Ваймарска Германия

Хаосът и кризата са главните управляващи сили след края на Първата световна война.
Пример за това е Ноемврийската революция, свалянето на юнкерско-буржоазната монархия на
Кайзер Вилхелм ІІ; ‘’Левият’’ радикализъм преобладава в политическите среди, а пък
‘’Десницата’’ може да се реорганизира или да засили позициите си. Приетата Ваймарска
конституция превръща Германия от монархия в парламентарна Република.
Предистория
В резултат от войната и тежките условия на Версайският договор, в Германия избухва
революция, която тръгва от един бунт на моряци на 3 ноември 1918г. в Кил – „ Ноемврийската
революция“. Постепенно бунтове избухват в цяла Германия и се създават съвети на войници,
работници и селяни. В резултат на това, Вилхелм II е принуден да абдикира на 9 ноември
1918г., а Германия е обявена за република, начело с Фридрих Еберт и Филип Шайдеман. В
началото левите партии излизат на преден план – социалисти, социал-демократи. Те
сформират временно првителство, наречено Съвет на народните комисари. Междувременно
обаче, поддръжниците на левите партии също са разделени - появяват се радикални
комунистически групи като лига „Спартак“ (които искат революция в Германия и не се
примиряват с временното правителство; правят бунтове и размирици) и „свободни отряди“
(сформирани от бивши военни и ветерани, които са националистически настроени хора, които
пък се страхуват от революция; започват да обикалят и да се „справят“ със спартанците).
За да бъде узаконена новопоявилата се демократична държава в Европа, се
провеждат избори за Учредително събрание. Временното правителство провежда нови
избори за парламент на 19 януари 1919г., в резултат на което отново левите сили са
мнозинство. Те са натоварени със задачата да изготвят нова Конституция, но заради
революционната обстановка се оттеглят от Берлин във Ваймар (Затова – Ваймарска
република), където на 6 февруари с.г се провежда Събрание. Там е гласувана и приета
Ваймарската конституция от 11 август 1919г .
Определя това, че Германия ще бъде демократична държава, начело с президент и ще бъде
устроена на федерален принцип – оделните провинции, имат по-голяма местна власт. Името
на страната се запазва като „Райх“. Самият парламент е двукамерен:
 Райхстаг (ДОЛНА камара), която се избира пряко от населението (и е по-важна); има
всеобщо избирателно право; и
 Райхсрат (ГОРНА); тя се попълва от провинциите (това изразява федералният принцип).
Глава на кабинета е канцлерът, който се номинира от президента. Канцлер и правителство -
излъчва се от Райхстага, назначава министрите и формулират принципите на външната и
вътрешна политика. Пръв канцлер – Фридрих Еберт – 9.11.1918 Виден германски
социалдемократ. Има важен принос за изграждането на следвоенна Германия по модела на
парламентарната демокрация.
Конституцията, макар парламентарна република дава големи правомощия на президента,
особено в кризисни моменти. Той има 7 годишен мандат, като има големи правомощия
относно армията и външната политика. В криза, той има правото да управлява чрез декрети,
т.е. без да се съобразява с парламента. Гласуваните от парламента закони, презиндента има
правото да подлага на референдум. Тъй като правителството е ляво, фокуса е сложен върху
трудовите права на населението – изработено е сериозно трудово и социално
законодателство. През юни 1920г. са проведени и първите избори – Социалдемократическата
партия, Демократическата парти и ЦП – най-голям процент.
Радикализацията на населението продължава от 1919 чак до 1923г.: извършват се преврати,
стотици политически убийства; насилие по улиците между самите граждани. Поради това
терминът ваймаризация става синоним на нестабилност. През 1920г. Волфганг Кап (военен и
националист) прави опит за преврат, който е неуспешен. На фона на всичко това се случва и
френско-белгийската окупация на Рур, което води до пасивна съпротива и хиперинфлация,
което усложнява кризата.
Германия изпада в инфлация, оказва се с големи дългове, и освен това трябва да плаща
репарации от войната. През февруари 1920 официално е дадено началото на
Националсоциалистическа германска работническа партия. Тази партия в лицето на Хитлер и
други националисти прави опит за преврат на 8 ноември 1923г. в малка бирария в Мюнхен.
Целта е да се направи поход до Берлин, но плановете се провалят. Акцията е известна като
„Биреният пуч“ на Хитлер.
На 16 април 1922г. в италианския град Рапало е подписан договор между Ваймарската
Република (Германия) и Руската Съветска Федеративна Социалистическа Република (РСФСР),
Договорът представлява отказ от каквито и да било териториални и финансови претенции,
предвидени от Брест-Литовския договор, с който Революционна Русия излиза от Първата
световна война. Двете правителства също се договарят да нормализират дипломатическите си
отношения и за „сътрудничество в дух на взаимно доброжелателство и посрещане на
икономическите нужди на двете страни“. На 5 ноември в Берлин към договора е подписано
допълнително разширено споразумение, с което се урегулират отношенията на Германия с
контролираните от Русия съветски републики. Със секретен анекс към договора от 29 юли се
предвижда Германия да обучава свои военни части на територията на Съветския съюз, в
нарушение на Версайския договор. Рапалският договор слага край на дипломатическата
изолация на двете страни след края на Първата световна война.
В края на 1922 г. Германия спира изплащането на репара¬циите под предлог пълното
изчерпване на възможностите на бюджета и на стопанството. На 11 януари 1923 г. френско-
бел-гийски диВизии окупират Рурската област. Правителството В Германия обявява пасиВна
съпротиВа, а икономическата криза прераства Във финансова и инфлацията достига световни
рекорди, при които всички дребни собственици са разорени. На 5 ноември 1 кг говеждо месо
струваа 620 млрд. марки. Печатниците не смогват да печатат банкноти и е по-евтино да се
облепват стените вместо с тапети с банкноти.
В тази обстановка левицата и крайната десница опитват своя шанс. По нареждане на Москва
ГКП подготвя революция и Троцки дори предлага тя да избухне на 7 ноември. На посланика в
Берлин Крестински е наредено да финансира революцията чрез огромни суми, с които е
разполагала за търговските си операции с Германия съветската банка. Въстанието все пак, не
избухва.
Последиците от френско-белгийската окупация на Рурската област са значителните
промени във вътрешнополитическото и икономическо положение на Германия. Социалната
нестабилност се задълбочава, в последствие възникване на вторична политическа криза. Има
протестни действия на комунистическата партия в Хамбург. Като опит за решение на
проблемите се активизират екстремистки политически сили – опит на Националсоциалистиче-
ската работническа партия на А. Хитлер за държавен преврат (8. 11. 1923 г.) Избухва т. нар.
Ноемврийската революция. Организирана е от всички недоволни от управлението в Германия.
Основна роля има германската социалдемокрация. Участниците в революцията обаче
преследват различни цели. Насочена е срещу монарха и виновниците за загубата на Германия
във войната. Първи се активизират германските комунисти. На 11.10.1923г. Те вдигат 3-дневно
въстание в Хамбург, което е потушено. Неуспешни въстания се организират от ГКП и в Саксония
и Тюрингия. През ноември 1923г. Правителството поставя ГКП извън закона. Отговор на
Хамбургското въстание дава НСГРП. На 8.11.1923г. Националсоциалистите организират т.нар.
“бирен бунт”. Походът е предотвратен от властите със сила. Хитлер е изпратен в затвора, а
НСГРП е забранена.

