Културна история на Франция 18 – 21 век

18 Век

Просвещение:

Във Франция Просвещението започва със смъртта на Луи ХІV през 1715 г. За пионер
на френското Просвещение се смята Шарл Луи дьо Монтескьо (1689 – 1755). Имануел
Кант дава една от най-известните дефиниции: „Способността на човека да използва
собствения си разум, за да излезе от състоянието на несъвършенство“. Просветителите
критикуват феодалната абсолютна монархия, съсловните привилегии, теокрацията,
обявяват феодалния строй за неразумен, издигат идеите за равенство пред закона.
Френското просвещение се определя като втори етап на „вика на разума“.

Всички френски просветители са Хуманисти. Принципите на Просвещението се

проявяват в епохалното дело на Дьони Дидро (1713 – 1784) и Жан Даламбер (1717 –
1783) – „Енциклопедията“, писана и издавана в продължение на 30 години. Този пръв
по рода си опит не само показва прагматичността и почитанието към науката в
просветителите, но и техният стремеж да обхванат всяка сфера на научното знание.
Появата на първия том на Енциклопедията през 1751 г. символизира началото на ново
отношение на човечеството към заобикалящия го свят. В началото отношението на Луи
ХV към просветителите и конкретно към Енциклопедията е положително, но щом става
ясно, че тя съдържа критики към постулатите на църквата, а в по-късните томове – и
към принципите на абсолютната монархия, идва ред на санкциите.

Литература и изкуство:

Шарл Луи дьо Монтескьо (1689 - 1755) - Френски класицист. Според него всички
произведения на изкуството имат общи правила. Нищо в човешката природа не е
определено от Бог или от другиго.

Волтер (1694 - 1778) - Неговите възгледи съдържат целия класически репертоар:

правилата, рационализма, строгата йерархия на жанровете и трите единства /време,
място и действие/. Волтер постепенно формира цялостна критика на Католическата
църква.

Дени Дидро (1713 - 1784) - Според него целта на драматичното изкуство е “да
внушава на хората любов към добродетелта и отвращение от порока”; добродетелта е
за народа, а порока - за аристокрацията. Според него най-важен е жанрът на
сериозната, прочувствена, нравоучителна драма. Той иска театралните ефекти да се
заменят с картини от живописта и да се замени изобразяването на характери с
изобразяване на обстоятелства.
 Жан-Жак Русо (1712 - 1778) - Според него неравенството при разпределението на
свободата, собствеността и щастието е зло, породено от такива цивилизовани
институции като собствеността и монархията. Най-великото оръжие на Русо в неговата
персонална война е издаденият през 1762г. „Обществен договор”.

19 Век

С плебисцит (гласуване) е приета нова конституция (1800). Тя поставя начело на

държавата съвет от трима консули, от които първият (Наполеон Бонапарт) е с много по-
големи правомощия. Генералът сключва с папата нов конкордат. Той се възползва от
повишения авторитет и се обявява за пожизнен консул. С помощта на отбор от юристи
той създава прочутия Граждански кодекс (Code Napoleon), където с ясен и прост език са
описани всички права и задължения на хората. Крайностите на революцията са
отхвърлени, но смислените неща са запазени.

Наполеоновата Империя - През 1804 г. Наполеон си присвоява императорска титла.

С това на първата френска република се слага край. През 1807 г. сключва мир с руския
император Александър І в Тилзит. Той се жени за австрийската принцеса Мария-Луиза.
През 1811 г. тя му ражда син, известен като Наполеон ІІ.

1848 г. - Въоръжени сблъсквания на работниците, студентите и занаятчиите с

полицията. Засилват се революционните настроения.

1850—1893 г. - Ги дьо Мопасан, френски писател, критически реалист. Написва над

300 разкази и повести: „Лоената топка“, „Сестри Рондоли“, „По водата“ и др. Романи:
„Един живот“, „Бел ами“, „Силна като смъртта“ и др.

1855 г. - Първата световна промишлена изложба в Париж.

1871 — 1922 г. - Марсел Пруст, френски писател — романист, поет, есеист. Шедьовър
е цикълът романи под общо заглавие „По следите на изгубеното време“ — широка
панорама на живота и упадъка на френската аристокрация в края на XIX и началото на
XX в.

1871 —1945 г. - Пол Валери, френски поет. Автор на „Албум стари стихове“, „Младата
орисница“, „Очаровани“ и др.

1876—1936 г - Луи Блерио, френски инженер, авиоконструктор и летец, пионер на

авиацията. Строи планери и самолети. Прелита пръв Ламанш със самолет (1909 г.).

1889 г. - Голямо световно изложение в Париж. Построена е Айфеловата кула.

Бел Епок - период от европейската история, датиран приблизително между края на

Френско-пруската война (1871 г.) и началото на Първата световна война (1914 г.).
Характеризира се с ускорен технически прогрес, икономически растеж, мир в
политическите отношения, разцвет на културата и изкуството в много европейски
страни, преди всичко във Франция и Великобритания. Това е златната епоха на
автомобилостроенето и въздухоплаването, малките кафенета и кабарета, време на
разцвета на фотографията, зараждането на киното, значителни успехи на науката,
археологията и модернизма в изкуството. В изкуството това е епохата на кубизма,
експресионизма и ар нуво.

20 Век

1900 г. - Световно изложение в Париж, посетено от 50 млн. души. Влиза в

експлоатация парижкото метро.

1905 г. - Отделяне на църквата от държавата. Държавата престава да отпуска

средства за издръжка на църквата.

1913 г. Реймон Поанкаре става президент.