и арестуват няколко журналисти и главния редактор. Действията на прокуратурата и
министерството на отбраната предизвикват остра реакция сред обществеността и медиите, които виждат в
тях атака срещу свободата на словото. В резултат се стига до криза в правителството на тогавашния канцлер
Конрад Адепауср. Щраус твърди, че не е бил наясно със заповедите за претърсване и арест, но по-късно се
разбира, че е бил информиран от самото начало и е ръководил действията на прокуратурата. В края на краищата
той е принуден да подаде оставка) . По-късно на мушката попада Хелмут Кол, който след това не дава нито едно
интервю за изданието. На прицел с дори Йошка Фишер (Германски политик от сдружението на Съюз 90 и
Зелените (род. 1948). Вицеканцлер и външен министър на Германия (1998–2005), какю и председател на Съвета на
Европейския съюз от 1 януари 1999 до 30 юни 1999 г.), който уж е от същата кръвна група. От друга страна, Герхард
Шрьодер все едно е женен за списанието. По собствените му думи канцлерът всяка седмица си говори по телефона
с главния редактор.
Голям срам в редиците на „Шпигел” настъпи, когато се разбра, че един от редакторите му изцяло е манипулирал
своите материали, други направо си ги е измислял, т.е. фалшифицирал.
Основният недостатък на списанието е, че е рупор на „левите”. Да се търси на страниците му неутралност е
загуба на време.
За да сме справедливи, трябва да отбележим, че същият упрек може да се отправи и към някои „десни” медии.

Предимствата и недостатъците на вестник „Bild”

Не са един или два опитите да се разпердушини вестник „Билд“. На пръв поглед той изглежда доста безобиден.
Леки развлечения, клюки и скандали определят облика му.
Встрани от повърхността обаче си проличава един мироглед, който не бихме могли да одобрим, дори ако не
вземем под внимание сензационните новини. До голяма стенен материалите са повлияни от пропагандни
полемики, както и от влечението към опростяване на нещата. Който попадне на мушката на тази психологично-
редакционна „машина за унищожение”, както я наричат противниците на вестника, рядко оцелява като член на
обществото. Затова и хората, които ръководят този булеварден печатен орган, често са изложени на остри критики.
Въпреки това критиките, които се сипят от самото начало, не се отразяват нито на вестника, нито на издателство
Springer.
През 2006 г. тогавашният шеф на Springer Матиас Дьорфнер казва: „За вестник „Билд” важи принципът: Който
се качва с него нагоре, той слиза с него и надолу”.

„Дясната” и „лявата” преса

Да повторим — можем да отправим безброй упреци както към „лявата”, така и към „дясната” преса. По принцип
и до днес играта изглежда така: Когато иска да отстреля някоя недолюбвана личност, „лявата” подхваща някакъв
скандал, свързан със съответния човек, и го подклажда продължително време, като темата се препредава от
редакция на редакция. Най-напред съобщението за скандала се появява на страниците на „Шпигел”, след това в
„Щерн”, а накрая в някое публицистично телевизионно предаване от Хамбург или в някой от „левите” вестници.
„Дивечът” не получава минутка спокойствие. В края на краищата човекът се пречупва, понеже никой не може да
издържи на подобна канонада, продължаваща месеци наред.
При подобни акции „Шпигел” играе лидерската роля. Списанието притежава отдавна собствени интернет
страници, както и редакция за телевизионни материали, следвайки по този начин развитието на медиите. В
исторически план това развитие изглежда така:
Между XVI и XIX век най-влиятелни са най-напред книгите, а след това и вестниците.
След 1930 г. радиото става водещата медия.
След 1960 г. телевизията завладява умовете на публиката.
От началото на XXI век посоката се определя от телевизията и интернет.
В „десния” спектър съществуват същите „стрелбища” за отстраняване на политически противници.
Там може би скандалът ще се подхване от вестник „Ди Велт”, след което ще бъде раздухан от „Билд”, за да
стигне до публицистичните редакции на ZDF и т.н.
Двуполюсната система дава широко поле за фалшиви новини.
Но как точно ни лъжат? С какви методи работят както тайните служби, така и фанатизираните „десни” и „леви”
редактори, когато лъжат, та пушек се вдига?
Наближаваме „най-горещата” глава в тази книга.
 12. Строго секретно! Методи на черната пропаганда
Едно малко предупреждение за начало. Тази глава не е за чувствителни сърца. Искаме ли обаче да разберем
докрай феномена на фалшивите новини, няма как да подминем следващите размишления.
Още в първата глава научихме по какъв хитър и подмолен начин се лансират фалшивите новини. Тук ще
припомним само как бившият СССР очерни и временно съсипа добрата репутация на тогавашната Федерална
република Германия, съобщавайки за предполагаеми нацистки осквернявания на еврейски гробища, като самите
деяния са инициирани от Москва. Зад скандала стои КГБ. Само един абсолютно болен и зъл мозък е в състояние да
измисли подобен номер.
Ако имаме желание да разгадаем как функционират фалшивите новини, трябва да се опитаме да мислим по
същия „болен” и „долнопробен” начин и да проследим този духовен и мисловен процес в цялата му злоба. Налага се
да се промъкнем в главите на „черните пропагандатори”, за да видим как тиктака техният мозък. Само тогава ще
разполагаме с подходящите „оръжия”, с които да отвърнем на удара, само тогава ще извадим истината на преден
план и ще излезем победители от подобен спор. Затова ще представим няколко примера, не само от политическия
спектър.

