АНГЛИЯ

Ранносредновековна Англия (450 – 1066)

1. Извори:
– Chronica Gallica от 452 г.;
– De Exiciolio et Conquestu Britanniae (510 – 530 г.) от британския монах Гилдас
Мъдреца (500 – 570 г.);
– Historia ecclesiastica gentis Аnglorum (731 г.) от св. Беда Преподобни;
– Historia Britonnum;
– Законник на крал Етълбърт (602 – 603 г.);
– Законник на крал Ине (694 г.);
– Законник на Алфред Велики (90-те години на IX в.);
– Кодексите на крал Етелстан (Х в.);
При император Клавдий I в. Британия е завзета от Рим. По времето на император
Теодосий (80-те години на IV в.) започва да отслабва римското влияние в земите на
Англия. Няма ресурс и възможност за поддръжка. През 410 г. с документ римските
магистрати се оттеглят от Британия. Започва нашествие на пиктите и скотите от
север и от ирландците от запад. Местното население (бритите) моли за помощ
германските племена англи, сакси и юти. В средата на V в. започва нашествието
(449 г.). След като се установяват на острова си разпределят земите помежду си.
2. Крал Етълбърт и християнизацията на Англия:
Крал Етълбърт (589 – 616 г.), крал на Кент – първият английски крал приел
Християнството. Женен е за Берта, дъщерята на франкския крал Хариберт. Под
нейно влияние папа Григорий I изпраща на мисия в английските земи бенедиктския
монах Августин Кентърбърийски, апостол на англичаните и първи епископ на
Кентърбъри (597 г.). Той покръства крал Етълбърт през 601 г. На фона на другите
племена, англо-саксите закъсняват с покръстването поради причината, че е остров.
Папата пише писмо, че като ги покръстват да не разрушават езическите храмове, а
да ги преосветят и да запазят обичаите, но да се празнуват като християнски, като
жертвите, които правят да са в името на Бог.
3. Хептархия:
Хептархия означава управление на 7-те кралства или седмовластие. Територията на
Британия се разделя на 7 кралства:
– Нортумбрия (най-север, англи);
– Мерсия (централна част, англи);
– Източна Англия (англи);
– Кент (юти);
– Есекс (източни сакси);
– Уесекс (западни сакси);
– Съсекс (южни сакси).
4. Доминация на кралствата до обединението от крал Етелстан:
Започнала доминацията на Мерсия при крал Офа (757 – 796 г.). Налага доминацията
си над цяла Южна Англия. Валът на Офа – 240 м. дължина, 20 м. широчина и 25 м.
височина. Направен е с цел да спре набезите от запад (Уелс и Ирландия) по
вертикала. След като крал Офа починал, се наложила хегемонията на Уесекс. През
този период започнали англо-скандинавските войни (793 – 878 г.). Крал Егбърт (802
– 839 г.) слага край на надмощието на Мерсия, след победата в битката при Еландун
(825 г.). През 829 г. завладява Мерсия.
Алфред Велики (871 – 899 г.)
– Укрива се в блатисти райони по време на датската инвазия, защото няма войска
и средства за война. Датчаните завладяват Мерсия, като Уесекс се запазва. (The
Danelaw – датската държава) Алфред Велики е внук на Егбърт и четвъртия, най-
малък син на крал Етелулф;
– Основен извор – Животът на крал Алфред от уелския монах Асер;
– На 4 години (853 г.) е коронован за крал в Рим от папа Лъв IV;
– Военни конфликти с датчаните – битката при Едингтън 878 г.
– Договор с викингския вожд Гутрум, Британия била разделена на 2 –
югозападната част за англичаните, а североизточната за датчаните (Дейнло);
– Обединява английските земи, първият, който се титулува крал на англо-саксите;
– Реформира отбранителната система чрез изграждане на бурговата система (33
бурга през 30 километра, общо 27071 хайдове за охрана на бургите, хайд –
териториална единица);
– Въвежда данъци на базата на хайдовете;
– Създава флота и полева армия;
– Издава сборник от закони – „Законникът на Алфред“;
– Подем в културата и образованието;
– Негови наследници са Едуард Стария (899 – 924 г.) и внукът му Етелстан
(първият крал на Англия (924 – 939 г.), който през 927 г. завладява последните
викингски владения в Англия и обединява всички английски земи).
Крал Едгар Миролюбиви (959 – 975 г.) – титулува се крал на англите.
Крал Кнут Велики (1016 – 1035 г.) – крал на всички английски земи, едновременно
завзема Норвегия и Дания, както и южните части на днешна Шотландия
(Северноморска империя).
*Гобленът от Байо – 70 м. дълъг и изобразява всички събития от 1066 г. и битката
при Хейстингс.
Англия XI – XV в.
5. Норманско завоевание 1066 г. – Едуард Изповедник:
– Вилхелм (Уилиам) херцог на Нормандия, син на Едуард, през 1066 г. тръгва с
пехота, конница и стрелци и се отправя от Нормандия, през Ламанша към
Англия;
– Харолд Годуинсън се провъзгласява за крал;
– 25.09.1066 г. – битката при Стамфорд бридж, Харолд Хардара (крал на
Норвегия) пада убит, а англо-саксите разбиват норманите;
– 14.10.1066 г. – битката при Хейстингс, англо-саксите се подреждат във
формация щит, а норманите губят надежда, като Уилиям изчезва и войниците са
помислили, че Уилиям е убит. Норманите тръгват да ги преследват и развалят
формацията си. Той решава да ги измамят и тръгват във фалшиво отстъпление и
така англо-саксите биват разгромени, защото нарушили формацията си, а
Харолд паднал убит със стрела в окото. Вилхелм тръгва към Лондон, където е
провъзгласен за крал, приемайки английското име Уилиям I Завоевател;
– Уилиям трябва да се справи с англо-саксите и множеството им бунтове.
Войската си поделят завзетата територия, като стават негови васали;
– 1086 г. се изготвя поземлен опис, в който се описват имуществата на хората,
които ще плащат данъци – „Книгата на страшния съд“
Кралят е сюзерен, 1400 богата част светската и духовната аристокрация и още 7900
васали. Вилани, които имат земя в размер най-много 30 акра (41 %), бордари –
между 7 и 15 акра, котари – между 2 и 3 акра, длъжни са да изпълняват заповедите
на лорда.
Крал
↓
1400 аристократи, светски и духовни \
↓  лордовете
7900 гледат техните земи /
↓
Вилани – най-много 30 акра (41 %) \
↓ \
Бордари – между 7 и 15 акра (29 %)  зависими от лорда и имат земи
↓ /
Котари – 2 до 3 акра (3%) /
↓
Серви 10 % – нямат земи, зависими селяни
↓
Свободни селяни 14 %
Около 100 града заварват норманите в Англия. 5 % са в градовете, а 95 % са в
селата.
Гилдия – обединение на занаятчии.
6. Норманска династия (1066 – 1154):
– Уилиям I Завоевател (1066 – 1087);
– Уилиям II Рижия (1087 – 1100):
– Успех над Уелс и Шотландия;
– Победа над брат му Робер, херцог на Нормандия;
– Конфликт по оста държава – църква с архиепископа на Кентърбъри Анселм;
– Хенри I (1100 – 1135):
– Война с брат му Робер;
– Изграждане на съдебна система и финансова институция;
– Конфликт с Анселм;
– Белия кораб – строят чисто нов кораб, като сина на краля бил вътре. Кораба се
удря в скала и потъва. Престолонаследникът чува гласа на давещата си сестра и
се връща да я спаси, но всички умират;

