ДУКЛЯНСКА ЛЕТОПИС (ДУКЛЯНСКА ХРОНИКА)

Авторът към читателите: Тъй като бях помолен от вас, залюбени братя в Христа, както и от
честитите свещенищи на светия митрополитски трон на Дуклянската църква,а и от мнозина
патриции и особено от младежите на град Бар, които се забавляват не само със слушане и четене
за войни, но и с участие в тях - както подобава на младите хора - да преведа от славянски на
латински език "Книга за готите" , която на латински се нарича "Regnum Sclavorum" - в нея са
отбелязани всичките техни дела и войни; и тъй като се чуствам задължен за вашето братско
доброчинство пренебрегнах старешката си немощ и настоях да удовлетворя вашата молба. И все
пак нека никой от читателите не мисли, че съм написал нещо друго, освен казаното от
нашите(църковни?)предшественици и достопочтени патриции, чиито думи, истинно преразказани,
достигнаха до мен.
Докато в Цариград управляваше цар Анастасий, който беше окалял себе си и мнозина други с
Евтихиевата ерес, и докато на римския престол бе папа Геласий ІІ, а в Италия народът славеше
делата на епископ Герман, на Сабин, конусинският епископ и на пречистият Бенедикт от
Монтекасино появи се от север народ, който наричаше себе си готи; народ див и необуздан,
когото владееха трима братя, синове на крал Сенубалд,и техните имена са: първият Брус, вторият
Тотила и третият Остроило; от тях Брус, бидейки най-възрастен зае след смъртта на баща си
престола и управлява вместо него в своята земя, а Тотила и Остроило, по съвет и желание на най-
стария си брат, а и за да прославят името си събраха много голяма и силна войска, излязоха от
своята земя и нападнаха покрайнините на Панония, сдобивайки се с оръжие. После със силните си
и многобройни дружини стигнаха до Темплан. Тогава далматинският крал, чиито престолен град
бе великият и дивен град Солин(Солина?)прати вестоносци с писмо до краля на Истрийските
покрайнини, за да събере войска, да се обединят и така да се бранят. Така двамата, обединявайки
силите си, се отправиха към готите и когато стигнаха близо до тях, направиха лагер. Тогава по
време на осем дни, тъй като противниковите войски бяха близо, войни от едната и от другата
страна се нападаха взаимно, раняваха се тежко и се убиваха. На осмия ден всички войни и от
едната, и от другата страна, християни и поганци(езичници)излязоха едни срещу други и започнаха
голяма битка, която трая от седем часа призори до мрак. И Бог, комуто никой не може да отсъди
защо постъпва по един или друг начин позволи на пълчищата готи да победят християните, може
би защото сред тях(християните?)се криеше някъкъв грях, и християните бяха поразени, и кралят
на Истрия бе убит. Много хиляди християни погинаха от меч, а по-много бяха отведени в робство.
Далматинският крал заедно с малцина от людете си успя да избяха в своя град Солин. След това,
тъй като войската на Тотила и Остроила беше твърде голяма, пък и народът им се беше умножил,
те се посъветваха със старейшините и поделиха войската. И Тотила, премивайки със своя дял
Истрия и Аквилея нападна Италия и тук води много и велики битки, и твърде много градовеи
области опустоши и подпали.Нападна Сицилия, ала почина скоропостижно, както му бе предрекъл
божият слуга Бенедикт. Неговият брат Остроила, който беше отишъл в покрайнините на Илирия,
водейки големи битки без да има някой, който да може да му се противопостави превзе цяла
Далмация и приморските области, а после дойде и се установи в Превалитанската област. Тогава,
задържайки при себе си неколцина от людете си изпрати своя син Сенулат да завладее Загорската
област. Междувременно цариградският цар събра войска и я изпрати срещу Остроила, тъй като бе
чул, че оня е останал с малцина от хората си в Превалитанската крепост. Когато онези, които царят
беше изпратил пристигнаха, намериха Остроила, както бе речено, с малко хора, но въпреки това
тъй като бе човек с юначен дух, той се приготви за битка. След като битката започна, Остроила
падна и бе убит, а онези, които бяха с него, се обърнаха в бягство. Царевите люде взеха своята
плячка и се върнаха в своята земя. Когато Сенулат узна за бащината си смърт, се върна с войската
си колкото се може по-бързо, мислейки, че ще попадне на царските хора и ще отмъсти за гибелта
на баща си, но не намери никого. Тогава прие кралството и управляваше вместо баща си, и роди
син, когото нарече Силимир. Границите на кралството му бяха от Винодол до Поян, включвайки
както приморските, така и загорските области. Той извърши много неправди спрямо християните,
които живееха в приморските градове и ги прогони, и почина в дванадесетата година на своето
управление. На престола го наследи синът му Силимир, който въпреки, че бе езичник и варварин
живя в мир с християните и не ги гонеше. Още повече - сключи с тях договор и те му плащаха
данък. Той насели земята с множество славяни - и в това време страната бе в мир. Роди син, когото
нарече Владин. Почина в двадесет и първата година от своето управление. Кралството дойде у
неговия син Владин, който бе управлявал заедно с баща си и който не се отклони от мирното
властване на своите предци. Роди син, когото назова Ратомир и който още от детинство започна да
проявява грубост и коравосърдемчие. По време на Владиновото управление безбройно
множество народи преминаха великата река Волга, чието име и взеха, защото по името "Волга" и
днес се наричат българи. Със своите жени, синове и дъщери, както и с всичкото си имущество и с
всичко, което имаха дойдоха в Силодуксия(Силодузия?). Начело им стоеше някой си на име Крис,
когото на своя си език наричаха кан, което пък на нашия език гласи император. Нему бяха
подчинени девет князе, които заповядваха и съдеха многобройния народ. И след като навлязоха в
Силодузия, завладяха я. Воювайки, завзеха цяла Македония, а след това и всичките покрайнини на
латините, които тогава се наричаха романи(ромеи?), а сега моровласи(мавровласи?),т.е. черни
латини. Цариградският цар на своя престол води против тях много войни, но не можа в нито една
да ги завладее, заради което им изпрати посланници и сключи с тях мир. И крал Владин, виждайки
многочислието на народа, сключи с тях мир.И двата народа, тоест готите, които са и славяни, и
българи, започнаха много да се обичат, най-вече заради това, че и двата бяха езически и
говорът(езикът) им бе един.След това българите ,осигурили безопасността си, издигнаха градове и
се настаниха на земята, която завзеха, и на която и днес се намират. Междувременно почина
Владин и на негово място управлява Ратомир, неговият син, който от детинство се показваше като
неприятел на Христовото име, и започна жестоко да преследва християните,желаейки да ги изтрие
от цялото си кралство и от лицето на земята, и разруши много техни жилища и градове, а онези,
които не продаде в робство, избягаха и се опазиха. Но християните, виждайки, че са изложени на
голяма неволя и гонение, започнаха да се събират по планинските върхове и защитените места,
където можеха - в крепости и хижи, та по този начин, докато опасността отмине, да бъдат далеч от
ръката Ратомирова. След смъртта на Ратомир управляваха от неговия род още четирима лоши
крале, не по едно и също време, а един след друг. По времето на тези владетели християните бяха
винаги гонени, и тъй като тези владетели бяха неприятели на християните ще ни бъде тежко да
разказваме за техните зли дела и за живота им, затова да излагаме по-хубави събития и дела.По
тяхно време много християни от приморските и загорските области, тъй като не желаеха да се
окалят с нечистите варварски обичаи бягаха всекидневно и се присъединяваха към онези, които
преживяваха по планините и на сигурни места, понасяйки заедно с тях несгодите, за да спасят по
този начин душата си, вместо да вилнеят с варварите и да се обрекат на вечни мъки. И наистина,
след смъртта на четиримата зли крале, роди се в техния род някой си Звонимир, който, след като
прие кралството престана да гони християните. По негово време се разнесе славата на философ по
име Константин от град Солун, син на някой си патриций Леон. Константин бе човек свят, при това
още от детинство дълбоко познаващ светите писания. Този свят човек, осенен от Светия Дух
напусна своя град Солун, отиде в Цезарийската покрайнина и тук, след като дълго време спори с
твърде много философи успя да им докаже, че се заблуждават и със своята ученост и
проповедническа дарба обърна цялата Цезарийски покрайнина във вярата на Исус Христос; и
всички бяха кръстени в името на Отца и Сина, и Светия Дух. След като стори това обърна във
вярата и целия български народ, който също беше кръстен в името на Светата Троица.
Междувременно почина крал Звонимир и кралството прие неговият син по име Светопелек. По
време на управлението на крал Светопелек папа Стефан прати послание на блажения
проповедник Константин, викайки го при себе си. Папата бе чул, че със своите проповеди той бе
успял да обърне във вярата огромно мнозинство люде и поради това желаеше да го види. И така
пресветлият Константин, след като подготви свещеници, създаде славянското писмо и преведе
Христовото Евангелие, Псалтирът и всички свещени книги на Стария и Новия Завет от гръцки на
славянски език , и след като написа литургий по гръцки начин и ги утвърди в Христовата вяра,
побърза, по апостолското нареждане, да отпътува за Рим. Минавайки пътем през царството на
Светопелек, бе приет с почести. И божият мъж Константин, комуто папата по-късно даде
монашеско звание и името Кирил, започна да проповядва на краля Христовото Евангелие и вярата
в Светата Троица. Благодарение на проповедта му крал Светопелек повярва в Христа и бе кръстен
заедно с целия си двор и стана правоверен и истински последовател на Светата Троица.
Задържайки се още няколко дни при краля, високоблаженият Константин го утвърди във вярата и в
Христовата наука, и прощавайки се с всички последователи на Христа, замина за Рим. По онова
време беше голямо веселие и християните, слизайки от планините и потайните места, където се
бяха разбягали започнаха да хвалят и благославят името Господне, което спасява онези, които се
уповават в него. След това крал Светопелек нареди на християните, които си служеха с латински
език, да се върнат по своите места и отново да издигнат градовете и селата, разрушени някога от
езичниците. Кралят също пожела отново да се определят и установят междите и покрайнините на
всички покрайнини и области на неговото кралство, така, че всяко племе да знае и да познава
своите покрайнини и областни граници. Заради това събра всички мъдри люде от своето кралство
и им говори за това, но не се намери никой, който би могъл да даде на краля разумен съвет.
