10. Начало и първи етап на Френската революция 1789 – 1792 г.

Свикването на Генералните щати

- Управлението на Луи XVI довежда до рязко изостряне на социалните противоречия във
Франция, предизвикани от задълбочаващата се финансова криза. Разточителството на
кралския двор, военният съюз на Франция с младата американска република срещу
Англи, природните бедствия окончателно изпразват хазната. С благословията на крал
пръв физиократът Тюрго се заема с непосилната задача да спасява френската
икономика. Той установява свободна търговия със зърнени храни, премахва цеховете с
тяхното средновековна регламентация и дори замисля облагането на
привилегированите с данъци оглед да се внесе известна справедливост в издръжката
на държавата.

- Неговите реформи довеждат до поскъпване на хлюба и на зърнените храни, а

вследствие на лошата реколта предизвикват недоволството на селяните и
манифактурните работници в градовете. Гладните тълпи в Париж настояват за оставката
на министъра реформатор и открито отправят заплахи. Луи XVI отстъпва и сменя Тюрго.

- Амбициите на новия финансов министър Некер да въведе ред в държавните финанси

тръгват от друга посока. Той налага стог режим на икономии и дори си позволява да
ограничи щедрите ренти и пенсии, които кралското семейство раздава на своите
приближени. Той преустановява редица плащания, предназначени за покупка на
луксозни вещи в двореца, ограничава ренти, намалява пенсии.

- Войната за независимост на английските колонии в Северна Америка увеличава

държавния дълг с още два милиарда ливри. В началото на 1787 г. кралят квиква
асамблеята на нотабилите с надежда, че те ще подкрепят идеята му да се обложат с
данъци всички привилегировани. Противно на очакванията му знатните отказват да
одобрят реформите на кралския министър Калон. Като виждат пълното безсилие на Луи
XVI и неговата неспособност да излезе със собствени сили от кризата, нотабилите
разбират, че е настъпил подходящият момент да разширят своите привилегии и да
поставят монарха под своя пълен контрол.

- На заседанията на нотабилите се стига до идеята за се свикат Генералните щати.

Изправен пред общото недоволство, Луи XVI се принуждава да отстъпи през пролетта
на 1789 г. От създаването на щатите при Филип IV през 1302 г. до 1614 г., когато са
свикани за последен път, трите съсловия са представени с по 300 депутати, които
заседават поотделно. Според установената процедура всяко съсловия разполага с един
глас и по такъв начин третото съсловие остава в пасив при конфликтите с първите две.
Да се приложи този средновековен регламент, означава да се игнорира
обстоятелството, че през 1788 – 1789 г. третото съсловия е 96-97% от населението на
Франция.

- Още преди започването на изборите кралят се съгласява да удвои броя на депутатите

от третото съсловия, но без да уточни следващият по значение въпрос – как ще се
 извърши гласуването. В духа на средновековната традиция от името на Луи XVI всички
поданици са призовани да изпратят на краля своите оплаквания и искания с оглед на
усъвършенстване на законодателството и дейността на администрацията. Избирателите
попълват повече от 60 хиляди тетрадки с поръчения, в които с наивна вяра и почит към
Луи XVI те споделят своите надежди за намаляване на данъците и злоупотребите, за
равни политически права и пропорционално на доходите данъчно облагане, за
разширяване на пълномощията на Генералните щати.

- Заседанията на Генералните щати се откриват на 5 май 1789 г. във Версай. Депутатите

на духовенството и аристокрацията влизат в залата през официалния вход, а
представителите на третото съсловие през служебните задни входове. Луи XVI им
предоставя правото да дискутират и да се споразумеят по най-конфликтния проблем –
начинът на гласуване, разчитайки прекалено много на противоречията между
съсловията и на верноподаническите чувства на депутатите.

- Представителите на третото съсловия предлагат всички депутати да заседават и да

гласуват заедно. Те настояват всеки депутат да има право на един глас, разчитайки в
хода на разискванията да привлекат на своя страна някои либерално настроени
аристократи и духовници. Опитите да се склонят духовниците на отстъпки имат успех,
тъй като в техните среди заседават и свещеници с по-малки доходи, но аристократите
са далеч по-единни. Загубили търпение от продължителното дискутиране на един
процедурен въпрос, на 17 юни 1789 г. депутатите от третото съсловие се провъзгласяват
за Национално събрание, с което открито демонстрират своите претенции, че
представятя цялата нация.

- В резултат на това, Луи XVI, насърчават от братята си, решава да се наложи със сила на
непокорните депутати и нарежда да се съсродоточат войски във Версай и около
столицата, разчитайки на кралските полкове и на швейцарски наемници. Кралският
съвет постановява да се анулират взетите от депутатите решения на специално
заседание на Генералните щати, на което Луи XVI ще обяви позицията си.

