34.

Робство през новото време

1. Какво е робство
Робството е обществено-политическа система, при която хора, наричани роби, са
разглеждани като собственост на други хора, наричани робовладелци. Робите не притежават лична
свобода и са експлоатирани за принудителен труд. Те могат да бъдат купувани, продавани или
притежавани от момента на своето залавяне, покупка или раждане. Лишени са от право да се
придвижват, да отказват да работят, да искат заплащане на труда си. В някой правни системи
собствениците имат право да ги изтезава или убива. Робството е известно от дълбока древност, но
се проявява в различни форми при различните общества. Робството не изчезва, а се запазва и през
Модерната епоха, която се подновява по време на колонизацията на Америка.
2. Робството през XIX век.
През 18 век против робството св обявяват много от дейците на Европейското просвещение,
я през 19 век много от европейските правителства признават необходимостта от негово
премахване. През 1807 г. е забранен вносът на африкански роби в САЩ и британските колонии.
Развива се движение на аболиционистите, които пропагандират отмяна на робството. През 1833 г.
То е напълно забранено в Британската империя. В САЩ робите не могат да сключват договори, да
имат недвижима собственост, да напускат плантациите, да купуват и продават стоки, да се събират
без бял, да носят оръжие или да свидетелстват в съда. В много щати е незаконно да бъдат учени да
четат и пишат. След Гражданската война робството в САЩ е ликвидирано с 13 поправка на
Конституцията.
Особена форма на робството е крепостничеството, което се запазва в Европа до средата на
19 век. През 18 век търговията с крепостни процъфтява. Най-скъпо се продават селяните, които
имат занаят, или момчета пращани за войници. До 19 век това е често срещана практика в Русия.
През 1861 г. император Александър II освобождава крепостните за което е наречен Цар
Освободител.
3. Робството в Османската империя
Робството в Осминката империя се запазва до средата на 19 век. Това са т. нар. домашни
роби, набирани от военнопленничество, отвличания, търговия и др. В хода на османското
завоевание аристокрацията на българите и другите балкански народи е унищожена или
асимилирана. Селяните са обложени с данъци. Като данъкоплатци християните се ползват с
правото на собственост, наследяване и придвижване, от които робът е бил лишен. Независимо от
това българите и другите християнски балкански народи са били отвличани в робство и продавани
на робските пазари в Истанбул и Близкия изток. В „История славянобългарска“ Паисий
Хилендарски нарича оманското владичество „иго“ и „робство“ и въвежда трайно тези термини в
българската история. Паисий ги използва и по отношение на гръцкото културно влияние. През
Възраждането заможните българи имали право да пътуват свободно и немалко получавали
образованието си в чужбина. Просветените българи възрожденци използват думата „робство“, за
да изтъкнат необходимостта от национално самоопределение и политическо освобождение. През
19 век изразът „турско робство“ е възприет от дейците на освободителното движение и е използван
за мобилизиране на българската нация в борбата ù за политическа независимост. Този израз се
открива и в текстовете на Любен Каравелов и Христо Ботев. В един учебник на Тодор Шишманов
(1873) българската история е разделена на 7 периода като шестия приключва с покоряването на
българите през Второто българско царство от турците. Образът на османската държава като
империя на робството и насилието е затвърдена в литературните творби от епохата на
Възраждането като романа
„Под игото“ на Иван Вазов.