Последици от Първата световна война

В новата история на Европа всеки голям конфликт завършва конгрес. След Първата световна
война такъв форум е свикан в Париж. Справят ли се миротворците със задачата да сложат
край на войните?

Последици от войната и подход към мира

Първата световна война причинява невиждана човешка и материали. строфа. Над 8 млн.
войници и офицери са убити на фронта. Около 3 м души намират смъртта си в плен. От
болести и глад загиват близо 25 Цивилни. Ранените и инвалидите са около 21 МЛН. Загиват
предимно дейци, мъже в разцвета на силите си. Едно цяло поколение липсва з
Хиляди домове и огромни земеделски площи са унищожени ап. пътищата и
комуникациите са в руини. Инфлацията навсякъде расте Европа свива износа за
традиционните пазари. Това създава условия за стопанска експанзия на САЩ и ускорена
индустриализация на Япония. От световни кредитори Великобритания и Франция се
превръщат в длъжници на САЩ. Международният финансов център се мести в Лондон и
Париж в Ню Йорк.
Политическите последици са не по-малко тежки. Четири династии остават в историята –
Хоенцолерн, Хабсбург, Романови и Османи, ас тях - и техните империи. Войната отваря
пътя към властта на радикални (крайни) движения. От Русия комунистите „взривяват“
традиционни те политически порядки и опитват да потопят Европа в революционна криза.
Ужасите, които европейците взаимно си причиняват, подкопават увереността им, че са
център на цивилизацията и символ на прогреса.
Върху руините на стария свят за победителите е трудно да начертаят новия ред. Още на 8
януари 1918 г. президентът на САЩ Удроу Уилсън 1 обявява в послание до Конгреса
програма от 14 точки за справедлив мир и избягване на бъдещи войни 4. Основана на
месианското разбиране, че САЩ са защитник на демокрацията, тя дава конкретни идеи за
новия ред, но не се приема еднозначно от другите велики сили

Версайско-Вашингтонска система от мирни договори

Парижката мирна конференция е открита през януари 1919 г. В нея участват само
победителите и техните съюзници. Първата им задача е да изготвят Устава на
Обществото на народите (OH), подписан на 28 юни 1919 г. от 44 държави. Целта на тази
световна организация на победителите е да установи траен мир и да укрепи
сътрудничеството между народите чрез нови методи за решаване на спорове. Он заменя
принципа на баланса на силите“, утвърден на Виенския конгрес (1815), с принципа на
колективната сигурност. Нападението срещу един член на общността се разглежда като
нападение срещу всички 5. Он става рамката на новия ред, като съблюдава спазването на
мирните договори. контролира мандатната система и процеса на разоръжаване.
Втората задача на победителите са мирните договори. Франция и Великобритания
посочват Централните сили като единствен виновни за войната и определят наказанието
им 6.
заплашено с окупация, германското правителство подписва мира на 28 юни 1919 г. във
Версайския дворец. Германия е лишена от 13% от тери торията и 10% от населението си.
Армията й е драстично орязана, Колониите й са отнети. На милиони германци е отказано
правото да живеят в историческата си родина. Лъвският пай от репарациите, които са
общо 132 млрд. марки, е за Франция и Белгия 8, 9.
по примера на Версайския договор, в договорите с Австрия, Унга. рия, България и
Османската империя са наложени териториални, военни и финансово-стопански
ограничения. Само договорът с Османската империя е ревизиран след успешната й война
с Гърция 8.
Мирните договори узаконяват промененото статукво в Централна и Източна Европа.
Появяват се нови и се разширяват стари държави 10. След вековна имперска власт
принципът на националното самоопред ление е трудно приложим. Миротворците не се
притесняват, че в новите държави попадат големи групи чуждо население 2. Те вярват, че
демократичната власт, осигуряването на условия за икономически просперитет и
въведеният чрез ОН режим за защита на малцинствата са гаранции срещу
междудържавни конфликти и вътрешни етнорелигиозни разделеНИЯ.
Последните щрихи в картината на новия световен ред поставя Вашингтонската
конференция през 1921 — 1922 г. Със сключените на нея договори САЩ,
Великобритания, Франция и Япония гарантират взаим но владенията си в Азия,
потвърждават търговските си права и „политиката на отворени врати“ в Китай и
определят постоянно съотношение на военноморските си сили. САЩ се изравняват по
значимост с британците, а Япония става всепризната сила в региона.

Последиците от мира

Наследството на миротворците е тежко. След Германия и Съветска Русия извън

Обществото на народите остават САЩ, където републиканците в Сената провалят
ратификацията (официалното приемане) на Устава на организацията. Така световният
характер на ОН и амбицията му да бъде универсален пазител на мира, са поставени под
въпрос. Тромавата процедура по задействане на мерките срещу страна агресор и
отсъствието на собствени въоръжени сили подкопават колективната сигурност. Отказът
от съобразяване с интересите на народите в Източна Европа поставя 30 млн. души в
положението на етническо малцинство.
Стремежът към наказване на победените е далеч от апела на Уилсън за „мир без
победители“. В Германия „версайският диктат“ е безмилостно критикуван. Водеща в
нейната политика става идеята, че справедливостта трябва да възтържествува,
изгубените територии – да бъдат възвърнати, а ограниченията – отхвърлени.
Реваншизмът завладява всички държави, жертви на наказателния мир. Европа се
разделя на два лагера. Докато победените са против статуквото, а победителите го
пазят, напрежението в международните отношения се запазва.
Държава Териториални загуби Военни санкции Репарации

ГЕРМАНИЯ Елзас и Лотарингия, Северен Забрана за свикване на наборни войници; армия

Версайски договор, 1919 г.
Шлезвиг, Саарската област, гр. Мемел до 100 000 души и флот до 15 000; без тежки 132 млрд. марки
и Данциг — под международен оръдия, танкове, бойни самолети; флотът й е
контрол; Полски коридор; Част от предаден на Великобритания; демилитаризация
Силезия; Обединението с Австрия е на Рейнската област.
забранено; Всички колонии са отнети.
Рейнската област е временно
окупирана.

АВСТРИЯ Сен Жерменски
договор, 1919 г.
Галиция – към Полша; Бохемия и Забрана на наборната армия; професионална Обявява фалит.
Моравия – към Чехословакия; армия до 30 000 души; без тежки оръдия, танкове,
Буковина – към Румъния; Словения, флот и бойни самолети.
Далмация, Босна и Херцеговина –
към Сърбо-хърватско-словенското
кралство; Южен Тирол, Истрия и
Триест – към Италия.

