Германия след втората световна война

Капитулацията на Германия слага край на ВСВ. Официалния й текст е подписан в Берлин

на 8 май (9 московско време) 1945 г. от представители на трите въоръжени сили: Главно
командване на Вермахта и Съюзническите експедиционни сили заедно с Върховното
висше командване на Червената армия, френски и американски представители.
По време на самата вона, съюзниците от антихитлеристката коалиция провеждат три
конференции, първата от която е Техеранската конференция, на която са разгледани редица
важни въпроси на войната и мира. Основни три са проблемът за откриване на втори
европейски фронт, въпросът за влизането на Турция във войната и проблемът за следвоенното
развитие на Европа и света. Следващата Ялтенска конференция се провежда от 4 до 11
февруари 1945 г., като заседанията се водят в двореца Ливадия, близо до Ялта (на Кримския
полуостров). Основната цел на конференцията е да бъде дискутиран въпросът за
възстановяването и преустройството на държавите в пометената от войната Европа. И тримата
лидери по това време опитват да наложат своето виждане за управлението на следвоенна
Германия. Чърчил смята политиката на Сталин за тиранична, а отношението на Рузвелт спрямо
Съветския е доста по-благосклонно.
Решения, взети на конференцията: Решено е петте страни (САЩ, СССР, Великобритания,
Франция, Китай) с постоянни места в Съвета за сигурност до свикването на конференция на
Обединените нации да се консултират помежду си по въпросите за териториалната опека.
Тоест, ще се води обща политика с общ Контролен съвет.
Важно: Решено е след капитулацията си Германия да бъде разделена на четири
окупационни зони – съветска, американска, английска и френска. Със специално положение
е Берлин, който има отделен статут и се разглежда по различен начин от самата Германия- той
географски е намира в съветската зона, но там права имат всички съюзници. Както Германия,
така и Берлин са разделени на 4 зони.
 репарации: споразумението гласи, че след края на войната, че Германия трябва да
„възстанови в натура щетите, причинени от нея на съюзните народи в хода на войната“.;
Репарациите трябва да бъдат взети под формата на: първо, еднократни изземвания в срок от 2
години след капитулацията на Германия на национално богатство, както на територията на
страната, така и извън нея (съоръжения, кораби, машини, влогове в чужбина и др.), второ,
годишни доставки на стоки от текущата продукция през един период; трето, използване на
германски труд.
Следва нова конференция на 17 юли до 2 август 1945г. в Потсдам. В конференцията участват
главите на правителствата на три държави – президентът на САЩ Хари Труман, председателят
на Държавния комитет на отбраната на СССР Сталин и премиер-министърът на Великобритания
Уинстън Чърчил. На конференцията са приети Потсдамското споразумение за уреждането на
следвоенното устройство на Европа и Потсдамската декларация за продължаването на войната
с Япония. Важно: Съюзниците провъзгласяват още т. наречените 5 Д: нейната денацификация,
демилитаризация, демократизация, децентрализация и декартелизация. Провъзгласена е и
целта да се съхрани единството на Германия.
Граници: По решение на Потсдамската конференция източните граници на Германия са
пренесени на запад към линията Одер-Ниса, което съкращава територията ѝ с 25%.
Територията на изток от новата граница се състои от Източна Прусия, Силезия, Западна Прусия
и две трети от Померания (ова основно са селскостопански райони). Голяма част от
територията, откъсната от Германия, влиза в състава на Полша. В състава на Съветския съюз
влиза Калининград и една трета от Източна Прусия. За двете изключително важни и по време
на двете световни войни, поради своята индустриална развитост, са областите Сааар и Рур е
решено следното: До 1951-ва в Рур има международен контрол и до 1957-ма френски
протекторат над Саар.
След войната Германия е разрушена. Около 40-50% от жилищния фонд е разрушен от
бомбардировките и военните действия. Индустрията и инфраструктурата също са разрушени,
което води до огромна инфлация и развитие на черния пазар. Липсата на елентарни
хранителни стоки и продоволстия води до всеобщ глад. Огромен проблем създава и фактът, че
след войната има вълна от германски бежанци, които са експулсирани от бившите й територии.

