https://bnr.

bg/radiobulgaria/post/100238508/car-kaloyan-diplomat-i-voin

„Калоян бил подготвен за назряващата война – пояснява проф.Павлов. – Българската армия е

имала подобни части(тежковъоръжена рицарска армия), както и византийската. А и българите са
били свидетели на рицарските походи, особено на Третия. Събирани са били разузнавателни
сведения. Калоян е бил наясно, че това е опасен противник, който би могъл да го отклони от
неговата основна задача – обединението на българските земи.“

„Най-правдоподобната според мен теория е, че той е убит по време на дворцов заговор“ – посочва
Пламен Павлов.

Структура;

УВОД

I. Епохата на цар Калоян

1. Обстановка във Византия и България в края на 12 и началото на 13 в.

2. Завладяването на Константинопол и създаване на Латинската империя

II. Образът на цар Калоян във византийските и латинските хроники

1. Първи сведения за Калоян във византийските хроники

2. Писмата на папа Инокентий ІІІ до цар Калоян

3. „Походът” на Цар Калоян срещу латинските рицари

3.1. Битката при Одрин и последствията от нея

3.2. Битката при Солун и загадъчната смърт на цар Калоян

4. Характеристика на образа на цар Калоян във византийските и латинските хроники

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Библиография

ПРИЛОЖЕНИЯ

https://www.forumnauka.bg/topic/15042-%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA
%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D0%BE%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BD-13-
14041205%D0%B3/page/5/

- Жофроа дьо Вилардуен:

"Йоанис, кралят на Влахия идваше да подпомогне тези от Адрианопол с твърде голяма армия,
защото той водеше власи и българи и около четиринадесет хиляди кумани, които не бяха
покръстени".[1]

- Робер дьо Клари:

"...Йоан Влахът и куманите с много хора..."[2]

- Анонимната френска хроника "Croisade de Constantinople":

"...Те са толкова много, че ако отидете напред, никой няма да се измъкне..."[3]

- Никита Хониат:

"Йоан поведе своите отреди и помощната войска от скити, почти незичислима по брой, стараейки
се да скре от латинците голямата (им) численост...”

„...масата от скитите като черен облак нападна...”

„...притиснати от множество скити, падаха от конете, понеже мнозина обкръжаваха едного".[4]

- "Морейска хроника" (арагонска версия):

"Калоян Асен...повика аланите (куманите) и взе на служба 23 хиляди от тях. И той се отправи от там
с голям брой от тези войници и хора от своята земя към Адрианопол."[5]

- "Морейска хроника" (гръцка версия):

„Кир Йоанис...бързо изпратил вест в Кумания; десет хиляди дошли, все отбрани кумани заедно с
отбрани туркомани, всичките на коне…Свикал той още войски от цялата си подвластна земя и
събрал огромна и смела армия, и се хвърлил в мощно нападение, започвайки война с
франките.”[6]

- "Похвално слово на Йоан Поливодски" от патриарх Евтимий:

„Тогава той (Калоян) изпратил войници по плячка към Одрин, а по-голямата войска скрил в
известни места. Поставеният пък от франките цар Балдувин, без да знае скритата измама, бързо с
тия, които имал тогава под ръка, впуснал се върху тях. Те се престорили че бягат, докато го
докарали до скритата войска. И изведнъж отвсякъде българите се събрали, уловили го и го отвели
в Търново, здето го предали на смърт.”[7]
[1] Жофроа дьо Вилардуен, с. 105, § 352.

[2] Робер дьо Клари, с. 159, § CXII.

[3] Анонимна старофренска хроника, с. 26.

[4] Nicetas Choniates, с. 74, 76.

[5] Христоматия по история на България. т. 2, С., 1978, с. 66.

[6] Crusaders as Conquerors. The Chronicle of Morea, pp. 97-98.

[7] Превод на В. Златарски, История на българската държава през средните векове, т. III, С., 1972, с.
226, бел. 1.

ОСТАВАТ:

https://www.istorianasveta.eu/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/
%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE
%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB
%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D1%8A
%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0/46-%D1%86%D0%B0%D1%80-%D0%BA%D0%B0%D0%BB
%D0%BE%D1%8F%D0%BD.html

https://ald-bg.narod.ru/materiali/Battle/odrin_1205/odrin_battle.htm

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B7%D0%B5%D0%BC
%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BD
%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%BE
%D0%BB_(1204)- ПРЕВЗЕМАНЕТО НА К-Л

