ПМГ „Акад. С. Корольов“ гр.

Благоевград

История и цивилизация

„Студената война“: 1945-1948г. –

новото глобално противопоставяне

Изготвил: Магдалена Теова; 11В клас; №14

Преподавател: Елена Смилкова

Благоевград, 2020

Съдържание
1. Първите крачки към „студена война“
1.1. Яшко-Кишиневската операция и срещата между Сталин и Чърчил в
Москва
1.2. Ялтенска и Потсдамска конференция
1.3. Новото оръжие на САЩ

2. Началото на „студената война“

2.1. Сталинизация на страните от Централна и Източна Европа
2.2. Апогеят на сталинизацията

3. Новите глобални цели на американската външна политика

3.1. Гражданската война в Гърция
3.2. Американската външна политика
3.3. Блоковото обособяване

1. Първите крачки към „студена война“

2
За първи път терминът „студена война“ се появява през 1947г. в САЩ. С него се
означава породилото се напрежение след Втората световна война между Източния,
начело със Съветския съюз, и Западния блок, ръководен от САЩ и НАТО, което
продължило до разпадането на Съветския съюз в края на 1991г.

1.1. Яшко-Кишиневската операция и срещата между Сталин и Чърчил в

Москва

На 20 август 1944г. Яшко-Кишиневската операция извежда Румъния от войната и

същия месец германските войски са изтласкани от съветската територия. Създаденият
Трети украински фронт, в който България застава на страната на Югославия,
принуждава Германия да се изтегли от Албания и Гърция. В последствие е проведена
руско-британската среща между Чърчил и Сталин в Москва през октомври 1944г.,
където са договорени първите следвоенни „пропорции на интереси“ в Източна Европа,
обсъдени от А. Идън и В. Молотов. Постигнато е съгласие за масово английско влияние
в Гърция(90%), на съветско – в Румъния(90%), България и Унгария(80%), и поделено –
в Югославия.

1.2. Ялтенска и Потсдамска конференция

На Ялтенската конференция през февруари 1945г., с участието и на Рузвелт, е взето

решение да се създаде правителство на националното единство в Полша и Югославия с
участието на дейци от емигрантските правителства на двете страни в Лондон.

На Потсдамската конференция, състояла се в периода 17 юни – 2 август 1945г., новият

американски президент Хари Труман води преговори със СССР. Делегациите на САЩ
и Великобритания предлагат промени в българските и румънски правителства поради
силното влияние на Съветския съюз в тези страни.

1.3. Новото оръжие на САЩ

На 25 юли 1945г. Труман съобщава на Сталин, че САЩ успешно са взривили първата

американска атомна бомба в Ню Мексико и същата вечер подписва заповед за
бомбардировка на няколко японски града. Той е убеден, че ще разгроми Япония без
помощта на СССР и по този начин ще засили позициите на САЩ в новите следвоенни
условия.
3
Сутринта на 6 август 1945г. е взривена атомна бомба над Хирошима, три дни по-късно
и над Нагасаки. Разрушенията са огромни, а жертвите над 450 хил. – загинали и ранени.
На 8 август на Япония е обявена война от страна на СССР и на 2 септември тя подписва
своята капитулация на борда на американския линеен кораб „Мисури“ в Токийския
залив. Края на войната е отбелязан с началото на враждата между новите свръх сили.
Така започва новият период в световната история – „ студената война“.

2. Началото на „студената война“

2.1. Сталинизация на страните от Централна и Източна Европа

След края на Втората световна война се формират коалиции, по-известни като

фронтове, в Румъния – Националнодемократичен, в България – Отечествен, в Унгария,
Полша, Чехословакия и Югославия – Национални. Налице е многопартийността.
Възстановяват се традиционни и исторически партии като Националлибералната в
Румъния; Работническа социалдемократическата, Демократическата и Радикалната
партия в България; Социалдемократическата и Демократическата в Чехословакия.
Земеделските партии и съюзи се явяват като доминираща сила, като например – Полска
селска партия, Българският земеделски народен съюз, Фронтът на земеделците в
Румъния, партията на дребните селски стопани в Унгария. Тези партии имат
значително представителство на изборите за национални парламенти през 1945-1946г.,
а в Унгария, от гласовете на избирателите, земеделците завоюват 57%.

След войната започва реорганизиране на комунистическите партии. Това е първият

легален период на съществуване от десетилетия за повечето от тях, съпроводен с
нарастваща численост и политическо влияние в националните фронтове. Паралелно със
случващото се са налице и първите признаци на сталинизация на Източна Европа като
фактор за утвърждаването на „студената война“. Участието на съветската военна
администрация е пряко и силово в тези страни. След средата на 1945г. се засилват
съдебният, репресивният и административният натиск върху опозиционните партии. От
края на 1947г. демократичните национални и отечествени фронтове са превърнати в
единни организации. Проведено е „обединение“ на социалдемократическите и
комунистическите партии и са забранени опозиционните партии.

Поради новото обединение на комунистическите партии през септември 1947г. под

името Комунистическо информационно бюро (Коминформ), сталинизацията на
4
Източна Европа достига своята повратна точка. Коминформът играе ролята на център
за идейно и политическо уеднаквяване позициите на управляващите вече партии в
съответствие със следваната външна политика на СССР.

2.2. Апогеят на сталинизацията

Краят на 40-те години бележи своеобразният връх на противопоставянето като

основополагащ елемент на „студената война“, като негов израз става стремежът към
силна вътрешна монолитност в двата блока. На изток тя води до обединение на
комунистическите и социалдемократическите партии в Полша, България и
Чехословакия. Това предизвиква съдебни политически процеси с цел да се отстранят
авторитетни дейци на комунистическите партии през 1949г. – Владислав Гомулка в
Полша, Трайчо Костов – България, Ласло Райк – Унгария, Кочи Дзодзе – Албания.

