Уилиам Джон Томс е английски писател и колекционер на народни знания.

Роден е на 16
ноември 1803г. в Лондон. Работи като антиквар, а по-късно и като библиотекар в Камарата на
Лордовете. Той въвежда понятието фолклор. В писмо до британското литературно списание
„The Athenaeum“ през 1846г. обяснява идеята си. В последствие в списанието се появява и
колона „Folk-Lore”, в която се публикуват народни приказки, легенди и митове.
Новосъздадената дума – „folklore” произлиза от саксонските думи “folk” – народ и ‘’lore’’ -
знание, мъдрост. Този нов термин заменя използването на различни други като „популярни
антики“ и „популярна литература“. Уилиам Томс е и главен член на „The Folklore Society” –
oрганизация, основана през 1878г., занимаваща се с изучаването на фолклора.

За мен фолклора е една изключително интересна област, защото отразява характера на

населението - дадена общност от хора, живеещи на една територия през дадена епоха.

Фолклорът е огромно богатство и има много важна роля за запазването и формирането на

нацията. Бразилския фолклор се формира от взаимодействието три вида групи. Това създава
една много интересна и колоритна култура.

Населението на Бразилия се състои от коренните жители (индианци), африкански роби и

европейски преселници.

„При пристигането на португалците през 1500 г. се смята, че сегашната територия на Бразилия е

била обитавана от 2 милиона туземци, от север на юг. Местното индианско население е било
разделено на големи нации, съставени от няколко етнически групи, по-важните от които са:
тупи-гуарани, макроже и арауак. Индианците тупи са били „първите местни жители, които са
имали пряк контакт с колонизаторите“. Земята сега известна като Бразилия е заявена от
Португалия през април 1500 г., с пристигането на португалския флот под командването на
Педру Кабрал.“… „Колонизацията започва през 1534, когато португалският крал Жуау III
разделя територията на дванадесет наследствени капитании, но скоро този режим започва да
става проблематичен и през 1549 г. кралят назначава един генерал-губернатор за управление
на цялата колония. Португалците асимилират някои от местните племена, докато други са
заробени или избити в дълги войни или от европейски болести, за които те не са имали
имунитет.“ 1

В средата на 16 век, захарта, добивана от захарната тръстика, става най-важният износен

продукт на Бразилия и за да се справят с нарастващото търсене в международен план,
португалците започват да докарват роби от Африка, главно от Ангола. 2

За периода 1501 – 1866г. португалците пренася 4,9 милиона поробени африканци в Бразилия –
повече от всяка друга страна в света.3 Не случайно и най-големият пазар за роби се е намирал в
Рио де Жанейро.4

„Приносът на индианците към бразилската музика бил доста по-малък в сравнение с богатата
африканска култура.“ 5

1
История на Бразилия. Уикипедия. (посетено на 10.10.2022г.) https://bg.wikipedia.org/
2
История на Бразилия. Уикипедия. (посетено на 10.10.2022г.) https://bg.wikipedia.org/
3
Svalery in Brazil. Wikipedia. . (посетено на 10.10.2022г.) https://bg.wikipedia.org/
4
Робството в Бразилия. Уикипедия. (посетено на 10.10.2022г.) https://bg.wikipedia.org/
5
Magalhaes, Marcelo. The Brazilian Choro : It’s History and Structure. In – “Ars Inter Culturas”, Rochester 2014.
p. 79-93