В продължение на две години, от 1945 до 1947, Германия е разделена на четири окупационни

области - американска, английска, френска и съветска. Аналогично е подходено и към
столицата Берлин, където също се учредяват четири "малки" зони, независимо, че географски
градът принадлежи към съветската. Поради това решаваща за прехода към демокрация в т.
нар. "западна зона" е по-скоро 1947, а не 1945 година. Германия е не само окупирана, но и
разделена между четирима окупатори - САЩ, Великобритания, СССР и Франция. Освен това в
първите две години те дори и не допускат създаване на "национално правителство" - до
началото на 1947 г. цялата власт е в ръцете на т. нар. Контролен съвет (КС), съставен от
четиримата командуващи окупационните войски.

Относно политическият живот под окупация, в началото на 1946г. настъпва либерализиране –

разрешени са политическите партии и провеждане на избори за местни и регионални събрания
(все още няма национални). В западните зони по-важните партии са: Германска социал-
демократическа партия, Германска комунистическа партия; Християндемократическа партия
В Съветската зона, по-големи партии са Социал-демократическа партия; Либерал-
демократическа партия; Коминустическа партия и Свободни демократи. Интересен е случаят в
Берлин, където също се провеждат избори на местно равнище, когато през април 1945-та
печели Германска социал-демократическа партия, което показва, че социал-демократите имат
по-голямо влияние от комунистите и това силно притеснява СССР. Затова, под съветски натиск в
съветската зона, ГСДП да се обедини с ГКП в обща партия ГЕСП. (Германска единна
социалистическа партия) . В западните зони това не се случва.
Към 1947 г. относителният "розов период" във взаимоотношенията между съюзниците
приключва. Общият контролен съвет, по който трябва да се води политиката в Германия е
блокиран от съветска страна, която не допуска свободни избори в цяла Германия. Още след
войната, икономическата тежест от окупацията върху съюзниците е огромна, поради което
САЩ предлага икономическа реформа, която СССР отказва. Реално разделянето на Германия
фактически тръгва от икономическата реформа, но различията е прилагането на политиките на
5Д точките проличават
През 1945-46 г. в съветската окупационна зона започват мероприятия, които недвусмислено
показват какъв ще е бъдещия й път на развитие: национализация на едрата индустрия
банките и търговията; аграрна реформа и подготовка за колективизация. Друго, което руската
страна прави е демонтирането и пренасяне в СССР няколкостотин фабрики и заводи, а
немалка част от останалите в зоната работят изцяло за тях. За да се противопоставят на все по-
откритата съветизация на източната зона, през 1946 г. САЩ предлагат план за създаване на
обединена, демократична и демилитаризирана Германия.
След отказа на СССР и Франция на 2 декември с. г. САЩ и Великобритания взимат решение да
обединят своите зони в т. нар. Бизония, което и става от 1 януари 1947 година. В условията на
набиращата сила "Студена война" в средата на 47-ма г. Франция също се присъединява.
На 3 юни 1948 г. икономически и административно е присъединена и областта Тризония.
В края на юни 1948 г. Германия се оказва и реално разделена на две части - западна (Тризония)
и източна, със строго охранявана граница помежду им, всяка със своята валута , с двойни цени
за едни и същи стоки. Независимо от уверенията и на СССР, и на западните съюзници за
"временния характер" на тази мярка, тя ще продължи до октомври 1990 година.
Един от по-сериозните конфликти от началото на Студената война е т.нар е Берлинската
блокада: Съветският съюз, окупира източните провинции на Германия и блокира достъпа към
окупационните зони в Берлин на Франция, Великобритания и САЩ по шосе, чрез железопътен
и речен транспорт. С този акт СССР цели западните му съюзници да се откажат от
окупационните зони в Берлин. Изолираното милионно население е обречено на лишения и
глад. Франция, Великобритания и САЩ в продължение на 11 месеца провеждат хуманитарна
акция, като организират така наречения Берлински въздушен мост за доставки на няколко
милиона тона храна. След провала на действията по блокирането на окупационните зони на
западните съюзници СССР вдига блокадата на 11 май 1949 г.
