Франция между двете световни войни (1919-1939)

След дълго чакане и страх Франция е победила най-силния си враг. Тя посреща победата с три
големи илюзии: че Германия ще плати за опустошенията, които е нанесла; че това ще е
последната война на френска земя; и че най-после в обществото ще се стопят противоречията и
всички ще работят заедно общия просперитет. Много скоро илюзиите са заменени от
разочарование. Германия не може и не иска да плаща, а вместо това открито заявява, че ще търси
своя реванш. Въпреки че управлението на Франция е стабилно, населението е обедняло и е
готово да се обърне към идеите на левите партии. Така противоречията се увеличават, а не
намаляват. При това дефектите на третата република продължават да се проявяват: нестабилна
президентска институция, краткотрайни правителства. Първоначално в парламента преобладават
десните, но през 1924 г. спечелва Левия картел от радикали, републиканци и социалисти. Новост
на тази епоха е Френската комунистическа партия, която призовава за революция. Тя остава
изолирана и не играе важна роля в обществения живот.
Във външната политика Франция се стреми да запази мястото си на водеща европейска сила.
Когато Германия отказва да плаща репарациите си, Поанкаре (в този момент премиер) окупира
Рурската област (1923), която е нейното индустриално сърце. Това предизвиква икономически
колапс в победената страна и намесата на САЩ. По плана Дауес Германия получава финансова
инжекция, започва да плаща репарациите си, а французите се оттеглят. Това е последният случай
на проявена решителност от френска страна. В следващите години външната политика се поема
от Аристид Бриан, който е склонен на отстъпки, за да се успокоят отношенията с Германия. През
1925 г. той и германският външен министър Щреземан се договарят в Локарно взаимно да
признаят новата си граница. Така Германия се отказва от Елзас и Лотарингия, но Франция не
изисква тя да признае източните си граници.
Голям удар за Франция е Голямата депресия от 1929 г. Като селска страна, Франция усеща по-
късно ефектите на кризата, но продължават по-дълго. Обвиненията, че кризата е предизвикана от
твърде големите репарации за дълго обезверява французите в правото им да господстват в
Европа. Именно оттогава те минават в отбранителна позиция, стремейки се да избегнат
евентуална нова война. израз на тяхното примирение е издигането на прочутата линия Мажино –
голямо и скъпо отбранително съоръжение по границата с Германия. Във вътрешен план кризата
довежда на власт левицата (1932), но една шумна корупционна афера (Стависки) проваля
правителството през февруари 1934 г. Наред с другото, тогава има профашистки митинги, което
стряска обществото. Комунистите се отварят за съюз с другите леви партии (това са и новите
внушения на Сталин) и през 1936 г. голяма лява коалиция, наречена Народен фронт, спечелва
изборите. За първи път премиер става социалист, това е Леон Блум. Отговаряйки на големите
очаквания на работниците, той започва мащабни социални реформи: повишаване на заплатите с
12%, осигуряване на платена отпуска, 40-часова работна седмица, увеличаване ролята на
профсъюзите. През 1937 г. Блюм пада от власт и оттогава управлението на Народния фронт
бележи предимно неуспехи.
Идването на Хитлер на власт през 1933 г. е предизвикателство, с което Франция не може да се
справи. Тя не реагира, когато той обявява, че няма да спазва военните ограничения на версайския
договор (1935). В отношението към Германия сега преобладава чувството за вина, а не интересът
на Франция. Като го оставя да поправи някои точки на договора, Франция се надява, че ще
уталожи желанието на германците за нова война. Това отношение е опасна илюзия, тъй като
никой още не познава истинските амбиции на германския фюрер. То е начало на политиката
„умиротворяване“. Все пак Франция сключва с Англия и Италия антигермански съюз (Фронтът
от Стреза), търси сътрудничеството на СССР, без да вярва на Сталин. Опитва да помогне на
испанската левица през Гражданската война (1936 – 39). Пасивна е, когато Хитлер извършва
аншлусът с Австрия, но подкрепя Чехословакия да му се противопостави. Когато судетският
въпрос заплашва да предизвика война обаче, премиерът Едуар Даладие се съгласява с
англичаните, че Чехословакия трябва да отстъпи свои земи, за да се успокои Хитлер. Ето защо
той подписва унизителното Мюнхенско споразумение през септември 1938 г. На следващата
година Франция и Англия дават гаранции за териториалната цялост на Полша. Това означава, че
ако някой я нападне, те ще му обявят война. Това е достоен, но закъснял акт, който води право
към Втората световна война.