Инки и ацтеки

1.Ернан Кортес и ацтеките

На 18 Кортес поема към Новия свят и пристига в Санто Доминго, столицата на

Испаньола. Веднага получава земя и роби, назначен е за нотариус на малко градче и
бързо забогатява. Участва в различни експедиции в Хаити, както и в похода на Диего
Веласкес за завладяване на Куба. Отличава се в битки, после се кара с Веласкес, лежи в
затвора, сдобрява се с губернатора, прави селскостопански пробив, като пръв започва
да отглежда в имението си едър рогат добитък, участва в добив на злато – изобщо, за
петнайсетина години преживява вероятни и невероятни приключения и, ако може така
да се каже, напълно израства като авантюрист. След Куба, губернаторът Диего Веласкес
иска да завладее Мексико, богата на злато страна, за която се знае, че съществува
отвъд морето и назначава Ернан Кортес за капитан на флота. Той се състои от девет
кораба, които всъщност Кортес и негови приятели плащат със собствени пари. Когато
флотът стига в Тринидад обаче, Веласкес получава донесения, че Кортес ще го измами
и иска да го арестува. Не го прави за да не предизвика бунт на моряците, твърде
предани на капитана си. В началото моряците са надъхани, от една страна с видения за
съкровища, от друга – с вяра, че са християнски войни, които носят истина и спасение за
езичниците. Ето как експедицията на Ернан Кортес, едва девет кораба с 508 войници,
100 моряци, 10 оръдия и 16 коня, тръгва да завладява Мексико през годината 1519. По
онова време територията на днешно Мексико не тръпне в очакване да бъде открита,
още по-малко – завладяна, от когото и да било. Всъщност, тя си е отдавна открита и
населена с различни племена – първо олмеки, после толтеки, маи, заменени от неясно
откъде дошлите ацтеки. През 1325-та те основават своята империя и, въпреки, че не
познават колелото, имат страхотни постижения, сред които е и столицата Теночтитлан,
днешното Мексико сити. Градът е фантастично инженерно съоръжение - комплекс от
изкуствени острови и насипи между тях, израснало сякаш от солените води на езерото
Тескоко. Начело на могъщата ацтекска империя в онзи момент е Монтесума ІІ. Той
поема престола през 1502 година, а при идването на испанците е 52-годишен. Освен
император, Монтесума е върховен жрец, в мексиканските хроники е описан като “учен,
астролог, философ и вещ във всички изкуства”, с други думи – нещо като европейската
мечта за просветен монарх, само че сбъдната не през ХVІІІ, а още през ХVІ век. Знанията
в тази ацтекска епоха на просвещение, разбира се, са свързани основно с религията им,
а тя е странна, дори леко шизофренична – и то не само заради кървавите
жертвоприношения, реализирани чрез изтръгване на още туптящи човешки сърца.
Двойствеността идва оттам, че ацтеките се кланят официално на един бог – страшния,
ако не зъл, Тецкатлипока /Димящото огледало/, а неофициално подкрепят друг –
добрия и човеколюбив Кетцалкоатл /Пернатата змия/. Между тези двама божествени
братя съществува съперничество открай време. В предишната епоха Кетцалкоатл
създава човека от стари кости и го учи на много полезни неща, затова хората го обичат.
Брат му не просто завижда за тази любов, има и нещо повече. Той подозира, че
Кетцалкоатл, в милостта си към хората, е склонен да ги дари с най-висшия дар –
безсмъртието, нещо напълно недопустимо от гледна точка на боговете. Ето защо
 Тецкатлипока прогонва брат си. Но той, когато си тръгва, оставя пророчество - ще се
върна от Изток в годината Една Тръстика, в денят Девети вятър, и ще възстановя властта
си. Ацтеките разполагат с точно описание на начина, по който изглежда Кетцалкоатл –
той е странен с бялата си кожа, черни дрехи и съвършено необичайната за тамошното
население брада, а, освен това – мрази човешките жертвоприношения. Според
цикличния мексикански календар това е годината Една тръстика и той е нащрек – ще
изпълни ли Кетцалкоатл своето пророчество.

-жена му Малена

-легендата на ацтеките

-завладяването на Мексико

-епидемията от салмонела- Цивилизацията на ацтеките е изчезнала безследно 20 години

след завладяването на Мексико от конкистадорите на Ернан Кортес заради небивала
епидемия от салмонела, погубила 80% от ацтеките и другите местни индианци.
Индианците обаче не са знаели за тази болест,т яхната имунна система много лошо се е
справяла с проникването на салмонелата в червата. По тази причина смъртността от
инфекцията в пъти е надвишавала показателите, които в Европа са регистрирани при по-
опасни микроби.

