ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИЯ ФАКУЛТЕТ

Катедра Международно право и Международни отношения

КУРСОВА РАБОТА

НА ТЕМА:”Великата френска буржоазна революция 1789г”

Увод

Преходът от феодализъм към капитализъм в световен мащаб е

сложен и продължителен процес ,който наред с общите
закономерности се осъществява и чрез редица национални
особености.
Първия пробив на феодалната система нанасят последователно
буржоазните революции в Нидерландия и Англия , но техният отзвук е
сревнително ограничен , тъй като първата се осъществява главно в
сферата на финансите и търговията , а Английската буржоазна
революция завършва с политически компромис между
аристокрацията и едрата буржоазия.
Най-радикалният , най-силният и най-успешният удър върху
феодализмът нанася френската революция от 1789г. , която внася
огромни промени в стопанството , в социалните и в политическите
отношения в страната.
Първата империя (1804-1815) и продължителните войни за
установяване на френска хегемония в Европа , водени по инициатива
на наполеон в началото на 19в. Задълбочават тези процеси.Само за
четвърт век във франция са унищожени феодалните институции и
опитите за тяхното възстановяване след 1815 г.са неуспнешни
независимо от упоритостта на реставраторите монархисти.

Революцията от 1789г.е мащабно събитие в историята на френското

общество в ново време.Тя осъществява успешно премахването на
абсолютизма и поставя началото на буржоазното господство в
страната.

ИЗЛОЖЕНИЕ

ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА НА ФРЕНСКОТО ОБЩЕСТВО ПРИ

СТАРАТА СИСТЕМА.

От средата на 17 век насетне във Франция се утвърждава системата

на абсолютизма , която се отличава с едноличната и почти
неограничената власт на краля.При управлението на Луи 14 всички
обществени институции загубват предишните си възможности да
ограничават дейността на владетеля.Генералните щати са свикани за
последен път през 1614 г. А общинските власти остават със строго
определени функции от локално значение.Централна позиция в
политическия живот на на държамвата заема краля , който вече
разполага с абсолютни права при назначаването и смяната на
министрите , в отношенията с другите държави , в командването на
армията и флота.Кралят притежаваа цялата законодателна ,
изпълнителна и съдебна враст , той осъществява непосредствен
контрол при създаването на законите и следи за тяхното приложение.

Тези изключителни права на френските владетели в периода 17 – 18

век върху законодателството на страната до известна степен се
стесняват единствено от Парижкия парламент.При абсолютната
монархия парламентите се ползват с формалното право да
регистрират законите , които владетелят създава.По такъв начин
освен съдебни функции те имат и незначителни политически
права.Опитите на Парижкия парламент да се противопоставят на
краля и да отказват регистрирането на някои закони по правило
приключват с неуспех за неговите членове.През 18 век са известни
няколко конфликта между френските крале и и парламентите, макар
още Луи 14 напомняна опозицията в парижкия парламент своето
категорично становище по този въпрос – ВИЕ МИСЛИТЕ ГОСПОДА ,
ЧЕ ДЪРЖАВАТА ТОВА СТЕ ВИЕ ? ДЪРЖАВАТА ТОВА СЪМ АЗ.
При абсолютизма френския крал сам определя стойността на
данъците за издръжка на държавния апарат и разпределението им
между поданиците , като не отчита пред никаква институция
изразходването на събраните средства.
При абсолютната монархия функционира централизирана
административна система , изцяло подчинена на краля.С течение на
годините на управлението на ппровинциите настъпват промени , но
класкта власт се запазва.
Кралят ръководи лично и дейността на министрите .Всъщност той
назначава всеки от тях по свое усмотрение и периодичмно прослучва
техните мнения.НАй-важна роля сред висшите .Най-важна роля сред
краските чиновницзи има финансовия министър.

Политическата система на френския абсолютизъм получава своя

завършен вид в края на 17век и в началото на 18 век по времето на
луи 14.Изградена от целенасочен владетел , тази централизирана
система поставя на голямо изпитание държавническите качества на
краля , който с необходимата компетентност трябва да ръководи
сложния механизъм на административните , стопанските и военните
дела.

По времето на Луи 15 в създадения механизъм на управление

настъпват съществени промени , които подкопават стабилността на
владетеля и ускоряват разложението на абсолютизма.Безнравствен и
прахосник , кралят не само довежда държавния дълг до огромни
размери , но допуска лекомислено и нехайно влиятелните Помпадур и
Дюбари до държавното управление.Стигнал до последнот стъпално
на нравствено падение , напълно безразличен към своята държава ,
семейство , поданици , към целия свят , високомерно циничен – СЛЕД
МЕН АКО ЩЕ И ПОТОП – Луи 15 се грижел самво за спокойствието си
и за и за удовлоствията си – пише стефан цвайг..Външната политика
на франция при луи 15 се оказва в крайна сметка изключително
разорителна и неуспешна.Участието на страната във войните за
полското и австрийското наследство , както и в Седемгодишната
война 1756 – 1763 е непрекъсната верига от военни поражения и
териториални загуби.Франция изостава в съперничеството по море с
Англия и се принуждава да й отстъпи Канада и своите владения в
Индия.Нито на бойното поле нито с дипломатически действия Луи 15
не може да защитни успешно своя престиж и той той се примирява с
пораженията със загубите и с огромните разходи.Ето защо смъртта на
краля се посреща с облекчение от огромното мнозинство
французи.От политиката на краля са недоволни не само селяните и
градските низини , но в не по-малка степен буржоазията и част от
аристокрацията.Само няколко седмици са достатъчни , за да бъде
изцяло забравен покойният покварен владетел.

Надеждите на цяла Франция са ориентирани към младия наследник

на престола – Луи 16 , вник на покойния владетел.Още повече , че
новият френски крал има подчертани интереси към обществените
науки и изучава внимателно историческата съдба на различните
държавници.За живота , дейността и за ролята на Луи 16 във
фреската история са написани сота книги до сега.Последният
предводител на Бурбоните преди революцията е изучен и и предтавен
от автори , принадлежащи към различни школи и направления .Не
малко са опитите да бъде оневинен кралят , да се прехвърли вината
за избухването на Френската Ревлоюция върху кралица Мария –
Антоанета.