Един измислен пример

Берид Майер мрази Юрген Мюлер и в червата, без значение защо. Мюлер просто му е трън в очите. Може би
Мюлер е конкурент или пък знае някои неща, които са неприятни за Майер в този момент. И какво прави господин
Майер? Подава жалба срещу Юрген Мюлер, например заради блудство малолетни, заради злоупотреба с фирмени
средства или заради неплатени данъци. Разбира се, всички обвинения са лъжливи.
Веднага след подаване на жалбата Майер пуска във вестника, независимо под каква форма, факта, че срещу
Мюлер има подадена жалба. Води се разследване по едно или по редица обвинения.
Ето така стигаме до фалшива новина.
Разбирате, нали? Макар и да няма нищо доказано и нищо документирано, само тази акция е достатъчна, за да
злепостави Юрген Мюлер. Публичната щета може да остане непоправена дори присъдата да е в полза на ощетения.
Защото „може би все пак има капка истина в този слух, нали…”

Действителни примери
Представете си, че пиар специалист получава следната задача: да намери една госпожа, която да даде под клетва
показания, че е била изнасилена от определен господин. За целта дамата трябва да се срещне очи в очи с жертвата и
да симулира съмнителна ситуация. „Случайно” присъствалият фотограф трябва да запечата в кадър всичко това. Ако
репутацията на жертвата и без това не е от най-добрите, след подобна акция тя окончателно е съсипана.
Друг пример: Има книжки, даващи следния съвет на ученички, които имат проблем е някой учител: „Гледайте да
останете насаме е този учител. След това си разкъсайте блузата и изтичайте е крясъци от стаята. Ако учителят е от
онези, които не са особено популярни, веднага ще ви повярват, че той е искал да ви стори нещо“.
Трети пример: Автомобилната фирма А изпраща подставено лице да купи кола от автомобилна фирма Б, след
което нанася някакви повреди на колата. Купувачът веднага се обръща към организации за защита на потребителя и
ги информира за тези нередности. Потребителските организации винаги вдигат голям шум около такива случаи,
защото живеят от това, защото от това зависи хлябът им и защото задачата им е да предпазват потребителя. Така че
те обявяват на висок глас, че автомобилната фирма Б произвежда некачествени коли. По този начин фирма А
разрушава репутацията на фирма Б.
Този пример е приложим под всякаква форма за най-различни браншове и често се използва.
Фалшивите новини, пускани в такива случаи, винаги са унищожителни.

Подлият метод с намека

Черната пропаганда не е нужно винаги да е зрелищна. Понякога е достатъчно в някой по-задълбочен разговор,
каквито редовно се водят във всички сектори между журналисти и служители по връзките с обществеността, да се
пусне един малък намек.
 Например: „Чухте ли, че X има връзка с Y?”. Това може да е вярно, може и да не е. Известният телевизионен
водещ Франк Елстиер например предрече на своя колега Томас Готшалк, когато вторият пое едно много популярно
предаване, че ще мине около година, преди някой да изръси, че има извънбрачна връзка. Е, Франк Елстнер не беше
прав. Не мина и половин година…
Друг пример: „Така де, Петер Петерсен явно има сериозни проблеми с алкохола”.
Или пък: „Напоследък Майер изглежда доста блед. Как ли прекарва нощите си?”.
Ако искаш да дискредитираш някого, който е верен на съпругата си и не изневерява, просто пускаш забележката:
„Е, Мюлер вече не е това, което беше. Май е станал хомосексуалист”.
Разбирате ли? Искате ли да очерните някого, възможностите са много.

