Софийски университет

„Св. Климент Охридски“

Исторически факултет

Курсова работа
по

Съвременна обща история

Възложил: гл. ас. д-р Ивана Николова

СОФИЯ,
2024

1
 Студената война – новото голямо противопоставяне и
последствията от нея.

Селве Али, специалност История, 4ти курс, 2 група, 25513

I. Увод
Студената война е един от най-важните термини, който вълнува страните от почти
целия свят през втората половина на XX век. Това е термин, с който се обозначава
съперничеството между два блока – от една страна Източният блок, обединен около
политиката на СССР и Варшавския договор (съюз, договор за приятелство и
взаимопомощ на социалистически държави с комунистическо управление от
Централна и Източна Европа) и Западният, начело със САЩ и НАТО
(международна организация за военно сътрудничество между страните членки,
тоест ако една от страните членки в Европа бъде нападната от СССР, това ще се
разглежда като нападение срещу САЩ и тя директно ще се намеси във войната).
Студената война, е термин с преносен смисъл, защото на практика няма никакви
военни действия. Тя не се води с оръжие и боеве, а със скърцане на зъби,
дипломатически ходове, съюзи, външнополитически договорки и маневри,
икономически натиск, конкурентност във всички сфери, военни заплахи и убийства.
Тя е съревнование между двете суперсили в света през XX век, между техните
модели за управление – комунизъм или капитализъм. Така всяка една от тях иска да
наложи своите концепции и модели в решаването на международните проблеми в
Европа и света1. И всяка една от тях иска да привлече съюзници в тази борба. На
страната на Съветският съюз застават страните от Източна Европа, които вече са
под негов контрол, а именно Унгария, Чехословакия, Полша, Румъния, Германска
демократична република (ГДР) и Албания. На страната на САЩ се включват
Великобритания, Франция и други страни от Западна Европа. Основните действия
около войната се осъществяват от разузнавателни служби в САЩ – ЦРУ (Централна
разузнавателна агенция, събираща информация за чуждестранни действия и
граждани, формирана главно за ограничаване на разпространението на комунизма
1947 година от Хари Труман) и КГБ в СССР, която има аналогична функция на

1
Мирчева, Христина. Съвременна история. Светът в историята на XX век. София, 1999г. , стр. 511

2
разузнавателната служба в САЩ, с единствената разлика, че е основана 1954 година
и чиято цел е разклащане на капиталистическият ред.

Основната научно-изследователска цел и задача на настоящата курсова работа е да

бъдат анализирани събитията довели до започването на Студената война, обстойно
да бъдат проследени и разтълкувани ходовете на двата противопоставящи се блок,
да се начертаят пътищата между, които всяка една от страните членки на
Варшавският договор или на НАТО трябва да поеме, какви са предимствата и
недостатъците от заемащата страна и разбира се в заключение да бъде направен
изводът: Какво дава Студената война на света и какво взема? За осъществяване на
тази цел е необходимо обстойно проучване, както на българските историографски
съчинения, така и на чуждестранни такива и световно известни историци. Не бих
заложила само на едната страна, защото смятам, че българските изследвания по
темата не са за подценяване и не отстъпват на световноизвестната класа историци.
Затова за написването на курсовата работа ще използвам широк кръг от исторически
трудове, както на български автори, така и на чуждестранни. Един от историците, за
който може да се каже, че гледа на международните отношения през призмата на
политиката на великите сили, което е най-добрият подход, като се има предвид
времето и събитията, в които живее той е Хенри Кисинджър. Според него
световният ред, който е приет от Великите сили след световните конфликти като
Втората световна война и Студената война е легитимен, но не и справедлив, затова и
в века, в който живеем ние продължават да възникват отделни микропроблеми
заради дадени територии. Някои историци лансират схващането за появата на
Студената война още по време на болшевишката революция в Русия през 1917
година, когато Русия остава в дипломатическа изолация. Такъв например е Малвин
Лефлър, който пише редица книги и статии. Според него причина за глобалният
конфликт не е противопоставяне на две идеологии, а геополитиката и исканията за
реванш и преустройство на силите между двете държави. А също и други по-
незначителни събития от гледна точка на общонародната история - отказа на САЩ
да признаят руското правителство, Голямата чистка от 1936, Рапалския договор и др.
В противовес на това в западните държави тази теза се отрича от почти всички
историци като - Джон Гадис, Войтех Мастни, Гартхоф и други.

