Лекционен курс ГРАДОУСТРОЙСТВО – част 1.

ИСТОРИЯ
НА
ГРАДОУСТРОЙСТВОТО
Специалност АРХИТЕКТУРА – Курс ВТОРИ – Семестър ЛЕТЕН
Провеждане на лекциите: ЗАЛА Б 230 – ПОНЕДЕЛНИК 08:30 ч.

Лектор: арх. ЯСЕН КЬОСЕВ, катедра ГРАДОУСТРОЙСТВО

Конспект на ЛЕКЦИОННИТЕ ТЕМИ:

1. ИСТОРИЯ НА ГРАДОВЕТЕ. РАННИ

ПРОСТРАНСТВЕНИ СТРУКТУРИ. Възникване на
градовете. Локализация. Елементи. Структура.

2. ГРАДОВЕТЕ В АНТИЧНОСТТА. Древният изток и

Средиземноморието

3. СРЕДНОВЕКОВНИТЕ ГРАДОВЕ В ЕВРОПА. Изток и

Запад. Разцвет на търговските градове в късното
средновековие.

4. РЕНЕСАНС И БАРОК. Северна Италия. Рим.

Конспект на ЛЕКЦИОННИТЕ ТЕМИ (продължава):

5. НОВОТО ВРЕМЕ: градовете от епохата

на абсолютните монархии в Европа.

6. ГРАДОВЕТЕ ОТ ИНДУСТРИАЛНАТА ЕПОХА. Теория и

практика. Утопии и реалност.

7. УТОПИИ И КОЛОНИИ. Религиозни и урбанистични

утопии. Колонии и нови градове.

8. ГРАДЪТ НА XX ВЕК – ЧАСТ 1. Модернизмът в

архитектурата и градоустройството между двете
войни. Атинската харта.
Конспект на ЛЕКЦИОННИТЕ ТЕМИ (продължава):

9. ГРАДЪТ НА XX ВЕК – ЧАСТ 2. СЛЕД ВТОРАТА

СВЕТОВНА ВОЙНА – ЕВРОПА, СЪВЕТСКИЯТ СЪЮЗ И
САЩ. Възстановяване, индустриализация,
урбанизация, миграции. Новите градове.

10. ГРАДОВЕТЕ В БЪЛГАРИЯ – ЧАСТ 1. Балканите в

античността и Българското средновековие.

11. ГРАДОВЕТЕ В БЪЛГАРИЯ – ЧАСТ 2. Османско

владичество.

12. ГРАДОВЕТЕ В БЪЛГАРИЯ – ЧАСТ 3.

Освобождението и „Българското чудо“.
Конспект на ЛЕКЦИОННИТЕ ТЕМИ (продължава):

13. ГРАДОВЕТЕ В БЪЛГАРИЯ – ЧАСТ 4. НРБ от Втората

световна война до края на 1980-те.

14. Градовете в България – част 5. Краят на XX век и

поглед към днешния ден ...
Тема 4.
РЕНЕСАНС И БАРОК.
Северна Италия. Рим
Идеалният град, Пиеро дела Франческа, 1480-1490г.

Ренесанс.
Градовете на Северна Италия
1. Възникване на Ренесанса – 12 ключови точки:
1.1. „Предтечите“ на Ренесанса, „ренесансите“ на средновековието:
Каролингски ренесанс VIII-IX в., Ренесансът на XII в...
Органична връзка и приемственост между късното Средновековие и Ренесанса (XIV – XV в.)

1.2. Период на относително стабилен мир в Европа - 1450-1490г.

МИРЪТ В ЛОДИ между италианските държави - 1454г.
КРАЯТ НА СТОГОДИШНАТА ВОЙНА между Англия и Франция (1337-1453г.)
ХЕНРИ ТЮДОР побеждава Ричард III във „Войната на розите“ в Англия – 1485г.
Възкачване на Изабел Кастилска (1474г.) и бракът й с Фернандо Арагонски – завършване на
РЕКОНКИСТАТА – ПАДАНЕТО НА ГРАНАДА – 1492г.

1.3. Повторно населване и възстановяване.

Преодоляване на ДЕМОГРАФСКИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ЧЕРНАТА СМЪРТ – чумната епидемия
от 1348г, обезлюдените райони се заселват...
Преодоляване на КРИЗИТЕ В ПРЕХРАНВАНЕТО.
1. Възникване на Ренесанса...
1.4. Развитие на земеделието
Изсичане на гори, зърнопроизводство, разнообразие в културите...

1.5. Занаятчийско производство и манифактури:

 Тъкачно производство – традиционните центрове (Фландрия, Тоскана...)
обогатяват производството, появяват се и нови центрове в Ангрия, Лангедок, Испания,

„градско производство par excellence“ (Фернан Бродел);

 Добив и обработка на метали - Въвеждане на високите пещи в металургията

на Саксония, Харц и Тирол ;

 Производство на барут, модерно производство на бяло стъкло...;

 Добив на каменна сол, допълващ добива от атлантическите солници;

 Печатарството – интелектуален обмен, капиталовложения, заетост...

1. Възникване на Ренесанса...
1.6. Търговия и банково дело:

 Развити търговски центрове и мрежи - Ханзейски съюз;

 Търговски градове-републики в Северна Италия: Венеция,

Генуа, Флоренция ...

 въвеждане на менителницата, „начало“ на ценните книжа;

 Основаване на задгранични банкови клонове, международна

търговия и кредит, финансиране на властта и войната,
връзката между банкерство и политика...

 Големите финансово-политически „магнати“ на Флоренция:

Строци, Барди, Перуци, Ачиайоли, Медичи.
1. Възникване на Ренесанса...
1.7. Интелектуално развитие, университети:
 XIIIв. - Болоня, Париж, Оксфорд, Кеймбридж, Саламанка
 XIVв. - Прага, Краков, през Vв. - Около 40 университета в Европа...

1.8. Влиянието на Изтока:

Клавдий Птолемей
 Залязваща Византия – XVII събор Базел-Ферара-Флоренция-Рим –
(100-170)
1431-1449г. – Унията – походът на крал Владислав Ягело
(Варненчик);

 Клавдий Птолемей (100-170г.) от Александрия в Римски Египет –

„География“, „Алмагест“ – математически и астрономически
трактат;

 Картография и узучаване на гръцки език – Мануил Хризолорас и

Якобус Ангеликус във Флоренция ...

 Арабският и Османски изток:Обсерваторията в Галата и Тихо

Мануил Хризолорас
Брахе (1355-1415
Развитие на картографията довежда
до ново осъзнаване на
пространството ...
1.9. Корабоплаване и Велики географски открития.

 Пътуване отвъд Херкулесовите стълбове

(Гибралтар) – генуезци и каталонци – след 1300г.

 Откриване на Канарските о-ви - 1312г,

Азорски о-ви – 1420г,
о-ви Мадейра – 1341г.

 Новият свят – през 1492г. Христофор Колумб

(порт.) открива непозната суша, смятайки,
че това е Индия...

 Америко Веспучи (ит.) - пътувания 1497-1504г. –

осъзнаване на Америка като самостоятелен
континент.
1. Възникване на Ренесанса...
1.10. Разцвет на градовете и развити управленски структури:

Възход на градските общини от Късното средновековие

 ФЛОРЕНЦИЯ:
Градски съвет – Синьория,
Управител – Гонфалониере

 ВЕНЕЦИЯ:
държавен глава - Дож
(изборна доживотна длъжност)...
Институции: Градски съвет, Прокуратори...
 МИЛАНО, СИЕНА, ПИЗА ...
ГЕРБЪТ НА МЕДИЧИ:
Топки от бодугана на РИЦАРЯ АВЕРАРДО,
лекарствени ТАБЛЕТИ на аптекар или ...
МОНЕТИ на сарафски тезгях

 Покровителството на изкуствата и архитектурата...

1. Възникване на Ренесанса...
1.11. Религиозни трансформации:

 Авиньонското папство - 1309-1377г.

Западната схизма - 1378-1417 г.

