Софийски университет

„Св. Климент Охридски“

Исторически факултет

Курсова работа
по
История на Източна Европа и Русия – XX век
СССР след Втората световна война до смъртта на Сталин -
създаването на съветската свръхдържава; Хрушчовите
реформи( 1956 – 1964)

Изготвил: Преподавател:

Драгомир Цветанов Ангелов проф. д-р Д. Григорова

Фак. номер 2604

Специалност История,

IV курс, задочно обучение

Действията на Съветския съюз по време на Втората световна война представляват
картина на контрастите. През първите месеци на войната червената армия понася
огромни поражения като не успява да изпълни никакви стратегически планове.
Разгромени, като французите година по-рано, руснаците просто имат повече
място и повече ресурси. Нежеланието на хората да се бият води до огромен брой
военнопленници, взети от страна на германците. Голяма част от Съветските
граждани, освободени от западните войски правят всичко възможно да не се
завърнат в бившата комунистическа държава. В крайна сметка съветският режим
оцелява и въпреки огромните си загуби Червената армия спира настъплението на
германците, след което тотално ги разгромява. Има многобройни опити да се
обясни първоначалния провал и последвалото възстановяване на Съветския съюз.
Като например факта, че германците са имали зверско отношение към съветското
население, документирано в редица изследвания, което прави от германците
врагове. Съществуват и версии, при които се споменава за нарочно въздържане от
военни действия от страна на Съветския съюз и пр. Подобни обяснения на
съветския поврат и на разгрома на германците и някои анализи представят твърде
едностранчиво отношението на съветския съюз, като масово възхищение към
комунистически режим и неговата популярност по време на войната. Остава
неоспорим факта, че Сталин и неговата система превъзмогнат изключително
трудните обстоятелства.

В икономически контекст Втората световна война причинява огромни загуби и

материални щети на Съветския съюз. Освен многото загинали войници в
окупираните от германците територии и в района на бойните действия загиват и
милиони цивилни граждани. Пленените войници, огромни групиевреи, комунисти,
държавни служители и цигани биват унищожавани. Разказите за огромни зверства
през Втората световна война са истински за разлика от тези за първата световна
война. Общия брой на загиналите не е уточнен, но през 46-а съветското
правителство го обявява за около 7 милиона. Според външни анализатори
загиналите са повече. Според някои достигат дори около 20 милиона, а според най-
новите изследвания цифрата достига почти 27 милиона, поравно разделени между
войници и цивилно население. Материалните загуби също са огромни. Освен
разрушенията от боевете, огромни територии на страната са опустошени.
Отстъпващата червена армия също следва политиката на унищожената земя, като
се опитва да разруши всичко това, до което може да се докопа неприятеля. По
същия начин действат и нацистите, които напускайки съветските територии се
стремят да разрушат абсолютно всичко. И едните и другите унищожават мини,
взривяват железопътни линии и така превръщат по-голямата част от територията на
Съветския съюз в пустееща земя. Според някои съветски данни напълно или
частично разрушени са 1700 града, 70,000 села, 6 милиона сгради, 84,000 училища.
43,000 библиотеки, 31,000 фабрики, 1300 мостове 98,000 колхоза и 1870 совхоза.
Съобщава се, че съветската Икономика е загубила 137,000 трактора, 49,000
комбайна, 7 милиона коне, 17 милиона глави едър добитък 20 милиона свине и 27
милиона овце и кози. Въпреки че съветското правителство продължава да
упражнява контрол върху хората, много съветски граждани очевидно се чувстват
по свободни, отколкото преди войната. Някои колхози се разпадат, селяните си
разделят земята и започват да я обработват самостоятелно, подобрявайки
собственото си положението. В някои окупираните територии колхозите се
разпадат, но по късно са възстановени като начин за контрол върху населението и
организиране на доставките. По-тесните и приятелските взаимоотношения със
западните съюзници прави контактите между тях и съветския свят неизбежни.
Нещо повече милиони съветски граждани за пръв път виждат живота извън
съветските граници, други жители на балтийските страни, източна Полша,
Бесарабия и др., живели при други системи на управление и при други условия, се
присъединяват към Съветския съюз и започват да живеят по друг, по-различен
начин.