Основната теза, която ще бъде защитавана в разработка е, че няма предпоставки и

отличителни белези на Студена война много преди Втората световна война, която

3
 теза защитава и българската изследователка Христина Мирчева в книгата си 2
„Съвременна история“. И според нея противоречията между САЩ и СССР се
оформят ясно и отчетливо след края на световния конфликт от 1945 година.

II. Изложение

1. Начало на Студената война – причини, поводи и зараждане.

В историографията, както споменах няма единно схващане за началният момент на
Студената война. Тя е резултат от редица процеси и явления в политически,
икономически и военен план случили се преди кулминационния момент на Студената
война.

1) Първи признаци на „разделение“ между суперсилите САЩ и СССР по

въпроса за бъдещето на Европа

Признаците за Студената война се появяват още в първите следвоенни месеци и се

изразяват в противопоставянето между бившите „приятелски държави“ по много
въпроси, свързани с утвърждаването на новия международен ред. Държавите от
Антихитлериската коалиция обаче привидно запазват добрите отношения по между си,
осъзнавайки отговорната задача, която трябва да приключат преди всичко, а именно да
утвърдят правната система за следвоенните години и да регламентират международните
отношения. Победата на Антихитлериската коалиция води и до промяна на силите,
възможностите на Германия и Япония да управляват са вече в миналото. Голямата част
от победените държави, с изключение на САЩ са изправени пред сериозни
икономически и стопански проблеми и трудности за възстановяването и нормалното
функциониране на държавният апарат. В противовес на това в държавите от другата
страна започва обновление, сериозни научни медицински, индустриални и военни
открития, с една дума Трета индустриална революция. От своя страна съветският съюз
и народът е изтощен от борбата с Хитлер и нацизма, а Йосиф Сталин търси тази
стабилност в договорни отношения със своите съседи и страните от Източна Европа. В
периода 1945-1947 година отношенията между бившите съюзници започват да се
влошават със доста интензивна скорост. Отговорността за началото на Студената война
безпрецедентно не може да се хвърли върху един факт или събитие. Изглежда така, че
САЩ се страхува от настъпателното разрастване на СССР и на 5 март 1946 година

2
Пак там , 512 стр.

4
Чърчил произнася реч в американският град Фултън, която образно слага началото на
конфликта. Той призовава западните държави към обединение срещу СССР. Според
него „Желязна завеса“ е спусната в Европа, зад която се намират всички държави под
социалистически контрол. Външнополитическите им действия са насочени изцяло в
тази посока като се появява и Доктрината „Труман“, с която се цели спиране на
разпространението на комунизма в Гърция и Турция, чрез политическа и военна помощ.
Изготвя се и програма за подпомагане на Европа, според която трябва да се отпуснат 13
милиарда долара за възстановяване на икономиката. Не би могло да се твърди, че
Студената война започва пред 1945, тъй като тогава все още има договорни отношения
между страните, по- скоро тя е резултат от неспазване на договори и споразумения.
Така например споразумението от Ялтенската конференция 1945 година, на която се
срещат Сталин, Чърчил и Рузвелт, остават само на хартия. По решенията двете минали
конференции плюс Потсдамската конференция се започва и работа за създаването на
нова организация (ООН), която да обедини държавите по подобие на вече неработещата
такава – Обществото на народите. Но въпреки това според Кисинджър3 Потсдам
поставя началото на разделението на Европа на две сфери на влияние. Във всички
държави в Източна Европа почти недемократично са установени комунистически
правителства. Този процес започва де се простира и към Франция и Италия. Затова
САЩ съвсем логично започват да мислят в посока на протекционна политика.
Доверието между страните е разрушено до основи, и когато на 6 и 9 август 1945 година
САЩ изпробват новото си военно постижение, атомната бомба. Този нехуманен акт
спомага за бързото приключване на войната с Япония, но представлява и демонстрация
на надмощие и сила от страна на САЩ. Така тя се превръща в единствената страна,
разполагаща с ядрено оръжие, което и позволява да воюва с всяка точна на света и да
диктува политиката в други страни чрез заплахи. Именно заради това започва ядрена
надпревара и много скоро СССР също се сдобива с ядрено оръжие. Надпреварата по
въоръжаването се превръща в основен фактор в международната политика.