 Реформацията в Северна Европа – Мартин Лутер (1483-1546),

Жан Калвин (1509-1564),
95-те тезиса на Лутер – църквата във Витенберг, 31 окт. 1517г.

 Католическа контрареформация
Начало - Събор в Трент - 1545-1563г., завършеност на процеса -
договор от Аугсбург (1555г.) след Тридесетгодишната война и религиозно
разделяне на Европа – Cuius regio, eius religio.
Управленските институции на Венеция
(по Б. Бенасар, Ж. Жакар)
1.12. Култура и изкуство на Ренесанса (вж. Якоб Буркхарт):

 Античният идеал

 Хуманизъм, рационализъм, светски дух

 Енциклопедичните личности на Ренесанса

 Перспективата и визуалните изкуства, осмисляне на

тримерното пространство

 Архитектурата сред творческите прояви на uomo iniversale

 Джото ди Бондоне Леон Батиста
(1267-1337) Алберти
(1404-1472)

Леонардо Джорджо
да Винчи Вазари
(1452-1519) (1511-1574)

Микеланджело Филипо
Буонароти Брунелески
Симони (1377-1446)
(1475-1564)

Рафаело Санти, Донато д`Анджело Браманте, Джулиано да Сангало ...

2. Теории за града – модели за Citta Ideale -
Идеалният град
Пространствените отражения на социалното реформаторство –
трудът на Томас Мор „Утопия“, изд. от Еразъм в Льовен (1516)
ou-topos (никое място) – eu-topos (добро място)

2.1. Град и простраство – идеите на Леонардо за областта Лацио...

2.2. Пространствен модел за града;

2.3. Улична мрежа и квартална структура;

2.3. Фортификация и инженерна инфраструктура;

2.4. Градски център;

2.5. Значение на теоритичните модели за идеален град:

 Обобщават и развиват моделите за нови градове от Средновековието –

напр. бастидите във Франция;

 практически реализации - Палма Нуова, Ла Валета;

 проектиране на градове-крепости и колониални градове;

 източник на законодателни модели –

испанските Leyes de Indias - Закони за Индиите.

Идеята за централна композиция в архитектурата:
 Горе – проектът на Браманте за Сан Пиетро в Рим,
 Вляво - Храм в Сфорцинда,
параклис в болницата Оспедале Маджоре в Милано,
храм в Загалия – проекти на Филарете,
 Вдясно – проект на Леонардо за църква с централна композиция
Идеалният град на
Буонаюто Лорини,
1537/40-1611

Идеалният град
на Джорджо
Вазари, 1511-1574

Идеалният град
Сфорцинда –
Антонио Аверулино
(Филарете),
1400-1469

Идеалният град
на Винченцо Скамоци,
1548-1616
ПАЛМА НУОВА,
град-крепост на
Венецианската
република, 1593г.,
след победата над
османците при
Лепанто, 1571г.
Леон Батиста Алберти
(1404-1472)
„Десет книги за архитектурата“

 ОПИТ ЗА ЦЯЛОСТНА ТЕОРИЯ ЗА

ИЗГРАЖДАНЕТО НА ГРАДА
 МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ, ОРИЕНТАЦИЯ,
ФОРМА НА ПЛАНА НА ГРАДА
 ОТЧИТАНЕ НА МЕСТНИТЕ УСЛОВИЯ НА
ЛАНДШАФТА (КЛИМАТ, ТЕРЕН И ДР.)
 ПРАВИ УЛИЦИ “...ЗА ДА СЕ ОТСТРАНЯТ
ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ОТБРАНА НА
ВЪСТАНАЛОТО НАСЕЛЕНИЕ СРЕЩУ
ВОЙСКАТА...”
3. Развитите на градовете – средища на
Ренесанса в Италия.
3.1. Планова структура и улична мрежа.
Приемственост, продължително развитие на базата на антични и
средновековни структури.

3.2. Градски център и площади.

Ренесансови ансамбли в основните публични пространства на града.
Емблематични примери: Площад „Санта Анунциата“, улица „Уфици“...

3.3. Жилищни квартали.