Техники на фалшивите новини

Методите на черната пропаганда, които водят до фалшиви новини, са в състояние да вгорчат живота на редица
политици. В САЩ това се е превърнало в истинска психоза. Биографиите на политиците, особено ако те са опасни
за противника, се разглеждат под лупа в търсене на някой детайл, който да послужи за очерняне. Разнищват се
дисертации и се проверяват до последната запетайка само и само за да се осмее носителят на академичната титла.
Разследва се сексуалното поведение, както и отношението към парите (има ли кандидатът дългове, плаща ли си
данъците, живее ли на широка нога?). Освен това се съставят досиета, които понякога стигат дори до Интерпол, да
не говорим за „нормалните” медийни отдели, които също събират всякакви подобни данни.
За предпочитане се действа по следните въпроси:
• Подозрително политическо минало
• Хомосексуалност
• Всякакви различни от приетите сексуални практики
• Финанси
• Закононарушения като цяло и
• Подозрителни контакти и връзки, дори през трети-четвърти лица (с мафията, подземния свят, противниковия
лагер).
Може да изровиш една история, в която има пет процента истина, и безсрамно да я раздуеш, можеш обаче и да
направиш цяла постановка. Така например има случаи, при които на американски депутати настоятелно са
предлагани подкупи, „уж” от араби. Накрая народният представител приема парите, докато наоколо дебне
фотограф, който заснема цялата сцена. Нерядко в медиите се пускат изцяло измислени истории, документирани с
фалшифицирани доказателствени материали.
Няма значение как са събрани тези доказателства, историята се публикува, често с помощта на подставени лица,
за да не се разкриват истинските източници на информацията.
В ерата на движението „Ме too” е достатъчно само да обвиниш някой мъж в сексуално посегателство срещу
жена, изнасилване или блудство, за да го извадиш от играта.

Как да унищожиш цели групировки

Един „болен” мозък, пълен със зли намерения, е в състояние да изфабрикува най-отвратителни комплоти.
Ето ви един пример: Главното действащо лице Ф.Ф. изпраща заплахи за убийство на баварски политик, но под
фалшиво име. За подател на писмата посочва групата X, на която иска да навреди и чиято репутация желае да
стъпче в калта, независимо по какви причини. Естествено, полицията отива при групата X. В същото време
вестниците публикуват съобщения, в които групата X е наречена „престъпна групировка”…
Втори пример: В центъра стои човекът Х.Х., злоупотребил с наркотиците и влязъл в програма за рехабилитация
на зависими. Неизвестен източник, да го наречем К., подкупва Х.Х. с 5000 евро, за да разкаже пред медиите, че
групата за рехабилитация търгува с дрога. Х.Х. излиза пред пресата и си казва урока, с което се вдига огромна
пушилка…
Друг метод се състои в това да внедриш един от твоите хора в лагера на противника. Нека този човек носи
инициалите К.К. За известно време К.К. се прави, че работи усърдно и следва целите на противниковия лагер. Да,
ама не! К.К. започва да извършва престъпления от името на неприятеля. Те стават достояние на обществеността и,
разбира се, са приписани на противника. И отново имаме съсипана групировка, или поне такава с унищожена
репутация.
На езика на тайните служби такива внедрени агенти се наричат „растения”, посадени в някоя групировка с
единствената цел да я дискредитират.
Истината и само истината