На 1 септември 1948 г. в Бон (бъдещата столица на Западна Германия) под
председателството на християндемократа Аденауер, първоначално създаденият
Парламентарен съвет започва работа по подготовка на нова конституция. През април
1949г. САЩ, Англия и Франция утвърждават т.нар. Окупационен статут, който регулира
взаимоотношенията между бъдещата държава и съюзническите власти, Те си запазват
правото на контрол върху външната й политика, външната търговия, да суспендират
конституцията й и т. н. На 8 май 1949 г., Парламентарният съвет утвърждава текстовете на
Основния закон. След одобряването му и от тримата военни губернатори, на 23 май той
встъпва в сила. Това условно е рожденият ден на Федерална република Германия (ФРГ).
Политическо устройство:
Според конституцията ФРГ е федерална рапублика с парламентарно управление (отделните
провинции разполагат с икономическа и законодателна автономия).
Конституция (Основен закон)
Принципите на които се базира основният закон са: демокрация; федерализъм;
републиканизъм; социална отговорност; върховентсво на закона. Основният й закон е
временен и не вклюва западен Берлин. Специфичен е член 23, който обхаща териториите,
които не попадат под Основния закон и чиято цел е въз основа на него, евентуално един ден
Германия да се обедини. Друг характерна черта на закона е „клаузата вечност“, с която се
защитава човешкото достойнство и правата на човека. Основният закон забранява агресивната
война и не предвижда въоръжени сили, но позволява участието в колективна система за
сигурност.
Друг по-специфичен член от закона е чл. 24-ти според който федералното правителство може
да прехвърля правомощията на международни институции. Този член произтича от фактът, че
Основният закон не предоставя пълен суверенитет на стрната поради Окупационният й статут
от 1949г. Друг интересен член е 25-ти в който се завява, че Общите правила на
международното право са неразделна част от Основния закон.
В конституцията са споменати политическите партии като „важни участници в политиката“, но
те трябва да отговарят на условието да бъдат основани на демократични принципи (тоест
изключва се фюрер принципа). Относно правото на референдум, такъв може да бъде извършен
само при промяна на федералната територия и гласуване по законодателни въпроси в
лендерите.
Самата конституция е защитавана он Федерален конституционен съд.
Изпълнителна власт
Президентът е избиран непряко за срок от 5 години от Федерална конвенция, която се
съставя от двете камари на парламента. . Различното от френската политика е в това, че
правата му са доста ограничени, за разлика от тези на министър-председателя.
Той представлява държавата и единството на народа и защитава конституцията. Има важни
праомощия в период на криза; подписва договори и всички закони преди те да бъдат приети.
Той има правото да наложи вето на закон, който нарушава конституцията
Канцлер (министър-председателя) е избиран от Бундестага и е най-важната фигура в
германската политика. Той е начело на правителството и отговаря за ежедневните дела. Също
така, той предлага министрите в кабинета на президента, който ги назначава. Канцлерът
автоматически замества президента в случаите, когато той е възпрепятстван да изпълнява
задълженията си или е освободен от длъжност.
Една от много специфичните характеристики на изпълнителната власт е Конструктивният вот
на недоверие. Ако опозицията иска да събори правителството, чрез вот на недоверие,
задължително трябва да има НОВО пердложение за канцлер, който да събере мнозинство.
Това е направено с цел да се даде по-стабилно управление.
Законодателна власт:
Основният законодателен орган на ФРГ е Парламентът. Той има две камари: долна камара -
Бундестаг и горна камара - федерален съвет; Бундесрат
Бундестагът се избира пряко на всеки 4 години чрез „персонализирана порпорционалност“ ( не
е важно да се знае, но: порпорционална система, но едномандатна; 598 члена. Избирателят
има право на 2 вота: за кокретен кандидат и за листа). Бундестагът избира канцлера и също
участва в избора на президент.
