След като режимът на терор във Франция е прекратен, на власт стои Директорията( петчленен
орган, създаден през 1794 година с цел да се предотврати едноличната диктатура)
Директорията води колективно управление, но заради разрастващата се икономическа криза и инфлация във Франция тя не може да се справя повече. По това време корупцията процъфтява. И тъй като всички граждани са недоволни от некомпетентността на държавните органи, се извършва смяна на управляващите. Точно тогава се появява Наполеон Бонапарт. Той е бил идеалния кандидат, тъй като е бил популярен в армията, талантлив военачалник и диктатор. Той е роден на 15 август 1769 година в Корсика. След по-малко от месец от пристигането си в Париж, Наполеон подготвя държавен преврат със съмишлениците си , който бил извършен на 9 ноември 1799 г. когато той става първи консул на републиката. Наполеон незабавно започва опити да подобри реда в обществото, укрепва държавните финанси и дейността на съдебната система, нова администрация. Той провежда реформи в образованието, създават се висши и средни училища. Армията минава през модернизация и се увеличава, получава и по-добри заплати. Френската парична единица – франкът, също получава стабилна основа. Наполеон създава и нови, съвременни закони, наречени Наполеонов кодекс. Този кодекс предоставя свобода на религията, елиминира привилегиите получени при раждането и позволява работните места да се дават на всякакви класифицирани хора, без значение от потеклото им. Това допълнително увеличава известността му. В резултат икономиката на Франция се възстановява. Целта на Наполеон е държавата да постигне пълна хегемония над Европа и да надмине Англия в икономическо отношение.
Въпреки това управлението му още от началото се е оформяло като диктатура и макар че е
приета нова конституция и всеобщо избирателно право, цялата власт всъщност е в ръцете на първия консул. През 1804 година, след дълги преговори с папата, той най-после се обявява за император. През следващите 20 години той води войни срещу европейските монархии и постига бляскави победи, благодарение на които през първото десетилетие на 19 век установява почти пълно господство на Франция в европа и увеличава границите на държавата. Примери за негови победи са битката при Аустерлиц на 2 декември 1805 срещу обединените Австрия и Русия, известна като битката на тримата императори. Тогава е подписано примирие между Франция и Австрия. После през 1806 г. Наполеон разбива и Прусия в битката при Йена, а през 1807 година след като побеждава и Русия, подписва мирен договор. По това време Франция е абсолютен хегемон на континента.Народът на Франция обаче е недоволен, тъй като данъците от безкрайните войни на Наполеон се поемат изцяло от европейското население. В желанието си да подчини напълно европейските държави на своята политика, Наполеон провежда мощна кампания срещу Русия през 1812 година, която обаче завършва с неуспех заради суровите климатични условия и съпротивата. През 1813 поражение при Лайпциг битката на народите. През април 1814 губи няколко поредни войни и е принуден да абдикира като е заточен на остров Елба.Март 1815 наполеон се връща. времето на повторно управление на френския император Наполеон Бонапарт във Франция (20 март – 22 юни 1815 г.) – 100 дни
Като на 18 юни Франция претърпява окончателно поражение при Ватерло от британските и
пруските войски, Наполеон е заточен на остров Елена където умираСлед разгрома на Франция през октомври 1814 започва международен конгрес във Виена, свикан с цел държавите победителки да възстановят мира в Европа. Англия, австрия, русия, прусия решават да обсъдят преначертаването на Европа. Виенският конгрес се стремял към уравновесяване на силите, за да се избегнат бъдещи войни и революции. • Решенията на този конгрес са взети от четирите велики сили – Прусия, Русия, Австрия и Великобритания. Тяхната идея е да се потуши желанието на хората за промяна на властта като това се запазва до 1848