Professional Documents
Culture Documents
Как се промениха през годината участниците във войната
Как се промениха през годината участниците във войната
Как се променят Русия,Украйна, Европейският съюз, САЩ, и какъв път измина Китай, за
да стигне до сегашния си умерен глобализъм?
Можем да започнем с Китай. Китай мина през много сложен период на маоистки реформи,
които разрушиха страната, мина през период, когато доайен на китайското развитие
беше Дън Сяопин. Китай от близо 30 години изгражда успешен държавен капитализъм,
който според тяхната терминология е истински китайски социализъм. Китай уверено се
движи към зоната на хегемонията,и това ще стане според мен безусловно и неизбежно
някъде към средата, към 2050 година. Не всички от нас ще видим този етап, но той е
безусловен, той е неизбежен. Страната, която засега като че ли е най-силно
променена, това е Русия. Разбира се, може и трябва да се напомни, че американската
политическа система много тежко понася тази война. Добре е да знаем, че например
американските републиканци в момента са в нещо като не точно разкол, но в състояние
на дълбоко несъгласие. Те от една страна поддържат войната на Америка в Украйна, в
нашата част на света, от друга страна вече има отделни звена в републиканската
партия, които настояват да се направи одит, много тенденциозен одит на разходите на
Америка, които както знаем, за украинската война те са около 110 млрд. долара.
Русия е страната, в която промените текат най-бързо и най-дълбоко. В Русия в
момента докато решават въпроса в Украйна с военни средства, решават и въпроса за
властта. Казано най-кратко, на власт в Русия дойде по необратим начин промишленият
капитал на страната – това е военнопромишленият капитал и цивилнопромишленият
капитал, които в момента овладяват не само предпоставките за своето развитие, но
овладяват и държавната управленска машина на Русия. Техните конкуренти, даже
противници, това е групата на "Газпром“ и групата на финансовия капитал, т.нар.
"Елциновско семейство“, те в момента губят. Но това не се вижда на пръв поглед,
защото Русия е огромна страна с много зависимости и закономерности и трябва
внимателно да се анализира. В Русия в момента решават по нов начин класическия
въпрос за властта. Ето какво казва социологията: около 80% +/- от обикновения руски
народ, обикновеният руснак поддържа целите на тази война, но по-малко от 80% от
руския управленски елит е против войната и е в много особена позиция. Т.е. променя
се дълбинният баланс на отношенията в руското общество, и това се познава по разни
такива случайни факти, случайни изказвания. Но сериозните анализатори на руското
общество доста ясно виждат, че руската страна в момента решава въпроса за властта,
и то не за властта в Украйна, там е ясно, какво ще бъде – Русия ще победи
военнотехнически, а въпроса за властта вътре в сърцевината на руската държавност.
Как властта ще промени руските елити? Какви пластове ще размести и кой ще бъде
демиургът на тези пластове?
Наскоро Путин изнесе един доклад-обръщение към Федералния съвет, към горната камара
на руския парламент, и той там на пръв поглед без явна необходимост каза една
ключова постановка, която веднага беше забелязана. Той каза, че тези, които воюват
сега на украинска територия, са бъдещите управленци на Русия. Т.е. всички постове в
руската управленска машина, а те са 15 етажа там в структурата на държавната
управленска бюрокрация, то е огромно количество позиции, са запазени за тези, които
днес воюват. Това е путиновският начин да реши кадровия въпрос, който винаги е бил
горещ и дори болезнен в Русия. Още от края на Руската империя в годините на Николай
II се е обсъждал въпросът как да бъде подменен елитът. То е защото Русия тогава е
била съсловно общество, а и досега има спомени от съсловност. И в тази социално-
класова, но и съсловна руска държавност, тъй като и класовият елемент, и съсловният
елемент се преплитат, изведнъж става ясно, кой е този, който ще дойде утре да
наследи властта, за кого е запазена властта. Това е решаване с един удар на един от
най-болезнените въпроси за Руската федерация. И така Путин заяви, и това звучи като
ангажимент и като обещание, като заричане, че тези, които днес воюват, утре са
бъдещите управленци на цялата страна, че няма такъв пост в руската държавна машина,
почвайки от общинското ръководство и завършвайки със сенаторския пост, който да не
е открит и запазен за днешните военни в Украйна. По подобен начин този въпрос е
решаван в 1924, 1925 и 1926 година след смъртта на Ленин в руската болшевишка
партия. По същия начин въпросът е решаван със запазване на места за военни след
края на Втората световна война, когато Сталин още е бил жив, когато идващите от
фронта направо са били канени в канцелариите и зад бюрата да заемат управленски
позиции. Това е фундаментална промяна на руската социално-класова и съсловна
структура.
