Свещена Римска империя

(Heiliges Römisches Reich)

1. Териториите на империята -
А. Възникване на държавата – След смъртта на сина на Карл Велики, Людвик
Благочестивия, неговите трима сина се срещат в града Вердюн и взимат решение
империята да се раздели между тях. Карл взима западните части и по-късно тази
земя става известна като кралство Франция. Най-големият, Лотар, взима
централните територии, също както и земите в северна и централна Италия, без
земите, които са под контрола на папата още от времето на крал Пипин III Къси. В
земите на Лотар влиза и град Ахен, в който се намира двореца на Карл Велики. Най-
източните части остават за Людвик. Неговите владения дават началото на
Свещената Римска империя. (Отворете Атласа на стр. 9 и вижте земите на всеки
един от синовете).
Б. Основни владения – Източните франкски владения са разделени на четири
херцогства – Бавария, Швабия, Франкония и Саксония. Населението на всяко едно
от тези владения се смята за отделен народ, със собствена култура и гледа на своя
херцог, като на владетел. Това прави управлението на цялата държава
изключително трудно. В последствие към тях ще се добавят още владения, които
ще направят картината още по-пъстра. Отдолу са гербовете на Саксония,
Франкония, Швабия и Бавария. (Отворете картата на стр. 17 и картата публикувана
в първия урок на тази тема в google classroom и си припомнете, къде са
разположени тези владения).
2. Управление на Оттон I
А. Възкачване на Оттон I – След като династията на Карл Велики е свалена от
власт, започва борба между четиримата херцози за короната. Победител в тази
борба излиза херцога на Саксония – Хайнрих I. Той обявява всеки войник, който
разполага с кон за „Рицар“, а всеки мъж има задължението да служи в армията, ако
бъде извикан. За Хайнрих е важно да има голяма армия, с която да пребори своите
опоненти. След като успява да се съюзи с херцога на Франкония, той успява да
победи Швабия, а после и Бавария. След тези победи, той официално е коронясан
за крал на Източните франки. Церемонията се състои от две части. Първо, на
събрание на херцозите и графовете (по възможност в двореца на Карл Велики в
Ахен), владетеля официално се „избира“ за господар на държавата. А после той
пътува до град Майнц, където е главния архиепископ на германските земи. Именно
той поставя короната на главата на владетеля, като така демонстрира, че това се
случва по волята на Бог. След смъртта на Хайнрих, той посочва своя син Отон, за
наследник.

Б. Разширение на държавата – След като става ясно, че френския крал не е готов

да воюва за голямото графство Лотарингия, германския владетел успява да
присъедини тази територия към държавата, а след това принуждава и краля на
Бургундия (Арелат в атласа на стр. 17) да положи васална клетва. На изток,
кралството на Източните франки продължава да упражнява контрол над земите
граничещи с Унгария, известни като „Източна марка“, от където по късно идва
името „Австрия“. Краля на Бохемия също полага васална клетва. Подчинени са и
някои славянски територии източно от Саксония (Всички тези земи са отбелязани
на стр. 17 в Атласа)
В. „Съюзници“ на владетеля, в неговата борба срещу феодалните господари –
Във всяка държава в централна и западна Европа се наблюдава едно и също
явление: Феодалните господари (Херцози, графове, маркизи) водят борба с
владетелите. Всеки от тях иска да бъде изцяло независим и да управлява
владението си, както сметне за добре, а владетелите искат да контролират всички
територии на своята държава. Тази борба се развива по различен начин в
различните държави.
- Владетелското семейство – Огромната държава обхваща земи с различни народи
и езици. Някои от тези народи имат своя собствена история. Управлението на
подобна държава винаги представлява предизвикателство (спомнете си
Персийската империя). За да може да контролира тези разнородни територии,
Отон започва да назначава свои роднини за херцози и графове. Така за граф на
Лотарингия е назначен съпруга на сестра на краля. Брата на Отон получава титлата
херцог на Бавария, а владетелския син Лудолф става херцог на Швабия. С тези
действия, Отон се надява, че роднините му ще са благодарни и това ще ги направи
винаги верни. И чрез тях ще може да контролира огромните си територии. Тук
обаче, той греши. В последствие се оказва, че жаждата за още власт скарва
роднините и на владетеля му се налага да воюва с най-близките си хора.
- Църквата – С течение на вековете, църковната организация придобива огромно
количество имоти. Както богати, така и бедни даряват имоти, добитък и богатства
на манастири или епископии и архиепископии. Чрез тези дарения те се надяват да
си спечелят милостта на Бога, когато умрат. Отон решава да се възползва от този
факт и обявява църквата за свой съюзник. Той изисква от абатите на манастири,
епископите и архиепископите да полагат васална клетва пред него – той обещава
да пази имотите на църквата и да не позволява на никой да посяга на тях, а те
обещават да му предоставят данък и най-вече, войници. Така владетеля се сдобива
със „свои хора“ във всяка една част на държавата и то хора, които имат
изключително голям авторитет сред народа. В случай на война, дори да не получи
армии от феодалните господари, може да разчита на войници от неговото родово
владение - херцогство Саксония и от църковните си васали.
Г. Италиански походи („раждането“ на империята) – Отон нахлува в северна
Италия за да покрепи вдовицата на покойния местен крал срещу един от васалите
му, който претендира за трона. В крайна сметка германския владетел побеждава
претендента и се жени за водивицата, като така официално коронясан в град
Павия, за „крал на Лангобардите“, с което става владетел и на Италия. Чрез
огромното си влияние, той издейства да бъде избран сина му за папа и през 962 г.,
папата коронясва Отон за император на „Свещената римска империя“, която е
обявена за наследник на великата Римска империя от античността. В крайна
сметка между баща и син възниква конфликт, когато император Отон започва да
претендира, че е господар и на папата. Победител излиза императора. Той поставя
на трона на папата човек, който официално признава, че един свещеник може да
стане папа, само с позволение на императора!