Тогава кралят, изпълнен с Божията премъдрост изпрати мъдри и благородни посланици до папа
Стефан и цариградският цар Михаил, от които той молеше и искаше да бъде удостоен да му бъдат
изпратени по неговите посланици старите грамоти, в които са отбелязани междините и границите
на покрайнините, областите и земите. Когато кралските посланици дойдоха в Рим и предадоха на
папа Стефан кралските думи, блаженият папа много се зарадва, особено поради това, че ще има
възможността да изпрати мнозина мъдри люде, които да опазят във вярата още младия и
неукрепнал крал и неговия народ, нахранвайки ги с небесен хляб и думи за живота.
И така, папата изпрати своя викарий по име Хонорий, (който беше) кардинал - свещеник на Светата
Римска църква, когото овласти да свързва и разделя, да отменя и унищожава, да гради и да съди,
както е обичаят, когато римският престол праща по света свои посланници или викарии. С Хонорий
изпрати още двама кардинали и му нареди да вземе със себе си епископи, които да напътстват
ежедневно народа, още неукрепнал във вярата, като и таможните епископи, свещениците и
църквите. Когато кардиналът и епископите пристигнаха, намериха краля на Дуванско поле, и той ги
прие с много почести и смиреност.
Тогава кралят нареди на същото това Дуванско поле да се събере целият народ от неговата земя.
Междувременно, докато народът се събираше, пристигнаха благородните и мъдри посланици Лъв
и Йоан, които бе изпратил цар Михаил , както и други мъдри люде, които бяха приети от краля и
кардинала с уважение и любезности. И така, след като всички се събраха - както онези, които
говореха латински, така и онези, които говореха славянски език, по нареждане на Хонорий,
апостолски викарий и на крал Светопелек издигнаха Синод(Събор?), който заседаваше 12 дни, от
които осем дни бяха разисквани божиите закони, Светото писмо и състоянието на църквата. През
останалите четири дни се водеха разговори за кралската власт, за войводите, за князете и
стотниците, както и за кралското положение. На същия събор, в присъствието на целия народ,
отново се прочетоха старите грамоти - както онези, които бяха написани на латински език, така и
онези, които бяха на гръцки език, изпратени от папата и царя за разделението на покрайнините и
областите или земите така, както са били написани и отредени от минали царе. И това допадна на
краля и на целия народ. На завършека на събора, на 12- тия ден кралят бе коронясан от ръцете на
Хонорий, викариите, кардиналите и епископите, и то по римски обичай (на римските крале), което
предизвика голяма радост у народа и в цялото негово кралство.
След това кралят нареди да бъдат издигнати архиепископи - един в Солина и друг в Дукля. Бяха
ръкоположени и мнозина епископи, а разрушените и осквернени църкви нареди да бъдат отново
съградени и осветени. Кралят също така нареди никой да не смее да скверни по какъвто и да било
начин която и да било църква, над която не може да притежава каквато и да е било власт или
господство освен самия архиепископ или епископа, под чиято юрисдикция се намира дадената
църква; ако някой би постъпил по друг начин, той наврежда на кралската корона.
След това, наред със съдържанието на грамотите, които бяха прочетени на народа, самият крал
Светопелек издаде свои грамоти, като определи покрайнините и областите в своето кралство и
определи техните межди и граници по следния начин: територията, която обхваща течението на
реките които (извират) от планините , текат в южния дял и се вливат в морето назова Приморие, а
територията, определена от местата, през която текат реките от северната страна и се вливат във
великата река Дунав назова Сърбия. След това подели Приморие на две покрайнини: от мястото
на Дуван, където тогава кралят бе отседнал и където бе проведен съборът до Винодол го нарече
Бяла Хърватия, която покрайнина се нарича още и Долна Далмация, в която със съгласието на
господин папа Стефан и неговите пратеници се установи Солинската църква, като средище на
митрополия, под чиято управа бяха следните църкви: Сплит, Трогир, Скрадин, Арансону, която
представлява днес крепостта Задар, Нин, Раб, Осор, Крка и Епидавър, който сега се нарича
Ragusium. Територията от речното корито на Дуван до град Бамбалона , който сега се нарича Драч
нарече Червена Хърватия, която покрайнина се нарича още и Горна Далмация. И така, както в
Долна Далмация кралят установи Солинската църква като митрополитска, така и в Горна
Далмация, на основа на старото право, определи Дуклянската църква като митрополитска, и под
нейната управа се намираха следните църкви: Бар, Будва, Котор, Улцин, Свач, Скадар, Дриваст,
Пулай, Сърбия, Босна, Травония, Захълмие. Сърбия пък, която се нарича и Загоре, се подели на 2
покрайнини, от които едната се простира от великата река Дрина на запад до планината Pina, нея
нарече Босна, а другата обхваща пространството от речената река Дрина на изток до Lupia и
Скадарското езеро, нея нарече Рашка.
Във всяка покрайнина постави Бан, тоест войвода от своите братя по кръв(роднини) и жупани,т.е.
князе , и стотници, т.е. центуриони, от редовете на благородните люде от всички тези покрайнини.
Всеки бан, т.е. войвода владее или има под себе си седем центуриона, които съдят народа честно
и по закона и взетия данък предават на бановете, които предават на краля половината, а другата
половина задържат за себе си. Князете, т.е. жупаните пък нареди да имат в своя власт по един
стотник, който заедно с княза(жупана) също така праведно ще съди народа. Князете, т.е. жупаните
трябва да предават на краля две трети от данъка, а една трета да задържат за свои нужди, , а
бановете не дават никому сметка за делата си, освен на краля, и всеки от тях властва над жупаните
на определените покрайнини и области.
Крал Светопелек установил много закони и добри обичаи, които, ако някой би искал да опознае,
нека прочете славянската книга, която се нарича "Методиус" ("Методий") и тук ще открие какви
добри неща е установил преблагият крал. И след като всичко(това) било обявено, кардиналите и
епископите, както и царските пратеници, които кралят разпусна и които хвалейки Бога и краля бяха
удостоени с големи почести и множество дарове се върнаха по своите места. Бановете и жупаните,
както и центурионите, които бяха издигнати, както и целият народ се прибраха всеки в своята
покрайнина и област, хвалейки Бога и поздравявайки краля.
Този пресвят владете управлява 40 години и 4 месеца. Роди синове и дъщери и почина на 17 март,
и бе погребан в църквата "Св. Мария" в град Дукля, достойно и с голямо свещеническо шествие.
Тогава народът, който се беше събрал, го оплакваше, плачейки, и в същата църква, в която бе
погребан, се въздигна неговият син Светолик, когото архиепископите и епископите миропомазаха
и коронясаха тук. От онова време възникна обичаят в същата църква да се избират и коронясват
всички крале на тази земя. Приемайки короната, Светолик тръгна по стъпките на своя баща и
управляваше според божите повели, и всички живяха в мир. Роди синове и дъщери и почина в
дванадесетата година на своето управление, а на негово място дойде синът му Владислав.
Когато прие кралството, Владислав, който обладаваше изключителна сила забрави за своя Господ
Бог и се отклони от пътя на своите предци; не вървеше с чест пред Бога, ами се окаля с много
нечистотий. Поради това един ден, когато отиде на лов, по Божие наказание падна в яма и загина,
а на негово място започна да управлява брат му Томислав, който също обладаваше необикновена
сила, но не беше като брат си.
По време на Томиславовото управление унгарският крал на име Атила подигна войска да го срази.
Крал Томислав пък, храбър младеж и силен войник води с него много войни и накрая го обърна в
бяг. Този смел крал роди синове и дъщери и почина в тринадесетата година от своето управление.
Себеслав, неговият син, наследи баща си на престола. По това време дойдоха гърци и обсадиха
град Скадар. Когатъ крал Себеслав чу това, събра голяма войска и се хвърли срещу техния лагер. И
гърците бяха поразени : мнозина погинаха от меч, а твърде много попаднаха в плен; останалите
пък се обърнаха в бяг. Докато се случваше това, Атила, унгарският крал, влезе с войската си в
земите на крал Себеслав, като разруши и подпали голяма част от земите на краля, и се върна в
своя стан на запад,откъдето беше дошъл. Когато крал Себеслав се върна, не го намери и започна
да гради отново своята твърдина.Родиха му се двама сина близнаци - единият нарече Разбивой,
което на латински ще рече ruina gentis а другият - Владимир. Управлява 24 години и почина.
След него управляваха синовете му, които, тъй като бяха близнаци, поделиха кралството така, че
Разбивой владееше Приморие, а Владимир - Сърбия. Владимир се ожени за дъщерята на
унгарския крал и с нея имаше синове и дъщери, и настана траен мир между унгарци и славяни. На
седмата година от своето управление Разбивой почина и Владимир прие цялото кралство; на
дванадесетата година от управлението си почина и той. Наследи го синът му Хранимир, по негово
време се разбунтува Бяла Хърватия и го изгониха оттам. Тогава кралят, събирайки войска от Рашка
и Босна се върна при бунтовниците, но те, събирайки се на Ливанското поле му се
противопоставиха в битка, в която кралят претърпя поражение и загина.
След него завзе кралството неговият син Твърдослав, който върна кралството на своя баща и
почина.
След него управлява Остривой, негов чичо, тъй като крал Твърдослав нямаше деца. Крал Остривой
роди синове и дъщери и почина в 22-рата година от своето управление. Толимир, неговият син,
завзе кралството. В тези дни се веселеше цялата страна. Роди синове и дъщери и почина.
След това управлява Придислав, негов син, който причини много неправди. Заради това по някое
време се вдигнаха на бунт велможите на Босна и още някои, и убиха краля, а тялото му хвърлиха в
реката. Тогава Крепимир, негов син и бан, след като ги излови всичките, ги разори и погуби с най-
страшна смърт.
След това Крепимир пое кралството и управляваше на мястото на своя баща. По това време
дойдоха немците, превзеха Истра и започнаха да нападат Хърватия. Тогава крал Крепиримир
събра силната си войска и се приготви да воюва срещу тях. След като войната започна, кралят
подложи враговете на поголовна сеч и ги преследваше, докато не ги изгони от цялата си земя.
Немският предводител изпрати при Крепимир посланници с поръка да уредят женитбата между
неговата дъщеря и кралския син Светозар. Това допадна на краля, тъй като предводителят бе
роднина на царя(императора) и той прие синът му да се ожени за (немската принцеса) И между
тях се установи траен мир. Крал Крепимир управлява двадесет и пет години и един месец и
почина.
След него управлява Светозар, негов син, който бе добър и благочестив и живееше в страх от
Господа. Той роди син, когото нарече с името Радослав, след което почина в мир.
