Доклад

Испанска гражданска война (1936-1939г.)

Славена Симеонова
Испанската гражданска война е въоръжена конфронтация между
републиканското правителство и десницата на Франциско Франко. Войната, която е
довела до над половин милион жертви, е смятана за основоположник на подготовката
за Втората световна война и за един от най-жестоките конфликти в историята през 20.
век.
В началото на 20. век., Испания е конституционна монархия, а на власт е Алфонсо
XIII. По времето на Първата световна война, Испания е неутрална и именно заради това
нейно решение, икономиката процъфтява. След края на войната обаче, интересът на
другите страни към нейните стоки рязко спада, съответно държавата изостава
икономически. Причините за дълбокия упадък и криза, в която Испания изпада, са най-
различни. Важно е да се наблегне, че по-голямата част от населението по това време,
живее под прага на бедността, земеделските производители страдат от липса на земя и
потисничеството на земевладелците, а работниците – от неуредени трудови
отношения. Крал Алфонсо XIII и неговото правителство не възнамеряват да извършат
необходимите реформи. Всеки опит за протест срещу режима е смазван брутално от
армията и Гражданската гвардия.
През 1923г. се извършва военен преврат от ген. Мигел Примо де Ривера. Заема се с
стабилизирането на държавата, като разпуска правителството, парламента и
политическите партии, налага цензура и установява военна диктатура в страната. Под
натиска на краля и една голяма част от обществото, което е недоволно от
ограничаването на техните права, на 28 януари 1930г. Примо де Ривера подава оставка
и избягва от страната. Тъй като цели седем години, Алфонсо XIII стои твърдо зад
режима на Примо де Ривера и е вече обвързан с него, народът иска и неговата
абдикация. На 14 април 1931г., Алфонсо eмигрира, а Испания е провъзгласена за
република. Републиката обявява равенство пред закона, демократизира се, премахва
се забраната за свобода на словото и се дават нови права и свободи – работа,
образование и др. Кортесите се възстановяват. Испания се превръща в парламентарна
република.
Между периода 1931-1936г., кризите в страната продължават, а управленията са
нестабилни, причината най-вероятно е свързана с това, че Испания все още няма
„опит“ в републиканското управление. По това време също се наблюдава сепаратизъм
в държавата - области, които се опитват да обявят автономия като Баския и Каталуния.
Започва масово създаване на политически партии. На 16 февруари 1936г. изборите
печели Народният фронт. Народният фронт е ляво управление, в което влизат
републиканци, социалисти и комунисти. Веднага влизат в сила социалистическите
идеи, както и национализирането на земята. Организират се стачки, народът е
недоволен, дори се смята, че изборите са фалшифицирани. Напрежението между
управляващия ляв Народен фронт и дясната опозиция (националисти, едри
капиталисти, военни, монархисти) се засилва значително.
В момент на упадък, Франциско Франко се появява на политическата сцена. По това
време се намира на испанско Мароко, колония на Испания, където управлява областта.
Сближава се и с националистите от Фалангата (центристка, фашистка, политическа
партия в Испания). На 17 юли 1936г., гражданската война започва като бунт на
армейските командири Хосе Санхурхо, Емилио Мола и Франсиско Франко. След
смъртта на Санхурхо вследствие на самолетна катастрофа, Франко поема
ръководството на войските и започва бунт срещу Републиката. Със себе си взима
всички военни, които са разположени в испанско Мароко, които всъщност са и най-
опитните, защото районът е по-опасен. Франциско Франко бързо установява контрол
върху Мароко и така започва и гражданската война. Части от армията в северната част
на страната обявяват своята вярност към Франциско. След установения контрол в
Мароко, той започва да прехвърля своята армия в континентална Испания. Но тъй като
няма достатъчно плавателни съдове, на помощ му идват националистическите
държави от Европа. Тогава, за пръв път, се появява терминът „пета колона“.
Франкисткият генерал Емилио Мола заявява пред журналисти, че той е повел
войниците си в четири колони към Мадрид, и че в Мадрид има и „пета колона“, която
ще подкопае усилията на Републиканското правителство отвътре. От този момент
словосъчетанието „пета колона“ става нарицателно и по правило носи в себе си
отрицателен смисъл, явявайки се синоним на „предателство отвътре“. През 1937г.,
Баския е вече превзета, както и цяла северна Испания. По време на войната и двете
страни получават външна подкрепа. На страната на републиканците застава Съветския
съюз, нормално, тъй като голяма част от управляващите в Републиката са именно
представители на комунистическата партия (Народния фронт). Националистите на свой
ред, са подкрепени от Третия райх и фашистка Италия на Мусолини. И двете позиции
силно са подпомогнати с танкове и самолети. Почти пълно равенство има от гледна
точка на предоставената военна техника. Единствено можем да добавим, че Съветския
съюз набира интербригадисти. Това са комунисти-доброволци и републиканци от
всички страни в Европа, които искат да запазят републиканското управление в Испания.
Данните сочат, че са участвали около 25 000 души от 54 страни, включително и 2
български интернационални батальона, съставът на който надвишавал 400 българи. На
следващата година, през 1938г., националистите успяват да разкъсат на
републиканците на две. Голям проблем обаче за Франко е Мадрид. До тогава е имало
3 опита за превземането на града, но неуспешни. През 1939г. Каталуния е покорена и
единствено остава централната част, която малко по-късно, на 1 април 1939г.,
франкистите успяват да превземат, с което е сложен край на републиканското
управление и се поставя началото на нов авторитарен режим.
Загинала са над 300 хил. души, като за пръв път във война загиват повече цивилни,
отколкото военни. Това се дължи на многобройната военна техника, която е
използвана за нанасяне на огромни поражения върху градовете. Не случайно е казано,
че Испанската гражданска война е първата „репетиция“ за Втората световна война.
Изпробвани са най-различни нови техники, тактики, въоръжения. Наложеният режим е
назован „франкизъм“, след Франциско Франко, който е с авторитарен характер. Начело
на държавата е диктаторът. Ген. Ф. Франко, който е наречен каудильо (водач) е мин.
председател и президент, той взима всички решения, като цялата икономика и
индустрия е под контрола на държавата. Забранени са политическите партии и
изборите, свободата на словото е ограничена.

Източници:
1. Писмени източници:
Волгин, П. „Испания 1936 -1939 г. Другата гражданска война“, Infacto – списание за
политическа култура, www.infacto.bg
Гражданска война в Испания, Wikipedia (03.04.2022)
Давидов, Й. „Как Испанската гражданска война пламна от един „незабелязан”
преврат“, „Барикада“, baricada.org
2. YouTube клипове
9 клас История - Испанската гражданска война 1936 - 1939 г., Явор Генов