2.Защо испанците тъгват да търсят нови пътища и земи ?

-последствия- пустинята в Испания

-търсенето на злато – Елдорадо - През 1520 година испанците, живеещи в Новия свят
научават за успехите на мексиканският завоевател Кортес. Писаро също мечтае за
подобно по мащаби завоевание, само че той смята да се отправи не на север, откъдето
Кортес вече е ограбил всичко, а да тръгне на юг и там да открие страната на златото –
легендарното Елдорадо.

3.Живота на ацтеките и инките

- Мачу-Пикчу (Вилкапампа, както го наричали те) пази ревниво своите тайни. Разположен

е високо в Андите, на непристъпно плато между върхове Мачу-Пикчу (“Стара планина”) .
Градът бил защитен от дебела стена, изградена от внушителни каменни блокове. На
всички околни върхове били изградени наблюдателни постове, чиито развалини се
виждат до днес. Към града-крепост водела тясна пътека, позволяваща на малка група
войни да отблъскават натиска на цяла армия.

-митове и легенди

-инки- Едно от великите царства в доколумбова Америка била империята на инките

или Тауантинсуйу, както я наричали самите те, което означава “Земя на четирите части”.
Наричали я така, защото била разделена на четири
провинции: Кунтинсуйу, Коласуйу, Антисуйу и Чинчасуйу. Владенията им се простирали от
Колумбия до централната част на Чили, включвайки територии на днешно Перу, Боливия,
Еквадор и северозападната част на Аржентина. Като създател на империята са
почитали Манко Капаку (1150 г.). Според легендата, по указание на Бога на Слънцето –
негов баща, когато хвърлил в краката си златния жезъл и той бил погълнат от земята
(добър знак, че е плодородна) основал на това място град Куско – великата столица на
бъдещата империя, в басейна на езерото Титикака се сформирала велика култура. Друга
гордост на империята били пътищата, не отстъпващи на съвременните магистрали. Един
от тях бил с дължина 5250 километра – най-дълъг в света до началото на 20-ти век.
Широчината им достигала до 7,5 метра и били прокарвани в някои места на височина
5160 метра над морското равнище.

4.Франнсиско Писаро и инките

-Карл 5 и Франсиско Писаро

-инките-граждански войни

- Цивилизацията на инките:

Цивилизацията на инките е една от най-древните и развити цивилизации в историята.

Империята на инките се развива във високите части на днешната държава Перу. Те са
индиански племена, населявали северозападните земи на Южна Америка. През XII век
създали могъща империя, управлявана от династията Инка. Империята възникнала около
долината на Куско в перуанските Анди и достигнала най-голяма територия през 1438 г.
Пристигането на конкистадорите през XVI век слага край на тази сравнително кратко
съществувала цивилизация.

Заради смъртта на Уайна Капа през 1525г., империята била поделена между синовете
му Уаскар и Атауалпа. Това разделение довело до гражданска война и отслабило
империята, затова, испанците много по-лесно завзели земите им към 1535г.

Предистория и история на гражданската война:

Уаскар управлявал Куско, столица на империята на инките. Той пожелал лоялността на

повечето хора. Атауалпа притежавал лоялността на армията на инките и тази на трима
изключителни генерали: Чалкучима, Кискис и Руминяхуей. Лагерите на армията се
разполагали на север край Кито, подчинявайки по-малки племена в империята, когато
избухнала войната. Първоначално Уаскар направил опит да завладее Кито, но армията на
Атауалпа го отблъснала. След това Атауалпа изпратил Кискис по следите на Уаскар.
Близкото племе, населяващо района на юг от Кито, се присъединило към Уаскар. Тъй като
силите на Атауалпа се преместили на юг, те наказали тежко Канарите(племето),
опустошили земите им и избили много от хората. В отчаяна битка извън Куско, прес
1532г., Кискис разбил войските на Уаскар и го заловил, а по-късно го екзекутирали.
Атауалпа се възползвал и направил земите на юг част от своята империя.