След него управлява Радослав, който последва стъпките на своя баща. Беше украсен с всички
добродетели и роди син, когото назова Чеслав, ала когато отрасна, Чеслав започна да проявява
непокорство спрямо своя баща. По това време банът на Бяла Хърватия със всички свои хора се
разбунтува срещу краля. Тогава крал Радослав, събирайки войска, даде една част от нея на своя
син Чеслав, а другите поведе със себе си. Настъпвайки, заобиколи бунтовниците от всички страни,
залови ги и ги плени. Но на всички онези, които беше пленил, той позволи да ходят като свободни,
докато синът му Чеслав продаде в робство на витязите своите пленници. Поради това людете,
които бяха с краля се ожесточиха и напуснаха краля и отидоха при Чеслав. Тогава Чеслав свали
своя баща от престола и по съвета на людете си го прогони. Кралят, бягайки ,стигна на края до
място, което се нарича Ласта. Виждайки, че и тук не може да избегне ръката на своя син, заедно с
неколцина от тези, които го подкрепяха се добра до морския бряг. После, тъй като Чеслав със
своите коннице вече беше близо, обзет от страх от срещата им кралят се впусна да плува и така
стигна до една скала наделач от брега и се качи на нея, и така се спаси. Скоро след това по волята
Божия тук дойде една пулска ладия. Тогава кралят и всички, които бяха с него започнаха да викат и
призовават моряците, които, гребейки с веслата, дойдоха да видят какво става. Когато разбраха за
какво иде реч с почести приеха краля и го отводоха в град Сипонт, откъдето кралят отиде в Рим
при папата. До ден днешен тази скала се нарича Радославов камък.
Въпреки, че бе прокълнат от баща си Чеслав прие кралството.
По това време в пределите на Срем жиевееше младеж на име Тихомил, син на някой си свещеник
от село Рабика, който младеж пазеше стадо овце на княза, чието име бе Будислав. И тъй като
Тихомил бе твърде снажен, а при това и изкусен ловец и много бърз в бягането , когато князът
излизаше на лов, взимаше го със себе си. Веднъж по време на лов, като замахна с ръка Тихомил
удари една кучка на име Палузия и я уби. И след като стори това и като знаеше, че князът много я
обича той се уплаши много и се предаде на бягство, и дойде при Чеслав, който веднага го прие.
Докато Чеслав управляваше, унгарският крал Киш дойде със своя войска в Босна, като
опустошаваше и плячкосваше навред. Тогава кралят, събирайки войска му се противопостави в
Дринската жупания, близо до реката. След като битката започна, гореописаният младеж Тихомил
ранявайки навред неприятелите нападна и уби унгарския княз, отсече му главата и я предаде на
краля. В този ден паднаха неизброимо множество унгарци на мястото, което се нарича
Цвилино(наречено така заради цвиленето на добитъка; докато ги убивали, унгарците са цвилели
уж като свине...) и така до ден днешен.
Крал Чеслав, предоволен, даде на Тихомил Дринската жупания и го ожени за дъщерята на бана на
Рашка, и всичко това бе, задето бе убил княз Киш.
Когато жената на унгарския княз узна за смъртта на съпруга си, отиде при унгарски крал и го
помоли за помощ и войска, за да отмъсти за него. Придобивайки много голяма войска, тя отиде
при крал Чеслав и го намери в Срем. Изненадвайки краля, през нощта унгарците нападнаха лагера
му и го плениха, заедно с всички негови роднини. Жената на Киш нареди да ги хвърлят в река Сава
с вързани ръце и нозе и това бе сторено. И грехът, който Чеслав извърши спрямо баща си, бе
отмъстен с нещастието, което падна на главата му - погина той и целият му дом.
Така страната остана без крал, а бановете започнаха да управляват на своите територии, всеки в
своите покрайнини и области, пренебрегвайки жупаните и взимайки от тях данък, също както бе
взимал кралят. Но никой не смееше да присвои кралската титла.
Укрепване на кралската власт над територии, наречени от Дуклянеца "Тетрархия".
Династични борби и издигане на ролята на краля. Така и Тихомил след смъртта на тъста си
владееше Рашка, но не смееше да се назове нито крал, нито бан, а само велик жупан поради това,
че беше на чело на останалите жупани в Рашка.
И така упрявляваха страната дълго време. Когато роднините на крал Радослав и людете му, които
бяха в Рим, научиха какво се е случило, помолиха краля да се ожени. Той удовлетвори техните
молби и взе за жена римлянка от много благороден род, с която имаше син, когото нарече
Петрислав. Кралят почина в дълбока старост и бе погребан в църквата “Йоан Латерански”.
Петрислав се ожени за благородна римска девойка, от която доби син, когото кръсти Павлимир,
преживя дълги години със своите римски роднини и почина. След смъртта му роднините му
започнаха да враждуват с останалите римляни и поведоха тежки сражения из града, както често се
случва.
Когато Павлимир навлезе в младежките си години, неговите сила и храброст нямаха равни в града.
Заради това неговите роднини и някои други римляни много го обикнаха и промениха името му ,
тъй като много се забавляваше в битките – сложиха му името Бело.
По това време доплуваха от Сицилия кораби с огромно множество сарацински лодки(?) – това
множество кораби на гръцки се нарича “miria armeni” а на латински decem milia vella. Сарацините
разрушиха всички приморски градове. Латините пък, бягайки, отправяха се към планините, в които
живееха славяните. Когато по-късно латините започнаха да се връщат в своите градове, славяните
ги пленяваха и ги задържаха като роби. После много славяни пуснаха латините, при условие
занапред да им плащат данъкда им служат. И така те(латините - бел.прев.) отново започнаха да
издигат приморските градове, разрушени от сарацините.
По това време римските роднини на Бело, който се казва още и Белимир, виждайки, че не могат
да търпят подлостта и неприятелството на римските велможи, тъй като не искаха да се принизяват,
нито да се примиряват с неприятелите, излязоха всички от града, начело с Бело, със своите жени,
синове и дъщери, на брой 500 войни без децата и жените, и дойдоха в Пул. Оттук, след като се
качиха на кораби, доплаваха до Далмация. Стигнаха до пристанище, което се нарича Груж и
Омбла. (?)Славяните бяха изпратили при Бело, който се нарича още Павлимир, пратеници с поръка
да дойде и да приеме кралството на своите предци, и заради това го следваха неговите роднини.
След като слязоха от корабите, съградиха крепост и се настаниха в нея. Когато хората от град
Епидавър, които още стояха по горите и планините узнаха, че Бело е дошъл с римляните и са
съградили крепост, събраха се и дойдоха, та заедно с тях издигнаха град на брега на морето, който
епидавърци на своя език нарекоха Laus . Заради това този град беше наречен Lausium , а по-късно,
с изчезването на вокала беше наречен Ragusium. Славяните го нарекоха Дубровник, което значи
“планински” или “горски”, защото, когато го градяха, дойдоха от гората.
Когато бановете и жупаните на страната узнаха, че е дошъл Бело, зарадваха се, а най-много
народът в земите на славяните. От всички страни започнаха да се стичат към него, и особено
жителите на областта Травуния, които като дойдоха, го отведоха в Травуния с големи почести.
Когато дойдоха бановете в Травуния, събраха се с жупаните и стотниците, посрещнаха го с почести
и в деня на Успение Господне го издигнаха за крал.
Само жупанът на Рашка, който беше от Тихомиловия род, не пожела да дойде при краля с хората
си. Крал Бело се ядоса на това, събра войска и се приближи към Рашка, а Лютомир, жупан на
Рашка, също събра войска с намерението да му се противопостави с оръжие. След като боят
започна при река Лим, войската на жупана бе поразена и се предаде в бягство. Тогава кралят с
людете си гони рашчаните чак до реката, която се нарича Ибър, където някои от онези, които го
придружаваха, желайки да постигнат благоразположението му посякоха с меч жупана докато той,
бягайки, преминаваше през моста и го хвърлиха в реката.
Тогава кралят прие кралството на своите предци и при него страната живя в мир. В чест на тази
победа римляните, които бяха с краля, издигнаха църква в Рашка в прослава на блажения апостол
Петър, в близост до Калдана. Недалеч от тази църква, на един хълм, кралят съгради крепост и я
нарече със своето име – Бело, и реши гореречената църква да бъде епископска, и постави епископ,
и основа епископия, която и сега съществува.
После кралят започна да обикаля земята на своето кралство. Така по някое време, докато кралят се
намираше в Срем, сремци се сдружиха с унгарците и го нападнаха, но и едните, и другите бяха
победени и почти унищожени. Затова от онези дни, та до днес, полето, на което се е водила
битката се нарича според името на краля Белино, заради победата, която кралят е извоювал тук.
После унгарците поискаха мир от краля и той сключи с тях договор, така, че в бъдеще да не смеят
да пресичат река Сава от мястото, където извира, по нейното течени чак до мястото, където се
влива във великата река Дунав. В договора беше утвърдено, че и кралевите люде няма да
преминават на другата страна, както унгарците няма да преминават отсам. Това допадна и на
двете страни и сключиха мира. След като това бе обявено, кралят се върна в приморската област.
И един ден, когато влизаше в някъкъв град в Травуния, почина от внезапна смърт. Тогава с големи
почести го погребаха в църквата “Св. Михаил” в същия град, народът дълго време го оплакваше.
На седмия ден от смъртта му жена му роди син, когото нарече Тешимир, което на латински ще
рече consulator populi .
След смъртта на краля онези, които бяха от Тихомиловия род, започнаха да владеят Рашка, а
всички банове, както и по-рано, започнаха самостоятелно да управляват и не искаха да дават
сметка на кралицата и нейните синове. Само Травуния остана покорна на кралицата, тъй като
нейните роднини живееха в Травуния и Дубровник и не посмяха да се отметнат от нея.
Когато момчето отрасна, ожениха го за дъщерята на бан Чудомир от Бяла Хърватия, с която роди
двама сина : Прелимир и Крешимир. След като пораснаха, Тешимир изпрати своя син Крешимир
при тъста си, който управляваше Бяла Хърватска, нареждайки му да събере войска и да тръгне
срещу босненския бан. А сам със сина си Прелимир, след като събра своите роднини и народа на
Травуния, тръгна в битка срещу бана, който управляваше Превалитанската област. Банът,
събирайки своя народ, се подготви за бой. Когато битката бе към края си, банът падна мъртъв, ала
и Тешимир падна ранен и после почина. Синът му Прелимир спечели битката и превзе цялата
Червена Хърватия, беше коронясан за крал и започна да управлява земите и кралството на своите
предци.