3. Управление на Франконската династия –

А. Начало на конфликта между папата и императора – През XI в. започва
„Реформацията“ (прегледайте подточката от урока за Европа XI в.), която в крайна
сметка довежда до трона на папите, амбициозния Григорий VII. Той си поставя
задачата да прекъсне всички порочни практики в църквата и да направи така, че
църковните лица отново да се грижат единствено за духовното спасение на хората,
а не да се стремят да трупат имоти и дори да правят свои семейства. Неговите
действия дават резултат и папата възстановява контрола си над архиепископите и
епископите в западна и централна Европа. Претенцията на папата обаче, че той
стои начело на целия християнски свят и че само той има право да качва и сваля
владетели, привлича вниаманието на император Хайнрих IV. Конфликтът между
тях е неизбежен, тъй като папата открито заплашва епископите, архиепископите и
абатите на манстирите в Германия, че те ще загубят позицията си ако не откажат
от васалните клетви към императора. Това настройва тези хора срещу папата и те
застават зад гърба на императора. Конфликтът папа и император протича на
етапи:
- Императорът свиква църковен събор с участието на висшите свещеници и на него
обявяват папа Григорий VII за свален от престола в Рим.
- Папата обявява императора за свален от власт, премахва васалните клетви на
неговите васали и го отлъчва (изгонва) от църквата. Това помага на враговете на
Хайнрих IV и най-вече висшите аристократи начело с херцога на Швабия – Рудолф
да започнат война срещу своя господар и дори избират Рудолф за владетел.
- Хайнрих IV пристига в Италия и лично се покайва пред папата, като се съгласява
на всичко, което Григорий VII иска от него, дори да бъде съден.
- Хайнрих IV ликвидира Рудолф, потушава бунта и потегля към Италия за да свали
папа Григорий VII. Папата бяга в Норманското кралство в южна Италия, а
императора поставя нов папа, който го коронясва официално за император.
Реално няма ясен победител – Императорът управлява огромни земи, но той
постоянно трябва да се бори с влиятелни аристократи за да ги контролира. Всяка
намеса на папата може да се окаже фатална, както се случва с Рудолф. Но папата
също не е силен, тъй като няма армия зад гърба си, а императорът има!

Б. Нови „съюзници“ за борба срещу феодалните господари – засилването на

контрола на папата над архиепископите и епископите в Свещената Римска
империя, лишава императора от неговите църковни васали. Тъй като те вече не
може да разчита на тях, владетелите от Франконската династия решават да
потърсят подкрепа първо сред дребните феодали (барони, рицари и понякога
графове). Подкрепа се търси и в лицето на градовете, които искат да се управляват
самостотелно. Владетеля често назначава обикновени рицари или хора от
градовете, които да управляват неговите имоти и замъци. Тези хора се наричат
„министриали“. Те обаче не наследяват тези имоти. Имат власт само и единствено
докато владетеля каже! Тези мерки помагат владетеля да поддържа властта си, но
не решава основният пробем – в германските земи има аристократи с огромни земи
и ресурси. За да го реши, императорите започват постепенно да раздробяват
феодалните владения. Раздавайки частите на различни фамилии. Като резултат
земите стават все по раздробени, докато накрая не се оказва, че има над 100
различни владения. Твърде много да се управляват ефикасно! (Картата отдолу)