ОСМАНСКА ИМПЕРИЯ Истанбул и Проливите – под Въоръжени сили до 50 000 души; без тежки Международен
Севърски договор, 1920 г международен контрол; Югозападен оръдия, танкове, подводници и бойни самолети; контрол над
Анадол — към Италия; флот от 13 леки кораба. османските финанси
Възстановяване на Армения; Измир и
Източна Тракия – дадени на Гърция;
П-в Арабия — към Кралство Хиджас;
Близкоизточните владения –
подмандатни на Великобритания и
Франция.

БЪЛГАРИЯ Ньойски договор, Тъй наречените Западни покрайнини Забрана на наборната армия; въоръжени сили до 2,25 млрд. златни
1919 г. – към Сърбо-хърватско-словенското 20 000 души; без тежки оръдия, танкове, Франка
кралство; Южна Добруджа – подводници и бойна авиация.
предадена на Румъния; Западна
Тракия – предадена на Гърция.

УНГАРИЯ Трианонски договор, Трансилвания — към Румъния; Забрана на наборната армия; въоръжени сили до
4.06.1920 г. Хърватия и Славония – към 35 000 души; без тежки оръдия, танкове, флот и
Сърбо-хърватско-словенското бойни самолети.
кралство; Словакия – към
Чехословакия.

През февруари 1917 г. тристагодишната династия Романови отива , историята. Опитите за

установяване на парламентарен режим в Руси траят само няколко месеца и приключват с нова
революция. Партията на Владимир Ленин използва краха на царската власт и липсата на
либералнодемократична традиция, за да наложи „диктатура на пролетариата“ начело с
Болшевишката партия.
1 Владимир Улянов -
Ленин (1870 – 1924) е роден в гр. Симбирск (дн. Уляновск) в семейство на учители. Завършва
право, но практикува малко. По подозрение за участие в заговор срещу император Александър
III е осъден, затворен и заточен в Сибир. В края на XIX в. създава социалистическа партия в
Русия. Между 1900 и 1917 г. живее предимно в емиграция. Ленин ревизира марксисткото
схваща не, че световната пролетарска революция трябва да започне от най-развитите
капиталистически държави. Според него, през епохата на империализма „като висш и последен
стадий на капитализма“, революцията ще започне от „слабите звена“, каквото е Русия. За
победата й „пролетариатът“ трябва да привлече като съюзник селяните, а „диктатурата на
пролетариата“ да се осъществи от тесен, елитен революционен авангард в лицето на
Болшевишката партия.

Февруарска революция (1917) и временно правителство

Първата световна война е непосилно бреме за Русия. Липсата на муниции и провизии на
фронта, както и инфлацията, гладът и дезорганизацията в тила стават причина за бурно
недоволство сред военни и цивилни. На 9 януари 1917 г. над 100 хиляди работници отбелязват
със стачка годишнината от „Кървавата неделя“ – масовия разстрел на протестиращи от
армията през 1905 г. 2. Въвеждането на купонна система и разпускането на думата
(парламента) от властта наливат масло в огъня. Гарнизонът на столицата Петроград
(прекръстения заради войната с Германия Санкт Петербург) се присъединява към
стачкуващите.
На 2 март 1917 г. императорът 4 абдикира. Княз Лвов оглавява временното правителство,
признато от Великобритания и Франция. То обя вява, че ще спазва конституционния ред.
Отменя смъртното наказание, дава амнистия и свобода на словото. Противно на обществените
нагласи Русия остава във войната.
Недоволните се организират в Съвети на работническите, войнишки и селските депутати —
паралелна форма на политическо представителство, първоначално доминирана от есерите и
меншевиките 3.
Междувременно в затворен влак и със съдействието на германските власти в Русия се завръща
лидерът на болшевиките Владимир Ленин. Неговата група печели все повече подкрепа сред
работниците и войниците в столицата с лозунга „Мир, хляб и земя“. След предизвикани от
болшевиките безредици през юли, начело на временното правителство застава Александър
Керенски, който кани в него социалисти от различни групи. Неспособността на Керенски да
реши най-належащите проблеми, води до опит за военен преврат. Опасността от реставроп
монархията кара Ленин да бърза.
Диктатура – форма на автократично управление, при която властта е в ръцете на една личност
(диктатор) или ограничена група (партия, фа милия). Ограничава гражданските и политическите
права, Болшевизъм – фракция на лявото революционно крило на руските Социалисти и
тяхната идеология, която се обявява за пълно унищожаване на либералната демокрация и
установяване на „диктатура на пролетариата“ като преходен етап между капитализма и
комунизма. Купонна система – въведено от държавата разпределение на храни и други стоки
чрез купони (талони) в условия на недостиг. Терор – политика на насилие с цел сплашване и
унищожаване на политически противници.
Октомврийската революция

Болшевиките поемат курс към насилствено завземане на властта 5. На 25 октомври (7 ноември,

нов стил) 1917 г. временното правителство е арестувано от Военно Революционния комитет на
Петроградския съвет. На следващия ден Ленин издава два декрета, с които призовава към
забрана на частната собственост и незабавни мирни преговори. След Петроград болшевиките
овладяват Москва, но не са в състояние да спрат изборите за Учредително събрание (Дума).
След като губят изборите, през януари 1918 г. те разпускат Думата и сформират ново правител
ство. Свикан е Вторият общоруски конгрес на съветите, които трябва да придаде законност на
преврата .
Аристократичните титли и привилегии са отменени. Новата власт създава ЧеКа (Извънредна
комисия) за борба със саботажите и контрареволюция
цията към правителство блика (РСФСР) — новото държавно образувание, което заменя
монархията, вага конституция на РСФСР от 1918 г. определя политическата система като
“диктатура на пролетариата“, която не допуска разделение на за нодалната, изпълнителната и
съдебната власт. Москва става столица.

Вместо „световна революция" - Гражданска война

Първата работа на новата власт е да извади Русия от войната. писва сепаративен мир с
Германия в Брест-Литовск (3 март 1918 г.) с убеждението, че световната революция е
неизбежна и Германия ще бъде в авангарда й. 9 Вместо това Русия губи обширни територии и
доверието на съюзниците си Великобритания, Франция и САЩ.
Разгаря се Гражданската война между новосъздадената Червена армия, ръководена от
сподвижника на Ленин Лев Троцки, и привържениците на монархията (белите“) 8. Бившите
съюзници също воюват срещу болшевиките. Мирното население става жертва на „червен и
,,роял терор: Милиони губят живота си по фронтовете и в тила от глад и болести 10. През юли
1918 г. императорът и семейството му са екзекутирани 4. Чер вените надделяват в Южна Русия
и в Сибир и до 1922 г. печелят войната.