– Стивън (Етиен дьо Блоа) (1135 – 1154):

– Внук на Уилиям I по майчина линия (Адела Норманска);
Анархия 1139 – 1154 г. – вътрешни междуособици и борби за престола с Матилда и
Жофроа д‘Анжу. Преустановени са с договора от Уинчестър (1153 г.) между Стивън
и неговия племенник Хенри.
7. Плантадженетите (1154 – 1399/1485):
Плантадженет е названието на рода на английските крале от Анжуйската
династия.
– Хенри II Плантадженет (1154 – 1189):
– Първи владетел от Плантадженетите и съответно от Анжуйците, начело с
Англия;
– 1152 г. прибавя към кралството Аквитания след брак с Елеонора Аквитанска;
– Конфликт (1160 – 1170 г.) с Томас Бекет, архиепископ на Кентърбъри, църковна
реформа от 1164 г.;
– Конфликт с Франция и разширяване на английската власт в континента;
– 1173 г. – „Големият бунт“ на синовете му Ричард, Хенри и Джофри, подкрепен
от Елеонора Аквитанска, от Франция, Шотландия, Фландрия, Булон;
– Нови бунтове през 1183 и 1189 г.;
– Първият крал, който използва хералдични знаци, пръстен печат с гравиран
леопард или лъв;
– Нови закони с цел да се замени обичайното право;

