Леонардо да Винчи

Кратка биография
Леонардо да Винчи е роден на 15 април 1452 и починал на 2
май 1519. Той е италиански ренесансов архитект, инженер,
художник, изобретател, анатом и астроном.

 
Живот и творчество
Леонардо да Винчи е роден във Винчи, което е разположено в
Тоскана, като незаконен син на адвоката Сер Пиеро да Винчи.
Майка му Катерина произхожда от селско семейство. Има
предположения, че Катерина е била робиня от Близкия изток, но
това не е напълно доказано.  С раждането на техния син
връзката им приключва и майка му се омъжва за Акатабарига ди
Пиеро дел Вака от Винчи. Сер Пиеро от своя страна се жени
четири пъти и е имал девет сина и две дъщери. 
 
Първи период във Флоренция
Сер Пиеро се преселва със семейството си във Флоренция около
1464 година. Учител на Леонардо е известния флорентински
живописец Андреа дел Верокио (1436-1488). При Верокио
Леонардо оформя своите интереси, сдобива се с първите си
знания по отношение на архитектурата, анатомията и
математиката. 
 
В края на май 1472 г. на върха на катедралата "Санта Мария дел
Фиоре" бил поставен златен кръст. Тази задача изпълнява
Верокио през 1468 г., а Леонардо е най-близък свидетел на
разработването на проекта. През същата 1472 г. той завършва
обучението си и е записан в цеха на флорентинските
художници. През 1469 г. Флоренция се управлява от Лоренцо
Медичи. Родът на Медичите забогатял от много търговски и
банкови операции, а от друга страна не обръщал много
внимание на развитието на промишлеността. 
 
През 1478 г. Леонардо получава първата си задача. Тя била да
нарисува олтарната икона в капелата на тогавашната община,
Палацо Векио. Изглежда още тогава Леонардо, както и по-късно,
правил подготвителни опити с боите, като нахвърля
многобройни скици. Тя и без това не е завършена и през 1483 г.
самата задача е прехвърлена на друг художник, който не е
известен в момента. Затрудненото материално положение и
невъзможността да реализира творческите си планове, Леонардо
е бил принуден да потърси работа в друг град. Затова той се
премества в Милано.
 

Първи период в Милано

Милано по онова време е един от най-богатите италиански
градове. За официален негов управник е смятан Джан Галеацо
Сфорца, но фактически управлява неговият чичо Людовико
Сфорца, наричан Моро. Към неговия двор, както и в двора на
Медичите, се стичат поети, хуманисти и учени хора. Характерът
на научната среда се различавал от тази във Флоренция. Във
Флоренция все повече се зачита поезията и философията, след
това с по-голям авторитет са проучвали математиката и
природните науки, както и техниката.
 
Тук в Милано, Леонардо се проявява като военен инженер,
архитект, хидротехник, ваятел, живописец, но характерно е, че в
документите от този период той е наричан "инженер", а по-късно
"художник". През 1487- 1490 г. той участва в конкурса за
изграждане на купол на Миланската катедрала. Запазен е
проектът на писмото, съпровождащо от Леонардо като модел.
Въпреки че не е бил представен проекта и не му е било
позволено да извърши тази задача, обаче тази поръчка е от
голямо значение за биографията на Леонардо да Винчи, защото
точно в това време се показва колко той е замислял за
проблемите на куполни от скелет и за различните архитектски
решения. Чертежите показват, че той действително е имал
експериментален опит с различни възможни варианти за този
проект. През този период да Винчи създава и прочутата си "Тайна
вечеря" в трапезата на манастира "Санта Мария деле Грацие". През
този период той експериментира с боите, което се отразило фатално
на изображението.  Миланският период от живота на Леонардо да
Винчи завършва с катастрофа. През лятото на 1499 г. френските
войски нахлуват в Милано и през есента градът е превзет. До края на
годината Леонардо напуска Милано.
 