Развитие на жилищната архитектура, БЕЗ ПОДМЯНА на улично-кварталната
структура, наследена от Късното средновековие.
Ренесансовият благороднически дом – ПАЛАЦО (връзката с „Палатин“).
3.А. Ф Л О Р Е Н Ц И Я
3.1.А. Флоренция:
Планова
структура и
улична мрежа:

 вграждане на
античното
ядро в
късносредно-
вековния и
ренесансов
град
3.2.А. Градски център:
Религиозният център на
Флоренция:
Санта Мария дел`Фиоре –
Арнолфо ди Камбио, XIII в.
 Камбанарията – Джото,
 Куполът – Брунелески,
 Вратите на Баптистерия – Гиберти
Площадът около Санта Мария дел`Фиоре:
 Антични „кардини“ от правоъгълната римска матрица – осите на
Калцайоли, Торнабуони (ляво)
 Средновековни радиални направления - Виа дей Серви (горе, дясно) ...
Вратите на Баптистерия – „Вратите на рая“
Лоренцо Гиберти (1378-1455)
 Шедьовър на релефното изображение
 Постижение в технологията на бронзолееенето
ПАЛАЦО ВЕКИО,
1298-1314г.

Арнолфо ди Камбио
(ПЛОЩАДЪТ презд Палацо Векио е
относително малък (0,008км2), С
НЕПРАВИЛНА Г-ОБРАЗНА ФОРМА,
получен, чрез премахване на стари жилищни
структури – фамилията Франджипани)

Управленско-административен център
на града, седалище на Градския съвет –
Синьорията
ЛОДЖИЯ ДЕЙ ЛАНЦИ, 1370 – 1382 г., Франческо Таленто
Площадът на Синьорията
Обвързване на структурните ядра на центъра:
 улица Калцайоли свързва катедралния площад с площада на Синьорията,
 улица Уфици (дело на Вазари, 1560-1574г.) свързва площада на Синьорията с
Понте Векио
ПОНТЕ ТРИНИТА – най-
старият мост с
елиптични арки
ПОНТЕ ВЕКИО – средновековен мост, търговско застрояване
(първоначално месари, после – златари)
Нов елемент (надстрояване):
Пасажът на властта (от Палацо Векио до Палацо Пити)
ИДЕАЛНИЯТ ГРАД НА ЛЕОНАРДО:
УЛИЦАТА като сноп от успоредни вектори за придвижване -
хора от различни съсловия, превозни средства, воден транспорт,
техническа инфраструктура...
ПОНТЕ ВЕКИО – покритият пасаж, носен от каменни конзоли,
запазва по-ранно застрояване
Мостът като търговски пасаж - средновековна пазарна улица
“САНТА АНУНЦИАТА”-
ренесансова площадна форма:
 Единна архитектурна рамка -
 Църквата С. Анунциата, Оспедале
дели Иноченти, Брунелески, 1419-
1444г. (първият детски приют),
 Обща корнизна височина,
 Единен образ,
 Равнопоставеност на елементите,
 Свободен център (по-късно, при
създаването на херцогството
Тоскана, центърът е зает от конна
статуя на Козимо I)
Площад и църква „САН ЛОРЕНЦО“:
 Филипо Брунелески – капела Медичи, 1419-
1428г.
 Микеланджило Буонароти – Нова
сакристия (гробница на Джулиано и
Лоренцо Медичи, 1526-1533г.)
 Микеланджило Буонароти – Библиотека
Лауренциана, същият период)
 Проект за входна фасада на цълквата.
Площад и църква „САН ЛОРЕНЦО“:
 Пазарен площад с Г-образна форма
3.3.А. Жилищни квартали.
 Развитие на жилищната архитектура, БЕЗ
ПОДМЯНА на улично-кварталната структура,
наследена от Късното средновековие.

 Ренесансовият благороднически дом – ПАЛАЦО

(връзката с „Палатин“).

 МОНУМЕНТАЛНОСТ;

 РУСТИФИЦИРАНА КВАДРОВА ЗИДАРИЯ;

 „ГРАДСКА КРЕПОСТ“;

 МАТЕРИАЛИ ВЪВ ФЛОРЕНТИНСКАТА

АРХИТЕКТУРА – камък в два цвята (С. Мария
дел`Фиоре), или един материал със степенуван
мащаб и релеф на квадрите (жилищните сгради).