Държавните дела , дворцовите церемонии и тържества привличат

новия крал.Той ги приема като насилие над неговата особа , бързо се
уморява и още по-бързо ограничава разсъжденията на министрите по
сложните финансомви въпроси , по външната политика и
административното управление.Луи 166 нве обича да го поставят на
изпитание с везмането на крайни решения , с неухота пристъпва към
държавните дела , приемите организира с едва прикрито отегчение.
В последните години от своя живот Луи 15 урежда подходящ брак
на своя внук и като овладява чувството си на неприязън към
властната австрийска владетелка Мария-Терезия , той приема
нейната привлекателна дъщеря за своя снаха.През 1770г Мария-
Антоанята пристига в париж като съпруга на престолонаследникът и
двете силни европейски държави преодоляват временно своите
различия и разногласия.
С енергичния си характер младата кралица успява бързо да се
наложи при решаването на държавните дела.С невероятен за
младежката й възраст такт тя насочва краля към такива решения ,
които тя и нейните приближени замислят.Неслучайно един от
водачите на опозицията обявява , че единствения мъж в кралския
двор това е Мария-Антоанета.Притиснат от своя природен недостатък
Луи 16 проявява невероятна отстъпчивост към кралицата , променя
след нейните увещания не само решенията си , но и назначените
служители.Така че новият френски крал е зареден с малко енергия за
държавните дела , а с още по-малко самостоятелност и
последователност за тяхното осъществяване.
През този период , както изобщо през епохата на абсолютизма ,
френскто общество въобще не е единно и поданиците на краля са
обособени в три съсловия – духовенство , аристократи и трето
съсловие.Гражданите от всяко съсловие се разграничеват не само по
произхода си и начина си на живот , но и по източника си на доходи и
по политическите си права.Висшето духовенство и аристократите
принадлежат към привилигированите съсловия , тъй като от техните
среди кралят назначава министрите и висшите държавни чиновници,
генералите и офицерите , членовете на различните съвети и
парламенти.
Духовенството се смята призвано да укрепва авторитета на краля ,
да отстоява божествения произход на неговата власт и неговите
разнопосочни привилегии.В полза на католическата църква е събран
и данък десятък , който в отделните френски провинции има различна
стойност.Висшето духовенство се сформира изключително от средите
на аристокрацията и представлява затоврена каста.
Второто привилигировано общество във Франция през 18 век това
са аристократите.Особено положение заевмат титулувани
благородници – виконти , херцози , графове , които се ползват с
правото на свободен достъп до кралския двор.Аристократите също не
са единно съсловие – в зависимост от произхода се различават
„аристократи на шпагата” и „ аристократи на мантията”.Първите са
благородници по произход , които са пряко свързани с армията докато
вторите от своя страна са замогнали се гаржадани , които са успяли
да купят длъжности в администрацията или в съда.
Първите две съсловия на Франция по това време живеят
изключително паразитно , безкрайно далеч от стопанския живот на
страната и от всички трудвои хора , които създават нейните блага.
През втората половина на 18 век мнозинството от френските
селяни се намират в бедствено положение , тъй като не могат да
платят различните данъци и повинности за арендуването на земята
Селяните почти единствени плащат основния данък – талия , а заедно
с нея и капитация , издръжката на църквата , учстват в строежа на
пътища.Всички задължения , данъци и ангариите са само едната
страна на злото.Веднъж определни за различните провинции и
области , събирането на данъци обикновенно се предоставя за срок
от шест години на определени финансисти арендатори , но техните
постоянни злоупотреби обременяват постоянно френските
селяни.Над 200000 френски селяни издържат краля , духовенството и
аристокрацията , но самите те трудно потдържат своите семейства ,
тайт омраза към знатните , ненавиждат алчността на
свещенниците.Двадесет милиона недоволни селяни и точно толкова
противници на абсолютната монархия.През 18 век поземляната
собственост във Франция е разпределена крайно неравномерно.
Поводите за недоволство на градското население са
много.Социалните различия в градовете са добре изразени.Париж и
големите градове преди революцията се пълнят с работници в
манифактурите , с безработни , с разоряващи се занаятчии , със слуги
в богатите домове , с дребни търговци.Характерно за всчики тях е
продължителността на работния ден и в същото време
покупвателната способност на техните заплати намалява.
Сред противниците на „Стария режим във Франция” е и
буржоазията , но поводите за нейното недоволстово са от по различен
характер в сравнение с тези на френските селяни и на
санкюлотите.Тя създава нова организация в производството , търгува
с Османската империя , колониите , страните от Изтока и други , но
във всекидневната си стопанска работа буржоазията е принудена да
се съобразява със високите такси и мита , многобройните
регламентазции и това всичко оскъпява допълнително
стоките .Въпреки това нейните представители са недоволни от
липсата на сигурлност за себе си и совята собственост , от
ограниченията и данъците , които ги сковават и им ощетяват
печалбите.
Най-сетне буржоазията се дразни от политическото си безправие и
от затруднения достъп до доходните държавни служби.Усилията на
френския буржоа от този период да подръжава на аристократите са
известни. Няма да бъде пресилено твърдението , че единствено
третото съсловие обединява французите , които се трудят , които
организират производството , лащат данъци и създават
блага.Увлечено от буржоазията цялото трето съсловие се обявява
против абсолютната монрахия и настоятелно издига глас за
извършването на реформи.