Рязко нараства влиянието на СССР, който вече доминира в източна Европа и в по

голямата част от централна Европа. Постепенно се възражда и международното
комунистическо движение. След нападението на Съветския съюз от страна на
германците, комунистите играят важна роля в многобройните съпротивителни
движения, дори и в западноевропейските страни като Франция, Италия. След
капитулацията на Германия, Япония и победата над Италия и рухването на
Франция само Великобритания и щатите остават пречка пред съветските амбиции в
целия свят. Политиката, която Сталин трябва да следва включва възстановяване на
съветския съюз и продължаване на промишления и общият икономически
напредък. Завръща се необходимостта от налагане на контрол върху религия,
национализъм и свободните убеждения. Налага се пълен контрол над армията.
Както преди войната, така и за да се възстановят щетите от войната и да бъде
възобновен икономическия напредък Сталин прибягва до петгодишни планове.
Четвъртата петилетка, продължила от 46 до 1950, е приключена за 4 години и 3
месеца и е обявена за преизпълнена. За възраждане на тежката индустрия са му
необходими около 85/100 от общите инвестиции. Дава се значение на
производството на въглища, електрическа енергия, чугун, стомана, дървен
материал, цимент, машини и камиони. След въвеждането на плана се разгръща
възстановяването на разрушените градове и села. Демобилизацията на около 10
милиона мъже осигурява необходимата допълнителна човешка сила. Амбициозния
4-ти петгодишен план има за цел да постигне освен общо възстановяване на
страната възстановяване най-вече на тежката индустрия, която да достигне нов
връх в производството. Залага се на нарастване на производителността на труда с
около 36% и както обикновено всички усилия са насочени към това съветският
народ да работи повече. Чрез финансовата реформа, проведена през 47 се
ликвидират спестяванията на гражданите, защото те са принудени да обменят
парите си по нов курс в съотношение 10 към 1. Според чуждестранните
икономисти се забелязва известно подобряване на жизнения стандарт на градското
население, както и при разпределяне на реалния доход. До голяма степен
четвъртата петилетка е подпомогната от репарациите събирани от Германия и
нейните съюзници. През 1947-а 3/4 от съветския внос идва от източна Европа и от
съветската зона в Германия. Нетната стойност на репарациите, изгодни търговски
споразумения и други икономически договори, както и средствата прeдоставени от
различни страни за издръжка на червената армия, която е разположена в тези
страни, са оценени на около 20 милиарда долара. Между репарациите има и такива,
които са под формата на цели заводи, демонтирани и транспортирани до Съветския
съюз и отново монтирани там. Въпреки често лошото качество на продукцията,
планът в крайна сметка се смята за успешен. В Украйна и в други области
индустрията е възстановена и разширена, като същото време плана отбеляза по
нататъшна промяна в политическата значимост на изтока.

Чрез мобилизацията на своите ресурси по време на четвъртата и петата петилетка

Съветският съюз успява да поддържа висок годишен ръст в промишлеността, който
ръст е оценен от икономистите на средно между 12 и 14%. Петата петилетка
обхваща периода от 1951 До 1955 година и продължава и след управлението на
Сталин. Този план, както всички останали постига голям напредък в области като
авиационната и военната промишленост и в атомната енергия и земеделието,
съществена страна на петилетката, но се оказва трудно да се управлява заради
огромната разруха, следствие от войната и още по-острият недостиг на домашни
животни, както и липсата на дисциплина в много колхози, където членовете
разделят помежду си земята и обработват индивидуално. След 01/09/1947
дисциплината е възстановена и около 14 милиона акра земя са иззети от членовете
на колективните стопанства като надвишаващи позволената частна норма.
Политбюро и правителството предприемат нова акция, чиято цел е да превърне
селяните в добри социалисти, като това ще стане чрез окрупняване на колхозите и
намаляването на техния брой и същевременното увеличаване на размера на
обработваемите площи. Според Никита Хрушчов, който е един от ръководителите
на съветското следвоенно стопанство трябва да се направят и да се групират
селяните в агроградове - истински селскостопански градове. Въпреки че
агроградовете се оказват нереалистична идея, съветските власти предприемат
действия за обединяването на около 250,000 колхоза В около 100,000 по-големи
стопанства. Както Хрушчов признава след смъртта на Сталин, до голяма степен
заради това селяните не успяват да задоволят изискванията на съветските
ръководители и недостатъчната селскостопанска продукция остава основна слабост
на икономиката.