Палацо Строци, 1489-1538г.

Бенедето да Маяно, Джулиано да Сангало
Палацо Ручелаи, 1446-1451г.
Леон Батиста Алберти
Палацо Пити, 1458г.
Филипо Брунелески
Градината Боболи, 1549г.
Николо Триболо
3.Б. ВЕНЕЦИЯ
3.1.Б. Планова структура и улична мрежа.

 Венеция е основана
през V в.
 По-ранни сведения за
рибарски селища по
островите на
лагуната;
 Островната позиция
предоставя отбрана в
епоха на нашествия
(хуни, готи и др.)
 Търговски център с влияние в целия
средиземноморски и европейски свят;
 Сложна културна идентичност - силно
византийско влияние, заедно със
западното романско и готическо
развитие;
 Специфика на “ВЕНЕЦИАНСКИЯ СТИЛ”:
oПреходни пространства – лоджии,
колонади, галерии... „отвореност на
фасадите;
oПолихромия, мозайки, инкрустация;
oНаситен пластичен детайл;
oОтносително удребнен мащаб.
 Теренните условия
диктуват уникално
решение за улична
мрежа и квартална
структура
 Прокопаване на
канали;
 Фундиране с пилоти
(дървени и масивни –
от каменна зидария)
3.2.Б. Градски център.

X в. Първоначално построяване на ДВОРЕЦА НА ДОЖИТЕ,

заобиколен с канал
Дворецът на дожите,
рисунка от XIV в.
XI в. – катедралата “САН МАРКО”
“САН МАРКО“ –
пластичен детайл,
полихромия
“САН МАРКО“ –
връзка на пластичния
екстериор с
площадното
пространство
През X – XI в. се локализира градският център,
пл. Сан Марко и Пиацетата.
XII ВЕК – НА ПИАЦЕТАТА СА ПОСТАВЕНИ ДВЕ
КОЛОНИ, ДОНЕСЕНИ ОТ КОНСТАНТИНОПОЛ,
ЗАВЪРШЕНА Е ЦЪРКВАТА “САН МАРКО”

1310г. – ПРЕУСТРОЙСТВО
НА ДВОРЕЦА НА ДОЖИТЕ

1264 – 1406г. – ПЛОЩАДЪТ И ПИАЦЕТАТА СА

ПОКРИВАНИ С КАМЕННИ ПЛОЧИ ТРИ ПЪТИ

1496 – 1517г. – ПИЕТРО ЛОМБАРДО И

УЧЕНИЦИТЕ МУ, СТАРИТЕ ПРОКУРАЦИИ

XVI ВЕК – ЯКОПО САНСОВИНО ПОСТРОЯВА НА

ПИАЦЕТАТА, СРЕЩУ ДВОРЕЦА НА ДОЖИТЕ
БИБЛИОТЕКАТА „САН МАРКО“,
ВИНЧЕНЦО СКАМОЦИ – НОВИТЕ ПРОКУРАЦИИ НА
ПЛОЩАДА

888г. – КАМПАНИЛАТА, ОБНОВЕНА ПРЕЗ 1329г.

1329г. – ОКОНЧАТЕЛЕН ВИД
 ПЛОЩАДЪТ “САН МАРКО” - продължително изграждане и разнообразно
авторство;

 НЕ Е ТИПИЧЕН РЕНЕСАНСОВ ПЛОЩАД (за разлика от “САНТА АНУНЦИАТА”);

 Елементи от ГОТИКАТА, ВИЗАНТИЙСКОТО ВЛИЯНИЕ И РЕНЕСАНСА.

“КОНТРАСТЕН”, РАЗЛИЧНО ВЪЗДЕЙСТВАЩ ПРИ РАЗЛИЧНИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ.