 Втори период във Флоренция

 
  Когато Леонардо се завръща във Флоренция, на власт са били
противници на Медичите, така и на Савонарола. Леонардо се
чувствал като чужденец в такава среда, той по това време се
занимава с геометрия и правил математички експерименти, което
означава, че много не се занимава с живопис. Когато пристигнал във
Флоренция, той разбира, че трудно ще намери реализация на
големите си технически замисли. 
През 1503 г. Флоренция воюва с Пиза, разположена по долното
течение на р. Арно. Пиза е контролирал изхода на реката в морето и
Леонардо е бил наемен да се консултира с оттеглянето  на Арно от
Пиза, за да се остави града без вода. Проектът е изоставен, но
Леонардо се задълбочава в хидротехническите проучвания, като
замисля начини да регулира течението на Арно. 
 
Втори период в Милано
 
 Вторият милански период в живота на Леонардо да Винчи обхваща
времето от 1506 г. до 1513 година. През 1506 г. Милано бил в ръцете
на французите и Леонардо пристига по покана на френския наместник
Шарл Да Амбоаз. Тук, Леонардо няколко пъти се връща във
Флоренция, особено за делбата на наследството, останало след
смъртта на баща му в 1504 година. В Милано той е живял като прочут
живописец. Около 1507 г. завършва "Мария", а през 1508-1512 г.
работи над "Света Ана" и "Йоан Кръстител". В Милано Леонардо
продължава да се занимава с анатомия. Особено интензивно води
такива занимания през годините 1510-1512. Предмет на неговото
изучаване стават функциите на сърцето.
На 23 декември 1512 г. Максимилиан Сфорца, син на Людовико Моро
нахлува в Милано и изгонва французите. В този момент настъпват
тежки времена. През есента на 1513 г. Леонардо напуска града и
заедно с учениците си отива в Рим.
 
Период в Рим
През май 1513 г. в Рим папа е избран Лъв Х синът на Лоренцо
Медичи, Джовани. Той се заобиколил с художници и поети. За него
работят Рафаел и Микеланджело, но към Леонардо папата се отнася
с недоверие.
 Покровител на Леонардо в Рим е Джулиано Медичи. Престоят на да
Винчи в Рим е свързан предимно с разочарования. Възрастния учен е
принуден да преустанови анатомичните сделки, тъй като те дават
повод за клевети по това време.
Към 1514-1515 г. е създадена прочутата картина "Мона Лиза". Това е
първият психологически портрет и затова в историята на този портрет
се дава толкова значение. В началото на 1515 г. Джулиано Медичи
напуска Рим, а през следващата умира. Леонардо тогава е на 63
години, сам и без поддръжка.
 
Последни години във Франция
 
 През 1516 г. по покана на френския крал Франсоа I Леонардо напуска
Италия и се преселва във Франция. В качеството си на архитект прави
проект на новия дворец на краля. 
Леонардо живее в Кло-Люс. Въпреки че е с парализирана дясна ръка,
продължава да работи до края на живота си. Умира на 2 май, 1519
година. Въпреки, че Леонардо Да Винчи направил сравнително малък
брой картини, от които голям брой недовършени, той е един от най-
успешните артисти в Ренесанс.
 
Мона Лиза 
  През годините след смъртта на Леонардо да Винчи ", хората
започват да си задават въпроса за това коя всъщност е жената на
снимката, която е нарисувана от да Винчи". Още от времето на
Джорджо Вазари се е твърдяло, че това е портрет на Лиза дел
Джокондо. С течение на времето се появяват нови теории, които
твърдели, че в лицето на Мона Лиза е представена друга жена от
онова време, безимена идеализирана жена, Леонардовата майка, а
дори и характера на самия Леонардо.
 
 
 История
Вероятно Леонардо да Винчи да е започнал работа по картината през
1503 г. и я  завършва четири години по-късно. Да Винчи е взел със
себе си картината от Италия във Франция през 1516, когато крал
Франсоа I кани художника да работи в Кло Лисе близо до замъка на
краля в Амбоаз. Тогава кралят купил картината за 4000 екиа.
 
През 1911 г. картината е била открадната от Лувъра от италианския
гражданин Винченцо Перуджа. Той искал Мона Лиза да я върне
обратно в Италия, където всъщност е принадлежала. След две години
картината отново се е появила във Флоренция.
На 30 декември 1956 г., един от посетителите на Лувъра хвърлил
камък върху картината. Заради този акт този човек е принуден да
напусне дома си в Боливия. Оттогава изображението е защитено със
специално блиндирано стъкло.
 