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_
%D0%9E%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BD_(1205)- БИТКАТА ПРИ АДРИНОПОЛ

https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100238508/car-kaloyan-diplomat-i-voin

https://miranda2011.blog.bg/history/2012/01/28/car-kaloian-i-papa-inokentii.891374?reply=3536908
https://armymedia.bg/2021/01/09/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA
%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8-
%D0%B0%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB-14-iv-1205-
%D0%B3/

https://militarymuseum.bg/Pages/Vestnik/Vestnik_may-June_2010/Svetovni_bitki/02.html

https://militarymuseum.bg/Pages/Vestnik/Vestnik_may-June_2010/Svetovni_bitki/02.html

Новият папа Инокентии ІІІ се заел с подготвянето на нов кръстоносен поход. Походът имал за цел
да освободи Йерусалим от владичеството на мюсюлманите, и да го върне в лоното на Христянския
свят. Инокентии ІІІ съобщил на патриарха на Йерусалим за предстоящото отпътуване на нова
експедиция и пише на император Алексии ІІІ, като му напомнил христянския дълг за
освобождение на родната земя на Христос от „езическата” нечистотия, и го помолил да даде своя
принос в това освобождение.

колективно поемане на кръста от граф Тибо ІІІ дьо Шампан, братовчед му Луи дьо Блоа и Бодуен
дьо Фландр и дьо Ено – 28 ноември 1199 г. на същия този турнир.

Пратениците на графовете пристигнали във Венеция в нач. на 1201г. Дожът на Венеция, Енрико
Дандоло, приел да се погрижи за транспорта на 4500 рицари с конете им, 9000 оръженосци, 20 000
пехотинци, за снабдяването с храни за девет месеца и за ескорт от 50 галери. Рицарите трябвало
да заплатят с/у тази услуга по 5 сребърни марки за кон и 2 за човек > 85 000 сребърни марки.
Договорът бил приет. През май 1201 г. Инокентий ІІІ го потвърдил, но възлага забрана към
съюзниците да воюват с християни; папският легат трябвало да бъде съдник.

Вилардуен предложил за нов водач Бонифас дьо Монфера.

В кр. на ХІІ в. във Византия е направен преврат, Исак ІІ бил свален и на негово място застанал
Алексий ІІІ – брат на Исак. Синът на детронираният император, Алексий Ангел имал забрана да
напуска двореца. Въпреки забраната, той заминал на Запад да търси помощ. Бил посрещнат от
Филип Швабски.

Алексий Ангел примамил Инокентии с намерението да реализира съюза, но папата останал

нащрек.

Флотът на венецианците бил готов да отплава на празника на Св. Йоан – 24 юни 1202 г., но
кръстоносците не се отзовали на мястото на срещата. Не малка част от тях тръгнали по други
пътища, без да се съобразяват с поетите ангажименти. Едни тръгнали от Марсилия, други също от
Венеция, но се насочили към Сирия.

Дожът на Венеция Енрико Дандоло обещал да се присъедини към похода със своята войска и
определил срок за погасяване на оставащата сума от 34 хил., в замяна на помощта на
кръстоносците към Венеция да си върне далматинския град Зара (Задар). На 22 юли е сключен
договорът, в който се предвиждало след превземането на Зара да се зимува там, преди да се
преследва целта на походът – стигане до Египет.
армията, подсилена от германци, напуснала Венеция в началото на октомври и на 10 ноември
1202 г. дебаркирала пред Зара. Започнали преговори м/у дожът и пратеници от градът.
Гражданите доброволно се предавали при положение, че им бъде запазен живота.

пристигнало писмо от папата, в което се забранявала атаката срещу Зара, но кръстоносците

отишли още по далеч, като на 24 ноември 1202 г. след като градът капитулирал, бил оплячкосан.

Папа Инокентий ІІІ се съгласил да опрости неподчинението на кръстоносците , но не могъл да

прости на венецианците, които той отлъчил. Бонифас дьо Монфера задържал папското писмо,
предназначено за венецианците.

На 1 януари 1203 г. пристигнали пратеници на младия Алексий с предложения. Кръстоносците да

му помогнат да си върне тронът, полагащ му се по право, а той ще им плати 200 хил. сребърни
марки, продоволствия за експедицията, контингент от 10 хил. души и ще издържа в Утремер
корпус от 500 рицари. Също се ангажирал да осигури подчинението на Византийската църква на
Рим.

Армията напуснала Зара и се насочила към о.Корфу на 20 април 1203 г. Алексий се присъединил
към нея, след като бил признат за император в Дурацо. На 23 юни 1203 г. венецианската флота
хвърля котва близо до Скутари, а кръстоносците дебаркирали на азиатския бряг на Босфора.