 АРХИТЕКТУРАТА НА ВЕНЕЦИЯ:
 ИЗОБИЛИЕ И ПИЩНОСТ
 КОНТРАСТИ В ОБРАБОТКАТА НА ФАСАДИТЕ - ГЛАДКИ СТЕНИ СЕ
РЕДУВАТ С АЖУРНИ ГОТИЧЕСКИ АРКИ
 Специфична улична мрежа – ВОДНИ КАНАЛИ.
МОСТЪТ “РИАЛТО” – първоначален понтонен мост - 1181г;
Развитие на пазара Риалто на източния бряг на канала;
Построяване на дървен мост - 1255г;
Срутвания - 1444г. и 1524г.„
Масивен мост, Антонио да Понте, 1591г.
МОСТЪТ НА
ВЪЗДИШКИТЕ
3.3.Б. Жилищни квартали.
Особености на архитектурата на венецианските благороднически
домове - палацо. Сравнение с флорентинските примери.
4. Градовете на Ренесанса в Италия.
Градски елементи – носители на промяната
4.1. Улична мрежа и квартална структура:
Теоритични иновации (идеалните градове), НО
ПРИЕМСТВЕНОСТ в реалното развитие на градовете:

Развитие на ИСТОРИЧЕСКИ ФОРМИРАНАТА УЛИЧНА МРЕЖА,

вграждане на АНСАМБЛИ С ГЕОМЕТРИЗИРАНА ОБЕМНО-

ПРОСТРАНСТВЕНА КОМПОЗИЦИЯ в публичните пространства на
градския център – участъкът на властта, търговският
център, катедралният площад.

Цялостно прилагане на теоритичните модели:

Палма Нуова...
ФЛОРЕНЦИЯ
4.2. Градският център:
Тенденции към единство на градската стуктура:

Обвързване на публичните пространства - участъка на властта,

търговския център, катедралния площад.

ГРАДСКИ ПЛОЩАДИ с правилна форма, единна архитектурна

рамка, сходство с античната АГОРА,
Хуманистични представи,умерен („човешки“) мащаб,
Липсват изявени монументални акценти,
Център на композицията сякаш е общността от хора, която го
обитава...
АСКОЛИ ПИЧЕНО
Пиаца дел Пополо
ПИЕНЦА
Пиаца дел Кампо, Бернардо
Роселино, 1409-1464г.
Катедралата и палацо
Пиколомини оформят
площадното пространство

СИЕНА
Пиаца дел Кампо
ФЛОРЕНЦИЯ

Свързани елементи в градския

център:
 Катедралният площад;
 Площадът на синьорията;
 Улица „Уфици“ и р. Арно
ФЛОРЕНЦИЯ, „САНТА АНУНЦИАТА“
ВЕНЕЦИЯ, “САН МАРКО“
Постепенно превръщане на градските
КЛАДЕНЦИ, ЧЕШМИ И ПОМПИ в
декоративни елементи – ФОНТАНИ
ФЛОРЕНЦИЯ,
ПЛОЩАДЪТ НА СИНЬОРИЯТА –
ЛОДЖИЯ
НОВ ТИП ПЛОЩАД – “ЗАЛА”, „АГОРА“, „ФОРУМ“...
 Пропорции, близки до златното сечение

ИЗУЧАВАНЕ НА ОПИТА
НА АНТИЧНИТЕ МАЙСТОРИ:
 трудовете на Витрувий,
 Римските форуми...

ЗАСТРОЯВАНЕ НА ПЛОЩАДА
 единен сграден фронт,
 еднаква корнизна височина,
 обща архитектура,
 рамка от еднакви колонади.
НОВ ТИП УЛИЦА: Страда Нуова, Генуа: замислена
като градско разширение с 10 нови палатиални
сгради, някои от тях проектирани от Галеацо Алеси.
Улично пространство С ПРАВИЛНА ФОРМА,
застрояване С ПОЧТИ ЕДНАКВА ВИСОЧИНА,
СТИЛОВО ЕДИНСТВО...
ГРАДСКИ СИЛУЕТ
 Появата на Дуомо – катедралата с голям елипсовиден купол,
тенденция към обединяване на градския силует.
Площад и катедрала Сан Пиетро и Кастел Сант Анджело, фрагмент от карта на Рим,
Джанбатиста Ноли, 1692-1756г.