САЩ играят огромна роля в стабилизарането на германската икономика, което се осъществява

в периода 1925-1929. Има два основни проекта:

 Планът “Дауес” (1924 г.) има за цел да: регулира вноските по германските репарационни
плащания; осигурява значителни външни (частни и държавни) заеми за Германия за
икономическото й възстановяване и за изплащането на репарациите; укрепи икономическото и
международното положение на Германия, които са предпоставки за консолидиране на
буржазно-парламентарните сили в страната

 Планът “Йънг” (1930 г.) цели: отмяна на финансовия контрол на победителите над
германската икономика; снижаване на годишните вноски по репарациите до 75%; гарантирани
условия за благоприятно влагане на чужди капитали в германската промишленост;
разработване на програма за изплащане на репарациите до 1988 г., но ефект на плана е
ограничен поради настъпилата световната икономическа криза.
Важно събитие от тези години е конференцията в Локарно, повод за която г. след като
през лятото на 1925 германския външен министър Густав Щреземан прави предложение за
взаимно гарантиране на границите – Германия дава гаранция, че няма да военизира западните
си граници и няма по военен път да разрешава проблемите си с Франция и Белгия. Страните
победителки целят нормализиране на отношенията си с Германия, а за Германия договорът е
преди всичко важен, за да разчупи международната изолация. Договорите от Локарно са
седем споразумения, договорени на „конференцията от Локарно“, Швейцария състояла се през
октомври 1925 г. Влизат в сила през септември 1926 г. с приемането на Германия в
Обществото на народите. В този период, оснвните партии отново са Социалдемократическата,
Центристка партия, Народна партия, ГННП (Хитлер). Със заключенията на Локарнските
съглашения и приемането на страната в Лига на нациите победена Германия си връща
политическото равноправие на международната арена. Тези събития обясняват защо
населението е възприемало тези години като златните двайсетте години.
Националсоциалистическа германска работническа партия (НСГРП)
Начало на партията дават съмишленици от свободните отряди и националистическите
движения, както и войници от Щурмовите отряди (род войска от ПСВ) през 1920г. (Антон
Дрекслер, лидер). Първоначално тя се нарича НСГРП, после се преименува на ГННП. От 1920г.
начело на партията застава Хитлер, като най-изявен водач. През 1923г. след Биреният пуч на
Хитлер, той е арестуван заедно със своите съратници; хвърлен е в затвора (до 1924г.), а
партията е забранена. Тя е възстановена и реформирана през 1925. До 29-та партията НЯМА
подкрепата на населението (2-3%). След бунта Хитлер осъзнава, че не може да вземе властта
по настилствен път, което води до промяна във вътрешната организация – централизация на
властта; фюрер принцип - той става основен лидер; няма демокрация, а заповедите се спускат
директно от него. Втората промяна е решението му да вземе властта по законен начин, чрез
избори. Работниците и средната класа са основният състав на партията. Водеща е идеологията
на национализма.