ФИНАНСОВАТА КРИЗА

Управлението на Луи 16 (1774-1792) довежда до рязко изостряне

на социалните противоречия във франция , съпроводено от
задълбочаваща се финансова криза , която в края на 80-те години
става драматична.
Богатствата на страната сас съсредоточени у висшето
духовенство , у аристокрацията и у буржоазията.Съвместно с едрите
банки те единствени могат да финансират краля , чиято власт вече не
е толкова авторитетна гаранция , че предоставените му средства ще
бъдат възстановени.Мисълта да се откажат от данъчните облекчения
и да поемат част от разходите на абсолютната монрахия не привлича
първите съсловия въпреки очевидната финансова безизходица.
С все по-голяма неухота и привилигированите и буржоазията се
отзовават на предложенията за отпускане на заеми.Безславно
пропадати усилията за радикални промени на неколцина министри –
Тюрго , Некер , Калон , Бриен.С блогословията на краля пръв се
заема с непосилната задача да спасява разстроената икономика
Тюрго.Той установява свободна търговия и внася известна
справедливост в издръжката на държавата.
Амбициите на новия финансов министър Некер да въведе ред в
държавните финанси тръгват от друга посока.Той налага строг режим
на икономии и дори си позволява да ограничи щедрите ренти и пенсии
, които краското семейство си позволява да раздава на своите
приближени.Некер е толкова последователен в прилагането на тези
мерки , че дори дръзва да влезе в противоречие с кралицата, която не
желае дори да изслуша неговите аргументи за празната хазна и за
големите дългове.
През 1781г Некер публикува за пръв път в историята на
абсолятната монархия във Франция частичен отчет за финансовото
състояние на кралството.Естествено част от разходите са
предварително скрити и необявени и публикуваният доклад не
отговаря най-точно на реалното състояние.Но дори и в такъв вид
публикуваните от Некер данни предстнавят колко голяма част от
разходите се дължат на кралското семейство , колко много пари
струва на поднаците издръжката на двореца , на стотиците придворни
и на хилядите слуги.Разбира се не издръжката на последните създава
държавния дефицит.След 4 години Некер се убеждава , че е
невъзможно да се осъществи последователно политика на
икономии.Дори и при най-разумни разходи от страна на краля , щом
селското стопанстово е изостанало и примитивно , търговията е
скована от множество рагламенти и ограничения , системата на
икономии не може да бъде ефикасен лек за абсолютизма.
Като се страхува от прилагането на сила по отношение на
знатните , които разполагат с достатъчно парични средства и
контролиратармията , кралят решава да склони към отстъпки най-
напред върхушката на привилигированите.За целта той свиква през
1787г асамблеята на нотабилите , чиито членове са назначени след
одобрението на кралските министри.Тази монархическа институция е
вече чист анахронизъм тъй като не се е събирала повече от 100
години.Луи 16 разчита на титулуваните , за да подкрепят
проектираните реформи и да увлекат останалите поданици.
Противно на очакванията знатните отказват да одобрят реформите
на кралския министър калон и настояват за неговата незабавна
оставка.В проточилите се заседания те оспорват всеки детайл от
предложените реформи и ревниво защитават своите
интереси.Нотабилите разбират , че е настъпл подходящият момент да
разширят своите привилегии и да поставят краля под своя пълен
контрол.
В действителност кралската власто по това време във Франция е
пред пълна капитулация.Луи 16 е лишен от всякаква осезателна
подкрепа и в безсилието си търси спасение единствено в смяната на
министрите , с което прави своят безпомощност видима за цялото
общество.Заседанията на нотабилите не подпомагат ни най-малко за
решаването на финансовата криза , но оставя диря в политическата
история на революцията.Съблазнени от мисълта да узаконят своята
победа над краля и да се възползват максимално от финансовите му
затруднения те препоръчват на луи 16 да свика Генералните Щати.
Генералните щати са съсловен институт и според средновековната
традиция заседавт представители и от трите съсловия – духовенство
аристокрация и гражданство.По принцип трите съсловия заседавт по
отделно и се събират само когато трябва да подготвят своя отговор до
краля , макар че не са задължени да излязат с общо решение.
Първият опит на класкта власт да склони знатните , а към тях и
всички привилигировани към отстъпки завършва с пълен провал.Но в
това все още не е цялата беда.Независимото поведение на елита на
духовенството и аристокрацията е възприето от парламентите и от
провинциалните събрания.
Провинциалните събрания от своя страна , чието саздаване е да
подкрепят реформите , отхвърлят исканите увеличения на
данъците.За да неутрализира преимущаствата на първите две
съсловия , кралят дава съгласието си броят на представителите от
третото съсловие в тях да бъде удвоен.Това кралско прешение се
превръща в опорна точка за амбициите на буржоазията и на
реформаторите да получат по-широко представителство в Генераните
щати.
Изправен пред общият фронт на недоволсво от политиката на
абсолютната монархия , кралят се принуждава да отстъпи и насрочва
заседание на Генералните Щати през пролетта на 1789г.
Мислещите французи добре разбират финасовите проблеми на
краля и на министрите , но цялото общество е обременено с още
толкова политически , икономически и социални проблеми , чието
разрешаване с всеки изминал ден става неотложно , че цяла Франция
свързва свикването на генералните щати с началото на сериозни
промени.На преден план се издигат исканията за политическо
равенство и граждаски свободи , за канституция и за ограничаване на
абсолютизма.
Междувременно , верен на тактиката си да лавира , Некер свиква
втора асамблея на знатните , която да се произнесе по основния
въпрос тогава- начина на представителство на трите съсловия.В
тяхната позиция не се забелязва никаква промяна – знатните
настояват на представителите от третото съсловие да бъдат
предоставени една трета от депутатските места.
Предложението на Некер се приема от знатните като грубо
посегателство над техните привилегии и като нарушение на
феодалните права.Ще бъде атакувано правото на собственост ,
неравенството на съсловията ще бъде преставено като обект на
реформите.
Този път Некер се ориентира бързо и настоява пред краля за
увеличение на депутатските места за преставителите на третото
съсловие в Генералните щати.При положение че се запази предишния
ред на гласуване по съсловия , удвояването на депутатските места на
преставителите на третото съсловие загубва своето практическо
значение, тъй като те отново остават с правото на един-единствен
глас.Ето защо тяхното единодушно желание е да се направи промяна
и в начина на гласуване като се предостави на всеки депутат правото
на глас.Почти месец по-късно се публикува указ на Луи 16 относно
свикването на щатите и реда за провеждането на изборите.

НАЦИОНАЛНОТО СЪБРАНИЕ.