Крешимир пък, неговият брат, опустоши, воювайки заедно с вуйчо си Ускопле, Лука и Прева.
Босненският бан видя, че не е възможно да се противопостави в тази битка и избяга при
унгарският крал. Крешимир превзе цяла босна и я владееше. След смъртта на майчиния му баща
завладя и Бяла Хърватия.
По това време почина българският цар Петър, който управляваше в град Велики Преслав. Гръцкият
цар, събирайки силна войска завзе цяла България и я подчини на своята власт. Остави тук своя
войска и се върна в двора си.
Пълководците му дойдоха с войската в покрайнината Рашка и я превзеха цялата. Жупанът на
Рашка избяга и дойде при крал Предимир с двамата си синове Пиен и Радиград и с дъщеря си
Прехвала; намери краля в жупанията Оногощ. Когато кралят видя, че щерката на жупана е много
красива и добре сложена, сърцето му бе обзето от любов към нея и като призова своите
придворни, нареди им да разговарят с бащата на девойката и да го уведомят, че би искал да вземе
дъщеря му за жена, ако той по своя воля , заедно с цялата си област се подчини на кралската власт
и се закълне във вярност на краля и неговите потомци. Жупанът обеща всичко, което кралят му
нареди и кралят взе за жена дъщеря му; тъй като венчавката бе обявена по кралски обичай даде
на своите шуреи в бащина зестра(???) Требеса , което латините наричат haereditas (отнася се до
зестрата - бел. прев.) и направи Радиград жупан в Оногощ.
Недълго след това умря гръцкият цар и крал Прелимир и неговият тъст изпратиха поръка до своите
приятели рашчани без всякъкъв страх да излязат на бой срещу гърците, които ги владееха. Така и
бе сторено. След като за един ден всички гърци бяха сразени, кралят заедно с тъста си и своите
шуреи отиде в Рашка и я превзе цялата, и постави своя тъст за велик жупан, както беше и по-рано,
за жупани под бащината им власт , за да управляват тази покрайнина; и те я владяха, зачитайки
кралското право.
На крал Прелимир му се родиха четирима синове, чиито имена са: първороден Хвалимир, вторият
Болеслав, третият Драгислав, четвъртият Превлад, между които той подели своята земя така: на
Хвалимир даде областта Зета с градовете и следните жупании: Луска, Подлужие, Горска, Купелник,
Облик, Препратна, Ур(о)мница, Будва с Cuceva и Граб(ел).
На Болеслав даде Травуния със следните жупании: Любомир, Vetanica, Рудина, Крушевица, Връм,
Рисан, Драчевица, Конавли, Жреновица.
На Драгислав даде Хумската област и следните жупании: Stantania, Попово, Yabsco, Лука,
Vellica,Gorymita, Vecenike, Дъбрава и Дебър.
На Превлад даде областта, която на славянски се нарича Подгоре, а на латински Submontana със
следните жупании: Оногощ, Морача, Кошарница, Пива, Gerico, Невесине, Guisemo, Ком, Debreca,
Неретва и Рама.
Тези четири области назова Тетрархия.
Крал Прелимир живя много години и доживя синовете на своите синове, и като почина в дълбока
старост бе погребан в средището на рашката архиепископия, в църквата "Св. Петър" с големи
почести, чествания и тържества.
На Крешимир пък, неговият брат се роди син, комуто дадоха името Стефан. След бащината смърт
той управляваше Бяла Хърватия и Босна, след смъртта му неговите наследници управляваха в
Хърватия. От невенчана за него жена му се роди син, куц с двата крака, който дълго време не
можеше да ходи; нарече го Легет. След смъртта на баща си Крешимир Легет бе отведен в Травуния
при своя роднина Болеслав. Прислужваше му девойка на име Ловица, която той обикна и за която
по-късно се ожени. С нея имаше седем синове, които пораснаха и станаха млади бойци, вещи в
боравенето с оръжие.
Синовете на крал Прелимир не следваха стъпките на своя баща и започнаха да се отнасят към
народа, който владееха, грубо и насилнически. Заради това народът много ги намрази. Но тъй като
злите намерения не могат дълго да се прикриват велможите тайно изпратиха посланици при
гореречените седем братя и им дадоха дума, че заедно ще свалят и унищожат синовете и
племенниците на крал Прелимир. Така, по сговор, седемте братя с бащата Легет и с благословията
и желанието на отеца и целия народ въстанаха и започнаха да преследват кралските синове - от
най-младия до най-стария и ги погубиха с меч. Все пак един от тях, на име Силвестър, син на
Болеслав, избягна смъртта и с майка си Кастрека забягнаха в Lausium, който сега се нарича
Ragusium, откъдето беше родът на майката.
След като извършиха това братоубийство синовете на Легет започнаха да управляват страната ,
баща им живееше в Которския залив на място, което се нарича Трайект(?), където се огради с
крепост и двор. Но всемогъщият Бог, който обича всяко добро, а мрази всяко зло и греховете скоро
удари с чума и мор бащата, иначе болен тялом и духом, а с него и синовете му; и така те загинаха
по подобие на братята и племенниците си, които бяха избили.
Когато народът узна за това, всеки бе обзет от голям страх и тъй като нямаха крал, споразумяха се
и веднага отидоха в Дубровник, и взеха оттам Силвестър, който единствен бе останал от рода на
славния крал Прелимир, и го поставиха за свой крал.
След като прие кралството Силвестър владееше в мир цялата Тетрархия, зачитайки Бога и
правдата. И роди син, комуто даде името Туджемир, и почина в мир.
Кралският престол наследи Туджемир, а след като се ожени роди син, когото нарече Хвалимир.
Житие на княз Владимир и Косара. Изграждане на образа на кралят - мъченик за народа; първи
стъпки към превръщането на владетеля в свещена фигура, пазител на духовността на народа.
Съществуват предположения, че поради различията в стила между тази част и останалите в текста
имаме работа с "пришито" житие, вероятно написано по поръчка на кръга около принцеса Косара
в Преспа или Охрид.
По това време от българския народ се издигна някой си Самуил, който искаше да се нарича цар.
Той води много битки срещу гърците и ги изгони от цяла България, така, че по негово време те
повече не посмяха да се приближат към земята му.
След като умря крал Туджемир, на престола го наследи Хвалимир, който се ожени и роди трима
сина. Първородният назова Петрислав, той управляваше Зетската област; вторият назова
Драгимир, той управляваше Травуния и Захълмие; третият се наричаше Мирослав и управляваше
областта Подгорие. След като преддаде земите на своите синове, кралят почина в дълбока старост.
Един ден Мирослав, желаейки да посети своя по-стар брат се качи в кораб и докато плаваше по
Скадарското езеро изведнъж се изви буря, в която загинаха той и онези, които бяха с него. Брат му
се настани в земите му и започна да управлява вместо него. Крал Петрислав роди син, когото
назова Владимир, след което почина в мир. Погребан бе в църквата "Света Мария" на място, което
се нарича Gazeni.
След като прие кралството детето Владимир растеше украсено с всички знания и добродетели. По
времето, в което Владимир бе вече възмъжал и в действителност управляваше на престола на своя
баща горереченият Самуил, български цар събра голяма войска, дойде в Далмация и нападна
земята Владимирова. Кралят пък(Владимир), който беше свят човек покорно се оттегли и с всички
свои хора се възкачи на едно възвишение, което се нарича Облик. Когато дойде царят с войската и
видя, че не ще може да плени краля, остави част от войската си в подножието на възвишението, а с
останалата част отиде да превземе Улцин.
Наред с другото на това възвишение Облик имаше много отровни змии, които, ако ухапеха някого,
веднага умираше. Те започнаха да причиняват големи щети както на хората, така и на животните.
Тогава крал Владимир изговори със сълзи на очи молитва към всемогъщия Господ Бог да спаси
народа му от тази зла участ. Бог чу молитвата на своя слуга и от онзи ден вече никой не бе ухапан
от змия. Нещо повече, ако и днес змия ухапе човек или което и да било животно на онова
възвишение , и човекът, и животното остават живи и без никаква вреда - от онези дни, през които
се молел блаженият Владимир, та до днес като че змиите там нямат отрова!
Междувременно царят изпрати посланници при крал Владимир и му предлагаше заедно с всички,
които са с него да слезе от възвишението, но кралят не се съгласи. Тогава жупанът на онова място,
досущ предателят Юда, нареди да кажат на царя следното: " Господарю, ако твое величество
желае, аз ще ти предам краля!", на което кралят отговори: " Ако би могъл да сториш това, знай, че
ще ти дам много богатство и власт!"
А крал Владимир, събирайки всички онези, които бяха с него, им говореше така: " Както виждам,
мили би братя, трябва да изпълня онова евангелско поръчение, което гласи: "Добрият пастир дава
своята душа за стадото си". По-добре е, братя, аз да дам моята душа за всички вас, и по своя воля
да предам своето тяло да го осакатят или умъртвят, вместо вие да се изложите на опастност от
глад и меч. " След това, като им беше казал и много други неща, са прости с тях и отиде при царя.
Царят веднага го прати в изгнание в Охридската област в място, което се нарича Преспа, където се
намираше и дворът му.
После българският цар дълго време нападаше с войската си Улцин, но не можа да го превземе.
Отстъпи разгневен и започна да руши, пали и опленява в цяла Далмация, градовете Котор и
Дубровник запали, а селата и цялата покрайнина опустоши така, че изглеждаше, сякаш земята е
обезлюдяла.
След като опустоши и приморските, и бърдските области царят дойде до Задар, а после през Босна
и Рашка се върна в своята земя.
Междувременно Владимир се намираше в окови, прекарвайки ден и нощ в пост и молитви. Яви му
се ангел Господен, който го утеши и му предрече онова, което ще му се случи - именно как Бог ще
го освободи и как заради мъченичеството си ще се докосне до Царството Небесно, за да приеме
неувяхващ венец и вечен живот в награда за делата си. И блаженият Владимир, подкрепен от
ангелските слова още по-ревностно се упражняваше в пост и молитва.
Един дъщерята на цар Самуил, по име Косара, подтикната и вдъхновена от Светия Дух отиде при
баща си и го помоли да й позволи да слезе със своите слугини, за да умие главите и нозете на
окованите и осъдените, което й бе позволено. И така тя слезе и извърши доброто дело.