Цялото „спокойствие“, което цари в златните години приклюва с Голямата депресия.

Последиците от кризата са значителни - съкращаване на промишленото производство;
безработица; масови стачки и демонстрации; социално напрежение; нарастване на влиянието
на Националсоциалистическата партия; засилване на реваншизма и милитаризма
Кризата подкопава основите на политическата структура на Ваймарската република. За
стабилизация на икономиката и финансите се назначават на т.нар. “военни правителства” –
свидетелство за наличието на политическа криза в Германия
Неравновесие се усеща в страната. Средните и дребните слоеве от населението губят доверие
в републиката. Влиятелни индустриалци и банкери настояват за управление на силната власт и
подкрепят Националсоциалистическата партия на Хитлер.

Най-критични са годините от 1930 до 1932г. Депресията слага край на успехите на плана Далас,
както и икономическото развитие на Германия. Започва време на огромна безрботица и глад.
Това дава възможност на Хитлер да води успешно своята пропаганда, чрез реторика с която
обещава икономически подем и работни места.
През септември 1930г. са проведени нови избори на които НГСРП (крайно дясно) печелят 18%,
за сметка на КП (крайно ляво) с 13% - кампанията на Хитлер работи. В период на силна криза,
хората са склонни на крайности и да вярват на популисти. Поради това, че нито една партия не
може да събере мнозинство, Германия изпада в политическа криза. Президентът започва да
управлява чрез декрети (извънредни правомощия) За канцлер (минисър-председател)
президента назначава Хайнрих Брюнинг (без парламент, защото няма мнозинство). Това
положение продължава до май 1932г.
През периода 1925 –1934 година. Президент на Германия е Паул фон Хинденбург.
(важно). През 1932г. неговият мандат изтича и са проведени редовни президентски избори. На
първи тур, той е първи а Хитлер втори с малката разлика от 7%. На втори тур - разликата е още
по-малка, но Хиндебург е преизбран.
Следват парламентарни избори, през юли 1932, на които от множеството малки партии, най-
голяма е НСГРП. Нито една от партиите не успява да постигне мнозинство и правителство не се
съставя. Хитлер не може да бъде привлечен към някоя от групите, тъй като условието му за
включване е да стане канцлер. На парламентарните избори през ноември същата година,
тоново не се съставя мнозинство.
Прави се опит за съставяне на коалиционно правителство между Центристка партия (ЦП),
Германска национална народна партия (ГННП), НСГРП (Хитлер). За канцлер е предложен
Хитлер, но идеята е да бъде „контролиран“. От останалите министерства и партии, НСГРП няма
да има голямо влияние. Той е нзазначен за канцлер на 30 януари 1933г. заедно с двама
министри.
Хитлер, осъзнавайки че няма мнозинство, решава да предизвика нови парламентарни
избори – на 5 март 1933г. На 27 февруари 1933г. обаче се случва инзидент, при който Райхстага
се запалва, за което канцлерът обвинява комунистите. Нацистие се възползват от извънредното
положение и започват преследване на комунистите и другите политически опоненти.
Изборите са проведени в обстановка на насилие над левите идеолози. В резултат на това,
НСГРП печели изборите, но няма мнозинство. Хитлер успява да убеди депутатите от ГННП с
които постига мнозинство в парламента. След това касира депутатски места на левите – те са
прогонени.
Първото заседание на парламента е проведено на 23 март 1933г., на което е приет един от най-
важните закони – Закон за извънредни правомощия. Според него, изпълнителната власт в
лицето на Хитлер, може да управлява с декрети, но БЕЗ да се съобразява с Ваймарската
конституция. Следва приемането на няколко важни закона:
 Закон срещу създаването на партии от 1933г. – всички партии (и профсъюзи) са обявени за
незаконни и са разпуснати; като по този начин конкуренцията е премахната.
 Закон за осигуряване на единство между държавата и партията от декември 1933г.
 Закон за възстановяване на Райха, януари 1934г. (срещу местната власт). Федералният
принцип на който е изградена Ваймарската република е унищожен (разделението на
провинциите „лендери“); назначени са губернатори на отделните провинции, директно от
Хитлер.