Тъй като наистина съществуват сексуални практики, излизащи извън рамките на общоприетия морал, и понеже
темата пари е със силен емоционален заряд, а закононарушения се извършват и в реалния свят, понякога е
изключително трудно да се направи разликата между истина и лъжа.
Има случаи, при които засегнатите наемат частни детективи и адвокати, за да разкрият фалшиви новини и да
изчистят името си.
Всеки, който някога си е имал работа с правосъдието, знае обаче колко скъпо, изнурително и времеемко е да
действаш по този начин. Понякога подобен случай може да се проточи с години.
През цялото това време лъжата остава залепена за теб като дъвка под стола и е жилава като недоварено говеждо.
Друг път засегнатите плащат огромни суми, дори и да са невинни, само и само за да „слязат” от заглавните
страници и да намерят отново вътрешния си мир.
Междувременно някои от продуцентите на фалшиви новини печелят от това да изнудват компании. Съобщават
им за предстоящото публикуване на лоши новини, но при плащането на малка сума, да речем сто хиляди евро, са
готови да спрат публикацията… Някой концерн, който се опасява, че това би довело до срив на акциите и до
загубата на милиарди, е готов да плати исканата сума.
Досега репертоарът на авторите на фалшиви новини не е изследван докрай. За това си има добра причина. При
тази тема е необходимо да се спуснеш до най-тъмните дълбини на човешкия характер, които са всичко друго, но не и
приятни. Там срещаме катраненочерни души, а това не е опит, който те прави щастлив.
Добрата новина е, че не целият свят е пълен с мошеници, гангстери и тайни агенти. Напротив. Значително по-
голямата част от човечеството води почтен живот и притежава съвест. Освен това все повече смели съвременници се
борят с фалшивите новини. Понякога изфабрикуваните новини могат да се проследят до автора им, а откатът от
подобен изстрел често е ужасяващ.
Не един или двама изнудвачи вече са в затвора и дори американският телевизионен гигант Си Ен Ен бе принуден
да уволни някои редактори, които през 2018 г. си бяха изсмукали от пръстите фалшиви новини по адрес на Доналд
Тръмп. А в Си Ен Ен не се славят с особена обич към 45-ия президент на Съединените щати.
В момента, в който светлината на прожекторите бъде насочена безмилостно срещу продуцентите на фалшиви
новини, самите те губят своята репутация и попадат във водовъртеж.
По принцип истината винаги е по-силна от лъжата. Щом една лъжа и една фалшива новина е разобличена,
гневът на народа или на замесените променя посоката си, обръща се на 180 градуса и се прицелва в автора на
изфабрикуваната новина.
Най-интелигентите въпроси, които можем да зададем, за да разпознаем фалшиви новини, са следните:
КОМУ служи определена лоша новина, КОЙ печели от нея?
КОЙ има интерес да публикува подобна новина?
Затова е важно да сс разяснят техниките на продуцентите на фалшиви новини. Познаваме ли ги в детайли, те
губят своята пробивна сила.
 13. Ваксина срещу фалшиви новини
Предходните глави ни показаха откъде идват фалшивите новини и с какви методи се пускат в обращение.
С помощта на направения анализ сме, поне донякъде, по- малко податливи и притежаваме съпротивителни сили.
Да повторим: Фалшиви новини се появяват най-вече в областите:
• религия
• политика
• икономика.
Всеки ден върху главите ни се излива порой от фалшиви новини.
В тази книга, разбира се, можем да представим само една малка част от възможните манипулации. Бихме могли
да приведем още много примери, като:

Плачещата Дева Мария

Статуи на Божията майка, които кървят или ронят сълзи, се срещат из цял свят. Наблюдавани са в Италия, където
една статуя на Девата уж движела крайниците си и за кратко „оживявала”, или пък на остров Малта, в Ливан,
Венецуела, Ирландия, на Кипър, във Витлеем, Египет, Нидерландия и къде ли не, дори в Африка и Австралия,
където се твърди, че Мадоната плаче със сълзи от розово масло. Има и двуизмерни изображения на Дева Мария,
които плачат. Особено често подобни новини се появяват от Съединените щати.
Съобщава се и за плачещи изображения на Исус Христос, а от Англия сме чували за статуя на хиндуистко
божество, което кърви и рони сълзи.
Този феномен се наблюдава от представители на различни борещи се за надмощие християнски течения,
например католици и православни, както и от хора от съвсем различни религии.
В Тибет има статуя на Буда, която вместо сълзи рони перли. Виждаме, че не само християните вярват в подобни
чудеса.
В редица случаи тези съобщения получават надграждане. Понякога очите на статуята се движат, появява се
светлинен лъч. Обикновено тези феномени се откриват от почистващия персонал или други най-обикновени хора. В
един от случаите плачеща Божия майка е забелязана първо от дълбоко вярваща мюсюлманка.
Вода, кръв, сълзи, масло, смола и втечнен тамян се леят от картини и статуи. Броят на плачещите мадони е
удивителен. Само в Русия има хиляди плачещи икони.
Скептицизъм се появява тогава, когато всичко това служи за стимулиране на поклонническия туризъм. Много са
случаите, когато процъфтяващата пилигримска индустрия е направила дадено населено място (и неговите
свещеници) много богати.
Междувременно разполагаме с ясно документирани сценарии за измамата. От чисто физическа гледна точка е
съвсем лесно да накараш една статуя да пророни сълзи, като за целта инсталираш съответната техника. С малки
тръбички, монтирани във вътрешността на статуята, безпроблемно пускаш вода, кръв и други течности да се стичат
от очите.
Съществуват примитивни и много сложни схеми за измами, свързани с плачещите мадони. Луиджи Гарласкели,
професор по химия в един италиански университет, е специалист, когато става дума за разкриване на машинации с
плачещата Мария. Разнищил е няколко от най-нашумелите случаи, направил е и макет на статуя, който е от гипс и
кух. От външната страна материалът е бил лакиран така, че не пропуска вода. След това напълнил статуята през
скрит отвор с течност. Гипсът попил тази течност, но заради лака не я пропускал. Когато обаче професорът
издраскал лака около очите, там се появили капчици, наподобяващи сълзи.
Съществуват и съвсем естествени обяснения. Поставена в баварска къща картина на Мадоната плакала 27 дни,
но само през зимата. Накрая се разбрало, че покривът на къщата бил повреден. В неотоплената стая, където висяла
картината, се образувал конденз, така че сълзите били съвсем обикновена вода.
При друг случай, при който сълзите били от смола, станало ясно, че очите на статуята са направени от смола,
която сс разтопявала на слънце и оставяла впечатлението за сьлзи.
Виждаме, че фалшивите новини в религията имат широко поле за изява. Същото можем да кажем и за
политиката.