Съглеждайки Владимир, царската дъщеря забеляза, че той е с хубава външност, хрисим, кротък,
скромен, както и че е изпълнен със знания и Божия мъдрост и поради това тя се задържа в
разговор с него. Гласът му й се стори по-сладък от меда и хляба и тя го обикна, но не от страстна
жад, ами заради това, че пожали неговата младост и красота и защото беше чула, че е крал и
произхожда от кралски род. Затова го поздрави и си отиде.
Желаейки да го освободи от оковите, дойде при царя и хвърляйки се в нозете му, рече : " Татко
мой, господарю, зная, че ще ме омъжиш, както е обичаят. Сега, ако е волята на твое величество
или ще ми дадеш за мъж крал Владимир, когото държиш в окови, или знай, че ще умра, преди да
стана жена другиму."
Когато чу това царят, който много обичаше своята дъщеря и знаеше, че Владимир има кралски
произход се зарадва и се съгласи да изпълни молбата й веднага . Прати хора при Владимир с
нареждането да го въведат пред него изкъпан и облечен в кралски одежди. Гледайки го
благосклонно и целувайки го пред велможите на своята държава даде му дъщеря си за жена и тъй
като венчавката беше извършена по кралски обичай царят постави Владимир за крал и му даде
кралството и земите на предците му и цялата Драчка област. После царят нареди на Драгимир,
чичо на крал Владимир да слезе(дойде) да вземе своята област, да събере народа и да засели
отново Травуния.
И така крал Владимир живееше със своята жена Косара в пълна святост и непорочност, любейки
Бога и служейки му ден и нощ, а повереният му народ управляваше със страх от Господа и
праведно.
Не много след това умря цар Самуил и неговият син Радомир прие царството. Той беше много
силен и води много войни срещу гърците по време на гръцкия цар Василий, и под негова власт бе
цялата земя до Цариград.
Василий, боейки се да не изгуби царството си тайно изпрати пратеници при Владислав, роднина на
Радомир, предлагайки му: " Защо не отмъстиш за кръвта на твоя баща? Вземи от мен толкова
злато и сребро, колкото смяташ, че са ти потребни, бъди с нас в мир и нападни държавата на цар
Самуил, който уби твоя баща, собствения си брат, и ако победиш, убий неговия син Радомир,
който сега управлява държавата. " Като чу това Владислав се съгласи и един ден, когато Радомир
отиде на лов и той тръгна с него, нападна го и го уби.
И така умря Радомир, а на негово място управляваше Владислав, неговият убиец.
Взимайки така кралството, той изпрати хора при крал Владимир да му кажат да дойде при него.
Когато чу това, кралица Косара се уплаши и каза: " Господарю мой, не отивай, за да не ти се случи -
Боже опази - това, което застигна брат ми,ами пусни мен да отида - да видя и чуя как се държи
царят. Ако иска да убие мен, нека го направи, само ти да не погинеш."
Така, с одобрението на съпруга си кралицата отиде при своя роднина и той я прие с почести, ала
лукаво. Между това Владислав по друг път проводи пратеници при краля, по които му прати
златен кръст, за да придаде по-голяма тежест на поръката си: " Защо се колебаеш да дойдеш? Ето,
твоята жена е при мен и никакво зло не й е сторено, и аз, и моите хора се отнасяме към нея с
уважение. Приеми вярата на кръста и ела да те видя. После заедно с твоята жена ще се върнеш
обратно, както прилича, с дарове." На това кралят отвърна:" Зная, че Господа наш Исус Христос,
който е страдал за нас не е бил разъпнат на златен или сребърен, а на дървен кръст. Затова ако
твоята вяра е твърда и ако твоите думи са истинни, прати ми по свещеници прост дървен кръст и
ще дойда, бидейки изпълнен с вярата и силата на нашия Господ Исус Христос и уповавайки се в
животворния кръст и драгоценното дърво."
Тогава Владислав призова двама епископи и един калугер и злонравно изигравайки пред тях
своята простодушност, даде им дървен кръст и ги прати при краля. Когато те пристигнаха, дадоха
на краля кръста и вярата(?). Приемайки кръста, Владимир коленичи и се помоли и след като го
целуна го постави на гърдите си и с малка свита се запъти към царя.
Освен останалото, Владислав бе наредил по пътя да му поставят засада, та когато кралят минава,
хората да изскочат от другата му страна и да го убият. Но всемогъщият Бог, който закриляше своя
слуга от детинство и сега бдеше над него и изпрати своите ангели, за да го защитят. И докато
кралят преминаваше през мястото на засадата, на онези, които го причакваха им се стори, че той и
хората му носеха криле и имаха нимби, а когато се досетиха, че това са ангели уплашено побягнаха
всеки, откъдето бе дошъл.
Щом стигна до царския двор в мястото, което се нарича Преспа кралят влезе вътре и започна,
както му бе обичай, да се моли на небесния Бог. Когато Владислав узна, че кралят е пристигнал
невредим, много се ядоса. Той от сърце бе желал кралят да бъде убит на пътя, преди да стигне до
него, за да не изглежда, че той е съучастник или поръчител на Владимировото убийство. За да
отхвърли всяко съмнение от себе си преди засадата, която му бе поставил, той се бе заклел и бе
дал кръста в ръцете на епископите и калугера.
Но когато видя, че неговият грозен замисъл е разкрит изпрати палачи да отсекат главата на
Владимир. И докато кралят се молеше на Бога, войниците го наобиколиха. Когато
кралят(Владимир) забеляза това, призова епископите и калугера, които се намираха там, и рече
им: " Какво става, господа мои? Какво сте направили? Поради какво сте ме измамили така? Защо,
вярвайки на вашите думи и клетви, умирам без вина?". А онези от срам не смееха да го погледнат
в очите. Тогава кралят, след като се помоли и прие тялото и кръвта Господна и държейки в ръце
онзи кръст, който беше получил от царя, рече: " Молете се за мен, господа мои, че умирам без
вина и нека този честен кръст, заедно с вас ми бъде свидетел в съдния ден." След това целуна
кръста, прости се с епископите в мир и докато всички плачеха излезе из църквата и там пред
църковните врати го посрещнаха войниците.
Главата му бе отсечена на 22 май. И епископите взеха тялото му и го погребаха в същата църква с
химни и похвали. За да покаже заслугите на блажения мъченик Владимир, Господ даде здраве на
мнозина вярващи, носещи различни болести, които дойдоха в църквата и се молеха на гроба му.
Нощем пък там всички виждали божествена светлина, като че горели множество свещи.
Съпругата на блажения Владимир дълго време плака трогателно, повече от всичко, което може да
се изрази с думи. Гледайки чудесата, които Бог правеше царят се покая и уплаши и позволи на
своята роднина да вземе тялото и честно да го погребе, където пожелае. Тя веднага взе тялото на
съпруга си и го занесе в място, което се нарича Craini , където се намираше неговият двор, и го
погреба в църквата "Света Мария". Тялото му лежи изцяло запазено и ухае, като да е намазано с
безброй благоухания, а в ръка държи онзи кръст, който получи от царя. В същата църква всяка
година на негови празник се събира множество народ, хвалейки делата и благочестието му, и тук и
днес се случват много добрини на онези, които се молят с искрено сърце.
Съпругата на блажения Владимир, Косара, скоро след това се замонаши, живя благообразно и
свято и завърши живота си в същата църква, и бе погребана в нозете на своя съпруг.
След като тялото на блажения Владимир беше пренесено от Преспа в Craini
Владислав събра войска и дойде да превземе земята Владимирова и град Драч, както му бе
обещано от цар Василий като награда за убийствата, които извърши. Намирайки се пред Драч,
докато вечеряше и се гощаваше изведнъж му се яви въоръжен войник в образа на крал Владимир
и той(Владислав), обзет от страх започна да вика с всички сили: " Елате, мои войни, елате и ме
оттървете, тъй като Владимир ще ме убие!" Едва изрече това и стана от стола си с намерение да
побегне, ала веднага се строполи на земята, поразен от ангела и мъртъв телом и духом. Тогава
неговите князе и пълководци, и цялата му войска, обзети от голям страх и безпокойство подпалиха
лагера и същата нощ избягаха всеки, откъдето бе дошъл. И така се случи, че най-лошият убиец,
който със собствената си ръка бе наредил да отсекат главата на Владимир, правейки го така
мъченик, сам бе убит привечер, за да се превърне в ангел на сатаната.
Който иска да узнае колко и какви добри дела и чудеса Бог направи посредством блажения
Владимир, своя слуга, нека прочете книгата за неговите дела, в която те са описани поред, и
наистина ще се увери в единението на този свят човек с Духа Господен и в това, че Бог е бил с него,
за чест и слава.
Житие на крал Доброслав, носещо белези на популярните след 11-12в на Балканите стратегикони -
литературни съчинения, в които подробно се описват военни маневри и хитрости.

Когато чу вестта за смъртта на царя(Самуил) Драгимир, чичо на блажения Владимир събра народа
и войската, за да отиде и да вземе (обратно) кралството на своите предци. Дойде до Которския
залив и нареди на войската да го премине.
Которчани забелязаха малките кораби, изнесоха пред тях хляб, вино и разни храни и ги призоваха
на обяд на острова "Свети Гавраил". Драгимир, придружен от малък брой люде влезе в една лодка
и доплува до острова. Докато се приготвяше обядът, которчани видяха, че Драгимир води със себе
си малко хора, докато те бяха многобройни и като знаеха, че никой от сушата не може да му се
притече на помощ започнаха да говорят помежду си така: " Българският цар умря и кралете на тази
земя са мъртви, само този от техния род е оцелял. Ако той оживее и вземе земята си, ние добро
няма да видим, тъй като той и нас ще товари (с данъци), както ни товареха кралете преди него. Да
го убием, и вече няма да има никой от неговия род, който би угнетявал и размирявал нас или
нашите деца. " И по време на обяда говореха това помежду си и като се възпламениха от виного,
се хвърлиха да го убият.
Когато видя това Драгимир грабна меча си и избяга в църквата, и започна смело да се брани
отвътре. А которчани стояха отвън пред църквата и не смееха да влязат в нея. Тогава неколцина от
тях се качиха, пробиха покрива на църквата и хвърляйки отгоре камъни и дървета, го убиха(краля).
След като сториха това се качиха в малка лодка и побягнаха. Когато узнаха какво се бе случило,
войниците на краля се върнаха по своите места.