2) Създаване на НАТО и Варшавския договор – военноблоково разделение

под егидата на силите

Под ръководната роля на САЩ са обединени трите сфери на влияние в Германия, т.е.
Франция и Великобритания влизат в своеобразен съюз със САЩ, а съветския съюз

3
Кисинджър, Хенри. „Дипломация“, София, 1997, стр.384

5
превръща страните от Източна Европа в свои сателити. Така без дори да се сключват
все още никакви договорни отношения ясно се очертават границите на двата
противопоставящи се блока. Япония, Италия и ФРГ се ориентират към страната на
САЩ. Варшавският договор според Кисинджър (имайки предвид, неговата позиция в
САЩ ) се основава не на съюза4, а на принудата. НАТО е първият мирновременен
военен съюз в историята на Америка и неговото създаване е пряко свързано с
комунистическия преврат в Чехословакия през 1948 година. Същата година няколко
западноевропейски държави се обединяват в Брюкселски пакт – отбранителен съюз с
цел да се противодейства на насилственото сваляне на некомунистически правителства,
въпреки това събитията показват, че Западна Европа не е готова да отблъсне съветско
нападение. Така възниква Северноатлантическия съюз и Америка се заема с отбраната
на Западна Европа, американските и канадските военни сили влизат в обединено
командване със западноевропейските държави – НАТО. Според Уорън Остин (бивш
сенатор, назначен за посланик на ООН) си отива политиката на баланс в
международните отношения и смисъла на създадената Организация на обединените
нации, чиято задача е да поддържа мира и сигурността в света. Според документите
регламентиращи създаването на НАТО, основната цел на този съюз е да прани
принципи, а не територии. Което ни навежда на мисълта, че неговото създаване не
трябва да се възприема, като нарушаване на установеният ред, тъй като той не се
обвързва с претенции за територии и не може да бъде причина за реален военен
конфликт. От друга страна обаче Фултън в реч от 1946 година го разглежда идеята за
създаване на НАТО като атлантическо обединение, което да се опира на безусловната
зависимост от атомната сила на САЩ. Затова на Съветският съюз също не е ясно каква
е основната цел и те отговарят по пътя на логиката със създаването на подобен съюз
наречен Варшавски договор. НАТО се създава 1949 година с подписването на
Северноатлантическия договор. Нейното седалище се намира в Брюксел. Предпоставки
за създаването и са договорът от Брюксел, подписан на 17 март 1948 година от Белгия,
Нидерландия, Люксембург, Франция и Великобритания. Също и блокадата на
Съветския съюз над Германия, която блокира достъпа на Франция, Великобритания и
САЩ. Така населението там е обречено на глад и лишения, но силите успяват да
намерят въздушен коридор наречен Берлински въздушен мост, с който да осигурят
храна и провизии. Организацията на Варшавския договор получава наименованието си
от града, в който е подписан на 14 май 1955 година и съществува до юни 1991 година, в
4
Пак там, стр. 393

6
него не влиза единствено Югославия от страните в Централна и Източна Европа. На
запад приемат проекта за Варшавския договор като дублиране на проекта на НАТО.