През 1922 г. от Руската, Закавказката, Украинската и Белоруската съветски републики е

създадена новата федеративна държава Съюз на съветските социалистически републики
(СССР).

Ленин и болшевиките обмислят как да „изнесат“ революцията извън границите на Русия. През
март 1919 г. е създаден Комунистическият интернационал (Коминтернът) със седалище в
Москва. Целта му е да ръко води и да съгласува революционните марксистки движения по цял
свят. Организацията представлява световна комунистическа партия, в която отделните
комунистически партии са само национални секции. Целта й е както да ръководи
революционните марксистки движения по света, така и да подчини пролетарската революция
на СССР 11
Om „Военен комунизъм“ към НЕП

Гражданската война ражда т.нар. „военен комунизъм“ – форма на управление, чиито белези са
насилието и политическите репресии. Властта обявява края на частната собственост.
Национализирани са всички предприятия, банки, владения на Църквата, имения на
аристокрацията и по-големи земеделски стопанства. През 1920 г. икономиката се срива —
земеделското производство е 50% от довоенното, а индустриалното – едва 0,1%. През 1921 г.
избухват работнически стачки и бунт на моряците в Кронщат. Гладът в Поволжието убива
милиони 10.
Недоволството на работниците, селяните и войниците, в чието име идва на власт, кара Ленин
да отстъпи. На X конгрес на Руска та комунистическа партия (болшевики) той обявява смяна на
курса. Възстановява се частната инициатива, на селяните е позволено да продават излишъка
от продукцията си. Този обрат, известен като „нова икономическа политика“ (НЕП), спомага за
повторното легитимиране на болшевишката власт. Започва програма за електрификация на
страната. Създадени са технически училища, които да подготвят инженери за нейната
модернизация 7.
Чрез Октомврийската революция от 1917 г. Ленин и ръководената от него Болшевишка партия
успяват с цената на безпрецедентно насилие и гражданска война да осъществят радикална
трансформация
Русия, която предстои да оказва огромно влияние в света през XX в.

през 1922 г. за генерален секретар на Руската комунистическа партия (болшевики) е избран

Йосиф Сталин 1. Болният вече Ленин се опасява, че той ще съсредоточи в ръцете си необятна
власт, и препоръчва да бъде освободен от поста. Но Сталин оглавява партията и държавата,
изгражда кървава тоталитарна диктатура и ръководи с желязна ръка Съветския съюз близо три
десетилетия. Как става възможен възходът на Сталин и какви трансформации провежда той в
СССР?

1 Йосиф Висарионович
Джугашвили - Сталин (1878 – 1953) е роден в гр. Гори, Грузия. Произхожда от бедно семейство
на обущар и домакиня. Учи в духовна семинария, но отрано попива идеите на марксизма.
Арестуван и заточа ван многократно, след октомври 1917 г. е народен комисар (министър) по
националностите и член на Лениновото Политбюро и играе важна роля в победата над
„белите“. През 1922 г. е избран за генерален секретар на Централния комитет на Руската
комунистическа партия (болшевики) и ръководи партията, издигайки свои верни хора на
водещи позиции.

Разправа с партийната опозиция

Още преди смъртта на Ленин (1924) Сталин се съюзява със заемащите Ключови постове в
партията Зиновиев и Каменев. Те скриват от партийното ръководство „завещанието“ на вожда
да бъде наследен от Лев Троцки. Помощта им е решаваща за успеха на Сталин в борбата за
власт. за разлика от повечето Ленинови съратници той почти не е напускал Русия и няма
доверие на високообразованите стари болшевики.
Провалът на комунистическите революции в Германия и Унгария дава основание на Сталин да
предложи нова стратегия за развитие на комунизма. Вместо да разчита на едновременна и
перманентна (непрекъсната) революция по цял свят, СССР първо трябва да укрепне, за да не
стане жертва на капиталистическите държави. Едва тогава победилият комунизъм ще се
разпростре извън границите на СССР.
Новата доктрина от 1924 г. позволява на Сталин да се разправи със съперниците си. През 1927
г. идеологът на перманентната революция Лев Троцки и доскорошните съюзници Зиновиев и
Каменев са изключени от партията. Сталин раздава постове, разделя противниците си и така си
осигурява мнозинство на конгресите на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики)
(новото име на РКП (б)).
РЕЧНИК
Тоталитаризъм – политическа Ба система, която се основава на пълно
подчиняване на обществото и отделния индивид на държавата и на идеологията на една
партия, която упражнява властта. Колективизация - насилствено обединяване на земята в
СССР в кооперативи („колхози“). Планова икономика – икономическа система, в която
стопанското развитие се програмира от държавата, а не от пазара. Индустриализация –
форсирано увеличаване на промишления потенциал на СССР с цел да се съкрати
изоставането му от развитите Индустриални държави. Култ към личността – създаване на
идеализиран, героичен образ на вожд на диктаторски режим чрез средствата на пропагандата и
печата.
Колективизация и индустриализация Към 1928 г. Сталин вече е укрепил властта си и се
захваща с трансформация на страната. НЕП е премахнат като остатък от „буржоазните“
обществено-икономически отношения. Сталин обявява 1929 г. за година на „Великия прелом“.
Започва невиждана по мащаби колективизация на земеделието. За унищожаване е
набелязана прослойката на имотните земеделци – кулаците, които са само 5% от селяните 2.
Те са лишени от домове и имущество и насилствено са изселени на изток, в райони със суров
климат. Рязко се вдигат квотите от зърнени храни, които държавата изземва принудително за
изхранване на работниците и най-вече за износ. В резултат от това през 1932 – 1933 г. в Южна
Русия и Украйна настъпва масов глад – „Голодомор“. Над пет милиона души умират, преди
вождът да смекчи натиска 4.
През 1929 г. започва и форсирана индустриализация. Въведена е планова икономика с
петгодишни планове и сурова трудова дисциплина 3. Създадена е държавна агенция за
централизирано планиране на икономиката (Госплан). До 1939 г. с огромни усилия са изградени
около 4500 предприятия в енергетиката, металургията, машиностроенето, химическата и
оръжейната промишленост, язовири, жп линии, пътища, канали 7. В края на втората петилетка
СССР става трета по индустриална мощ държава в света. Животът на хората обаче не се
подобрява, защото се развива най-вече тежката индустрия 3, а не производството на стоки за
бита 2.
„Големият терор“
през 1934 г. е убит Сергей Киров, партиен лидер на Ленинград бившия Петроград). Това дава
повод на Сталин да предприеме масови „чистки“ на политически неудобни лица. Старите
болшевики, начело със Зиновиев, Каменев, Бухарин и Риков, са арестувани. Четиримата са
осъдени на показни политически процеси и екзекутирани. До 1938 г. като „врагове на народа“ са
избити стотици хиляди хора.
Милиони са въдворени в трудови лагери (ГУЛаг) 9, където в нечовешки условия полагат робски
труд 8. Терорът засяга писатели, хора на изкуството, учени.
Сталин обезглавява и армията. Огромната част от висшия команден състав, общо 35 хиляди
офицери, са разстреляни. Инструмент на терора е тайната полиция НКВД (наследник на Чека
начело с Ежов и Берия). която арестува заподозрените по предварително одобрени списъци. В
обществото се създава атмосфера на страх и доносничество, защото всеки, който укрива „враг
на народа“, е заплашен със смъртна присъда.