След гибелта на Драгимир жена му се завърна в своя роден край, тя бе дъщеря на Лютомир, жупан
на Рашка. Ала когато пристигна (у дома) с двете си дъщери и с дете в утробата завари баща си
мъртъв. Затова заедно с майка си отиде в Босна, при своя вуйчо. По пътя на място, което се нарича
Брусно в Дринска жупания роди мъжко дете и му даде името Доброслав. Той бе отгледан в Босна
до младежките си години, а после бе възпитан от роднини в Дубровник.
Тук се и ожени за красива девойка, племенница на цар Самуил, с която имаше петима сина -
Гоислав, Михаля, Саганек, Радослав и Предимир.
След смъртта на българския цар Владислав цар Василий събра голяма войска и множество кораби,
настъпи и превзе цяла България, Рашка, Босна, цяла Горна Далмация и всички приморски области
до границата с Горна Далмация. Добросла, тъй като бе мъдър и даровит(далновиден) започна да
се покорява на гърците и стана техен помощник и съюзник, с тях яздеше из покрайнините и тайно
ги уговаряше да постъпват с народа сурово и несправедливо. А на народа говореше също тайно: "
Защо понасяте толкова голямо зло от гърците? Несправедливо ви съдят, отнемат ви имота,
безчестят жените и дъщерите ви! Някога моите предци, които преди мен бяха крале, не са
вършили такива неща. Това е голямо и тежко зло."
И докато той правеше така в отделни места народът започна да му се доверява и да го обича
много, а жестоко да мрази гърците. Междувременно велможите се споразумяха, размениха
помежду си посланници и писма и в течение на един ден разбиха всички гърци, които бяха
заселени по цяла Далмация.
След като всички велможи се събраха заедно поръчаха на Доброслав и синовете му да дойдат и да
приемат кралството и земята на своите предци. И той дойде с петимата си синове, които вече бяха
възмъжали и бяха станали умели бойци, и завзе кралството, и започна да воюва срещу гърците, и
придоби земи чак до Аплица. Тогава гръцкият цар, разгневен, повика при себе си един от своите
пълководци, Арменополос, и му нареди да отиде и да разбие крал Доброслав и синовете му. Този
пълководец, след като събра голяма войска от конници и пешеци, стигна до Зетската равнина.
И крал Доброслав събра войска, и даде дял от нея на четирима от синовете си, и ги изпрати в
място, което се нарича Вранина, срещу източната стена(?) там да чакат изхода от битката, а той със
своя син Радослав нападна гърците от запад и хората му ги подложиха на жестока сеч. Радослав,
снажен и опитен в боравенето с оръжие младеж като сечеше отляво и отдясно стигна до
пълководеца, когото щом припозна, удари го с меча и го повали от коня на земята. Когато видяха
това гърците, предадоха се на бяг, и паднаха от тях толкова много, колкото не би могло да се
изброи. Мнозина от онези, които бягаха и мислеха, че вече са се измъкнали бяха нападнати и
поразени от кралските синове, които ги чакаха от източната страна. И в този ден над гърците бе
извършено велико поражение и изтребление.
От ден на ден растеше и се умножаваше Доброславовото кралство. Кралят даде на своя син
Радослав жупания, която се нарича Kerca заради това, че се показа храбър в битката и победи.
Междувременно когато гръцкият цар узна какво се бе случило бе обзет от голям бяс и жал и
веднага изпрати посланици с много злато и сребро, които да предадат на жупана на Рашка, на
босненския бан и на княза на областта Захълмие да изпратят войска и народ против краля.
Жупанът и банът, след като събраха голяма войска, се обърнаха към Лютовид, княз на Захълмие, за
да съедини той с тях своята войска и да бъде княз и пълководец на целия народ. И така бе сторено.
А царят, от друга страна събра войска, много по-голяма отпреди и изпрати хора в Драч, по които
нареди на някой си Курсилий, топарх, който по това време държеше Драч и цялата Драчка област
да събере целия народ от Драчко и да застане начело на войската си и да хване краля и неговите
синове, където и да ги намери.
Така Курсилий с цялата войска дойде в равнината на град Скадар и се събра с останалите - имаше
толкова много хора, че Скадарската равнина едвам ги издържаше върху себе си. Пресичайки
реката, стигнаха до равнината на град Бар. Княз Лютовид със своята войска стигна до Травуния.
Крал Доброслав със своите хора и синовете си остана в Цръмница, тъй като видя, че има твърде
много гърци и се уплаши Лютовид да не премине през залива и да не остане заклещен между тях.(
между двете войски) Извика своите петима сина и им каза: " Виждате, драги синове мои, че
гръцката войска е голяма, а ние в сравнение с нея сме твърде малобройни и ми се струва, че
изобщо не сме в състояние да им се противопоставим в битка. Ще направим тогава следното: нека
двама от вас - Гоислав и Радослав да останат тук, а вие - останалите трима, вземете със себе си по
десетина вещи люде с тръби и рогове, качете се на хълма и така се разположете по билото, та
гърците да помислят, че са обкръжени. Аз пък, заедно с онези, които са с мен, ще нападна в
полунощ лагера им. Коагато чуете гласът на тръбите и роговете, и вие от околните хълмове
затръбете и завикайте колкото сила имате. След това, спускайки се внимателно се промъкнете към
лагера им, а когато дойдете близо не се плашете, ами бъдете храбри и се бийте мъжки, и
всемогъщият Бог ще ги предаде в ръцете ни."
Тримата кралски синове се качиха в сумрака на отсрещните хълмове и направиха онова, което
кралят им бе наредил.
По същото време някъкъв гражданин на Бар, приятел на краля, срещна Курсилий и с намерение да
уплаши гърците му каза: " Пази се господарю, и внимателно гледай как ще се измъкнеш със своята
голяма войска. Само знай, че от всички страни сте заобиколени от много големи сили." Тази
забележка се разнесе из (гръцкия) лагер и всички бяха обзети от голям страх. Курсилий веднага
нареди войската да се постави под оръжие и разпореди далеч от лагера да се поставят съгледвачи
и стражи.
Междувременно с настъпването на нощта кралят тихо се приближаваше, заедно с войската си, към
лагера на гърците. В полунощ стигна там, където се намираха гръцките съгледвачи и пазачи и ги
нападна, като уби някои, а останалите обърна в бяг. Когато видяха какво става, сред гърците
настана голямо брожение. Точно тогава екна кралската тръба, а онези, които бяха с краля,
започнаха да надуват роговете и да викат силно. И синовете на краля, които бяха по хълмовете,
също започнаха да тръбят от разни страни с тръби и рогове и да викат. Спущайки се бавно по
стръмнините на хълмовете приближаваха към неприятеля, както постъпи и кралят. Гърците
наистина силно се уплашиха и след като слушаха как ония дълго се спущаха, а заради тъмнината
не можеха да видят какво става мислеха, че става въпрос за много голяма войска, както бяха чули
от барчанина. И когато от олелията на тръбите, роговете и виковете заключиха, че онези вече са
близо и ги нападат, се обърнаха в бяг, обзети от страх. Щом кралят и онези, които бяха с него
разбраха, че гърците са започнали да бягат, нападнаха челото на техния лагер и се втурнаха да ги
гонят, пленяват, секат и убиват. По същия начин от всички страни се втурнаха към тях и царските
синове.
Така, гонейки и избивайки наред, кралят и синовете му пресякоха потока, който се нарича
Препратна, и достигнаха гората. Гоискал, без да познае своя баща, тъй като всички бяха прашни и
опръскани с кръв така, че един друг не се разпознаваха, го нападна и го събори от коня, но все пак
не го рани. Тогава бащата завика със силен глас: " Боже помилуй! Боже помилуй! " а синът веднага
го позна и слизайки от коня, падна пред нозете му и рече: " Прости ми, татко, наистина не те
познах!" А кралят му отговори: " Не се страхувай, синко, божията милост е още с нас, затова ти
нито ме рани, нито ме уби" Тогава кралят се изправи на онова място и му даде името "Божия
милост" , което на латински ще рече " Dei misericordia" . Това място се нарича така и до днес,
заради това, че Бог е подарил милост на краля за да не бъде убит от своя син, както и поради това,
че толкова много войска е предал в ръцете на толкова малко хора.
Кралевите синове гониха неприятелите до река Дрима, ранявайки, убивайки и пленявайки ги, и
тъй като твърде много от тях изловиха, отведоха ги със себе си при баща си, който още беше в
местността "Божия милост". Курсилий, тежко ранен, успя да избяга, но почина щом стигна до
равнината на Скадар. На мястото на смъртта му бе поставен кръст. Това място и до днес се нарича
Курсилиев кръст.
След това кралят изпрати своя син Гоислав с войска против княз Лютовид, давайки му и петдесет
гърци, които бяха пленени и ранени, за да ги прати в лагера на Лютовид така, както си бяха ранени
и опръскани с кръв да разкажат онова, което им се е случило, а ако гърците откажат да отидат, да
ги изколи. Това кралят направи, за да разколебае княза и войската му.
Гоислав направи всичко, което баща му бе наредил. Придвижвайки се, войската преплува залива и
продължавайки по пътя срещу Конавла се изкачи на един хълм, който се нарича Клобук.
Лютовидовата войска беше близо и Гоислав изпрати гореречените гърци в лагера на княза. Когато
видяха и чуха какво се е случило, онези които бяха с Лютовид силно се уплашиха. Но княз
Лютовид, бидейки човек войнолюбив и ловък в боравенето с оръжие никак не се уплаши.
Напротив, той изпрати на Гоислав следното поръчение: " Твоята досетливост никак не ме плаши;
ако все още си човек на място и ако все още ставаш за нещо вземи със себе си двама войни, аз ще
сторя същото и ще слезем в полето да кръстосаме оръжието си; и ще узнаеш кой съм аз." Това
допадна на Гоислав и той веднага взе със себе си двамина отбрани войни и слезе в полето, където
князът вече беше слязъл. След като започнаха да се бият един от двамата Гоиславови войни на
име Удобик нападна княз Лютовид, удари го и го събори на земята. Тогава другият започна да
призовата: "Идвайте, братя по оръжие, другари, тичайте, защото Лютодив е победен и мъртъв!" На
вестта за Лютовидовата гебел започнаха да се стичат всички Гоиславови войни, но Лютовид, както
беше само ранен успя да се добере до коня си и се предаде на бяг. Онези пък, които бяха с
Людевид, виждайки го паднал и ранен, избягаха. А Гоислав и хората му ги гониха през целия ден и
взимайки военна плячка, се върнаха като победители по своите места.