Безкрайната история за Доналд Тръмп

 В периода между 2016 и 2018 г. нямаше по-обсъждана тема от въпроса дали при президентските избори Тръмп
се е възползвал от помощта на руснаците и дали руснаците изобщо са имали някаква манипулативна роля при тези
избори. По-горе вече стана дума за този въпрос.
Назначена бе специална комисия, която да разследва случая, оглавена от бившия директор на ФБР Робърт Мълър.
Една част от въпроса бе доста наивна. Руснаците, естествено, са опитвали да повлияят на изборите, правят го
непрекъснато в безброй държави, не само в Европа, а но цял свят.
Разследването приключи с няколко обвинения и присъди.
Какво обаче знаем от наученото за Доналд Тръмп? Републиканците със сигурност до края на дните си ще се
оплакват от несправедливостта на това разследване и ще се кълнат в невинността на Тръмп. Демократите ще
останат на противоположния полюс.
И двете страни използват и още години наред ще пускат фалшиви новини. В политиката имаме двуполюсен
модел, който диктува двуполюсно мислене и не допуска обективност.

Манипулацията на цената на среброто

В сектора на икономиката бихме могли да напишем по една цяла книга за всеки бранш. Особено чувствителен е
финансовият, където вечно се натъкваме на манипулации. Нека погледнем само различните борсови индекси и
тяхното движение нагоре и надолу, което не се случва произволно, както и пазарът на недвижимите имоти не се
вдига и пада по собствена воля.
Така че нека сега разгледаме един пример от близкото минало — манипулацията на цената на среброто през
1973 г.
Скандалът се завърта около братята Хънт, милиардери от Тексас, които правят опити да придобият контрола на
всички мини за добив на сребро в света, така че след това да могат да вдигнат цената на ценния метал. Действат по
следния начин:
През декември 1973 г. братята Нелсън и Хърбърт Хънт получават доставка от 25 милиона унции сребро. Цената в
онзи момент е 3 долара за унция (Единица мярка за маса с различно тегло. Обикновената унция е равна на 27,2875
грама, аптекарската унция е 31,1 грама. За ценните метали злато, сребро, платина и паладий се използва т.нар.
тройунция, която е равна на 31,1034768 грама.). Няколко месеца по-късно Нелсън и Хърбърт увеличават запасите
си до 55 милиона унции, цената се качва на 6 долара. В края на 1979 г. те притежават общо 90 милиона унции на
цена от 35 долара за унция.
Колелото се завърта и играта продължава. Скоро една унция струва 40 долара. Освен двамата милиардери в
спекулациите се включват стотици хиляди малки инвеститори, които искат да забогатеят.
С помощта на умела пропаганда и систематично пускани фалшиви новини хората и пресата вперват погледи в
сребърните небеса. Добродушни вложители се поддават на изкушението. В същото време медиите публикуват
обективни причини за астрономическите цени на среброто. А истината всъщност е следната: Цените се покачват
заради изкуственото свиване на предлагането. Пазарът полудява, всеки гледа да се качи на въртележката.
В края на краищата се стига до голям срив, кажи-речи от днес за утре. Изнервени от рекордно високи лихви при
същевременно поевтиняло злато, много спекуланти излизат от играта и продават. Ударът е жесток, дори и за братята
Хънт, които са получили банкови заеми срещу гаранции под формата на чисто сребро. Треската може да продължава
само ако цената се покачва. Когато тя пада, Нелсън и Хърбърт не са в състояние да върнат кредитите. Новината за
тяхната неплатежоспособност експлодира като бомба на Уолстрийт, цените падат до рекордно ниски нива, къщата
от карти се срутва. През 1980 г. цялата истерия окончателно приключва.
Подобни примери колкото искаш. Те показват как чрез умелото използване на връзките с обществеността и
фалшиви новини се трупат и губят огромни състояния.
А който си мисли, че такива неща не се случват и сега, дълбоко се лъже.