Сталинизмъm - mоmалитарна gukmатура

През 1936 г. е приета нова конституция на СССР, според която властта принадлежи на
трудещите се, представлявани от Съветите. Прокламира се свобода на словото, на печата, на
сдружаването. Сталин обявява, че СССР е построил социализма като първа фаза на
комунизма; буржоазната класа е ликвидирана и е създадено безкласово общество 10. Зад
демократичната фасада се крие тоталитарната диктатура на комунистическата партия и нейния
вожд.
Сталинизмът като политическа система се отличава със: 1. сливане на партията с държавата;
2. култ към личността на вожда; 3. унищожаване на индивидуалните права и свободи; 4.
насилие и терор над обществото; 5. масирана пропаганда и цензура; б. пълен контрол над
икономическата активност. Идеологическа основа на режима е марксизмът-ленинизмът, който
отрича частната собственост и не допуска съществуването на алтернатива за развитие.
Елитът на партията – държава се превръща в номенклатура – привилегирована управляваща
класа, организирана на йерархичен принцип. На върха на пирамидата стои непогрешимият
вожд, а под него – Политбюро, Централният комитет, градските, районните и областните
комитети, партийните структури на републиките в СССР. Всички държавни, обществени,
икономически, културни институции са контролирани от партийните организации. Важни
решения се вземат първо на партийно ниво. Опозиция не съществува.
Партията контролира и личния живот на хората чрез доноси и друг гарски съд“ в организацията
на работното място или по местожителство. Децата и младежите също са обхванати в
организации под партиен контрол 6. Образованието и науката се превръщат в инструменти на
идеологията. Литературата и изкуствата са подчинени на принципа на т.нар. „социалистически
реализъм“ в противовес на упадъчния модер? низъм“ в свободните общества.
Сталинизмът радикално дестабилизира структурата на обществото и го превръща в съветско.
Той има амбицията да унищожи свободата, да реформира семейството, да промени съзнанието
на индивида. и в голяма степен успява да постигне това.

Тоталитарните режими: Германският национализъм

През 1933 г. Адолф Хитлер установява в Германия зловещ тоталитарен режим, който
довежда света до нова война и до унищожаването на де. сетки милиони хора. Как
става възможно идването му на власт?

Ваймарската република

На 9 ноември 1918 г. Германия е обявена за република. Изработената в гр. Ваймар конституция

въвежда демократично парламентарно управление. Тя гарантира правата и свободите на
гражданите, разделение на властите, всеобщо избирателно право и автономия на провинциите,
В нея са заложени и авторитарни принципи. Според чл. 48 например при криза президентът
има правомощия да управлява с декрети. Ваймарската република е изправена пред тежки
изпитания, но оцелява.
През 1918 – 1919 г. тя избягва гражданската война и болшевизация
та благодарение на споразуменията на управляващите социалдемократи сармията и
едрия бизнес. През 1923 — 1924 г. успешните реформи на канцлера Густав Щреземан
спомагат за излизането й от тежката криза и от международната изолация 3. До края
на 20-те години водещите партии отстояват демокрацията, а влиянието на
комунистите и нацистите е слабо 7.

Поява и идеи на националсоциализма

През 1921 г. Адолф Хитлер става лидер на малката Германска работническа партия в
Бавария 1. Осъзнал огромния потенциал на националистическите и на
социалистическите идеи, той ги преплита в програмата и в названието на партията.
На политическата сцена се появява Националсоциалистическата германска
работническа партия (НСГРП) със свой партиен орган в. „Народен наблюдател“, с
военизирано крило — СА (щурмоваците), и собствена символика 2.
През ноември 1923 г. в Мюнхен Хитлер организира „Бирения пуч“ — неуспешен поход
за завземане на властта. Той е арестуван и хвърлен в затвора. Там написва книгата
„Моята борба“, в която развива идеите на националсоциализма. Освободен
предсрочно, бъдещият водач се заема с изграждането на НСГРП като
общонационална партия и използването й за легално спечелване на властта 2, 4.
Националсоциализмът обещава единство, просперитет и работа чрез освобождаване
на Германия от болшевизма, „версайските окови“ и евреите, както и заличаване на
класите 2. Обявява демокрацията за неефективния заменя с еднопартийна диктатура.
Либералните идеи и индивидуализмът са смятани за опасни и вредни.
Пълното подчиняване на гражданина на държавата трябва да се извърши чрез
превъзпитание, пропаганда и терор. В култ са издигнати насилието и войната.
Основополагащи са фюрер принципът – единона: чалие и безпрекословно подчинение
на непогрешим лидер (фюрер), расовата теория и антисемитизмът. Чрез нацизма
арийската раса ще господства над низшите раси на евреи, славяни, чернокожи,
цигани и др. За триумфа е нужно „жизнено пространство“ за сметка на несъвършените
народи.

Пътят на Хитлер към властта

През 1929 г. светът е обхванат от икономическа, криза, която е катастрофална за Германия. Тя
предизвиква социална и политическа криза в обедняващото общество демократичните сили
отстъпват пред авторитарните. Между 1930 и 1932 г. старият консервативен елит управлява без
мнозинство в Райхстага (германския парламент) като се опира на извънредните правомощия на
президента Хинденбург. Пътят към унищожаване на демокрацията е открит. По него вървят
комунистите и нацистите. За две години НСГРП става най-голямата партия. Популярността й се
дължи и на личните качества и харизмата на Хитлер. Той с лекота и решителност обещава
всичко на всеки. Въпреки това партията не печели мнозинство на изборите през 1932 г.
Обкръжението на Хинденбург обаче го убеждава, че водачът на нацистите може да бъде
контролиран и да спре възхода на комунистите. На 30 януари 1933 г. той назначава Хитлер за
канцлер (министър-председател).