Това, че Путин ще повтори стъпките на Сталин оставя открит въпроса: как ще дойдат
новите управленци, след като те нямат управленски навици, нямат и съответните
професионални компетенции? Може би ще се повтори парадигмата на Сталин?
На какъв етап е войната сега, доц. Вацев? И кои са трите варианта, които предстоят,
един от тях поне предстои да видим?
В навечерието на годината от войната, доц. Вацев, бяха произнесени две възлови речи
и направена една ключова междудържавна обиколка. Речите са на Владимир Путин и Джо
Байдън, обиколката е на най-високопоставения китайски дипломат и член на Политбюро
на Централния комитет на Китайската компартия Ван И. Какво не ни казаха в речите и
какво се опитва да прокара вторият човек след Си Дзинпин в Китай?
Ван И не е просто член на Политбюро, каквито има още няколко десетки, те са 25-26
човека. Ван И по-важно е, че казано на българския жаргон той е секретар на
Централния комитет на Китайската комунистическа партия по международните въпроси.
Такава позиция заемаше при социализма например бащата на Сергей Станишев, това е
ключова позиция. Друг е въпросът, че Тодор Живков в България предпочиташе сам да си
върши отношенията със Съветския съюз. Какво не ни казва Ван И? Въпросът е напълно
уместен. Ван И се опитва да формира нова китайска концепция за нов хегемон. В Пекин
разглеждат китайската хегемония като неизбежно бъдеще. Аз например долавям между
речта на Путин от 21-ви пред Федералното събрание и някои постановки днес на Си
Дзинпин от 24-ти почти тематично съвпадение. Ван И например не казва, че степента
на политическа ангажираност на Китай и на Руската федерация е много по-дълбока,
отколкото изглежда. Това, което не каза Путин, не каза как ще се реши въпросът с
властта в Русия, но аз не съм и очаквал от него да каже такова нещо. Речта на Путин
беше в стил Urbi et Orbi – към гражданите на страната и към човечеството. Той
изрази основните нагласи на руското ръководство, но там не се говореше за начина,
по който ще бъде разделена властта след края на войната. Това е нормално да не се
казва. Какво не каза Джо Байдън във Варшава през своето пътешествие? Говорейки пред
хората Джо Байдън не засегна в ни най-малка степен вътрешноамериканските
политически проблеми на властта. Америка е силно проблематизирана страна, тъй като
противоречието между демократи и републиканци вече не е старото класическо
противоречие между двете основополагащи партии. Това е противоречие между взаимно
нетърпящи се политически и социални сили. Цялата тази вътрешна американска
проблематика не намери място в изказванията на Джо Байдън. Но това е нормално,
разбира се. Той беше тръгнал не да занимава света с Америка, а да изкаже и да
покаже истинска и искрена подкрепа за делото на Украйна.
Вие сте прави. Това е нов тон, това мелодия в музиката на Блинкен. Работата е там,
че Блинкен беше един от главните проводници на американската ескалационистка
политика, той е законен говорител на Аспенския институт. Той беше начело на групата
в американския естаблишмънт, или по-скоро беше говорител на ръководителите на
групата в американския естаблишмънт, които бяха привърженици на крайна ескалация.
Новият момент е може би реакция на руското решение да се напусне, макар и не
окончателно, договора СТАРТ 3 "Нов СТАРТ“. Може би има някакви нови отношения
променени в американския естаблишмънт, които още не сме забелязали. Вие сте напълно
прави, това е любопитно. Главата на противниците на ескалацията беше Джак Съливан.
Говорител, главата на любителите на ескалацията беше именно Антъни Блинкен.
Изведнъж той изненадва световната публика като заема неескалационистки позиции.
Това означава, че ние все още не разбираме напълно добре потайностите на
американския политически естаблишмънт.
Тази война има преки препратки не само с територията на Украйна, и с различни точки
в света, където случващото се зависи от хода на бойните действия там.
Да.