 Създаване
 
Вероятно, за създаването на изображението, да Винчи е използвал
пирамида с цел жената да я постави на точното място на
изображението.  Много е представен и контраста на светлината. Мона
Лиза седи изправено и с положени ръце. 
Както и в много други свои произведения, Леонардо и този портрет е
използвал техниката сфумато, като на фона, така и на данните на
лицето. По този начин облаците стават замъглени. Мона Лиза
Леонардо я боядисал от две различни гледни точки, една за фона,
един за фигурата.
Най-голямата загадка е нейната усмивка. Силното изразено лице е
практически създадена с други, доста различни и тъмни елементи
(косата или сенките, например).

Тайната вечеря
История
Тя е стенопис от Леонардо да Винчи, нарисуван за неговия
покровител херцог Лудовико Сфорца. Да Винчи започва работата си
по „Тайната вечеря“ през 1495 и я завършва през 1498 г. – но не
работи постоянно само по тази картина през този период. На
картината е изобразена сцена от Тайната вечеря от последните дни
на Исус, както е описано в Библията. Творбата е една от най-
познатите и ценни картини в света. За разлика от много други ценни
картини, обаче, тази не е била частна собственост, защото не може да
се премества.

Композиция и значение
Темата е традиционна за християнското изкуство, но интерпретацията
на Леонардо ѝ придава повече реализъм и дълбочина.
Фигурата на Христос е разположена в центъра на изображението.
Перспективното решение е такова, че пресечна точка на всички линии
се явява главата на Исус. Това допълнително усилва усещането за
значимостта му. Някои изкуствоведи смятат, че идеята на Леонардо е
да представи Бог като „първообраз“ на всичко във Вселената.
Леонардо рисува вечерящите само от едната страна на масата, така
че никой от тях да не е с гръб към нас. Леонардо създава по-
динамичен и реалистичен ефект, като не отделя Юда от останалите, а
го поставя в сянка.

Техника на рисуване

Леонардо рисува „Тайната вечеря“ на суха стена, така че тя не е

истинска фреска. Стенописът не може да бъде променян докато
художникът работи върху него, заради което Леонардо решава да
зазида каменната стена със слой от борова смола, гипс за скулптури и
цимент за спойка, и тогава да рисува върху стената с темпера. Заради
този метод изображението не устоява на времето много дълго.

Дамата с хермелина

Дамата с хермелина е картина, нарисувана с маслени бои върху

дърво в края на 15 век. Според историците, дамата е Чечилия
Галерани, която е била любовница на херцог.

История
Картината е купена в Италия от полски държавник и писател през
1798 г. През Втората световна война е отнесена в Германия от
нацистите. В края на войната тя е открита във вилата на Ханс Франк и
върната в музея на Чарториски в Краков.
Мадоната с карамфила
Отличава с това, че е една от ранните творби на Леонардо. Картината
е рисувана през 1480 година, когато геният е едва 20-тина годишен. В
„Мадоната с карамфила“ Леонардо рисува Св. Богородица бледа, с
руси къдрици и примирено сведен поглед. Плътското и духовното в
платното се преплитат, религиозните персонажи са доста разголени.

Благовещение
Благовещение е картина на италианските художници Леонардо да
Винчи и Андреа дел Верокио. Изложена е в галерия Уфици във
Флоренция.
Рисувана е около 1472 г., докато Леонардо да Винчи все още е
работел в работилницата на Верокио.
Творбата е замислена да се гледа отдолу и отдясно. От тази гледна
точка някои детайли се виждат в правилната позиция – камъните по
сградата, ракурса на ръката на Богородица и масата за четене.
Вариация на тази картина има и в Лувъра. Има спорове между
експертите в коя картина действително е участвал Леонардо, но
според повечето той е участвал в картината, изложена в Уфици.

Новото в творчеството от ренесанса

Изкуството на Зрелия Ренесанс се домогва до художествено

майсторство и синтез на съдържание и форма, до опростяване на
формата и очистване от излишните детайли .Отстранени са
ненужните фигури и аксесоари, подчертан е центърът на композиция-
та и тя е ясна и проста. Композицията е пирамидална, диагонална или
хоризонтална в зависимост от целта и задачите, които си поставя
творецът.