Националсоциалистическата диктатура
На 5 март 1933 г. Хитлер провежда предсрочни избори и печели със заплахи и насилие. След
като новият Райхстаг му дава право да пише закони и да сключва договори, опозицията е
изгонена. Хитлер суспендира конституцията и обезличава парламента. Унищожаването на
демокрацията продължава със забрана на партиите и синдикатите с изключение на НСГРП и
подчинения и Трудов фронт, премахване на автономията на провинциите и централизиране на
властта, прочистване на администрацията, цензура и подчиняване на образованието на
расовата теория.
В икономиката главните задачи са намаляване на безработицата и инфлацията, мащабно
обществено строителство, ограничаване на вноса и въвеждане на режим на автаркия 10,
възраждане на военната индустрия и контрол над производството. Религията също е
подвластна на държавата. Християнството не е забранено, но е възроден култът към
езическото минало с неговото преклонение пред силата.
Най-мощните инструменти на диктаторската власт са пропагандата и терорът. Министерството
на просвещението и пропагандата, оглавено от Йозеф Гьобелс, поставя под пълен контрол
печата, радиото, киното, литературата, театъра, музиката и изкуството. Образованието и
културните институции, заедно с младежките организации, са използвани за ежедневна
пропаганда 6. Насилието става целенасочена държавна политика. Репресивният апарат е
разширен. Освен редовната полиция той включва щурмоваците от СА, тайната полиция –
Гестапо, и злокобната СС 9.
Жертви на терора стават всички другомислещи и различните (не дъгави, хомосексуалисти), но
най-вече евреите. Те са подложени на унижения и гонения 12. Насилието над тях ескалира от
бойкот през ограничаване на правата, погроми над магазини, домове и синагоги до
конфискации и затваряне в концентрационни лагери.
В центъра на системата е Хитлер, а движещата й сила – неговата воля. Диктаторът бързо
установява тоталитарен режим. На 2 август 1934 г., възползвайки се от смъртта на президента,
той слива поста мус канцлерския и става фюрер на германския народ 11.

Западните демокрации: Съединените Американски щати

След Първата световна война САЩ съсредоточават усилията си върху
икономическото развитие и постигат забележителен разцвет. Огромната федерална
държава остава сигурна територия на демокрацията и разде. лението на властите 1,
осветени от Конституцията (1787). Тя запазва и стабилната си двупартийна система:
Републиканската и Демократи. ческата партия се редуват във властта. След
десетилетието на ускорен възход (1919 – 1929), наричано „бурните двадесет“, в САЩ
избухва икономическа криза, която обхваща целия свят.
„Бурните двадeceт“ и ерата на републиканско надмощие
Следвоенна Америка е обхваната от оптимизъм за бъдещето. Въпреки острия
двугодишен следвоенен спад и възхода на безработицата, предизвикани от
завръщането на войниците у дома, след 1922 г. индустрията бележи двоен ръст.
Брутният вътрешен продукт нараства с 40%. Доходите на населението се повишават с
една трета в сравнение с 1914 г. Благосъстоянието не е равномерно разпределено, но
е осезаемо. Между 1922 и 1932 г. животът поевтинява. Автомобилите,
радиоприемниците и домакинските уреди се превръщат в продукти за масова
употреба 2.
Символ на промяната е изборът за президент на популярния републиканец Уорън
Хардинг (1921 — 1923). Неговият съпартиец и наследник на пос та Калвин Кулидж
(1923 – 1929) обобщава духа на епохата с думите: „Основният бизнес на американците
е бизнесът“. Пример за успех, основан на труд, инвестиции в модерни технологии и
масовизация на производството, е Хенри Форд. Благодарение на конвейерното
производство неговата компания успява да произведе 15 млн. автомобила до средата
на 20-те години.
Следващият президент Хърбърт Хувър (1929 – 1933) също е от Peпубликанската
партия и също изразява оптимизма на времето, когато казва: „В днешна Америка сме
по-близо до окончателната победа над бедността от която и да е страна в човешката
история“ 3. Основание му дава икономическият възход на страната, който намира
отражение в неудържимото нарастване на производството, но и покачване на цените
на акциите на Нюйоркската фондова борса на „Уолстрийт" 4. Все повече хора и
корпорации вземат пари назаем и купуват акции. Банките лесно отпускат кредити на
всички желаещи.
Обществените промени и консервативната реакция
Според мнозинството бели протестанти бурното икономическо и обществено развитие и
притокът на имигранти подриват устоите на тради ционната „средна Америка“.
Автомобилът променя облика на градовете и обществените порядки. Засилва се
урбанизацията. Над половината от 106-те милиона американци вече живеят в градове.
Възникват предградията, младежите откриват свободата, жените - еманципацията 5,
работниците – ползата от членството в синдикатите, а всички заедно - расово то
многообразие на САЩ. Висшето образование става все по-достъпно. Милиони
американци пазаруват от универсалните магазини и ходят на кино. Масовата култура
процъфтява сред всички обществени слоеве 6.
През 1920 г. е приета ХІХ поправка на Конституцията, която въвежда активно избирателно
право за жените. Същата година законът „Волстеле налага пълна забрана на производството,
търговията и консумацията на алкохол и алкохолни напитки. Мафията се възползва от „Сухия
режимі и натрупва пари и влияние от нелегалните доставки на алкохол. Особена известност
придобива Ал Капоне. За да й се противопостави, амери. канското правителство създава нова
федерална служба – Федералното бюро за разследване (ФБР). В продължение на 48 години
негов ръководител е Джон Едгар Хувър.
Рязко нарасналата имиграция от Южна и Източна Европа предизвиква тревогата на
консервативната част от обществото и Конгреса. В резултат през 1924 г. е приет силно
ограничителен закон за имиграция. Той намалява квотите за италианци, славяни и евреи и
напълно забранява достъпа до САЩ на араби и азиатци. Надига глава и расизмът –
организацията „Ку Клукс Клан“ е възстановена по време на войната, а през 1923 г. вече има 4,5
млн. членове.
Във външната политика доминира изолационизмът. САЩ отказват да влязат в Обществото на
народите, но все пак договарят плана „Дауес“ (1924), който облекчава изплащането на
репарации от Германия на страните победителки във войната. Пактът „Бриан – Келог“ (1928)
има по-идеалистична цел – да премахне от корен причините за водене на войни.