материал от: Пристигането на Франциско Писаро през 1532г. предизвикало по-скоро

любопитство, отколкото безпокойство сред инките, които не виждали заплаха от това,
което испанците носели със себе си, а именно оръжия и коне - нещо невиждано до тогава
от индианците. Но Писаро и неговите войници поставили клопка и успели да заловят
Атауалпа. Той им предложил откуп от 13 420 фунта злато и 26 000 фунта сребро, ако го
освободят. Писаро се съгласил и обещал да го освободи. Но, когато откупът бил доставен,
Писаро и неговите сподвижници решили да екзекутират Атауалпа от страх да не би
Императора на инките да успее да обедини и мотивира своите деморализирани войски.
Потенциалната заплаха, която Писаро вижда в лицето на вожда на инките го принуждава
да убие индианеца през август 1533 г. След това Писаро и конкистадорите му ограбват
Куско, столицата на някогашната Империя на инките. През 1535г. Писаро основава новата
столица Лима. Той си урежда среща с брата на Ууаскар – Манко Капак като го назначава
за формален Император на инките. Капак управлява новата столица, но като марионетка
на Испанската корона, това води до недоволството му и вдигането на бунт срещу
завоевателите от Иберия.

материал от: http://www.ucalgary.ca/applied_history/tutor/eurvoya/inca.html

Пристигането на Франциско Писаро през 1532г. предизвикало по-скоро любопитство,

отколкото безпокойство сред инките, които не виждали заплаха от това, което испанците
носели със себе си, а именно оръжия и коне - нещо невиждано до тогава от индианците.
Но Писаро и неговите войници поставили клопка и успели да заловят Атауалпа. Той им
предложил откуп от 13 420 фунта злато и 26 000 фунта сребро, ако го освободят. Писаро
се съгласил и обещал да го освободи. Но, когато откупът бил доставен, Писаро и неговите
сподвижници решили да екзекутират Атауалпа от страх да не би Императора на инките
да успее да обедини и мотивира своите деморализирани войски. Потенциалната заплаха,
която Писаро вижда в лицето на вожда на инките го принуждава да убие индианеца през
август 1533 г. След това Писаро и конкистадорите му ограбват Куско, столицата на
някогашната Империя на инките. През 1535 г.

Биография на Франсиско Писаро:

Франсиско Писаро е испански авантюрист, конкистадор, завладял империята на инките и

основал град Лима. Роден е в Трухильо, Испания, като извънбрачен син на дребен
благородник. Точната рождена дата е неизвестна: като варианти се посочват 1471, 1475,
1476 и 1478 г., за рождена дата се приема 16 март. Няма много сведения за ранните му
години, но се знае със сигурност, че в родния си град се препитавал до около 30-годишна
възраст като свинар.

Завоюване на Перу и инките от Франсиско Писаро (1524 – 1528):

Първи плавания към Перу (1524– 1528)

Липсата на средства принуждават Писаро да се обедини с други тамошни конкистадори в

лицето на Диего де Алмагро и свещеника Ернан де Лука. С двамата свои съдружници той
организира три частни завоевателни експедиции – през 1524, 1526 и 1527, по време на
които открива западното крайбрежие на Южна Америка между 4º с.ш. и 8º ю.ш. и залива
Гуаякил (3°00′ ю.ш. 80°40′ з.д.). Там Писаро вече получава достоверни сведения за
страната на златото Перу. Испанците залавят две лами, сдобиват се с изящни вълнени
платове, златни и сребърни съдове и хващат в плен няколко млади перуанци и със
завоюваните трофеи се завръщат в Панама. Писаро разбира, че трудно ще завоюва добре
организираната държава на инките с малкото сили, с които разполага и през 1528 г. се
прибира в Испания, за да търси съдействие.

Завоевателен поход в Перу (1530– 1533)

Следващата година император Карл V му издава патент за завладяването на Перу за

Испания, осигурява му необходимите средства за експедицията и го назначава за негов
заместник и генерален капитан на бъдещите испански земи. Писаро се връща в Панама,
където набира хора. Когато на 27 декември 1530 потегля от Панама с три кораба Писаро е
вече петдесет и шест годишен. Набраната от него армия наброява 180 испанци и 37 коня,
докато населението на империята, която е тръгнал да покорява, надхвърля шест милиона.
Около екватора испанците слизат на брега и започват пеши поход на юг. В началото на
1532 достигат до залива Гуаякил и войниците завземат остров Пуна в залива. Местните
индианци оказват силна съпротива и след половин година Писаро е принуден да напусне
острова и с оределия си отряд слиза на южния бряг на залива, на мястото на днешния
град Пуерто Писаро, недалеч от град Тумбес. Там той престоява три месеца, по време на
които събира точни сведения за вътрешното положение в държавата на инките.
Моментът се оказва особено благоприятен за испанците. Сред инките се води спор за
короната между Атауалпа и Уаскар – синове на наскоро починалия Сапа Инка Хуайна
Капак. През септември 1532 Атауалпа с отряд от 5 хил. индианци се намира в град
Кахамарка, лежащ на 7° 10' ю.ш., на един от горните притоци на река Мараньон.