3) Същност на Студената война – политически и военни конфликти през

втората половина на XX век

 Корейската война

Политиката на сдържане прокламирана от Атлантическият пакт работи чудесно цели 3

години. Осигурена е вената защита срещу съветската експанзия, а Западна Европа е
икономически и социално заздравена.5 На 25 юни 1950 година политиката на сдържане
е прекратена поради на агресивната политика от страна на Северна Корея към Южна
Корея. В края на Втората световна война Корея е разделена на две части – съветска
(северна) и американска (южна). През 1949 година Мао Дзъ Дун – комунистически
лидер, завзема властта. Сталин е изключително доволен от това положение, докато
САЩ пък не позволяват на страната да се включи в ООН. Според Кисинджър войната в
Корея е плод на две недоразумения – мисленето на комунистите, че Америка ще тръгне
да се бори за една нищожна част, след като е отстъпила повечето от Азия на
комунистите. И другата страна Америка, за която Корея не е геополитически фактор, но
допускането на комунистическо надмощие в региона ще бъде символ на безнаказано
разпространение на комунистическата агресия. Така се стига до истински военен
конфликт започнал през 1950 година. След като севернокорейците преминават 38
паралел и завземат почти цял Китай, американските войски се включват и
освобождават южен Китай. Във войната САЩ се ползват с изключителна подкрепа от
страните членки на НАТО, които изпращат дори военни контингенти. Войната се
прекратява с мирният договор подписан през 1953 година, според който няма никакви
териториални промени в границата между двете страни. Единственият резултат от
войната и то негативен е милионите жертви – цивилни и военни. Друг резултат, който
може да се изтъкне е, че след този конфликт Сталин прави преоценка на политиката на
страната си и започва дипломатическа инициатива след войната насочена към
усмиряване на Студената война, поради съотношението на силите в Корейската война.

5
Кисинджър, Хенри. „Дипломация“, София, 1997, 416 стр.

7
Той предлага взаимно признаване на двете сфери на влияние, Запада в американската
сфера, а Изтока – в съветската сфера, а между тях неутрална Германия.

 Суецката криза

През 50 – те години американското влияние в Запада процъфтява, което пък от своя

страна усмирява съветските претенции, но геополитическият двубой продължава. През
1955 година, непосредствено след Женевската конференция, СССР доставя огромно
количество оръжие на Египет, в замяната на памук. Това е нестандартен ход за
разширяването на съветското влияние в Близкия изток. По този начин те навлизат в
зони, които са смятани за неприкосновени части от западната сфера на влияние. В
отговор Израел, Великобритания и Франция нахлуват в Египет с цел установяване на
влияние на Запада в Суецкия канал. Суецката криза разрушава статута на велики сили
на Франция и Великобритания и САЩ продължава борбата си в Европа сама. В хода на
самата криза настъпва разрив между Великобритания и Франция от една страна и
САЩ от друга. Суецката криза възвеличава Америка като нов световен лидер и има
пагубно отражение върху Съветския съюз. Америка се отделя от Европа и поема
самостоятелно ролята да защитава всяка некомунистическа държава в света.

 Унгарската революция

Така известното въстание от 1956 година, което е опит за свалянето на правителството

на Унгарската народна република. Исканията са промяна на конституцията в Унгария.
След Суецката криза общите интереси на държавите от Западната сфера на влияние са
разрушени. Докато Съветския съюз показва, че ще поддържа своята сфера на влияние,
дори със сила, ако се наложи. Пример за това е кървавото потушаване на Унгарската
революция.

 Берлинската криза

Берлинската криза започва през 1958 и продължава до 1963 година. Според

Потсдамската конференция Берлин трябва да бъде управляван от 4 окупационни сили –

8
САЩ, Великобритания, Франция и СССР, които да се разпореждат в Германия. Това
управление продължава по-малко от година и западните зони се обединяват в
Федерална република, а източната част започва да се нарича Германска демократична
република. През 1961 година е вдигната Берлинската стена, която разделя Източен и
западен Берлин и спира преминаването на военни и цивилни от едната страна в другата.
На практика може да се стигне до истинска война, но такава не се започва по
съображение на американският президент Кенеди. Берлинската криза и кулминацията в
Карибската ракетна криза ( разполагането на ядрени ракети от САЩ в Турция, които
непосредствено засягат СССР, в отговор на което пък те поставят ракети в Куба), водят
до пълен обрат в Студената война, и СССР никога вече не се изправя с преки заплахи
срещу Съединените щати.