Бундесрат - горна камара – представлява делегации от лендерите, избирани от местните
правителства; броят на гласовете зависи от броя на населението. Той заедно с всеки депутат и
кабинетът като цяло имат право на законодателна инициатива.
Характерно и важно за правомощията е това, че Президентът и канцлерът нямат право да
свикват предсрочни избри.
ГДР: (не важно)
Избори за Народен конгрес има през май 1949г., като избирателите могат само да одобрят или
не партийните листи, предложени от ГЕСП. През същата година е приета Конституция на ГДР.
За президент е избран лидерът на ГЕСП Вилхелм пик; заместник министър-председател е
Валтер Улбрихт (от 1960 лидер на ГЕСП и министър-председател). В държавата е установена
национализация, централизирано и командно- административно управление. Има много силна
индустриализация – тежка промишленост, за сметка на стоки на бита. Колективизация на
селксото стопанство, тайна полиция и репресивен апарат.
През юни 1953г. се осъществява първият простест на работници в Източния блок, който е
потушен със съветски танкове.
Огромен проблем се оказва емиграцията към ФРГ. Тъй като през 50-те години все още няма
ограда, много хора бягат от източната част на запад, което води до изтичане на работна ръка и
икономически проблем. От друга страна, източногерманците понякога работят в западната част
и носят със себе си различни стоки закупени от там, които просто излизат по-изгодно. В
следствие на това през 1953г. границите между ФРГ и ГДР са затворени. През 1958г. Хорошчов
поставя ултиматум към западните съюзници да се изтеглят от Западен Берлин, който според
него трябва да придобие статут на „свободен град“ – безядрена зона. Ако в рамките на 6
месеца не се съгласят с условието, ,то той ще предаде правомощията на границите на ГДР.
(която ФРГ не признава). Предложено е провеждането на конференция, на която се постига
единствено съгласието да няма ядрена сила в Берлин, но никой не се отказва от секторите си.
В крайна сметка, всичко довежда до изграждането на Берлинската стена през 1961г.
Парламентарни избори във ФРГ:
На 7 септември 1949 г. се провеждат първите редовни парламентарни избори във ФРГ. Още
тогава се очертават и трите основни партии на политическия живот в следващите десетилетия –
Християн-демократическата съюз, ГСДП и Свободната демократическа партия (СвДП). Печели
коалиция между ХДС и СвД .
На 20 септември 1949 г. е съставено първото демократично определено западногерманско
правителство. За канцлер е избран Конрад Аденауер от ХДС, а за президент Теодор Хес от
Свободните демократи. На следващия ден, 21 септември, Окупационният статут официално
влиза в сила. На 26 май 1952 г. е подписан т. нар. "Общ договор" между САЩ, Англия, Франция
и ФРГ, с който се отменя Окупационния статут.
През май 1951 г. Бундестагът приема и т. нар. "Закон за осъществяването" на чл. 131 от
конституцията, възстановяващ правата на всички бивши държавни служители, които след 8 май
1945 г. "са били на държавна служба и са напуснали по други, несвързани със служебното им
заплащане причини". Това е краят и на политическите чистки и на извънредното (политическо)
законодателство. Отново през 1951 г. е възстановено и западногерманското министерство на
външните работи. През 1955 г. отпада и още една от клаузите на пос-дамската конференция -
забраната ФРГ да има собствена армия. Успоредно с изграждането на политическа система на
новата демократична държава и с поетапното й международно признаване се наблюдава и
успешно икономическо развитие. Водени от несменяемия Аденауер, християндемократите
печелят изборите през 1953 г., а в следващите през 1957 г., постигат и абсолютно мнозинство.
Забавянето на икономическия растеж води в изборите от 1961 г. до чувствителен спад на
влиянието на ХДП и тя губи абсолютното си мнозинство, докато Свободните демократи
бележат чувствителен напредък. ХДС и СвД управляват в коалиция през периодите 1953-57 и
1961-63. ХДС постига мнозинство в периода 1957-61г. Канцлер Аденауер подава оставка през
1963г. и е заменен от Лудвиг Ерхарт. Колицията се разпада през 1966г, след оттегляна на
подкрепата на Свободните демократи.