Няколко политически промени също са предизвикани в следвоенния период. Към

съветския съюз се присъедини и 5 нови републики. Тези 5 нови съветски
републики Естонска, Латвийска, Литовска, Карело-финска, Молдавска увеличават
общият брой на съставните единици на Съветския съюз до 16. През 1956-а година
Карело-финската съветска социалистическа република е върната към статута на
автономна република и така броят намалява отново до 15. За разлика от
нарастването на броя на съюзните републики, броят на автономните републики
намалява. 5 от тях са разформировани заради симпатизиране или сътрудничество с
германците, а населението им е изселено. В много от присъединените области се
прилага масово депортиране. От балтийските републики изчезват повечето членове
на висшето общество и средната класа, включително интелектуалците.
Концентрационните лагери на Сталин са претъпкани и се пръскат по шевовете.
Въпреки разширяването на Съюза и взетите мерки за спазване на социалистическия
ред, съветската политическа система се променя съвсем малко. Всесъюзни избори
са проведени през 1946-а, а следващите избори са проведени през 1950 година.
Проведени са републикански и други местни избори. Минималната възраст за
наемане на длъжност е увеличена от 18 на 23 години. През 1946 година се
извършва трансформацията на народните комисариати, които стават министерства,
Като техният брой се намалява и се централизират в Москва. Реформата на Сталин
във висшата партийна администрация включва закриването на политбюро и
организационното бюро, които са заменени с президиум, който се състои от
десетте членове на политбюро и още 15 висши съветски ръководители. След
смъртта му Президиума отново става от 10 души.

В следвоенните години се правят постоянни опити за утвърждаване на

комунистическата идеология и култура, които значително ограничават и
цензурират литературата и изкуствата.

В края на живота на Сталин, в следвоенните години на Съветите се засилва властта

им върху Източна Европа, а отношенията със Запада стигат до крайно охлаждане и
дори замразяване. Спира и сътрудничеството между Съветския съюз и
доскорошните му западни партньори, изградено по време на войната. Настъпва
пълна поляризация между комунисти и антикомунисти оглавени от СССР от една
страна и САЩ от друга. Съветския съюз засилва влиянието си в Източна Европа
основно заради бързо отстъпващите западни сили и демобилизацията. Местните
комунисти също оказват натиск върху правителства, участвали на страната на
губещата Германия и това също допринася за новия ход на тези общества.
Започнатата след Ялта експанзия, добива сериозни размери. Съветския съюз
получава териториални придобивки за сметка на Румъния и Финландия, както и
Задкарпатска Украйна. Заедно със своите съюзници, Съветския съюз прави всичко
възможно да отслаби, ако не завинаги, то поне за дълго Германия.

Скоро обаче, сътрудничеството между Съветския съюз и запада е прекъснато.

Отказа от споразумение по атомните въпроси, отказа от изтегляне от Иран и т.н.
стават поводи за нова вражда между Съветския съюз и Запада.

Източния блок спомага за новото разделение на света. Подкрепата на държавите от

източния блок спомага за трайното установяване на комунистическия режим, под
зависимостта от Съветския съюз. Малко държави, като Гърция и Финландия
успяват да избегнат зависимост от Съветския съюз. С подкрепата на САЩ и
Великобритания правителството в Гърция успява да се справи с левите сили, а
оставането на Финландия извън сферата на влияние на СССР става възможно
заради слабата позиция на финландските комунисти. Далеч на запад
комунистическите партии на Франция и Италия остават извън правителствата,
съставено от коалиции и сформират опозицията. Често се среща мнението, че
комунизма се разпространява в държавите, окупирани от Червената армия. В много
страни местните комунистически фракции са слаби, то в някои страни те всъщност
стоят на първа линия в борбата срещу държавите от оста, което им дава водеща
роля в следвоенното управление. Във всички случаи обаче, Съветската власт
вероятно е разчитала повече на местните структури, отколкото на Червената армия,
използвана в много редки случаи и само като крайно средство. Както и в СССР,
така и в новите комунистически държави, политическата полиция, изградена по
начина на съветската на Берия, играе важна роля в контрола и в трансформацията
на новите общества.