Конон дьо Бетюн дал ултиматум на император Алексий ІІІ, че той е узурпирал императорския трон
и трябва да го върне на законния владетел на Византийската държава. След заминаването на
пратеника се събрал съвет на бароните, на който е взето решение, да бъде представен законният
претендент за трона – Алексий Ангел – на жителите на императорската столица. След взетото
решение, Енрико Дандоло заедно с Бонифас дьо Монфера и други рицари се качили на един от
корабите, като взели със себе си бъдещият император с цел да го представят пред жителите на
града, обикаляйки край стените му. Но този акт нямал ефект.

Дебаркирането на кръстоносната армия край Галата станало на 5 юли 1203 г. Кръстоносците

обсадили кулата и успели да я превземат. Венецианците препречили Златния рог, като превзели
закотвените в залива византийски кораби. След което предприели щурм едновременно по суша и
по море, но противникът спъвал действията им. Въпреки това, венецианците успели на 17 юли да
завладеят редица кули от крепостта.

През нощта на същия ден (17 срещу 18 юли) император Алексий ІІІ изплашен, задигнал част от
съкровището и избягал. Страхливата постъпка на виз. император принудила висшите византийски
военни да изведат от затвора Исак ІІ и да го възстановят на императорския престол. При новият-
стар император пристигнало пратеничество на кръстоносната армия, което поискало
потвърждаване на поетите обещания от сина му, Алексий Ангел. Императорът приел обещанията,
но изказал съмнения във възможността на тяхното изпълнение.

пратеничеството се завърнало и младият престолонаследник влезнал в града и се срещнал с баща

си.

на 1 август 1203 г. Алексий тържествено бил провъзгласен за съимператор под името Алексий ІV.
Опасявайки се от фактът, че не може да изпълни задълженията си към франкската армия до
скорошното им заминаване – 29 септември 1203 г., и че отпътуването им би го оставило върху
един нестабилен трон, Алексий моли кръстоносците да продължат престоя си с една година.

Възгорделият се император нарушава поетите обещания и същевременно се опитва да подпали

венецианската флота като хвърля срещу нея запалени кораби /Вилардуен съобщава за 17 кораба/,
които венецианците успяват да отблъснат, изтегляйки ги с големи куки и насочвайки ги по
течението на ръкава – 1 януари 1204 г. Месец по-късно избухва бунт. Император Алексий IV е
свален и хвърлен в затвор. Главен участник в преврата е негов братовчед – Алексий Дука
Мурзуфъл. След преврата той е коронясан в Св. София под името Алексий V. Исак II е отстранен и
малко по-късно умира, а синът му Алексий е убит на 8 февруари 1204 г. в килията си от Мурзуфъл –
според Вилардуен.

Новият император не се чувства длъжен да поеме обещанията на предшественикът си. Така,

кръстоносната армия се оказва без храна и пари далеч от крайната си цел – Сирия и
освобождаването на Божи гроб. Венецианците също разчитали на обещаните от Алексий
субсидии.

Сключено е споразумение за разпределяне на плячката и земите. Това споразумение между

венецианци и кръстоносци е постигнато най-вероятно през март 1204 г.

На 9 април 1204 г. е отблъснат флота на венецианците и кръстоносците. На 12 април към обяд са

превзети две кули, а в последствие е направен пробив в стените на града. Дьо Клари и Вилардуен
споменават в подробности превземането на тази първа кула, като и двамата говорят за един от
най-храбрите и почитани рицари – Андре Дюбоаз, влязъл първи в кулата. рицарските войски
нахлуват в крепостта. Император Алексий V Мурзуфъл оказва съпротива, но в крайна сметка
отстъпва – през нощта на 12/13 април Мурзуфъл избягва. На 13 април 1204 г. Константинопол е
завладян. Следват безредни битки, избухва пожар, който е значителен, изгарят голям брой
жилищни и стопански постройки, много благородници и граждани напускат имперската
столица. /според Вилардуен, пожарът е откакто латинците пристигат в града/.

Направен е опит да бъде избран нов император, но на 13 април двамата братя Ласкариди, единият
от които е избран, се укрепват в Азия.

латинците се отдават на огромни грабежи. И Вилардуен, и Дьо Клари, дават описание на

скъпоценностите и предметите, които кръстоносците заграбват, без да щадят нито църквите, нито
античните предмети на изкуството.

Инокентий III, бурно изразява възмущението си от рицарските изстъпления.