Външна политика
Относно отношенията с ГДР, ФРГ въвежда доктрината Халщайн, а която НЕ признава ГРД за
официална държава. През 1955г. е сключен договор между СССР и ФРГ, с който съветската
държава признава германската. Берлинската криза 1958-1961.
През 1951 г. е възстановено и западногерманското министерство на външните работи. През
1955 г. отпада и още една от клаузите на Посдамската конференция - забраната ФРГ да има
собствена армия. Въведена е промяна в конституцията – допълнение за въоръжени сили
(Бундесвер). По време на мир те са под командването на на министър на отбраната, а във
война – на канцлера. На войниците е назначен Омбудсман, а армията не може да бъде
изпращана в чужбина без съгласие на парламента.
Германско икономическо чудо
Съществен принос за този успех има и министърът на икономиката Лудвиг Ерхард
(впоследствие канцлер), който е „бащата“ на паричната реформа от 1948 година, с която спира
инфлацията. Той умело съчетава механизмите на свободната пазарна икономика с т. нар.
"социална пикономика" – свободен пазар, антимонополна политика, държавни регулации чрез
данъчната система. Държавата въвежда социално и пенсионно осигуряване за всички наемни
работници, склонни към по-ниско моментно заплащане в замяна на солидно гарантирано
бъдеще.
Контролът на цените от 1936г, Рационализацията от 1939, Експроприацията и принудителен
труд – съюзниците запазват тези полититки. Отменен е контрола върху цените. По плана
„Маршал“ (1948-54г) са отпуснати ок. 2млрд. долара годишно. Индустриалната продукция се
увеличава с 50%, липсата на разходи за отбрана, позволяват на Германия да се съсредоточи
върху собственото си икономическо израстване.
В резултат на "икономическото чудо" към края на 50-те години ФРГ има висок икономически
растеж, висока производителност, подобряване на жизнения стандарт на населението и не
само че преодолява безработицата, но и започва да изпитва недостиг от работна ръка. Това
води до забавяне на темповете на развитие през 60-те години. Но Ерхард отново намира
сполучлив изход, този път чрез масов внос на "работещи гости" (т. нар. гастарбайтери) от
Италия, Испания, Гърция, Турция и Югославия.

След оставката на Аденауър от 1963 за поста канцлер и е наследен от Ернхарт, който управлява
до 1966г. Той подава оставката си и като канцлер, и като партиен лидер, след като коалицията
между християн-демократите и свободните демократи се разпада
Ернхарт е наследен и на двата поста от Курт Кизингер. Именно Кизингер успява да реализира т.
нар. "голяма коалиция" (коалиция между двете най-големи партии с различни идеологии), в
която, наред с ХДП и СвДП, влизат и представители на Социал-демократическата партия, а
лидерът й Вили Брандт става министър на външните работи. През изборите от 1969-та
побеждава социал-демократическата партия. Образува се парламент от коалицията между
СДП и СвД - Вили Бранд е канцлер (важно!); социал-демократът Густав Хайнеман – президент
Новият канцлер успява до голяма степен да реализира целите на обявената още от Кизингер
"нова източна политика". Стартът е даден през август 1970 г., когато е подписан германо-
съветски договор за приятелство и сътрудничество, който става повратна точка в развитието на
отношенията между Западна и Източна Европа. ФРГ признава ненарушимостта на границите,
установени след Втората световна война и по-специално на западната граница на Полша по
линията Одер-Ниса. От своя страна СССР обявява готовността си да не се противопоставя на
мирното обединение на Германия, както и да обсъжда статута на Западен Берлин.
През 1972 ФРГ и ГДР са приети в ООН.