Надеждите на французите за ограничаването на финансовата

криза , за установяването на политическо равенство и за
ликвидирането на остарелите феодални привилегии са свързани с
дейността на Генералните щати.
 Откриването на Генералните щати се извършва на 5 май 1789г. с
дълга и уморителна церемония.Всъщност церемонията по
откриването остава само обстановка , тъй като тримата оратори
буквално разочароват мнозинството от присъстващи.В краткото си
слово Луи 16 напомня на събралите се депутати , че те разполагат с
чисто съвещателни функции при решаването на финансовите
проблеми.
От своя страна речта на Некер е пространна и дори обидна за
депутатите.С нея той преследва усилията си за ограничаването на
държавния дълг и представяйки финансите в благоприятна светлина ,
еда ли не отрича ползата от свикването на Генералните щати.Той не
предлага никакви съществени реформи , нито пък отмяна на някои
данъци , мита и повинности.
Речите на краля и на министрите му , както и поведението им през
следващите седмици показват , че Луи 16 не следва обмислена и
целенасочена политика по отношение на събраните депутати.Той им
предоставя правото да дискутират и да се споразумеят по най-важния
и най-парливия въпрос – начина на гласуване.Естествено кралят
прекалено много разчита на противоречията на съсловията и на
верноподаническите чувства на депутатите.
От тези колебания умело се възползват представителите на
третото съсловие, които още на следващия ден настояват всички
депутати да заседават и да гласуват заедно.До тогава съсловията
заседавт по отделно и всяко едно от тях има правото на един
глас.Представителите на третото съсловие от своя страна се обявяват
за настояването всеки депутат да има правото на един глас ,
разчитайки на идеята , че в хода на разискванията ще привлекат на
своя страна и някои либерални аристократи и духовници.
Политическите противници се очертават в рамките на следващите
дни , когато по традиция трябва да се извърши проверка на
пълномощните на депутатите и законността на техния
избор.Споровете между съсловията продължават повече от месец
предивид , че и двете страни осъзнават много ясно важността на
дискутирания проблем а именно начина на гласуване.Да се примирят
с промените за тях означава в перспектива те да загубят своите
привилегии , да променят начина си на живот – перспектива която
плаши безделниците.
При възникналия конфликт двете страни са вече с различни
възможности.Депутатите от третото съсловие се насърчават от
справедливостта на свойте искания.Депутатите започват почти
всекидневно да информират своите избиратели за хода на
заседанията.
В спора с първите две съсловия за проверката на пълномощните и
организацията на начина на гласуване представителите на третото
съсловие проявяват изключителна активност.Те изпращат свои
преставители и при аристокрацията и при духовенството , но
категорично отказват всякаква форма на компромис.Тяхната
последователност им осигурява частичен успех .Окуражени от този
факт , загубили търпение от продължителното дискутиране по един
процедурен въпрос , депутатите от третото съсловие се
провъзгласяват на 17 юни 1789г за Национално събрание.
Този факт ма значението на мирна революция.Третото съсловие
открито демонстрира своите претенции , че представя цялата
нация.Нещо повече – въодушевените депутати след кратки дискусии
относно името на събранието приемат решения за начина на
определяне и събиране на данъците.Така третото съсловие още
веднъж покзава че не признава съсловното делене във Франция с
неговите изкуствени прегради.
Кралският съвет постановява да се анулират взетите решения от
депутатите на специално събрание на което Луи 16 ще обяви
позицията си.Тези намерения отново се изпълняват мудно и
необмислено , което дава възможността на опозицията да се
организира.
На 20 юни сутринта депутатите от Националното събрание намират
залата за заседания заключена под предлог , че ще се извършва
ремонт.Луи 16 се опитва да внуши на непокорните своето
неодобрение и недоволство.Но ноивният опит да се попречи на
заседанията има точно противоположен ефект.Всички се събират в
съседната празна залаза игра на топки , където дори няма
столове.Останали прави депутатите полагат клетва да не се
разотидат докато неизработят нова конституция.
На 23 юни за втори път всички депутати са събрани заедно.Пред
тях краля обявява взетите решения за невалидни и недействителни и
настоява в бъдеще трите съсловия да заседават по отделно.Той
дапуска общи заседания само с негово лично разрешение.
Депутатите от третото съсловие категорично отказват да се
подчинят на кралската воля.Те остават в залата и продължават
разискванията.Със свойте решителни действия кралят е принуден да
отстъпи пред третото съсловие , а те от своя страна докзават и
защитават правотото си на самостоятелни решения.На заседанието
от 23 юни Мирабо предлага и Националното събрание приема декрет ,
който гарантира неприкосновеността на депутатите.С това се
гарантира , че те са преставители на нацията и всеки опит да се
попречи на техните действия подлежи на най-строго наказание.
След тези събития всички избрани депутати вече заседават заедно
като пратеници на нацията.Луи 16 е принуден да отстъпи , но това
съвсем не означава , че се е примирил напълно.От началото на юни
започва съсредоточаване на кралски войски от всички
провинции.Кралят недвусмислено показва , че ще използва войската ,
ако събитията ескалират до такава степен , че да застрашат неговата
власт.Извършените промени съвсем не се изчерпват само с промяна
на наименованието , а имат много по-дълбок смисъл.Националното
събрание вече не съсловен институт както са Генералните щати , а
представляванацията.Това е смел пробив в системата на
абсолютизма , която не предвижда институция ограничаваща
правомощията на краля.Националното събрание импонира на
парижани със своята целенасоченост в отстояването на правата си ,
както и в последователността в исканията си за реформи.
На 11 юли е оповестно решението на краля да уворни
Некер.Недоволните парижани организират големи улични
демострации , на които носят бюстове и восъчни фигури на Некер
обвити в траурен креп.
„Народът няма лесно да прости изгонването на г-н Некер” пише в
доклада си за събитията английският посланник.През следващите дни
са разбити митническите пунктове на Париж , претърсени са десетки
оръжейници и арсенали.На 14 юли сутринта парижани намират над 30
хиляди пушки в Дома на инвалидите , а след това се насочват към
Бастилията с намерението да изземат намиращото се в крепостта
затвор оръжие.Първоначално комендантът обещава да отстъпи
оръжието , но в последствие нарежда на малцината защтници да
стрелят по нападателите.
От момента на своето създаване Бастилията е използвана като
кралски затвор.Луи 11 поставя там в клетки непокорните
феодали.При Луи 14 функциите на Бастилията като затвор са
окончателно определени , макар че продължава да се нарича кралски
замък , а бюджетът да се води заедно с останалите кралски дворци.
Щурмуването и започва около обяд и въпреки че комендантът
вижда колоко безсмислено е да се съпротивлява , дава ареждане да
се стреля с пълно съзнание , че ще се пролее кръв.Едва след като
нападателите изправят пред нейните кули пет оръдия , той
прекратява съпротивата.Въодушевените парижани се оказват пълни
господари на този символ на кралският абсолютизъм , а по такъв
начин и на целия град.
Къно вечерта във Версая се предава на краля информацията за
случките в Париж.”Но това е бунт” удивлява се кралят.”Не господарю ,
това е революция „ уточнява един от придворните.Едва ли някой от
присъстващите осъзнава колко точно е това определение за
събитията случили се на 14 юли 1789г – първият ден на Великата
Френска Буржоазна Революция.
Информиран добре за характера на събитията кралят проявява
реализъм и дава заповед да се изтеглят войските като така не
допуска директен сблъсък между аримията и въстаниците.Той се
примирява с парижкото въстание и връща Некер на власт.
Победата на 14 юли дава възможност на едрата буржоазия да
завземе общините и всички органи на местната власт .Навсякъде
кралските чиновници са отстранени и техните функции са поети от
представители на буржоазията.За кратък период се осъществява
муниципалната революция – общинските служби продължават да
функционират но с нови хора от средите на тертото съсловие.Едрата
буржоазия бързо и ловко се възползва от победата над
краля.Непосредствено след победата над краля тя организира звоя
военна сила , наречена Национална гвардия.