Последицата от падането на Константинопол и завладяването на земите в Тракия и Мала Азия е

образуването на Латинската империя. Тя е създадена въз основа на предварителен договор между
латинци и венецианци. Изборът на новият император е извършен от 12 електори – по 6-ма от
страна на венецианци и кръстоносци. В самата армия имало разногласия относно избора за и
против. Претендентите били двама – Бонифас дьо Монфера и Бодуен дьо Фландр и дьо Ено. На
съвета е взето решение – който бъде избран за император, то другия да се съгласи без да оспорва
да стане негов васал. Съветът се събрал в една църква в двореца на дожът на Венеция Дандоло.
Според Клари, изборът на Бодуен е бил единодушен, докато други автори, предимно венецианци,
говорят за известно първоначално разногласие. В това число е и Никита Хониат, който предава, че
Дандоло убедил съвета да се спре на Бодуен, който бил млад, по-лабилен, и съответно – по-
лесен за манипулиране. Кандидатурата на Бонифас дьо Монфера била отхвърлена от
венецианците, които се страхували да направят император, своя сънародник, и да поставят под
възможна заплаха своето могъщество.

Самият Бонифас дьо Монфера му отдава почести, а ден преди коронацията Бонифас се оженил за
императрицата, съпругата на Исак II Ангел и сестра на краля на Унгария – Мария.

Самата коронация се осъществява в църквата „Света София” на 16 май 1204г. от Христа, „и

император Бодуен бе коронясан с голяма радост и голяма почест в църквата Света София в
годината от въплащението на Исус Христос 1204 г.” (гл. VIII, част 2, §263 ).

Дандоло приел титлата „деспот”.

https://miranda2011.blog.bg/history/2012/01/28/car-kaloian-i-papa-inokentii.891374?reply=3536908

Византийският историк и висш сановник Никита Хониат (?- 1215/1217) свидетелства, че в началото
на 1205г. цар Калоян се среща с представители на ромейската аристокрация в Тракия и
Македония, които му заявили, че : „ще го обявят за император и че всички ще му се подчиняват и
че ще убият всички франки. И те ще му се закълнат, че ще му се подчиняват като на свой господар,
а той ще им се закълне, че ще ги управлява като свои подчинени.” (ГИБИ, 11, с.73).

Инокентий ІІІ е информиран за двете специални пратеничества на българския цар през първата
половина на 1204г. до баронския съвет на кръстоносците с предложения за мир, отхвърлени
надменно. Известен му е отказът на цар Калоян да признае за свой сеньор интронизирания в
Константинопол на 01.08.2003г. Алексий ІV Ангел - протеже на латинците. Въпрос на подценяване
на папа Инокентий ІІІ е да се смята, че възраженията на българския владетел за незаконно
възцаряване на Бодуен І са го изненадали. Калоян ги обвинява, че са „завладели Константинопол,
който ни най-малко не им принадлежи” и подчертава, че той самият е „получил законно царска
корона от върховния първосвещеник. А този, който се наричал константинополски василевс, без
основание си е присвоил самоволно императорската корона.” В тази обосновка за нелегитимност
на властта на латинския император Бодуен І

В писмо до папата от ноември 1204г. цар Калоян заявява: „Също за латините, които навлязоха в
Константинопол, пиша на Ваша Светост да им пишете да стоят далече от моето царство и така
моето царство не ще им стори никакво зло, нито пък те нас да не зачитат. В случай, че те наченат
нещо против моето царство и не го зачетат и убият от онези [хора, които са му подвластни], нека
Ваша Светост да не подозира моето царство.” (ЛИБИ, 3, с.360).

На 14 април 1205г. при Одрин цар Калоян нанася съкрушителен удар на Латинската империя и
пленява императора й Бодуен І.

‚‘И тъй, предизвикан от латинците, той бил принуден да се защитава срещу тях; неочаквана
победа му дал Бог, който се противопоставя на надменните, а благославя смирените.” (ЛИБИ, 3,
с.378).
- Жофроа дьо Вилардуен:

"Йоанис, кралят на Влахия идваше да подпомогне тези от Адрианопол с твърде голяма армия,
защото той водеше власи и българи и около четиринадесет хиляди кумани, които не бяха
покръстени".[1]

- Робер дьо Клари:

"...Йоан Влахът и куманите с много хора..."[2]

- Анонимната френска хроника "Croisade de Constantinople":

"...Те са толкова много, че ако отидете напред, никой няма да се измъкне..."[3]

- Никита Хониат:

"Йоан поведе своите отреди и помощната войска от скити, почти незичислима по брой, стараейки
се да скре от латинците голямата (им) численост...”

„...масата от скитите като черен облак нападна...”