Фалшиви новини от край до край

Надяваме се, че книгата, която държите в ръцете си, е само началото от цяла поредица, в която ще става дума за
фалшиви новини.
Освен това таим надеждицата, че някои от посочените тук факти ще станат известни и в училищата и други
образователни институции, за да имунизират подрастващите срещу фалшивите новини. На теория това би
означавало един студент или ученик да получи непознат текст и без чужда помощ да може да определи дали става
дума за фалшива новина, или за безпристрастна и коректна информация, подкрепена от неоспорими факти.
Защо пък в учебните планове да няма предмет „фалшиви новини”? Може пък разкриването на некоректни
новини някой ден да се превърне в самостоятелна научна дисциплина.
 Най-добрата ваксина срещу фалшивите новини е да вникнеш до дъно в областта, която те интересува.
Освен това съществува и друг непобедим метод за разпознаване на фалшиви новини. Започваш да изучаваш
история, но не по начина, познат досега. Важното е да си вземеш поука от историята и да я запаметиш за вечни
времена. С помощта на тези познания в бъдеще ще си в състояние по-лесно да прецениш дали дадена новина е
фалшива, или не.
Ако изобщо съществува наука, която да действа като ваксина срещу фалшивите новини, то това е
систематичното изучаване на историята.
Добре е също така да вникнеш в която и да е друга област на познанието. Всеки учен и всеки експерт е способен
много лесно да даде точна преценка за своята област. Той изпитва по-малки затруднения при разграничаването
между истина и лъжа. Понякога е възможно да сгреши, но това се случва по-рядко, отколкото на човек, който е
запознат с дадения въпрос съвсем повърхностно.
В този смисъл фалшивите новини засягат всеки от нас. Неинформираният човек много по-лесно се оставя да
бъде воден за носа, отколкото един експерт. Затова просто си изберете една област и научете колкото се може повече
за нея, за да сте наясно за какво става дума. И никога не забравяйте да се учите от историята.
Като оставим това настрана, трябва да изтъкнем, че нищо не може да замести самостоятелното мислене.
Способност за преценка се развива само ако не предоставяш мисленето на някой друг. Човек трябва да е способен
да си създаде собствено мнение, независимо от приятели, експерти, роднини или пък медиите.
Особено силно сме изложени на фалшиви новини, ако рядко четем добри книги и не размишляваме
самостоятелно.
Когато помолили германския философ Имануел Кант да даде дефиниция за понятието „просвещение”,
той отговорил: „Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил.
Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг”. Няма как
да го кажем по-добре.
 За автора
Хорст А. Мелер е следвал история, германистика и философия във Вюрцбург и Франкфурт. Бившият
телевизионен журналист е работил за ZDF, където има над 200 излъчени материала. Автор е на 25 (исторически)
книги, издадени на няколко чужди езика — в Русия, Чехия, Нидерландия, България, САЩ и Полша.
Носител е на различни награди, три пъти е отличаван със „Златното перо“.
През 2004 авторът емигрира в САЩ, днес живее във Флорида.
За контакт: frankfabianll@yahoo.com
ХА. А. МЕЛЕР
ФАЛШИВИ НОВИНИ
Немска, първо издание
НА. A. MEHLER
FAKE NEWS,
WIE WIR ALLE SYSTEMATISCHFUR DUMM VERKAUFT WERDEN
Copyright © 2019, by H. Mehler, all rights reserved
© Алеко Дянков, превод, 2020
© „Megachrom“ — оформление на корица, 2021
Редактор Иван Тотоманов
Предпечат ИК „БАРД“ ООД
Печат „Алианс Принт“ ЕООД
Формат 60/90/16
ИК „БАРД“ ООД, 2021
ISBN 978-619-03-0022-9