АГРАРНИЯТ ВЪПРОС.ВЕЛИКИЯТ СТРАХ.

Междувременно във френските провинции и селата започват

спонтанни вълнения , които бързо обхващат цялата страна.Вестта за
парижките събтия отприщва селския гняв.Започва стихийна разправа
с местните аристократи.
Натрувана в продължение на столетия и предавана от поколение
на поколение , , в дните след 14 юли селската омраза към знатните
получава неочакван простор.Продлъжителната пасивна съпротива
вече прераства в открит бунт.
Въпреки усилията на Националното събрание да овладее проявите
на народно недоволство, през втората половина на юли и началото
на август във Франция се създава такава обстановка , при която нито
кралската власт нито едрата буржоазия могат да контролират
недоволството.Калските институции не се ползват с никакво доверие
и авторитет , а Националната гвардия все още не може да ограничи
вълненията и паниката.Създава се впечатлението , че анархията и
страхът са единствените господари в много селища.Неслучайно този
начален период на революцията е озаглавен във всички монографии
и учебници „Великият Страх”.
Това е страх от несигурността и нестабилността на местните
институции.Депутатите от НАционалното събрание бързо осъзнават
критичността на създалото се положение.Те се изправят пред
огромна и деликатна задача.Неговият авторитет може да ограничи и
канализира вълненията , но единствено при положение , че избраната
позиция удовлетворява недоволните.Решението е намерено в
тържественото , патетично и шумно отказване на феодалните права ,
което само по себе си е доста незначителни и скромни отстъпки.Не
всички депутати от НАционално събрание са убедени , че е
необходимо незабавно премахване на феодланите повинности.
Селските вълнения са насочени по принцип към феодалните
сбоственост и привилегии , но практически засягат и интересетие на
буржоазията като собственик на земя.Тя взема предпазни мерки за
защита на своята собественост, но разглежда все още слеските
низини като свой естествен съюзник в конфликта със старото
общество.Поради това депутатите от национланото събрание съвсем
не обмислят вазможността да започват реформи пряко засягащи
промяната на собствеността.Но слеските вълнения принуждават
депутатите спешно да обсъдят аграрният проблем , тъй като желаното
спокойствие би могло да бъде установено единствено с
прокламирането на известни отстъпки.Пръв дава пример за това
кралят , връщайки некер на пожста от който той сам го освободи.
На свой ред знатните трябва да се лишат от някои права.С такава
нагласа депутати ностъпват към поредното си заседание което
продължава цяла нощ .Още първите оратори предлага отменянето на
всички данчни привилегии , на личните повинности и на
ангарията.Тяхното предложение е прите о с ентусиазъм.Депутатите
вземат решение за премахването на църковния десятък.Всичики тези
предложения се приети с бурно одобрение , и което е по интересно с
невероятна бързина и лекота предвид че тези привилегии са
преживяли няколко века.
Наричат нощното заседание на Националното събрание „Ноща на
Чудесата” , защото както в изсточна легена настъпва бързо
помирение вежду господари и селячество.
Макар и временно ефектът е постигнат.Настъпва отлив от селските
вълнения в очакване на конкретни практически мерки.В свойте
практически маневри , целящи да внушат по-голямо доверие и да
укрепят авторитета му , Националното събрание подготвя
„Декларация за правата на човека и гражданина” приета на 26
август.Мнозина историци приемат тази декларация като програмен
документ на Франската революция , съдържащ формулировка на
нейните основни принципи и политически цели.Още с началото си
декарацията провъзгласява всички хора за „свободни и равни „ с
което заличава съсловните привилегии.
И действително самият факт , че в една от най-силните европейски
държави хората официално са провъзгласени за „свободни и равни”
по рождение е истинско предизвикателстово към монархическа
европа и към нейните съсловни различия.
Декларацията отчнява с последния си член собствеността , която е
неприкосновена и се гарантира от закона.Без колебание може да се
приеме че това е положителен момент в документа , който премахва
несигурността на буржоата.В бъдеще законът гарантира не само
личната неприкосновенност но и личната собственост.
Отчитнайки положителният заряд който съдържа декларацията ,
неможем да отречем и едно съществено противоречие в него.Вярно
е , че на беззаконията по отношение на собстевостта , които
съществуват при абсолютизма се слага законна преграда.Но
узаконявайки по принцип имущественото неравенство между
гражданите на страната , депутатите от Национланото събрание
торпилират вече провъзгласеното равенство пред закона.
Въпреки тези противоречи в „Декларацията за правата на човека и
гражданина „ това е документ с изключително значение не само за
развитието на революцията , но и за цялата нова и най-нова история
на Франция.В нея са формулирани и конкретизирани принципите на
буржоазната демокрация в техния най-приемлив вид ,
противопоставени на феодланото безправие и на абсолютизма.
Естествено приемането на Декларацията има и чисто практически
функции.Тя цели да вдъхне на народа доверие към Национланото
събрание , което обявява че може да удволетвори недоволните и да
направи безпредметни селските вълнения.

СЪБИТИЯТА ОТ АВГУСТ 1789г.