„...притиснати от множество скити, падаха от конете, понеже мнозина обкръжаваха едного".[4]

- "Морейска хроника" (арагонска версия):

"Калоян Асен...повика аланите (куманите) и взе на служба 23 хиляди от тях. И той се отправи от там
с голям брой от тези войници и хора от своята земя към Адрианопол."[5]

- "Морейска хроника" (гръцка версия):

„Кир Йоанис...бързо изпратил вест в Кумания; десет хиляди дошли, все отбрани кумани заедно с
отбрани туркомани, всичките на коне…Свикал той още войски от цялата си подвластна земя и
събрал огромна и смела армия, и се хвърлил в мощно нападение, започвайки война с
франките.”[6]

- "Похвално слово на Йоан Поливодски" от патриарх Евтимий:

„Тогава той (Калоян) изпратил войници по плячка към Одрин, а по-голямата войска скрил в
известни места. Поставеният пък от франките цар Балдувин, без да знае скритата измама, бързо с
тия, които имал тогава под ръка, впуснал се върху тях. Те се престорили че бягат, докато го
докарали до скритата войска. И изведнъж отвсякъде българите се събрали, уловили го и го отвели
в Търново, здето го предали на смърт.”[7]

[1] Жофроа дьо Вилардуен, с. 105, § 352.

[2] Робер дьо Клари, с. 159, § CXII.

[3] Анонимна старофренска хроника, с. 26.

[4] Nicetas Choniates, с. 74, 76.

[5] Христоматия по история на България. т. 2, С., 1978, с. 66.

[6] Crusaders as Conquerors. The Chronicle of Morea, pp. 97-98.

[7] Превод на В. Златарски, История на българската държава през средните векове, т. III, С., 1972, с.
226, бел. 1.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B7%D0%B5%D0%BC
%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BD
%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%BE
%D0%BB_(1204)

Връх взема Константин, но се спори дали е бил коронясан според вековния имперски церемониал.
Напоследък с нови аргументи П. Жаворонков показва, че това вероятно е станало, следователно за
известно време легитимен василевс наистина е Константин XI Ласкарис.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_
%D0%9E%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BD_(1205)
Най-често посочваното като предполагаемо място на битката е северно от Одрин, при меандрите
на р. Тунджа южно от Сакар и Дервентските възвишения при вливането на р. Провадийска в
Тунджа.

Калоян подготвя засада, като за да затруднят атаката на латините, българите изкопават ями (т. нар.
„вълчи ями“), които да представляват препятствия за движението и бойния строй на тежката
рицарска конница. В засада Калоян поставя пехотата, а в резерв – тежката конница, която да се
включи в боя в случай, че пехотата започне да отстъпва. Леката куманска конница получава задача
да подведе рицарите към мястото на засадата.

Значение

Загуби

Латинската империя и авантюрата на Четвъртия кръстоносен поход претърпяват значителни

загуби. Пленен е император Балдуин, а в битката падат граф Луи дьо Блоа, епископ Петер от
Витлеем, Стефан дьо Перш, Рено дьо Монмирай, Матей дьо Валинкур, Робер дьо Ронсоа, Жан дьо
Фрез, Валтер дьо Нйойи, Фери дьо Йеррес, Жан дьо Йеррес, Юстас дьо Юмонт, Жан дьо Юмонт,
Болдуин дьо Нйойи, съгласно списъка на хрониста Вилардуен.

Последици

Латинската империя губи значителни позиции в Източна Тракия за сметка на въстаналите ромеи и
на нахлулия в Тракия цар Калоян.

Анализи

Много историци – византолози и медиевисти, през годините правят опити синтезирано да изразят
значението на победата на българите и куманите над латинската рицарска армия. Тази знаменита
българска победа намира широк отглас в средновековните държави. Значимостта на победата е
продиктувана от разбуления мит за непобедимата рицарска армия, която само година преди
сражението превзема столицата на Византийската империя – Константинопол. Синтезиран израз
на събитията от 14 април 1205 година успешно илюстрират последвалите исторически събития и
тяхната значимост.

„Участта на Латинската империя в Константинопол за определено време била изцяло в ръцете на

българския цар (Калоян)“, счита Фьодор Успенски.

Победата на българите над смятаната дотогава за непобедима западноевропейска рицарска

войска е впечатляващо събитие за тогавашния свят.
успехът при Адрианопол води до окончателното укрепване на Второто българско царство, което е
главна заслуга на цар Калоян като владетел. България се утвърждава като авторитетна политическа
и военна сила в Югоизточна Европа.

Мнения на византолози за последиците от Адрианополската

битка-https://www.istorianasveta.eu/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/
%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE
%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB
%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D1%8A
%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0/46-%D1%86%D0%B0%D1%80-%D0%BA%D0%B0%D0%BB
%D0%BE%D1%8F%D0%BD.html

Невъздържаност и слаба тактическа дисциплина на рицарите