- На 20 юни сутринта депутатите намират залата за заседания заключена под предлог, че

ще се извършва ремонт. По предложение на депутата Гийотен всички се събират в
съседната празна зала за игра на топка, където дори няма столове. Останали прави,
депутатите полагат клетва да не се разотидат, преди да подготвят нова конституция.
Няколки дни о-късно по предложение на Мирабо е приет декрет, с който се гарантира
неприкосновеността на депутатите. Те са обявени за представители на нацията и всеки
опит да се попречи на тяхната дейност подлежи на най-строго наказание.

- Луи XVI е принуден да отстъпи, но това не означава, че се е примирил. На 11 юли той

уволнява Некер и няколко министри, което предизвиква изключителни вълнения, тъй
като сваленият министър е популярен сред третото съсловие. Борсата веднага е
затворена и мнозина предричат, че предстои обявяването на фалит. През тези дни са
премахнати митническите пунктове край Париж, претърсени са десетки оръжейници и
арсенали.

- На 14 юли сутринта парижани намират 30 хиляди пушки в дома на инвалидите и след

това се насочват към Бастилията с намерение да изземат намиращото се там оръжие.
 Първоначално комендантът обещава да предаде по мирен начин оръжието, но между
защитниците на крепостта и възбудените парижани започва престрелка, която
прераства в истинска битка. Проучванията върху социалния състав на участниците в
щурма на Бастилията показват, че във въстанието то 14 юли 1789 г. вземат участие
дребни търговци, съдебни чиновници, работници, безработни. Решено е крепостта да
бъде разрушена и на оформения площад поставят надпис “Тук се танцува”. Луи XVI
дава ареждане за изтегляне на войските, така че не допуска директен сблъсък на
въстаналите с армията. Той се примирява с парижкото въстание, връща Некер на власт
и дори приема да отиде в кметството на непокорната столица, където новозбраният
кмет Байи му връчва трицветна кокарда. Към цветовете на Париж червен и син
прибавят белия цвят на краля и превръщат тази кокарда в символ на “съюза между
народа и монарха”.

- Победата на 14 юли 1789 г. дава възможност на едрата буржоазия да завземе

общините и всички органи на местното управление. Навсякъде старите кралски
чиновници са отстранени от власт и техните функции поемат представители на
буржоазията. Непосредствено след падането на Бастилията те организират и своя
военна сила, наречена Национална гвардия. За неин командир е определен маркиз
Лафайет.

- Във френските провинции и най-вече в селата започват спонтанни вълнения, които

бързо обхващат цялата страна. Започва стихийна разправа с местните аристократи,
събарят се оградите на техните имения, данъчните документи публично се изгарят.
Въпреки опитите на депутатитеот Националното събрание да ограничат проявите на
народното недоволство, през втората половина на юли и в началото на август във
ФРанция се създава такава обстановка, при която нито кралската власт, нито едрата
буржоазия могат да контролират положението.

- Националното събрание намира изход в тържественото, патетичното и шумно

отказване от феодалните права, което обективно означава незначителни и скромни
отстъпки. На заседание от 4 август е предложено да се отменят всички данъчни
привилегии, лични повинности и ангария. Депутатите вземат решение за премахване на
църковния десятък, а църковните имущества се обявяват за национално богатство.
Всички тези предложения са посрещнати с бурно одобрение. Наричат нощното
заседания на Националното събрание от 4 август “нощта на чудесата”, защото както в
източна легенда настъпва бързо помирение между бившите господари и селяните.

- Според декларацията на Националното събрание се “отменя изцяло феодалния строй”.

Без откуп се премахват единствено личните повинности, които на практика след
избухването на революцията престават да съществуват. Що се отнася до парцелите
земя, които селяните обработват и желаят да притежават, те подлежат на откуп.
Размерът на откупа и организацията на неговото осъществяване са фиксирани по такъв
начин, че почти изключват възможността милионите френски селяни да се снабдят с
достатъчно земя. Разочарованието сред селяните, повярвали отначало на шумните
обещания за радикални промени, предизвиква нови вълнения.

- На 26 август 1789 г. депутатите приемат важен документ, озаглавен “Декларация за

правата на човека и гражданина”. В чл. 1 всички хора се провъзгласяват за “свободни и
 равни”, с което се заличават съсловните привилегии, самите съсловия и политическото
неравенство във Франция. В следващите членове се гарантират свободата на личността,
йната безопасност, правото на свобдно изразяване на мнение – устно и в печата. На
всички граждани се предоставя правото да участват в създаването на законите, лично
или чрез свои представители, както и да отстояват с всички средства своите права.
Последният чл. 17 е посветен на гарантирането на частната собственост.