Луи 16 отказва да одобри августовските аграрни реформи и

декларацията.Кралят е изключително недоволен от повишеното
самочувствие на депутатите , чиито претенции се увеличават
буквално с всеки изминал ден.Финансовата криза остава
неразрешена – нещо повече тя се задълбочава.Ето защо Луи 16 се
противопоставя пред Националното събрание е твърдо откзва да
отстъпи пред техните искания.
Междувременно в Националното събрание усилено се обсъжда
новата конституция и в хода на дебатите се открояват сериозни
политически различия между депутатите.Умерените монархисти
настояват за обособяването на горна камара , в която местата да
бъдат наследствени или членовете й да бъдат назначавани от
краля.Мнозинството ото депутатите , начело с Мирабо и Лафайет , се
изказват за запазването на монархията , но за ограничаване правата
на краля и за преустройване на Франция в буржоазна монархия с
еднопалатен парламент.Републиканският строй е малко популярен по
това време и дори водачите на демократичното течение остават в
плен на монархическата традиция.
НАционалното събрание не одобрява предложението за
обособяване на горна камара в бъдещия парламент , но гласува за
краля право на отстрочващо вето и възможността да отлага
приемането на законите в период от две парламентарни
сесии.Всъщност това е тактическа отстъпка пред краля целяща да се
получи като компенсация неговото одобрение на аграрните декрети и
декларацията.Но Луи 16 е непреклонен.
Възражението на краля предизвиква оживени коментари в печата ,
в земляческите сбирки на депутатите ,както и сред парижкото
население.В този омемнт съществено значение придобива позицията
на Мирабо, който оглавява мнозинството в Националното събрание ,
но еволюира надясно и от есента на 1789г. Е финансово подпомаган
от краля.Този авторитетен общественик и блестящ оратор се стреми
да канализира развитието на революцията в борба срещу знатните и
техните привилегии , но в никакъв случай не желае да се засягат
прероргативите на краля.Разграничавайки се от широките слоеве на
третото съсловие , Мирабо мечтае за конституционна монархия.
Монархизмът у Мирабо не е сляпо чувство , а сложна политическа
позиция.Мирабо се страхува от републиката , и смята че либералната
монархия в най-голяма степен би могла да осигури правата на
гражданите и просперитета на Франция.
Затруднения в дейността на националното събрание са
съпътствани и от ново повишение на цените на хляба , безкрайни
опашки пред хлебарниците и повишени нива на безработицата.Най-
критично е положението в Париж къдто хлябът е най- скъп ,
снабдяването с хранителни стоки е предоставено на
спекулантите.Застоят в стопанския живот , ниската производителност
в селското стопанство и в някои отрасли на индустрията , слабата
покупателна способност на населението задържат за дълго
повишаването на дневните надници.Докато селските вълнения
постепенно стихват , движението против феодалната система в
градовете и най- вече в Париж се задълбочават.
Въпреки създадената ситуация , във Версай благополучието на
кралския двор остава ненакърнено.На 5 октомври голяма група жени
сесъбират още от ранна сутрин пред кметството сред пореден опит да
се снабдят с хляб.Там спонтаннно е взето решение да тръгнат към
Версай и да настояват пред краля за нормализиране на цените и за
снабдяване на града с брашно.
Пристигането на недоволните жени във Версай е
впечатляващо.Депутатите от Националното събрание решават да
използват демонстрантките , за да изтръгнат от краля одобрение на
августовските декрети и на „Декларацията за правата на човека и
гражданина”.Кралят приема декларацията на жените и обещава , че в
близките дни ще осигури необходимия хляб в Париж.На сутринта
вълненията на демострантите продължават с нова сила.На 6
октомври френският крал отстъпва пред силата и решителността на
парижани и става техен коронован пленник.

ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО НА УЧРЕДИТЕЛНОТО СЪБРАНИЕ

Селските вълнения и бунтовете на градското население рлез

лятото на 1789г разтърсват из основи френският
абсолютизъм.Формирана в продължение на десетилетия , нейните
остарели феодални институции рухват под напора на революционните
сили , единство и ентусиазъм през първите месеци на революцията.
Но победителите не си поставят за цел само да разрушават.След
октомврийските събития депутатите на Учредителното събрание се
заемат сутвърждаването на ново законодателство , което да защити
интересите на противниците на абсолютизма.Под влияние на
приетите от Учредителното събрание решения от есента на 1789г
селските вълнения временно затихват въпреки , че практическото
реализиране на гарарното законодателство тепърва предстои.
През октомври епископ Талейран предлага имотите на
духовенството да се предоставят на нацията с идеята по такъв начин
да компенсира изземането на техните земи.На 2 ноември 1789г
Учредителното събрание приема декрет с който се обявява , че
църковните имоти стават собственост на нацията.Решено е част от
бившите църковни имоти да се продадат и с получените средства да
се ликвидира държавният дълг.Идеята на епископ Талейран да се
разреши финансовия проблем на държавата има само частичен
успех.Тя създава условия за появата на нови поземляни собственици
главно от средите на едрата буржоазия и заможното селячество.
От друга страна декретът от 2 ноември засяга зърквата и
ограничава в значителна степен нейната роля във френското
общество.Завладени от страстта за реформи , депутатите от
Учредителното събрание мремахват в началото на 1790г
монашеските ордени , а малко по късно и правото на църквата да
управялява собствените си имоти.
Декретите на Учредителното събрание предизвикват недоволство
на известна част от свещениците.Те влошават отношенията си с
папата , който преценява законодателството по отношение на
църкавата като опит да се отхвърли неговата духовна и светска власт
и да се създаде независима френска църква.Но депутатите на
Учредителното събрание нямат намерение да отстъпват и в края на
1790г на всички свещеници е предложено да положат клетва за
вярност към Конституцията и към нацията.
Решението за полагане на клетва довежда до разцепление сред
духовенството – заклети свещеници и незаклети , като последните са
групирани предимно в западните райони на страната.Те запазват
влиянието в енориите си и разделението превръща религиозния
въпрос в съставна част на революцията.Въпреки задълбочаващия се
конфлик с папата , Учредителното събрание е сравнително
последователно в реформирането на църквата във франция – то
закрива повече от половината епископства и манастири , целейки да
използва техните богатства за да ограничи финансовата криза на
държавата.
 Законодателството на Учредителното събрание се отличава с по-
голяма противоречивост и грубо нарушаване на първоначално
дадените обещания.През пролетта на 1790г са приети няколко
декрета , отнасящи се до възможностите за придобиване на земя и за
премахване на феодалните повинности във френското село.Те
разграничават правата на аристократите , които се отменят без откуп
от повинностите , свързани с поземлените отношения.
Що се отнася до останалите отношения свързани с владеенето на
земя от селяните , прие3ма се , че те са свързани със стари договрни
отношения между собственика и наемателите.Ето защо според
декретите от 1790г те подлежат на откуп , чиято стойност е твърде
голяма и изключва възможността голямо мнозинство от селяните да
се сдобият със земя.
Аграрното законодателство в началния период на революцията
облагодетелства само ограничен брой селяни , разполагащи с
достатъчно средства , за да купят земя.Останалите селяни получават
по-толерантен социалне статут в сравнение с периода преди 1789г.
Депутатите от Учредителното събрание нямат намерение да
засягат едрата собственост и да създават ограничения на нейните
притежатели.Въведена е свобода на търговията , чрез отменянето на
монополните права , на различните компании.
Промени са осъществени също и в администрацията на
кралството.Учредителното събрание обявява всички
административни длъжонсти за изборни , а също така и Франция е
разделена на 83 департамента , като се вземат предвид географски
особености и историческо развитие на отдерлни региони.
В края на 1789г е приет закон , който в нарушение на декларацията
за „Правата на човека и гражданина „ предоставя избирателни права
единствено на едрите собственици като те са обявени за „активни”п
граждани .Тези без собственост се лишават от избирателни права и
се обявяват за „пасивни”.Разделението на гражданите по отношение
на имуществен ценз предизвиква сериозни вълнения от страна на
демократичната преса.Цензовите ограничения и допскането до
избирателните урни единствено на собствениците не са патент на
френската буржоазия.Сто и петдесет години преди това , по време на
английската буржоазна революция , въпросът за общото избирателно
право разделя армията на парламента и предизвиква драматични
сблъсъци.
На свой ред , освен за избирателното право както вече споменахме
, френската едра буржоазия създава законодателство , чрез което
ограничава достъпа до органите на врластта не само на безимотните
граждани , но и на аристокрацията и на незаклетите свещеници.През
юни 1790г с декрет са премахнати съсловното делене и
аристократичните титли и гербове.С унищожаването на
аристокрацията и духовенството като привилигировани общества ,
социалният им престиж е трайно накърнен.
За да не настроят знатните срещу звоето законодателство ,
депутатите от Учредителното събрание се опитват да запазят някои
от старите им привилегии или да направят тяхното ликвидиране по-
безболезнено.Едрата буржоазия използва дори тържествата ,
посветени на годишнината от началото на революцията за
стабилизиране на своята власт и за отстояване на интересите си.
Унищожаването на местните привилегии и митническите такси
обединява всички френски области в единен стопански организъм ,
където властва свободната конкуренция и нейните специфични
изисквания .Този факт има и своя международен аспект , тъй като
повишава авторитета на Франция пред нейните съседи , политически
съперници и стопански конкуренти.
На второ място – законът.установила се на власт през първите
месеци на революцията , едрата буржоазия бърза да се защити от
свойте противници чрез силата на закона.Узаконила по голямата
часто то своите предреволюционни искания , тя вече има едно
единствено желание - да стабилизира своите позиции в стопанския и
в политическия живот на кралството.
Отношението към краля е съществен фактор в изгражданата от
буржоазията нова обществена структура.Известно е , че идеята за
република не е популярна през 1789-1790г особено в средите на
едрите собственици.Ръководени от свойте популярни лидери –
Мирабо , Лафайет , Байи , те съзнателно търсят компромис с
аристокрацията и с краля.От своя страна Луи 16 не си позволява
открито да демонстрира своята враждебност към революцията.Той
използва всички възможни средства , за да отлага приемането на
нови закони и да ограничава тяхното изпълнение , но външно дава
вид на примирен , посущава заседанията на Учредителното събрание
и приема декларациите.
Последния крупен опит за подплатяване на компромиса между
аристокрацията и едрата буржоазия е антиработническото
законодателство на Учредителното събрание.През 1790г са
обособени първите работнически съюзи , изграднеи на
професионална основа.На 14 юни 1791г депутатите от Учредителното
събрание приемат предложението на адвоката Льо Шапьолие и
гласуват закон , забраняващ стачките и работническите съюзи.За
нарушителите на закона се предвиждат ай-строги наказания.Законът
на Льо Шапьолие се оказва много устойчив в политическата история
на Франция.С различни корекции той преживява времето на
якобинците.

БЯГСТВОТО НА КРАЛЯ
 След превземането на Бастилията кралят се чувства като пленник
на учредителното събрание и на привържениците на
реформи.Действително Луи 16 не осъжда вдъхновителите и
участниците във вълненията , не наказва смутителите на реда и
участниците в щурма на Бастилията.Луи 16 и кралицата лицемерно
приемат без възражения исканията на въоръжения народ.Но те не
само чакат подходящия момент , но и сами създават условия , за да
вдигнат падналата вече корона.Кралят проявява учудваща активност
и поддържа тайна кореспонденция с повечето европейски монарси.В
същото време Луи 16 прави всичко възможно , за да внася
спокойствие сред поданиците.През февруари 1791 г той се явява по
лична инициатива в залата на учредителното събрание и декларира
пред събраните депутати , че ще потдържа и ще запази
конституционната свобода.
Раздразнен от разноглясията между монарсите , най-сетне Луи 16
склонява на настоятелните предложения да емигрира.Изпълнението
на този рискован проект крие рискове както за организаторите така и
за кралското семейство.В началото на юни 1791 г подготовката на
плана за бягството на кралското семейство е вече в пълен
ход.Честите посещения на Ферзен при кралицата не прави голямо
впечатление , а всъщност на тях се обсъждат канкретни
подробности.Ферезн и останалите посветени в плана за бягство
залагат на бързината в неговото осъщстевяване.Но неуспехите
започват още в самото начало.В селището Варен кралят , преоблечен
като прислужник е разпознат от пощенския служител Друе.Той
алармира своите съселяни и след няколко часа кралят вече е техенв
пленник.
Неуспешното бягстово на краля на Луи 16 предизвиква дълбока
политическа криза в страната .То демаскира двусмисленото му
поведение и допринася за популяризирането на републиканските
идеи.Републиканците настояват за свалянето на краля и искат
наказване на Лафайет лично отговорен за охраната на Луи 16..
По същото време започва издаването на нов вестник с
републиканска насоченост.От популярните политически лидери
единствено Робеспиер не определя ясно позицията си.Той не е
уверен , че при създадените обстоятелства републиката ще бъде по –
целесъобразна от монархията.
Марат препоръчва избирането на народен трибун , който да получи
неограничени пълномощия , но да се ползва с народното
доверие.Ентусиазирани от демократичните клубове , парижани
демотстрират през юни голяма мирна демонстрация на Марсово
поле.Участниците в нея апелират за провъзгласяване на република и
организират събирането на подписи в подкрепа на това
искане.Отзвукът от събитията покрай париж на 17 юни 1791 г е
изключително силен.Започва разцепление на клубовете и рязка
поляризация на политическите течения.От якобинският клуб излизат
конституционните монархисти начело с Байн , Сийес , Лафайет , които
основават нов клуб – на фьойаните.
Бягствотот на краля и събитията на Марсово поле пораждат
разграничаване на републиканците , обособява се едно течение
свързано с низините , и друго свързано с едрата буржоазия.
Възстановен на престола , кралят няма авторитет пред своите
поданици.От този момент насетне съдбата на трона е в
непосредствена зависимост от поведението и от обществената
активност на дребната буржоазия , на санкюлотите и на селячеството.