„Голямата депресия” и „Новият курс“ на Рузвелт

„Краят на култа към бързото забогатяване настъпва на 24 октомври 1929 г., наричан „Черния
четвъртък“ . Сривът на цените на акциите на фондовата борса на „Уолстрийт“ е предизвикан от
свръхпроизводството и липсата на контрол над спекулата с цените на акциите. Последиците за
американската икономика са драстични — масови фалити, огромен спад на производството,
безработица в невиждан мащаб. В САЩ затварят врати над 5700 банки с 5 млрд. долара
капитал. Една трета от фермерите губят земята си, 25% от трудоспособното население остават
без прехрана 11. Брутният вътрешен продукт се свива наполовина. Тъй като САЩ са кредитори
на европейските нации, които не са в състояние да върнат дълговете си, Голямата депресия
обхваща и Стария континент.
Президентът Франклин Рузвелт (1933 – 1945) предлага пакет от спешни мерки за
възстановяване на икономиката и подпомагане на най-засегнатите, известен като „Новия курс“.
Целта е чрез големи държавни инфраструктурни проекти да се създаде временна заетост,
която да насърчи потреблението и производството 8. Оздравена е банковата система и е
затегнат контролът върху рисковете от фалит. Приет е закон, който улеснява кредитирането на
фермерите и връщането на техните дългове. Законът за националната индустрия (1933)
ангажира компаниите да подписват кодекси за лоялна конкуренция, да намалят работната
седмица и да сключват колективни трудови договори с работниците, които защитават техните
права. Макар част от политиците да критикуват програмата като опит за въвеждане на планова
икономика 10, „Новият курс“ дава известни резултати и възстановява вярата на американците в
способността на правителството да защитава интересите им 12.
След 1938 г. Рузвелт управлява под знака на нарастващо международно напрежение.
Разтревожен от въоръжаването на Германия, той полага усилия да подсили отбранителната
способност на САЩ. Общественото мнение минава на негова страна и изоставя
изолационизма.
Тоталитарните режими: Италианският фашизъм
„Спечелена война, загубен мир!“ Този израз най-ясно описва всеобхватната криза в Италия
след войната. Мечтата й за колониална империя не се сбъдва. Военните разходи съсипват
икономиката, безработицата расте, животът рязко поскъпва. Доверието в политическата
система се срива. Либералите вече не могат да управляват сами – до 1922 г. се сменят пет
правителства. Левите сили – социалистите и отделилите се от тях комунисти, стават все
повече. Северът е скован от стачки. На юг връщащите се от фронта войници завземат земята
на едрите собственици. Страхът от болшевишка революция обхваща средната и висшата
прослойка на обществото. Какво спасение им предлага фашизмът?

Поява и същност на фашизма

Фашизмът като идеология и политически режим е създаден от Бенито Мусолини 1. През март
1919 г. той учредява т.нар. „Фашо ди комбатименто“ – малка бойна група, сплотена около
неговите републикански, атеистични и антикапиталистически възгледи 2. След изборния си
неуспех през 1919 г. Мусолини осъзнава, че трудно би преборил социалистите, и сменя курса.
През 1921 г. движението прераства в Национална фашистка партия (НФП). Тя защитава
частната собственост и Църквата и се отказва от антимонархизма. Членовете й, облечени в
черни ризи и организирани във военизирани отряди („„скуадри“), влизат в улични схватки със
социалисти и комунисти 5. Мусолини спечелва на своя страна едрия и средния капитал като
спасител от болшевизма.
Като идеология фашизмът е далеч от целостта на марксизма, но е Гъвкав, приложим в
традиционното италианско общество и насочен към създаване на силна държава.
Отличителните му черти са: 1. краен национализъм; 2. антиболшевизъм; 3. еднолично
управление, което отхвърля парламентаризма и заменя политическото многообразие с
еднопартийна система; 4. стопанска самодостатъчност (автаркия) с голяма роля на държавата
в икономиката; 5. репресия срещу другомислещите; 6. масова мобилизация чрез пропаганда на
режима; 7. култ към войнолюбието и силата; 8. култ към личността на вожда.
Мусолини не е представен като премиер или лидер на партия, а като Дуче (вожд) – фактически
ръководител на държавата и наследник на Юлий Цезар. Фашизмът обещава да избави Италия
от хаоса и да възстанови националното достойнство, да гарантира стабилност и благоденствие.
Негов идеал е Древният Рим 8, 11.

Борба за власт. Установяване на фашистката диктатура

На изборите през 1921 г. фашистите печелят едва 35 места в Парламента, но популярността им

расте 4. Принос за това имат и социалисти те. Вместо да влязат в управлението, през лятото на
1922 г. те свикват обща стачка. Фашистите привличат вниманието с готовността си да я
потушат. Самочувствието на фашистите расте и през октомври те организира поход към Рим 3.
Правителството има сили да спре опита за преврат, но крал Виктор Емануил III отказва да
обяви извънредно положение. Пред страха от гражданска война, на 29 октомври 1922 г. кралят
кани Мусолини за министър-председател.
Без солидна подкрепа в парламента Мусолини не може да промени веднага системата.
Либералите са склонни да работят с него, като вярват че могат да го контролират с
демократични средства. Мусолини укрепва партията си и убеждава нацията, че само той може
да осъществи желанието управление на силната ръка.
С промяна в изборните правила ис измами Националната фашистка партия печели изборите
през 1924 г. Опозицията е отслабена, но не се предава. Социалистическият лидер Джакомо
Матеоти критикува наси. лието и настоява за отмяна на резултатите от изборите. Отговорът не
закъснява. Матерти е убит, водачи на опозицията са бити. Въпреки насилието, за мнозина
Мусолини няма алтернатива в борбата за стабилност и предотвратяване на комунистическа
революция. Следващата му крачка е да изгради тоталитарната държава.