- През следващите месеци усърдно продължава премахването на институциите на

“стария режим” и разрушаването на цялата система на абсолютизма. Националното
събрание приема декрети за унищожаването на старата цехова регламентация и на
вътрешните митинги, въвежда единство в мерната система и осъществява ново
административно деление на страната. Франция е разделена на 84 департамента,
които получават нови названия. За разрешаването на финасовите проблеми се
пристъпва към разпродажба на църковните поземлени имения, като са пуснати в
обращение съкровищни бонове – асигнати, с които се заплаща закупената църковна
земя. Боновете започват да играят ролята на книжни пари, тъй като първоначалният
замисъл да се изтеглят бързо от обращение не е реализиран. Тяхното обезценяване
през следващите години довежда до рязко повишаване на цените и до нови финансови
затруднеия.

- Националното събрание забранява монашеските ордени и правото на църквата да

управлява своите имоти, въвежда гражданско регистриране на браковете, ражданията
и погребенията и по такъв начин лишава свещениците от трайни приходи. Те са
превърнати в държавни служители и за тях е определена годишна заплата, което
предизвиква недоволството на една част от свещениците. Тези декрети влошават
отношенията на Учредителното събрание с папата, който осъжда “Декларацията за
правата на човека и гражданина” и се разграничава от революцията. Но депутатите
нямат намерение да отстъпят и в края на 1790 г. на всички свещеници е предложено да
положат клетва за вярност към нацията.

- Решението за полагане на клетва довежда до разцепление на духовенството на заклети

свещеници (конституционалисти) и незаклети. Последните запазват своето влияние в
енориите си и разделянето превръща религиозния въпрос в съставна част на
революцията. Националното събрание ззакрива половината епископства и манастири,
целейки да използват техните богатства за ограничаването на финансовата криза.

- В нарушение на тържествените принципи на “Декларацията” за политическо равенство

в края на 1789 г. е приет закон за въвеждане на имуществен ценз при изборите.
Избирателни права получават само “активните граждани” и от техните среди се
излъчват депутатите, съдиите и служителите в администрацията на департаментите и
общините. Гражданите без собственост се лишават от избирателни права и се обявяват
за “пасивни”. Това поляризиране на французите в зависимост от притежаваната
недвижима собственост предизвиква сериозни възражения.

Бягството на краля
- След превземането на Бастилията и принудителното му довеждане от Версай в Париж
Луи XVI се чувства като пленник на Националното събрание. Раздрезнен от
 разногласията между европейските монарси и от безсилието си, най-сетне той приема
настоятелните предложения на крайните монархисти да емигрира. Организацията на
бягството е поверена на граф Ферзен. Подготовката започва още в началото на 1791 г. и
се осъществява изключително предпазливо.

- Ферзен и останалите посветени в организацията на бягството залагат на бързината в

неговото осъществяване, но неуспехите започват още в самото начало. Кралското
семейство забавя тръгването си с няколко часа, потегля от бунтовната столица късно
през нощта на 20 юни и вследствие на това се нарушава връзката по маршрута за смяна
на конете. В селището Варен кралян, преоблечен като прислужник, е разпознат от
пощенски служител, който алармира своите съселяни и след няколко часа кралят е вече
техен пленник.

- На 25 юни 1791 г. Луи XVI, охраняват от гвардейци, е върнат в Париж, чието население
го посреща с враждебно мълчание. В публикуваната декларация кралят се опитва да
оправдае своята съдбоноста стъпка, но действителните му намерения са лесно
разгадани. Неуспешното бягство на кралското семейство предизвиква дълбока
политическа криза, която е наречена Варенска криза. Защитниците на краля
разпространяват версията че той е “отвлечен”, макар че преди заминаването си от
Париж Луи XVI оставя декларация в която обяснява мотивите за бягството си.

- Републиканците настояват за свалянето на краля и искат наказание за Лафайет, лично

отговорен за охраната на Луи XVI. По инициатива на демократичните клубове през юли
парижани провеждат голяма мирна манифестация на Марсово поле и апелират за
провъзгласяването на република. Срещу демонстрантите са изпратени гвардейци,
които стрелят срещу невъоръжени хора, убиват 50 демонстранти и раняват десетки
невинни хора. Събитията на Марсово поле предизвикват разцепление на
политическите клубове и обособяването на републиканско движение. От якобинския
клуб излизат конституционните монархисти начело с Байи, Сийес, Лафайет, които
основават нов клуб – на фьойаните.

- Няколко седмици след опита за бягство, Луи XVI е принуден да подпише готовият
проект за нова конституция. Тя узаконява монархическата форма на управление с
разделяне на трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна. Законодателната
власт се предоставя на Законодателното събрание, избирано на всеки 2 години, а
изпълнителната власт – на краля. В конституцията е запазено делението на гражданите
на “активни” и “пасивни”, като изискванията към първите са – възраст над 25 години, да
не са слуги, да бъдат записани в Националната гвардия, да плащат данък, равен на
стойността на три работни надници. Жените не получават избирателни права, а според
най-общи изчисления около 60% от французите над 25-годишна възраст получават
избирателни права.