И от онзи ден под управлението на краля и неговите синове страната живя в мир и никой не се
осмели да им се противопостави.
Крал Доброслав обдари богато онзи барчанин, който предупреди Курсилий, че е заобиколен с
голяма войска, като твърдеше, че нито той, нито синовете му някога ще забравят тази му постъпка.
Кралските синове придобиха цялата Драчка област до река Войшаи там съградиха твърдина, в
която заселиха храбри люде, които плячкосваха и пленяваха гърците оттам всекидневно.
Славният крал Доброслав управлява 25 години и след като падна в постелята си, умря в Препратна,
в своя дворец. Синовете му, събрани около него, го оплакаха и погребаха в църквата "Свети
Андрей", в неговата капела с големи почести и слава.
След смъртта на краля синовете му се посъветваха със своята майка и пожелаха да поделят
помежду си земите и областите на своите предци, за да управлява всеки от тях своя дял.
Така Гоислав и Придимир, най-малкият брат, придобиха Травуния и Гребла; на Михаля се падна
Облик, Препратна и Цръмница, Саганек взе Горска Yupannam, Купелник и Barezi, Радослав - Лука,
Yupannam, Подлужие и Будва с нейните области.
След всичко това кралицата, заедно със своя първороден син Гоислав управляваше кралството и
синовете си. Докато бе жива тя (кралицата) никой от синовете й не беше удостоен с титлата крал,
наричаха се само князе.
По някое време Гоислав падна в постелята си и докато лежа немощен някакви травуняни, които се
наричаха скробимези(?) се договориха, дойдоха и го убиха в постелята му, хванаха брат му
Предимир и също го убиха. След (като свършиха) това поставиха за свой главатар някой си на име
Доманек.
Когато Михаля, Саганек и Радослав чуха за стореното събраха войска и дойдоха в Травуния, където
хванаха убийците, подложиха ги на мъчения и ги убиха с най-тежка смърт, но Доманек с
неколцина успя да избяга. Михаля и Радослав се върнаха в Зета, оставяйки тук Саганек. Не дълго
след това Саганек, който се страхуваше да остане на това място се върна в Зета, в своята жупания.
Доманек отново се върна и влезе в Травуния. Когато Михаля се увери, че Саганек не желае да
отиде в Травуния повика при себе си Радослав и му рече да отиде и да брани областта, ала
Радослав му отвърна, че за нищо на света няма да остави дяла, който му се пада в Зета. Тогава
Михаля и Саганек, боейки се от нападение от страна на гърците, които се готвеха да дойдат(да
навлязат в земите им) и тъй като искаха да им се противопоставят се заклеха при велможите от
земите на своя брат Радослав и му издадоха грамота, според която той и неговите наследници ще
владеят частта от Зета, която му се е паднала при делбата, и ако той би придобил Травуния и която
и да е друга област; тя ще остане владение на него и на неговите наследници без противоречие и
искове от страна на тях(на братята му) и на техните наследници, които никога няма да искат нещо
повече от тях.
Тогава Радослав, като събра войска отиде и нападна Травуния и намери Доманек, плени го и го
уби. След това наврезе в Захълмие и го завладя. По това време почина кралицата и Михаля пое
кралството.
Той имаше седем синове, чиито имена са: Владимир, Приеслав(Преслав), Сегрий, Дерия(Дарий,
Дерий), Гаврил, Мирослав и Бодин. Тъй като имаше седем синове, не пожела да удържи клетвата,
която бе дал на своя брат Радослав и след като прие кралството взе му зетската жупания и я даде
на своя син Владимир.
По това време умря жената на крал Михаля и той си взе друга жена, една гъркиня, роднина на
царя; и с нея роди четирима сина, чиито имена са: първи Доброслав, втори Петрислав, трети -
Никифор и четвърти Тодор(Теодор). От Доброслав, от Никифор и Тодор не остана потомство, само
от Петрислав се роди син Бодин, който управлява цялото кралство.
Владимир и неговите братя отидоха в Рашка и я превзеха. Нея кралят даде на Петрислав да я
управлява. После братята отидоха в България и водиха много битки против гърци и българи, и
завзеха цяла България, която покрайнина крал Михаля даде на своя син Бодин. Бодин наложи на
главата си диадема и нареди да го наричат цар. Когато гръцкият цар чу това, разгневи се и събра
силна войска, и я изпрати да оплени Бодин. Бодин, събирайки много войни излезе срещу гърците.
И в същия ден започнаха двата народа да се секат и да се раняват жестоко. Тогава бе ранен и
Бодин, когото гърците плениха и по нареждане на гръцкия цар прогониха в Антиохия.
Тъй като на Бог не се хареса грехът на техния баща(крал Михаля), причинен от
клетвопрестъпничеството му, останалите Бодинови братя погинаха всички, един по един в битки
из покрайнините, докато баща им остана жив(и ги надживя). Крал Михаля управлява 35 години и
умря. Бе погребан с големи почести в манастира на светите братя Сергий и Бакх.
След това прие кралството Радослав, неговият брат, който имаше осем синове и четири дъщери.
Имената на синовете му са: първи Бранислав, след това Градислав, Хвалимир, Станина, Кочапар,
Гоислав, Доброслав и Пичинек(Печинек, Печенег?). През целия си живот крал Радослав бе
миролюбив, простодушен и богобоязлив. По време на неговото управление му бе съобщено, че
Бодин, неговият племенник, е жив, а царят, който го бе прогонил, е починал. Когато узна това,
кралят изпрати да доведет при него Бодин.
Когато онзи бе доведен, бе приет с радост от краля и неговите синове. Кралят му даде Гребел и
Будва.
В шестнадесетата година от управлението на крал Радослав Бодин забрави направените му
добрини и не остана верен на краля, ами се споразумя със своята мащеха и с четиримата й сина,
които му бяха братя по баща и се отметна от краля заедно с тях. Кралят пък, тъй като бе
простодушен и миролюбив не искаше да поведе борба срещу него, а покорно се премести със
своите синове в областта Травуния. Там той, стар и преситен от живота се срещна със своите
предци и бе погребан с големи почести в манастира на Св. Петър от Поле.
След като прие кралството Бодин нахлу в Зета и започна да покорява своите роднини. Тогава
Петър, архиепископ на Барската архиепископия и човек, който помнеше добре миналото като
видя, че между братята има голяма вражда свика събрание със свещеничеството и народа и
договориха мир между тях. Бодин и братята му се заклеха един другиму, че ще живеят
миролюбиво и спокойно.
Междувременно на Бранислав се родиха шестима синове, чиито имена са: първодордният
Предин/я(?), Петрислав, Градин/я(?), Твърдослав, Драгил и Рубеша. На крал Бодин пък се родиха
четирима сина от Яквинта, щерка на Аркир от град Бар, чиито имена са: Михаля, Джордже,
Аркириц и Томо(Тома?).
Тъй като бе обявен мир, Бодин с братята си отиде в Рашка и я превзе с оръжие, и започна да я
владее. Там постави двама жупани от редовете на придворните си: Вукан и Марко, които му се
заклеха, че те и техните синове ще бъдат покорни на него и на наследниците на наследниците му.
След това превзе Босна и там постави за княз Стефан. След смъртта на Робер Гискар и с помощта
на норманите, които се намираха в Драч и по цялата Драчка територия превзе и владееше цялата
драчка област и самия град Драч. Когато сключи мир с гръцкия цар, му върна града.
Междувременно Яквинта, жената на Бодин силно страдаше, виждайки как Браниславовите синове
заякват и се множат. Тя се страхуваше да не би Бранислав и синовете му след смъртта на мъжа й
да завладеят кралството. Затова винаги им завиждаше и чакаше сгоден случай да унищожи бащата
и синовете. Така по някое време, когато Бранислав, брат му Радислав и синът му Бериня наивно
дойдоха в град Скадар при краля, тя видя, че са дошли сами и започна безочливо да го моли
съпруга си и да настоява да ги хване и затвори, защото ако не сторел това, тя нямало как вече да
живее с него. Говореше му така: " Зная, че ще умреш, и те ще ни вземат кралството, и твоите
синове ще ядат на тяхната трапеза" Но защо да говорим за това? Крал Бодин бе победен от жена
си, както Ирод от Иродиада.
Докато седяха и обядваха по кралска заповед бяха хванати и хвърлени в затвора, тъй като кралят
не пожела да се опре на желанието на своята жена и стана вероломник на трапезата като Ирод
убиеца. Когато чуха това неговите братя, синове и племенници събраха всички роднини и отидоха
в Дубровник, начело на войска, за да го обсадят и превземат. Братята и синовете на крал(?)
Бранислав, излизаха въоръжени от града и всекидневно нанасяха големи поражения на войската
на крал Бодин. Един ден, когато раниха и убиха мнозина докато хвърляше копие Кочапар рани и
уби някой си Козар, когото кралицата много обичаше. Когато видя това, кралицата разплете косите
си и започна да се удря с ръце по главата, да плаче и говореше така на мъжа си: " Нима сега не
виждаш, кралю, как убиват хората ти?! Техните роднини са в ръцете ни, а те не престават
ежедневно да раняват и убиват людете ни. Нима още не си проумял онова, което направи
Кочапар? Защо позволяваш да живеят техните братя, които държиш в окови? Разгневен, кралят
вдигна меча си и нареди пред град Дубровник и пред очите на роднините му да бъде отсечена
главата на княз Бранислав, на неговия брат и на неговия син, прибавяйки (по този начин) към
вероломството и убийство.
Тогава епископите и абатите, които бяха дошли да молят краля да не отсича главите (на роднините
си) и помежду им да се възцари мир като видяха, че са вече убити много съжаляваха, че са
закъснели и започнаха жеското да упрекват и корят краля за това, че се е покорил на желанията на
своята жена и е убил брат си. Кралят веднага се покая и горко плака и тъй като те(обезглавените)
му бяха братя, нареди да ги погребат с чест. Тогава епископите и абатите, вземайки телата,
погребаха ги с големи почести в манастира на свети Бенедикт на острова, който се намира пред
Дубровник. Техните братя и синове, както и ония, които бяха с тях в града чуха, че някои иска да го
предаде на краля и приготвиха малки кораби, в които се качиха и доплаваха първо в Сплит, а после
в Пуля, и накрая стигнаха Цариград. Междувременно кралят превзе Дубровник и издигна тук
крепост, след което се върна в Скадар. Управлява двадесет и шест години, и в двадесет и втората
уби своя брат.