Правителството на Вили Бранд развива огромна социална държава. Някои неща, които
въвежда са: обезщетения при злополука; гарантират се пенсии и семейни добавки; жилищни
помощи; подобрява се здравеопзаването; широк достъп до образование
Вили Бранд подава оставка през 1974г. Коалицията между социал-демократите и свободните
демократи се разпада през 1982г. - свободните демократи напускат коалицията със СДП и се
връщат към коалицията с християн-демократите. През 1982 г. Хелмунт Кол става канцлер на
Западна Германия (той е лидер на Християн-демократите).
През следващата година има нови избори, където за първи път влиза в парламента Зелената
партия. Правителството на Хелмунт Кол продължава политиката за „социална държава“

Пътят към обединението

Бележка: След смъртта на Сталин, Хурошчов застава на чело на СССР. Към него обаче през 60-те
години започва да се заражда съмнение, особено след Кубинската криза и Берлинската криза.
През 1964-та той е премахнат от КПСС и на негово място за главен секретар е избран Брежнев.
Той умира през 82-ра година, което го прави най-дълго управлявалият СССР лидер. Периодът
до 85-та руската политика е в застой до идването на Михаил Горбачов. Той е известен със
своята перестройка – т.е преустройство - визия с която иска да промни Съветския съюз. Най-
важното което той прави за разпадането на Източния блок (който той първоначално НЕ цели) е
отмяната на доктрината Брежнев (заменя я със „Синатра“; името идва от песента My way). В
следствие на това, поради липса на военно (съветко) присъствие, масово в Източна Европа,
вече създадлите се десидентски движения (анти-комунистки) започват протести (нежни
революции; защото не са потушени с кръв). Друг е факторът, че той не се противи на тези
демонстрации.
Паневропейски пикник
Една от първите стъпки, които дават началото на обединението е пропускането на източно
германци към ФРГ от Унгария през границата й с Австрия през 1989г. През същата година през
ноември пада и Берлинската стена. Отново през същата година ГЕСП сменя Хонекер с Егор
Кренц, който в последствие е заменен с реформатора Ханс Модоров. (важно) Модоров дава
обещание за свободни избори и многопартийна система. ГЕСП се реформира основно и става
партия на демократическия социализъм. През следващата 1990-та се провеждат избори в ГДР
– Християндемократическия съюз (дето управляват в ФРГ) ПЕЧЕЛЯТ и правят съюз Свободните
демократи.
Икономиката на ГДР обаче изпада в колапс. Огромен проблем за обединението се оказва
разликата в икономиките и ресурсите на двете държави.
Човекът, който иска най-силно двете сържави да се обединят веднага е Хелмут Кол – канцлерът
на западна Германия. През 1989г. той изготвя 10 стъпки за незабвано обединение и
разширение на сътрудничеството между ФРГ и ГДР. Само САЩ подкрепят предложението му, а
Франция и Великобритания са много скептични – за да не стане Германия пак икономически
по-силна. Най-големият проблем е Горбачов.
ВАЖНО: септември 1990 - Извършва се една конференция, която цели определянето на
бъдещето на Германия, известна като 4+2 (САЩ, СССР, Великобритания и Франция + Двете
германски държави). Завършва с Договор за окончателно уреждане относно Германия.
Следва среща между Кол и Горбачов в Москва през юли 1990г. Притесненията на Горбачов са
в сферата на отбраната – разширяване на НАТО и Германия да не стане ядрена страна. Кол
убеждава Горбачов, Германия да сане част от НАТО но да бъде с ограничена армия, да няма
ядрена сила. Обещава още, че ФРГ ще си плати за обединението – т.е финансова помощ към
СССР.
Член 23 от Основния закон на ФРГ. По този закон се ръководи обединението.
На 1 юли 1990г. е сключен паричен, икономичен и ссоциален съюз междъ ФРГ и ГДР. След него
законодателството на двете държави се уеднаквява. Договор за обединение (ратификация) е
сключен на 3 октомври 1990г. Де факто, ФРГ „поглъща“ ГДР.
Първите избори на Обединена Германия се осъществяват през декември 1990г. Печели Кол,
който е начело на Християндемократическата партия (ХДС).