Фашистката държава

След 1924 г. Мусолини действа като диктатор. Въвежда цензура, забранява партиите, премахва
местното самоуправление и влиянието на парламента, като управлява с декрети 10. Той е
едновременно партиен вожд, премиер и министър на седем министерства. Дуче поверява
всички постове в държавата и партията на свои верни хора. Подчинено на фашистките догми,
училището обучава децата във вярност към вожда 6. С Латеранския конкордат от 1929 г.
Мусолини признава държавата Ватикан и определя католицизма за официална държавна
религия, а папата на свой ред се отказва от намеса в политическия живот на Италия.
Започва изграждането на корпоративната система. За Мусолини тя е справедливият трети
път между капитализма и комунизма, който гарантира демокрацията и премахва борбата между
класите. През 1934 г. действат 22 корпорации, от които се излъчват депутатите в парламента.
Политиката на автаркия е подчинена на идеята на Дуче, че великата италианска нация не може
да бъде зависима от останалия свят. С държавни пари се строят пътища, обществени сгради и
жилища, стадиони. Режимът се грижи дори за свободното време на гражданите –
организацията „Дополaвoрo“ осигурява евтини почивки, спортни и културни забавления, но под
стриктен контрол. Детски и младежки организации превъзпитават младите хора във фашистки
дух.

Резултати от политиката на Мусолини

Въпреки пропагандния образ на всесилен лидер и успеха на изборите през 1929 г., Мусолини не
става пълновластен господар на Италия. Властта му е ограничена от Църквата и от краля.
Автаркията не е пълна и страната продължава да зависи от вносни суровини. Нарасналото
производство на стомана не е достатъчно. Високите добиви от пшеница са за сметка на
животновъдството. Социалните придобивки на работници те – платен отпуск, здравни
осигуровки, обезщетение при безработица, са скромни. Доходите на фермерите спадат, 40% от
земята остават притежание на най-богатите, които са 1% от населението. Разликите между
бедния земеделски Юг и богатия индустриален Север се запазват. Обединените в
корпорациите работници не стачкуват, но са недоволни, защото не участват в управлението на
предприятията. Мусолини не премахва корупцията и в стремежа си да контролира тотално
обществения живот, постепенно губи пълния контрол. Неговият фашизъм обаче прехвърля
границите на Италия като алтернатива на слабата демокрация.
Западните демокрации: Великобритания и Франция
През 20-те години на ХХ в. Европа се демократизира, но през 30-те протича обратният
процес. Той обаче не засяга Великобритания и Франция. Как и защо британци и французи
спасяват демокрацията?

Традиция и промяна в политическата система

в европейските демокрации парламентът е основен орган на властта, але те държави
имат дълги парламентарни традиции 1. Най-важното събитие в демокрацията са
изборите. Свободно проведени ис честно преброени Гласове, те определят кой ще
управлява. За одобрението на избиратели. те се конкурират традиционни и нови партии.
Във Великобритания това са Консервативната и младата Лейбъристка партия, основана
през 1900 г. Макар и социалистическа, тя не е водена от идеите на Карл Маркс и измества
либералите като втора политическа сила. Във Франция новост е Комунистическата
партия, която се отцепва от Социалистическата.
Във Великобритания високата политическа култура и изборното правило „победителят
печели всичко“ предопределят еднопартийни правителства. Двете водещи партии се
редуват във властта. В моменти на изпитания традицията е нарушавана и страната е
управлявана от коалиции. Френска та избирателна система позволява в Парламента да
влязат много партии и правителствата са коалиционни. И двете демокрации имат
слабости: ВЪВ властта се редуват едни и същи политици, разцепването на партии
създава нестабилност, разделението между левицата и десницата расте.

Великобритания – началото на залеза След войната консерваторите и либералите

продължават своята коали ция. Дейвид Лойд Джордж остава премиер, но не се справя с
проблемите на страната. Инфлацията и безработицата са високи, заемите към
американските банки са големи, а ирландците се бунтуват 4.
Неуспехите работят в полза на лейбъристите, които през 1924 г. за първи път съставят
свой кабинет начело с Рамзи Макдоналд 2. След загуба на мнозинството си и предсрочни
избори лейбъристите отстъпват властта на кабинет на консерваторите начело със Стенли
Болдуин. Той стабилизира икономиката, въвежда пенсии за старост, изравнява правото на
глас на жените и мъжете. Общата стачка през май 1926 г. го принуждава да изработи
сурови антистатични закони 3.
Тесните търговски връзки със САЩ превръщат Великобритания в една от първите жертви
на Голямата депресия в Европа. Тя засяга въгледобива, черната металургия, текстилната
индустрия. Безработицата достига 2,64 млн. души. Второто правителство на лейбъристите
(1929 — 1931) не успява да се справи с кризата и губи изборите. Въпреки категоричната
си победа консерваторите канят в управлението либералите и умерените лейбъристи.
Начело на това „Национално правителство (1931 — 1937) остава Макдоналд, а след него
– Стенли Болдуин 5.
Коалицията изработва „британски модел“ за излизане от депресия ята: обезценява
паунда, прилага протекционизъм в икономиката, воды борба с безработицата, изпълнява
социална програма за жилищно строителство. Трудностите не са само икономически. От
Ирландия през па" лестина до Индия целостта на Британската империя е заплашена А
Франция по труден път След войната страхът от комунизма кара французите да
подкрепят отново Жорж Клемансо 7. Оглавявани от него Национален блок печели
изборите през 1919 г. Пред правителството стоят тежки проблеми: да възстанови
разрушените райони, да спре инфлацията, да изплаща пенсии на инвалиди, вдовици и
сираци, да обслужва военните заеми.
През януари 1923 г., след като Германия обявява, че не е в състояние да изплаща
репарациите, френски войски окупират богатата Рурска област 8. Германците отговарят с
пасивна съп. ротива и начинанието се проваля.
През 1924 г. управлението преминава в т.нар. Ляв картел - коалиция на радикали и
социалисти, която също не се справя с проблемите. Страната е стабилизирана едва през
1926 г., когато на власт идва Реймон Поанкаре 6. Неговото „Правителство на
националното спасение“ възстановява икономиката, увеличава износа, намалява
безработицата и въвежда осигуряване при болест и пенсия.
Световната икономическа криза достига Франция със закъснение. След 1932 г.
стопанското положение се влошава, правителствата се сменят често. Засилването на
крайната десница става повод за обединение на левицата, в което вече участват и
комунистите. Заедно със социалистите и радикалите те формират Народен фронт.
Централно място в програмата му заемат защитата на демокрацията и социалните
реформи 7.
През 1936 г. Народният фронт печели изборите с лозунга „Хляб, мир, свобода“ 10.
Правителството на Леон Блум разпуска крайнодесните организации, повишава заплатите,
въвежда 40-часова работна седмица, двуседмичен платен отпуск, подпомага земеделците
и национализира военната индустрия и Френската банка 7. В кабинета не участват кому
нисти, но депутатите им в парламента подкрепят реформите.
В средите на едрия бизнес и армията срещу Народния фронт се поражда силна опозиция.
Тя и вътрешните противоречия в коалицията водят до оставката на Блум и края на
Фронта. През 1938 г. правителството на Едуар Даладие стабилизира политическия живот
и икономиката и ревизира част от социалните мерки на Народния фронт 7.