– Ричард I Лъвското сърце (1189 – 1199):

– Преди да стане крал прекарва по-голяма част от времето си в Аквитания;
– По време на цялото си управление прекарва само 6 месеца в Англия;
– Участва в Трети кръстоносен поход, успехи срещу Саладин в битката при Яфа
1189 г., превзема столицата на Йерусалимското кралство Акра;
– Пустинно споразумение от 1192 г. за Акра;
– Завладява Кипър на 01.06.1191 г.;
– Той е първият крал, който въвежда трите лъва като свой хералдичен знак;
– Строи Шато Гаяр (веселия замък);
– Бива пленен от херцога Леополд Австрийски, иска 150 000 марки откуп,
пленникът е предаден на германския крал. Джон и брат му дават 80 000 марки
на германците, за да го задържат още, но майка му събрала откупа за 2 години;
– Ричард бива уцелен със стрела в ключицата и умира от гангрена.

– Джон Безземни (1199 – 1216):

– Прякорът му идва оттам, че всичкото наследство е разпределено и той остава без
земи във Франция;
– Губи херцогство Нормандия за сметка на Филип II Огюст и част от Поатие (1202
– 1204 г.);
– Крах на Анжуйската империя;
– Съдебна реформа – засилване на ролята на кралските съдии;
– Конфликт с папа Инокентий III;
– Губи битката при Бувен 1214 г.;
– Бунт на бароните и подписване на Магна харта (15.06.1215 г.) – Бароните
тръгват към столицата Лондон, като местните също се включват. Бароните му
изготвят документ, с който си връщат правата. Защита на феодалите, да не
въвежда извънредни данъци. Всяко съсловие има съд, като всеки трябва да бъде
съден от своето съсловие;
Управляват цяла Англия, половин Франция, части от Уелс и Ирландия. Тримата са
известни като Анжуйците. През XII – XIV в. населението на Англия е над 4 мил.
души.
8. Приемниците на Анжуйците:
– Хенри III (1216 – 1272):
– Разбива бунта на бароните в Първата баронска война (битката при Линкълн и
Сандвии 1217 г.);
– Потвърждава Магна харта 1225 г.;
– Строи дворци и замъци;
– Разгромен е от французите през 1242 г.;
– Антиеврейска политика;
– Втора баронска война 1263 – 1265 г. начело със Симон дьо Монфор;
– Решава се създаване на Парламент, конгрес на бароните в Оксфорд 1258 г.
документ Оксфордски провизии – създаден е съвет на 15-те барони (постоянен
орган), без които кралят не може да взима решения + съвет на 12-те рицари,
събират се 3 пъти в годината, за да решават много важни въпроси +
представители на градовете;
– 1264 г. бароните пленяват краля и наследника му;
– 1265 г. създаване на Парламента в Лондон – орган на съсловията по 2 от всяко
графство. Палата на лордовете (Горна камара – бароните и висшия клир; Долна
камара – рицари и граждани).

– Едуард I (1272 – 1307):

– Реформи в администрацията и правото с издаване на статути;
– Подчинява Уелс;
– Строи замъци и градове и заселва англичани;
– Война с Шотландия;
– Утвърждава Парламента като постоянна институция, разискваща на въпросите
за данъците;
– 1290 г. едикт за експулсацията на евреите;
– Като херцог на Аквитания е васал на френския крал.

– Едуард II (1307 – 1327):

– Война с Шотландия, битката при Банъкбърн 1314 г.;
– Конфликт с бароните заради Пиърс Гейвстън;
– Конфликт с Франция;
– Детрониран от съпругата си Изабела Френска и любовника ѝ Роджър Мортимър.

– Едуард III (1327 – 1377):

– Еволюция на английския Парламент;
– Обявява се за наследник на френския трон – начало на Стогодишната война
1337 г.