След като получава необходимите подкрепления от Панама, на 24 септември 1532 с

голяма част от своите хора се отправя на юг по приморската низина, пресича
крайбрежните вериги на Андите, открива Перуанските и Екваториалните Анди и горното
течение на река Мараньон. Техният поход се облекчава от това, че инките поддържат
много добре пътищата си и имат мостове през планинските реки. Отрядът на Писаро се
състои от 62 кавалеристи и 106 пехотинци, от които само 23 имат огнестрелно оръжие. На
15 ноември испанския отряд влиза в Кахамарка и се разполага на почивка, като
петхилядният отряд на Атауалпа се намира на две мили от града. Братът на Франсиско
Писаро Ернандо Писаро, съпровождан от преводач, се отправя към лагера на Атауалпа, и
той, виждайки че пришълците му се доверяват, дава съгласието си за среща с тях. По
време на срещата на Писаро с Атауалпа през ноември 1532, вождът на инките е пленен с
измама и независимо от богатия откуп, предложен за него, на 26 юли 1533 е убит. След
убийството на Атауалпа на престола на Перу Франсиско Писаро издига Манко Капак, син
на Уаскар и на 11 август се отправя с него на югоизток към столицата на инките Куско.

Междувременно на 5 януари 1533 Ернандо Писаро с 20 конника и няколко пехотинци, по

заповед на брат си, се отправя на юг към тихоокеанското крайбрежие за търсене на
съкровищата на Атауалпа. Отрядът се изкачва по река Санта до изворите ѝ покрай
западните склонове на Кордилера Бланка и достига брега на океана на 10° 30' ю.ш. От там
испанците откриват около 200 км от брега на юг до 12° 30' ю.ш., като не откриват
съкровища, но намират удобно място за построяване на испанско селище (днес град
Лима, столицата на Перу). След това Ернандо пресича Андите близо до 11° ю.ш. и по
долината на река Мантаро (приток на една от съставящите на Укаяли) достига до град
Хауха (11° 47' ю.ш.), а след това на 25 април 1533 се завръща в Кахамарка.

Отрядът на Франсиско Писаро повтаря маршрута на Ернандо Писаро, но в обратно

направление, до град Хауха, който испанците завземат със сила и прекарват там две
седмици (12 – 27 октомври 1533). По пътя към Куско войниците на Писаро излизат
победители в четири сражения и откриват река Апуримак, лява съставяща на Укаяли,
течаща в дълбоко и тясно дефиле. В началото на ноември 1533 г., войската на Писаро е
подсилена с нови 150 души от отряда на Диего де Алмагро, с помощта на които на 15
ноември 1533 г. испанският конкистадор Франсиско Писаро превзема столицата на инките
Куско, а до края на година в ръцете на испанците е цялата империя.

ФРАНСИСКО ПИСАРО

ПУСТИНЯ ТАБЕРНАС В ИСПАНИЯ:

Пустинята Табернас се намира в Испания. Районът е най-сухият в Европа, но със сигурност

не е най-скучният. Пустинята Табернас е най-сухият регион на континента и се намира се в
Южна Испания. Площта ѝ е 280 квадратни километра. Никъде другаде няма по-малко
валежи, максимум 250 мм, на средногодишна база. Почти половината от пустинята е
охранявана зона. Регионът е предпочитан за филмови сетове. Предимно е използван за
продукции на италианските уестърни от 60-те и 70-те години на миналия век. Заснети са
няколко филма във филмовия град „Форт Браво“. Като например масовият хит „Имало
едно време на Запад“. В последно време са заснети само няколко филма. Вместо това има
ежедневни западни шоута за туристите. И когато последните билети се продадат, всичко,
което ще остане, ще е само тишината на пустинята.