Барок.
Рим в епохата на Барока
1. Барокът в Италия
Религиозни трансформации
през XVI и XVII в. Утвърждаване
на Рим като цетър на Папската
държава.
 Авиньонското папство - 1309-1377г.
 Западната схизма - 1378-1417 г.
 Реформацията в Северна Европа – Мартин Лутер (1483-1546), Жан Калвин
(1509-1564), 95-те тезиса на Лутер – църквата във Витенберг, 31 окт. 1517г.
 Католическа контрареформация
Начало - Събор в Трент - 1545-1563г., завършеност -
договор от Аугсбург (1555г.) след Тридесетгодишната война и религиозно
разделяне на Европа – Cuius regio, eius religio.

Разцвет на изкуствата, архитектурата и градското строителство в

Рим като Католически център.
 Издигане на 327-тонния
обелиск на пл. Сан Пиетро,
Имперското величие
под ръководството на
на Рим като център Доменико Фонтана (1586)
на Папската Държава
2. Големите творци от епохата на Барока
Джан
Микеланджело
Лоренцо
Буонароти
Бернини
Симони
(1598-1680)
(1475-1564)
Франческо
Боромини
Доменико
(1599-1667)
Фонтана
(1543 –1607)
Пиетро да
Карло Фонтана Кортона
(1634/8–1714) (1596/7-1669)

Карло Райналди, Франческо де Санктис, Филипо Рагуцини ...

3. Бароковото градоустройство на Рим
1-Площад Дел Пополо;
2-Испанската Стълба;
3-Мавзолей на Август;
4-Сан Карло але Куатро Фонтане;
5-Площад Колона;
6-Площад Квиринале;
7-Порта Пиа;
8-Площад Санта Мария Маджоре;
9-Сан Джовани ин Латерано;
10-Колизеят;
11-Капитолийският площад;
12-Пантеонът;
13-Площад Навона;
14-Площад Фарнезе;
15-Кастел Сант Анджело;
16-Площад Св. Петър;
17-Ватиканът;
18-19-ул. Рипета;
18-20-улица Корсо;
18-21-ул. Бабуино;
22-22-ул. Систина;
23-23-ул. Номентана;
24-24-ул. Карло Алберто;
25-25-ул. Мерулана;
26-26-ул. Сан Джовани ин Латерано;
27-27-ул. Джулиа.
Строителството през периода на
управление на Сикст IV, 1471-1484г.
и Юлий II, 1503-1513г.
Строителството през периода на
управление на Лъв X, 1513-1521г.
Планът на папа Сикст V, 1585-1590г.
От ренесансовата концепция за статично, затворено в себе си пространство се
преминава към динамика на композицията и взаимна обвързаност на елементите,
преливане на пространствата.
Обвързване на новите елементи (улици и площади) в единна система от
обществени пространства в градския център
ПИАЦА ДИ КАМПИДОЛИО, Микеланджело,1536–1546г.
ПИАЦА ДЕЛ ПОПОЛО:
 Античният Фламиниев път;
 Църквата Санта Мария дел Пополо, XII в;
 Порта дел Пополо,1475г, 1565г, вътрешна фасада с
надпис в чест на Кристина Шведска – Бернини, 1655г.
 Обелиск, издигнат от Д. Фонтана, 1589г.
 Окончателен проект - Джузепе Валадие, 1811-1822г.
ПИАЦА ДЕЛ ПОПОЛО – „БАРОКОВО ТРИЛЪЧИЕ“
от улици: Корсо, Бабуино, Рипета;
Санта Мария дел Мираколи и Санта Мария дел Монте Санто,
Карло Райналди и Джанлоренцо Бернини, 1662-1679г.
Поглед от хълма ПИНЧО – подстъп към парка Боргезе
ЦЪРКВА САНТА МАРИЯ ДЕЛА ПАЧЕ,
Пиетро да Кортона, 1656-1657г.
Пластично вдаване на сградата в площада
САН КАРЛО АЛЕ КУАТРО ФОНТАНЕ, Франческо
Боромини (1638-1641), фонтаните – Доменико
Фонтана и Пиетро да Кортона (1588-1593)
Проектът за ВИА ПИА И ПОРТА ПИА, Микеланджело,
управлението на папа Пий IV, средата на 1550-те
Площад и ЦЪРКВА САНТА МАРИЯ МАДЖОРЕ:
 Базилика от V в;
 Дебатът на Св. Константин Кирил срещу
триезичната догма IX в;
 Камбанария XII в;
 Барокова фасада, Фердинандо Фуга, 1540-те,
 Обелиск, издигнат от Д. Фонтана, в
управлението на Сикст V - 1587г.
ПИАЦА НАВОНА (стадион на Домициан – I в.)
 Църква Сант`Аньезе, Джироламо и Карло
Райналди, Ф. Боромини, 1652г.
 Папа Инокентий X (Памфили)
 Палацо Памфили, Джироламо Райналди,
1650г.
 Фонтанът на четирите реки –
Джан Лоренцо Бернини, 1651г.
ПИАЦА ДИ САНТ`ИГНАЦИО, Филипо Рагуцини (1680-1771)
ДИ САНТ`ИГНАЦИО, макет на
непостроения купол
и рисуван „фалшив“ купол в интериора
СТАРАТА БАЗИЛИКА САН ПИЕТРО - от времето на Константин (IV в.)
НОВАТА КАТЕДРАЛА САН ПИЕТРО – хронология и автори:

Донато Браманте, 1506г.

Джулиано да Сангало, Фра Джокондо, Рафаело Санти, 1513г.

Балтазаре Перуци, 1520г.

Джулиано да Сангало Младши, 1536г.

Микеланджело, 1547г, проект за купола

Джакомо дела Порта и Доменико Фонтана завършват купола, 1590г.

Карло Мадерна, 1602г. – Западната част и входната фасада,

Джан Лоренцо Бернини, 1656-1667г. – площад и ансамбъл.

АНСАМБЪЛЪТ САН ПИЕТРО:
Пиаца Рустикучи,
Пиаца Обликва
и Пиаца Рета
КОЛОНАДА (горе), СКАЛА РЕДЖИА (вляво)
БЕЛВЕДЕРЕ, Донато Браманте, 1505г.
(непосредствено до Сан Пиетро и
Апостолическия дворец)
БЕЛВЕДЕРЕ,
Донато Браманте, 1505г.
(непосредствено до Сан
Пиетро и Апостолическия
дворец)
БЕЛВЕДЕРЕ („ДВОРЪТ С ШИШАРКАТА“), Донато Браманте, 1505г.
Силует с изглед на север, показващ динамика в нивата:
 Ренесансовата концепция за единствена и стационална точка за възриемане на
композицията;

 Аналог от времето на Елинизма – Светилище на Фортуна в Praeneste

(Палестрина, на 35км от Рим).
ФОНТАНЪТ ТРЕВИ:
 Акведуктът Аква Вирго,
19г. пр. Хр.
 Фонтанът – проектиран и
започнат от Никола Салви и
завършен
от Пиетро Браки, 1762г.
ПИАЦА ДИ СПАНЯ:
 Виа Кондоти – по трасе на антична канализация;
 Понте ди Рипета – вдхновение за стъпаловидната форма
 Фонтана дела Баркача, от Бернини-баща;
 Испанската стълба (с френски заем) – Алесандро Спеки и Франческо де Санктис,
1721-1725г.
 Пиаца Минянели - Коледжо ди Пропаганда Фиде, Л. Бернини и Ф. Боромини, 1626г.
4. Ключови характеристики на градоустройството
от епохата на Барока:
 Приемственост в класическия архитектурен речник;
 Динамична форма и композиция (за разлика от ренесансовия
период);
 Отворени и взаимообвързани пространства;
 Симетрия и насоченост в площадните композиции;
 Площадът като театрална сцена (перспективни ефекти...)
 Монументалност и внушение, подобно на римските форуми...
 Бароковото преустройство на Рим обхваща цялостната
градска структура в система от главни улици...