Докато Запада разпознае опасността от разрастването на влиянието на комунистите

минават още няколко години. Първо се изработва „Доктрината Труман“,
последвана от „Планът Маршал“ от 1947 г. за следвоенно възстановяване на
Европа, чието основно изискване е държавите, ползващи парите му, да не са водени
от комунистически правителства. Съветския съюз и неговите сателити отказват и
остават извън сферата финансиране, и не се възползват от никакви негови средства.
През 1949г. основните западноевропейски държави, с малки изключения подписват
Атлантическия пакт, последван от известния днес като НАТО съюз.
Комунистическия блок се организира и създава Коминформбюро, което да
обединява и координира всички европейски комунистически партии. Ръководената
от Жданов комунистическа партия на СССР предпочита войнствения стил на
работа на бюрото. Някои страни като Югославия се противопоставят на водещата
роля на СССР и създават свой национален комунизъм. Въпреки че не се намесва
директно в Югославия, СССР използва своята водеща роля за да премахне други
възможни опозиционери или просто по-инакомислещи лидери в източна Европа по
почина на сталинската чистка в СССР през 30-те. Във външнополитически план
Съветския съюз продължава своята конфронтация със Запада и на територията на
днешна обединена Германия се създават две германски републики. В западните
части на страната се сформира ФРГ, а в източните ГДР. В Азия следвоенните
събития следват същия ред на постоянна и повсеместна конфронтация. Подкрепяни
от съветските комунисти, азиатските им събратя правят опити за завземане на
властта в различни райони на континента. На много места не успяват, но през 49-а
в Китай начело на огромната азиатска държава застава Мао Цзедун. Създава се
втори лидерски център на комунизма. На Корейския полуостров се създават две
корейски държави – Северна Корея, подкрепяна от Съветския съюз и Южна Корея,
подкрепяна от Америка. Следват някои конфликти но ситуацията е стабилизирана
през 1951-а година.

Последните месеци от управлението на Й.В.Сталин са показателни за начина на

развитие на Съветския съюз в онова време- от една страна силна индустриализация
целяща да надмине западния капиталистически строй, а от друга чистка след
чистка сред съветските лидери по лична заповед на ръководството.

Смъртта на Сталин на 05/03/1953 проправя пътя на Маленков, Берия и Молотов,

които сформират своеобразен триумвират на приемниците на диктатора. По-късно,
в средата на март Маленков се оттегля за да проправи път на новия лидер Никита
Хрушчов, определен за първи секретар на партията от новия намален състав на
Президиума Тази титла го отделя от Сталин и показва пътя, по който ще се развива
огромната комунистическа страна. След като се отървава от Берия и отслабва
властта на политическата полиция Хрушчов се отървава и от Маленков, като на
негово място застава Николай Булганин. Двамата сформират нещо като двувластие
в управлението на СССР. Министър на отбраната става Маршал Жуков, още един
от висшите съветски лидери недолюбван по времето на Сталин. Неговото
появяване във властовите редици бележи новата по-военна линия на партията.
Новата линия е затвърдена и от речта на Хрушчов на XX конгрес на партията през
1956 г., в която всичко свързвано със Сталин е определено за правилно по смисъл,
но неправилно по личност, която да го извърши- Хрушчов обвинява за всичко
Сталин, а не комунистическата доктрина.

Борбата на върха продължава и приключва с решение на централния комитет на

партията, което отхвърля решенията на президиума, неблагоприятни за Хрушчов и
спомага за свалянето от властови позиции на антипартийната група на Маленков,
Молотов и други. Хрушчов поема изцяло властта през март 1958, когато и
Булганин се оттегля и така освобождава поста министър-председател, който
Хрушчов заема. Върховната власт в партията и държавата е обединена. На XXII
конгрес на комунистическата партия на новия върховен вожд е дадено одобрение
за „строителство на комунизма“.

Хрушчов е главен секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз от

1953 до 1964 година. През този период той провежда множество реформи в
Съветския съюз, които имат за цел да модернизират и развият икономиката и
обществото.
Някои от най-важните реформи на Хрушчов включват:

Разоръжаване на армията - Хрушчов намалява размера на Съветската армия и

започва процес на разоръжаване, който включва отмяна на много оръжейни
програми и увеличаване на инвестициите в мирни науки и технологии.

Десталинизация - Хрушчов провежда кампания за отмяна на култа на личността на

Сталин и поставянето на по-разумни и демократични политики. Това включва
освобождаването на мнозина политически затворници и промяна на методите на
правителствената репресия.

Комунистически реформи - Хрушчов провежда множество реформи, насочени към

модернизиране на икономиката и обществото. Тези реформи включват повишаване
на производителността, развитие на промишлеността и селското стопанство, и
насърчаване на конкуренцията и иновациите.

Космически програми - Хрушчов създава космическата програма на Съветския

съюз, която включва първото изстрелване на изкуствен спътник на Земята
(Спутник 1) през 1957 година, първия полет на човек в космоса (Юрий Гагарин)
през 1961 година и множество други успешни космически мисии.

Културни реформи - Хрушчов насърчава културната и научна свобода, премахва

цензурата и подкрепя изкуството и науката. Това довежда до появата на нови
тенденции в литературата, изкуството и науката в Съветския съюз.