КОНСТИТУЦИЯТА.

След бягството на краля депутатите от Учредителното събрание се

осмеляват да обявят , че вземат от ръцете на Луи 16 изпълнителната
власт , докато той не приеме Конституцията.Към съставянето на
Конституцията още през 1789 г встэпва тридесетчленния комитет ,
избран от Националното събрание.На 11 юли Лафайет представя за
одобрение първоначалния вариант , а на 13 септември 1791 г
окончателно обсъденият документ е представен за подпис на
реабилитирания Луи 16 и той се възползва от повода , за да
представи на учредителното събрание писмено обяснение за своите
действия , включително и за опита си за бягство.
Новата Конституция узаконява монархическата форма на
управление с резделение на трите власти , така както препоръчва
Монтескьо.Той предоставя законодателната власт на еднокамарно
Законодателно събрание , а изпълнителната на краля и неговите
министри.
Конституцията осигурява господство на едрата буржоазия и
лишава част от гражданите от избирателни права.Съхранено е
разделението на „активни „ и „пасивни „ граждани , а жените не
получават избирателни права.
Законодателното събрание има право да гласува законите , да
определя данъците , да решава въпросите , с обявяването на война и
мир , но неговите решения влизат в сила едва след одобрението на
краля.Той от своя страна няма право да разпуска събранието , което в
този смисъл остава независимо от неговата воля.Кралят назначава
министрите , висшите служители и дипломатите.
Конституцията установява ново административно устройство на
Франция , която е разделена на 83 департамента.Старите феодални
такси са премахнати , и се въвежда равенство при данъчното
облагане на гражданите.В Конституцията е обособен раздел
„Отношения на Френския народ с другите народи” в който се
декларират чувство на уважение към другите държави и равноправие
пред закона на чужденците , които живеят във Франция.
В края на септември 1791 г Учредителното събрание провежда
оследните си събрания .С приемането на Конституцията и декретите
за новото политическо , стопанско и административно устройство на
Франция то е изпълнило своята роля.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

През цялото средновековие Франция остава страна с класическо

развитие на феодализма.Никъде в европа феодалните отношения не
достигат до такава зрелост и стабилоност , както във франция.За
френските аристократи не е характерно обуржоазяването и в хода на
револяцията буржоазията има един съюзник в борбата си срещу
краля , срещу знатните и срещу църквата – народните маси. По тази
причина , Френската революция придобива ярко изразне
демократичен характер , тъй като санкюлотите не само взимат
активно участие в нея , но и отстоявата узаконяването на своите
социални искания.
Френската революция от 1789г. Е важен етап в продължителните
борби на френския народ за демокрация и социален прогрес.С
утвърждаването на първата република революционната френска
буржоазия създава законодателство , отговарящо на интересите на
широките народни слоеве . Справедливото разрешаване на аграрните
отношения и премахването на феодализма в селското стопанство
приобщава към революцията милиони селяни.В последствие те се
превръщат в нейни солидни защитници в борбата срещу феодлана
Европа.
Развтието на Революцията от свикването на генералните щанти до
преврата на генерал Бонапарт в края на 1799г. Не е
равномерно.Безусловен връх в нейното развитие е якобинската
буржоазно демократична диктатура.Участието на различни
политически групировки – конституционни монархисти , умерени и
републиканци , налага своя отпечатък в отделните етапи на
революцията , в законодателството и във външната политика.След
1793 – 1794ф г отново надделват привържениците на икономическата
свобода , спекулантите и противниците на терора
Незазависимо от политическите превратности през следващите
десетилетия резултатите от революцията се чувстват твръде
осецзателно във Франция.За развитнието на капитарлистическите
отношения са създадени реални условия с премахването на
феодалните ограничения и условности.Революцията допринася за
стопанското приобщаване на отделни френски области , за
изграждането на едни вътрешен пазар , за едниство на цените , и на
мерните единици.
Идейното богатство на Френскта ревоалюция се превръща в извор на
вдъхновение за френските патриоти в борбата им с църквата , с
реакцията и особено с фащшистките окупатори во времето на
Втората Световна Война.
Френскта Буржоазна революция от 1789 – 1799г има и широко
международно значениеТя подготвя в значителна степен избухмането
на буржоазните революции в съседните западно европейски
страни.Нейното развитие се следи с интерес от демократичните
кръгове в немските държави , в русия , в италия , в Хабсбургската
империя и дори в Османската империя.
Френските републиканци докават на дело своя
интернационализъм .Те привличат във Франция редица прогресивни
дейци и дори някои от тяах стават членове на котнвента.Независимо
от завоевателния характер на на войните , които Директорията води в
европа , Френската революция допринася за разрушаването на
феодалните отношения и за утвърждаването на капиталистическите
начин на производство.Тя революционизира европейските народи в
борбата им срещу остарелия феодален обществен ред.

Революцията от 1789 – 1799г дава на франция националния химн ,

националното знаме и националния празник – 14 юли.Сам по себе си
този факт е достатъчно красноречив за ролята на революцията във
френската история.Тя поставя началото на ново летоброене на
френския народ , белязано със знака на прогреса.В този смисъл
френската революция може да се разглежда като начален етап от
продължителнините борби за демократизация на френкското
общество.
 ЛИТЕРАТУРА:

1.Френската Революция 1789 – 1799 ;Христо Глушков ; Народна

Просвета

2.История на МО ; Евгени Александров ;Университетско

издателство

3.Алексис дъо Токвил ; Бившия режим и Революцията ; Изд.къща

ИЗБОР