2. Край на Студената война

Някои историци твърдят, че Студената война приключва още 60-те години, но това не
може да бъде така, защото продължават да съществуват двата противопоставящи се
фактора - продължаващият конфликт между идеологическите течения и военното
съревнование, което съществува чак до 80-те години. Символ на това противопоставяне
са въоръжените войски по границите на ФРГ и ГДР. Според Кисинджър Студената
война започва, когато САЩ очакват мирни времена и завършва, когато те се подготвят
за истински конфликт. Така разбираме че Съветския съюз успява да лансира между
военна и мирна политика. За края на Студената война спомага най-вече смяната на
политическите лидери Роналд Рейгън и Михаил Горбачов. Започвайки реформи, за
които системата на съветската държава още не е готова Горбачов слага край на
системата установявана десетилетия наред. Краят на Студената война на практика
започва с началото на перестройката (икономически и политически реформи).
Съветската икономика е в силно влошено състояние, поради неефективното
производство и редица други проблеми. Точно когато Америка е най-несигурна във
своите действия и комунизма започва да се разпада. Съветската империя рухва за едно
десетилетие губейки всички свои източноевропейски сателити. Наследниците на
Сталин се заблуждават и решават, че Запада е слаб. Главната стратегия на Сталин да
раздели капиталистическия свят не се продължава от тях, а напротив те си поставят
цели, които не могат осъществят с ултиматуми и ядрени заплахи. Последват редица

9
събития пагубни за установената съветска система, която изчезва през 1991 година.
Някои изследователи преувеличават ролята и значението на Хелзинкския заключителен
акт през 1975 подписан от 33 европейски държави, САЩ и Канада, като събитие, с
което се слага край на блоковото противопоставяне и край на Студената война.

III. Заключение
Както всяко събитие от живота ни, така световните исторически събития ни учат на
нещо. Не винаги, когато човек загуби дадена битка, както в живота, така и на бойното
поле трябва да я приема като загуба. Защото това не е загуба, това е малко повече опит,
малко повече смелост, малко повече стимул, малко повече желание, желание да
продължиш напред и този път да спечелиш, стремейки се да не допускаш грешките,
които си допускал преди. Студената война продължава твърде дълго – от провалените
преговори с СССР след войната, през 1947 до обединението на Източен и Западен
Берлин през 1990 година, тоест 43 години. Това е повече от Френската революция,
Тридесет годишната война или най-дългият международен конфликт след 100
годишната война. В крайна сметка от виждането на съвременниците Европа през 1945
г. не е само мечта към неизвестното бъдеще, а е и наследник на реално и добре
запомнено минало. Всеки се учи от грешките си, затова дори суперсили от вида на
СССР и САЩ не искат да допускат отново стари грешки. Затова ще направя следното
заключение което споменах и в увода на настоящата разработка. Студената война ни
дава ценен опит, Студената война ни учи на дипломатичност, на това да може да водим
разговори с враговете си с цел мирно и добро бъдеще, тя ни показва пътища за
решаване на конфликти. Студената война поглъща огромни финансови ресурси, които
могат да бъдат съсредоточени в модернизация не само на военната промишленост, но и
цялостна модернизация на държавите и бурен икономически напредък. И въпреки, че
Студената война отново ни взема безброй невинни човешки животи, тя ни дава едни
бъдещи договорни мирни отношения, благодарение, на които ние живеем живота такъв
какъвто е днес!

IV Библиография
 Кисинджър, Хенри. „Дипломация“, София, 1997

10
 Мирчева, Христина. История на международните отношения в най-ново време
София, 2002г
 Мирчева, Христина. Съвременна история. Светът в историята на XX век.
София, 1999г
 https://bnt.bg/bg/a/studenata-vojna-i-balgariya

11