Като се изпълниха двадесет и шест години и пет месеца от неговото управление почина и бе
погребан, както прилича на крал в манастира на светите мъченици Сергий и Бакх.

Михаля, негов син, искаше да го наследи на престола, но заради злобата на майка му народът не
го пожела, а постави за свой крал Доброслав, брат на крал Бодин.
По време на своето управление Доброслав постъпваше зле с народа си. Когато братята и синовете
на краля(?) чуха, че е умрял крал Бодин, по нареждане на царя дойдоха в Драч, където Гоислав се
ожени и остана със своите племенници. А неговият брат Кочапар отиде в Рашка, и оттамъ събра с
жупан Вукан войска, и тръгна против крал Доброслав. Кралят също събра войска и искаше да се
брани. Битката започна в Дукля на реката, която се нарича Морача и войската на крал Доброслав
бе поразена, а той бе пленен. Кочапар и Вукан оставиха крал Доброслав окован в Рашка, дойдоха в
Зета и я завладяха, и опустошиха голяма част от Далмация. Кочапар остана в Зета. Тогава Вукан с
рашчани постави засада на Кочапар, за да го убие. Когато Кочапар узна за това, отиде в Босна и се
ожени за дъщерята на босненския бан, но скоро след това загина в битка в Захълмие.
Междувременно народът, след като се събра постави за крал Владимир, внук на крал
Михаля.(Михаил???)Владимир управляваше, като обичаше мира и го поддържаше с всички. Събра
около себе си братята си и се ожени за дъщерята на жупана на Рашка. И страната живя 12 години в
мир.
След женитбата му с дъщерята на жупана, Вукан освободи крал Доброслав, който се намираше в
окови, тъй като бе чичо на крал Владимир. Когато онзи бе освободен, дойде при краля, но щом
Владимир го видя, нареди веднага да бъде хвърлен в затвора и така остана през всичкото време
на упревлението на краля. На дванадесетата година от управлението на крал Владимир Яквинта,
подучена от съветите на някои най-зли люде, които освен това бяха неприятели и на жупан Вукан
даде на същите тези люде смъртоносна напитка, която беше приготвила в Котор, където живееше.
Когато онези пристигнаха в Скадар с помощта на дворцовите слуги дадоха на краля да пие от
отровата, и така той бе измамен от своите хора. Тогава кралят падна в постелята си.
Яквинта, знаейки, че той умира дойде със сина си Джордже в Скадар да посети краля, но щом
кралят я видя, отдалечи я от себе си и нареди да излезе навън. Когато излезе, тя каза на онези,
които стояха долу: " Защо кралят постъпва така, какво зло съм сторила? Ако господин кралят желае
да знае, неговият чичо Доброслав, който се намира в окови направи така, че да умре кралят" . Това
пък каза, за да унищожи Доброслав, страхувайки се той да не наследи кралството. И веднага
тръгна оттук и отиде в Горица, за да дочака там смъртта на краля.
ттам тайно, с многобройни обещания изпрати поръка на кралевите люде след кралевата смърт да
убият Доброслав, което бе и сторено. Кралят почина и бе погребан в манастира на светите Сергий
и Бакх. Людете на краля, използвайки обстоятелствата се съгласиха с Яквинта по отношение на
Доброслав, изведоха го от затвора, ослепиха го и го кастрираха, след което го изпратиха в
манастира на светите Сергий и Бакх, където той преживя дълго време с калугерите и умря.
След смъртата на крал Владимир кралството прие Джордже, син на кралица Яквинта. Във втората
година на своето управление той искаше тайно да залови Браниславовите синове, но не успя, тъй
като те узнаха за намеренията му и отидоха в Драч при своя чичо Гоислав. Единствено Грубиша
беше заловен и хвърлен в затвор в Скадар.
По това време Кало Йован(Калоян?) Куман(Куманина?) събра силна войска и нападна заедно с
Гоислав и неговите племенници крал Джордже. И кралят, събирайки войска, се приготви да ги
посрещне с оръжие. Кралят бе победен и мнозина от хората му загинаха в битката, а много други
попаднаха в плен. Кралят с неколцина се спаси и побягна към Облик. Пълководецът и останалите
нападнаха град Скадар и го превзеха. Изведоха Грубиша от затвора и по нареждане от царя той бе
приет от народа за крал, а пълководецът му остави войската и се върна в Драч.
Крал Джордже, знаейки, че Грубиша е много добър войник и силен юнак, умел в битките побегна в
Рашка. А майката на Джордже бе пленена при Котор и отведена в Цариград, където и умря.
Крал Грубиша управлява седем години и по това време страната бе в мир, и много от
унищоженото бе възстановено. Тогава Бог даде вино и жито в изобилие и земята бе изпълнена със
всякакви блага. На седмата година от управлението му го нападна крал Джордже от Рашка.
Грубиша му се противопостави в битка, храбро воювайки, но загина пред стените на град Бар. Бе
погребан както прилича в църквата на свети Георги, средището на епископа в този град.
Крал Джордже придоби кралството, но не и земята. Той изпрати посланици при братята на крал
Грубиша - Драгиня и Драгило, които бяха останали, и чрез пратениците се помири с тях и им се
закле, че ще поделят заедно земята, без да им стори никакво зло. Те повярваха на клетвите му и
дойдоха при него. Кралят им даде част от земята и жупанията в Зета и се държа с тях твърде
учтиво. Това кралят направи да не би Градиня, техният трети брат да ги измами и привлече към
себе си, а после да ги унищожи. Градиня, живеейки в Рашка, се ожени тук и роди четирима сина:
първият Радослав, после Лобар и Владимир.
После Драгило с всички от своята земя навлезе в Подгорската област и завзе Оногощ и много други
жупании. Между него и краля цареше разбирателство. После, по съвет на Драгило кралят събра
войска и отиде в Рашка, и с оръжие я завладя и плени. Тук попадна на Урош, който бе в затвора,
оставен там от роднините си, и измъквайки го от затвора, изпрати го на жупана на Рашка. Кралят с
всичките си хора се прибрав в своята област с голяма плячка. В това време Градиня се бе
промъкнал(?) в Захълмие.
Виждайки по-късно, че Драгило, брат му и техните племенници се разбират добре и че
всекидневно растат и заякват в любовта на целия народ, подучен от завистта и страхувайки се, че
народът не го уважава истински и поради страх да не загуби кралството, кралят позволи да хванат
Михаля, син на крал Владимир и след него Драгило и ги хвърли в затвора. Драгиня със своите
четирима сина Първощом, Грубиша, Неманя и Сирак се измъкна и забягна в Драч. Пълководецът
Пиригорди, заедно с Градиня и Драгиня събра народ и голяма войска и отидоха и превзеха земите
си от Вранина до Бар, но тъй като пълководецът искаше да се върне в Цариград Градиня остави
своя племенник Бороша на Облик да пази крепостта, и изпрати пълководеца до Драч. Крад
Джордже се разгневи и нареди Драгила и неговият племенник Михаля да бъдат лишени от
небесната светлина(ослепени?) заради това, че Градиня и брат му го бяха нападнали с оръжие.
След като пълководецът Пиригорди се върна в Цариград, в Драч дойде друг пълководец -
господин Алеский De Conti Stephano. Междувременно крал Джордже събра войска, дойде и
обсади Облик, а Бороша се бранеше юнашки със своите люде. Като чу това пълководецът господин
Алексис събра войските на Градиня и на брат му и се отправи към краля. И тъй като кралят бе
твърде омразен на целия народ никой не пожела да му каже за идването на Алексис. Алексис
нападна кралския лагер, людете му убиха и раниха мнозина, а останалите обърнаха в бяг. Тогава
кралят се измъкна и избяга в Църмница. Тъй като кралят бе избягал пълководецъп остави войската
с Градиня и се върна в Драч.
Тогава земята бе опустяла заради неволите и войните, а и всекидневно все повече се
опустошаваше, та въстана Котор и цялата земя на крал Джордже. Докато Градиня със своите хора
превземаше земята и гонеше краля от другата страна се бунтуваха рашчани. Бягайки, кралят и
хората му се криеха по планините и горите, ту тук, ту там. Но като видя, че го гонят от всички страни
и като не знаеше какво да прави кралят влезе в крепостта, която се нарича Oblon . Градиня завладя
територията до Котор с изключение на крепостта, в която бе кралят със свитата си.
Междувременно пълководецът тръгна към Скадар и му бе поръчано преди да стигне, да завземат
крепостта и да пленят краля. Пълководецът обсади крепостта. Тогава онези, които се считаха за
приятели и за много близки до краля и които бяха яли неговия хляб се подигнаха срещу него и така
едните отвън, а другите отвътре предадоха крепостта на пълководеца господин Алексис, който взе
със себе си краля и го отведе със себе си в Драч, а оттам, окован и заобиколен от стража го изпрати
в Цариград, където оня почина в затвора.
След тези събития велможите се събраха и поставиха за крал Градиня, който приемайки
кралството, започна да управлява народа съвсем праведно. Той наистина беше богобоязлив и
боголюбив човек, милостив и състрадателен, защитник и бранител на вдовоците и сираците и във
всички свои дела се отличаваше с доброта. Поради това онези, които се бяха разпръснали по
областите и покрайнините, както и онези, които бяха отишли в Пуля, щом узнаха за неговата
доброта веднага се върнаха по своите места и отново изпълниха и населиха земята, която бе почти
съвсем разорена и опустошена. По време на своето управление крал Градиня преживя много
неправедни нападки от лоши люде, но Светият Бог го спасяваше. Когато се изпълни единадесетата
година от неговото управление той пое по пътя на всички смъртни и се срещна в мир с предците
си. Погребан бе с почести от множество народ и от ръцете на синовете си князете Радослав, Йован
и Владимир, в манастира на светите мъченици Сергий и Бакх.
Княз Радослав отиде при цар Емануил, който го прие добре и му даде да управлява цялата земя,
която по-рано бе на неговия баща. Когато княз Радослав се върна (от посещението при царя)
започна, заедно с братята си, да владее и управлява земята.
Възстанаха тогава някои злочинци, които бяха отдавнашни негови неприятели и доведоха Деса,
синът на Урош, и му дадоха Зета и Травуния. А на Радослав и неговите братя им остана
Приморската област и град Котор до Скадар. Но те непрестанно продължаваха да се борат против
Урошевия син, и срещу останалите неприятели, за да придобият отново територията, която се бе
откъснала, а тези, които управляваха, постоянно бранеха. И т.н.

КРАЙ на ръкописа