Либерализацията на съветския живот допринася за решаването на някои проблеми,

но задълбочава други. Когато Сталин умира, петилетките са в основата на
развитието на икономиката на Съветския съюз. Петата петилетка завършва навреме
през 1955 г., като в някои сфери има прогрес, за разлика от други, в които
резултатите не са толкова добри. Следва шеста Петилетка, която е преждевременно
прекъсната и на нейно място започва седмата петилетка. В резултат от реформите
на Хрушчов част от индустрията излиза от обсега на министерствата и се
пренасочва към регионалните икономически съвети. Въпреки че изглежда като
резултат от постоянно търсене на по-ефективна форма на управление, вероятно зад
тази реформа се крие по-скоро плана на Хрушчов за отнемане на властови
механизми от неговия опонент Маленков и даването на повече власт на местните
партийни ръководители. Новият план за промишлеността отново се ориентира към
тежката промишленост. Новост е и допускането на повече потребителски стоки в
този план за сметка на старите планове за индустриализация. Жилищното и
обществено строителство са увеличени с около 83 процента, което значително
допринася за подобряването на качеството на живот. Новости има и в селското
стопанство – въпреки огромните усилия за повишаване на производителността на
селското стопанство са въведени и някои странни програми като масовото засяване
с царевица, проекта „Целини“- имащ за цел разработването на големи пустеещи
масиви в азиатска Русия, но и при двете основен фактор са атмосферните условия и
успехите не са гарантирани. Ново съревнование с Америка стават храните като
месо, мляко и масло. Хрушчов продължава пътя на социализация и до 1957 броя на
совхозите нараства за сметка на броя на колхозите. Към 1961 броят на
колективните стопанства намалява още повече, докато стигне около 35 хиляди през
1974. За Хрушчов е лесно да повярва, че всичко се развива по план и комунизма е
на вратата и скоро ще победи капитализма, но илюзиите бързо се разбиват.

Новите ръководители на партията премахват реорганизациите на Хрушчов. Спират

проектите за предсрочно изграждане на комунизма и изпреварване на Америка в
производство на стоки за широко потребление. Откритите административни
слабости на ръководството на Хрушчов отрезвяват погледа за реалните
възможности на съветската икономика. Предприемат се мерки за укрепване на
съветското селско стопанство, като за първи път колхозниците получават право на
заплата и пенсия, така както получават софхозниците на Хрушчов. Инвестициите в
селското стопанство достигат до 1/3 от общите инвестиции и по този начин правят
опити да решат проблемите с продоволствието, цените на дребно на храните и
парите за научните изследвания в селското стопанство.

След смъртта на Сталин и падането на Хрушчов, жизнения стандарт на градското и

селско население се подобрява и икономическата активност на СССР нараства като
новото ръководство се ориентира към промяна на курса от увеличаване на обема на
производство към получаване на печалба от реализацията на продуктите на
съветското стопанство. Новият поглед върху икономиката не води до особени
успехи при усъвършенстването на работата.

Първият период от режима на Брежнев вижда вървящи ръка за ръка усилващата се

военна и индустриална мощ на Съветския съюз с повишаване на жизнения
стандарт на съветските хора. От друга страна в края на периода има устойчиво
забавяне в развитието на съветската икономика от 5,2 % през 1966 до 3,7 към 1971
и още-по-голямо в последствие.

От една страна имаме отмяна на ГУЛАГ, отказа на властите за разрешаването на

спорове чрез насилие, отслабване на тоталитарния режим, появата на свободата на
словото, относителната демократизация на политическия и обществен живот,
отвореността към западния свят, повече свобода на творческа дейност, но от друга
преждевременна либерализация на икономическия живот в условията на Съветския
съюз, засилена колективизация на селското стопанство, реорганизация и
децентрализация на властта, които отнесени към икономическите показатели за
само 1,7% прираст на Съветското селско стопанство не поддържат правотата на
тези реформи.

Създадената от Сталин и Хрушчов свръх държава във военно, космическо, ядрено

отношение не променя правилата на отношенията си със Запада, На всеки опит за
сплотяване на Запада, комунистическия блок отговаря с нова организация.
Противопоставянето е постоянно и вероятно често търсено за да се оправдае нов,
по-висок военен бюджет от страна и на двата блока. Частичното разведряване при
Хрушчов създава идеята за мирно съвместно съществуване, добре прикриваща
усилията на Съветския лидер за надмощие над другия полюс в света – Америка.
Космическия прогрес на Съветския съюз подсилва желанието на Америка за
иновации и вместо да я разколебае, вероятно спомага за нейното военно-
космическо развитие. Надпреварата във въоръжението, но и в идеологическото
разширяване продължава при Хрушчов, като Съветския съюз успешно налага и
своята политическа и философска доктрина в Европа, Азия, Близкия Изток и
Африка докато в отношенията си със САЩ демонстрира политика на разведряване.