13.

Япония в завладяване на Източна Азия

Към края на XIX в. консервативна самурай ска Япония се пречупва пред настъпващата
световна модернизация. Промишлеността търси все повече суровини и пазари, а
растящото население – пространство извън островите. Така Китай и Източна Азия стават
онсовна цел за бъдещото японско разрастване.
Следвоенно развитие
Териториалните придобивки в Китай и Тихия океан, и огромните приходи в злато,
получени чрез победата в Първата световна вой на, не облекчават икономическата ситуация в
страната. Основни храни като оризът са пределно скъпи, а забраната на емиграцията все
повече засилва общественото недоволство. Тези проблеми предизвикват „Оризовите
бунтове“ през 1918 г.
Понижаването на избирателния ценз (стой ността на имуществото) и регламентираната
възраст на избирателите (мъже над 25 год.) увеличават гласоподавателите от 1,5 до 3,5
млн. души.
Междувременно управляващото правителство на Хара е принудено да се намеси във
въстанията в Корея и Тайван.
На 1 септември 1923 г. силно заметресение убива 150 хил. цивилни и засяга 4 млн. Нанесени
са огромни материални щети. Машиностроителните концерни масово отправят молби за
правителствени субсидии.
През април 1927 г. правителството на ген. Танака изготвя амбициозен военен план, кой то
предвижда завладяването на Монголия, Китай и цяла Източна Азия. Стратегическата
забрана на Китай върху вноса на японски стоки временно отлага неговото започване.
Японската агресия в Китай
Световната стопанска криза (1929) връхлита сериозно Япония:
o вноса и износа намаляват с 1/3
o стойността на продуктите нараства с 2/3
o 3 млн. безработни
За да установи икономическа стабилност, правителството подготвя превземане на
китай ската провинция Манджурия, където е вложен огромен японски капитал.
Ситуацията в Китай улеснява постигането на тази цел, в предвид ожесточената борба за
наследство над Гоминдан – първата народна партия в страната. Спорещите страни на Мао
Дзедун (комунисти) и Чан Кайши (управляващите националисти), напразно губят сили и
без съпротива позволяват японското нахлуване от Корея.
Всъщност, военната маневра хитро е оправдана от японците, които сами инсценират
взривяването на собствената си железница (Южна Манджурия, 18 септември 1931),
посочвайки уж китайска намеса. Провинцията е превзета бързо, заедно с територии
достигащи Пекин и Шанхай.
Обявената нова държава Манджукуо (9 март 1932) е отхвърлена от Обществото на
народите (1933), признавай ки Китай за единствен законен суверен в областта. Въпреки
това, чрез взаимни договорки с Чан Кайши, японските власти получават абсолютен
контрол над нея.
„Новият ред“ в Източна Азия
Опитът за преврат на младите офицери от съюза „Императорски път“ (26 февруари 1936)
увеличава властта на военните. В програмата на подкрепеното от тях правителство на
Хирота, са заложени целите (за периода 1937-1942):
o 40 % от държавните разходи да са за военни нужди
o Япония да стане основна сила в Далчения изток (т.е. контрол над Източна Азия и
южните морета в Тихия океан)
Тъй като представата на военните за успешно управление е свързана най -вече с постоянно
разрастване на държавата, това предизвиква следните политически ходове:
 присъединяване към Антикоминтерновския пакт с Германия (25 ноември 1936)
 следствие – чрез него двете страни заедно договарят отношенията си със
Съветска Русия
 полза – Япония получава сигурност в завоевателните си намерения към
Монголия и Сибир
  второ нахлуване в Китай – японската армия достига Шанхай и Нанкин (1937)
 следствие – националисти и комунисти (в Китай) създават Общ фронт срещу
японските агресори. ОН призовава за международна помощ към китай ския
народ – САЩ отпуска заем, а Съветска Русия снабдява с оръжие и военни
съветници.
 полза – новото умерено японско правителство (избрано на 3 ноември 1938)
приема официалната власт в Китай, като равноправна за стабилността в
региона. От своя страна, тя признава независимостта на Маджукуо (т.е. е прието
японско присъствие в областта)
Така Япония установява законен контрол върху ресурсите на Монголия и Северен Китай и
започва да развива своя икономически и военен потенциал, по-късно преврънали я в
световна военна сила.
За финал нека обобщим основните черти на японското управление – то изцяло се ръководи
от решенията на върховния император, прецизно направлявани от визията на военните за
бъдещето на страната.

Съкратен с 44 %