Демокрацията пред изпитание

На фона на тежките проблеми и двете страни запазват демократичния ред. Законността

не отстъпва пред популизма. Във Великобритания възходът на лейбъристите и
антируските настроения не дават шанс за поява на силна комунистическа партия:
комунистите имат в парламента най-много един депутат. Крайнодесният Британски съюз
на фашистите с лидер Осуалд Мозли също няма шанс. Опитът му да предизвика улични
безредици в Лондон през 1936 г., е предотвратен от гражданите.
Във Франция Комунистическата партия е много по-слаба от Социалистическата.
Провалът на общата стачка, която тя обявява след падане то на Народния фронт, показва
ограниченото и влияние в обществото. Неуспешен еи опитът за метеж на крайната
френска десница – т.нар. Лиги, от 6 февруари 1934 г. 9
Великобритания и Франция доказват, че демократичните традиции са пуснали дълбоки
корени в техните общества, враговете им са слаби и имитират външни образци.
Отстоявали свободата и многообразието в продължение на векове, те остават чужди на
диктатурите и вождизма.

Авторитарните режими на Балканите и в източна Европа

Между двете световни войни в държавите на Балканите и Източна Европа се установява
авторитарен тип управление. Те не запазват крехките си демокрации, но и не допускат
тоталитарни диктатури. Как и защо става възможно това?

Om Османската империя към кeмaлиcmкa Турция Краят на Първата световна война

заварва Османската империя в лагера на победените. Страната е окупирана от войските
на Антантата. На 10 август 1920 г. тя е принудена да подпише Севърския мирен договор,
който е не само национална катастрофа, но и фактически край на империята. Събитията
разтърсват османското общество и предизвикват бурен вътрешен конфликт. Изпратеният
да стабилизира османската армия в Анадола ген. Мустафа Кемал се обявя ва срещу
съглашателството на султанското правителство и повежда съпротивата срещу
окупаторите 1. През 1920 г. той успява да свика алтернативно Велико национално
събрание в Анкара и да състави временно правителство. Кемалистките войски извоюват
победа в Гръцко-турската
война (1920 — 1922) 3. С Лозанския мирен договор от 1923 г. Съглашението признава тази
победа и правителството на Кемал. Договорът утвърждава съвременните граници на
държавата. На 29 октомври 1923 г. Турция е провъзгласена за република, а Мустафа
Кемал – за неин първи президент. Премахнати са султанатът и халифатът. В страната за
дълъг период от време е установена фактическа еднопартийна система. Единствената
партия е Народнорепубликанската партия на самия Мустафа Кемал. По методите си на
управление режимът е авторитарен.
Въпреки това, благодарение на решителността на неговия лидер, в Турция са
осъществени радикални реформи. Държавата е отделена от мюсюлманското
вероизповедание. Премахнат е шариатът (ислямското право). Въведени са латинската
азбука, нов календар и нова метрична система 4. Забранени са многоженството и
носенето на традиционно мюсюлманско облекло в държавните институции. Дадени са
избирателни права на жените. Заради значимостта си за изграждането на нова, модерна
Турция Мустафа Кемал още приживе е наречен Ататюрк – баща на турците.
Авторитарните балкански режими От края на 20-те и през 30-те години на ХХ в. в
балканските страни се установяват по-твърди или по-меки авторитарни режими, които
имат редица общи черти. В центъра им обикновено стои монархът, който формира
безпартийни правителства от предани свои експерти. Като правило монарсите избягват
включването на силни фигури в тези правителства. Партиите обикновено са разпуснати
или продължават да съществуват полулегално.
Тези режими избягват крайностите – те са анти демократични, но не по-малко се боят от
засилващия се фашизъм, в който виждат конкуренции за властта. През 30-те години те
засилват репре. Силния си характер, но все по-настойчиво се стараят да държат и
крайнодесните пронацистки групи далеч от властта.
Първият сред балканските държави класически авторитарен режим е създаден в Сър.
бо-хърватско-словенското кралство. През 1929 г. там е извършен преврат, организиран от
крал Александър, с който парламентът и партиите са разтурени. Обявено е новото име на
държавата -
Югославия 6. 8.
През 1934 г. в България също е извършен преврат. Подобен сценарий се разиграва и в
Гърция. Там крал Георгиос II е свален от престола и през 1924 г. се установява
републиканско управление 7. Но година по-късно и там е извършен преврат, начело с ген.
Пангалос, който установява своя диктатура. След поредица от преврати през 1935 г.
монархията е възстановена, а през 1936 г. кралят предава властта на ген. Метаксас, Той
застава начело на безпартиен авторитарен режим.
Твърде сходно се развиват процесите и в Ру
мъния. Крал Карол I съумява да неутрализира както старите традиционни партии, така и
набиращата сила профашистка „Желязна гвардия“. През 1938 г. нейните лидери са
арестувани и впоследствие убити, а в страната е формиран безпартиен авторитарен
режим.
Източноевропейските авторитарни режими Авторитарните режими, които се
установяват във всички източноевропейски страни (без Чехословакия, където
парламентарната демокрация се запазва), приличат на балканските, но имат и свои
особености. Тъй като възникват в държави, новопоявили се в резултат на разпадането на
Австро-Унгарската и Руската империя, всички те са републики. Такива са Полша, Литва,
Латвия и Естония. Изключение е само Унгария, която формално е кралство, но без крал –
управлява се от регента Миклош Хорти.
Другата особеност е свързана с формирането на силни местни лидери, които оглавяват
режимите. Те спечелват значителна обществена подкрепа със своя национализъм.
Типичен пример е режимът на Юзеф Пилсудски в Полша. При възстановяването на
полската държавност през 1918 г. той става временен президент и маршал. Огромната му
по пулярност обаче се дължи на победата, която полските войски достигат над Червената
армия през 1920 г. След кратко оттегляне от властта, през 1926 г. Пилсудски оглавява
успешен военен преврат и се завръща като диктатор на Полша.
Авторитарни режими фактически има и преди войните, но и след тях. Златното им време
обаче е междувоенният период, когато те избуяват в много страни със слаби
парламентарно-демократични традиции. Основната причина за това е страхът от
болшевизирането на тези държави или от попадането им под пряката власт на
Германския райх.