Налагането на сталинския модел чрез прякото участие на съветски военни и

граждански експерти поражда остри конфликти между ръководството на югославските
комунисти и съветското ръководство. Неограничаваният от нищо сталинизъм се
превръща в един от елементите на напрежение, обгръщащо Европа, пет години след
края на Втората световна война.

3. Новите глобални цели на американската външна политика

3.1. Гражданската война в Гърция

Първата фаза на Гражданската война в Гърция (октомври – декември 1944г.) изправя,

за първи път, един срещу друг силите на една от страните на антихитлеристката
коалиция – Великобритания, и представителите на антифашистката съпротива –
Националноосвободителния фронт (ЕАМ) и Гръцката националноосвободителна
армия (ЕЛАС). През декември 1944г. в Атина се провежда протестна демонстрация
поради английския ултиматум за разпускане и разоръжаване на ЕЛАС.

Гръцката комунистическа партия и ЕАМ вземат решение да блокират предстоящите

парламентарни избори и да водят курс на въоръжена борба. Това дава превес на
традиционните монархистки политически партии, които в края на 1946г. организират
референдум и възстановяват монархията в лицето на крал Георгеос II.

5
3.2. Американската външна политика

Акцентът на американската политика се измества от опитите да се увеличи влиянието

на САЩ в Европа и ясно да се покаже на СССР, че няма да се позволят повече
териториални претенции на континента. Тази забрана е подсилена с поредица от
открити политически уговорки, подсилени с разполагане на военни сили.
Непреодолимата сила на американците ще бъде използвана като защита, а не средство
за унищожение. Авторът на „Световната политика след 1945“ Питър Калвокореси
твърди, че „Докато СССР представлява материална заплаха, отпорът ще се
осъществява чрез физически бариери; когато става дума за идеологическа заплаха, на
нея ще се противодейства с примера на демокрацията, с пари и посредством
семената на разрухата.“ Тези бариери могат да се опишат с термина „желязната
завеса“, за която Чърчил споменава в своята телеграма до президента на САЩ – Хари
Труман, на 5 юни 1945г. С този термин британският министър председател изтъква
разделението на Европа на Западна и Източна.

В началото на 1947г. британското правителство заявява пред САЩ, че не е в състояние

да оказва финансова и военнотехническа помощ на Гърция и Турция. На 12 март 1947г.
пред Конгреса Труман настоява за незабавна материална, финансова и военна помощ
на тези страни в размер 400 млн. долара и подкрепа в борбата срещу разрушителните
„малцинства“ в тях. Доктрината „Труман“ формулира глобалните американски цели –
за „сдържане на съветския експанзионизъм“.

Три месеца по-късно САЩ започват да прилагат плана „Маршал“. В речта си в

Харвардския университет на 5 юни 1947г. държавният секретар Джордж Маршал
предлага на европейските страни да споделят нуждите си от финансово-икономическа
помощ и да се обърнат към Съединените щати с конкретни искания. Основната цел на
този план е Програма за възстановяване на Европа и предотвратяване на
икономическия й срив, който би поставил целия континент в безпомощно състояние, и
влиза в сила през април 1948г. Началото на европейското икономическо оживление и
последната технологична модернизация е поставено чрез предоставянето на около 12,3
млн. долара под формата на кредити и доставки в рамките на 3 години на 16
европейски държави.

Ядрената равнопоставеност се превръща в неизбежна цел за Кремъл - стари укрепени

руски градове, опасани със защитни стени с кули и бойници. На теория обаче
съществува алтернатива, която американците се опитват да поставят в периметъра на
6
реалистичната политика. Това се отнася за идеализирането на атомната енергия, което
ще доведе до разделянето й от междудържавната политика. Един от ходовете на ООН е
създаването на Комисия за атомна енергия през 1946г. По време на първото заседание
на Комисията, от името на САЩ, Бернар М. Барух представя план за създаване на
орган за международен контрол върху развитието на атомната енергия, с цел
притежание на изключителните права за собственост и управление над всички
потенциални ядрени дейности с военна цел. СССР представя собствен, различен план,
несъвместим с предложението на Щатите. Отхвърлянето на плана „Барух“ от руснаците
убеждава Труман, че доминиращата роля на СССР е противник, а не съюзник.

3.3. Блоковото обособяване

В края на 40-те години завършва блоковото обособяване в Европа. През периода 1947-
1948г. СССР подписва двустранни договори за сътрудничество и взаимна помощ с
всяка от източноевропейските държави. През 1949г. формира регионална организация
Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ).

В Западна Европа започва процесът на военнополитическото прегрупиране с

подписването на Брюкселския договор през 1948г., с който се създава Западният съюз.
На 4 април 1949г. във Вашингтон държавите – Великобритания, Исландия, Дания,
Франция, Португалия, Белгия, Люксембург, Холандия, Италия, Норвегия, САЩ и
Канада, подписват договор за колективна отбрана, известен като Организация на
Северноатлантическия пакт (НАТО).

Използвана литература

7
 Учебник по История и цивилизация за 10 -ти клас; издателство: „Просвета София“;
издаден: 2001г.
 https://trud.cc/ReadBookPart.php?path=1620_71a591912737d0ddf2caef880a677e3f
 https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%83%D0%B4%D0%B5%D0%BD
%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0#%D0%A1%D1%8A%D1%8E
%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_
%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83_%D0%9E
%D1%81%D1%82%D0%B0_(1941_%E2%80%93_1945)
 https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B5%D0%BC%D1%8A%D0%BB
 https://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B2%D1%8A
%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B2%D0%B0-
%D1%81%D1%82%D1%83%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-
%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0/a-3649934