ИМПЕРИЯТА НА ИНКИТЕ:

Инките са индиански племена, населявали северозападните земи на Южна Америка. През

12 век създали могъща империя, управлявана от династията Инка. Империята възникнала
около долината на Куско в перуанските Анди и достигнала най-голяма територия през
1438г. През 1438г. Пачакутека станал владетел на Инките и започнал даразширява
териториите около град Куско. Няколко десетилетия по-късно той завладял земите около
езерото Титикака и започнал война с Лупаките и Колите. През 1466г. Под
предводителството на сина му Тупак покорили съседните чиму- най-могъщото племе по
крайбрежиетопо онова време. През 1471г. Топа бил провъзгласен за десетия Сапа Инка.
През следващите 15 години той завладял територии далече на юг,а по-късно присъединил
към държавата земите на север и запад. Империята се простирала на повече от 3000км от
Еквадор на север до Чили на юг. Топа Инка построил много от пътищата и градовете.
Неговият син Уайна Капа, който станал Сапа Инка през 1493г. Още повече разширил
империята като построил втора столица в Кито. Когато умрял през 1525г., империята била
поделена между синовете му Уаскар и Атауалпа. Това разпределение довело до
гражданска война точно преди испанците да слязат на американския бряг през 1532г. Тъй
като завоевателите използвали превъзходната пътна система, създадена от Инките, а
самите Инки воювали помежду си, испанците завзели земите им към 1535г.

Зловещият ритуал на инките

Инките извършвали един зловещ ритуал: те принасяли в жертва на боговете най-

красивите си момичета и момчета. Децата били подготвяни за смъртта в
продължение на месеци, през които били упоявани с алкохол и наркотици.

13-годишно момиче, 5-годишно момче и 5-годишно момиче - телата на тези три деца са
открити на върха на вулкана Лулайляко в Андите, на 6739 метра височина. Телата са
положени в пищни гробове, като най-вероятно жертвоприношението е било извършено
на същото това място. Ледената почва и изключително сухият въздух са консервирали
отлично малките телца. Те са намерени през 1999 година. Учените ги смятат за най-добре
съхранените по естествен път мумии на света. Оттогава насам трите мумии са обект на
безчет изследвания. Нищо чудно, като се има предвид, че разкриват огромни
възможности да се научат подробности за живота преди 500 години. И трите деца са
станали жертва на ритуал, който инките извършвали на Лулайляко. Анализите показват,
че децата са били подбрани месеци преди смъртта им, за която са били подготвяни
методично. Това се знае от години. Но едва сега стана ясно в какво точно се е изразявала
подготовката. Екипът на Андрю Уилсън от университета Брадфорд, който в продължение
на години проучва находките, е установил, че в последните месеци от живота си децата са
приемали големи количества алкохол и наркотици. Най-вероятно това е било част от
ритуала - стимулантите са помагали на децата да изминат дългия път до планинския връх.

"Съвършените" деца

За инките, чието владичество продължава от 1400 до 1532 година, ритуалът "Капакоча" е

бил изключително важен. При тази церемония те принасяли човешки жертви на слънцето
и другите богове. Днес учените смятат, че ритуалът "Капакоча" е бил извършван при
особено важни събития - при смърт или раждане на владетел или при спечелването на
някоя голяма битка. Предполага се още, че церемонията е била провеждана на всеки две
или четири години, включително и с цел да се предотвратят засушавания, изригвания на
вулкани или земетресения.
"Старият свят" научава за ритуалите на инките още през 17 век - от разказите на
пътешественици и мисионери. Един от тях - испанският мисионер Бернабе Кобо -
разказва, че за церемонията "Капакоча" от всички краища на царството били подбирани
"съвършени" деца на възраст между 2 и 12 години, които били принасяни в жертва. Кобо
твърди освен това, че преди да бъдат убити, децата били упоявани. Но до 50-те години
учените се отнасят по-скоро скептично към тези твърдения.

Кока, чича и месо

Проучванията на Уилсън и неговите колеги пресъздават пълната картина около

подготовката на "Капакоча". Учените установяват, че начинът на хранене на по-голямото
момиче е бил променен драстично година преди смъртта му. Анализите показват, че
дълго време детето се е изхранвало предимно с картофи. Изведнъж обаче храната му
рязко се променя - менюто се състои основно от месо. Учените предполагат, че тази
промяна е част от подготовката за жертвоприношението.

Следите от алкохол, открити в процеса на проучванията, най-вероятно са от царевичната

напитка "чича". Освен това е установено, че на децата са били давани листа от кока.
Инките вярвали, че консумацията на наркотици давала на простосмъртните възможността
да надзърнат в света на духовете и боговете. Коката и алкохолът били за тях вещества,
които пораждали едно по-възвишено състояние, близо до божественото.

ИМПЕРИЯТА НА ИНКИТЕ- МАЧУ ПИКЧУ

Тяло на намерено мумифицирано тяло, на 15 годишно момиче